У дома с Бога в живот, Който Никога не Свършва Чудесно послание на любов в заключителен Разговор с Бога Нийл Доналд Уолш

Много хубаво, много добре е да кажеш това на хората, но то им е казвано толкова често, че вече им звучи само като овехтял афоризъм. Имам предвид, че „Отговорът е вътре в теб” се намира на една крачка от „Силата е с теб”.

Замисли се за дървото пред прозореца ти. Сега, когато е високо петнадесет фута и те покрива със сянката на гигантския си чадър, то не знае нищо повече, отколкото когато е било тънко стръкче, фиданка. Цялата информация, която му е била нужна, за да стане това, което е днес, се е съдържала в семенцето му. То няма какво да учи. Трябва само да порасне. А за да порасне, то е използвало информацията, заключена в неговата клетъчна памет.

Не ти ли казах: „Дори преди да попиташ, ще съм ти отговорил?”

Всички неща в живота са взаимосвързани. Нито един аспект от индивидуализацията на Цялото не действа независимо от друг аспект на тази индивидуализация. Животът твори последователно и във взаимодействие. За да постигнем резултати, и ние работим съвместно, във взаимодействие. Няма друг път към целите ни, друг начин, по който Ние МОЖЕМ да ги постигнем.

Разговорите ти с другите, както и цялата информация, достигаща до теб отвън — от хората и от материалния свят — е като слънчеви лъчи. Те карат семената вътре в теб да растат.

Много неща, които съществуват в света извън тебе, могат да те насочват и водят към твоята вътрешна истина. Но дори тези хора, места, предмети, случки и събития са само напомняне. Те са като пътеуказатели. В живот, който никога не свършва

Всъщност само това е целта на „външния свят”.

Материалният свят е замислен така, че да ти създаде окръжение, контекст, за да Изживееш външно онова, което вече Знаеш вътре в себе си.

Но да използваме дървото като постоянен приятел в тази част от нашата дискусия. То ще ни помогне по-задълбочено да разберем нещата

Да си представим, че ти излизаш от сечището и навлизаш дълбоко в гората. Никога не си навлизал толкова дълбоко сред дърветата и знаеш, че сигурно ще ти е трудно отново да намериш сечището. Затова пътьом поставяш знаци по дърветата.

И сега, като излизаш от гората, виждаш тези знаци и си спомняш, че ,,си ги оставил” там, за да си намериш пътя на излизане. Тези знаци са външни по отношение на тебе. В крайна сметка те ще те отведат обратно У Дома, но те сами по себе си не са „У Дома”. Знаците, маркировката ти показват пътечката, пътя — и пътят ти изглежда познат. Ти го разпознаваш. Тъй да се каже, ти го „разпознаваш” или ,,го знаеш отново”^. Но Пътят не е Целта на твоето пътуване, Дестинацията. Само ти можеш да достигнеш до Целта.

Другите могат да те доведат до пътечката, да ти покажат пътя, но само ти можеш да стигнеш до Целта. Само ти можеш да решиш, че ще бъдеш У Дома с Бога.

Външният, материалният свят е пътечката. Той е замислен така, че да те отведе обратно У Дома. Всъщност всички „случки” и събития в твоя външен свят са замислени, за да постигнеш тази цел. „Затова и ти си ги поставил там”.

Това е вярно.

Всички пътеки те довеждат там. Защото, за да стигнеш там, е нужно само истинско желание, чисто и открито сърце и вяра, че Бог няма основание да каже: „Не, ти не можеш да бъдеш с мен” на когото и да било, по каквато и да било причина, най-малкото защото всички хора вярват в Бога по различен начин.

Всички истински религии са прекрасни. Всички истински духовни учения са пътечки към Бога и нито една религия или учение не е „по-правилна” от другите. Много са пътищата към върха на планината.

Религиите са създадени от човешките култури, за да помогнат на родените в тези култури да узнаят и разберат, че има един вечно присъстващ източник — на помощ във време на нужда, на сила във време на трудности, на яснота във време на объркване и на съчувствие във време на мъка.

Религията е показател и за инстинктивното човешко разбиране, че ритуалите, традициите, церемониите и обичаите имат огромна стойност. Те са белези, утвърждаващи човешкото присъствие в света и жива връзка, осигуряваща това присъствие, съхраняваща единството на човешката култура.

Всяка отделна култура има своя, красива и неповторима традиция, почитаща една прекрасна и основна истина. В живота има нещо по-велико и значително от нечии лични желания, дори и от нечии лични нужди. Самият живот е много по-дълбоко и далеч по-значително изживяване, отколкото мнозина си представят на пръв поглед. Само в любовта, във взаимната загриженост и прошка, в творчеството, във веселието, в подаването на ръка и обединяването на усилията за постигане на обща цел може да бъде намерено най-дълбокото удовлетворение и най-чудесната радост на човешкото общуване.

Затова нека всеки от вас поеме по своята собствена пътека към Мене Нека всеки предприеме своето собствено пътешествие към дома. Не се безпокой за другите и не ги съди за начина, по който са поели по своите пътечки. Нито ти, нито те, никой от вас не може да не стигне до Мене. Наистина, всички вие ще се срещнете отново, като се съберете заедно У Дома и ще се чудите защо така сте се заяждали помежду си.
Ох, и колко сме се карали, нали? Спорили сме безкрай. Карали сме се, воювали сме, убивали сме и сме умирали, защото сме настоявали, че нашият път е правият — че „само” нашият път е правият път — към небесата.
Да, точно това сте правили.
Но сега ти дойде да ни кажеш, че „никоя пътечка не е по-добра от която и да било друга”. И трябва кротко да те попитам как мога да повярвам в това? Откъде да знам в какво да вярвам?
Каквото и да правиш, не вярвай в това, което казах тук.
Извинявай? Как да те разбирам?
Моля те, не смесвай онова, което е в сърцето ти, с онова, което е в главата ти. Онова, което е в главата ти, е вкарано, внесено там от другите. Онова, което носиш в сърцето си, си получил от мене.

Ти можеш обаче да заключиш за мен сърцето си, както сториха мнозина. Някои затвориха за мен и умовете си.

И моля те, не казвай на другите, че ако ТЕ не повярват в това, което е в ТВОЯ УМ, аз ще ги осъдя и порицая.

Накрая, каквото и да сториш, „недей ги укорява и осъжда, не укорявай, не осъждай и самия себе си от мое име”.

Повечето хора мислят, че „да се върнеш у дома” значи да се върнеш при Бога. Но не можеш да се върнеш при Бога, защото никога не си напускал Бога — и душата ти го знае.

ТИ може да не го знаеш на съзнателно равнище, но душата ти го знае.
Но ако душата ми знае, че не е нужно да се връщам при Бога, защото никога не съм го напускал, какво тогава се опитва да направи? Каква е целта на земния живот от гледна точка на душата?
Мога да ти го кажа с пет думи.

Душата ти се опитва да изживее онова, което знае.

Душата ти знае, че никога не си напускал Бога и се опитва да изживее това.

В живот, който никога не свършва

Животът е процес, в който душата превръща Познанието в Изживяване. Когато онова, което си знаел и изживял, се е превърнало в почувствана действителност, този процес е завършен.

Така излиза, че У Дома е мястото, наречено Завършеност, Съвършенство.

Това е Завършеното, Съвършено осъзнаване на това Кой Си Ти Всъщност чрез Завършеното, Съвършено Познание, Завършеното, Съвършено Изживяване и Завършеното, Съвършено Усещане за това. То е Край на Разделението между Тебе и Божеството.

Това Разделение е илюзия и душата ти знае това. Затова Завършеността, Съвършенството може да бъде определено като миг, в който приключва Разделението, миг на твоето повторно съединяване с Божеството.

Така, в известен смисъл, то е „връщане при Бога”, но само в образен смисъл. В строго буквален смисъл то е връщане към твоето осъзнаване на факта, че ти никога не си го напускал, че ти и Бог сте Едно цяло.

Да! И връщането към осъзнаването е един двустепенен процес. Осъзнаването се постига чрез Познание и Изживяване, които създават Усещане, Чувство.

Осъзнаването е Усещането за това, което си Знаел и Изживял.

Едно е да Знаеш нещо, съвсем друго — да го Изживееш, а трето — да го Усетиш, Почувстваш.

Само Усещането постига пълно Осъзнаване Чрез Познанието постигаш единствено частично осъзнаване.

Може да Знаеш, че си Божество, но когато Изживееш Себе Си като Божество, твоето осъзнаване става Завършено, Съвършено чрез живото Усещане за това.

Може да Знаеш, че ти е присъща която и Да било страна на Божествеността — в момента например си състрадателен — но когато Изживееш Себе Си, като наистина състрадателен, твоето осъзнаване става Завършено, Съвършено чрез живото Усещане за това.

Може да Знаеш, че си щедър, но когато Изживееш Себе Си, като наистина щедър, твоето осъзнаване става Завършено, Съвършено чрез живото Усещане за това.

Може да Знаеш, че си любящ, но когато Изживееш Себе Си, като наистина любящ, твоето осъзнаване става Завършено, Съвършено чрез живото Усещане за това.

Усещането, Чувството е езикът на душата. Осъзнаването на Себе Си се постига чрез завършено, съвършено усещане за Себе Си — че си оня, Който Ти Наистина Си.

Тъй като Осъзнаването е двустепенен процес, има две пътечки, по които то може да бъде постигнато. Душата достига до Завършеното, Съвършеното Познание по пътечката в духовния свят, а до Завършеното, Съвършено Изживяване — по пътечката в материалния свят. И двете пътечки са необходими, ето защо съществуват два свята. Ако ги събереш заедно, ще създадеш необходимото, съвършеното обкръжение, в което можеш да сътвориш Завършено Усещане, а то на свой ред ще създаде Завършеното, Съвършено Осъзнаване.

Излиза, че У Дома е мястото, наречено Завършеност, Съвършенство.

Това обяснява по един чудесен, разбираем начин какво ни се случва в изживяването, което наричаме живот.

Но нека най-напред разгледаме задълбочено последния ти въпрос.

Запита ме дали най-кратката пътечка не е и най-добрият път обратно към Дома. Отговарям ти: тя не е непременно най-добрата. Най-полезна ще ти е пътечката, която, макар и по-дълга, ще те доведе до Завършеност, до Съвършенство.

Мигът на Абсолютно Осъзнаване, тоест на Завършено Познание, Изживяване и Усещане на това Кой Си Ти Всъщност, идва стъпка по стъпка, стадий след стадий. Всяко преминаване през времето на един живот може да бъде разглеждано като една от тези стъпки.

Нито една душа не достига до Абсолютно Осъзнаване през времето на един живот. Само ефектът на натрупване от много преминавания през Цикъла от Животи може да постигне онова, което бихме нарекли „Завършена Завършеност, Съвършено Съвършенство” или Абсолютно Осъзнаване.

Всяко преминаване стига своя край, когато програмата, дневният ред или мисията на това отделно преминаване е завършена.

Този живот достига своя край, когато си завършил онова, което си дошъл да изживееш този път в материалния свят.

После прибавяш това, което си завършил тук, към онова, което си завършил в други пътешествия през Времето, докато накрая „ги събереш всичките заедно” и така постигнеш Абсолютното Осъзнаване.

Тук искам да кажа, че независимо дали ще поемеш по криволичеща или по права пътечка, дали ще прекосиш или ще заобиколиш гората, когато стигнеш до истината си за умирането и смъртта, ти ще си разчистил препятствията и ще си проправил по-малко стръмна Пътечка към Завършеността, Съвършенството.

А щом веднъж узнаеш пълната истина за смъртта, ще можеш и да живееш живота си пълноценно. Ще можеш да изживееш пълноценно и Себе Си — а точно това си дошъл да свършиш тук — после ще можеш и да умреш изящно, приятно, с благодарност, осъзнал, че си Завършен, Съвършен. Ето една пътечка, която е далеч по-малко стръмна и води до смърт, посрещната в мир.
Част от това ми звучи като присъда. Почти като императив: „Ако не си умрял добре, не си го сторил правилно”. Нещо от този род.
Изразяваш съждение, което аз никога не бих сторил. Няма как да умреш „неправилно” и няма как да не стигнеш до своята цел, своята дестинация — която е благословеното повторно единение с Божеството в Сърцевината на Твоето Съществувание. Няма как да не стигнеш, да не бъдеш пак У Дома с Бога.

Тук говорим за това как можем да направим живота и смъртта ти по-малко стръмни, по-мирни. Ти обаче се позова не на наблюдение, а на съждение. Всъщност, ако достигнеш до Завършеност, до Съвършенство по-леко, щадейки тялото си, ако умреш изящно и приятно, с благодарност, ще си намерил мир не след смъртта си, а още преди нея.

Всички души намират мир след смъртта си; не всички души намират мир преди нея.

Когато умираш, е невъзможно да не бъдеш Завършен, Съвършен, възможно Е обаче да не осъзнаваш това. Да намериш „мир” значи да осъзнаваш, че си Завършен, Съвършен. Тогава вече нямаш какво повече да правиш. Свършил си, каквото трябва. Свършил си го. И вече можеш да се върнеш У Дома.

Ако пристъпиш към смъртта със страх и трепет, развълнуван и уплашен, без да изпитваш желание да си отидеш, без да чувстваш завършен земния си път, или изпълнен със страх от това, което се случва в живота ти, или от това, което ще дойде, ти също ще стигнеш до крайната цел, до дестинацията. Не можеш да не стигнеш там.
Но пътят ми ще е по-”стръмен”, нали?
Така е.

Сега отново да си изясним нещо. Ти винаги си бил потопен в Божественото. Току-що се потопи в него. Всъщност, ти си самото то. Ти си Божество, потопено в Божество, изразяващо себе си като Индивидуализирана Страна, Аспект на Божеството, позната като Твоето Аз.

Затова, в най-точния смисъл на думата, ти не си на път към Дома. Ти си вече там. Ти си винаги У Дома с Бога.

Ти вече си там, където си се устремил да отидеш, където би желал да бъдеш. Необикновеното, тайната тук е, че веднага щом узнаеш това, ти ще го преживееш.

Когато живееш или когато умреш, по същия начин — в страх и трепет, развълнуван и уплашен, без да изпитваш желание да си отидеш, без да чувстваш завършен земния си път, или изпълнен със страх от това, което се случва в живота ти, или от това, което ще дойде — ти показваш, че не знаеш къде си. А проблемът тук е, че каквото показваш, това и изживяваш.

Винаги е било така и така ще бъде.

Затова в подобен случай ти няма да изживееш, че си в единение с Божеството, няма да изживееш, че си У Дома с Бога, макар всъщност да си.

Ти не си на път към Божественото, а СИ в центъра на един вечен процес, в който колкото повече напредваш, толкова повече Божественост изживяваш. Докато животът продължава, ти изживяваш все повече и повече от Сърцевината на Своето Същество, все повече и повече от Същността на това кой си ти.

Ти вечно са сливаш с тази Същност и като част от процеса на живота отново изплуваш от нея. Ставаш неин израз, който все повече и повече я допълва.

Този процес, който можем да наречем „сливане, обединяване на енергия” е формулата за всичко в живота. Тя може да бъде изписана като:

Е+сливане

Ето защо това явление бива наричано понякога духовен „извънреден, спешен случай”^.

„Смъртта е извънреден, спешен случай”, защото целта й не е „умирането”, а сливането и изплуването.

Казах, че в най-дълбокия и верен смисъл на думата ти не си на път. Ти вече си там, където искаш да отидеш. Но тъй като не го знаеш, имаш изживяването, че СИ на път. И тъй, трябва да осъществиш пътешествието, за да разбереш, че то не е нужно. Трябва да тръгнеш по пътечката, за да откриеш, че тя започва и свършва точно там, където си ти.