У дома с Бога в живот, Който Никога не Свършва Чудесно послание на любов в заключителен Разговор с Бога Нийл Доналд Уолш

Дори ако отхвърлиш това събитие, тази личност, ако не се радваш на този миг, всички те са свещени. Защото Животът информира живота за живота през процеса на Самия Живот, а няма нищо по-свято от това Да Знаеш и после Да Изживееш онова, което Животът има да ни каже за Самите нас.

И тъй, като водиш точно този разговор, дори и да не си съгласен с него, той ще те отведе до твоята истина и до твоята пътечка към Дома. Ще бъдеш доведен до тази пътечка и ако се съгласиш с този разговор. И в двата случая този разговор ще те отведе там, където искаш да отидеш.
Всички пътечки водят към Дома.
Всяка една от тях.
И всяка пътечка има своите собствени „знаци по дърветата”, които ще ми помогнат да намеря пътя.
Точно така. Сега вече разбираш. Всички знаци, които виждаш по дърветата, са твои. Огледай се. Наоколо няма нищо, което да не е поставено от тебе.

Само че понякога ти няма да разпознаеш своите собствени знаци. Погледнеш ли ги под различен ъгъл, ще ти изглеждат различни. Може дори да ти се стори, че някой друг ги е поставил.

Говорим, разбира се, за знаците в твоя живот — особено за онези, които би нарекъл белези. Внимавай да не си помислиш, че някой друг ти ги е оставил. Това би те превърнало в жертва, а другиго — в злодей. Но в живота, както вече ти казах, няма нито жертви, нито злодеи. Никога не забравяй това.
Чудесната ми приятелка Елизабет Кюблер-Рос често казваше по този повод нещо, което аз наистина обичах...

„Ако беше защитил каньона от зимните бури, никога нямаше да видиш красотата на неговата резба, на неговите извивки”.

Гледната точка създава възприятието.

И тъй, ако гледаш на себе си като на жертва, ще се видиш себе си като жертва. Ако гледаш на себе си като на злодей, ще видиш себе като злодей. Ако гледаш на себе си като на съ-автор в процеса на сътрудничество, ще видиш себе си по този начин.

Ако гледаш на всяко събитие или случка в живота си, включително и на смъртта, като на дар, ще го видиш като съкровище, което винаги ще ти служи и ще те води към радост. Ако гледаш на всяко събитие или случка, включително на смъртта, като на трагедия, вечно ще скърбиш и няма да получиш от него нищо освен безкрайна скръб.

Което ни води към...

Съсредоточи се сега върху това. Съсредоточи се върху събитието, което наричаш „смърт”.

Защото, ако видиш, че казаното е вярно за смъртта, скоро ще си в състояние да видиш, че то е вярно и за всяко друго събитие в живота.
И ако успея да видя дори смъртта като дар, ще успея да видя всичко друго в живота си — „малките смърти” — също като дар... всички тъй наречени злини, които са ми причинени или които аз съм причинил другиму. И тогава няма да има повече скръб.
Нито за тебе, нито за някой друг. Ако преживееш добре своите „смърти”, ще накараш и другите да преживеят добре твоите смърти. Малките, не онази, голямата.
Брей, какво каза. Какво се прокрадна тук. Но не винаги е възможно „да умреш хубаво”. Сега говоря за „голямата смърт”. Струва ми се, че понякога просто ни е страх да умрем.
Разбира се, че ви е страх. А когато ви е страх от „малките смърти” — имам предвид всяко поражение или загуба — вас ви хваща страх и да живеете. Така се страхувате да умрете, а се страхувате и да живеете. Какво съществувание!
Помогни ни тогава!
Какво мислиш, че правя сега? Посвещавам си времето на това да ви освободя от страха пред „голямата смърт”. Защото, ако не се страхувате от това, вече няма да се страхувате от нищо. И ще можете да живеете истински.
Тогава защо всички сме „смъртно уплашени” от смъртта?
Заради онова, на което са ви учили. Заради онова, което са ви казвали за нея.

Когато възприемеш смъртта по нов начин, можеш и да я изживееш по нов начин. И това би бил голям дар, не само за самия тебе, а и за онези, които обичаш.

Това е поразителен пример, чудесен, зашеметяващ пример за това как, преживявайки добре смъртта си, помагаш и на другите да преживеят добре твоята смърт.

Зная, по-рано ти беше казал, че душите напускат телата си само когато делото им е завършено и че преди това трябва да има време на празнуване. Но душа, напускаща тялото си, може много да тъгува за хората, които оставя в материалния свят. И да кажеш на тези хора, че обичаният от тях човек наистина е избрал да ги напусне, може да им прозвучи все едно, че този човек вече не иска да бъде с тях и... е, добре, струва ми се, че това може дълбоко да ги нарани.

Познавам жена, чийто съпруг умря много млад. Тя носеше години наред мъката от своята загуба. Но истинската загуба бе почувствана от по-малката дъщеря. Тя никога не надмогна загубата на баща си — и наистина до ден днешен му е сърдита, че я е изоставил. Тя не може да разбере защо баща й е направил това и ако й кажа, че нито една душа не напуска тялото си, без да пожелае това и че всяка душа причинява смъртта на човека, комуто принадлежи, и всъщност иска да умре по това време, дъщерята ще бъде още по-дълбоко наранена.
Освен ако разбере, че той може да не е осъзнавал какво иска. Това не е изненадващият отговор, който ще ти дам по-късно, но е нещо важно, което още сега трябва да разглеждаш като възможност.
Не разбирам. Какво имаш предвид, като казваш, че баща й не е осъзнавал какво иска? Ти ми каза, мисля, че всеки сам е причина за своята собствена смърт и че никой не умира против волята си.
Може би ще ти е полезно да разбереш, че човешките същества творят, а също тъй „знаят, каквото знаят” на три Равнища на Изживяване: подсъзнателно, съзнателно и свръхсъзнателно.

Спомни си, казах, че когато умираш е невъзможно да не си Завършен, Съвършен, но Е възможно да не осъзнаваш това.

Душата може да знае на свръхсъзнателно равнище, че е Завършена, Съвършена в този живот, но да не „осъзнава” това на подсъзнателно или съзнателно равнище.
Тези три равнища на изживяване бяха споменати в един наш по-ранен разговор, който се превърна в книгата „Приятелство с Бога”. Аз наистина намирам, че това е нещо очарователно.
В този решаващ момент и при тези обстоятелства то е много повече от очарователно. Важното е да го разбереш, за да получиш отговор на въпроса си.
Тогава нека го прегледаме отново, да го преговорим. Кои са трите равнища на изживяване?
Подсъзнателното е място на изживяване, където не познаваш или не можеш съзнателно да сътвориш своята действителност. Ти действаш толкова „подсъзнателно”, че почти не осъзнаваш какво правиш, още по-малко — защо.

Това не е „лошо” равнище на изживяване, затова не го осъждай. То е дар, защото ти позволява да вършиш много неща автоматично.

Подсъзнателното дава също така и мигновени решения на проблемите. То проверява влизащите данни, после влиза в своята банка от спомени и излиза със светкавично бързи отговори на милиард ситуации, отново автоматично. Ако пипнеш горещ тиган, няма нужда да мислиш, че трябва да си дръпнеш ръката. Дърпаш я рязко — за частици от секундата. Това е автоматична реакция, отговор, основан на предходни данни.

Подсъзнателното може да ти спаси живота. Но ако не си наясно кои части от живота си си избрал да сътвориш като автоматични, би могъл да си представиш, че ти си „резултат”, а не истинската причина за всичко в живота си. Дори можеш да си измислиш, че си жертва. Затова трябва да осъзнаеш какво си избрал, какво си решил да НЕ осъзнаваш.

Съзнателното Равнище е място в изживяването ти, където ти познаваш и сътворяваш своята действителност с някаква степен на яснота за това какво вършиш. Доколко си наясно, зависи от твоето „равнище на осъзнатост”. Това е материалното, физическото равнище.

Когато си тръгнал по духовната пътечка и си се посветил на духовното си усъвършенстване, ти минаваш през живота, опитвайки се непрестанно да „повишаваш своята съзнателност” или да разширяваш изживяването за материалната, физическа действителност. Така можеш да включиш и онова, което знаеш, и да го насочиш към друго равнище.

Свръхсъзнателното Равнище е място на изживяване, където ти опознаваш и сътворяваш своята действителност, напълно осъзнавайки какво правиш. Това е равнището на душата. Повечето от вас на съзнателно равнище не са наясно със своите свръхсъзнателни намерения — освен ако сте наясно.

Свръхсъзнателното е тази част от тебе, която съхранява по-големите, по-далечните планове на душата — да се движи към Завършеност, Съвършенство на онова, което тялото ще изживее и усети. Свръхсъзнателното непрестанно те тласка към изживяването на следващия желан растеж, довежда те до най-подходящите, съвършените хора, места и събития, чрез срещите с които ще постигнеш съчетанието на Знание и Изживяване. Това на свой ред ще породи Усещане, Чувство и в крайна сметка ще сътвори Осъзнаването на твоето Истинско Битие.
Когато за последен път разговаряхме на тази тема, те попитах съществува ли начин да си поставим едни и същи цели, да имаме едни и същи намерения на подсъзнателно, съзнателно и свръхсъзнателно равнище.
Да, и ето как става това. Има триединство на равнищата на осъзнатост, което се нарича върховно съзнание. Някои го наричат също „Христово Съзнание” или „Възвишено Съзнание”.

Всички вие можете да стигнете до него. Някои го правят чрез медитация, други — чрез дълбока молитва, трети — чрез ритуала на танца или чрез свещена церемония, а някои — чрез процеса, който наричате „смърт”. Има много пътища, за да се стигне там. А там наистина получаваш пълна творческа сила. Трите равнища на съзнание са се слели в едно. Казвали са ти „имай ги всичките заедно”. Всъщност то е нещо повече от това, защото тук, както и навсякъде, цялото е по-голямо от сбора на частите му.

Върховното съзнание не е просто съчетание на подсъзнателното, съзнателното и свръхсъзнателното. То е онова, което се случва, когато всичко се слее и после премине в превъзходно, трансцедентално състояние. Тогава навлизаш в чистото Битие. Това Битие е Основният и Най-Висш Източник на Творчество вътре в теб. Можеш да го изживееш преди „смъртта” си или след нея.
Разбирам как твори един истински жив майстор.
Да.
А възможно ли е един майстор да бъде изненадан?
За личност с дълготрайно възвишено съзнание резултатите са винаги съзнателно търсени и никога неочаквани. Степента, в която едно изживяване изглежда неочаквано, е пряк показател за равнището на съзнание, на което е възприето това изживяване. Спомни си какво казах: възприятието създава изживяването.

Учещият се на майсторство винаги се съгласява с изживяването, което има, дори ако това изживяване не „изглежда” приятно, защото учещият се на майсторство знае, че го е предвиждал и възнамерявал на определено равнище. Точно това „познание” дава възможност на една личност да бъде абсолютно спокойна, миролюбива и „овладяна” при обстоятелства, които у другиго биха породили огромно напрежение.

Онова, което учещият се на майсторство не винаги може да съзре, е равнището на съзнателност, за което е предназначено, проектирано изживяването. Но учещият се на майсторство не се съмнява, че е отговорен за него на същото равнище. Точно това познание го извежда и поставя на пътя към майсторството.

Ти ме попита преди малко дали Пип е искала да умре, дали тя е причинила смъртта си и аз ти отвърнах: „Не на съзнателно равнище”. Сега знаеш какво съм имал предвид.

Всички решения, засягащи човешката душа, са взети от нея на едно или повече от трите равнища на съзнание или пък на четвъртото равнище, равнището на върховно съзнание.

Пип е избрала периода от своя живот, когато ще напусне тялото си, както правят това всички души. В нейния случай това решение не е взето на съзнателно равнище. По-късно, след като е взела това важно решение свръхсъзнателно, Пип съзнателно е избрала точния ден и час на отпътуването си — малко след полунощ на 1 януари, точно след посрещането на Нова Година. Можеш да узнаеш, че това решение е взето на съзнателно равнище, защото тя предварително го е обявила. Тя е била съвсем наясно с онова, което е избрала и сътворила.

Вярвам, че Тери Шияво е използвала живота си, за да покани хората в света да достигнат ново равнище на вникване в темата за живота и смъртта, душата и Бога и за действията, които биха били донесли полза на човечеството в случаи, подобни на нейния.

Вярвам, че Тери Шияво, на духовно равнище, никога, никога не е била жертва на обстоятелствата. Вярвам, че в тези последни години тя е знаела точно какво се случва и си е позволила да бъде подложена на всичко това, за да привлече вниманието на целия свят към себе си за благото на човечеството.

Вярвам, че Иисус е направил точно същото.

Прав ли съм за Тери?
За мен би било дълбоко натрапчиво и нередно да разкривам вътрешната свръхсъзнателна и върховно-съзнателна дейност на нечие индивидуално съзнание. Но толкова повече бих могъл да повторя онова, което съм казвал вече много, много пъти за всички човешки същества:

На света няма жертви, няма и злодеи.
Добре, твърдя го само в този разговор за трети или четвърти път, но съм го казвал преди и пак ще го кажа: хората трудно, понякога просто емоционално, ще приемат идеята, че никой не е жертва.

Ти вече си разглеждал този въпрос и си давал обяснението, че повечето хора виждат събитията в живота от твърде ограничената гледна точка на обикновеното човешко разбиране, но как биха могли онези от нас, които се стремят да издигнат собственото си съзнание и да помогнат на човечеството да издигне съзнанието си, как бихме могли ние да се надяваме, че ще разширим това разбиране?

Онова, което мислиш, което казваш и което правиш, създават изживяването, което наричаш „свое аз”, както и условията и обстоятелствата в твоя живот.

То става, както вече казах: ако мислиш, че си жертва, казваш, че си жертва и действаш като че ли си жертва, ти ще изживяваш себе си като жертва, въпреки факта, че не си.

Същото ще бъде вярно и когато решиш да определиш, да наречеш по определен начин изживяванията на другите. Ако мислиш, че някой друг е жертва, ако кажеш, че някой друг е жертва и ако действаш, като че ли някой друг е жертва, ти ще имаш изживяването, че този друг е жертва, въпреки факта, че той или тя не е.

Имаш ли изживяването, че Тери Шияво е била „жертва”? Може би го имаш. Била ли е Тери жертва? Не.

Невъзможно е да бъдеш жертва на обстоятелства, които създаваш.

Никога не забравяй това.

Невъзможно е да бъдеш жертва на обстоятелства, които създаваш.

Затова, за да бъдеш жертва на обстоятелства, трябва да се закълнеш, че не ти си ги създал. А това ще е лъжа.

Ти създаваш всички обстоятелства в живота си. Ако ги създаваш на съзнателно равнище, ще си наясно с това. Ако ги създаваш на подсъзнателно равнище, може да не си наясно. Въпреки това ще си създал обстоятелствата.

Всички майстори знаят това, ето защо никой от майсторите никога не сочи другиго с пръст, казвайки: „Ти ми причини това”.

Но ти можеш да изживееш, каквото си избереш. Може да изживееш онова, което си знаел за себе си, за своето аз, като резултат от живота си в духовната сфера преди да се родиш. Или можеш да изживееш нещо друго, по-различно, нещо по-дребно от това. Тук, както и във всичко друго, ти имаш свободна воля.

В тази света троица — Бог в три части — умът ти е там, където намира място съзнателната дейност.

Затова мисли само за онова, което избираш да изживееш, казвай само онова, което избираш да осъществиш и използвай ума си да напътстваш тялото си да прави само онова, което избереш да покажеш като своя най-възвишена действителност. Така твориш на съзнателно равнище.

Вгледай се по-отблизо в това. Не го ли е направил всеки майстор? Направил ли е някой майстор повече? Не. С една дума — не.