У дома с Бога в живот, Който Никога не Свършва Чудесно послание на любов в заключителен Разговор с Бога Нийл Доналд Уолш

Фактът, че всеки е причина за края на своя живот, не означава, че той е взел за това преднамерено, обмислено решение на съзнателно равнище. Нито пък може да се приеме, че го е направил, за да избяга от определени условия или обстоятелства.

Да причиниш нещо и да направиш съзнателен избор да го сториш са две съвършено различни неща.
Какво? Не те разбирам.
Може ти да си причината за катастрофа, но това не означава, че си направил съзнателен избор да я предизвикаш.
Аха. Разбирам какво имаш предвид.
Затова нека изясним точно какво ти казах. Всички вие сте Причина за всичко, което се случва в живота ви — включително и за своята смърт. Повечето хора не са наясно с това, не го осъзнават.
Но ако някой е наясно с това и го осъзнава — а между впрочем този разговор кара хората да го осъзнаят — това не означава ли, че ако някой умре, той извършва самоубийство? Нали, ако нещата бъдат осветлени по този начин, ще излезе, че всички хора завършват живота си със самоубийство? Пропуснал ли съм нещо?
За да определим една смърт като самоубийство, са необходими две условия:

1. Трябва да си наясно точно какво правиш, т. е. трябва да направиш съзнателен избор да умреш.

2. Целта на избора ти да умреш да е по-скоро да избягаш от живота, отколкото да го завършиш.

Този разговор трябва да ти помогне да се докоснеш до святостта на своя физически живот. Трябва да улесни разбирането ти, че животът в тялото е дар с неописуеми измерения.

Преди малко казах, че смъртта е могъщ миг на сътворение и това е вярно. Но тя е замислена и за да се стигне ДО нещо, а не за да се избяга ОТ нещо.
Толкова мъка е свързана със самоубийството, че почти не ми се иска да се докосвам до това. Мъка изпитва най-напред човекът, преминал през сътресение, което е предизвикало решението да прекъсне живота си. Мъка изпитва после неговото семейство, приятелите му. Има ли въобще място за утеха — за когото и да било?
Утеха може да ти даде знанието, че човекът, извършил самоубийство, е добре. Всички хора като него са добре. Бог ги обича и никога няма да ги изостави. Те просто няма да са постигнали онова, заради което са дошли тук. Важното е всеки, обмислящ самоубийството си, да разбере това.
Искаш да кажеш, че онези, които са извършили самоубийство, няма да понесат никакво наказание?
Не съществува никакво „наказание” в онова, което наричаш Живот след Смъртта. Наказани са онези, които са останали на земята. Те изпитват невероятно сътресение, от което може никога да не се възстановят. Всички изпитват огромна загуба. А мнозина прекарват остатъка от живота си в самообвинения за случилото се. Чудят се къде са сгрешили, агонизират, мислейки си какво са могли да кажат, за да променят нещата.

Тъжното е, че онези, които са прекъснали собствения си живот, са си въобразявали, че ще променят нещата, а не са го сторили.

Да прекъснеш живота си, за да избягаш от нещо, не довежда до ситуация, в която би избягал от каквото и да било. Ще повторя, ако възнамеряваш да прекъснеш живота си, за да избегнеш нещо, ти просто обмисляш нещо, което не можеш да направиш.

Желанието да избягаш от нещо мъчително е нормално. То е част от танца на човека. Само че точно в този момент на танца някой се опитва да се оттласне от нещо, заради което душата е дошла в това тяло, дошла е не за да го избегне, а за да го изживее.

А оня, който намира, че това преживяване ще е мъчително и трудно, се опитва да направи крачка към пустотата и да влезе в нея. Да влезе там, където няма нито какво да срещне, нито от какво да се страхува. Но никой не може да влезе в пустотата, защото няма пустота, в която да влезеш. Пустота не съществува.

Пустота няма никъде във Вселената. Абсолютно никъде. Няма място, „където няма нищо”. Където и да отидеш, пространството е изпълнено с нещо.

Нека го кажа по Друг начин: Танц в Пустотата не е възможен.

Искам това да ти стане съвсем ясно. Ти ще срещнеш себе си от другата страна на смъртта и всичко, което носиш със себе си, ще бъде там. Тогава ще направиш нещо много странно. Ще подариш на себе си друг .материален, физическа живот, за да се справиш с онова., с което не си се справил в последния си живот.

И тъй, избягвайки от материалния свят, ти не избягваш от нищо, а веднага след това отново ще се намериш в този свят, и то в ситуацията, от която си се опитал да избягаш..., само че сега ще се върнеш отново в началото.

Ти няма да разглеждаш това като „наказание”, „изискване” или „товар”, защото ще вършиш всичко по свободна воля, разбирайки, че то е част от процеса на само-сътворяване, заради който съществуваш.
И тъй, можем да се занимаваме с това, с което се занимаваме точно сега.
Наистина, затова е животът.

Ако използваш живота по този начин, ще умреш, когато си готов да използваш смъртта като инструмент за създаването на нов и различен живот. Самоубийството е използване на смъртта, за да избягаш, но то създава същия живот отново, от самото начало, със същите предизвикателства и изживявания.

И тъй, ти можеш да използваш смъртта като инструмент, с който да избягаш или да твориш. Първото е невъзможно, второто — невероятно.

Просто, ако мислиш, че ще избягаш от тези предизвикателства, е важно да знаеш, че това няма да стане. Ще се озовеш отново изправен пред тях. И, разбира се, това ще е нещо като копие, повторение.

Онова, което кара някои хора да чувстват, че не искат да се изправят пред предизвикателствата, които срещат в момента, е представата, че ще се изправят пред тях сами. Невярна мисъл, споделяна от мнозина.

Самотата е най-голямото нещастие в днешния свят. Емоционална, физическа и духовна самота — чувството, че си изолиран, наранен, неразбран и претоварен, че силите ти не стигат — ето формулата на безнадеждността.

Пред лицето на тази безкрайна безнадеждност най-накрая ти се струва, че нищо друго освен бягството не може да ти помогне Ала ти не можеш и не искаш да избягаш, а само да повториш от самото начало онова, което се опитваш да избегнеш.

Затова сега дойдох тук — да ти кажа, че не ви липсват сили и възможности, нито на тебе, нито на когото и да било от вас, и да те помоля да обявиш това пред света. Само ме повикайте с пълното съзнание, че ще дойда. Само протегнете ръка с пълна вяра и ще видите, че и аз съм ви протегнал своята.

И понеже стигнахме дотам, какво ще кажеш на ония, които биха ти рекли: „Зовях те и ти не беше тук! Мислиш ли, че не съм молил Бога за помощ? О, Небеса, защо, мислиш, съм тъй отчаян! Толкова отчаян съм, защото ми изглежда, че дори Бог ме е изоставил! Сега съм съвършено сам. И не искам нищо повече. Свършен съм. Напълно. Открай докрай”.

Какво ще кажеш на този човек, а?
Ще кажа...

Искам сега да обмислиш възможността за чудо. Има причина, поради която не си имал изживяването, че аз ти давам решението, че ти соча изхода. Но тази причина в момента не е важна. Важното за теб е да обмислиш дали не е възможно сега, точно сега, тук, пред тебе да е отговорът. Отвори си очите и ще го видиш. Отвори си разума и ще го узнаеш. Отвори си сърцето и ще почувстваш, че той е тук.

Ще кажа...

Само ако ме призовеш с пълно знание, напълно съзнателно, ще ти стане ясно, че отговорът ти е бил даден. Защото онова, което ТИ знаеш, което ТИ чувстваш, и което ТИ заявиш, ще бъде истинското ти изживяване. Ако ме призовеш в безнадеждността си, аз ще дойда и ще бъда при тебе, но отчаянието може да те заслепи, тъй че да не ме видиш.

Ще кажа...

Нищо, което си направил, не е толкова ужасно, нищо, което ти се е случило, не е толкова непоправимо, че да не може да бъде изцелено. Аз мога отново да те направя цялостен, пълноценен и ще го сторя.

Но престани да се самоосъждаш. Най-строгата присъда си произнасяш ти самият. Други могат да те съдят отстрани, вглеждайки се в тебе, но те не те познават, не те виждат, затова тяхната присъда няма решаваща сила. Не й придавай такова значение, не я приемай като твоя собствена. Тя няма значение.

Не очаквай от другите да те видят такъв, какъвто си, защото те те виждат през очите на своята собствена мъка. Вместо това знай, че сега аз те виждам, в чудодейна и в реална светлина, и онова, което виждам, е, че си Съвършен. И като те погледна, имам една едничка мисъл: „Това е оня, когото обичам, оня, който много, много ме радва”.

Ще кажа...

Прошката не е нужна в Божието Царство. Бог не може да бъде обиден или наранен по какъвто и да било начин. В цялата Вселена само един въпрос има значение и той няма нищо общо с твоята вина или невинност. Той е свързан само с твоята идентичност. Знаеш ли наистина кой си ти? Ако знаеш, всички мисли за самота изчезват, всички представи за малоценност се изпаряват, всички размисли за безнадеждност се превръщат във вълшебно осъзнаване на чудото, което е твоят живот. И на чудото, което си ти.

И накрая, възлюблени мой, ще кажа...

В този миг си окръжен от сто хиляди ангели. Приеми сега тяхната помощ и свещенослужение. А после предай на другите техния дар. Защото само като даваш, получаваш и само като изцеляваш, намираш своето собствено изцеление. Чудото, което очакваш, те очаква. Ще узнаеш това, когато сам се превърнеш в чудото, което друг очаква.

Тъй че върви и прави своите чудеса и позволи на смъртта си да стане миг на твоята най-велика слава, а не израз на твоята най-велика скръб. Използвай смъртта като инструмент, с който да твориш, а не да рушиш, с който да вървиш напред, а не да се връщаш назад. С този избор ще си чествал самия Живот и ще си позволил на Живота, още докато живееш в своето материално, физическо тяло, да ти донесе твоята собствена най-величествена мечта: най-накрая душевен мир.
Благодаря.

Благодаря ти за тези думи.

Надявам се и се моля да бъдат чути от всеки наранен човек.

Но имам нужда да ти задам още един въпрос. Какво става, когато някой помоли другиго, лекар или любим човек — да му помогне, за да сложи край на живота си?

Евтаназията не може да бъде приравнена със самоубийството. Хората, които замислят самоубийството си по средата на активен и относително здрав живот, вземат доста странно решение. Хората, които прекъсват живота си малко преди неизбежния му край, доказан сериозно по медицински път, вземат съвършено различен вид решение.

Онези, които въз основа на сериозни медицински доказателства виждат ясно, че физическият им живот почти е свършил, могат да направят избора да се запитат: „Необходимо ли е да изстрадам тази последна болка и унижение”? Всяка душа ще си намери верния отговор и никоя няма да сбърка, защото „неверен” отговор просто не съществува.
Съвсем ясно виждам разликата, както, мисля, би я видял всеки разумен човек.
Ти си различен от Бога, но не си отделен от Бога. Ето защо никога няма да умреш.
11
Сега, моля те, позволи ми да се върна към нещо друго. По-рано каза, че ще очертаеш някои основни духовни принципи на живота, които биха ни помогнали по-леко да разберем самия живот, както и смъртта. И след като вече засегна доста основни принципи на живота, кажи има ли сред тях някой единствен, който би ни отворил широко вратите към по-дълбоко, бързо и всеобхватно разбиране?
Да. И това е...

ШЕСТИЯТ СПОМЕН

Ти и Бог сте едно цяло. Не сте отделени един от друг.

На някои хора това може да изглежда много елементарна част от информацията. Но като приложиш този основен принцип на живота КЪМ живота, ще създадеш един съд, в който можеш да съхраняваш всички предишни, разгледани дотук Спомени, както и онези, които ще дойдат.

Последиците от Шестия Спомен са огромни. Когато си наясно, че ти и Бог сте едно цяло, и че нищо не ви разделя, това променя контекста, окръжението на изживяванията ти за всичко, което се е случвало, случва се и някога ще се случи в твоя живот.

Можем да използваме очевидни примери за онова, което току-що разисквахме, за единението ти с Божеството. Това значително ще ти помогне да си спомниш и прегърнеш истината, че ти си причина за собствената си смърт и че на този свят няма нито жертви, нито злодеи. Така пътечката ти към Завършеност, към Съвършенство няма да бъде толкова стръмна, а смъртта ти ще бъде по-спокойна.

Очевидно е, че човекът, който си ,,ти”, който е носител на „твоето аз”, не може да представлява Бога в неговата Цялост. Но ти носиш у себе си всички характерни черти, всички съставни части на Божеството.

Бог си ти, тъй е писано. Наистина, Бог е всичко. Не съществува нищо, което да не е Бог.

И тъй, сега нека дадем определение на „океан”. Да предположим, че Бог е Творецът. Много малко хора, които вярват в Бога, биха оспорили това.

Ако е вярно, че Бог е Творецът, това значи, че ти също си творец. Бог създава всичко в живота, а ти създаваш всичко в твоя живот. Това е толкова просто.

Ако приемеш тази мисъл, можеш да я съхраниш в съзнанието си.

Ти и Бог творите непрестанно — ти на микро равнище, Бог на макро равнище. Ясно ли ти е?
Да, разбирам! Нищо не разделя вълната от океана. Нищо. Вълната е част от океана, действаща по определен начин. Вълната прави същото, което прави океанът, само че в умален размер.
Това е точно така. Действайки по начина, по който действаш, ти си моето аз. Защото аз ти давам силата да действаш, както действаш. Силата ти идва от мен.

Без океана вълната не би имала силата да бъде вълна. Без мене ти не би имал силата да бъдеш това, което си. А без тебе моята сила не би се проявила.

Твоята радост е в това да бъдеш моя изява.

Радостта на човечеството е да биде изява на Бога.
Ето ти едно твърдение!
А ето ти и едно друго...

Животът е Бог в .материална форма.

Важното е да разбереш, че няма един единствен начин, по който животът придава на Бога материална форма. Някои вълни са малки като водни бръчици, други са огромни и се сгромолясват с трясък, помитайки всичко. Но независимо дали е миниатюрна или чудовищна, вълната винаги си е вълна. Няма миг, в който по океанската повърхност да няма вълна. И колкото и различни да са вълните, нито една от тях не е отделена от самия океан.

Ти си различен от Бога, но не си отделен от Бога. И точно защото не си отделен от Бога, ти не можеш да умреш.

Вълната достига сушата, но не престава да съществува. Тя само променя формата си, връщайки се обратно в океана.

Океанът не става „по-малък” всеки път, когато една вълна се разбива в пясъка. Всъщност следващата вълна показва, а затова и разкрива, величието на океана. А после, връщайки се в океана, тя възстановява неговата слава.

Присъствието на вълната е доказателство за съществуването на океана.

Твоето присъствие е доказателство за съществуванието на Бога.
Ще прибера и закова това в хладилника си. ТВОЕТО ПРИСЪСТВИЕ Е ДОКАЗАТЕЛСТВО ЗА СЪЩЕСТВУВАНИЕТО НА БОГА. Какъв необикновен, огромен етикет! Това обяснение е толкова просто и въпреки това толкова изящно!

Тъй че, когато кажем „Бог и само Бог” избира часа на нашата смърт, казваме, че хората са част от този процес, защото са част от Бога.

Защото си приключил. Сложил край. Завършил.

Ако ти и Бог сте Едно Цяло, ти не трябва да извършиш нищо. Всяко решение е плод на Свободна Воля. Всеки избор го показва.

Както казахме по-рано, ти си дошъл при тялото си, за да изживееш една страна от себе си. Тази страна от тебе може да бъде изживяна чрез нещо, което правиш, тоест чрез физическо действие или чрез някакъв специфичен начин на съществуване, дори ако не вършиш нищо.
Имам нужда от един пример, който по-осезаемо да ми покаже това.
Добре, щом сега говорим толкова много за „умирането” и „смъртта”, нека кажем, че седиш тихо и спокойно на едно погребение. Наистина не правиш нищо, само седиш там. Почти не се движиш. Но ти си, ти съществуваш, ти се чувстваш някак, нали?

Може би си тъжен. Може би пък вътрешно си весел. А може да не е нито едното, нито другото. Всичко зависи до голяма степен от начина, по който виждаш нещата, в този случай — как виждаш „смъртта”.

Във всяка ситуация ти можеш да промениш своята гледна точка, променяйки мнението си за това как искаш „да гледаш на нея”. Можеш да решиш какво искаш да видиш, а след това, поставяйки го на определеното от тебе място, да го намериш там.

Да, ти. Съвсем вярно. Ти ще решиш. Ти ще решиш дали това твърдение придава действена сила на нещата чрез начина, по който ще погледнеш на него. И тъй, ефектът е кръгообразен. Ти виждаш онова, което получаваш, а получаваш онова, което виждаш.

Кажи ми защо ти е трудно.

Предполагам, че вече съм се привързал към представата... виж, чух това, което току-що каза, но... предполагам, че част от мене още е в плен на представата, че ни се случват неща, които не искаме да ни се случат, че „се случва нещо , което не сме създали вътре в себе си. Но сега разбирам, че нищо не става случайно и тъй никой не умира, когато не е избрал да го стори.
Не съществува нещо като „не избрал”. Всичко е избрано.
Да, добре. Разбирам. И предполагам, че ще трябва да продължиш да го повтаряш отново и отново, защото то противоречи на всичко, което човечеството си е казвало по този въпрос. И трябва да ти кажа нещо. Сега, докато пиша това, докато разискваме точно този дял от дългия ни разговор, Самият Живот ме убеждава все повече и повече, че онова, което казваш, е вярно. Нищо не става случайно. Мисля, че собственият ми живот, ежедневният ми живот, ме убеждава в това — и то точно в този миг.
Разкажи ми какво е станало.
Може ли да е „случайно”, че точно докато обменяхме тези мисли, аз за малко спрях да пиша и, за разнообразие, реших да отворя пощенската си кутия само за да намеря там едно писмо от читател?

Авторката на писмото, Джаки Петерсън (чието име смених само за да защитя нейната самоличност), ми е писала, за да сподели, че неотдавна, преди два месеца, е загубила своя годеник, починал от инфаркт. Била е съкрушена, особено защото годеникът й винаги е бил здрав, всичките му медицински прегледи са го потвърждавали.