У дома с Бога в живот, Който Никога не Свършва Чудесно послание на любов в заключителен Разговор с Бога Нийл Доналд Уолш

В тази метафора стените на „тунела” образуват Коридора на Времето. По протежението на коридора има белези, които правят всеки милиме-тър на стената различен от всеки Друг. Можеш ли да си представиш „тунела на времето” с неговите многобройни белези?

Предприел си пътешествие. Движиш се, минаваш през Времето.

Сега пътуваш, тръгвайки, от външната страна на ябълката, навлизайки навътре в нея — от външната към вътрешната част на Твоето Аз. Можеш ли да си представиш това?

Разглеждаш картинките, край които минаваш. Насочваш към тях вниманието си и така преминаваш през тунела, съсредоточавайки се върху картините една след друга. Накрая стигаш до Центъра на ябълката. Това е била целта на пътя ти дотук. Сега първата част от пътешествието ти е свършила.

Стигнал си „от другата страна”, „отвъд”.

И играйте един с друг, докато сте в него. Научи се да играеш добре. Изпратих те в Градината на Боговете и ти предлагам целия свят, за да играеш в него. Приготвил съм достатъчно дарове, за да е сигурно, че ще стигнат за всички. Никой не трябва да остане гладен, още по-малко — да умре от глад. Никой не бива да остане без топли дрехи, нито пък без подслон през време на буря. Има достатъчно за всички.

Извън това, не ви е нужно нищо повече, за да си поиграете добре. Не ти е нужно нищо повече, за да изживееш в цялото му великолепие това Кой Си Ти. Въобразявал си си, че ти е нужно толкова много, за да бъдеш щастлив, дори и само за да оцелееш. Измислил си всичко това.

Когато се приближаваш към смъртта си, ще осъзнаеш колко малко значение има всичко това. Всичко това. В мига на твоето отпътуване от физическия, материалния свят, ще узнаеш, че си се борил за нищо. И тогава твоята дълга борба ще свърши.

Можеш ясно да осъзнаеш това по всяко време и да приключиш борбата си всеки миг. Тази възможност и това изживяване не се пазят само за мига на смъртта ти. Ако се вгледаш по-внимателно, ще забележиш, че всеки ден от живота ти е преизпълнен с „малки смърти”. Можеш да използваш всяка от тях като изходна точка за осъзнаването на всичко.
Смъртта е процес, при който възстановяваш

своята идентичност.
20
Добре, поприказвахме си за това как можем да сравним ябълки и портокали, как в онази метафора аз минах от физическия, материалния свят в духовната сфера и как, за да стигна там, прекосих Сърцевината на Своето Битие. А какво ще се случи, след като навляза в тази различна действителност, в „отвъдното”, от „другата страна” на Центъра?
Как ще изживееш онова, което ще научиш, зависи от това как си напуснал Центъра. Ако се откажеш от проблемите си и ги оставиш в Сърцевината, в Същността, ще се чувстваш „центриран”, защото няма да си взел със себе си своите „същностни” проблеми.

Ако не се откажеш от тях и не искаш просто да ги пуснеш да си вървят, ще вземеш със себе си от „другата страна”, в „отвъдното” своите не напълно решени същностни проблеми. Там ще се сблъскваш с тях отново и отново и ще получиш шанс да ги решиш.

Ако си завършил собствения си живот съзнателно с намерението да избягаш от тези същностни проблеми, няма да избягаш от тях, а ще направиш избора да промениш курса си и да се върнеш назад във физическия, материалния свят. Ще поемеш по същия Тунел на Времето и ще минаваш отново и отново през същите изживявания от самото начало.
Като споменаваш „същностните проблеми” какво имаш предвид?
Същностните проблеми могат да включат страха да бъдеш изоставен или да не бъдеш достатъчно добър и достоен. Както и чувството за малоценност, или пък представата за раздяла, или пък която и да било от тези лъжливи представи, които имаш за себе си.

В крайна сметка всички същностни проблеми са свързани с един единствен проблем: твоята идентичност. Същностните проблеми могат да приемат различна форма, но всички те стигат до Един Единствен Въпрос: Кой Съм Аз?

Ти пътешестваш през Континиума Пространство/Време, за да опознаеш Своето Аз и да го изживееш пълноценно. След това да пре-сътвориш отново Своето Аз в следващата най-величествена разновидност на най-великолепната представа, която някога си имал за това Кой Всъщност Си Ти.

В зависимост от природата на онова, което си си избрал да изживееш във физическия, материалния свят, ти стигаш до Сърцевината на Своето Битие и дръзваш да се отправиш към „отсрещната страна”, „отвъдното” в едно или друго състояние на битието си, на съществуванието си.

В Сърцевината ти си бил въведен в Истинското Свое Аз, в Пълноценното Свое Аз и си си спомнил за него. От „другата страна”, в „отвъдното” има прекрасни условия, за да опознаеш напълно Своето Аз извън Сърцевината. Извършвайки това, ти си проправяш път през продължаващия Коридор на Времето до външния ръб на „другата страна”, на „отвъдното”.

Веднага след излизането ти от физическия, материалния свят, още при влизането в третия етап на смъртта, надеждата ти се превръща в действителност. Става ясно, че всяка илюзия от физическия, материалния свят е точно това — илюзия. Очите ти се отварят, гледната ти точка се разширява, изяснява и, след като си преодолял вярванията, съхранени в съзнанието ти и през втория етап на смъртта, започваш да си създаваш нови вярвания.

А сега си спомни Формулата за Целия Живот, за Всичко в Живота, защото тя се оказва вярна не само за живота във физическото тяло, а и За Живота след Смъртта.

Надеждата е портал към вярата, вярата е портал към знанието, знанието е портал към съзиданието, а съзиданието е портал към изживяването.

Изживяването е портал към изразяването, изразяването е портал към ставането, ставането е действието в целия Живот и единственото предназначение, единствената функция на Бога.
Не знам защо, но съм изненадан да чуя, че и в Живота след Смъртта има място за неща като „надежда” и „вярване”.
„Надеждата” е енергия. Ни повече, ни по-малко. Всички мисли са енергия и онова, което често е наричано Живот след Смъртта не е нищо друго освен едно енергийно поле. То е Космическо Поле от Безкрайни Възможности. То е просторно, огромно, но и основно, фундаментално по своята химия, по своите енергетични елементи, по своя строеж и функция. Всъщност неговият чар е в крайната простота на основата му.

Животът след Смъртта не е време и място, където душите съществуват автоматично, без усещания и чувства. Обратно, той е място, където чувствата избуяват, създават контекстуално поле, обкръжение, в което душите си спомнят и Узнават отново Кои Всъщност Са Те.

„Смъртта” е процес, при който възстановяваш своята идентичност. Онова, което си наричал „рай”, е мястото, където правиш това. Раят не е определено място, а Състояние на Битието. „Другата страна”, „отвъдното” не е място в космоса. а изява на космоса”. То е начин на съществуване. То е „да съществуваш в рая” чрез процеса на самоизява — а тя на свой ред е изява на Самото Божество във, като и чрез Твоето Аз.

Сега разбираш ли?

От „другата страна”, в „отвъдното” ти се отдалечаваш от Сърцевината на Своето Битие и влизаш в духовната сфера, за да видиш от по-отдалечена гледна точка и по-добре да Узнаеш, че онова, което си срещнал в Сърцевината на Твоето Битие е нещо действително. А после да го създадеш, сътвориш ВЪВ себе си, КАТО себе си.

Накратко казано: Бог.

Засега ще е най-полезно да продължим с нашата метафора.

Ти носиш своето Знание назад към Сърцевината на Своето Битие, за да се заемеш с най-свещения процес: повторното пре-сътворяване на Своето Аз в следващото си най-величествено прозрение, на Равнището на Сърцевината. В своя миг на Свободен Избор въз основа на онова, което знаеш, ти решаваш какво ще е следващото ти изживяване на онова Което Си Ти чрез неговата физическа, материална изява.

След като си минал още веднъж през изживяването за Пълно Сливане — да бъдеш „едно цяло с Бога” — ти си готов да се родиш отново.
Ще напусна „портокала” и ще се върна при „ябълката”? Ще напусна духовната сфера и ще се върна във физическия, материалния свят?
Да.
Защо? Защо ще пожелая да го сторя?
За да можеш да изживееш онова, което си узнал. Да знаеш и да изживееш са две различни неща.

Процесът, който описвам, е кръгообразен.

След онова, което наричаш „смърт”, ти влизаш в Сърцевината на Своето Битие, за да възстановиш своята идентичност. Минаваш през духовната сфера и чрез този процес Узнаваш Отново Кой си и какво си — в неговата пълнота. Връщаш се в Сърцевината на Своето Битие преди онова, което наричаш свое „раждане”, за да пре-сътвориш отново своята идентичност в най-величествената разновидност на най-великолепната представа, която някога си имал за това Кой Си Ти. Тоест, ти издигаш изживяването и изявата на Своето Аз, минавайки към следващото равнище. Това се нарича развитие, еволюция. Живееш живота си във физическия, материалния свят, където можеш да Опознаеш Себе Си чрез собственото си Изживяване. Повторното влизане във физическия, материалния живот — крайно „тежко”, наситено съществувание в сравнение с онова, което току-що си имал — води до изгубване на част от пълната идентичност, която си си изградил. Такъв е бил замисълът. Ако беше знаел всичко в неговата цялост, ти нямаше да го изживееш чрез неговите части — а точно за да направиш това, си дошъл във физическия, материалния свят. Когато това „дело”, тази „работа” бъде свършена (по замисъл това трябва да бъде изцяло радостно изживяване, каквото беше изживяването ти в Живота след Смъртта), ти „пак умираш”, влизайки отново в Сърцевината на Своето Битие, за да възстановиш напълно своята идентичност. Изплуваш отново и преминаваш през духовната сфера, за да изразиш напълно кой си ти чрез своето Знание. Връщаш се в Сърцевината на Своето Битие преди онова, което наричаш свое „раждане”, за да пре-сътвориш отново своята идентичност в своето най-величествено прозрение за нея. Раждаш се и живееш във физическия, материалния свят, за да Опознаеш Себе Си чрез собственото си Изживяване. Когато това „дело”, тази „работа” бъде свършена, ти „пак умираш”, влизайки отново в Сърцевината на Своето Битие, за да възстановиш напълно своята идентичност. Минаваш през духовната сфера и чрез този процес Отново Опознаваш пълноценно кой си ти. Връщаш се в Сърцевината на Своето Битие преди онова, което наричаш свое „раждане”, за да пре-сътвориш отново своята идентичност в своето най-величествено прозрение за нея. Раждаш се и живееш във физическия, материалния свят, за да Опознаеш Себе Си чрез собственото си Изживяване. Когато това „дело”, тази „работа” бъде свършена, ти „пак умираш”, влизайки отново в Сърцевината на Своето Битие, за да възстановиш напълно своята идентичност. Минаваш през духовната сфера и чрез този процес Отново Опознаваш пълноценно кой си ти. Връщаш се в Сърцевината на Своето Битие преди онова, което наричаш свое „раждане”, за да пре-сътвориш отново своята идентичност в нейната следваща най-величествена разновидност.

Процесът продължава.

Вечно.

Пълното Сливане със Същността в Сърцевината на Твоето Битие причинява отслабване на енергията (което вие бихте нарекли регулиране на трептенията или „ускоряване на духа”), а то дава възможност за повторно изплуване в духовната сфера или във физическия, материалния свят.

Това е всъщност

Спомни си, аз ти казах, че душата стига до Пълно Познание, преминавайки през духовната сфера, а до пълно Изживяване — преминавайки през физическия, материалния свят. И двете преминавания се използват. Ето защо има и два свята. Ако ги събереш, обединени в Сърцевината, ще получиш съвършената среда, в която може да се създаде Пълноценно Усещане, Чувство. То ражда Абсолютната, Съвършената Яснота.

Спомни си, бях ти казал, че Мигът на Съвършена Яснота — тоест на Пълно Знание, Изживяване и Усещане за това Кой Всъщност Си Ти — идва стъпка по стъпка. Всяко минаване през един живот може да се разглежда като една от тези стъпки.
И тъй, връщам се във физическия, материалния свят, за да спечеля „свят на изживяване и опит”!
Точно така. Много добре го изрази. Преди да се върнеш обратно към физическия, материалния свят, трябва най-напред отново да се слееш с истинската Същност на Своето Аз в Сърцевината на Своето Битие. Сливаш се, а после изплуваш, за да се запътиш назад към най-далечния край, откъдето си дошъл.
Мога ли тук да задам един въпрос? Какво ще стане, като завърша всички тези стъпки — наричаме ги животи — и стигна накрая до Съвършената Яснота? Ще остана ли накрая в „рая”? Ще остана ли вътре в Сърцевината? Ще изживея ли Пълното Сливане за вечни времена?
Ти не би избрал да сториш това.
Защо не?
Ако постигнеш пълно само-осъзнаване, най-великото ти желание ще бъде да го изживееш като физическа, материална действителност.
И—?
И ще се върнеш във физическия, материалния свят.
Обратно там, откъдето съм дошъл.
Обратно там, откъдето си дошъл.
В същото тяло, изживявайки отново същия живот, или в различно тяло, изживявайки различен живот?
Ще стане, както пожелаеш. Ще решиш това, когато стигнеш до най-великия Миг на Свободен Избор, който някога би могъл да си представиш.

Някои души, постигнали майсторство, са избрали да се върнат и да изживеят това в същото тяло, с което са направили последните стъпки по пътя. Други са пожелали да се върнат във физическия, материалния свят в съвършено различно тяло и да живеят съвършено различен живот.

И по единия, и по другия начин ще Узнаеш напълно Кой Всъщност Си Ти. Ще живееш в Съвършена Яснота. Толкова съвършена ще е тази яснота, толкова пълно ще е твоето Познание и Изживяване, че другите ще знаят и ще изживяват също толкова добре Кой Си Ти и ще те наричат Равин, Майстор, Учител.
Може дори да се закълнат, че аз съм „Избраният”.
Да. И може да си помислят, че няма друг като тебе. Тогава задачата ти ще е да ги убедиш, че не са прави, че всеки от тях е като тебе и че всички те могат да узнаят и изживеят всичко, което ти си узнал и изживял.

Онова, което си Узнал и Изживял, ще бъде най-голямата ти радост и ти ще се стремиш да я споделиш с всекиго. Няма и да се поколебаеш и да се откажеш от физическия, материалния си живот, за да покажеш на другите кои всъщност са те.

Може да изглежда като че ли другите са ти отнели живота, но ти ще знаеш точно какво се е случило. Ще знаеш, че никой не „умира” против волята си, нито пък по време или начин, които сам не е избрал. И тъй ти би използвал „смъртта” си като миг на сътворение, създаващ у мнозина други поглед, отворен към една Много По-широка Действителност.
Добре тогава, по който път и да тръгна — и ако се запътя към постигане на Съвършената Яснота, и ако продължа пътешествието си — вярно е, че най-накрая ще се намеря на външния край на „ябълката”, откъдето тръгнах, нали?
Да. Ще си описал пълен кръг.
И ми казваш, че после ще се обърна обратно и ще мина отново през целия цикъл? И ще продължавам да вървя напред и да се връщам обратно отново и отново, и отново?
Би могъл да го сториш, ако решиш.
И така, наистина бих могъл да живея същия живот, пак, отново и отново?
Ще си поговорим още много за това ...
Можеш да го кажеш отново.
Не всички неща са такива, каквито изглеждат.

Във всеки миг на всеки живот има много повече

възможности, отколкото би могъл да си

представиш предварително.
21
Виж, чувал съм, че живеем много различни животи. Но ти ми каза тук няколко пъти, че живеем също тъй отново и отново един и същ живот. Нещо като разновидност на филма „Денят на Сретение Господне” в действителния свят.
Много ти се събра да научиш наведнъж, затова може би тук трябва да вървим по-бавно.

Задаваш ми основните, най-важните въпроси за „живота”, „умирането” и „смъртта”. Но за да стане съвсем ясно какво наричаш „умиране” и „смърт”, трябва да изследваме някои съвсем тайнствени, езотерични теми, свързани с онова, което можем да наречем „космология на всичко”. Но да напредваме малко по-бавно.

Казах, че ти си част от Всичко, Което Е. Ако се върнем към нашата метафора, ти си атом от ябълката+портокала и пътуваш през нея.

Можеш да избереш един от безбройните пътища за минаване през Коридора на Времето и да променяш движението си всеки миг, в който пожелаеш.

Ехо?
Размишлявам.

Не. Мисля, че не мога.
Повечето хора не могат.
Защо не могат?
Защото преживяват себе си като част от триизмерно окръжение. Но какво ще стане, ако ти кажа, че тук, вътре в тунела, има и четвърто, пространствено измерение, четвърта посока, в която можеш да се движиш?
Бих бил слисан. Не мога да отгатна коя е тя.
Би могъл да се движиш по периферията, по обиколката на кръга. От своето висящо положение вътре в Коридора на Времето ти би могъл да се движиш по часовниковата или срещу часовниковата стрелка.
Не бях помислил за това.
Тунелът има три разстояния: разстоянието от началото до края (посока напред/назад), разстоянието от едната до другата страна (посока ляво/дясно) и разстоянието от тавана до пода (посока нагоре/надолу). Има също и четвърто разстояние — разстоянието около вътрешното пространство (посока по периферията, по обиколката на кръга). Това е Измерение във Времето ... и тъй има повече пътища, за ,,да се движиш през времето”, отколкото предварително си си представял.
Прав си. Аз просто никога не съм мислил за този четвърти път.
Всъщност в Континуума Пространство/Време има повече от четири пространствени измерения.
Повече от четири? О небеса, колко са те?
Всъщност броят тук няма никакво значение. Ако искаш да научиш повече за това на техническо равнище, говори с някой квантов физик. Но отново, това е само съвременната наука. Всичко, което има значение за целта на тази дискусия, е, че не всички неща са такива, каквито изглеждат, че във всеки миг на всеки живот има повече възможности, отколкото би могъл да си представиш предварително.

От друга страна, твоето пътешествие е същото, в смисъл, че целта му, дестинацията, е една и съща. Твоят път може да има повече разновидности, отколкото си мислиш.

Разделена с интервал, думата „никъде”, става „сега тук”^.

Ти ще останеш Сега Тук завинаги.

„Сега Тук” е единственото Време и Пространство, което съществува.

Но има още нещо неповторимо, характерно за Сърцевината, нещо, което няма да намериш никъде другаде освен в Континуума Пространство/Време — и точно затова си отишъл там.

В Сърцевината на Твоето Битие Всичко, Което Е и Всичко, Което Си Ти, се проявяват в Странна, Неповторима Форма. Тук се сливат Познанието и Изживяването.

Ти можеш да предизвикаш това сливане по всяко време и на всяко място в рамките на Континуума, но в Сърцевината на Твоето Битие няма нищо друго, което би могло да „се състезава” с него, нищо друго, което да отвлече вниманието ти от него. Там няма нищо, освен него.
Добре, тогава това са небесата, това е раят. И там искам да остана.
Не, не искаш. Ти искаш да Узнаеш и да Изживееш, а не да останеш там.
Защо не? Там сигурно ще се чувствам прекрасно!
Ако би Узнал и Изживял ТОВА и НИЩО ДРУГО, накрая би се изгубил в това сливане. Вече не би знаел, че участваш в сливането, защото там не би имало никакво Друго Познание и Изживяване, с което да го сравниш. Дори не би знаел кой си ти. Би изгубил способността си да различаваш и индивидуализираш Своето Аз.
Нима ми казваш, че „раят” може да стане едно „прекалено хубаво място”?
Казвам ти, че в Континуума Пространство/ Време нещата съществуват в съвършено равновесие. Същността на това Кой Си Ти знае точно кога Процесът на Самия Живот те призовава да се слееш с Цялостта и да изплуваш от нея, за да Познаеш блаженството на Цялостта и Единението чрез Изживяването и славата на неговата Индивидуализация.

Системата работи безупречно. Равновесието е съвършено. Образът му носи очарованието на снежинка.

Ти се връщаш към Цялостта и изплуваш от Цялостта, отново и отново, вечно, завинаги във вечността.

И това е ...