У дома с Бога в живот, Който Никога не Свършва Чудесно послание на любов в заключителен Разговор с Бога Нийл Доналд Уолш

Предполагам, че той е бил един от твоите вестоносци.

Всички вие изпращате послание до живота за живота чрез изживяването на своя собствен живот.

Въпросът не е: „Дали си посланик, вестоносец?” Въпросът е: „Какво послание изпращаш?”
Истината не съществува.
22
Десетият спомен ни най-малко не ме изненадва, нито пък ми спира дъха със своята оригиналност.
Сигурен съм, че е така. Но той би трябвало да ти спре дъха със своята значимост. В този разговор не е било казано нищо по-значимо. Като узнаеш, че животът е вечен, никога вече няма да се боиш от „смъртта”, защото виждаш и разбираш нейната природа, нейното чудо и нейната слава на един безукорен, съвършен дар.
Може би един ден ще напиша отделна книга: „Смъртта, този Съвършен Дар”.
Това би била много хубава книга. Малък наръчник. Малък „учебник” за ония, които умират, и за ония, които ги обичат. За тях това би бил един необикновен принос.

Междувременно ние трябва да завършим този разговор, за да можете и ти, и ония, които по-задълбочено ще изследват тези проблеми, наистина по-задълбочено да ги разберете.

Сега въпросът е не дали след края на този разговор ще разбереш онова, което винаги си искал да разбереш, а дали ще повярваш на това, което тук си научил.
Защо да не повярвам в него?
Защото за човечеството винаги е било най-трудно да повярва в най-чудесните истини, а истините за „смъртта” са най-чудесни от всички.
Трябва да призная, че това са чудесни истини. Толкова ми се иска да повярвам тук във всяка дума. Просто се надявам, че всичко е вярно.
Ето, виждаш ли? Ти вече подлагаш на съмнение тези истини. O, колко малко вяра! ... Не виждаш ли. че като ги подлагаш на съмнение, ти подлагаш на съмнение Самия Себе Си?

Ако обичаш истините, които си открил в душата си, не ги изоставяй, защото някой извън тебе не се е съгласил с тях, осмял ги е или ги е подложил на съмнение. Ти не казваш, че твоята истина е ИСТИНАТА. Ти казваш, че тя е ТВОЯТА истина.

ИСТИНАТА не съществува. Вече говорихме за това. Нека бъде достатъчно, че ти си влязъл в допир със СВОЯТА истина.
Това е моята истина. Онова, което ще разбера чрез разговора с тебе, е моята истина.
Това стига. То е достатъчно. Всъщност то е повече от достатъчно. Знаеш ли колко могъщ те прави влизането в досег с твоята собствена истина — за, каквото и да било?

И Други ще влязат в досег със своята собствена истина в резултат на този разговор. Защото „наистина” това е не само твой, а и техен разговор. Всеки, който чете тези думи, е създател на този разговор. Знаеш ли това? А и ти, „докато четеш тези думи”, които сам си създал, знаеш ли до какво ще доведат те след малко?

Не съществува „незавършен” живот.

В което е смисълът на ...

ЕДИНАДЕСЕТИЯ СПОМЕН

Времето и обстоятелствата на смъртта винаги са съвършени.
Вярвам в това. Но как родителите на едно дете, което е било изнасилено и осакатено, биха могли да нарекат обстоятелствата на такава смърт „съвършени”? Как хората, видели любимите си да загиват на 11 септември, биха могли да приемат такава смърт за „съвършена”?

Тук изискваш ужасно много. Това би натоварило доверчивостта на повечето хора, разширявайки я, разтягайки я до нейната абсолютна граница.

Бог е съвършен, винаги, во веки веков, във вечността. Сега ти остава да разбереш още само едно: кой и какво е „Бог”.

Повтарях ти го в нашия разговор отново и отново и сега още веднъж, за последен път, ще ти го повторя:

БОГ и ЖИВОТЪТ са едно и също.

Затова, като кажа: „Бог е съвършен”, казвам, че Животът е съвършен. А той наистина е такъв. „Системата” почива върху своето съвършено равновесие.

Всички неща се случват в своето съвършено време и по своя съвършен начин. Не винаги е възможно да видиш това, да го възприемеш, поради крайно ограничената гледна точка на човешкото изживяване и опит. Това е ограничението на физическия, материалния свят. Но то е и ограничение, което може да бъде преодоляно.

Много „пророци” и „мъдреци” са преодолели тази ограниченост на възприятието, избирайки по-различна гледна точка, гледайки на живота по нов начин. Уви, посланията им често пъти са оставали неразбрани. Често самите те са били осъждани. И тъй слепи са продължавали да водят слепи, защото не са се вслушвали в зрящия.

Затова, нека оня, който има уши, да чуе:

Но най-напред се постарай смисълът на този разговор да проникне дълбоко в собствения ти живот. Съзри Бога във всекиго и във всичко, разглеждай всичко като съвършено.

Всеки миг търси съвършенството. Търси го. Прилежно. С пълна вяра в него. Знай, че то е там, и че ще го намериш, ако изпитваш голямо желание и се вгледаш дълбоко в нещата.

А сега спомняш ли си как още в началото на този разговор казах, че ще имаме и Друга възможност да изследваме идеята за „съвършенство”, и как ТЕ помолих да МИ дадеш пример за това? Е добре, сега ще те помоля да разкажеш историята за Били от твоята работилница.
Знаех си. Знаех си, че това ще измислиш. То е първото, за което си помислих, когато започна да ми говориш на тази тема.
Добре. А сега разкажи историята.
Разбира се.

„Хелън” беше една от 97-те участници в една от „Почивките за Уединение и Самовъзстановяване”, които бях организирал в седмицата между Коледа и Нова година през всяка от последните десет години. В заключителната вечер на почивката преди ритуала за посрещане на Нова година Хелън вдигна ръка и поиска микрофона.

„Тази седмица чух многократно, че Бог е най-добрият ни приятел, че Бог е. чудесен и любящ и че всеки ден трябва да водим разговори с Бога,” започна тя. „Е добре, ако бих водила разговор с Бога, бих Му казала, че съм му дяволски ядосана,”

„Добре” казах. „Бог може да се справи с това. Но ти добре ли си?”

„Не” рече тя и гласът и затрепери отново.

„Добре, а защо си толкова ядосана на Бога?”

Хелън пое дълбоко дъх. „Преди почти 21 години си осиновихме едно бебенце, момченце. Пет години се бяхме опитвали да имаме деца, но безуспешно. Биологичният ми часовник показваше, че времето ми изтича. Тъй осиновихме Били.

Три седмици след това открих, че съм бременна. Роди ми се дете, още едно момче. Отгледахме и двамата като свои собствени синове, макар да казахме на първото момче, когато поотрасна, че е осиновено. Искахме да сме честни с него. Казахме му, че го обичаме точно толкова, колкото и брат му, а знаехме, че и действията ни показват това.

Били беше осемгодишен. Трябва да е споделил невинно тази информация с някои от съучениците си, защото един ден се върна от училище много ядосан. На игрището го дразнили, че си няма майка. Знаете какви могат да бъдат децата. Понякога могат да бъдат много жестоки. Казвали са му неща от тоя род: „Били е толкова грозен, че дори майка му не го иска.” Както и да е, той се върна в къщи наранен и напра­во побеснял, като поиска да знае защо майка му се е отказала от него — изискваше от нас да му кажем коя е тя и как може да я види незабавно.

Разбира се, почувствах се ужасно. Първо, заради болката и възмущението, които виждах, че изпитва Били, второ — заради самата себе си. Бях преизпъл­нена с тъга, защото, разбира се, се чувствах майка на Били. Стоях там, спомняйки си нощите, през които сменях памперси, лекувах го от различни болести и вършех всичко, което вършат майките, а сърцето ми се късаше от това, че Били вече не ме вижда като „Мама”, че не мисли за мене по този начин.

Но го разбирах — трябваше да го разбера — и му обещах, че като порасне още малко, ако все още иска, ще се срещне с майка си. Ще направя всичко, каквото мога, за да я намеря и да уредя тази среща.

С Били всичко изглеждаше наред, но никога не му се отдаде да се отърве от гнева си. Просто запази този гняв през остатъка от своето детство и юношество, което много затрудни живота ни. Всички преодоляхме това, но за никого от нас, особено за мен, не беше лесно.

Когато Били поотрасна, отново поговорихме за възможността да види майка си и се споразумяхме, че когато стане на 18 години, ще започна да я търся, ако все още иска да се срещне с нея. През останалите 10 години той ми напомняше това обещание.

Накрая настъпи 18-ият рожден ден на Били. В този ден той загина при мотоциклетна катастрофа.”

Участниците в почивката шумно въздъхнаха. Внезапно енергията на Хелън се превърна в гняв.

„Сега искам ти да ми кажеш”, озъби ми се, „какъв е този любящ Бог, който може да допусне това да се случи, точно преди Били да се срещне с майка си, точно преди ние с баща му да преодолеем напрежението, което неговото желание бе създало във взаимоотношенията ни. Искам да ми кажеш защо Бог направи това?” Стаята потъна в мъртва тишина. Аз замръзнах. За миг се взрях в Хелън, после затворих очи и обърнах поглед навътре в себе си. Чух мислите си: „Добре, Боже, ето докъде стигнах. Не знам какво да кажа. Трябва да ми помогнеш да се измъкна от това”.

Внезапно очите ми се отвориха и мислите ми бликнаха. Произнасях думите, прозвучали в главата ми, преди да съм успял да ги обмисля и да ги подредя добре.

„Били е умрял в този ден, защото това е бил денят, в който му е било обещано да се срещне с майка си — и обещанието е било изпълнено. В този ден майка му не е била на тази земя.”

Всички въздъхнаха отново. Някой прошепна съчувствено: „Да”. Друг открито се разплака.

Аз продължих.

„Не съществува случайност и нищо не става случайно. Дарен ти е бил биологичен син, макар че преди това не си можела да забременееш и е изглеждало, че никога няма да можеш. Това е станало по план — по-широк план. Получила си безценен дар — своя рожден, биологичен син — в замяна на това, че си взела Били, дала си му дом, обичала си го, отгледала си го като твой собствен син и си се грижила за него докато е станал готов да се срещне с майка си, която също е била готова да се срещне с него.

Денят, в който Били е умрял, е бил най-щастливият ден в живота му. Благодарността му към тебе, че си го довела до този ден, е вечна. Тя и днес обгръща сърцето ти и създава вечна връзка между вас.

Образът на Живота, планът за него е съвършен. Във всички обстоятелства на човешките преживявания. При всякакви условия. Ние имаме възможност да забележим това. В това е и нашето избавление. Нашето спасение. Краят на нашето страдание и болка”.

Лицето на Хелън мигновено се промени. Само преди миг изпълнено с гняв, сега то засия. Цялото й тяло видимо се освободи от каквото и да било напрежение. За пръв път от много дълго време тя като че ли се отпусна. По бузите й се стичаха сълзи, докато сияещата й усмивка изпълваше стаята.

Разказах тази история, защото искам всички да научат онова, което Хелън и участниците в почивката вече знаят. Има „вълшебна формула”, дарена ни от небесата. Тази формула кара всяка тъга, всеки гняв, всяко отрицателно окръжение в човешкото изживяване да изчезне. Тази формула ни позволява да пре-сътворим себе си наново. Тази формула може лесно да се запомни, за щото се състои от две думи:

ВИЖ СЪВЪРШЕНСТВОТО.

Но действа ли, работи ли тя? Дали наистина работи?

В новогодишната вечер Хелън ми връчи бележка, която е била написала, връщайки се в стаята след разходка под светлото, чисто небе на Колорадо предишната вечер. Също като Робърт Фрост и Лизъл Мюлер и тя се е обърнала към поезията, за да изрази красотата на своето познание.

Не виждам обаче защо е било „съвършено” всичко да се случи по този начин — и съвсем не виждам как този млад човек е изживял „необикновеното изживяване”, което е било целта на неговото идване тук.

Били е дошъл тук, за да се чувства цял живот наранен, болезнено засегнат, а накрая е трябвало и да загине при автомобилна катастрофа. И всичко това само и само за да се срещне с майка си. Хайде де!
Недей очаква предварително, че ще узнаеш или ще извлечеш от „фактите” какъв е пътят на душата. Не можеш да познаеш всички деликатни преплитания и втъкавания, създадени съвместно от всички Благословени Същества, участващи в това изживяване или просто свързани с него. Били е дошъл тук, за да подпомогне осъществяването на ВСИЧКИ програми.
Всички програми?
Много души са си сътрудничили и съвместно са творили тук, както става навсякъде във всеки миг на живота. В този случай са били включени душите на младежа с мотоциклета на неговата рождена, биологична майка, на майката осиновителка, на бащата-осиновител и на брата – както и душата на човека, карал колата, която го е блъснала и убила.

А това не ни говори нищо и за други души по-отдалечени от случилото се като рождения, биологичния баща на младия човек, родините и приятелите на всички тези хора и - готов ли си за това? — като ТЕБЕ и участниците в „работилница”.

И тъй, това разбиране ни води до ...

Когато разбереш безкрайните и чудотворни преплитания и втъкавания в живота, всяка смърт ще се превърне в събитие с огромно божествено значение.

Смъртта на хора на 11 септември, от цунами през 2004 и от урагани през 2005 година, от гено­цида в Дарфур и Холокоста се издига на пиедестала на чест и почит.

Смъртта на баба, лежала години наред на болничното легло, смъртта на деца, хукнали пред неочаквано появило се превозно средство, смъртта на пациенти, болни от СПИН, смъртта на летци изпитатели, смъртта на хора, умрели в мир, и смъртта на хора, загинали чрез насилие, смъртта в нейния героичен и в нейния незабележим облик — всяка смърт бива издигната до равнището на необикновена значимост, защото всеки живот се докосва до хиляди хора и всяка смърт е тяхно избавление.

Всяка смърт е избавление, защото връща душата към истината за самата нея, към истината за живота, към истината за Бога. Всеки човек, засегнат от нечия смърт, отваря душата си за тази истина и може също да я изживее.

Казвам ти, никоя смърт не идва напразно, всяка смърт носи послание и на онези, които напускат земята, и на онези, които остават на нея. Ти трябва да потърсиш това послание, да го намериш и да се вслушаш в него.

Какво е посланието на Холокоста? Какво е посланието на 11 септември? Какво е посланието на цунами, на умрялото новородено, на починалите от СПИН, на бабата, потънала посред нощ във вечния си сън?

Всъщност какво е посланието и каква е целта на всяка смърт и на всеки живот?

Самият ти си и посланието, и вестоносецът. Ти си едновременно и творецът, и творението. Ти създаваш посланието дори докато го предаваш. Наистина процесът на предаването му Е и процес на създаването му. Двата процеса са едно и също.

Замисли се за това. Дълбоко се замисли.

Още повече, че мога да ти кажа: Самият Живот е нещо за чудо и приказ, нещо, далеч надхвърлящо всичко, което си си представял предварително, а и ти, самият ти, си за чудо и приказ, нещо, далеч надхвърлящо всичко, което си си представял предварително.

Този живот, който живееш — този живот, който си ти самият — е безкраен и вечен. Той няма да свърши никога, никога.

Всички души творят заедно, във взаимодействие, всеки миг. Всички души. Нишките им се преплитат, втъкавайки се една в друга. Това преплитане и втъкаване създава килима на живота, пред който дъхът ти спира. Всяка нишка следва своя път, но да заключиш от това, че всяка нишка върви „сама за себе си”, значи да не разбереш колко Огромна Картина се ражда пред очите ти.

Тази Странна, Неповторима Програма е нужна на Божеството, за да се изяви и изживее в ця­лото си великолепие, да пре-сътвори и определи Себе Си наново във всеки златен миг на Сега. КАК ще изживее себе си, КАК ще изрази себе си, КАК ще определи себе си, зависи от тебе. Това е решението , което вземаш всеки ден. Това е изборът, който правиш и показваш всеки миг. Всички вие правите това самостоятелно и съвместно. Всяко действие е действие на самоопределение.

Тази истина, заедно с много други, ще ти бъде напомнена, когато се слееш със Сърцевината на Своето Битие. Там ти ще се подмладиш отново, ще се присъединиш към цялото, ще станеш негова част, ако си забравил първоначалната програма, ако си загубил паметта си и си забравил Кой Всъщност Си Ти. А ако не си го забравил, а пристъпваш съвсем съзнателно и с пълна яснота към пълноценното му изживяване, ще придобиеш нови сили в Сърцевината на Своето Битие.

Голямото недоразумение и заблуда на всички, забравили Основната Истина, голямата илюзия на всички, живеещи във временна амнезия, е, че трябва да „отидат” някъде, да предприемат някакво пътешествие, за да стигнат ,,на небето” в „рая” или в „единение с Бога” и да изживеят вечно блаженство.

Няма къде да отидете, нищо не трябва да правите и нищо не трябва да бъдете освен онова, което сте точно сега. за да изживеете блаженството, благословията на Божеството.

Ти СИ, вие СТЕ блаженството, благословията на Божеството и трябва единствено да знаете това.

Разбрана по този начин, причината за продължителното пътешествие става очевидна. Това пътешествие е процес. То е начинът, по който опознаваш Бога — наистина, по този начин ти опознаваш и себе си КАТО нещо Божествено. Затова пътешествието ти носи най-голяма радост.

Ето я основната грешка в повечето човешки теории за Бога, в човешката теология: Мислите си, че един ден ще се срещнете с Бога. Въобразявате си, че един ден ще се върнете У Дома. Вие няма да се върнете У Дома.