У нас 8 области нямат денонощни аптеки. Хиляди българи трябва да пътуват с километри, ако се нуждаят спешно от медикаменти след края на работното време

- Готови ли сте с идеи какво ще съдържат основният и допълнителният пакет здравни услуги

- Отдавна е коментирано да се свие основният пакет, за да стане адекватен на финансирането, да се направи допълнителен пакет. При всички положения всички спешни състояния и социално значими заболявания, които водят до висока инвалидизация и смъртност, ако не се лекуват и компенсират адекватно, ще бъдат в основния пакет. Това не значи някакво кой знае какво свиване на основния пакет, който плащаме сега. Тези категории заболявания покриват 80% от сегашния пакет. Част от дейностите в болниците сега ще бъдат извадени в доболничната помощ. Останалите ще бъдат в допълнителния пакет, където ще има листи на чакащите или ще се заплаща от пациента през допълнително осигуряване.

Деля плащанията в здравната система на три категории – регламентирани, полурегламентирани и нерегламентирани. Регламентираните са ясни – това са плащанията на потребителска такса, определени консумативи, които не се поемат от НЗОК. Полурегламентираните са таксите за избор на екип. Нерегламентираните са корупционните плащания, които обаче не са толкова много, далеч сме от ситуацията през 90-те години или началото на века.

- Какъв би бил интересът на застрахователите да се занимават с допълнителния пакет, ще ги задължите ли да приемат Иван Петров, на 70 години, с три заболявания и кой ще плати за него?

- Това не е задължително осигуряване, когато е доброволно, всеки фонд ще си направи пакетите сам. Те биха могли да приемат Иван Петров, но премията ще е такава, че ще му излезе по-евтино да влезе пет пъти в болница и да си плати. Ако те поемаха задължително осигуряване или някакъв пакет от него, биха имали задължение да не селектират риска, но в този случай не. НЗОК е фонд с пълна степен на солидарност, всеки плаща според доходите си, ползва един пакет, когато има нужда. В чисто доброволното осигуряване или застраховане премията зависи от самия пакет услуги, както и от индивидуалния или груповия риск – дали има хронични заболявания, на каква възраст е, пол и т.н., затова практически в България хронично болни не се осигуряват. Процесът стана още по-тежък с превръщането на осигурителните здравни фондове в застрахователи – там се мина на чисто застрахователни схеми. Според мен превръщането на здравните фондове в общи застрахователи нанесе много щети.

Допълнителният пакет в някаква степен ще стимулира пазара. Защото досега пакетът здравни услуги е много широк поне на хартия и няма стимул да се осигуриш, след като се предполага, че здравната каса покрива всичко. С отделянето на втори пакет, за който ще се чака или плаща, ще се внесе яснота. Вярно е, че се плащат доста консумативи в болниците, но достъпът до тях е много добър – човек може да влезе в болница, когато си поиска и да не чака изобщо.

- Колко пари трябват за основния пакет, сегашният бюджет на НЗОК ще стигне ли и откъде ще дойдат нужните средства?

- Никой няма намерение да увеличава вноската, държавата ще започне да увеличава своя дял и да поема изцяло вноските на тези, които осигурява. Ние знаем, че някои от цените на дейностите не са адекватни, не покриват ясно разходите – тука говорим по-скоро да приспособим основния пакет по най-ефективен начин към парите, с които разполагаме. Парите, които са в НЗОК, са парите, които обществото е решило да отдели за солидарно здравеопазване и срещу това ще получи определени услуги. Нашата работа е да ги подредим по важност. Те в никакъв случай няма да покрият всичко напълно. Ако парите са три пъти повече, НЗОК ще може да поеме и пластични операции.

- По какъв начин ще се диференцират в допълнителния пакет правата, които произтичат от задължителната здравна вноска?

- Правото е да се запишеш в болница и да чакаш за операция, която не е спешна, или за рехабилитация. Това няма да са дейности, които да нанесат съществена вреда на пациента, ако не се вършат. В други държави се чака за дейности, които тук не бихме могли да си помислим. Например стружка в окото в Гърция изобщо не е спешно състояние, чака се 1-2 дена и се прави манипулация. В Англия се чака средно две седмици за личен лекар, 37 дена за преглед при специалист и три месеца за болница. Чакаше се повече в болница, но доста граждани осъдиха държавата и започнаха да се лекуват в чужбина. В Норвегия се чака 8-9 месеца за неврохирургични операции. Въпреки че България комплексно стои в опашката на ЕС, по достъп тя е в първата тройка. Медицинската помощ има четири основни показателя – достъп, качество, своевременност и безопасност. По достъп и своевременност сме доста напред. Качеството е обективен показател, който много пряко зависи от цената.

- Как върви изпълнението на бюджета на НЗОК, ще има ли актуализация тази година?

- Много е рано да се мисли за актуализация. Ако се намалят хоспитализациите в болниците с около 5% и поне второто полугодие се получи ефект от мерките за лекарства, вероятно ще има превишение на приходите.

- Ще предложите ли на лекарския съюз намаляване на цените на някои клинични пътеки?

- Тази възможност фигурира в Националния рамков договор. Сега правим анализ за причините за преразход в болниците, в които има такъв, и най-вероятно след Великден ще има нова среща с лекарския съюз, за да решим какво да правим. Има достатъчно събрани данни, че е нормално по една клинична пътека например да има 10 хил. случая през годината, може би с ръст от 2-3%. Когато ръстът надхвърли 5%, трябва да се види къде е проблемът в някои определени болници и да се мине на коригиращи мерки за критериите за хоспитализация или намаляване на цени.

- Едно от най-големите източвания на здравната каса ли е бил приемът на "мъртви души" в болниците, че така ускорихте процеса, при който приемът и изписването от клиника да става само с лични документи?

- Повече хоспитализации има по три причини, това е едната. Другата е, че понякога процедури, които могат да се извършват в извънболничната помощ, се правят в болниците, например фиброгастроскопия. Тя струва 200 лв. в извънболничната помощ, а в болницата по клинична пътека 800 лв., поради което болниците намират показания да го правят по пътека. Третият момент е, че понякога лекарите се презастраховат. Това е естествен процес, около 10% излишни хоспитализации на тази база има в целия свят, особено в рискови специалности като кардиологията. Хоспитализациите на "мъртви души", или заради изследвания в болница, са около 10% от 2 млн. случая - около 200 хил. и може би 150-200 хил. са от презастраховане, но те трудно биха спаднали. Не мисля, че лъжите в грубия вариант са много – това е доста рисково. При промяната в закона и договарянето на санкциите ще поискаме премахване на глоби за неволни документални нарушения, точки, запетайки, за сметка на това да се засилят санкциите за отчетена и неизвършена дейност и хоспитализация на пациенти, която не е показана. Защото първото си е чиста лъжа, а второто може да доведе до медицински увреждания на пациента, защото повечето дейности носят съответния риск. Затова ще искаме освен висока имуществена санкция и прекратяване на договор по съответната пътека или на цялото отделение.

- Колко нови болници има, отразява ли се това на бюджета на НЗОК?

- 13, част от тях са диализни центрове, не са много. Очаквам промяна в закона за лечебните заведения и вероятно ще се мине на вариант за разрешение за откриване на нова болница на ниво инвестиционни намерения, ако в региона няма нужда, да не се дава разрешение. Това ще ограничи инвестиционния интерес, което не е добре. Ще излезе, че здравеопазването е единствената сфера, която отблъсква инвеститори. Не е тайна, че напоследък започнаха доста да се насочват, тъй като здравеопазването заедно с производството на храни и лекарства е дейност, която не се влияе много от кризата. Покрай срива на имотния пазар, банковите лихви като че ли най-търсеното нещо стана работещ бизнес. Ако това се направи, трябва да се съчетае с отварянето на приватизацията и ясна регламентация на публично-частното партньорство, за да може хора, които искат да вложат пари в здравеопазването, да имат къде. Аз съм сигурен, че ако имаше приватизация, голяма част от новите частни болници нямаше да се открият, а щяха да се закупят съществуващите, да се реновират и лекарите да си работят там.


10-16.04.2015 г., с.7
Свързват Здравната каса с НОИ
Идеята е да се затегне контрола над инвалидните пенсии, с които се точи бюджета
СИМОНА ВАСИЛЕВА

Системата с база данни на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) да бъде свързана с тази на Националния осигурителен институт (НОИ). Тази идея лансира вицепремиерът и социален министър Ивайло Калфин, като мярка за затягане на контрола при отпускането на инвалидни пенсии.

„Така ще се знае за всеки човек какви лекарства е получавал, на какви изследвания е бил и така по-лесно ще се хване някой, който изведнъж се е разболял много тежко", обясни Калфин.

Според него трябва да се промени и практиката, при която НОИ контролира само по документи решенията на ТЕЛК. „Ще настоявам да има възможност, където прецени НОИ, и за допълнителен преглед, за да се установят фактите", заяви социалният министър. Той подчерта още, че кръгът от лекарите в ТЕЛК комисиите трябва да бъде разширен. Според него медиците там са претоварени, зле платени и ниско мотивирани. Именно заради това според него трябва да се даде възможност на практикуващи лекари да влязат в комисиите срещу допълнително заплащане.

Калфин настоя и за друга промяна, свързана обаче с пенсионираните по старост. Според него трябва да се върне правото на фирмите да уволняват подчинените си, навършили години за това. От 2012 г. служителите в пенсионна възраст могат да останат на работа, ако поискат, дори работодателят им да не е съгласен.

„Това не дава положителен резултат. Дори напротив, поставя в неблагоприятно положение работниците без право на пенсия, защото ги лишава от закрила", заяви Калфин.

След предприетата реформа в сектора през 2026 г. възрастните хора у нас ще получават с 40% по-високи пенсии, пресметнаха междувременно от социалното министерство. Идеята на експертите е в следващите 11 г. коефициентът, по който се изчислява осигурителният принос на работещите, да се увеличи от 1,1 на 1,5.
Снимка на две колони - В системата на ТЕЛК няма достатъчно контрол и затова често се стига до ситуацията „болен здрав носи".

www.zdrave.net, 09.04.2015г.

http://www.zdrave.net/Portal/News/Default.aspx?evntid=LWy%2fH%2ficHTs%3d
Из пресата: Задължителна здравна карта и контрол биха дали положителен резултат
„Традиционно и тази година лекарите отбелязаха празника си с протести. Причината сега са неразбориите в системата и финансовите рестрикции на болниците, които наложиха управляващите. Всяка клиника вече има твърд лимит на месец, а след като го изразходи, не може да лекува повече пациенти до следващия. Междувременно трябва да формира листи с чакащи или хората да си плащат кеш“, четем днес в „Стандарт“

„Целта на управляващите е да спрат ненужните хоспитализации и да вкарат бюджета на здравната каса в определени рамки. С изтичането на средства в болниците обаче може да се справи само контролът. Но точно той отсъства от системата. Контрол не искат да осъществяват нито съсловните организации, нито държавата. Последствията от тази ситуация са увеличаването на публичните и частни плащания за здраве, които отиват не по предназначение. А оттам недоволството на медиците и пациентите расте. Или, иначе казано 50% доплащат "под" и "над" масата високи цени на лекарствата и медицинските изделия, които плащат НЗОК и болните, неетични практики на набиране на пациенти от клиниките, даване на пари на лекари за препращане на хора или изписване на хапчета, както и създаване на неравнопоставеност сред самите медици и специалностите им“, отбелязва изданието.

Ежедневникът поставя под въпрос част от предложените в ЗЗО промени и посочва проблемите, до които според автора те ще доведат. „Въпросът е - кому е нужно това и ще го допуснете ли, господа депутати? Защо вместо това най-накрая не се приемат мерките, които за пореден път предлага и това здравно министерство, и биха дали положителен резултат, не на гърба на пациента. А те са задължителна здравна карта за болниците, задължителни споразумения с индустрията за отстъпки от цените на лекарствата, които плаща НЗОК, и по-добър контрол“, завършва материалът.

„Преса“ се спира на промените в ръководства на болници. „За пет месеца от началото на мандата си здравният министър д-р Петър Москов уволнил 11 шефове на болници. От постовете са отстранени началниците на университетската "Д-р Георги Странски" в Плевен, на тубдиспансерите в Роман и Перник, както и на областните лечебни заведения в Благоевград, Бургас, Перник, Разград, Русе, Смолян, Стара Загора и Ямбол.

В други осем Москов е направил промени в бордовете на директорите. Това прави уволнения в 19 болници от общо 56 държавна собственост. Предстоят общи събрания във всички 26 областни лечебни заведения, където също се чакат промени.

Мотивите на здравното ведомство са лоши финансови показатели, пропуски в организацията на работа и ниско качество на медицинската услуга“, четем във вестника.

И още: „От БСП обвиниха д-р Москов в политическа чистка. Като пример депутатите от левицата Кристиян Вигенин и д-р Емил Райнов посочиха смяната на директора на болницата в Благоевград д-р Владимир Пандев. По думите им лечебницата нямала дългове, не били констатирани и никакви злоупотреби. Самият Пандев се закани да обжалва уволнението си в съда. БСП обаче забрави, че рекордьор сред здравните министри по рокади в големи университетски болници е проф. Радослав Гайдарски. Само за няколко дни през 2005 г., по времето на кабинета "Станишев", той уволни 15 директори. Мотивите му бяха, че ръководените от тях лечебни заведения са натрупали 120 млн. лв. задължения.“

Промени в почти всички областни лечебни заведения направи и предшественичката на Москов от кабинета "Орешарски" д-р Таня Андреева, припомня публикацията. „Тя се прочу и с уволненията в "12 без 5" на директорите на "Пирогов", Националната онкологична болница и "Д-р Георги Странски" в Плевен, които по-късно бяха възстановени на работа от служебния министър д-р Мирослав Ненков.“

„Труд“ преглежда доклада на омбудсмана Константин Пенчев и установява, че общественият защитник е получил миналата година най-много жалби от болни хора, недоволни от здравеопазването. До него са пратени 168 оплаквания на тази тема, информира вестникът. „Жалбите за нарушени права на деца до омбудсмана са 132 и се нареждат на второ място. На трето са тези от хора с увреждания -104“, допълва публикацията. Хората недоволстват и от системата за освидетелстване на болестите им от ТЕЛК, става ясно от материала. „Гражданин от София трябвало да плати на личния си лекар 30 лв. Парите били поискани от доктора, за да подготви документите на пациента за явяване пред ТЕЛК и да му издаде медицинско направление. Обяснил, че тази работа не се заплаща от НЗОК. След намесата на омбудсмана здравните власти санкционирали медика“, четем още в „Труд“.
www.bnt.bg, 09.04.2015 г.

http://bnt.bg/news/obshtestvo/strategiyata-za-borba-s-dopinga-skara-institutsii-i-biznes
Стратегията за борба с допинга скара институции и бизнес
Допинг скандалът с националите ни по щанги накара спортното министерство да изготви стратегия за борба срещу употребата на забранените вещества, която днес бе публично представена. Част от мерките, обаче, не срещнаха одобрение от страна на производителите и вносителите на добавки. Според тях проблемът умишлено се измества от професионалния към любителския спорт и не се прави разлика между забранени вещества и разрешени препарати за продажба в търговската мрежа.

Край на фитнесите в мазета, хотели и училищни салони. Според стратегията на Красен Кралев всички салони за боди билдинг влизат в регистър, а инструкторите в тях ще полагат специални изпити. Хранителните добавки пък ще излизат на пазара само след задължителна регистрация и още.

Красен Кралев – министър на спорта: “Въвеждане на забрана и санкции за производство, разпространение, предлагане, доставката и продажбата и закупуването на високо рискови допинг субстанции”.

Най-потърпевши от мерките ще бъдат търговците и производителите на добавки, защото продуктите им ще се третират наравно с лекарствата. От бранша са недоволни, че не се прави разграничение между забранените субстанции, взимани от професионалните спортисти и добавките.

Николай Костов – предс. на Асоциацията на собствениците на аптеки: ”В силовите спортове не можеш да постигнеш резултати без да употребяваш стероиди и ги употребяват всички. Съществува, и знам че съществува нелегален канал за внос, който обслужва спортните федерации”.

Хранителните добавки са регламентирани и се контролират от Агенцията по храните, както това се случва в ЕС.

От лекарствената агенция и тази по храните признаха, че са безсилни да се справят със забранените вещества, попаднали по една или друга причина в хранителните добавки.

Доц. Асена Стоименова – изп. директор на Изпълнителната агенция по лекарствата: ”Всъщност декларирания състав на опаковката на хранителните добавки не отговаря на това, което е в съдържанието”.

Пламен Моллов – председател на Агенцията по храните: ”Без мощен лабораторен контрол, който и да извършва контрол върху определени вещества, на определени добавки, няма как да бъде ефективен, тъй като при нас акцентът пада върху документалната проверка, върху проверката на състава на етикетите.”

От спортното министерство имат решение, на проблема.

Красен Кралев: ”Сертифициране на лабораторията за антидопингов контрол към Антидопинговия център за анализиране на хранителните добавки”.

От федерациите са дори още по-радикални в опита си да пресекат бъдещи допинг- скандали.

Патрик Ангелов – председател на Федерацията по фитнес и културизъм: “Няма да се мине без централизирано снабдяване с хранителни добавки”.

Илияна Раева- председател на Българската федерация по художествена гимнастика: “Министерството на спорта трябва да е институцията, която трябва да се грижи за снабдяването с хранителни добавки на федерациите”.

Очаква се стратегията срещу допинга да бъде готова до края на месеца.
www.dnevnik.bg 09.04.2015 г.

http://www.dnevnik.bg/sport/2015/04/09/2510510_ideiata_za_licenzirane_na_fitnes_centrovete_i/
Идеята за лицензиране на фитнес центровете и инструкторите набира скорост
Да се въведе лицензионен режим на фитнес центровете и на инструкторите в тях беше един от основните линии на обединение между спортното министерство, други държавни органи и представители на бизнеса по време на дискусия за допинга.

Като част от подготвяната Стратегия за борба с употребата на допинг се предвижда "регулиране на дейността на лицата, които се занимават с възстановяване на спортистите в спортните организации, както и на фитнес центровете в България, въвеждане на нормативни промени за контрол на допинга, контрол върху съдържанието на продукти, обявени за хранителни добавки".

"Стратегията е изключително необходима, защото по сайтове и във фитнес центрове се разпространяват продукти, които не са хранителни добавки, а лекарства, сред които има и такива за ветеринарна употреба", каза д-р Асена Стоименова, директор на Изпълнителната агенция по лекарствата.

Генералният мениджър на "Ориднж фитнес" Марина Станева подкрепи идеята да бъдат лицензирани фитнес центровете и да бъде създаден национален регистър на фитнес инструкторите. Изготвянето на документа беше подкрепено и от Светослав Чанков от асоциация "Фитнес и здраве".

Спортният министър Красен Кралев призова фитнес инструкторите да направят асоциация и да посочат критериите, по които да бъдат лицензирани фитнес центровете у нас, и какъв ценз да имат фитнес инструкторите.

"България има остра нужда от подобна национална стратегия, чрез която да инициираме и законови промени. Борбата срещу употребата на допинг в спорта е един от основните приоритети на правителството в областта на спорта", каза Кралев.

Разногласие обаче предизвика въпросът дали хранителните добавки да бъдат обвинявани за положителните допинг проби в българския спорт. Представителите на бранша претендират да не създава усещането, че добавките са замърсени и да се направи разграничение между "хранителни добавки" и "храна за спортисти".

Изпълнителният директор на Антидопинговия център д-р Виолета Заркова цитира данни на WADA, според които поне в 34% от хранителните добавки може да има замърсяване. Според изводите на Световната антидопингова агенция битката със замърсените вещества ще е основна през следващите години.

Част от мерките вече са заложени в стратегията за борба с допинга на спортния министър Красен Кралев. Тепърва няколко ведомства и експерти ще решават как да се реализират те.

Според Асоциацията на собствениците на аптеки обаче така има риск проблемите да се прехвърлят от здравата на болната глава. Според тях основният проблем е безконтролната употреба на медикаменти от спортисти по лекарско предписание.

„Причините за положителните проби в българския спорт са комплексни и често става въпрос за липсата на информация”, заяви министър Кралев.

Въвеждане на лицензионен/регистрационен режим на хранителните добавки, създаване на национален регистър на фитнес залите, изискване на задължителен образователен ценз за фитнес инструкторите, осъществяване на строг контрол върху разпространението и използването на допинг в елитния и масовия спорт бяха сред акцентите на събитието.

Кралев информира, че за периода 2010-2104 г. 32-ма български спортисти са дали положителни проби и представи Национална стратегия за борба срещу употребата на допинг в спорта за периода 2015–2025 г.

„Чисто съвпадение е изработката на документа и скандала с щангистите”, допълни Кралев пред пълната аудитория в сградата на Полиграфическия комбинат на бул. „Цариградско шосе” № 47. Той получи подкрепа за стратегията от всички заинтересовани страни, като разпространението и употребата на хранителни добавки се превърна в основна част от разговорите.

Министърът разкри, че именно добавките с необявени в тях забранени съставки са голям проблем за спортистите. На последната зимна олимпиада в Сочи са направени 2631 теста за допинг, от тях 7 са позитивни и всички са причинени от замърсени хранителни добавки. В тази връзка той каза, че изследване във Великобритания показва, че 44 процента от положителните проби за допинг са следствие на замърсени добавки.

Такъв се предполага, че е проблемът и при гафа с нашите щангисти, като Кралев очаква от лабораторията в Кьолн резултатите от изследванията на техните „Б” проби и на препарата, използван от състезателите. Според него у нас има около 100 хил. души, които се занимават активно с фитнес, а 12 процента от тях взимат допинг. Така по този показател България е номер едно в Европа според официално изследване.

Друг проблем е липсата на информация за дейността на фитнес центровете и какви препарати се предлагат в тях. Според министъра няма и достатъчно компетентни специалисти, които да работят за възстановяването на спортистите. Тревожно е и снижаването на възрастта на младежите, употребяващи забранени вещества, както и разпространението на добавки с необявени на етикета съставки.

„Анаболните стероиди, разработени през 30-60-те години на миналия век, не са хранителни добавки, а лекарства и се изписват при апластична анемия и дефицити. Например САЩ налагат контрол на употребата им със специален акт през 1990 г. и тогава някои от тях се приравняват с амфетамините“, обясни доц. Стоименова. За да изваят телата си обаче млади българи, без да се замислят приемат анаболи като станозолол. У нас той няма разрешение за употреба, но всъщност без никакви пречки се предлага във фитнесите.

„Станозолол е противопоказен при високи нива на холестерол, а при неконтролиран прием води до фатални чернодробни проблеми“, посочи доц. Стоименова. Според нея абсурдно е служителите във фитнесите да консултират подопечните си как да приемат такива препарати. ИАЛ е установила, че в някои сайтове станозолол се предлагал и като ветеринарен продукт. Желаещи да натрупат мускули приемали и местеролон, също лекарство. „Той е разработен още през 1934 г. и повишава холестерола с повече от 60%. Затова, ако човек има сърдечносъдов риск, се стига до фатален край. Уви, напоследък у нас имаше точно такива смъртни случаи“, припомни доц. Стоименова.

Третият анаболен стероид, продаван във фитнесите макар в много държави да е забранен, е метандиенонът. През 2001 г. употребата му е обявена за нелегална и затова през 2005 г. се изтегля от българския пазар.

„ИАЛ неведнъж е била сезирана по конкретни случаи и сме установявали, че декларираният състав на опаковката на хранителната добавка не отговаря на съдържанието“, отсече доц. Стоименова. Така м.г. става ясно, че хранителна добавка за отслабване съдържа лекарство, което е изтеглено от България.