У в е д о м л е н и е за план/ програма/проект І. Информация за възложителя: От Веселин Денчев Анегностев и Пенчо Денчев Анегностев-физически лица /име на възложителя физическо/юридическо лице, орган или упълномощено по закон



Дата28.10.2018
Размер277.99 Kb.
#103733
ДО

РИОСВ-БУРГАС

НА ВАШ ИЗХ.№4727/18.07.2013 г.
У В Е Д О М Л Е Н И Е

за план/ програма/проект
І. Информация за възложителя:
От Веселин Денчев Анегностев и Пенчо Денчев Анегностев-физически лица

/име на възложителя – физическо/юридическо лице, орган или упълномощено по закон трето лице /


Пълен пощенски адрес:

Гр. Бургас,

Ул.”Македония” №41,

Веселин Денчев Анегностев


Телефон, факс и адрес по електронна поща:

0899110399

Лице за връзка: Веселин Денчев Анегностев, 0899110399

Уважаеми г-н Директор,
Уведомяваме Ви, че Веселин Денчев Анегностев и Пенчо Денчев Анегностев-физически лица имат следният/та план, програма, проект:

План: ”ПУП-ПРЗ за имот №07079.2.2123, гр. Бургас-имот №56, масив 82, местност „Хайнлъка”(„Тъмното”), община Бургас”
ІІ. Обща информация за предложените план, програма и проект:
а) Основание за изготвяне на плана, програмата и проекта - нормативен или административен акт;

Основание за изготвяне на плана е мотивирано предписание на Зам. Кмета на община Бургас №2030/29.08.2011г. за изработване на ПУП-ПРЗ за имота с идентификатор 07079.2.2034 по КК на гр. Бургас-имот с пл.№56, масив 82, местност „Хайнлъка”.

Целта на разработката е да се докаже възможност за обособяване на УПИ за имота с цел промяна на статута на земеделската земя за неземеделски нужди и изграждане на сгради за обществено обслужване, търговска, складова и административна база и трафопост.

Основание за изготвяне на плана е предвиждането на зоната с приетия Общ устройствен план на град Бургас(обн.ДВ бр.76/13.09.2011г.)-имотът попада в устройствена зона за смесени мултефункционални дейности. Предвидената дейност в новообразуваното УПИ не противоречи на предвижданията на ОУП и на съществуващите УПИ.


б) Период на действие и етапи на изпълнение на плана, програмата и проекта

Съгласно действащото законодателство не е предвиден срок на действие на плана. Той не е ограничено с период на действие.

Планът ще се осъществи след проектиране, процедиране по ЗУТ на ПУП-ПРЗ, работно проектиране, одобряване на всички части , промяна предназначението на земеделската земя за неземеделски нужди, получаване Разрешението за строеж.

Изпълнението на строителството ще стане на един етап извън активния курортен сезон и издадената Заповед на Кмета на община Бургас, съгласно ЗУЧК.

Срока на действие на Становището на РИОСВ-Бургас за инвестиционното предложение е 5години.
в) Териториален обхват (национален, регионален, областен, общински, за по-малки територии) с посочване на съответните области и общини
Териториалният обхват е за малка територия и обхваща имота-23 дка с идентификатор 07079.2.2123 по КК на гр. Бургас-имот с пл.№56, масив 82, местност „Хайнлъка”.

Имотът попада в землището на град Бургас, община Бургас, Област Бургас.


д) Основни цели и предмет на плана, програмата и проекта;
Основната цел на плана е да докаже възможността за обособяване на УПИ за имота с цел промяна на статута на земеделската земя за неземеделски нужди и изграждане на сгради за обществено обслужване, търговска, складова и административна база и трафопост.

Предмет на плана е изработване на ПУП-ПРЗ за обособяване на УПИХХІІ за имот пл. №56 с граници съобразени с имотите. Достъпът до имота е от две улици-от югозапад по съществуваща улица,, а втората е от североизток, като тя също е съществуваща. За нуждите на уличните тротоари се отнема полоса с широчина съответно 2м и 1,8м от имота.

За УПИ е указан начин на застрояване чрез ограничителни линии, като конкретно ситуационното решение ще се докаже с технически инвестиционен проект при съобразяване с показателите на застрояване за УПИ:

Пл застр.-60%; Кинт.-4; Н<21м; Озел.-20%. Свободно застрояване.



е) Срокове и етапи на изготвянето на плана/програмата или проект;

Обикновено срокът за издаване на Заповедта на кмета за допускате до изработване на ПУП /ПЗ или ПРЗ/ е един месец.

След получаване Заповед за допускане до изработване на ПУП, следва процедурата в Областна дирекция „Земеделие и гори” за определяне и утвърждаване на площадки за строителство.

След като Комисията по чл. 17 утвърди площадка за имота, преписката се връща в общината за получаване на заповед на кмета за одобряване на ПУП.

 След получаване заповед за одобрение на ПУП за имота се внасят всички документи за разглеждане отново в Областна дирекция „Земеделие и гори”, за да бъде издадено решение на комисията по чл. 17 за промяна предназначението на земеделската земя. Решението на Комисията влиза в сила след като се платят дължимите държавни такси за промяна предназначението на земята. Срокът за плащане е 3 месеца, след получаване на писмо.

Планът се придружава от планове за вертикално планиране, планове-схеми за комуникационно-транспортната мрежа, за водоснабдяване, канализация, електрификация и при нужда – за зелени системи, за геоложки проучвания, за топлоснабдяване, газоснабдяване, за далекосъобщения и други, които се одобряват едновременно с подробния устройствен план като неразделна част от него.


 Подробните планове определят в окончателна форма предвижданията и установяват необходимите мероприятия за архитектурно-градоустройствено изграждане, преустройство и развитие на населеното място и свързаната с него зона на влияние.

Преминава се към работно проектиране.



ІІІ. Орган, отговорен за одобряването, и орган по прилагането на плана, програмата или проекта.
Гл. архитект на община Бургас, Зам.кмет на община Бургас, ЕСУТ при община Бургас.
IV. Друга информация по преценка на възложителя:

........................................................................................................................................................................


........................................................................................................................................................................
Приложение:

  1. Документ за платена такса, съгласно чл.22, ал.1 от Тарифата за таксите, които се събират в системата на МОСВ;

  2. Информация и документация, съгласно Приложение № 2, част А от Наредба за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони, предоставена и на електронен носител,

За План:”ПУП-ПРЗ за имот №07079.2.2123, гр. Бургас-имот пл.№56, масив 82, местност „Хайнлъка”(„Тъмното”), община Бургас”
От Веселин Денчев Анегностев и Пенчо Денчев Анегностев-физически лица

/име на възложителя – физическо/юридическо лице, орган или упълномощено по закон трето лице /

Пълен пощенски адрес:

Гр. Бургас,

Ул.”Македония” №41,

Веселин Денчев Анегностев


Телефон, факс и адрес по електронна поща:

0899110399

Лице за връзка: Веселин Денчев Анегностев, 0899110399

Основание за изготвяне на плана е мотивирано предписание на Зам. Кмета на община Бургас №2030/29.08.2011г. за изработване на ПУП-ПРЗ за имота с идентификатор 07079.2.2123 по КК на гр. Бургас-имот с пл.№56, масив 82, местност „Хайнлъка”.

Целта на разработката е да се докаже възможност за обособяване на УПИ за имота с цел промяна на статута на земеделската земя за неземеделски нужди и изграждане на сгради за обществено обслужване, търговска, складова и административна база и трафопост.

Основание за изготвяне на плана е предвиждането на зоната с приетия Общ устройствен план на град Бургас(обн.ДВ бр.76/13.09.2011г.)-имотът попада в устройствена зона за смесени мултефункционални дейности. Предвидената дейност в новообразуваното УПИ не противоречи на предвижданията на ОУП и на съществуващите УПИ.

2.1Характеристика на плана, програмата и проекта относно:

а) инвестиционните предложения по приложение № 1 към чл. 92, т. 1 и приложение № 2 към чл. 93, ал. 1, т. 1 и 2 ЗООС и/или други инвестиционни предложения с предполагаемо значително въздействие върху околната среда, спрямо които предлаганият план/програма определя критерии, нормативи и други ръководни условия от значение за бъдещото им разрешаване или одобряване по отношение на местоположение, характер, мащабност и експлоатационни условия;


Съгласно писмо на РИОСВ-Бургас с изх.№ 4727/18.07.2013г., ПУП-ПРЗ по смисъла на Закона за устройство на територията(ЗУТ), както и техните изменения/актуализации, попадат в обхвата на разпоредбата на чл.85, ал.2 във връзка с ал.1 от Закона за опазване на околната среда/ЗООС/, както и в позиция 9.1”Подробни устройствени планове-планове за застрояване и парцеларни планове за елементите на техническата инфраструктура извън границите на урбанизираните територии” на Приложение №2 от Наредбата за условията и реда за извършване на екологична оценка на планове и програми(Наредбата заЕО).

РИОСВ-Бургас уведомява, че с реализацията на конкретния план се очертава рамката на бъдещо развитие на инвестиционно предложение, което попада в обхвата на т.10, буква „б” от Приложение №2 към чл.93, ал.1, т.1 от ЗООС и подлежи на процедура по преценяване на необходимостта от извършване на оценка на въздействието върху околната среда. Компетентен орган за произнасяне с Решение по преценяване на необходимостта от извършване на оценка на въздействието върху околната среда е Директорът на РИОСВ-Бургас.

Териториалният обхват на разглеждания план не попада в защитена зона по смисъла на Закона за защитените територии и в защитена зона по смисъла на Закона за биологичното разнообразие.

Най-близко разположени са защитена зона „Атанасовско езеро” с код BG 0000270, за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна, приета с РМС №122(ДВ бр.21/2007г.) и ЗЗ„Атанасовско езеро” с код BG 0000270, за опазване на дивите птици, обявена със Заповед №РД-839/17.11.2008г.(ДВ бр.108/2008г.) на Министъра на околната среда и водите и акваториалната част на ЗЗ”Бакърлъка” с код BG 0002070, обявена със Заповед №РД-530/26.05.2010г.(ДВ бр.49/2010г.) на Министъра на околната среда и водите.

Планът попада и в обхвата на чл.2, ал.1, т.1 от Наредбата за условията и реда за извършване оценка на съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони-Наредбата за ОС и подлежи на оценка на съвместимостта му с предмета и целите на опазване на защитените зони, която съгласно чл.31, ал.4 във връзка с ал.1 от Закона за биологичното разнообразие.

Най-близко разположените защитени зони са: ЗЗ”Атанасовско езеро” с код BG0000270 за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна, приета с РМС І122/2007г.(ДВ, бр.21/09.03.2007г.) и ЗЗ”Атанасовско езеро BG0000270 за опазване на дивите птици, обявена със Заповед №РД-839/17.11.2008г. на Министъра на околната среда и водите.



Защитена зона “Атанасовско езеро” с код BG 0000270, за опазване на дивите птици и за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна, обявена със Заповед №РД-839/17.11.2008 г., ДВ, бр.108/2008 г.

Целите на опазване на ЗЗ “Атанасовско езеро” са:

Запазване на площта на природните местообитания на видове и техните популации предмет на опазване в рамките на защитената зона;

Запазване на естественото състояние на природните местообитания и местообитанията на видове, предмет на опазване в рамките на защитената зона, включително и на естествения за тези местообитания видов състав, характерни видове и условия на средата;

Възстановяване при необходимост на площта и естественото състояние на приоритетните природни местообитания и местообитанията на видове, както и на популации на видовете, предмет на опазване в рамките на защитената зона.

Предмет на опазване в ЗЗ “Атанасовско езеро” са следните природни местообитания:



1150* Крайбрежни лагуни (Coastal lagoons)

Крайбрежни лагуни. Това са плитки крайбрежни басейни, напълно или частично отделени от морето с пясъчна коса или с брегови валове. Солеността им е различна от тази на морето. Лишени са от растителност или се населяват със съобщества от класовете Ruppietea maritimae, Potametea, Zosteretea, Charetea, Phragmitetea. Характерни са над 30 растителни видове, сред които Ruppia maritime, Potamogeton pectinatus, Zostera marina, Phragmites australis, Lemna trisulca и други.

2110 Зараждащи се подвижни дюни (Embryonic shifting dunes)

Зараждащи се подвижни дюни. Те включват, както типичната плажна ивица, почти лишена от растителност, така и нейната по-издигната част в основата на високите дюни, от ръба им към морето. Десетки са характерните, за това местообитание, видове растения: Cakile maritime ssp. euxina, Salsola ruthenica, Xanthium italicum, Lactuca tatarica и други.

1310 Salicornia и други едногодишни растения, колонизиращи тинести и пясъчни терени

Salicornia and other annuals colonizing mud and sand



1410 Средиземноморски солени ливади

Mediterranean salt meadows (Juncetalia maritimi)



1530 * Панонски солени степи и солени блата

Pannonic salt steppes and salt marshes



6110 * Отворени калцифилни или базифилни тревни съобщества от Alysso-Sedion albi

Rupicolous calcareous or basophilic grasslands of the Alysso-Sedion albi



Бозайници:

Видра


Lutra lutra

Малък подковонос



Rhinopophus hipposideros

Лалугер


Spermophilus citellus

Пъстър пор



Vormela peregusna

Земноводни и влечуги

Червенокоремна бумка



Bombina bombina

Ивичест смок



Elaphe quatuorlineata

Обикновена блатка костенурка



Emys orbicularis

Шипобедрена костенурка



Testudo graeca

Шипоопашата костенурка



Testudo hermanni

Голям гребенест тритон



Triturus karelinii

Безгръбначни:

Бисерна мида



Unio crassus

В ЗЗ “Атанасовско езеро” се срещат следните птици, някои от тях със специален природозащитен статус, съгласно Закона за биологичното разнообразие:



Видове, включени в Приложение 2 на Закона за биологичното разнообразие (Прил. І на Директива 79/409/ЕЕС):

голяма бекасина (Gallinago media), малка чайка (Larus minutus), жълтокрак брегобегач /Xenus cinereus/, малък корморан (Phalacrocorax pygmeus), златистопер дъждосвирец /Pluvialis apricaria/, розов пеликан (Pelecanus onocrotalus), мустакато шаварче (Acrocephalus melanopogon), синьогушка /Luscinia svecica/, планински дъждосвирец (Charadrius morinellus), къдроглав пеликан (Pelecanus crispus), голям воден бик (Botaurus stellaris), малък воден бик (Ixobrychus minutus), нощна чапла (Nycticorax nycticorax), ръждив ангъч /Tadorna ferruginea/, гривеста чапла (Ardeola ralloides), малка бяла чапла (Egretta garzetta), голяма бяла чапла (Egretta alba), ръждива чапла (Ardea purpurea), черен щъркел (Ciconia nigra), бял щъркел (Ciconia ciconia), блестящ ибис (Plegadis falcinellus), бяла лопатарка (Platalea leucorodia), тундров лебед (Cygnus columbianus bewickii), поен лебед (Cygnus cygnus), пъстроопашат крайбрежен бекас (Limosa lapponica), червеногуша гъска (Branta ruficollis), червеногуша мухоловка /Ficedula parva/, червен ангъч (Tadorna ferruginea), белоока потапница (Aythya nyroca), малък нирец (Mergus albellus), тръноопашата потапница (Oxyura leucocephala), осояд (Pernis apivorus), черна каня (Milvus migrans), червена каня (Milvus milvus), черночела сврачка /Lanius minor/, морски орел (Haliaeetus albicilla), египетски лешояд (Neophron



percnopterus), тръноопашата патица /Oxyura leucocephala/, белоглав лешояд (Gyps fulvus), Черногуш гмуркач (Gavia arctica), малка белочела гъска /Anser erythropus/, орел змияр (Circaetus gallicus), тръстиков блатар (Circus aeruginosus), полски блатар (Circus cyaneus), степен блатар (Circus macrourus), ливаден блатар (Circus pygargus), късопръст ястреб (Accipiter brevipes), белоопашат мишелов (Buteo rufinus), малък креслив орел (Aquila pomarina), голям креслив орел (Aquila clanga), царски орел (Aquila heliaca), обикновен буревестник (Puffinus yelkouan), розово фламинго (Phoenicopterus ruber), скален орел (Aquila chrysaetos), малък орел (Hieraaetus pennatus), орел рибар (Pandion haliaetus), белошипа ветрушка (Falco naumanni), голям маслинов присмехулник /Hippolais olivetorum/, вечерна ветрушка (Falco vespertinus), малък сокол (Falco columbarius), средиземноморски сокол (Falco eleonorae), ловен сокол (Falco cherrug), сокол скитник (Falco peregrinus), голяма пъструшка (Porzana porzana), шипокрила калугерица (Hoplopterus spinosus), средна пъструшка (Porzana parva), малка пъструшка (Porzana pusilla), червеногуш гмуркач /Gavia stewllata/, Ливаден дърдавец (Crex crex), сив жерав (Grus grus), кокилобегач (Himantopus himantopus), саблеклюн (Recurvirostra avosetta), турилик (Burhinus oedicnemus), кафявокрил огърличник (Glareola pratincola), морски дъждосвирец (Charadrius alexandrinus), златиста булка (Pluvialis apricaria), козодой /Caprimulgus europaeus/, бойник (Philomachus pugnax), мраморна патица (Marmaronetta angustirostris), тънкоклюн свирец (Numenius tenuirostris), малък червеноног водобегач (Tringa totanus), малък горски водобегач (Tringa glareola), белоопашат морски орел /Haliaeetus albicilla/, малка черноглава чайка (Larus melanocephalus), дългоклюна

чайка (Larus genei), дебелоклюна рибарка (Gelochelidon nilotica), каспийска рибарка (Sterna caspia), гривеста рибарка (Sterna sandvicensis), речна рибарка (Sterna hirundo), белочела рибарка (Sterna albifrons), белобуза рибарка (Chlidonias hybridus), черна рибарка (Chlidonias niger), земеродно рибарче (Alcedo atthis), синявица (Coracias garrulus), сирийски пъстър кълвач (Dendrocopos syriacus), полска бъбрица (Anthus campestris), водно шаварче (Acrocephalus paludicola), червеногърба сврачка (Lanius collurio).



Редовно срещащи се мигриращи видове птици, които не са включени в Приложение 2 на ЗБР

.Приложение І на Директива 79/409/ЕЕС)

черноврат гмурец (Podiceps nigricollis), малък гмурец (Tachybaptus ruficollis), Червеногуш гмурец (Podiceps grisegena), голям гмурец (Podiceps cristatus), голям нирец /Mergus merganser/, обикновен буревестник (Puffinus yelkouan), голям корморан (Phalacrocorax carbo), сива чапла (Ardea cinerea), ням лебед (Cygnus olor), посевна гъска (Anser fabalis), фиш (Anas рenelope), сива гъска (Anser anser), сива патица (Anas strepera), зимно бърне (Anas crecca), голяма белочела гъска (Anser albifrons), бял ангъч (Tadorna tadorna), зеленоглава патица (Anas platyrhynchos), плоскоклюн блатобегач (Limicola falcinellus), брегова лястовицашилоопашата патица (Anas acuta), лятно бърне (Anas querquedula), клопач (Anas clypeata), червеноклюна потапница (Netta rufina), кафявоглава потапница (Aythya ferina), качулата потапница (Aythya fuligula), ледена потапница (Clangula hyemalis), кадифена потапница (Melanitta fusca), звънарка (Bucephala clangula), среден нирец (Mergus serrator), голям ястреб (Accipiter gentilis), малък ястреб (Accipiter nisus), обикновен мишелов (Buteo buteo), северен мишелов (Buteo lagopus), степен орел (Aquila nipalensis), черношипа ветрушка (Falco tinnunculus), орко (Falco subbuteo), крещалец (Rallus aquaticus), зеленоножка (Gallinula chloropus), лиска (Fulica atra), стридояд (Haematopus ostralegus), обикновен пчелояд /Merops apiaster/, речен дъждосвирец (Charadrius dubius), пясъчен дъждосвирец (Charadrius hiaticula), планински дъждосвирец (Charadrius morinellus), сребриста булка (Pluvialis squatarola), обикновена калугерица (Vanellus vanellus), трипръст брегобегач (Calidris alba), малък брегобегач (Calidris minuta), северен мишелов /Buteo lagopus/, брегова лястовица /Riparia riparia/, чернокрил огърличник (Glareola nordmanni), сив брегобегач (Calidris temminkii), кривоклюн брегобегач (Calidris ferruginea), тъмногръд брегобегач (Calidris alpina), голям свирец (Numenius arquata), малка бекасина (Lymnocryptes minimus), средна бекасина (Gallinago gallinago), черноопашат крайбрежeн бекас (Limosa limosa), черноопашат крайбрежен бекас /Limosa limosa/, пъстроопашат крайбрежен бекас (Limosa lapponica), малък свирец (Numenius phaeopus), голям червеноног водобегач (Tringa erythropus), малък зеленоног водобегач (Tringa stagnatilis), голям зеленоног водобегач (Tringa nebularia), голям горски водобегач (Tringa ochropus), пепеляв брегобегач (Xenus cineres), късокрил кюкавец (Actitis hypoleucos), камъкообръщач (Arenaria interpres), среден морелетник (Stercorarius

parasiticus), речна чайка (Larus ridibundus), чайка буревестница (Larus canus), малка черногърба чайка (Larus fuscus), жълтокрака чайка (Larus cachinnans).

Поддържан резерват “Атанасовско езеро”

В разработването на раздела за защитените територии е използвана информация от Плана за управление на поддържания резерват “Атанасовско езеро”, изготвен през 2003 г. и от предоставената информация от МОСВ.



Разположение, статут по закона за защитените територии, характеристика

Атанасовското езеро е разположено на 4 км северно от гр.Бургас, опиращо в западния черноморски бряг:

 Със заповед №601/12.08.1980 г на КОПС (ДВ бр.70/1980 г.) северната чат на езерото с площ 1050 ха е обявена за резерват.

 Със заповед №930/08.10.1981 г на КОПС (ДВ бр.85/1981 г.) южната част на езерото с площ 900 ха е обявена за буферна зона на резервата.

 Със Заповед РД-418/18.06.2007 г. буферната зона е прекатегоризирана в защитена местност «Бургаски солници».

 С Решение №122/02.03.07г на МС е обявена защитена зона “Атанасовско езеро” с код BG0000270 за опазване на дивите птици и природните местообитания на дивата флора и фауна.



Атанасовското езеро има статут на поддържан резерват, Рамсарски обект, глобално важно орнитологично място и Корине сайт (№77). Обявено е също за санитарна зона “А” от Министерството на здравеопазването. Северната част на езерото е прекатегоризирана в поддържан резерват с обща площ 1074,5 ха със Заповед №РД- 392/15.10.1999 г на МОСВ , ДВ бр.99/1999 г. По линията на Българо-швейцарската програма за опазване на биологичното разнообразие е разработен План за управление на резерват “Атанасовско езеро”, в който са очертани насоките за бъдещето му развитие.

До утвърждаване на плана за управление на поддържания резерват са били разрешени следните дейности:

 Поддържане на дигите и солеността на водата;

 Ремонтни работи на дигите и каналите в периода 30 юли – 01 април;

 Мероприятия, подпомагащи гнезденето на птиците;

 Регулиране числеността на хищните бозайници;

 Регулиране добива на артемия;

 Регулиране добива на медицинска кал.

Със Заповед РД-418/18.06.2007 г. буферната зона е прекатегоризирана в защитена местност “Бургаски солници”, като запазва обхвата, границите и режимите, определени със Заповед №930/08.10.1981 г., съгласно която в буферната зона се забраняват:

Строителството на сгради и пътища;

Разкриването на кариери и изменението на водния режим, замърсяването с химични вещества, промишлени и битови отпадъци;

Създаването на стопанства за домашни животни;

Ловуването и гърменето, както и използването на водоемите за развъждане на диви и домашни птици;

Събирането на яйца и развалянето на гнезда;

Засипването на бреговата ивица.

Разрешените дейности в буферната зона са:

Обработването на селскостопанските земи;

Пашата на домашни животни (без свине);

Солодобив и калодобив;

Изграждане на укрития за наблюдаване на птици.

Националният и международен природозащитен статут на територията цели опазването й, поддържането на намиращите се в нея уникални местообитания на животински и растителни видове и съобщества.

Атанасовското езеро е ултрахалинен водоем с лимано-лагунен произход, включващ разнообразни местообитания. Характерни за него са плитките соленоводни басейни, разделени със земно-насипни диги. Значителна част от площта му се използва за солодобив. Около езерото има малки сладководни блата, мочурливи ливади, система от канали и сухи терени (обработваема земеделска земя).

За целите на настоящата програма за опазване на околната среда, биологичната характеристика на поддържан резерват Атанасовско езеро е изготвена изцяло на базата на действащия план за управление на защитената територия. Същия е утвърден със заповед №РД 1378/17.11.2003 г. на МОСВ (ДВ бр. 110/19.12.2003 г.).

Съгласно класификацията на проекта КОРИНЕ в резервата са установени следните типове

местообитания:

Код Тип местообитание Покритие, % от общата площ

15 Солени блата, солени степи и соленолюбиви храсти 12

23 Стоящи бракични и солени водоеми 80

23.113 Понто-паноникови солени езера

3.8 Мезотракийски мезофилни заливни ливади

53 Крайбрежна растителност 8

53.1112 Солени води; тръстикови масиви

53.131 Големи тръстикови масиви

53.132 Малки тръстикови масиви

Местообитанията във влажните зони се характеризират по-точно според Рамсарската

класификация. На тази основа в Атанасовското езеро могат да бъдат разграничени

следните типове местообитания:



H. Солени блата, вкл. засолени ливади, солници и др.

Ts. Сезонни сладководни блата

A. Изкуствени влажни зони

Места за солодобив: солници

Канали

През последните години е събрана актуална и достоверна информация за райони, залегнали като приоритетни в Националния план за опазване на биоразнообразието, мрежата от Корине места, мрежата от ОВМ и защитени територии, за които се разработват планове за управление. На този етап те могат да бъдат смятани като “известните места за включване в НАТУРА 2000” според Стратегията за изграждане на европейската екологична мрежа “НАТУРА 2000” в България. Мрежата “НАТУРА 2000” е призвана както да опазва природното наследство, така и да насърчава устойчивото развитие на районите посредством финансовите инструменти на Европейския съюз. Идеята е не само икономическото развитие в районите да не бъде ограничавано заради опазването на природата, а напротив – да се извлече максимална полза от това.

Поддържан резерват Атанасовско езеро е едно от тези места и в него се срещат видове птици, включени в Приложение 1 към Директива 79/409/ЕЕС и в Приложение 2 от ЗБР, за които е внесена документация по чл.8, ал.1 от ЗБР и които са предмет на опазване.

Структура на растителността:

Приземния растителен етаж на територията на резервата не е проучена.

Тревният етаж се изгражда от ксеромезофитна, мезофитна и хигрофилна растителност.

Характерни за резервата са халофитните тревни ценози. В тях доминират съобществата на следните видове:

Солянка (Salicornia europаea)

Морска суеда (Sueda maritima)

Гмелинова гърлица (Limonium gmelinii)

Содово вълмо (Salsola soda)

Лъжлива овча власатка (Festuca pseudovina)

Парафолис (Parapholis incurva)

Независимо от антропогенното въздействие, деградация на типичните за резервата ценози не се наблюдава. Пионерните съобщества на халофитите са важен елемент на позитивни сукцесионни процеси в резервата.

Храстовата растителност на територията на резервата е силно ограничена. Дивите автохтонни видове са представени единично в тревните ценози (Amygdalus nanna,



Astragalus cicer, Genista tinctoria, Ononis arvensis, Ononis spinosa и др.). Поединично се

срещат Clematis vitalba, Prunus spinosa, Rosa canina, Tamarix tetrandra и др. В буферната зона често срещани са Ficus carica, Prunus sativa, Hedra helix и др.

Дървесният етаж е представен от вторично проникнали видове като Amygdalus communis,

Armeniaca vilgaris, Cerasus sp., Prunus sp., Malus sp. и др.

Коренна дървесна растителност не е запазена.

Независимо от антропогенните вмешателства, растителността в резервата и буферната му зона не търпи трайни деградационни промени.

Флора


Алгофлора. Фитопланктон

Алгофлората в резерват “Атанасовско езеро”е слабо проучена. Във фитопланктонното съобщество са установени общо 120 таксона водорасли. От тях 74 вида са представени в сладките и солени води, а 41 вида са чисто сладководни. От наличието на някои индикаторни видове може да се твърди, че замърсяването и еутрофикацията са по- съществени в сладководната част на резервата.

Цъфтежи от Dunaliella salina, като важна храна за Artemia salina се наблюдават само в някои части на резервата.

По отношение на трофичността може да се каже, че каскада от хранителни бази се наблюдават най-вече в соленоводната част на езерото.

Висши растения

В разработения план за управление се посочват 241 вида висши растения, 12 от които са защитени. Видовете Nonea atra и Silene thymifola са балкански ендемити. Лъскавата камилски трева (Corispermum nitidum) е в списъка на редките и застрашени ендемични растения в Европа. Западно от бившето хвостохранилище на минно селище “Черно море” е установено находище на елегантна орхидея (Orchis elegans).

Фауна

Безгръбначни животни. Зоопланктон и зообентос

В Атанасовското езеро зоопланктонът е представен от 34 вида, а зообентосът – от 35 вида.

С оглед условията на средата (най-вече променящата се соленост), този видов състав се определя като богат и стабилен, което не може да се каже за неговата биомаса. При стагниране на солеността езерната система трябва да се оцени като продуктивна, което важи и за двете групи безгръбначни. Зообентосът е пряк трофичен ресурс както за рибите,

така и за птиците. Хранителната верига на тези групи се поддържа и от общо взето доброто развитие на Artemia salina, която е масов обитател на Атанасовското езеро.

Риби

Ихтиофауната в резервата не е проучвана задълбочено. Наличието на сложна система от водоеми в пределите на резервата не позволява установяването на траен ихтиофаунистичен комплекс. Той включва общо 19 вида, един от които – червеноивичестата морска игла (Sygnatus abaster, Risso) е средиземноморски имигрант, включен в Бернската конвенция, анекс ІІІ и Червенят списък на IUCN – 1996. В количествено отношение се наблюдава масово развитие на някои видове попчета и бодливки,представляващи добър трофичен ресурс за рибоядните птици. През пролетта с морските води навлизат кефалови риби, които се отхранват в соленоводните басейни.



Земноводни и влечуги

Информацията за двете групи гръбначни е оскъдна. В резервата са установени 7 вида земноводни и 8 вида влечуги. От установените земноводни всички са с природозащитен статус съгласно Закона за биологичното разнообразие, а от влечугите – 3 вида.

Птици

По брой на установените видове птици Атанасовското езеро заема първо място в България. Тук се срещат 75% от общо регистрираните у нас видове. В резервата, буферната зона и прилежащия морски бряг са установени 296 вида. Според Mitcher et oll (1999) броят им е нараснал до 306 вида. В езерото птиците са не само най-богато представените, а са и най-добре проучените група животни. Национален природозащитен



статус съгласно ЗБР (Прил.2 и Прил.3) имат 245 вида.

Европейската и световната консервацонна значимост на срещащите се в езерото и околностите му видове е следната: 18 вида отговорят на рамсарските критерии, 12 вида са

обявени за глобално застрашени, 102 вида са включен в проекта КОРИНЕ, 170 вида са включени в четири от специалните категории на Birdlife, а 183 мигриращи вида са включени в Бонската конвенция.

Езерото се намира на прелетния път Via Pontica и се определя като “място с тесен фронт на миграция” за значителна част от европейските видове. По време на миграция тук се концентрират видове като розовия пеликан (Pelecanus onocrotalus), къдроглавия пеликан (Pelecanus crispus), тръстиковия блатар (Circus aeruginosus), вечерната ветрушка (Falco



vespertilus) и малкия креслив орел (Aquila pomarina).

Езерото е и място с международно значение за концентриране на зимуващи видове, след които къдроглавия пеликан (Pelecanus crispus), голямата белочела гъска (Anser albifrons), червеногушата гъска (Branta ruficollis), белят ангъч (Tadorna tadorna) и др.

От приведените обобщени данни се вижда, че ПР “Атанасовско езеро” има голямо международно, национално и регионално значение.

Бозайници

Фаунната листа на бозайниците включва 33 вида, 8 от които имат природозащитен статус.

Установените видове са масови за страната и представляват интерес като част от екосистемите и/или като храна на хищните видове. Значение за опазването на видовото разнообразие в резервата имат следните видове: етруска земеровка (Suncus etruscus), гюнтерова полевка (Mycrotus guentheri) и лалугер (Citellus citellus).



Заключение:

От представената биологична характеристика е видно, че ПР “Атанасовско езеро” е:

Един от редките типове влажни зони в Черноморския биогеографски район;

Най-редкия тип екосистема в България;

Място на единственото значимо находище на артемия в България;

Място на най-голямото видово разнообразие на птици в България;

Място на най-големия брой видове птици от Червената книга на България;

Място на “тесен фронт на миграция” по прелетния път Via Pontica.



Обобщена екологична оценка на резервата:

Крехкост – голяма;

Рядкост – голяма;

Естественост – малка;

Типичност – голяма;

Разнообразие на местообитания, биологични групи, видово разнообразие –

голямо;

Стабилност – умерена.



Основната дългосрочна цел, залегнала в плана за управление на резервата е съхраняването на неговото природно наследство, включващо природните ресурси, редките и ценни съобщества, растителните и животински видове, които са с международно , нацонално и местно значене.

Главните цели се свеждат до:

Съхраняване на шестте типа местообитания;

Запазване и при възможност увеличаване популациите на световно застрашените видове и на видовете, чиято численост превишава рамсарските критерии;

Подобряване условията на природозащитното възпитание и образование;



Второстепенните цели включват:

Подобряване на ландшафта;

Подобряване на хидрологичните условия;

Залесяване на източната част на буферната зона.

С оглед изпълнение на поставените цели, както и с оглед стопанисването и охраната на резервата, територията му се разделя на три зони със съответните режими норми:

Зона А – ядро на резервата с функционално предназначение да съхрани местообитанията на растенията и животните в нея, както и да обезпечи нормални условия за размножаването, храненето и пребиваването на птиците по време на гнездовия период, миграциите и зимуването.

Зоната обхваща всички стоящи и течащи, естествени и изкуствени, сладки, полусолени или свръхсолени водоеми (без обиколния канал и площите между него и границата на резервата), както и всички диги. Към зоната принадлежат и малките площи суша, покрити с тревна растителност в южната и западната част на резервата. Разрешените дейности в зоната включват:

- Влизането за охрана, с научна цел, за събиране на проби и за провеждане на мониторинг, както и извършването на ремонтни дейности по съоръженията за солодобива;

- Преминаването на хора и превозни средства по определени съществуващи пътища.

- Провеждането на определени поддържащи, направляващи, регулиращи или възстановителни мерки.

Зона Б – периферна зона с функционално предназначение да предпазва зона А от влизане на хора и добитък, да спомага за запазването в естествено състояние местообитанията на растенията и животните и да обезпечи нормалните условия за пребиваването на птиците по време на размножителния период, миграциите и зимуването в резервата.

Обхваща обиколния канал до сервиз “Ситроен” на север и на изток до пресичането му с пътя Бургас – Варна, прилежащата дига от вътрешната страна на канала и площите между обиколния канал и границата на резервата в северозападната и североизточначаст. Разрешените дейности в зоната включват:

- Влизането за охрана, с научна цел, за събиране на проби и за провеждане на мониторинг, както и извършването на ремонти, с научна цел, за събирането на проби и провеждане на мониторинг, както и за извършването на ремонтни работи по съоръженията за солодобива и периодично почистване на обходния канал;

- Преминаването на хора и превозни средства по дигата, разположена между обиколния канал и езерото.

- Извличане на кал за медицински цели от средния най-южните басейни в резервата с писмено разрешение на МОСВ;

- Провеждането на определени поддържащи, направляващи, регулиращи или възстановителни мерки.

Зона С – специална зона с функционално предназначение да обезпечи спокойствието и да гарантира запазването на гнездилищата на колониално мътещите саблеклюни, кокилобегачи, малки, речни, гривести и дебелоклюни рибарки.

Зоната се състои от относително постоянни временни петна с различна площ, пръснати сред зона А и зона Б. Разрешените дейности в зоната включват:

- Влизането по време на размножителния период (април-юли) с научна цел (събиране на проби, провеждане на мониторинг и опръстеняване на малки в гнездовите колонии);

- Извършване на спешни ремонтни и възстановителни дейности за нуждите на солодобива след природни бедствия и стихии, силни застудявания, масови отравяния, нарушения в режима на зоната;

- Провеждането на определени поддържащи, направляващи, регулиращи или възстановителни мерки извън размножителния период (април-юли).

Влиянието на инвестиционното предложение не излиза извън границите на имота и поради тази причина не се очаква да въздейства по някакъв начин върху състоянието на защитените зони, както и да има фрагментиращ и кумулативен ефект.

В резултат от реализацията на Плана в урбанизираната част на град Бургас се очаква временно нарушаване на комфорта в района. Този дискомфорт ще се прояви по време на строителните работи, като завишаване на шумовите нива, запрашеност от техниката и транспортните машини с материалите за обекта, но няма да се окаже значително въздействие върху околната среда.

Реализацията на проектното предложение е свързана с временно отделянето на емисии на вредни вещества в атмосферата в резултат от работата на строителните машини и ФПЧ.Тези замърсявания са в минимални количества и с малък териториален обхват, т.е. няма да се предизвика увеличение на фоновото замърсяване на района.

В резултат от реализацията на инвестиционното предложение-Плана не се очаква наднормено замърсяване и дискомфорт на околната среда. Дискомфорта на околната среда се определя от водещия обект-пътната мрежа в района..




ПИ №07079.2.2123, гр. Бургас-имот пл.№56, масив 82, местност „Хайнлъка” е с площ 23000 кв.м. и се намира на достатъчно отстояние от акваториалната площ на ЗЗ „ Бакърлъка” без да я засяга. Носи името на рида Бакърлъка (Меден рид) югозападно от град Созопол. По-голямата част от площта му представлява морска акватория обхващаща южната част на Бургаския залив, Созополски залив и залив Каваците включително няколко острова, както и част от териториалните води на България на няколко километра от брега от Поморие до Аркутино. Територията му се простира от долината на Росенска река на запад и обхваща земите на изток до морето, включително и цялата брегова ивица от залив Ченгене скеле до блатото Аркутино. Срещат се няколко типа местообитания, като най-голяма площ заемат широколистните гори от благун /Quercus frainetto/ със средиземноморски елементи, откритите пространства с ксеромезотермна тревна растителност с преобладаване на белизма /Dichantium ischaemum/, луковична ливадина /Poa bulbosa/, пасищен райграс /Lolium perenne/ и др., както и земеделските земи. Бреговата ивица се характеризира с поредица от дълбоко врязани в сушата заливи, плажове, крайбрежни скали и дюни обрасли с псамофитна растителност от класник /Leymus racemosus/, песъчар /Ammophylla areanria/ и др. (Бондев, 1991).

Законова защита
Районът на Бакърлъка на практика не е поставен под законова защита съгласно националното природозащитно законодателство, поради факта че съществуващите защитени територии обхващат под 1% от сухоземната му територия. Поддържаният резерват “Пясъчна лилия” е обявен през 1962 г. за опазване на защитени видове растения. Остров Свети Иван и Петър е обявен за защитена местност през 1993 г. за опазване на естествени местообитания на редки и застрашени видове птици, включени в Червената книга на България. Пет години по-късно островът е определен за КОРИНЕ място, поради европейското му значение за опазването на редки и застрашени местообитания, растения и животни, включително птици. Останалите три защитени местности са обявени за опазване на характерни крайбрежни ланшафти и пясъчни дюни. През 2005 г. територията е обявена от BirdLife International за Орнитологично важно място.




По литературни данни на територията на ЗЗ „Бакърлъка“ са установени 172 вида птици, от които 43 са включени в Червената книга на България (1985). От срещащите се видове 73 са от европейско природозащитно значение (SPEC) (BirdLife International, 2004). Като световно застрашени в категория SPEC1 са включени 3 вида, а като застрашени в Европа съответно в категория SPEC2 - 24 вида, в SPEC3 - 46 вида. Мястото осигурява подходящи местообитания за 53 вида, включени в приложение 2 на Закона за биологичното разнообразие, за които се изискват специални мерки за защита, вписани в приложение І на Директива 79/409 на ЕС.
От 86 вида птици предмет на защита в зоната 48 вида са водолюбиви и местообитанията им са отдалечени от района на имота за който се изготвя частично изменение на ПУП-ПЗ. Останалите са предимно горски обитатели или обитават покрайнините на горите, един синантропен вид -белия щъркел и един степен вид обитаващ открити пустинни пространстава-полската бъбрица.
Точните граници, предмета на опазване, целите за постигането на които е обявена и режимът на опазването на ЗЗ „Бакърлъка” BG0002077 са описани в Заповед No РД-530 от 26 май 2010 г. на Министъра на Околната среда и водите.
Предмет на опазване в ЗЗ „Бакърлъка” BG0002077 съгласно тази заповед са следните видове птици:
Видове по чл.6, ал.1, т. 3 от Закона за Биологичното разнообразие:
Червеногуш гмуркач (Gavia stellata)
Черногуш гмуркач (Gavia arctica)
Розов пеликан (Pelecanus onocrotalus)
Малък воден бик (Ixobrychus minutus)
Малка бяла чапла (Egretta garzetta)
Голяма бяла чапла (Egretta alba)
Червена чапла (Ardea purpurea)
Черен щъркел (Ciconia nigra)
Бял щъркел (Ciconia ciconia)
Поен лебед (Cygnus cygnus)
Малък нирец (Mergus albellus)
Осояд (Pernis apivorus)
Черна каня (Milvus migrans)
Червена каня (Milvus milvus)
Тръстиков блатар (Circus aeruginosus)
Полски блатар (Circus cyaneus)
Степен блатар (Circus macrourus)
Ливаден блатар (Circus pygargus)
Малък креслив орел (Aquila pomarina)
Скален орел (Aquila chrysaetos)
Малък орел (Hieraaetus pennatus)
Орел рибар (Pandion haliaetus)
Сoкол скитник (Falco peregrinus)
Голяма пъструшка (Porzana porzana)
Средна пъструшка (Porzana parva)
Сив жерав (Grus grus)
Саблеклюн (Recurvirostra avosetta)
Малка черноглава чайка (Larus melanocephalus)
Малка чайка (Larus minutus)
Речна рибарка (Sterna hirundo)
Кoзодой (Caprimulgus europaeus)
Земеродно рибарче (Alcedo atthis)
Синявица (Coracias garrulus)

Сив кълвач (Picus canus)


Среден пъстър кълвач (Dendrocopos medius)
Късопръста чучулига (Calandrella brachydactyla)
Горска чучулига (Lullula arborea)
Полска бъбрица (Anthus campestris)
Ястребогушо коприварче (Sylvia nisoria)
Червеногърба сврачка (Lanius collurio)
Черночела сврачка (Lanius minor)
Градинска овесарка (Emberiza hortulana)
Малък корморан (Phalacrocorax pygmeus)
Червеногуша гъска (Branta ruficollis)
Късопръст ястреб (Accipiter brevipes)
Белоопашат мишелов (Buteo rufinus)
Сирийски пъстър кълвач (Dendrocopos syriacus)
Голям маслинов присмехулник (Hippolais olivetorum)
Полубеловрата мухоловка (Ficedula semitorquata)
Обикновен буревестник (Puffinus yelkouan)
Видове по чл. 6, ал. 1, т. 4 от Закона за биологичното разнообразие:
Малък гмурец (Tachybaptus ruficollis)
Голям гмурец (Podiceps cristatus)
Черногуш гмурец (Podiceps nigricollis)
Голям корморан (Phalacrocorax carbo)
Сива чапла (Ardea cinerea)
Ням лебед (Cygnus olor)
Бял ангъч (Tadorna tadorna)
Фиш (Anas penelope)
Зимно бърне (Anas crecca)
Зеленоглава патица (Anas platyrhynchos)
Клопач (Anas clypeata)
Червеноклюна потапница (Netta rufina)
Кафявоглава потапница (Aythya ferina)
Kачулата потапница (Aythya fuligula)
Планинска потапница (Aythya marila)
Обикновена гага (Somateria mollissima)
Среден нирец (Mergus serrator)
Голям ястреб (Accipiter gentilis)
Малък ястреб (Accipiter nisus)
Обикновен мишелов (Buteo buteo)
Черношипа ветрушка (Керкенез) (Falco tinnunculus)
Сoкол орко (Falco subbuteo)
Вoден дърдавец (Rallus aquaticus)
Зеленоножка (Gallinulachloropus)
Лиска (Fulica atra)
Речен дъждосвирец (Charadrius dubius)
Сребриста булка (Pluvialis squatarola)
Обикновена калугерица (Vanellus vanellus)
Tъмногръд брегобегач (Caldris alpina)
Голям свирец (Numenius arquata)
Малък червеноног водобегач (Tringa totanus)

Голям зеленоног водобегач (Tringa nebularia)


Речна чайка (Larus ridibundus)
Чайка буревестница (Larus canus)
Пчелояд (Merops apiaster)
Жълтокрака чайка (Larus cachinnans)
Целите за постигането на които е обявена защитената зона BG0002077 „Бакърлъка” съгласно Заповед No РД-530 са:
Опазване и поддържане на местообитанията на посочените в т. 2 от заповедта видове птици за постигане на тяхното благоприятно природозащитно състояние;
Възстановяване на местообитания на видове птици по т. 2 от заповедта, за които е необходимо подобряване на природозащитното им състояние.
В границите на ЗЗ Бакърлъка съгласно заповедта се забранява:
1. залесяването на пасища, ливади и мера, както и превръщането им в обработваеми земи и трайни насаждения;
2. използването на пестициди и минерални торове в пасища;

3. косенето на тръстикови масиви и крайбрежна растителност в периода от 1 март до 15 август;


4. паленето на тръстикови масиви и крайбрежна растителност;
5. изграждането на вятърни генератори за производство на електроенергия с изключение на тези, за които към датата на обнародване на заповедта в „Държавен вестник“ има започната процедура или са съгласувани по реда на глава шеста от Закона за опазване на околната среда и/или чл. 31 от Закона за биологичното разнообразие, както и с изключение на тези за самостоятелно захранване на обекти.
По-голямата част от птиците предмет на опазване в защитената зона са водолюбиви и обитават влажни зони водни пространства и влажни ливади, а состаналите обитават широколистните гори, които са в по-голямата си част от благун (Quercus frainetto), откритите пространства с ксеромезотермна тревна растителност с преобладаване на белизма (Dichantium ischaemum), луковична ливадина (Poa bulbosa), пасищен райграс (Lolium perenne) и др. За грабливите птици важно място е ридът Бакърлъка над който се концентрират по време на миграция голямо количество грабливи видове птици. От тях той се ползва предимно за нощуване. Територията предвидена за реализиране на ИП е отдалечена на повече от 10км от рида Бакърлъка и е отделена от него чрез други урбанизирани територии, пътища и земеделски земи. Низинната част на зоната е от значение най-вече при набиране на височина от птиците при прелет и като място за почивка. Височината на предвидените за построяване сгради не представлява преграда или препятствие за мигрициите на птиците, като в случая от значение са само високите единични съоръжения, радиопилони, ветрогенератори и др подобни.

Планът : ”ПУП-ПРЗ за имот №07079.2.2123, гр. Бургас-имот пл.№56, масив 82, местност „Хайнлъка”(„Тъмното”), община Бургас”не предвижда дейности, които да попадат в границите на защитените зони. Той предвижда застрояване в непосредствена близост на град Бургас в урбанизирана територия с изградени обекти на обслужващата сфера.

б) мястото на предлагания план/програма в цялостния процес или йерархия на планиране, степен на подробност на предвижданията.

Предлагания план”ПУП-ПРЗ за имот №07079.2.2123, гр. Бургас-имот пл.№56, масив 82, местност „Хайнлъка”(„Тъмното”), община Бургас” попада на най-ниското ниво в йерархията на планиране. Предвижданията са на етап ПУП-ПРЗ за имота.


2.2 Задание за изготвяне на плана, програмата и проекта.

Основание за изготвяне на плана е мотивирано предписание на Зам. Кмета на община Бургас №2030/29.08.2011г. за изработване на ПУП-ПРЗ за имота с идентификатор 07079.2.2123 по КК на гр. Бургас-имот с пл.№56, масив 82, местност „Хайнлъка”.

Целта на разработката е да се докаже възможност за обособяване на УПИ за имота с цел промяна на статута на земеделската земя за неземеделски нужди и изграждане на сгради за обществено обслужване, търговска, складова и административна база и трафопост.

Основание за изготвяне на плана е предвиждането на зоната с приетия Общ устройствен план на град Бургас(обн.ДВ бр.76/13.09.2011г.)-имотът попада в устройствена зона за смесени мултифункционални дейности. Предвидената дейност в новообразуваното УПИ не противоречи на предвижданията на ОУП и на съществуващите УПИ.


2.3 План-извлечения за ползване на гори.

Не се отнася за обекта.

2.4 Карта или друг актуален графичен материал на засегнатата територия, таблици, схеми, снимки и др. - по преценка на възложителя, приложения.

Приложена.



  1. Уведомление на електронен носител-Приложено.

Дата:......................... Уведомител:.....................................



/подпис/
Каталог: ovos


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница