Участие на русия в работата на г-8



Дата09.10.2017
Размер167.17 Kb.
#31995
УЧАСТИЕ НА РУСИЯ В РАБОТАТА НА Г-8

лекция на посланик Евгений Кутовой - професор в Дипломатическата академия при МВнР на Руската Федерация пред курсистите от основния дипломатически курс на българския Дипломатически институт изнесена на 28.02.2005



Много ми е приятно да узная, че в тази първа лекция сте проявили интерес да чуете за ролята, която Руската Федерация играе в Г-8. Смятам, че самата тема, която сте избрали, свидетелства за степента на сериозност на програмата на вашето обучение. Наистина, Г-8 съществува от 1975 година и през ноември ще отбележим тридесетгодишнината на тази структура. Винаги когато говорим за Голямата осмица възниква множество въпроси, защото тя не е международна организация, не е основана на международен договор, няма устав и собствен секретариат и приетите решения нямат задължителен характер. Въпреки това, в тези три десетилетия тази структура играе много голяма роля. Тя е един вид неформално обединение на държави играещи системообразуваща роля в семейството на индустриално развитите страни на Запада, в цялостната му икономика. Както помните, отначало това беше петица, после стана шестица, а с присъединяването на Канада за много години тази група стана Групата на седемте и съществува като такава в течение на две десетилетия. Процесът на присъединяването на Русия към Групата на седемте беше сложен, аз ще се спра на това по-късно, но в днешно време Русия е пълноформатен участник в Групата на осемте, а в 2002 година на срещата на държавните глави на страните от Г-8 в канадския град Кананаскас беше прието решение в 2006 година Русия да стане председател на групата и да я председателства в течение на годината, при което не ни поставиха накрая, а веднага след Великобритания и пред Германия. Това беше много важно решение, което свидетелства за високото доверие и уважение към Руската Федерация и ние се готвим много сериозно за своето председателство на Г8 от 1 януари 2006 г. В процеса на подготовка за това председателство, ние първо назначихме в рамките на нашето министерство специален представител на министъра на външните работи, извънредния и пълномощен посланик Исаков, който се занимава по линия на МВнР с въпросите на Г8, а буквално преди няколко седмици беше прието решение за назначаване от Русия на нов шерп, вие навярно вече знаете този израз – шерп наричат този човек, който представлява лидера на своята държава и участва в подготовката и обединяването на всички материали за срещата на върха. За такъв беше назначен помощникът на Президента на Руската Федерация Путин, господин Игор Шувалов. Сега сме заети с много сериозна подготовка за нашето председателство, за това ще кажа някои подробности и по-нататък, но преди всичко, защо сега отделяме голямо внимание на Г-8. Искам малко да се спра на философията на нашия подход.

Преди всичко Г-8 по своите функции, по своя статус и по методите си на действие може да бъде отнесена към международните групи с интереси от глобален характер. Тя не претендира за ролята на официално призната институция за управление на международната система, но в същото време се стреми да съпоставя различните мнения и позиции на държавите в рамките на самата Осмица, да изработва общи подходи и позиции по основните политически, глобални, икономически и финансови въпроси и да изказва своето мнение по подобни въпроси пред останалите страни. Това е много важен момент, защото в основата му лежи идеята за повишаване на управляемостта на цялата система от международни отношения и обезпечаване на функционирането на самия механизъм за съгласуване на подходите и позициите по ключевите проблеми на световната политика, икономика и финанси. Сега ние, имам предвид всички страни, се намираме на много сложен етап на формиране на нова система на международни отношения, при което, както смятаме, това ще е достатъчно дълъг процес, който сам по себе си и е и много сложен, а освен това в него присъства достатъчно силни елементи на неопределеност и непредсказуемост. Затова руското членство в осмицата, причастността на нашата страна към формирането на подходите към ключовите проблеми на световната политика и икономика, позволява на Руската Федерация активно да влияе на новото демократично устройство на света. А в крайна сметка от позицията на Русия в немалка степен ще зависят и бъдещата архитектура на международните отношения, и обезпечаването на съответните интереси на нашата страна. Говорейки за нашата страна, искаме преди всичко да кажем, че за Русия участието в Г-8 е едно от важните направления за реализация на националните й интереси с опора, искам специално да подчертая на многостранните инструменти за взаимодействие и това е средство за ускоряване нао интегриране на нашата страна в световната икономика, формиране на благоприятни външни условия за социално-икономически подем на страната и укрепване на нейната държавност и демократичните й институции. Можем също да отбележим, че последните години се характеризират със забележимо укрепване на позициите на нашата страна в осмицата. Влизането ни в нея беше достатъчно сложно. Още в периода на Съветския съюз през юли 1991 се състоя първата среща на, тогава още президента на Съветския съюз Горбачов с ръководителите на страните от седмицата. Диалогът със страните от седемте беше необходим в този период за Съветския съюз както за решаване на острите текущи проблеми, в частност за преодоляване на кризата в потребителския пазар, необходимостта от получаване на нови кредити, така и за поетапна интеграция в световната финансово-икономическа система. Но още в хода на подготовката за тази среща на върха и после в самия процес се появиха две диаметрално противоположни гледни точки, имам предвид сред западните представители. Първо, имаше група привърженици на оказването на Съветския съюз на масирана икономическа помощ, тогава ставаше въпрос за нещо като някакъв нов План “Маршал” за Съветския съюз и се говореше за това, че е нужно ежегодно, в течение на периода от 1991 до 1994 година да се отделят примерно по 15-20 милиарада долара. По-силна обаче се оказа групата на консерваторите, които не споделяха този подход, тази гледна точка, позовавайки се на факта, че все още е неизвестно докъде ще доведат тези реформи на осъществяваната под ръководството на Горбачов перестройка и затова нямаше някакви конкретни и мащабни действия. Въпреки това, разпадането на Съветския съюз и излизането на арената на Руската Федерация в качеството й на независима и самостоятелна държава свързано с дълбоките социални и икономически преобразувания в нашата страна се разглеждаше в този период преди всичко разглеждайки я в териториален или географски план като най-голямата страна в света, с огромни запаси на природни и на първо място енергийни ресурси, от което Западът е особено заинтересуван, като държава с мощен ядрен потенциал, като държава имаща отдавнашни и дълбоки връзки с много страни от ООН, държава с обширни партньорски връзки в третия свят и държава с лидерски позиции в така нареченото постсъветско пространство. Стимул за бързото развитие на отношенията с Русия бяха напълно прагматичните интереси на участниците в седмицата, а именно нейната заинтересованост от предотвратяването на неуправляем разпад на военния потенциал на ядрена държава. Тя беше заинтересована оръжието за масово унищожение и средствата за пренасянето му, с които разполагаше Руската Федерация да не попаднат в ръцете на враждебни към Запада режими или терористични групировки. Накрая, тя беше заинтересована да се избегне безконтролната ескалация на напрежение и конфликти между постсъветските държави образувани на това обширно пространство. И последно по ред, но не по значение – те бяха крайно заинтересовани Русия да изпълни всички задължения на бившия Съветски съюз по извеждането на своите войски и въоръжения от териториите на Германия, страните на Централна и Източна Европа и Прибалтика. Ще попитате какви бяха стимулите за самата Русия. В този период, първоначално и в течение на редица години имаше не автоматичен, отведнъж, преход от седмица към осмица, а имаше цял ред етапи – навсякъде пишеха седем плюс една, може би помните и в масовия печат и в официални изявления, после започнаха да говорят за политическа осмица и т.н. Преди всичко, тогава Русия много отчетливи финансово-икономически интереси, потребност от значително външно кредитиране, от реструктуриране на значителния дълг, който имаше защото пое дълговете на бившия Съветски съюз и заинтересованноста от демонтирането на дискриминационните търговско икономически бариери, издигнати около Съветския съюз и другите социалистически страни в годините на студената война. От външнополитическа гледна точка Русия се стремеше да заеме достойно място в системата на международните отношения, да укрепи позициите си чрез интеграция в ключовите глобални структури. Съществуваха и много ясни вътрешно политически интереси, а именно интерес към установяването на партньорски връзки с лидерите на водещите западни държави за да се демонстрира на руското общество, че курсът на руското ръководство се ползва с широка международна поддръжка, което беше много важно в първите години, особенно пред нашето обществено мнение. Беше невъзможно изброените задачи да се решат без интензивен диалог с държавите от седмицата доколкото нейните членове заемаха тогава и заемат все още доминиращи позиции в ключовите международни финансови институции и организации – и в Световната търговска организация, и в Световната банка, и МВФ и в Организацията за международно сътрудничество и развитие (OICD), и в Европейската банка за реконструкция и развитие, в Парижкия и Лондонския клуб и т.н. Като цяло може да се каже, че в този период Русия започваше от слаба позиция по много показатели и преди всичко финансово-икономическите. В течение на първите години, когато след разпада на Съветския съюз започнаха да канят президента Елцин на заседанията на Голямата седмица той беше в качество само на гост и диалогът със западните колеги се свеждаше до информирането им за хода на реформите в Руската Федерация и за плановете на руското правителство в социално-икономическата област. Западът много се интересуваше тогава, безпокоеше се да не се стигне до връщане назад към планирана икономика и затова беше много загрижен от ситуацията в Руската Федерация и оказваше съответната помощ. На етапа 1994-1996 година започна да се оформя т.нар. политическа осмица, в рамките на която руският лидер и западните му партньори започнаха да приемат съвместни решения по все по-широк кръг международни политически проблеми. В това отношение имаше важно значение срещата на върха в Халифакс в 1995 г. когато по предложение на Русия беше прието решение за провеждане в Москва на среща на върха на водещите индустриални държави по ядрената безопасност, който се състоя през 1996 г. Нашата стратегия по отношение на седемте тогава се състоеше в това да се прекрачат рамките на това отношение, да се гледа на нас като на гост, после на политическата рамка, но в същото време нашите западни партньори не бяха готови за подобен обрати търсеха такава форма за отчитане на интересите на Русия, която би съхранила финансово-икономическите механизми на седмицата. Въпреки това формирането продължи и на следващите срещи на върха и завърши на лионската среща, когато Русия за пръв път в рамките на т.нар. политическа осмица не само участва в обсъждането на международните политически проблеми, но и на някои глобални проблеми, проблеми на иномическото, екологическото развитие и т.н. Много важно свидетелство за този нов етап бяха подготвените документи, а основният пробив настъпи на срещата на върха в Денвър, САЩ през 1997 г. Тук определено оказа влияние определен интерес на Вашингтон, който желаеше този нов етап или ново стъпало да започне именно на американска земя. Ще напомня, че в 1993 г. когато републиканската администрация след три мандата – два на Рейгън и един на Буш-старши беше заменена от администрацията на демократите, Клинтън направи заявление, че те са готови да укрепват връзките с Русия именно включвайки я в механизмите на осмицата. Затова е много важно, че още на денверската среща Русия стана пълноправен участник в обсъждането на комплекса от политически, икономически и т.н., въпроси и документи на срещата и на работните групи вече се разработваха с участието на членовете на руската делегация и вече започнаха да се наричат документи на осмицата. Важни са също така и други решения приети в Денвър – преди всичко приемането на Русия в Парижкия клуб в качеството й на страна кредитор, а също и скорошното присъединяване на Русия към Световната търговска организация, наистина оттогава изминаха много години и Русия все още не е член на тази организация, но този момент се приближава. Възниккнаха определени сложности след августовската финансова криза от 1998 г. и вътре в страната и на международната арена. В този период поставяхме ред въпроси пред западните партньори по отношение на оказването на финансова помощ на Русия за излизане от кризата и бяха предприети някои крачки по линия на МВФ и бяха предоставени няколко транша по милиард долара.

Ние смятаме, че сега, приемането в Канада на решението за предоставянето на председателството на Русия е много важен показател за готовността на нашите западни партньори и свидетелство за тяхното уважение към нашата страна като към равноправен участник в Голямата осмица. Нашата работа в осмицата не се свежда само до участие във всички мероприятия, но и помага за придвижването на цял ред въпроси. Какви са тези въпроси? Преди всичко, нашата страна участваше и продължава активно да участва в изработването на решения на Г8 насочени към предотвратяване на разпространяването на оръжията за масово унищожаване, на материалите и технологиите за създаването му. Между мерките предложени от руската страна и после бяха подкрепени е преди всичко приемането на принципи насочени към предотвратяване на достъпа на терористи към оръжия или материали за масово унищожение. През 2003 г. участвахме активно в разработването на плана за действие за обезпечаване на безопасността на радиоактивните източници. В последните документи на евианската и после на сийайльндската среща се отбелязва, че такива източници сега има около няколко милиона. Също така взехме активно участие в разработването на план за действие в областта на неразпространяване на оръжията за масово унищожение приет в 2004 г. Руски препоръки се предлагаха и по засилването на контролните функции на МАГАТЕ с цел предотвратяването на изтичането на материали и технологии с двойно предназначение.

По ред вътрешнополитически и външнополитически причини Руската Федерация придава много голямо значение на дейността на страните от осмицата в борбата срещу международния тероризъм. Решенията на срещите в Кананаскас през 2002 г., в Евиан – Франция през 2003 и в Сий Айлънд формираха достатъчно широка база за дългосрочни действия на участниците в осмицата по пресичане на поддръжката и финансирането на терористите и терористическите организации, за издирване на лицата и организациите причастни към терористична дейност и предотвратяване на актовете на терор, в това число с използване на транспортни средства, самолети и кораби. Това е особено важно защото доскоро Русия възглавяваше в рамките на ООН групата за антитерористични действия и тук се откриха допирни точки, защото съответната група по борбата с тероризма на осмицата е важен инструмент и за мобилизацията на необходимите средства, и за оказване на помощ на други страни в света за засилването на техните възможности за борба с тероризма. В това отношение важно значение има също нарастването на антитерористическото взаимодействие – така наречената инициатива за безопасен и опростен порядък на международните пътувания.

Разбира се, говорейки за борбата срещу разпространяването на оръжията за масово унищожение, важно значение има приетата в Кананаскас инициатива за глобално партньорство срещу разпространяването на оръжията за масово унищожение. Това е едно от важните направления. Всяка година се изследва какви мерки вземат държавите за прилагане на взетите решения и какви са конкретните предприети стъпки на национално ниво. В частност се набелязват цял ред мероприятия и разбира се в рамките на това се набелязват конкретни мерки по ликвидиране на химическото оръжие, знаете, че сега пристъпихме към ликвидация на запасите от химическо оръжие, вече построихме два действащи обекта. При строителството на тези обекти и транспортната им инфраструктура се оказва съответната помощ, отделя се много голяма сума за период от десет години за различни страни – около двадесет милиарда долара, преди всичко за унищожаването на химическите оръжия, но също и за преработването на излезлите от употреба атомни подводници. Там главният проблем е демонтирането на техните ядрени реактори. Такива крачки се осъществяват и в северно море, а също така и в нашия Далечен изток в тясно сътрудничество с Япония.

Оказването на помощ за развитието е много крупно направление в дейността на Голямата осмица. Както помните, в Кананаскас в 2002 година беше приет т.нар. план за действие на Г-8 по Африка, който ежегодно се развива и миналата година на срещата в Сий Айлънд беше приет специален документ по борбата с глада на Африканския рог – Етиопия, сомалия и т.н. Друг проблем е инициативата по Близкия изток, или по точно по големия Близък изток и Северна Африка, което специално искам да подчертая. В рамките на реализирането на тази инициатива планираме създаването на руско-арабски университет в Кайро.

Ние разбираме и отчитаме това, че участието в Г-8 способства за създаването на необходимите условия за провеждане на икономическите реформи в нашата страна. Благодарение на положителното отношение на другите членове на осмицата ни се удаде да реструктурираме външния си дълг, при това с достатъчно солидна сума, въпреки че тези средства ние изплащаме и ще продължаваме да изплащаме. Мога да приведа като пример, че само за двете последни години Русия изплати над 30 милиарда долара, можете да си представите каква гигантска сума. Ние се опитваме да изплатим някои задължения останали от Съветския съюз по-рано, но възникват някои практически затруднения. Ние можем да ги изплатим, но ни казват, че трябва да изплатим и лихвите за бъдещия период, които един вид сме поели като задължение. Затова винаги чувстваме, че нашето активно участие в осмицата помага за укрепването на доверието от страна на западните делови кръгове. Например, веднага след решението в Кананаскас за предоставянето на Русия на възможността за председателство в 2006 година, беше съществено повишен кредитния рейтинг на нашата страна, което улеснява руските делови кръгове при получаването на кредити на световните финансови пазари, а също така способства за притока на чуждестранни инвестиции в руската икономика. Ние имаме много тесни икономически и търговски връзки с другите седем участници, повече от една трета от нашият експорт е за тези страни и това е много важно. Повече от 50 % от чуждестранните инвестиции в руската икономика също са от партньорите ни в осмицата. Не трябва обаче да се приема, че ние сме само получатели на всякакви привилегии, това би било неправилно. Ние, от своя страна също правим много. Преди всичко, ние сме сред основните участници в програмата за съкращаване или опрощаване на задълженията на най-бедните страни в света. Като цяло, ние сме опростили 36 милиарда долара, това са помощи оказвани още по времето на Съветския съюз и ние сега се отказваме от тези задължения и ги опрощаваме. После, ние внасяме значителна сума 20 милиона долара в глобалния фонд за борба със СПИН-а, туберкулозата и маларията и т.н. Естествено и ние получаваме помощ, лекарства по някои от тези програми. Бих казал, че сега отделяме особено голямо внимание на изработването на общи подходи в рамките на осмицата към разглеждането на някои глобални проблеми в рамките на осмицата. Особено полезен беше приносът на руската страна в разгръщането на сътрудничеството в някои най-перспективни направления на научно-техническия прогрес, например водородната енергетика, био и агротехнологията, глобалния мониторинг на природните процеси.



Какви стъпки предприемаме във връзка с предстоящото председателство? Преди всичко ние участваме активно в мероприятията провеждани под егидата на британското председателство. Следим внимателно процеса на изпълнението на решенията, приети на предишните срещи на върха и правим максимално възможното за обезпечаването на тяхната реализация. Следващата среща на върха, под английско председателство ще се състои от 6 до 8 юли т.г. в Гленингс, Шотландия. Англия планира да наблегне на два глобални проблема: глобалните последствия от измененията на климата и отново съдействието на развитието с акцент върху страните от африканския континент. Сега се обсъждат съответните предложения, но в същото време ние разчитаме, че англичаните ще придвижат работата на осмицата и по други приоритетни направления, има цял ред различни програми, които предсои да се осъществят. Сега просто ще ви прочета само документите, приети в Сий Айлънд: първо – заключителното заявление на групата на осемте, после заявление на осемте за обезпечаване на устойчивост на най-бедните развиващи се страни по отношение на дълга, план за деййствие по борбата с глада в Африканския рог, борба с корупцията и повишаване на прозрачността, план за действие в областта на нераспространение на ОМП, действия на Г8 за създаване на глобален център по разработване на ваксина срещу СПИН, ежегоден доклад за глобалното партньорство на Г-8, за безопастността на международните пътувания, заявления за Судан, заявление за извеждането на войските от Газа и пътя към мира на Близкия Изток и т.н. още пет-шест такива въпроса. И така е всеки път, затова готвейки се за председателството е много важно да се отчитат позициите на другите страни и в частност вече приетите решения. Ние смятаме, че е недопустимо отслабването именно на политическата съставка на осмицата и последователно работим за нейното укрепване и разширяване. В нашите контакти с останалите държави ние изясняваме техните интереси по отношение на по-нататъшната дейност на осмицата защото всички решения се вземат на основата на консенсус. Освен това работим по подготовката на нашите позиции при предстоящото председателство на голямата осморка и направо ще кажа, че тук ни предстои да направим още много. Сега се стараем да водим преговорите с нашите партньори в голямата осмица в две плоскости – от една страна обсъждаме организационни въпроси, от друга страна, разбира се, обсъждаме въпросите по същество. Смисълът и на едното и на другото е да се постараем да усвоим и използваме опита на предишните председателства, защото другите страни вече са председателствали по четири-пет пъти, а за нас това ще е първият опит, поради което върху нас ляга голяма отговорност и както виждате и в средствата за масова информация се получава като в пословицата “вижда сламката в окото на другия, а не вижда гредата в своето” и всичко, което се случва у нас винаги се разглежда като под увеличително стъкло. От друга страна за нас сега е важно да изберем правилните ориентири с оглед на това, че за тридесет години в групата на осемте са се изработили определени правила и направления за работа, които ние трябва да отчитаме и затова очакваме с голямо внимание какви решения ще бъдат приети на предстоящата среща на върха в Гленингс, Шотландия, които ще формират направленията на дейността. Голямо значение придаваме и на работата по подготовката на представителите на заинтересованите ведомства, на които предстои да организират и да провеждат работните мероприятия в групата на осемте. Според опита от предишните срещи, председателството не е просто подготовка към тази висша точка, но и около 60-70 различни мероприятия ежегодно, не само на министерствата на външните работи, но и на други организации. Председателстващата страна готви първичните документи, след това разпраща проектите на останалите участници, които внасят своите поправки и те трябва да се обобщят, да се съвместят, при което често проектите трябва да се направят отново и отново да се обсъдят и тогава да се представят за разглеждане или одобрение на държавните глави. При това всички документи се готвят на английски език, който е работен език. Затова от миналата година създадохме курсове за подготовка на представителите на федералните органи в нашата страна за предстоящото в 2006 г. председателство и без излишна скромност ще кажа, че това е уникален проект, никой досега не е провеждал подобни курсове. До 2006 г. е планирано да се проведат пет такива курса. В нашата академия подготвихме учебно-тематичен план и програма за тези курсове, подготвихме два сборника с документи по срещите на върха на английски и руски език, публикувахме учебно пособие подготвено от нашия посланик Луков, който сега е на работа в Брюксел и разчитаме тези материали да помогнат на нашите слушатели в изпълнението на тези задачи, които ще стоят пред тях като експерти.

Голямо внимание отделяме и на организационно-протоколните аспекти, защото макар и протоколът в срещите на осмицата да се основава на дипломатическия протокол, има и много нюанси, например често заседанията на държавните глави се провеждат само между тях, никой друг не присъства, понякога и “без вратовръзки”, в неформална атмосфера и тези въпроси са твърде сложни.

Начело на работните групи стоят така наречените шерпи. Вие знаете шерпите, които носят товара на някои богати туристи към най-високите върхове в Хималаите. Точно такава система от шерпи съществува и тук. Освен това има така наречените политически директори, които обикновено са хора занимаващи се с външнополитическа проблематика – с въпросите на разоръжаването, борбата с тероризма, регионални въпроси, сега се обръща особено внимание и на въпросите на глобализацията. След това има категорията на т.нар. външнополитически подшерпи. Те също се занимават с международните въпроси, но главно със социално-икономически и хуманитарен характер. Това са въпросите, които не влизат в компетенцията на политическите директори, но на практика помагат на шерпите при съгласуването на голям кръг, бих казал, много сложни социални и икономически въпроси, като въпросите на развитието и т.н. И накрая, съществуват т.нар. финансови подшерпи, които като правило са представители на финансовото министерство.

Много от тези 60-70 мероприятия, които се провеждат са на ниво министри. Като правило се провеждат няколко срещи на министрите на външните работи още на ранните етапи, и непосредствено преди срещата на върха. Провеждат се няколко срещи на финансовите министри, на министрите на околната среда, министрите на правосъдието, на вътрешните работи и т.н.

Във връзка с това, че на последните срещи на върха се отделяше особено внимание на въпросите на Африка, има специална група по африканските проблеми, в която представител на Русия е Надар Симония, директор на Института по международна икономика и международни отношения. Когато през 1975 г. се срещахме в Рамбуйе, тези срещи бяха кратки, документите бяха предварително подготвени, например знаменитата декларация от Рамбуйе на две странички, а сега постепенно се е формирала цяла структура. Това е и групата на т.нар. старши длъжностни лица по глобалното партньорство, и римската група на експертите по борба с международния тероризъм, и групата на експертите по предотвратяване на конфликти и т.н. и да се приведе цялата тази машина в движение не е лесно.

Аз смятам, че Русия ще обърне особено внимание на въпросите на енергийното сътрудничество и енергийния проблем. Това е голям, многостранен и труден проблем, свързан с разработка на нови месторождения на нефт и газ и т.н. Оказва се например според някои изследвания, че на дъното на Черно море има огромни запаси от природен газ, но това е проблем на бъдещето. Екологичните проблеми също са много важни и сложни, и изискват усилия от наша страна.

Въпреки всички тези сложности ние гледаме оптимистично на бъдещето и сме убедени, че ще сътрудничим и с нашите английски партньори, и в края на декември 2006 г. ще предадем щафетата на председателството на Федерална Република Германия, която ще председателства през 2007 г.

Благодаря за вниманието.




- -

Каталог: download
download -> Конкурс „зелена планета 2015" Наградени ученици І раздел „Природата безценен дар, един за всички"
download -> Литература на народите на Европа, Азия, Африка, Америка и Австралия
download -> Конкурс за певци и инструменталисти „ Медени звънчета
download -> Огнената пещ
download -> Задача Да се напише програма която извежда на екрана думите „Hello Peter. #include void main { cout }
download -> Окс“бакалавър” Редовно обучение I до III курс
download -> Конспект по дисциплината „Екскурзоводство и анимация в туризма" Специалност: "Мениджмънт в туризма"
download -> Дипломна работа за придобиване на образователно-квалификационна степен " "
download -> Рентгенографски и други изследвания на полиестери, техни смеси и желатин’’ за получаване на научната степен „Доктор на науките”


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница