|
|
| страница | 6/14 | | Дата | 21.07.2016 | | Размер | 4.49 Mb. | | #73 |
|
ВТОРИ МОДУЛ – ДЕЦА, ПОСЕЩАВАЛИ ДЕТСКА ГРАДИНА ДО ПОДГОТВИТЕЛНА ГРУПА
|
|
Очаквани резултати
|
Образователно
|
Цели
|
Знания
|
Умения
|
Отношения
|
Ядро
|
|
Детето има:
|
Детето умее:
|
Детето има отношение:
|
Ядро "Количествени
|
1. Формиране
|
Диференцирани
|
Сравнява обекти по
|
Проявява интерес към
|
представи"
|
на обобщени
|
представи за
|
едно и повече познати
|
свойствата на
|
|
представи и
|
обекти и техния цвят,
|
свойства.
|
обектите от
|
|
способи за
|
вид,
|
Идентифицира начини
|
заобикалящия свят и
|
|
сравняване и
|
големина форма,
|
на групиране на обекти
|
тяхната количествена
|
|
назоваване на
|
функционално
|
по образец.
|
характеристика
|
|
количествени
|
предназначение. и
|
Класифицира обекти по
|
|
|
отношения.
|
Конкретни представи
|
едно и повече познати
|
|
|
2. Формиране на
|
за похвати за
|
свойства, като
|
|
|
елементарни
|
сравняване на
|
използва нагледни и
|
|
|
представи за
|
количества в
|
словесни похвати.
|
|
|
числата до
|
нагледно-практически
|
Анализира обектите от
|
|
|
десет и
|
план.
|
дадена група и я
|
|
|
отношенията
|
Диференцирана
|
допълва с обект, които
|
|
|
между тях.
|
представа за
|
й принадлежи.
|
|
|
3. Формиране на
|
количествени
|
Изключва обект, който
|
|
|
елементарни
|
отношения:
|
не е от група,
|
|
|
представи за
|
толкова - колкото,
|
съставена по
|
|
|
аритметичните
|
поравно, повече,
|
определен признак.
|
|
|
действия
|
по-малко.
|
Количествено сравнява
|
|
|
събиране и
|
Конкретни представи
|
две предметни групи
|
|
|
изваждане и
|
за:
|
чрез практически и
|
|
|
задачи за
|
* числа до десет и
|
нагледни похвати.
|
|
|
събиране
|
броене
|
Сравнява количества
|
|
|
и изваждане
|
(количествено и
|
в схематично
|
|
|
чрез
|
поредно).
|
представени групи
|
|
|
моделиране на
|
Диференцирани
|
чрез съотнасяне на
|
|
|
житейски
|
представи за:
|
елементи (с помощта на
|
|
|
ситуации за
|
* цифри;
|
линия, стрелка).
|
|
|
добавяне или
|
* стрелки.
|
Сравнява количества
|
|
|
отнемане
|
Конкретни представи
|
чрез броене на обекти
|
|
|
до две.
|
за:
|
в групи и ги съпоставя.
|
|
|
|
* аритметичните
|
Моделира
|
|
|
|
действия събиране и
|
количествени
|
|
|
|
изваждане
|
отношения чрез
|
|
|
|
(прибавяне, отнемане);
|
нагледни, практически
|
|
|
|
* банкноти и монети.
|
и словесни похвати.
|
|
|
|
|
Брои в прав и в
|
|
|
|
|
обратен ред от едно до
|
|
|
|
|
десет по различни
|
|
|
|
|
начини, като използва
|
|
|
|
|
нагледни, практически
|
|
|
|
|
или словесни похвати.
|
|
|
|
|
Отброява предмети или
|
|
|
|
|
техни изображения.
|
|
|
|
|
Нарежда предметни
|
|
|
|
|
групи с различни
|
|
|
|
|
количествени
|
|
|
|
|
характеристики във
|
|
|
|
|
възходящ или
|
|
|
|
|
низходящ ред и
|
|
|
|
|
определя мястото им
|
|
|
|
|
чрез поредно броене
|
|
|
|
|
отляво-надясно и
|
|
|
|
|
обратно.
|
|
|
|
|
Моделира
|
|
|
|
|
определено количество
|
|
|
|
|
чрез предмети или
|
|
|
|
|
чрез графична
|
|
|
|
|
рисунка, като се
|
|
|
|
|
ръководи от словесни,
|
|
|
|
|
нагледни и практически
|
|
|
|
|
ориентири.
|
|
|
|
|
Преоткрива и назовава
|
|
|
|
|
цифри на числата 0, 1,
|
|
|
|
|
2... 9 и записва
|
|
|
|
|
числото 10.
|
|
|
|
|
Моделира цифрите по
|
|
|
|
|
различни начини (с
|
|
|
|
|
пръчици, шнурчета,
|
|
|
|
|
"изписване" във
|
|
|
|
|
въздуха, оцветяване на
|
|
|
|
|
контурни цифри и др.).
|
|
|
|
|
Моделира обекти и
|
|
|
|
|
групи, като показва
|
|
|
|
|
определени
|
|
|
|
|
отношения между тях.
|
|
|
|
|
Съотнася цифри на
|
|
|
|
|
числа към количества в
|
|
|
|
|
предметно-схематичен
|
|
|
|
|
и графичен план.
|
|
|
|
|
Възпроизвежда
|
|
|
|
|
количества по дадени
|
|
|
|
|
цифри на числа чрез
|
|
|
|
|
нагледни и практически
|
|
|
|
|
похвати.
|
|
|
|
|
Сравнява устно две
|
|
|
|
|
числа до 10.
|
|
|
|
|
Сравнява устно по
|
|
|
|
|
различни начини две
|
|
|
|
|
съседни числа в
|
|
|
|
|
числовата редица и
|
|
|
|
|
назовава отношение.
|
|
|
|
|
Моделира числовата
|
|
|
|
|
редица чрез различни
|
|
|
|
|
нагледни и практически
|
|
|
|
|
похвати.
|
|
|
|
|
Намира практически
|
|
|
|
|
сбора и разликата на
|
|
|
|
|
две числа
|
|
|
|
|
като:обединява две
|
|
|
|
|
групи и преброява
|
|
|
|
|
получените обекти;
|
|
|
|
|
отделя част от група и
|
|
|
|
|
преброява останалите
|
|
|
|
|
обекти.
|
|
|
|
|
Моделира житейски
|
|
|
|
|
ситуации за добавяне и
|
|
|
|
|
отнемане (до две): чрез
|
|
|
|
|
предметни или
|
|
|
|
|
схематични модели.
|
|
|
|
|
Моделира решението
|
|
|
|
|
на задача за събиране
|
|
|
|
|
и изваждане чрез
|
|
|
|
|
практически, нагледни
|
|
|
|
|
и словесни похвати.
|
|
|
|
|
Изработва модели на
|
|
|
|
|
банкноти и монети (от
|
|
|
|
|
хартия, жетони) и ги
|
|
|
|
|
използва в игрови
|
|
|
|
|
ситуации.
|
|
Ядро "Измерване"
|
Формиране на
|
Елементарни
|
Подбира подходящи
|
С интерес и
|
|
елементарни
|
представи за
|
предметни мерки за
|
прецизност измерва
|
|
представи за
|
дейността измерване
|
измерване на
|
обекти като спазва
|
|
величините
|
и средствата за
|
величини: дължина,
|
съответна техника на
|
|
дължина, обем,
|
изпълнението й.
|
обем, маса (тегло).
|
измерване.
|
|
маса и
|
|
Измерва дължина с
|
Сравнява се с
|
|
време и
|
|
условна мярка в
|
другите при
|
|
измерването им.
|
|
нагледно практически
|
решаване на задачи
|
|
|
|
план.
|
за измерване на
|
|
|
|
Измерва течности и
|
обекти.
|
|
|
|
сипещи се вещества с
|
|
|
|
|
условна мярка в
|
|
|
|
|
нагледно практически
|
|
|
|
|
план.
|
|
|
|
|
Измерва практически
|
|
|
|
|
теглото на два
|
|
|
|
|
предмета като ги
|
|
|
|
|
"претегля" на ръце
|
|
|
|
|
(по-лек/по-тежък).
|
|
|
|
|
Изразява резултати от
|
|
|
|
|
измерване на величини
|
|
|
|
|
чрез нагледни и
|
|
|
|
|
графични знаци.
|
|
|
|
|
Сравнява две
|
|
|
|
|
еднородни величини
|
|
|
|
|
(две дължини, два
|
|
|
|
|
обема) след като
|
|
|
|
|
сравни резултатите от
|
|
|
|
|
измерването им в
|
|
|
|
|
нагледно практически
|
|
|
|
|
план.
|
|
|
|
|
Прогнозира резултата
|
|
|
|
|
от измерването.
|
|
|
|
|
Демонстрира
|
|
|
|
|
зависимости в
|
|
|
|
|
измерването(умее от
|
|
|
|
|
различни еднородни
|
|
|
|
|
мерки да избере тази,
|
|
|
|
|
чрез която измерването
|
|
|
|
|
да приключи по-бързо).
|
|
|
|
|
Прилага умения за
|
|
|
|
|
измерване на величини
|
|
|
|
|
в практически и игрови
|
|
|
|
|
ситуации.
|
|
Ядро "Пространствени
|
Формиране на
|
Диференцирани
|
Определя мястото на
|
Оценява значимостта
|
отношения"
|
елементарни
|
представи за:
|
обект спрямо себе си и
|
на ориентирането в
|
|
представи за
|
пространствени
|
назовава отношения.
|
пространството.
|
|
пространствени
|
отношения,
|
Определя и назовава
|
Регулира
|
|
отношения и
|
пространствени
|
пространствени
|
емоционално
|
|
направления.
|
направления и посоки,
|
отношения между
|
движенията си в
|
|
|
както и движението
|
обекти върху зададени
|
игрово-познавателни
|
|
|
според тях.
|
предметни и
|
и двигателни
|
|
|
|
схематични модели.
|
ситуации.
|
|
|
|
Определя разстояния
|
|
|
|
|
чрез предметни мерки.
|
|
|
|
|
Моделира по словесно
|
|
|
|
|
указание или образец
|
|
|
|
|
пространствени
|
|
|
|
|
отношения между
|
|
|
|
|
предмети.
|
|
|
|
|
Моделира схематично
|
|
|
|
|
пространствени
|
|
|
|
|
отношения на обекти в
|
|
|
|
|
равнина.
|
|
|
|
|
Пренася схематично
|
|
|
|
|
представени
|
|
|
|
|
пространствени
|
|
|
|
|
отношения по образец
|
|
|
|
|
върху лист хартия.
|
|
|
|
|
Определя и назовава
|
|
|
|
|
направления и посоки в
|
|
|
|
|
тримерното
|
|
|
|
|
пространство.
|
|
|
|
|
Извършва движение в
|
|
|
|
|
игрови ситуации за
|
|
|
|
|
ориентиране в
|
|
|
|
|
тримерно пространство
|
|
|
|
|
по различни начини: по
|
|
|
|
|
словесно указание; по
|
|
|
|
|
схема – карта.
|
|
|
|
|
Извършва движение в
|
|
|
|
|
игрови ситуации за
|
|
|
|
|
ориентиране в
|
|
|
|
|
двумерно
|
|
|
|
|
пространство.
|
|
|
|
|
Практически определя
|
|
|
|
|
мястото на обект в
|
|
|
|
|
равнината (в рамките
|
|
|
|
|
на ограничено
|
|
|
|
|
пространство).
|
|
Ядро "Времеви
|
Формиране
|
Конкретни представи
|
Определя и назовава
|
Очаква дни от
|
представи"
|
на елементарни
|
за
|
ден и нощ.
|
седмицата, свързани
|
|
времеви
|
последователността
|
Разграничава части на
|
с повтарящи се
|
|
представи.
|
на:
|
денонощието и описва
|
приятни
|
|
|
части на
|
действия от
|
преживявания,
|
|
|
денонощието;
|
всекидневието си.
|
(почивни дни).
|
|
|
дните на седмицата;
|
Моделира
|
Проявява
|
|
|
месеците; сезоните.
|
нагледно-схематично
|
наблюдателност и
|
|
|
Конкретни представи
|
три последователни
|
любознателност при
|
|
|
за уреди за
|
денонощия и показва
|
възприемане на
|
|
|
измерване на времето.
|
вчера – днес - утре.
|
различни часовници.
|
|
|
|
Изработва различни
|
|
|
|
|
модели на седмица и
|
|
|
|
|
назова дните на
|
|
|
|
|
седмицата.
|
|
|
|
|
Моделира месец в
|
|
|
|
|
нагледно-практически
|
|
|
|
|
план.
|
|
|
|
|
Изработва различни
|
|
|
|
|
модели на календар и
|
|
|
|
|
замества месец от
|
|
|
|
|
годината.
|
|
|
|
|
Определя и назовава
|
|
|
|
|
сезони върху природен
|
|
|
|
|
календар.
|
|
Ядро "Геометрични
|
Формиране на
|
Конкретни представи
|
Преоткрива познати
|
Проявява
|
фигури "
|
елементарни
|
за геометрични
|
геометрични фигури и
|
откривателство при
|
|
представи за
|
фигури
|
ги назовава..
|
подреждане на
|
|
основни
|
- кръг, квадрат,
|
Обследва
|
картини от
|
|
геометрични
|
триъгълник,
|
манипулативно и
|
геометрични фигури
|
|
фигури и форми
|
правоъгълник.
|
нагледно страни и
|
в
|
|
на предмети и
|
|
върхове на фигура.
|
игрово-познавателни
|
|
обекти, в които
|
|
Устно описва
|
ситуации.
|
|
се преоткриват.
|
|
елементите на
|
|
|
|
|
фигурата.
|
|
|
|
|
Моделира геометрични
|
|
|
|
|
фигури чрез нагледни
|
|
|
|
|
и практически похвати..
|
|
|
|
|
Съпоставя и сравнява
|
|
|
|
|
геометрични фигури
|
|
|
|
|
чрез практически и
|
|
|
|
|
нагледни и похвати.
|
|
|
|
|
Използва
|
|
|
|
|
геометричната фигура
|
|
|
|
|
като еталон за
|
|
|
|
|
съотнасяне и
|
|
|
|
|
класифициране на
|
|
|
|
|
предмети и обекти по
|
|
|
|
|
форма.
|
|
|
|
|
Използва геометрични
|
|
|
|
|
фигури в игрови и
|
|
|
|
|
изобразителни
|
|
|
|
|
ситуации.
|
|
|
|
|
|
|
Сподели с приятели: |
|
|
