Учебно помагало по История на българската журналистика и книгоиздаване



страница5/6
Дата28.09.2017
Размер1.35 Mb.
#31186
ТипЛитература
1   2   3   4   5   6

Заключение:
По отношение на паратекстовете в историята на възрожденската литература се наблюдава показателна закономерност. Може би най-значимото в идеологически аспект произведения на това време – “История славеноболгарская” на Паисий има не един, а цели два предговора. “Горски пътник” на Г. С. Раковски (също текст с изключителен манипулативен потенциал при изграждането на националната революционна идеология) освен предговор има и обяснителни бележки, които по обем се изравняват с респектиращото съдържание на самата поема. Стига се до парадоксалния случай при “Христоития” на Райно Попович, където предговорът на тази социално-дидактична книга е дълъг колкото самия текст. Изводът, който се налага при анализа на този феномен е, че стремежът на авторите да формулират социокултурния контекст на творбата, желанието да проектират хоризонта на четене и разбиране, както би казала рецептивистиката, ги мотивира да обговарят произведенията си. От един момент нататък тази практика постепенно е прекратена. Отказът от предговорите настъпва с времето, в което се появяват възрожденските вестници. Ако паратекстът носталгично запазва усещането за директната комуникация, доминираща в предмодерното, нетехнологично време, то вестникът преодолява на първо място именно това усещане. В акта на четене човекът с вестник в ръка подсъзнателно възприема себе си като колективен субект – най-малкото поради факта, че в същия момент хиляди хора четат същата вестникарска колона. В този смисъл възрожденският вестник изгражда важния пространствено-времев континуум, включващ в себе си многомилионното тяло на нацията. В това отношение емигрантският периодичен печат постига учудващи резултати, включвайки чуждата “де юре” територия в пространствата на българската култура. Въпреки необичайното сравнение, ако приемем, че официалната държавна цензура на Османската империя е своеобразна митница63, контролираща вноса на идеи, култура, социален и политически опит, то емигрантските културни центрове ще бъдат своеобразни зони на свободните слово, идеи и мисъл, подготвящи усвояването на европейски опит и знания от българите. Периодичният печат пък ще обезпечи технологично този процес.

И в хода на църковната борба, и при търсенето на политически пътища за разрешаването на националния въпрос се оказва, че освен авторитетния европейски пример, българската журналистика интерпретира и опита на млади нации от Централна Европа или Балканите и популяризира или перифразира този опит по страниците на периодичния печат. В това отношение по различно време в Браила се появяват четири издания, които изграждат взаимно допълващ се, цялостен тематичен профил: на умерената емигрантска преса (“Българска пчела”); на радикализиращата се периодика, свързваща непосредствено борбата за независима църква и политическа независимост (“Дунавска зора”); на крайния революционен национализъм (“Дума на българските емигранти”) и на раждащата се научна мисъл (“Периодическо списание на Българското книжовно дружество”). Ако към това добавим и коментирания вече факт, че почти една пета от всички вестници през Възраждането са издавани в Браила, то необходимостта от изследвания като приключващото с тези редове е обяснима и опрадвана.



Литература:

Алфандари, Елиезер. Медиите и властта. София, 2000.

Андерсън, Бенедикт. Въобразените общности. София, 1998.

Андреев, Б. Начало, развой и възход на българския печат. Т., 1. С., 1946.

Аретов, Николай. Българското възраждане и Европа., София, 1995.

Аретов, Николай. Българската словесност и очертаването на националното пространство. // Литературен форум. 24-30, 03. 1998.

Арнаудов, Михаил. Българското книжовно дружество в Браила 1869 – 1876 година. София, 1966.

Алтермат, Урс. Етнонационализмът в Европа. София, 1998.

Блъсков, Илия. Повествования за възрожденското време. София, 1980.

Богоров, Иван. И се започна с “Български орел”. София, 1983.

Боршуков Георги. История на българската журналистика 1844 – 1877, 1878 – 1885. София, 1976.

Боршуков, Георги. Вестници и вестникари. София, 1984.

Бурмов, Тодор. Българо-гръцката църковна распря. Прошение на българите до Високата порта, съставено в отговор на патриаршеския проект от юни 1867 г. за учредяване на църковна област с име Българска екзархия. София, 1902, с. 356-362.

Българите в Румъния. XVII - XX век. Документи и материали. София, 1994.

Български периодичен печат 1844 – 1944. Анотиран библиографски указател. Т. I, 1963., Т. II, 1966.

Българска възрожденска критика. София, 1981.

Вандов, Димитър. История на турската журналистика 1831 – 1971. София, 1984.

Велики, Константин. Културни връзки между българи и румъни в началото на Българското възраждане. София, 1945.

Генов, Г. Източният въпрос. (Политическа и дипломатическа история). Част II. От Парижкия конгрес 1856 до Ньойския договор 1919. С., 1926.

Гергова, Ани. Книжнината и българите. София, 1991.

Георгиев Никола. Вик и мълчание в лириката на Ботев, - В: Христо Ботев. Нови изследвания, София, 1990.

Данова. Гърция и Цариградската патриаршия през втората четвърт на ХІХ век. //В: Годишник на Софийския университет — Философско-исторически факултет. Т. LХІІ. С., 1969.

Димитров, А. Българският периодичен печат в Цариград в условията на османската политическа действителност. // В: Исторически преглед, 1991, кн. 9, 10.

Димитров, А. Създаването на българския периодичен печат и утвърждаването на националната идея. // В: Българската нация през Възраждането. Сборник от изследвания. Т. 2. София, 1989.

Даскалова, Красимира. Грамотност. Книжнина. Читатели. Четене., София, 1999.

Енциклопедия на българската възрожденска литература. В. Търново, 1996.

Жечев, Николай. Браила в българското културно-национално възраждане. София, 1970.

Жечев, Тончо. Българският Великден. София, 1980.

Илчев, Иван. Рекламата през Възраждането. София, 1995.

Икономов, Тодор. Мемоари. София, 1973.

Константинова, Здравка. Държавност преди държавата, София, 2000.

Кунчик, М, Ципфел, А. Въведение в науката за публицистика и комуникации. София, 1998.

Косев, Д. Русия, Франция и българското освободително движение 1860-1869. С., 1978.

Кьосев, Александър. Игрите на Европа. (Опит за картография на един български дискурс.) // Анархистът законодател. Сборник в чест на 60-годишнината на проф. Никола Георгиев. С., 1997, с. 65-88;

Леков, Дочо. Българската възрожденска литература. Т. I – II. София, 1988.

Леков, Дочо. Писател — творба — възприемател през Възраждането. София, 1988.

Маждракова-Чавдарова, Олга. Българското национално представителство - идеи и опити за създаването му (40-те - 60-те години на ХIХ век). [Втора част.] — Исторически преглед, 1993, кн. 4-5, с. 21-55.

Маркова, Зина. Българската екзархия 1870-1878. София, 1989.

Михова, Лидия. Модерните потреби на Възраждането. София, 2001.

Михова, Лидия. За статута на популярните четива през Възраждането. // Литературна мисъл, 1991. кн. 3.

Начов, Никола. Новобългарската книга и печатното дело у нас. София, 1967.

Ников, Петър. Възраждане на българския народ. Църковно-национални борби и постижения. София, 1971.

Николов, Борис. Новооткрити броеве на списание “Зорница”.//Отечество. бр. 186, София, 1983.

Обявления за български възрожденски издания. София, 1999.

Панайотов, Ф. География на възрожденската ни журналистика.// Българско медиазнание, 2, 1998.

Пенев, Боян. История на новата българска литература., Т. I – IV. София, 1977.

Петев, Тодор. Комуникация и социална промяна. София, 2001.

Петков, Петко; Бонева, Вера. Българите пред Европа през 1869 година. Велико Търново, 1993.

Петков, Петко; Бонева, Вера. Толерантността – тази трудна политическа добродетел. Велико Търново, “Аста”, 1992.

Петкова, Дияна. Национална идентичност и глобализация. Пловдив, 2000.

Печат и литература. 150 години българска журналистика. Ред. кол. Дочо Леков, Лидия Михова, Росен Тахов. София., БАН, 1994. 272 с.

Проданов, Юрий. За един поетически “разговор” във Възрожденската литература. // В:Епископ-Константинови четения , II, Шумен, 1996.

Проданов, Юрий. Поетическият диалог между Петко Р. Славейков и Иван Вазов (“Не пей ми се” и “Новонагласената гусла”). // За Вазов. Юбилейна научна сесия 150 години от рождението на Вазов, Силистра, 2000.

Протохристова, Клео. Алтернативата на прага, или Колко е важно да бъдеш титролог. // В: Език и литература, 1997, кн. 5-6.

Радев, Иван. Паратекстът и художествената творба през Възраждането. София, 1993.

Ренан, Ернест. Какво е нация? // В:Панорама, 1993, кн. 1-2

Рикьор, Пол. История и истина. София, 1993.

Симеонов, Владимир. Журналистиката. София, 1999.

Смит, Антъни. Националната идентичност. София, 2000.

Станева, Катя. Гласове на Възраждането. София, 2000.

Станева, Катя. Апология на българското. София, 1996..

Стойков, Стойко. Предосвобожденски периодичен печат. София, 1946.

Стоянов, Маньо. Българска възрожденска книжнина., Т. I – II. 1957.

Стоянов, Захари. Четите в България. Христо Ботйов. Васил Левски. София, 1980.

Страшимирова, Светла. Българинът пред прага на новото време. София, 1992.

Сюпюр, Елена. Българската емигрантска интелигенция през XIX в. София, 1982.

Токвил, А. За демокрацията в Америка. София, 1996.

Трайков, Веселин. Георги Стойков Раковски. Биография. София, 1974.

Трендафилов, Владимир. Неизлечимият образ в огледалото. София, 1996.

Уегърти, Андрю. Въвеждане на идентичността в социологическата психология.// Идеи в социалната психология., София, 1990. с. 104 – 138.

Фридлендер, Сол. История и психоанализа. София, 1993.

Хранова, Албена. Литературният човек и неговите български езици. Пловдив, 1995.

Хобсбом, Ерик. Наций и национализъм. София, 1996.

Христу, Василе. Българският периодичен печат в Румъния преди Освобождението.//Балкански преглед. Кн. 6, 1946.

Христу, Василе. Исторически връзки между българския и румънския печат. //Български журналист, 1961, кн. 8.

Шевалие, Ж и А. Геербрант. Речник на символите. Т. 1, 2. С., 1996.

Шишманов, Иван. Избрани съчинения. Т. I, София, 1965.

Шпенглер, Освалд. Залезът на Запада. София, 1995, Т. II.

Каталог: tadmin -> upload -> storage
storage -> Литература на факта. Аналитизъм. Интерпретативни стратегии. Въпроси и задачи
storage -> Лекция №2 Същност на цифровите изображения Въпрос. Основни положения от теория на сигналите
storage -> Лекция 5 система за вторична радиолокация
storage -> Толерантност и етничност в медийния дискурс
storage -> Ethnicity and tolerance in media discourse revisited Desislava St. Cheshmedzhieva-Stoycheva abstract
storage -> Тест №1 Отбележете невярното твърдение за подчертаните думи
storage -> Лекции по Въведение в статистиката
storage -> Търсене на живот във вселената увод
storage -> Еп. Константинови четения – 2010 г някои аспекти на концептуализация на богатството в руски и турски език


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница