Татари е имало в България още в средните векове, но сегашните татари у нас са главно преселени от Русия. Те са останали най-вече в околиите Добричка и Балчишка

Татари е имало в България още в средните векове, но сегашните татари у нас са главно преселени от Русия. Те са останали най-вече в околиите Добричка и Балчишка.

Арменците са живели в България и в средните векове и под турците, като преселници, но тяхното число се увеличи особено в последните десет години.

Другите народности са слабо застъпени, не достигат до 4000 души; най-много има немци и албанци.
_{Хайде, помечтай си малко!}
Ани и Петър решиха да заминат на студентска бригада в САЩ – за три месеца. Щяха да закъснеят за началото на учебната година, но за тях беше важно да научат по-добре английски език и да видят Америка. За парите, които щяха да спечелят, въобще не мислеха, знаеха, че няма да са много.

В деня на заминаването се срещнаха на летището. Ани попита на информацията:

– Госпожице, бихте ли ми казали на кой терминал се приема багажът за Ню Йорк?

– За Ню Йорк – на 5 и 6 терминал. Там Ани и Петър видяха дълги опашки, наредиха се и зачакаха. Дойде техният ред.

Петър качи куфарите на лентата.

– Господине, всичкият ли багаж е Ваш?

– Не, синият куфар е на приятелката ми, а кафявият е мой.

– Бихте ли ми дали билета на Вашата приятелка и оставете само нейния куфар на лентата, а после ще чекирам Вашия.

Ани и Петър предадоха багажа си, минаха митническия контрол и след 30 минута бяха в самолета. Предстоеше им 12-часов полет със смяна на самолета в Лондон и едночасова почивка в зала за чакащи.

Докато летяха над океана, Петър попита Ани:

– Кажи ми, какво би направила, ако спечелиш от американската лотария 1 милион долара?

– Какво бих направила ли? Първо, няма да играя на лотария, затова няма да спечеля. Второ, по тази причина нищо не мога да направя.

– Ех, Ани, хайде, помечтай си малко! Не можеш ли?

– Добре. Да предположим, че спечеля. Като се върна в България, бих дала част от парите на родителите си. После бих си купила една малка кола, за да ми е по-лесно да пътувам, а поне 1/3 от парите бих предоставила на някой дом за сираци. Ще се чувствам щастлива, ако мога да им помогна с нещо. С това, което остане, бихме могли двамата да си направим едно околосветско пътешествие...

– О, краят на плана ти е чудесен! Хубаво е да си помечтаем, нали? И аз, ако имах пари, веднага щях да планирам за мене и за тебе едно околосветско пътешествие!
За именните дни на българите
Една българска мъдрост казва, че «Името прави човека», а друга добавя – «Човек без име не е човек». Някой, порицаващ постъпката на друг, казва «зачерни си името» или «посрами си името». Затова в миналото честването на имения ден за българите бил един от най-тачените семейни празници. Много от старите хора не знаели точния ден на своето раждане – за ориентири използвали големите календарни или трудови празници. Появата «на белия свят» определяли, като казвали: «роден съм след Димитровден, по вършитба, пред гроздобер или на Богородица». Именият ден е важна дата в живота на българина, затова и поздравът за именника е «Да ти е честито името!»

Според старите вярвания всеки човек с появяването си е орисан да има дух-покровител, който го напътства през целия му живот на земята, пази го от злини, помага му в трудни моменти и го насочва към добри дела. А след смъртта на човека този дух придружава душата на покойника в отвъдния свят, при представянето й пред Бога. Приживе духът-покровител стои на дясното рамо на човека. На лявото стои пратеникът на дявола и подтиква човека да върши злини. Така, ако духът-покровител е слаб, човек става зъл или постоянно боледува, ако е силен – човекът е здрав, добър и благодушен. Затова всяка година трябва да се отдава почит към духа-покровител на имения ден на човека, защото този дух е внушил на родителите какво име да се сложи на новороденото. Според обичая на гости се ходи без покана – от уважение към именника. Както е било в древността, когато целият род се е събирал на жертвен курбан за почит към патрона, да се заздравят родовите връзки, да се усетят като едно цяло в общността.

В днешно време именият ден за българите е своеобразно огледало на характера на социалните връзки, с които е обвързана личността. Човек споделя радостта си с колеги, в семейна среда или в приятелски кръг, защото животът му протича в много по-широки хоризонти от тези на патриархалния бит в миналото.

Празникът на името е повод да изпитаме радостта от общуването с близки хора, да внесем топлина и одухотвореност в потока на делниците.

Януари
Името «януари» идва от латинската дума «януариус», т.е. Янусов месец, месец на бог Янус. Старите хора разправят, че митичният герой и пръв цар на Лациум – Янус, приел дружелюбно изгонения от небето бог на земеделието Сатурн. За благодарност Сатурн научил на земеделие жителите на Лациум, а на Янус дал способността да вижда и миналото, и бъдещето. Оттук произхожда и изразът «двуликият Янус», а януари е изобразяван като човек с две лица – едното гледа в миналата, а другото – в бъдещата година.
1 януари Сурва (Васильовден)
Нова година българите наричат още «Сурока», «Василица» или «Суроздру».

Вечерта срещу празника домочадието се събира около софрата, която е отрупана с различни ястия – всичко онова, което семейството желае да има през годината. Стопанката припалва четири зърна тамян върху лемежа и с кръгови движения отляво надясно прекадява цялата трапеза. След това три пъти завърта тавата с баницата, в която предварително са наречени «късмети» от дрянови пъпки за имот и добруване, и разбира се – сребърна пара. Всеки бърза да разчупи своя край, за да види какъв ще е късметът му през годината. На сутринта, още в ранни зори, деца с украсени дрянови суровачки ходят от къща на къща и благославят:

Сурва, сурва, година, весела плодна година!

Голям клас на нива, червена ябълка в градина,

жълт мамул на леса, едър грозд на лоза,

пълни кошери със мед, малки пиленца навред!

Живо, здраво до година, догодина, до амина!
Традиционната представа за новогодишните суровакници на българите винаги е била свързана както с тяхната украса, така и с прякото им обредно предназначение, свързано с митологичната култура на народа. Тя представя суровакницата като форма на световното дърво, а сурвакарите – медиатори между световете, предопределящи бъдещото плодородие. Изработваните суровакници по българско са два типа: «дялани» и «вити». Дяланите могат да са «булки» или «перашки», а витите се изработват от «клонати» дрянови пръчки, с положена върху тях украса от разноцветни вълнени конци, пуканки, ошаф, люти чушлета, семки, стафиди, цветни хартийки. Този тип украсени суровачки са познати в народната терминология като «писани», «шарени», «пъстрени», «сторени», «китени» и др. Съдържанието на всички тези термини обаче е еднозначно, защото народът не прави строга разлика между единия тип и другия.

След сурвакарите (по икиндия) по къщите ходят маскирани младежи с «камила» или «джамало» у поздрав към стопаните, за здраве и добър приплод през следващата година, като джамаларят благославя:

Дето стъпи джамалото, радост и берекет да има!

Както ми е здрав топуза, тъй да са здрави хората!

Както са рои пчелата, тъй да са плодят децата!
После «джамалото» символично умира, за да умре злото в дома на стопанина и отново възкръсва, както се събужда природата, за да даде повече плодородие на хората. В замяна на своята игра – словесна и имитативна плодоносна магия, младежите получават продукти, пари и добра почерпка.

В Таврия (Запорожка област, Украйна) на Стара-Нова година – както българите там наричат този ден, до късно след полунощ по къщите ходят младежи, маскирани или просто с начернени лица, и благославят всичко живо с докосване, което носи здраве и плодородие.

Тази вечер празнуват и тези, които се именуват Васил, Василка, Веселин, Васко …, а името Василий е от гръцки произход и означава «царски».
Март
Названието «март» идва от латинското «Мартиус», т.е. Марсов, посветен на Марс – бога на войната, син на Юпитер и Юнона. Старите българи са го наричали «брезен» – «брезите лист и мъзга пущат».

В тъмни зори, преди да настъпи месецът, стават само девойките, за да не им препика баба Марта очите, та цяло лято да им се спи като работят.

Младите трябва да срещнат първи своенравната старица, за да бъде цял месец весела и засмяна, а времето – топло и хубаво. През март не се подстригват хората, за да не им се «подстриже» умът и да станат глупави.

1 март Мартуване (Мартеници)
Преди много, много години, от далечните тибетски планини хан Исперих напуснал родния дом и тръгнал да дири плодородна земя за народа си прабългарски. Минал той много планини и реки, докато най-накрая спрял в земите на славяните, които го посрещнали радушно. Славянки с бели дрехи му носели бокали с напитки, а трапезите били отрупани с ястия – плодовете на тая благословена земя. Но на хана не му било весело, че тъгувал за своите близки – за майка си и сестра си Калинка. Седнал той на брега на голямата река и бисерни сълзи покапали по загорелите мъжки бузи, а взорът му се отправил молитвено към слънцето и боговете. И станало чудо. На рамото му кацнала бързокрила лястовичка. На нея Исперих разказал болката си. Лястовичката отлетяла към земите, откъдето дошли българите, и разказала с човешки глас на Калинка, че брат й има ново царство, че тъгува за нея и праща много здраве.

Зарадвала се Калинка и решила да прати хабер на своя братец. Свила китка от зеленило, усукала я с бял вълнен конец и възелчета за поздрав сторила – както българите словото пазели, та я пратила по лястовичката.

Като мълния се понесло птичето и скоро кацнало на Испериховото рамо. Но от дългия път крилцето му се протрило и алена кръв обагрила вълната. Ханът радостен взел китката, разчел по възелчетата сестринския поздрав, накитил гърдите си с китката и мартеницата грейнала. Оттогава Исперих повелил на народа си: всеки да върже китка от пресукан бял и червен конец и на този ден да се кичи – за здраве и небесен благослов. Туй се случило на първи март и останало до наши дни.

На първи март сутринта във всеки дом се пали огън на двора, с много дим. А после всички прескачат до три пъти огъня, с лице към изгряващото слънце, за да се очистят от зли сили и да се предпазят от болести.

Стопанката изнася червени дрехи и тькани, които мята по клоните на дръвчетата пред дома и по стобора. Чак тогава окичва децата и животните с изработените отнапред мартеници от вълнена или памучна прежда.

А християните разправят, че преди много години, когато хората били радостни, обличали бели дрехи. Така в една пролетна утрин на първи март, в годината, когато Исус щял да се появи сред човеците, Дева Мария в бяла премяна се изправила сред одаята пред огнището, отрязала една лентичка от фустата си и я обагрила с девствената си кръв. После я усукала с друга бяла такава и украсила гърдите си. След туй излязла на пруста, за да срещне първите зари на слънцето, да възвести на вселената, че я чака плодородие – животворящо и светло, и да я благослови…

И се родил Господ Исус Христос, единосъщ с Бог Отец, въплътен от Свети Дух и Дева Мария – Пресвета Богородица.

Оттогава до днес усуканото бяло и червено «мартеница» нарекли и с нея в първия ден на месец март се кичат всички благочестиви българки, децата и домашните животни, за да бъдат здрави, да са плодни и да носят радост на семействата. А според християните от поречието на Тонзос този български обичай е единствен по света и е израз на човешко поклонение към майката Господня.

В традиционните български мартеници са вплетени парички, скилидки сух чесън, синци, мъниста, железни халки, косми от конска опашка, черупки от охлюви и др. Затуй мартеницата се смята за амулет, който предпазва от зли сили.

Децата носят мартениците на дясната ръка, шията или гърдите, а момите и младите невести – на шията или вплетени в косите. Мъжете пък връзват мартеница над левия лакът или над левия глезен, а някъде я поставят в обувката на левия крак под петата, зер ако ги видят с вързана мартеница, може да им се върже и мъжествеността. Мартеници завързват на младите животни за здраве и на плодните дръвчета за повече берекет.

Хората носят мартеница, докато видят щъркел. После я връзват на плодно дръвче, изричат едно желание и вярват, че то непременно ще се сбъдне.

Имен ден на Марта, Мартин.

Содержание

Болгарский язык. Упражнения

Учебное пособие для студентов, изучающих болгарский язык
Оригинал-макет подготовлен А.В. Бердниковым

Подписано в печать 18.03.2009 г. Формат 60х84 1/16

Бумага офсетная. Гарнитура Times. Печать офсетная.

Тираж 300 экз. Заказ

Каталог: archive -> old.sgu.ru -> files -> nodes
archive -> Данни катедра: Радиофизика и електроника (рфе)
archive -> Президентът учредява награда 'Джон Атанасов' за принос към информационното общество
archive -> На вниманието на: Представителите на медии Галерия “Графит” – Варна с подкрепата на мтел
nodes -> Контрольная работа №1 Легенда за София
nodes -> Контрольная работа №1 Легенда за София