ГЛАВА 1 ЕНЕРГИЙНАТА МЕДИЦИНА И ИНТУИЦИЯТА

Когато говоря за интуицията, разочаровам някои хора, защото вярвам, че интуитивното или символно зрение не е дарба, а умение – умение, което се основава на самооценката. Развиването на това умение, както и постигането на правилна самопреценка се постигат по-лесно, когато разсъждавате с думите, понятията и принципите на енергийната медицина. Докато четете тази глава имайте предвид, че да се научите да използвате интуицията означава да усвоите езика на енергията.

Във всяко живо същество пулсира енергия и тази енергия съдържа информация. Не е чудно, че практикуващите алтерна­тивна медицина приемат тази идея, но дори и някои квантови физици признават съществуването на електромагнитно поле, създавано от биологичните процеси в тялото. Учените прие­мат, че човешкото тяло поражда електричество, защото на живата тъкан й е присъщо да поражда енергия.

Вашето физическо тяло е заобиколено от енергийно поле, което заема пространство колкото протегнатите ви ръце. То е едновременно информационен център и високочувствителна възприятийна система. Ние постоянно сме „във връзка" с всичко около нас чрез тази система, която е вид интелигентно електричество, предаващо послания към други човешки тела и приемащо послания от тях. Именно тези послания от биоенергийното поле възприемат хората с медицинска интуиция.

Практикуващите енергийна медицина вярват, че човешкото енергийно поле говори за енергията на индивида. То ни заобикаля и е носител на емоционалната енергия, създавана от на­шите вътрешни и външни преживявания - положителни или отрицателни. Тази емоционална сила влияе върху тъканите на тялото ни. По този начин преживяванията, които изпълват живота ни, ръководят биологичните процеси във физическото ни тяло - нашата биография става наша биология.

Преживяванията, които внасят емоционалната енергия в енергийната ни система са: минали и сегашни взаимоотношения (лични и професионални): дълбоки и мъчителни вълнения и спомени; религиозни убеждения и психична нагласа, както и всякакви духовни влечения или суеверия. Чувствата, които са резултат от тези преживявания, се кодират в биологичната ни система и участват във формирането на клетъчната тъкан, която след това поражда енергия с характера на тези чувства. Тези енергийни послания формират енергиен език, носител на буквална и символна информация, която интуитивния диагностик разбира.

Ето един пример за съобщение, което енергийното поле е в състояние да предаде. Да предположим, че сте имали затрудне­ния с математиката в началното училище. Ако не знаете, че дванадесет е равно на една дузина, фактът обикновено не съз­дава емоционален заряд, способен да окаже влияние на здравето на клетъчните тъкани. Ако обаче учителят ви е накарал да се почувствате унизени от незнанието си, преживяването би съз­дало емоционален заряд, който би предизвикал клетъчно увреждане, особено ако споменът остане жив до зряла възраст, кога­то трябва да се справяте с различни мнения и критики, с по-силни личности, с образованието или с неуспеха. Интуитивният диагностик би могъл да улови точния образ на случилото се с учителя или някакъв друг негативен символ, свързан с преживяването.

Положителните образи и енергията на положителните преживявания също се съдържат в енергийното поле. Спомнете си, когато някой ви е похвалил за добре свършена работа, добро дело или помощ, оказана на друг. Усещате положителна енергия - прилив на сила в тялото си. Положителните и отрицателни преживявания оставят отпечатък в клетъчните тъкани, както и в енергийното поле. Невробиологът доктор К. Пърт доказва, че невропептидите - химичните вещества, от­деляни в резултат на емоциите - са мисли, превърнати в материя. Нашите емоции обитават физически тялото ни и взаимодействат с нашите клетки и тъкани. Всъщност доктор Пърт казва, че вече не отделя съзнанието от тялото, тъй като клетките, които произвеждат химични субстанции в мозъка в резултат на емоционални реакции, се съдържат в цялото тяло. Понякога тялото реагира емоционално и произвежда „емоционални химически вещества, преди мозъкът да е регистрирал проблема. Спомнете си например колко бързо тялото ви реагира на силен шум, преди да сте имали време да помислите.

По повод книгата на Бил Мойърс “Лечение и съзнание" доктор Пърт каза: „Явно има енергия, която още не сме разгадали. Например става ясно, че има енергия, която напуска тялото, когато то умре.... Вашето съзнание е във всяка клетка на тялото ви”. Мойърс: „... Казвате, че моите чувства се отлагат в тя­лото ми?" Пърт: „Разбира се. Не сте ли го усетили?... Има много явления, които не можем да обясним, без да вземем предвид енергията."

Освен специфични драматични преживявания в детството, интуитивният диагностик може да долови суеверия, лични навици, поведенчески модели, нравствени възгледи и предпочитания в областта на музиката и литературата. Понякога енергийните образи са символични. Например преглеждайки един пациент, който страдаше от задух, получавах все една и съща картина: наказателен отряд го пронизва с куршум в сърцето. Явно това не се беше случило с него в действителност, но и подробните медицински изследвания, на които се беше подложил, не бяха посочили физическа причина за състоянието му. След като споделих впечатленията си с него, той ми каза, че неговата съп­руга му изневерява и че поведението й го кара да се чувства точно така - „прострелян в сърцето". Осъзнавайки тези чувства, за които дотогава си беше затварял очите, той успя ясно да определи проблемите и в брака, и в здравето си.

Нашата емоционална енергия се превръща в биологична ма­терия чрез един много сложен процес. Всяка радиостанция ра­боти на точно определена дължина на вълната. По същия начин всеки орган и всяка система в тялото са създадени с определели възможности да поглъщат и отработват специфични емоцио­нални и психологични енергии. С други думи, всяка област от тялото излъчва енергия, с точно определена честота! Когато сме здрави, всичко е „добре настроено". Област от тялото, която не предава на своята нормална честота, показва местоположението на проблема. Промяна в честотата показва промяна в характера и тежестта на заболяването и разкрива произхода на стреса, допринесъл за развитие на заболяването.

Този начин на тълкуване на телесната енергията е известен още като „вибрационна медицина". Сходен е с най-древните ле­чебни методи - от китайската медицина и лечебната практи­ка на шаманите до всяка народна или алтернативна терапия, без изключение. Истина е, че енергийната медицина не е нещо ново, но вярвам, че моята интерпретация и методът, по кой­то ви я преподавам, за да можете да използвате знанията за ду­ховно лечение в съчетание със съвременната медицина, са из­ключителни. Когато човек интуитивно почувства, че губи енергия поради стрес и веднага предприеме някакви действия срещу загубата, вероятността стресът да прерасне във физическа криза намалява или изобщо не се стига до нея.

Мога да ви направя разбор на езика на енергията, така че да започнете да виждате и усещате човешкото енергийно поле, да разбирате съответстващата на него духовна анатомия, да раз­познавате източниците на своята сила и да развивате интуи­цията си. Затруднявам се, когато трябва точно да обясня как аз получавам тази енергийна информация. Изглежда и други интуитивни диагностици имат същите затруднения, но и те, и аз улавяме най-силните импулси - информацията, която е най-наситена с напрежение. Тези импулси обикновено са пряко свързани с онази част на тялото, която отслабва или заболява. Като правило енергийната система предава само същественото, без което умът не би могъл да осъзнае нарушеното равновесие или здравословното неразположение. Понякога символичната информация може да бъде обезпокояваща - като образа „прострелян в сърцето". Тези подсилени възприятия са необходими, за да може посланието да проникне през обичайните ни модели на поведение, които са първопричината за здравословното неразположение, Интуитивните усещания подпомагат тялото в стремежа му към здраве и живот. Нашата енергия винаги е на­сочена към здраве, макар да живеем нездравословно. Например, ако изречем лъжа, нашето енергийно поле ще съобщи на другия „енергийния факт", че не казваме истината. Енергията не може да лъже и не лъже.

Доверете се на своето първо възприятие

Когато получавате интуитивно възприятие за себе си или ли­цето, чието енергийно поле тълкувате, внимавайте за всеки образ, който изниква в съзнанието ви. Повечето хора търсят успокоение, а не здравен съвет, защото обикновено очакват сигурност от бъдещето и се страхуват от неизвестността. Така може да се изкушите и да отминете някой обезпокоителен образ, който не отговаря на желанията ви или на тези на човека, когото преглеждате. Повечето хора, които идват при мен за мнение, вече инстинктивно са почувствали, че нещо със здравето им не е наред, но се надяват да дам друго обяснение на техните съмнения, например очакват да им кажа: „Намирате се в период на естествена промяна в организма, но физически няма причини за безпокойство". Важно е обаче на хората да се казва истината, а не това, което искат да чуят. Многократно ми се е налагало да повтарям отново и отново неблагоприятна интуитивна диагноза пред хора, търсещи помощта ми. Техните интуитивни способности заслужават не по-малко доверие от моите; тези хора знаят, че са болни. Но тъй като не изпитвам техния страх, моята интуиция тълкува данните им по-обективно.

Хората трябба да осъзнаят страха си и да се изправят сре­щу него. Да вземем за пример мъжа, „прострелян в сърцето". Струвало му се, че е по-безопасно да не се противопоставя на невярната си съпруга само заради своите подозрения. Вместо да довери на вътрешното си чувство, той насочил обидата и гнева си към тялото си, които в крайна сметка се проявили като болка в гърдите. Неговото тяло и дух се мъчели да го разбудят за необходимостта да се заеме с изневярата на съпругата си, но както много други хора, се надявал, че ако си затваря очите, нещата ще се оправят. Неговото тяло обаче, разкри, че истинската цена на този „безопасен" подход е здравето му. Исто­рията на този мъж показва колко силни всъщност са интуитивните усещания и как успяват да ни накарат да превъзмогнем ограниченията на предубежденията и ни подтикват да вземем мерки за здравето си.

В живота понякога има много страдания и трябва да сме достатъчно силни в духовно отношение, за да ги понесем. Ние в Западния свят често си представяме погрешно Божия проми­съл за нас и очакваме да живеем в удобства и безгрижие. Измер­ваме намесата на Бога в нашия живот според благосъстоянието ни, вярваме, че Бог е с нас, когато молитвите ни са чути. Но ни­то Бог, нито Буда, нито който и да е друг духовен водач не одобрява безметежния живот и не го обещава. Духовните учения ни насърчават да се развиваме, въпреки страданията, тъй като точно те са нашите духовни уроци. Ако развием интуитивните си способности, ще прозрем по-ясно поуката в наши­те преживявания.

Няма универсална формула за развитие на интуицията. Някои хора достигат до нея чрез медитация или чрез усъвършенс­тване на някой свой талант или предпочитан спорт. Често съм чувала да казват, че интуицията е резултат от духовна наг­ласа, но не е точно така. Всеки има интуитивна способност, помагаща му да се справя с живота, така че тя не е духовна цел. Настроението за размисъл или медитативната нагласа улесняват интуитивните възприятия. Обективното отношение ще ви помогне да изтълкувате възприятията, които получавате и да ги поставите в символно-духовен контекст!

Опитът ме научи да различавам субективните от обектив­ните впечатления; моят показател за вярна интуиция е липсата на чувство. Според мен, ясно възприятие е онова, кое­то не е свързано с емоционална енергия. Ако почувствам вълне­ние, разглеждам възприятието като „заразено". Но лицето, ко­ето преглеждате, често е възбудено от вашите възприятия.

Според мен, възприятията не са слухови или зрителни. По-скоро те са като бързо преминаващи мисловни образи, слабо наелектризирани. Когато изследвам нечие тяло, спирам се на всеки енергиен център и чакам появата на образ. След около 5 секунди процесът започва, продължава да се разгръща и спира от само себе си. Времетраенето е различно за всеки човек; преглеждането на някои хора изисква почти час, докато при други отнема по-малко от десет минути.

От време на време попадам и на лица, на които не мога да помогна. Мога само да размишлявам защо е така. Няколко пъти имах чувството, че не разбират нищо от това, което им казвам, а в други случаи оставах с впечатление, че лицето очаква да получи точно определен отговор, какъвто не можех да дам, като например защо бракът му се е провалил. Също така на практика съм безполезна за когото и да било, ако съм изтощена или ако умът ми е зает с нещо дълбоко лично.

Ако искате да се научите да тълкувате човешката енергий­на система, първо трябва да изучите основните принципи на тази дейност и след това да придобиете практически опит. Тази книга ви дава обща теоретична представа и някои насоки в изучаването на собствените интуитивни възможности. Длъжна съм обаче да подчертая, че развивайки своето умение и изпробвайки го в своя живот, трябва да вярвате на своите инстинктивни реакции.

Първи принцип

Биографията се превръща в биология

Според енергийната медицина, нашето същество е израз на историята на живота ни. Телата ни са книга, в която всяка глава, ред или стих разказват за някакво събитие или връзка. На­шата биология е живата, дишаща биография, в която са записа­ни добрите ни страни, слабостите ни, надеждите и страхове­те ни.

Всяка ваша мисъл е преминала през биологичната ви система и е активизирала в отговор физиологична реакция. Някои мисли са като електрически удар, предизвикващ реакция в цялото тяло. Страхът например, активизира всяка система в тялото ви: стомахът ви се стяга, пулсът ви се ускорява, обливате се в пот. Мисъл, изпълнена с любов, може да успокои цялото тяло. Някои мисли са по-неуловими, а има и подсъзнателни, много мисли ня­мат значение и преминават през тялото без следа и без да ангажират съзнанието - тяхното влияние върху здравето ни е ми­нимално. Всяка съзнателна мисъл, но и много подсъзнателни, предизвикват в отговор физиологична реакция.

Всички наши мисли, независимо от тяхното съдържание, най-напред навлизат в организма ни като енергия. Онези, които носят емоционална, мисловна, психологическа или духовна енер­гия, произвеждат биологични ответни реакции, чийто резул­тат се запазва в клетъчната ни памет. По този начин нашата биография се вплита в биологичната ни система - бавно, посте­пенно, всеки ден.

Случаят с един млад пациент на Норм е красноречив пример за това, как протича този процес. Норм ми се обади по телефо­на за консултация на пациент - зъболекар, който чувствал об­що неразположение и нарастващо изтощение. Имал остра бол­ка отдясно, в коремната област и бил много депресиран.

Непрекъснато нарастващото изтощение нарушава мисле­нето, чувствата стават хаотични, което е енергиен симптом за нередност в тялото. Повечето хора не го възприемат като симптом, защото не е болезнено в истинския смисъл на думата. Но ако изтощението продължава, дори когато човек спи повече, тялото се опитва да съобщи, че човекът е „енергетично болен". Навременно действие в отговор на това послание, когато болестта все още е в енергийния си стадий, често пъти пре­дотвратява развитието й.

Депресията е друг симптом, който показва, че не всичко е наред, В клиничната практика, депресията обикновено се разглежда като емоционално и психично разстройство. Продължителната депресия обаче, често предхожда развитието на физическата болест. На езика на енергията, депресия буквално означава изтичане на енергия - или на жизнена сила - без участие на съзнанието. Ако енергията беше пари, депресията е като да отво­риш портмонето си и да обявиш: „Не ме е грижа кой взема па­рите ми и как ги харчи." Продължителната депресия неминуемо предизвиква хронично изтощение. Ако не ви е грижа кой харчи парите ви и как, неминуемо ще се разорите. По същия начин, без енергия, не можете да поддържате здравето си.

Докато преглеждал своя пациент - зъболекар, Норм почувс­твал че мъжът се разболява. Заради коремната болка му напра­вил изследвания за рак на панкреаса, но те били отрицателни. И така, той ми се обади за консултация. Както обикновено ми съ­общи само името и възрастта на пациента и не каза нищо за болката и за предположенията си. При оценката видях, че дяс­ната страна на тялото на пациента, около панкреаса, произвежда токсична енергия. Казах на Норм, че този човек носи бремето на огромна отговорност, и това чувство му причинява непрекъснато страдание. Измъчва го чувството, че не може да живее, както би желал, и това чувство го е обсебило. (Всички ние имаме недобри чувства и мисли, но очевидно те не причиняват винаги сериозно физическо заболяване. За да се появи една болест, отрицателната емоция трябва да преобладава, какъвто беше случаят с този млад зъболекар.)

След като споделих мнението си с Норм, му казах, че пациен­тът има рак на панкреаса. Норм призна, че вече имал такова по­дозрение, но изследванията се оказали „чисти". Сбогува се и се върна към своя пациент. Препоръчал на зъболекаря да прецени как се чувства в своята работа. По всяка вероятност го е посъ­ветвал да направи някакви промени, за да постигне онова, кое­то желае. Пациентът признал, че иска да прекрати работата си като зъболекар и да се заеме с нещо друго, но му се струва невъзможно да го направи заради последиците, които неговото решение щяло да има за подчинените му. Норм не му съобщил, че има енергийната честота на рак на панкреаса, но разговарял с него за разочарованието му от професията и се опитал да му помогне да промени своята негативна нагласа. За нещастие, мъжът бил неспособен да последва съвета на Норм. Той разбирал отговорността като задължение да се грижи за другите до себеотрицание и не можел да промени светогледа си и да оцени своята значимост и себеосъществяване. Две седмици по-късно, личният лекар на този млад мъж повторил изследванията за рак на панкреаса. Този път се оказали положителни. Мъжът бил опериран веднага, но четири месеца след операцията починал.

Понякога е необходимо голямо усилие, за да променим нагла­сата си и да дадем възможност на тялото ни да оздравее. Този зъболекар не можел да приеме, че професионалната му обремененост и чувство за безизходица са променили неговата биохимия и здраве, докато за другите било лесно да разпознаят тези модели у него. Но да приемете мисълта, че всяка част от вашия живот - от физическата ви история до взаимоотношенията ви с всяко становище, мнение, или убеждение, което носите в себе си - засяга биологичния ви строеж, е само част от лечебния процес. Вие също така трябва да накарате това разбиране да премине от мисловно на физическо ниво, да усетите истината вътрешно, на клетъчно ниво, и да й повярвате изцяло.

Много лесно е да научите нещо ново и да прилагате това знание случайно. Когато казвам „биографията става биология", имам предвид, че участваме до известна степен в създаването на болестта. Но - и това е много съществен момент - не трябва да злоупотребяваме с тази истина, като се самообвиняваме за заболяването си. Рядко хората избират съзнателно да се раз­болеят. По скоро болестите се развиват в резултат на поведенчески модели и нагласи, които не осъзнаваме, че са биологично отровни дотогава, докато не проявят действието си. Чак, когато болестта ни принуди да преразгледаме своята нагласа, започваме да разбираме, че нашите всекидневни, изпълнени със страх или горчивина душевни състояния всъщност са биологични негативни субстанции.

Наистина всички ние имаме негативни мисли и чувства, но не всеки негативизъм поражда болест. За да се създаде едно за­боляване, негативните емоции трябва да са преобладаващи, а онова, което ускорява процеса, е да знаете, че негативната мисъл е отрова и въпреки това да й разрешавате да вирее в съзнанието ви. Например знаете, че трябва да простите на някого, но решавате, че гневът ви дава сила. Ако позволите гневът да ви обсеби, увеличавате вероятността да се разболеете, защо­то енергийният резултат от една натрапчива идея е безсилие­то. Енергията е сила, и препращате енергия към миналото ка­то не забравяте, а болезнените преживявания изсмукват сила от днешното ви тяло и това може да доведе до болест.

Силата е главното при изцелението и запазването на здра­вето. Нагласи, които създават чувство на безсилие, не само водят до понижена самооценка, но изпразват физическото тяло от енергия и отслабват общото здраве. Така следващият принцип за разглеждане е значението на силата за здравето.

Втори принцип: Личната сила е необходима за здравето

Един ден Норм ми се обади, за да прегледам жена, страдаща от депресия и хронична болка в областта на шията и долната част на гърба. Попита ме дали би имала полза от някои от видовете електромагнитна терапия. Отговорих: „Абсолютно никаква. Няма достатъчно сила в своя организъм, за да се подобри с тези средства."

За първи път се изказвах за нечия сила във връзка с лечение­то. Норм ме помоли да поясня какво имам предвид и едва тогава осъзнах какво съм казала. В този миг видях човешката енергийна система в съвсем различна светлина като проявление на силата на индивида.

Обясних на Норм, че душевните нагласи на тази жена са я до­вели до загуба на жизнена сила. Чувства се непълноценна, казах аз, винаги търси одобрение и изпитва огромен страх от само­тата. Нейната самооценка се основава единствено на възможността да контролира другите - на първо място децата си. Нейните страхове и недостатъци са като „черна дупка", която магнетично привлича всеки, особено нейните деца - само за да ги срази. Непрекъснато критикува своите деца в старанието си да ги държи в подчинение, тъй като за слабите деца е труд­но да напуснат семейното гнездо. Открива недостатъци във всяка тяхна изява, било в учението или спорта защото, ако ги подкрепи емоционално, рискува да ги направи силни. Тъй като контролирането на другите изисква огромен разход на енергия и защото никога истински не се е чувствала господар на положението, непрекъснато е изтощена. Хроничната й болка също е резултат от неспособността да контролира другите. Кога­то дошла в кабинета на Норм, изглеждала като човек, претър­пял поражение.

Тази жена не можела да се помири с неизбежността децата й да напуснат дома, но отрича да е действала по друг начин, освен в техен интерес. В своите собствени очи е добра майка, за­щото осигурява на децата си чист дом, здравословна храна и прилично облекло. И въпреки това, систематично спъвала емоционалното им развитие - факт, който тя не приема.

Тъй като традиционните медицински терапии не й бяха помогнали, Норм обмисляше алтернативен подход, включващ фи­зиотерапия, стимулация на мозъка с електричество, цветова и светлинна терапия. Осъзнах, че ако се приложат тези способи на лечение, тя може да получи подобрение за седмица или може

би месец, но няма да се излекува напълно, докато не се откаже от патологичната борба за надмощие.

Този следобед разбрах, че за успеха на една алтернативна терапия е наложително пациентът да има вътрешно понятие за сила - способност да поражда душевна енергия и лични чувства, като например вяра в своите възможности и способност да се справя сам с живота. Тази жена имаше само външно понятие за сила, която черпеше от външен източник - своите деца. Определено можеше да посещава психотерапевтични сеанси. Но ако откажеше да приеме истината за себе си, щеше само най-редовно да се оплаква по един час всяка седмица, без терапевтичен резултат. Както М. Скот Пек посочва в “Хора на лъжата" и в „Изкуството да бъдеш Бог", да разберем и приемем истината за себе си, за своята роля в създаването на собствените ни проблеми и за това как се отнасяме към другите, е жизнено важно за оздравяването.

Случаят с тази жена ми помогна да получа прозрение за ро­лята на силата в нашия живот и в нашата енергийна система. Силата е в основата на човешкия опит. Всички наши нагласи и убеждения, позитивни или негативни, са само продължение на начина, по който разбираме, използваме, или не използваме силата. Никой от нас не е свободен от проявленията на силата. Опитваме се да се справим с чувството за непълноценност или безсилие, да държим под контрол хора и ситуации, убедени, че това ни прави силни, или оставяме чувството за сигурност (си­ноним на сила) да определя личностните ни взаимоотношения. Много хора, изгубили нещо, което за тях е олицетворение на си­лата - пари, работа, игра или човек, който им е давал самочув­ствие - съпруг или любовник, родител или дете - развиват бо­лест. Във връзката ни със силата се корени нашето здраве.

Да разгледаме първия принцип - биографията се превръща в биология - заедно с втория принцип - личната сила е необходи­ма за здравето. Силата е посредник между нашия вътрешен ду­шевен свят и външния свят и като посредник ги свързва с езика на митовете и символите. Да вземем най-често срещаният символ на силата - парите. Когато човек възприема парите като олицетворение на сила, тяхното придобиване и управление става символ на здравето на този човек: когато жената се сдо­бие с пари, нейната биологична система приема сигнали, че в тялото й нахлува сила. Умът й предава подсъзнателното съоб­щение: „Имам пари. Следователно съм в безопасност, осигурена съм. Имам сила и всичко е наред." Това позитивно съобщение, предадено на биологичната система, поражда здраве.

От само себе си се разбира, че да натрупаш много пари, не е гаранция за здраве, но бедността, безсилието и болестта несъм­нено са свързани помежду си. Когато ви е трудно да печелите пари или внезапно ги загубите, биологичната ви система може да отслабне. Спомням си един човек, който в средата на осемдесетте години превръщаше в пари всичко, до което се докоснеше. Компанията му преуспяваше и той имаше енергия за десет души. Работеше до късно, общуваше с различни хора до сутрин­та, след което се явяваше на работа пръв, винаги бодър, ентуси­азиран, способен да се справи с всяка задача. После, през октом­ври 1987 фондовата борса се срина и компанията му фалира заед­но с нея. След няколко месеца здравето му се влоши. Получи миг­рена, после ишиас и най-накрая много сериозно чревно заболява­не. Не можеше повече да понася стоенето до късно, нито своя­та светска програма и се оттегли от всички дейности, освен от свързаните с оцеляването на финансовата му империя.

Този мъж не съзнаваше, че мерило за здравето му са парите. Но когато се разболя, веднага осъзна връзката. Разбра, че за него парите означават свобода и възможност да води живот, за който винаги е мечтал. Когато загуби богатството си, загуби своята сила, и само за няколко седмици „биологията" му също се срина. Усилията и напрежението, свързани с възстановяването на банкрутирала компания биха обезсилили всеки, но равният по сила стрес, когато предприятието беше във възход, му даваше сила.

Всеки от нас има много символи на силата, и всеки един от тези символи има биологичен аналог. За зъболекаря с рак на пан­креаса символът на силата е бил неговата работа. Но тъй като постепенно намразил работата си, губел сила всеки ден. Изтичането на сила предизвикало биологична ответна реакция, която продължила до формирането на злокачествено заболяване.

Нашият живот се гради около символи на силата: пари, власт, звание, красота, сигурност. Хората, които изпълват живота ни, и изборът, който всеки миг правим, са израз или символ на нашата лична сила. Често ни се иска да предизвикаме човек, за когото мислим, че притежава по-голяма сила от нас, но бързо се съгласяваме с всичко, защото вярваме, че нямаме сила да се противопоставим. В безброй ситуации и връзки, за да се прояви силата, е необходимо споразумение: кой я има и как да запа­зим своя дял от нея.

Да овладеем символичния език на енергията означава да се научим да анализираме проявлението на силата в себе си и другите. Енергийната информация винаги е достоверна. Човек на думи може публично да се съгласи с нещо, но неговата енергия ще каже какво изпитва в действителност и истинските му чувства ще намерят някаква символична форма на изява. Нашите тела - биологично и духовно, винаги търсят начин да изразят ис­тината и винаги успяват.

Трябва да осъзнаете какво ви дава сила. Идентифицирайте своите символи на силата, установете какво е взаимоотноше­нието, символично и физическо, между вас и тези символи, об­ръщайте внимание на всяко съобщение, което вашето тяло и интуиция ви изпращат за тях, и ще улесните излекуването на която и да е болест.

Енергийната медицина е холистична философия, която учи: “Аз съм отговорен за изграждането на моето здраве. Следователно на някакво ниво съм участвал в пораждането на тази болест. Мога да участвам в преодоляването на тази болест, като лекувам себе си, което означава едновременно да лекувам своето емоционално, психично, физическо и духовно същество.”

Лечението на физическо страдание не винаги означава, че емо­ционалното и психично напрежение, които са част от болест­та, също са били намалени, така че съществува възможност бо­лестта да се възобнови. Лечението е пасивен процес, т.е. паци­ентът прехвърля своята отговорност върху лекаря и предписа­ната терапия, вместо активно да се бори за своето здраве. Целебният процес е активна душевна дейност, която включва изследване на собствените нагласи, спомени и убеждения, за да се отстранят всички негативни модели, които пречат на пълното емоционално и духовно оздравяване. Тази душевна дейност неизбежно изисква човек да преосмисли влиянието на външните фактори, да преразгледа живота си и така да подтикне волята си. Необходимо е волево усилие, за да разберем и приемем истините за живота си и да осъзнаем как да използваме енергията си. Това е пътят, по който ще започнем да сътворяваме любов в себе си, истинско самочувствие и здраве.

Езикът на традиционната медицина е някак войнствен за разлика от езика на енергийната медицина: „Пациентът е бил атакуван от вирус", или „Някакво вещество е поразило клетъчната тъкан и е довело до злокачествени образувания." Теорията на традиционната медицина смята пациента за невинна, или напълно безпомощна жертва на нападение без предизвикателство.

В традиционната медицинска терапия пациентът изпълнява предписана от лекаря програма, така че отговорността за лечението носи лекарят. Дали пациентът сътрудничи на този, който се грижи за неговото здраве, положително се отбелязва по време на такава терапия, но се приема, че нагласата на паци­ента е без значение за процеса - лекарствата и хирургията трябва да извършат необходимото. При холистичните терапии е съвсем различно - готовността на пациента да участва пълноценно в своето лечение е необходимо условие за успешно оздравяване!

Холистичната и традиционната медицина отразяват два различни вида отношение към силата: активно и пасивно. Лечението с лекарства при традиционната медицина не изисква съзнателно участие от страна на пациента, но ефектът на една холистична техника като визуализацията се усилва от активния, ангажиран пациент. С други думи, установява се енергийна връзка между съзнанието на пациента и лечебните възможности на терапията, а понякога дори и на терапевта. Когато пациентът е пасивен - с нагласа „ще го изтърпя" - не оздравява напълно; дори и да оздравее, може никога да не се справи напъл­но с източника на своята болест.

Майката с депресия и хронична болка в областта на шията и гърба е пример за човек, който има само пасивна сила. При тази зависимост личността чувства, че трябва да получава енергия от външната среда, от друг човек или чрез друг човек. Тя мисли, съзнателно или несъзнателно: ,,Сама съм нищо." Такъв човек иска да придобие сила чрез пари, обществено положение, политическа, обществена, военна, религиозна власт и връзки с влиятелни хора. Тя не изразява непосредствено собствените си потребности, а умело манипулира всички около себе си, за да се възползва.

При съприкосновението ни с външния свят енергийната ни система може символично да се разглежда като електромагнитни вериги. Тези вериги преминават през нашето тяло и ни свър­зват с всичко, което ни заобикаля и с другите хора, или с други „силови обекти", така че можем да „черпим" от тяхната енер­гия. Нашата връзка със силовия обект, обаче отнема известно количество енергия от нашето поле, която отива в полето на обекта.



Фиг. 1 Енергийни вериги преминават през тялото на индивида и се свързват със силов обект
Отначало мислех, че тези енергийни вериги са символични, но се убедих, че са реално съществуващи силови линии. Толкова често чувам хора да казват, че не могат да се „откачат" от ня­кой човек или преживяване в тяхното минало. Някои хора отбе­лязват, че се чувстват „изцедени", след като са били с опреде­лен човек или са попаднали при определени обстоятелства. Тези обикновени думи всъщност се доближават повече, отколко­то предполагаме до истината за взаимодействието на нашето енергийно поле с външната среда. Когато хората казват, че не могат да се „откачат" от някого или нещо в негативен смисъл или се отъждествяват с външен обект, те несъзнателно пос­тавят интуитивна диагноза - определят по какъв начин губят енергия. Такива хора наричам пасивни консуматори на енергия.

Някои хора са пристрастени към получаването на енергия отвън. Каквато и да е зависимостта - лекарствена, алкохолна или потребност да контролираш другите - енергийните вериги на тези хора са така цялостно свързани с обекта, че не мо­гат повече да използват своите собствени мисловни способности. Един случай, който илюстрира трагичните последици от такава зависимост, ми направи впечатление по време на мой семинар в Дания за HIV-позитивни и болни от СПИН. Жена на име Ана се беше заразила с вируса на СПИН в резултат от професи­ята си - проститутка. Държеше се като малко момиче и беше изключително дребна на ръст. Накуцваше, защото четири сед­мици по-рано няколко от ребрата й били счупени от „клиент".

По време на семинара обяснявах какво трябва да прави чо­век, за да излекува сериозна болест. Споменах, че зависимостта от цигари, дрога и алкохол компрометират индивидуалния ле­чебен процес. През междучасието Ана дойде при мен и каза: „Но, Каролайн, какво лошо има в това, човек да изпушва една-две ци­гари на ден?" Когато я погледнах, осъзнах, че ако в този момент имах лекарство за СПИН в едната си ръка и цигара - в другата, и й кажех да вземе, което пожелае, разумът й щеше да избере ле­карството за СПИН, но всички нейни енергийни вериги щяха да се отправят към тази единствена цигара.

Длъжна съм отново да подчертая: обектите, към които пасивните консуматори на енергия включват своите енергийни вериги, са хора или неща, на които са подчинили силата си - по-специално способността да се контролират. За Ана беше по-важно да пуши, отколкото да се излекува. Несвикнала да прави свободен избор, който да й даде сила, тя беше зависима, тъй ка­то доброволно беше предоставила своята енергия в ръцете на други - най-често на нейния сутеньор или на цигарите - двата силови обекта, които я контролираха изцяло. Лечението беше недостъпно за нея, защото силата й беше извън границите на нейното физическо тяло.

Не е лесно разумът ни да се състезава с чувствата. Ана знае­ше много добре, че и занаятът, и цигарите са опасни за здравето й. Но въпреки това, желаеше страстно да пуши, защото вярва­ше, че това я успокоява, и оставаше обвързана със своя сутеньор, защото вярваше, че се грижи за нея. Разумът на Ана беше разбрал емоционалната й зависимост и тя се опитваше да преговаря от­носно лечебния процес, като твърдеше, че две цигари не биха могли да увредят здравето й. Неспособна да преодолее пристрастеността си, Ана не можеше да си възвърне лечебната сила.

Не разумът, а нашите чувства определят как да черпим сили. Известната поговорка: „Сърцето има основания, които разумът не познава”, много точно отразява същността на тази ди­намика. За пасивните консуматори на енергия е изключително трудно да използват интуицията си. Тяхната самооценка (чувството за собствено достойнство) толкова зависи от мнение­то на техните силови обекти, че те автоматично анулират всяка информация, която собствената им интуиция предава. Интуицията изисква да се отнасяме с внимание към възприятията си. Ако се нуждаете от чуждо потвърждение за тях, спъвате неимоверно способността си да схващаше интуитивно.

Тъй като лечението не търпи уговорки, за пасивните енергийни консуматори то е много по-голямо предизвикателство, отколкото за хората, които притежават активна сила. Лечението е преди всичко индивидуална задача. Никой не може да се лекува от името на друг. Можем да подпомагаме другите, но никой не може да прости на някого от името на друг човек. И ни­кой не може вместо друг да забрави болезнените спомени или преживявания, за да се излекува. Тъй като по същество пасивната сила е „сила чрез зависимост", пасивният консуматор на енергия не може да се освободи или изолира от обектите, кои­то всъщност изцеждат енергията му. Този тип хора като че ли са програмирани за традиционна медицинска терапия. Това не винаги е лошо: традиционната терапия е най-подходящата форма на лечение за тях, тъй като са пасивни.

Пренасочване на енергията

Повечето хора, които посещават моите семинари, идват за­щото съзнават, че трябва да променят своя живот. Някои се страхуват да напуснат партньора си или работата си, докато други се опитват да намерят начин да живеят при обстоятелства, несъвместими с емоционалните им потребности. Колко пъти съм чувала хора да казват: „Мисля че бях по-добре, преди да осъзная колко съм бил нещастен?”

Но щом веднъж осъзнаем своите емоционални потребнос­ти, вече е невъзможно да ги забравим. Ако осъзнаем кой е източникът на всяко нещастие, не можем да търсим причината другаде. Трябва да избираме. Способността да извираме е действена сила - а усещането, че я притежаваме, е вълнуващо, но и зап­лашително, защото ни кара да искаме да променим онези стра­ни от своя живот, които вече не са уместни. А промяната ни насърчава да обмислим защо се чувстваме неудовлетворени и в други аспекти.

Да променим живота си често пъти е трудно, защото сме обвързани с норми, които предаността ни задължава да спазва­ме. Обикновено се научаваме да бъдем предани в своята семейна среда. Верността към себе си, обаче, е съвсем различна доброде­тел, и придържането към нея може да предизвика огромни промени в семейството. Например, може да накара една жена, решена да бъде вярна на себе си, да признае, че не желае повече брака си. Ако каже на своя съпруг, ще й бъде отговорено: „Помисли за децата." Този случай е най-обикновен пример за конфликт между предаността към групата и верността към себе си. Ако сме неудовлетворени, може известно време да се стараем да уважаваме изискванията на предаността към групата и да из­бягваме да мислим за личните си емоционални потребности. Но идва време, когато нашето емоционално тяло започва да прели­ва, така че разумът не може повече да заблуждава сърцето. Нещастната съпруга или изпада в нарастваща депресия като оста­ва в семейството, или иска развод, но изпълнена с чувство на вина, че не е била предана към групата - нейното семейство. Наистина няма много начини да предявим личните си потреб­ности в условия, създадени преди да осъзнаем какви са личните ни потребности.

Джули посещаваше мой семинар, защото страдаше от рак на яйчниците и гърдата. Бракът й от няколко години беше нару­шен. Искаше да се излекува, но живееше с мъж, който се отна­сял към нея с пълно пренебрежение - още на третата година от брака им. Често казвал на Джули, че дори само видът й го отблъсква, въпреки че тя беше изключително привлекателна жена. За да спечели одобрението му, гладувала и спортувала постоян­но. Описа себе си като ловък манипулатор, който си служи с из­мама, за да се справи с брака си, въпреки, че не постига желания ефект. Когато искала съпругът й да й обърне внимание, измисляла интересни истории за хора, които уж била срещнала, докато пазарувала. Веднъж му телефонирала в службата със стъкмена история за това, как едни мъж се опитал да я изнасили, дока­то бягала за здраве. Каквото и да съчинявала, не успявала да съ­буди нито интереса, нито уважението му.

Парите били друг повод за разногласия между тях. Въпреки че съпругът на Джули получавал много висока заплата, й давал мизерна сума, искайки сметка за всеки цент. Въпреки това уни­жение, Джули никога не помислила да си намери работа, за да има свои доходи, убедена, че няма никакви умения.

Сексуалният им живот приключил две години след женитба­та. Усилията на Джули да запази поне тази част от брака си, до­вели до нови унижения. След диагнозата рак, нейният съпруг отказал да спи в едно легло с нея. Отхвърлена, тя започнала да спи на пода пред спалнята. Всяка сутрин той буквално стъпвал върху нея на път за банята, като понякога плюел върху й, кога­то поглеждала нагоре и молела за помощ.

Попитах я защо не го е напуснала и Джули отговори, че нико­га не се е грижила за себе си емоционално и финансово и че сега, повече от всякога, се нуждае от човек, който да се грижи за нея. Винаги когато говореше за своя съпруг, лицето й придобиваше странно изражение, сякаш беше омагьосана, и казваше, че той е грижовен съпруг, който просто е пренапрегнат от своята ра­бота. Всъщност я обичал, добавяше тя; само дето му било трудно да покаже чувствата си.

Когато предложих на Джули да отиде на психотерапевт, тя каза, че според нейния съпруг никой не бил видял добро от тях и затова не би отишла. Казах й също, че известна доза сила би могла да се върне в тялото й, ако приема храни, подходящи за нея, като й предложих интензивен витаминен режим и здравословна диета. Отново Джули отговори, че ако съпругът й одоб­ри тези предложения, ще ги изпълни.

От гледна точка на енергията е важно, че Джули беше разви­ла рак в своята женска полова система - първо в яйчниците, после в гърдата. Нейната болест беше символичен израз на чув­ството, че е отхвърлена като жена. Както ще прочетете в следващата глава, нашите полови органи съдържат биографичната ни енергия, по точно тази на нашите взаимоотношения с хората, както и начина ни на съществуване във външния свят. Джули не можеше да почувства някаква лична сила, защото виждаше в съпруга си източник на своята сигурност; нейната би­ология постоянно получаваше „сигнали за безпомощност''. Джули почина същата година.

Активният тип личности са съвсем различни от подчине­ните хора като Джули. Те се мотивират, като вярват, че гри­жата за собственото им същество е първостепенна и техните енергийни вериги са свързани със съзнателната дейност, силата и емоционалната устойчивост. Тези, които намират мотивите в себе си, са в състояние да правят каквото е необходимо, за да поддържат баланса на тялото, ума и душата.


съпруга

съпруг

Фиг.2: Енергийните вериги, преминаващи през тялото на жената към нейния съпруг
Забележка: Тъй като тази жена е изцяло зависима от своя съпруг, всички нейни енергийни вериги са свързани с неговото енергийно поле. В резултат на този дисбаланс жената няма енергия да поддържа своето тяло в добро здраве и едновременно с това създава у своя съпруг чувство „че се задушава".
Подобно на Джули, Джоана имаше непълноценен брак и разви рак на гърдата. Въпреки че нейният съвместен живот не беше толкова ужасен като този на Джули, също имаше своите проб­леми. Съпругът на Джоана, Нийл, поддържал връзки с няколко други жени. Джоана знаела за това, но се опитвала да не обръща внимание. В своя опит да живее с неговата изневяра, започнала да посещава семинари за самопомощ. Чрез тези семинари разб­рала, че поведението на Нийл нарушава нейните лични емоцио­нални граници. Преди да започне да ги посещава, Джоана не била помисляла за смисъла на личните емоционални граници. Омъжила се, както повечето хора, с представата, че двама души трябва да станат една емоционална система.

Джоана скоро разбрала, че нейният рак на гърдата, който се появил в област от тялото, свързана с даването и кърменето, ще се излекува, само ако започне да уважава себе си, ако развие чувство за собствено достойнство. Все повече придобивала вътрешна представа за себе си като за силна личност. Когато разбрала, че е индивидуалност, установила връзка със себе си -нещо, което по-рано й се струвало невъзможно, тъй като пред­ставата й за нея самата винаги изискала съпруг.

Когато осъзнала собствените си потребности, упражнила своята нова вътрешна власт, като въстанала срещу Нийл, и поискала от него да спазва брачната клетва. Той обещал да проме­ни поведението си, но след по-малко от месец забравил обеща­нието си. Джоана накрая разбрала, че не може да го промени - и че самата тя се е променила толкова много, че не може повече да понася неговите емоционални престъпления. Ако искала да излекува своето раково заболяване, трябвало да се отстрани от ситуацията, която разрушавала здравето й. Развела се с Нийл и оздравяла от рака.

Поддържащите групи за тежкоболни хора често им пома­гат да се самоопределят по нов начин. Признавайки своите потребности и анализирайки своя живот от тази гледна точка, те приемат, че положението, което се намират, не е ни­то приемливо за личността, в която постепенно се превръ­щат, нито спомага за излекуването им. Те осъзнават, че трябва да предприемат нещо, за да се променят. В процеса на лечение те се научават да се „изключват" от нещата и хората, които изчерпват силата от телата им.

Необходимостта от промяна превръща лечението в запла­ха за много хора. Те знаят, съзнателно или несъзнателно, че да изключат своите енергийни вериги от силовите обекти означава да се сбогуват с тях. Изпадат в бездействие, при което ис­кат едновременно да се изключат от своя силов обект и да останат свързани с него. Някои хора свършват с това, че се опит­ват да живеят в два паралелни свята, като само отчасти обитават този, който повече не ги устройва, и никога изцяло не преминават в другия. Получава се така, че много хора пътуват към лековития извор, но веднъж пристигнали там, установя­ват, че всъщност не могат да пият от него.

Лечението изисква действие. То не е пасивно събитие. Ние трябва да използваме своите вътрешни, душевни възможности, да намерим сили и да обърнем гръб на остарелите си възгле­ди и модели на поведение, да подходим към себе си по нов „здравословен” начин - да станем от болничната постеля и да тръгнем по своя път.

Така както във Втора част описвам отпечатъците на силата, вплетени в нашата психика и биология, опитайте се сами да направите оценка на връзката си с всеки един от седемте енергийни центъра на своето тяло. Направете себе си обект на своя първи интуитивен преглед. В процеса на работа ще откриете, че ставате по-чувствителни към необикно­вения свят, който е разположен зад вашите очи. Накрая ще овладеете символното зрение, способността да използвате своята интуиция, за да тълкувате символите на силата в своя живот.

Предлагам ви изложените по-долу ръководни указания като отправна точка. Когато се стремите да разберете повече, изцелението е неминуемо. Но ви е необходим вътрешен метод за възприемане на тази информация, за да я направите полезна за вас.

На първо място поставете си за цел да се научите да тълкувате предизвикателствата в своя живот със символи. Наме­рете смисъл в тях. Помислете и почувствайте каква е връзката им с вашето здраве. Всеки ден обръщайте внимание на пре­дизвикателствата, които ви се отправят, и как вашият разум и дух реагират спрямо тях. Наблюдавайте какво ви кара да губите енергия и в коя част на тялото усещате загубата. Анализирайте духовната и биологична дейност, която се извършва като следствие.

Второ, разглеждайте себе си не само като физическо, но и като енергийно същество. Енергийната част от вас е онази, която предава и записва всички ваши мисли и външни влияния. Нито за миг не забравяйте, че вашата биография става ваша биология. Придобийте навика да анализирате хората, преживяванията и информацията, която допускате в своя живот. Развива­нето на символно зрение започва целенасочено: съзнателно и редовно да изследвате, как общувате с външния свят, как той влияе върху вашата емоционална и физическа сила. И помнете, че ако имате лични предпочитания за начина, по който виждате –ще спъвате получаването на енергийна информация.

Трето, всекидневно провеждайте енергийно самоизследване. Когато се усъвършенствате, то ще ви отнема само няколко минути. Използвайте модела на човешката енергийна система, представен в Глава 2, за справка. Размишлявайте върху всеки енергиен център в продължение на минута или две, спокойно и обективно. Не чакайте да се разболеете, а се погрижете за здравето на своята енергийна система. Научете се да усещате напрежението, натрупано във вашето енергийно поле и вземете мерки да лекувате себе си на енергийно ниво. Направете самоизследването свой навик.

Четвърто, когато откриете изтичане на енергия, съсредо­точете вниманието си само върху най-съществените неща, ко­ито ще ви помогнат да възстановите енергията си. Винаги си задавайте въпроса: „Защо губя енергия?" При лечението на неп­равилна енергийна или физическа координация, винаги трябва да участвате и с разума, и със сърцето си. Винаги се старайте да прониквате отвъд физическите белези на кризата. Позовавайте се на свещените истини за енергията (както са представени в Глава 2). Една или няколко от тези свещени истини имат отношение към вашата стресова ситуация, запитайте се кои от тях са изразени символно там.

Например, ако кризата ви е свързана с вашата работа, може да се позовете на свещената истина Почитай себе си. Може би зат­рудненията ви са свидетелство за начин на живот, който е изчер­пал възможностите си. Придържайте се неотклонно към тази представа и ще се измъкнете от плуващите пясъци на илюзията - ще добиете духовната и символна яснота, която ви е необходи­ма, за да разтълкувате обективно положението, в което се нами­рате и да се поучите от енергийния урок, който съдържа.

Духовното обучение ни учи да се вглеждаме в себе си внима­телно - не егоцентрично, а като начин за съзнателно управляване на личната енергия и сила. И така, вашата пета задача е да научите по-скоро какво, отколкото кой изчерпва енергията ви. Разберете, че упрекът ви към човек, който според вас изчерпва енергията ви, всъщност е ваша представа, произлязла някъде от вас. Например ако завиждате на някого, важното за вас е не този конкретен човек, а сенчестата страна на вашата природа, отразена в този човек. Всъщност този човек изпълнява ролята на ваш учител. Съсредоточаването върху човека, комуто завиждате, няма да ви излекува. Само ще ви бъдат изпращани все нови и нови учители, всеки следващ по-силен от предишния. Вашата задача е да научите урока, който този учител ви преподава, а не да роптаете срещу учителя.

Ако погрешно заключите, че конкретен човек е причина да се чувствате изтощени, ще изпитате страх и вина. Трябва повторно да се съсредоточите върху енергийния център, дока­то образно видите каква сила притежава този човек по отно­шение на вас. Щом погледнете така към урока, а не към учителя, вие ще сте се възползвали значително от символното зрение: ще разберете истината, която ви е била предадена чрез предизвикателството.

Шесто, опростете своите изисквания към лечението. Изис­кванията към лечението на която и да е болест по същество са еднакви. Мислете за болестта като за енергийно разстройство - почти като за техническа неизправност. Щом веднъж определите коя свещена истина се отнася за вашия случай, организирайте своя вътрешен лечебен процес около поуките от тази истина. Съчетайте своето вътрешно лечение с подходяща традиционна медицинска терапия и спазвайте своята програма. Протег­нете ръка за подкрепата, от която се нуждаете, и използвайте тази подкрепа правилно. Помнете, че задачата ви е да се избави­те от своите рани, а не да живеете с тях, не губете време да мислите, да действате и да се молите като жертва. Чувството, че сте жертва, само утежнява болестта и ако се превърне в пос­тоянно състояние на съзнанието, само по себе си е болест.

Правете всичко необходимо, за да поддържате своето физическо тяло, например: вземайте подходящо лекарство, всекидневно правете упражнения, хранете се правилно. Едновременно с това, правете всичко необходимо, за да поддържате енергийното си тяло, например: довършете започнатата работа_, простете обидите от миналото. Не се страхувайте от резки промени, за да се излекувате - напуснете работата си или се разведете, ако това са причините за вашия стрес; научете се да медитирате или да карате ски. Не става въпрос за промени на всяка цена, а за промени, които лечението изисква.

Говоренето не лекува, лекува действието. Необходимо е да се работи за поддържане на позитивна нагласа, каквато и да е бо­лестта, но лечението изисква усърдие и постоянство. Визуализа­цията няма да помогне, ако я практикувате само веднъж седмично, и никой не постига добра физическа форма с едно отиване до гимнастическия салон. Лечението на тялото или на житейските трудности - или развиването на символното зрение - изискват всекидневна практика и внимание. Лечението на болестта може да ви отнеме цялото време, въпреки че бихте могли да опрости­те мерките, необходими за изпълнението на задачата.

Ако използвате съчетание от различни лечебни методи, раз­лични лекари, курс с витамини или билколечение и нямате успех в лечението, може би всъщност блокирате своето собствено излекуване. Може би перспективата да оздравеете ви плаши повече, отколкото съзнавате. Може би не сте в състояние да се освободите от нещо в миналото, или вашето оздравяване би променило равновесието на силите между вас и друг човек. По­мислете за това, защото явно някои болести са много по-сериозни от други, а липсата на ефект от лечението не винаги е сигнал, че блокирате своя лечебен процес. Но ако десет различ­ни терапии и терапевти не са достатъчни, за да внесат в някаква степен подобрение в живота ви, тогава трябва да помислите за съзнателно или несъзнателно вмешателство или за твърде реалната възможност лечението ви да изисква подготовка за напускане на физическия живот.

Седмо, опростете схващанията си за духовността. Всички мои земни изследвания за небесния свят са ме довели до извода, че той е царство, което може да бъде разбрано. Ето защо, личната теология не бива да бъде усложнявана. Стремете се да вярвате само в това, което небето е определило като съществено Например:

• Всички обстоятелства могат да се променят в един миг и всяка болест е лечима. Божеството не е ограничено от човешките представи за време и пространство или от земните грижи.

• Бъдете верни на принципите си: живейте според вярата си.

• Бъдете последователни. Всеки живот преминава през раз­лични степени на трудни промени, както и на покой. Нау­чете се да вървите в крак с промяната, вместо да се опитвате да спрете нейния ход.

• Никога не чакайте друг човек да ви направи щастливи -щастието е вътрешна, лична нагласа и отговорност.

• Животът по своята същност е училище. Всяка случка, предизвикателство или връзка съдържат някакво послание, достойно да бъде научено или преподадено на другите.

• Позитивната енергия работи по-ефективно от негативната във всички ситуации.

•Живейте в настоящето и прощавайте на другите.

Не печелим нищо, когато вярваме, че небето „мисли и дейс­тва" по сложен начин. Много по-ефективно е да се научим да мислим така, както небето прави това - на езика на простите и вечни истини.

По всяка вероятност сме направили живота си по-сложен, отколкото трябва да бъде. Постигането на здраве, щастие и енергиен баланс се свежда до решението да се съсредоточим повече върху позитивното, отколкото върху негативното, и да живеем по начин, духовно съвместим с истината. Само тези две задължения са достатъчни да позволят на силата, която се съдържа в нашата Божествена биологична система, да влияе положително на съдържанието и посоката на живота ни.

Всички ние сме длъжни да научим едни и същи истини и да позволим на нашето Божество да работи в нас и чрез нас; това е проста задача, макар и нелека. Обстоятелствата и хората в нашия живот са различни, но предизвикателствата, които те ни поднасят не се различават, също както влиянието, което тези предизвикателства оказват върху нашето тяло и дух. Кол­кото по-добре научим тази истина, толкова по-бързо ще разви­ем символното зрение - способността да виждаме отвъд илю­зиите на материалния свят и да разпознаваме урока, който ни се предлага от житейските предизвикателства.
ГЛАВА 2

СЪЗДАДЕН ПО ОБРАЗ БОЖИЙ

Още от самото начало знаех, че моите интуитивни възпри­ятия, макар и описващи физически неразположения, се отна­сят главно за човешкия дух. Използвах енергийни термини, за да ги обясня на другите. Енергия е неутрална дума, която не поражда религиозни асоциации или дълбоко затаени страхове за връз­ката на индивида с Бога. Много по-лесно е да се каже някому „Енергията ти е изчерпана", отколкото “Духът ти е отровен", при все че повечето хора, които идват при мен, всъщност са в духовна криза. Описвах състоянието им като енергийно разст­ройство, но знаех, че не им помагам така добре, както ако правех това на езика на духа.

Обединих енергийните описания с религиозна терминология, след като осъзнах съответствията между източните чакри и за­падните религиозни тайнства. Това се случи неочаквано, на един от моите семинари по енергийна анатомия. По време на уводната лекция нарисувах на черната дъска седем окръжности във вертикален ред, за да изобразя силовите центрове на човешката енергийна система. Поглеждайки кръговете, изведнъж си спом­них, че има не само седем чакри, но и седем християнски тайнст­ва. В този момент разбрах, че духовните им послания са едни и същи. По-късно, когато проучвах приликите между тях, научих, че Кабалата също има седем аналогични дяла. Съответствията между тези три религиозни учения ме накараха да проумея, духовността е нещо много повече от психологична и емоционална потребност: тя е вродена биологична потребност. Нашият дух, нашата енергия и нашата лична мощ са израз на една и съща сила.

Седемте свещени истини, които тези три религиозни уче­ния споделят, са в основата на нашата духовна мощ. Те ни учат как да насочваме своята енергия - или жизнена сила - която те­че през нашия организъм. Всъщност ние въплъщаваме тези исти­ни в своите седем силови центъра. Те са част от нашата вът­решна физическа и духовна управляваща система, и в същото вре­ме - универсална, външна управляваща система, която насочва на­шето духовно поведение и здраве. Духовната ни задача в земния живот е да се научим да съгласуваме енергиите на тялото и ду­шата, на мисълта и действието, на физическата и умствената мощ. Нашето тяло съдържа иманентния план на лечението.

В книга „Битие" от Библията тялото на Адам се описва ка­то създадено по образ и подобие на Бога. Посланието, което тази фраза съдържа е и буквално, и символично. Тя означава, че хората са енергийни копия на Божествената сила - система от седем основни енергии, чиито истини сме длъжни да изследваме и развиваме чрез опита, наречен живот.

Когато осъзнах, че човешката енергийна система въплъщава тези седем истини, повече не можех да се ограничавам до енергийния речник и започнах да включвам духовни идеи в инту­итивните си диагнози. Тъй като нашата биологична анатомия е също и духовна анатомия, езиците на енергията и на духа, из­ползвани заедно, пресичат най-различни системи от убеждения. Откриват пътища за общуване между различните религиозни системи и даже позволяват на хората да се върнат към религи­ята си, която по-рано са отхвърляли, освободени от времето на догмата. Хората на моите семинари с готовност възприе­мат този енергийно-духовен език, за да опишат духовните предизвикателства, които техните физически заболявания, психически разстройства и душевни страдания им отправят. Разглеждането на проблемите им в духовна рамка, ускорява процеса на лечение, защото дава смисъл и цел на кризите им. Те имат възможност да си помогнат да оздравеят; участват в изграждането на своето здраве и преизграждат своя живот. Стресът съответства на духовна криза и дава възможност за духовно обучение; можете да разберете дали правилно сте използвали и насочвали своя дух, своята лична сила почти при всяка болест.

Повечето религии и културни традиции - от митовете на старите гърци и хиндуистките учения до вярванията на китайците и на маите - приписват на човешкото съзнание, дух или сила Божествен произход. Повечето от митовете на всяка култура разказват за Божествено взаимодействие с чо­вечеството в разкази за богове, които се съвкупляват с човешки същества и създават богоподобни или полубогоподобни де­ца. Това потомство въплъщава целия спектър на човешкото поведение - велики дела на сътворение, разрушение и отмъще­ние, дребни прояви на ревност, съперничество и накърнена гордост, трансцендентни метаморфози, секс и чувственост. Ранните цивилизации, създали тези божествени митологии, изучавали своята емоционална природа и силите, присъщи на човешкия дух. Всяка култура изразявала своите възгледи за трансформациите и преходите на всемирното духовно пъте­шествие - „пътешествието на героя", както е наречено от Джоузеф Кембъл.

Единствено в еврейските предания Бог-Йехова никога и никъде не е изобразен като полово същество. За Бог се казва, че има дясна и лява ръка, но описанието никога не продължава по-надолу от кръста. За разлика от други духовни традиции, евре­ите приписват на Йехова само някои човешки качества, запазвайки си по-голяма дистанция между себе си и своето непристъп­но Божество.

Когато обаче на сцената се появява християнството, него­вите все още еврейски последователи дават на своя Бог човешко тяло и го наричат Иисус, син Божи. За останалите евреи великата ерес на християните се състои в това, че отиват отвъд биологичната граница и започват своята нова теология с едно биодуховно събитие - Благовещението. В Благовещението архангел Гавраил съобщава на Дева Мария, че е спечелила бла­горазположението на Господа и ще роди син и ще го нарече Иисус. Подтекстът е, че Бог е биологичният баща на това дете. Изведнъж абстрактният Божествен принцип в юдаизма, наре­чен Йехова, се вселява в смъртна жена.

Християните превърнали раждането на Иисус в „биологична теология" и използвали живота му като доказателство, че чо­вечеството е създадено „по образ и подобие на Бога". Юдеите и християните вярват, че нашето физическо тяло, по-специал­но мъжкото, е като това на Бога. По-късните богословски съчи­нения оспорват тази биологична прилика, правят ревизия и я превръщат в духовна прилика, но първоначалната идея, че био­логично сме създадени по подобие на Бога, остава непроменена.

Нишката, която свързва всички митове е, че ние, човешки­те същества, сме длъжни да слеем своите тела със същността на Бога, че искаме да притежаваме Божественото в своята плът и кръв, в своята умствена и емоционална природа. Във вярванията по цял свят, представите за духовната природа на Божеството отразяват най-добрите човешки качества. Щом в най-добрия случай сме милостиви, и Бог е всемилостив; щом мо­жем да простим, Бог също е всеопрощаващ; щом сме способни на любов, то и Бог е само любов; щом се стараем да бъдем спра­ведливи, то Божествената справедливост непременно господс­тва над нашите усилия да отсъдим кое е правилно и кое не. В из­точните религии Божествената справедливост е законът на кармата; в християнския свят тя е в основата на Златното правило (библейска повеля, според която човек трябва да се отнася към другите така, както иска те да се отнасят към него – Бел. Ред.). По един или друг начин, сме вплели Божественото във всички аспекти на своя живот, мисли и действия.

В днешно време много от тези, които търсят истината за духа, се стараят да водят живот, изпълнен с високо съзнание за свещеното, мъчейки се да постъпват според духовната си същност. Такъв съзнателен живот е молба, желание за духовна отговорност. То е отрицание на класическата връзка родител-дете с Бога в старите религии, и преход към духовна зрялост. Духовното съзряване включва не само развиване на способност да се тълкуват мъдрите послания на свещените текстове, но и на способност да се разбира духовният език на тялото. Когато станем по-осъзнати и разберем въздействието на нашите мис­ли и нагласи - на вътрешния ни живот върху физическото ни тя­ло и външния живот, повече не трябва да мислим за Бог Отец, който създава вместо нас и от когото сме напълно зависими. Като духовно зрели хора можем да поемем отговорност да участваме в изграждането на своя живот и здраве. Това участие е същината на духовната зрялост - упражняването на правото за свободен избор и поемането на отговорността за него.

Упражняването на правото на избор е Божественото предизвикателство, свещения договор, заради изпълнението на който сме тук. То започва с избора какви да бъдат нашите мис­ли и нагласи. Ако някога избор е означавало да можем да реагира­ме на това, което Бог е създал за нас, то сега право на избор означава, че сме участници в това, което преживяваме - че учас­тваме в изграждането на тялото си чрез градивната сила на своите мисли и емоции. Седемте свещени истини на Кабала, християнските тайнства и хиндуистките чакри поддържат нашето постепенно превръщане в съзнателни духовно зрели индивиди. Тези буквални и символични учения дефинират по нов начин духовното и биологично здраве и ни помагат да разберем какво ни прави здрави, какво ни разболява и какво ни лекува.

Седемте свещени истини се издигат над културните грани­ци и на символично ниво, очертават нашия жизнен път - план, отразен в биологичната ни анатомия. Отново и отново свеще­ните текстове ни казват, че смисълът на нашия живот е да разберем и укрепим силата на своя дух - сила, която е безусловно необходима за нашето душевно и физическо благополучие. Злоупотребата с тази сила отслабва духа ни и изсмуква жизнената сила от физическото ни тяло.

Тъй като Божествената енергия е заложена в нашия биоло­гичен организъм, всяка мисъл, която прорязва съзнанието ни, всяка надежда, която xраним, всеки спомен, който пазим, се превръща в позитивна или негативна команда към нашето тяло и дух. Великолепно е да виждаме себе си през тази призма, но е и плашещо, защото нито една част от нашия живот или мисли не е лишена от сила, нито пък ни принадлежи. Ние сме биологични творения на Божествения замисъл. Щом тази истина стане част от съзнанието ви, никога повече няма да се задоволявате просто да съществувате.

Символната сила на седемте чакри

Източните религии учат, че човешкото тяло съдържа седем енергийни центъра. Всеки един от тези енергийни центрове съдържа универсален духовен житейски урок, който трябва да научим като се развиваме към по-висше съзнание. Едва след като бях провеждала редовни интуитивни прегледи в течение на много години, осъзнах, че инстинктивно съм се концентри­рала върху тези седем енергийни центъра. Тази свещена, древна образност е забележително точна в изобразяването на човешката енергийна система, нейните навици и наклонности.

Системата от чакри е първообраз на индивидуалното развитие, преминаващо през седем различни степени. Чакрите са разположени вертикално, от основата на гръбнака до темето, което показва, че се издигаме към Божеството чрез постепен­но преодоляване на притегателната сила на физическия свят. На всяка степен придобиваме по-съвършена представа за своята индивидуална и духовна сила, тъй като всяка чакра оли­цетворява един духовен урок на живота или предизвикателст­во, еднакво за всички човешки същества. В процеса на усъвър­шенстване на всяка чакра, индивидът придобива сила и самопознание, които стават неотделима част от неговия дух и го тласкат напред по пътя към духовното съзнание в класическо­то пътешествие на героя.

Следва много кратко описание на духовните житейски уро­ци, които седемте чакри олицетворяват (виж фигура 3):