Фиг.3: Седемте енергийни центъра или чакри в системата кундалини

Фиг.3: Седемте енергийни центъра или чакри в системата кундалини

Чакрите са изобразени като лотоси. Спиралите показват противоположните енергии на душата и духа: плътните енергии или по-тъмната спирала е симетрична на по-фините, духовна енергия или по-светлата спирала, като всички те трябва взаимно да се уравновесяват.

Ако вникнем в символите на седемте християнски тайнст­ва, ще видим, че съответстват на седемте чакри.

Раннохристиянската църква определила седем тайнства, или официално признати ритуали, които трябвало да бъдат изпълнявани от ръкоположени църковни наставници. Тези седем тайнства били, и все още са, религиозни церемонии, които от­печатват върху индивида - да използвам християнската терминология- отличителния белег на „благодатта или Божествената енергия". Всяко тайнство въздава по неповторим начин благодатта. Въпреки че седемте християнски тайнства са би­ли постановени първо в Римокатолическата църква, много от тях като Кръщение, Брак и Свещенство са приети и в другите християнски традиции.

Всяко тайнство по своята същност представлява обряд, чрез който Божественото се приканва да се всели непосредствено в духа на индивида. Терминът тайнство означава ритуално призоваване на свещената сила в душата на индивида. Символният смисъл на тайнствата надхвърля религиозния и моите бележки за тях не трябва да се разбират погрешно като задължение да се приемат само от християнската институция.

Тайнствата внушават със символи изискването за духовна зрялост и за изцеление. Но те изразяват съвсем точно и то­ва, на което трябва да се посветим през основните етапи на своя живот, за да поемем личната отговорност, която идва с духовната зрялост. Тайнствата са не само ритуали, които ни облагодетелстват, те са и изисквания, които сме длъжни да. изпълним; те са не само енергия, която получаваме, но и сили, които трябва да отдадем за другите. Да вземем например тайнството кръщение, при което членовете на семейство­то поемат физическа и духовна отговорност за детето, което са дали на света. Промяната, която предизвиква у нас този ритуал като духовно зрели индивиди е да приемем символ­но, изцяло и с благодарност семейството, в което сме роде­ни. Символично, кръщение също означава да почитаме себе си и своето семейство, като прощаваме на неговите членове всяка болка, която са ни причинили в детството. Силата, която се съдържа в такава прошка, е точно онази сила, която лекува тялото.

Седемте тайнства и техният символен смисъл са следните:

Кръщение: да получаваш и да даряваш благодат олицетворяваща благодарността за твоя живот във физическия свят.

Причастие: да получаваш и да даряваш благодат - под фор­мата на „нафора” - олицетворяваща свещения съюз с Бога и с хората в твоя живот.

Конфирмация⁴: да получаваш и да даряваш благодат, която допринася за твоята индивидуалност и самооценка.

Брак: да получаваш и даряваш благословията, която осветява съюза със себе си, символизиращ признаването и почитането на насъщната потребност да обичаш и да се грижиш за себе си, за да можеш да обичаш изцяло друг човек.

Изповед: да получаваш и даряваш милостта на опрощението, която пречиства твоя дух от злото на желанията.

Свещенство: да получаваш и даряваш благодат, която осветява твоя път на служене.

Елеосвещение: (последно миропомазване) да получаваш и даваш благодатта да се завършва всяко дело не само преди смъртта, но и всеки ден, и която ти дава възможността да обичаш днес.

Седемте степени на личното посвещение са израз на сили, които имаме и които трябва да осъществим, сили които трябва съзнателно да използваме и прилагаме като се променяме, според изискванията на живота.

Символната сила на десетте сефирот⁵

Десетте сефирот, или Дървото на живота на Кабалата, са част от комплексно учение, еволюирало в продължение на много векове - учение, в което откриваме поразително сходс­тво със знанието за чакрите и християнските тайнства. В средновековната Кабала, десетте сефирот описват десетте качества на Божествената природа. Тъй като три от тези десет качества са успоредени с други три, десетте качества, фактически, са групирани в седем нива, често изобразявани ка­то митично Дърво на Живота, обърнато с корените нагоре към небето. Десетте сефирот представляват Божествено откровение за това, че човекът е създаден „по Божий образ" (Битие 1:27), според Даниил Чанан Мат, „Зохар: Книга на прос­вещението". Божеството споделя с човешките същества тези десет качества - духовни сили, които ни е заповядано да разви­ваме и усъвършенстваме в своето житейско пътешествие.

Въпреки че юдаизмът защитава най-абстрактната представа за Бога, десетте сефирот се доближават максимално до личността на Йехова. За разлика от другите религии, юдаиз­мът никога не е гледал на своите пророци като на непосредст­вено въплъщение на самото Божество. Будизмът започва с човек - Сихарта, който е предопределен да предаде посланието за просветление на хората. В будизма няма описание на човекоподобна Божествена сила, но в хиндуизма има много богове, дошли на Земята, а християнството има своя „Син Божи", кой­то живее тридесет и три години сред хората.

Десетте сефирот са качествата на Божеството, които са и първообразът на човешкото същество. Тези качества се разглеждат едновременно като същността на Бога и като пътеки, по ко­ито можем да се завърнем към Бога. Всяко качество представлява стъпало към по-пълното разкриване на „името" и „лицето" на Бо­га. Често пъти десетте качества се описват като одеждите на Царя - одежди, които ни позволяват да гледаме право в лицето източника на Божествената светлина, без да бъдем ослепени. Дру­гият образ - обърнатото дърво, символично показва, че корени­те на тези десет качества проникват дълбоко в Божествената природа, която ни тегли назад към небесата чрез молитва, съзер­цание и действие. Задачата ни е да се извисим до нашия Божествен източник, като развием тези качества в себе си.