Предизвикателството на сексуалната енергия

Сексуалността и всичко свързано с нея е заложено като модел във втората чакра. Сексуалността е жизнена сила. Тя е нашата способност да образуваме здрави връзки и интимен съюз с друг човек, с когото можем да създаваме живот и да го поддържаме. Брачният партньор и семейството, със или без деца, въплъщават представата за сигурност в зряла възраст. Намира­нето на партньор в живота може да означава и образуване на съюз с лице от същия пол. Премахването на културните забра­ни, които налагаха изолирани и ограничени форми на сексуална изява, даде възможност на отделните индивиди да търсят пар­тньори според потребностите си и позволи на хомосексуалната общност да започне своето пътуване към извоюването на достойнство в хетеросексуалния ни свят.

Втората чакра съдържа желанието, както и способността да се създава живот. Бременността и раждането свързват „дуалистичните" сили между двама души по-осезаемо от който и да е друг външен израз на единство.

Освен за създаване на живот, сексът е и средство за себеизява, начин да изразим задоволството си от физическото общу­ване със света около нас. Сексуалността ни свърза с нашето собствено тяло и физически потребности, както и със способ­ността да изследваме еротичния и чувствен аспект на своята природа. Сексуалната еротика е форма както на физическо и емоционално освобождение, така и на духовно. Защо духовно? Еротичното удоволствие „в сублимния момент", е среща, при която повечето наши физически задръжки отпадат, за да се насладим напълно на човешката близост. Изследвана без свян, еротичната енергия може да доведе човешкото тяло и дух до екстаз и понякога да предизвика духовно просветление.

Жените въплъщават представата за вечния жизнен модел на преобразяващата се в материя енергия чрез бременността, родилните мъки и раждането. Женският жизнен цикъл отразя­ва възходящото движение на сексуалната енергия. При повече­то жени, например, кундалини, или сексуално-духовната енергия, започва естествено да се издига нагоре на около четиридесет­годишна възраст. Издигайки се, активира чакрите, през които преминава. Последствията за всяка несвършена работа се управляват от долните чакри, и ще напомнят за себе си, когато настъпи менопаузата. При жени, които са имали непълноценни полови връзки, блокираната енергия кундалини, или неоползот­вореният сексуален сок, може да се прояви като топли вълни. Същото се отнася и за неоползотворената творческа енергия и за творческите конфликти.

При жена под четиридесетте, проблемите с менструация­та, болезнените спазми и предменструалният синдром са класически признаци, че тя се е противопоставила на племенните предразсъдъци за ролята й в племето и с очакванията на племе­то към нея. Повечето проблеми с менструацията и нередовния менструален цикъл са резултат от прекомерен емоционален стрес, подсилен от убеждението, че не управляваме житейския си избор и че други хора се разпореждат с живота ни. Често пъти аномалиите се изострят, когато жената приеме, че възгле­дите на семейството и обществото за сексуалните взаимоотношения я засягат лично и ограничават сексуалните й желания и потребности. Например, желанието й за сексуално удоволствие може да я накара да се чувства виновна, а може и да не й дос­тигне смелост да го заяви открито. Възможно е дори да не съз­нава този вътрешен конфликт.

В центъра на проблемите с безплодието е „вътрешното дете” в жената, а непроходимостта на маточните тръби е израз на неизлекувани рани от детството или неоползотворена енергия. Движението на яйцеклетките може да бъде блокирано, защото вътрешно жената или не е _ппораснала", или не е доста­тъчно развита, зряла, или здрава, за да се чувства плодовита. Това е един от възможните енергийни модели, лежащ в основата на проблемите с маточните тръби: част от жената оста­ва в пубертета, заради нейната собствена неосъзната нереши­телност по отношение на готовността й да създаде живот.

Енергиите кундалини са противоположни енергии на психи­ката и тялото. Те се увиват около гръбнака, от неговата осно­ва при първата чакра до върха на главата, като обикалят спираловидно всичките седем чакри. Учението кундалини йога ни учи как съзнателно да управляваме тази енергия и как да предизвик­ваме преживяването кундалини - възторгът на духовния екстаз, който се постига чрез овладяване на сексуалната енергия. Вместо да позволи естественото освобождаване на сексуална­та енергия чрез физически оргазъм, духовната практика кунда­лини насочва сексуалната енергия нагоре, така че да се издигне по гръбнака и да кулминира в духовен съюз с Бога. Известно е, че много от мистиците са достигали просветление в мигове на дълбоко съзерцание, като са освобождавали сексуалната енергия.

Сексуалната чувственост обикновено предизвиква оргазъм и освобождаването на това енергийно напрежение е крайно не­обходимо за физическото, умственото и психичното здраве.

Оргазмът безспорно е един от приятните начини за освобождаване от натрупаните чрез обикновените човешки взаимоот­ношения „енергийни наноси". физическите упражнения и творческите занимания са друг начин за освобождаване. Когато оба­че човек няма „отдушник", тази енергия се връща обратно в ор­ганизма и оставена без съзнателно управление, може да предизвика всякакви реакции - от депресия до насилие. Спонтанното освобождаване на кундалини, уви, не е изключено.

Някога бих се изсмяла на мисълта за сексуален съюз, водещ до духовна връзка. Но дълбоките истини, които се съдържат в кундалини и тантрите, са очевидни при следния случай.

С Линда се запознах преди няколко години, докато гостувахме в дома на обща приятелка. Имах предменструални болки и попитах Линда дали има аспирин, като съвсем случайно добавих: „Знаеш какво е." Тя отговори: „Не, не зная. Никога през живота си не съм имала мензис." Виждайки моето недоумение, добави: „Не се шегувам. Ако искаш, можеш да ме прегледаш." Така и направих.

Веднага разбрах, че й е правена хистеректомия, но необи­чайното беше, че виждах ясно образа на дете, което оперират. В същото време усещах мощен поток от здрава сексуална енер­гия, протичащ през втората й чакра - образ, рядко наблюдаван при жени с отстранени полови органи. Споделих впечатления­та си с Линда и признах, че съм много озадачена.

Смеейки се, Линда потвърди, че наистина е оперирана и матката й е отстранена. Останалото ще ми стане ясно, увери ме тя, когато чуя нейната история.

Линда и нейният съпруг Стийв имали ученическа любов в на­чалото на шестдесетте години. В онези дни сексуалните отно­шения между непълнолетни все още били рядко явление. Линда призна, че се бояла от момента, когато приятелството й със Стийв щяло да прерасне в сексуална връзка, тъй като на шест­надесет години открили, че е с недоразвити полови органи (което обяснява защо видях образа на дете). Да има нормален месечен цикъл, за нея било невъзможно и още повече да забременее. Линда била смутена от своето състояние и го пазела в тайна от Стийв, защото се страхувала, че ако научи за неспособност­та й да ражда, няма да се ожени за нея, понеже не е „нормална" жена. Може би дори щял да престане да я чувства като сексуално привлекателна. Нямала представа дали би могла да има сексуални отношения с мъж, но много искала да се омъжи за Стийв.

В гимназията Линда се пристрастила към свиренето на цим­бал. Като подарък по случай завършването, Стийв направил цимбал и й го подарил в абитуриентската нощ. Същата нощ Линда и Стийв се любили. Тя не му разкрила тайната си, страху­вайки се, че той по някакъв начин ще открие нещо нередно в нея, някаква аномалия в половия акт, който бил пръв за нея.

Докато се любили, Линда започнала да диша тежко, не тол­кова от страст, колкото от страх, като повтаряла наум една молитва, с която искала Бог да ги събере завинаги. В тази смеси­ца от религиозен плам и сексуална любов, Линда почувствала енергийна вълна, преминаваща през тялото й към тялото на Стийв. Имала чувството, че двамата са се слели в една обща енергийна система. В този момент била убедена, че ще се оженят, независимо че не можела да има деца.

Но няколко дни след тази бурна абитуриентска нощ, Стийв съобщил, че иска да остане сам за малко. Това внезапно решение, след тяхната нова физическа близост, убедило Линда, че той си отива, защото нещо при нея сексуално не е наред. Въобразила си, че той не иска да бъде с нея, и че е намерил начин да й го каже, напускайки града. Те се разделили.

Четири години по-късно и тя, и той сключили брак с дру­ги лица. Колкото и да е невероятно, сватбите и на двамата били в един и същи месец. Линда залагала много на своя брак, но никога не престанала да обича Стийв. Всъщност по времето, когато се омъжила, вече не я интересувало дали невъзможността да има деца или нормален полов живот е проблем за някой мъж, бил той и нейния съпруг. След година и половина брачен живот й направили хистеректомия поради признаци за развиващ се тумор.

Докато били женени и Линда, и Стийв се преместили да живеят в големи градове, далеч от родното си място. И двете семейства се разпаднали след пет години и колкото и невероят­но да изглежда, и двамата се развели в една и съща седмица. Пос­ле се върнали в родния си град през един и същи месец. Всички­те тези години изминали, без да знаят нищо един за друг.

Когато Линда се завърнала, останала съвсем без доходи, тол­кова била притеснена от безпаричието, че заложила всичките си ценности, заедно с така скъпия й цимбал, единственото, ко­ето я свързвало със Стийв. Два часа по-късно в заложната къща влязъл Стийв, за да заложи някои свои бижута. Забелязал цимбала. „От колко време е в магазина?", попитал. Когато му казали, че жената, която го е заложила току-що си е отишла, той се спус­нал да я търси с цимбала в ръка. Същата вечер Линда и Стийв били отново заедно и повече никога не се разделили. Когато поз­нал собственоръчно изработения инструмент, казал й Стийв, спомените нахлули в тялото му и се почувствал преливащ от любов. Разбрал, че Линда е в безнадеждно финансово положение, иначе не би заложила своя цимбал.

Същата вечер Линда разказала на Стийв за своето здраво­словно състояние и за убеждението си, че я е напуснал, защото е полово непълноценна. Стийв признал, че причината да я напус­не било усещането за енергийна вълна, преминаваща през тяло­то му, докато се любили за първи път в абитуриентската нощ. В този миг се почувствал на седмото небе и усетил как цялото му същество се е сляло завинаги с нея. Когато няколко дни по-късно размишлявал, споменът за усещането го стъписал и изпла­шен от силата на чувството побягнал.

Същата вечер Стийв и Линда решили да се оженят, и то до края на седмицата. Докато се любили в нощта на тяхното пов­торно събиране, усещането за избликваща енергия отново ги завладяло. Радостта, че са отново заедно, мислели те, е причи­на за изживяването, но след като продължили да се срещат ре­довно, енергията се засилила. Стийв бил чел за кундалини и за­познал Линда с практиката на съзнателното използване на енер­гията за физическа и духовна наслада. Историята на Линда обяс­ни представата ми за потоците от здрава енергия, протича­щи през втората й чакра, въпреки хистеректомията.

Сексуалният съюз, при всички свои физически удоволст­вия, също така е символ на духовния съюз на двама души. На­пълно е възможно сексуалната енергия да отприщва поток от духовна енергия, който свързва извън пределите на съзнание­то двама души, влюбени един в друг. Тя е позволила на Линда и Стийв да достигнат състоянието, известно като кундалини - пълна изява на обединената мощ на сефира Йесод, тайнст­вото Причастие и втората чакра, или чакрата на Партньор­ството.

Задължението да съблюдаваме правилото „Почитайте се взаимно" лесно минава на втори план в сексуалните отношения, най-вече защото сексуалната енергия много често е управлява­на от страха или от необузданите желания. Мъжете се опася­ват, че не са достатъчно потентни или мъжествени, въпреки че повечето племена разрешават на своите синове сексуална свобода, докато достигнат определена степен на „зрялост" -мига, в който тяхната способност да действат сексуално от­говорно се включва автоматично. Широко разпространено пле­менно схващане е, че младите мъже трябва „да си поживеят" преди да улегнат. Племето освобождава склонните към промискуитет мъжкари от публично порицание и не търси от тях отговорност за поведението им. В края на краищата, биологич­ните нагони са тези, които ги управляват.

Жените, обаче, не разполагат със същата свобода да изслед­ват своята сексуална природа, независимо от навършилото три десетилетия движение за еманципация на жените. От тях все още се изисква подобаващо поведение и контрол над сексуал­ната енергия, докато мъжете продължават да се радват на пъл­на свобода. На много жени се внушава страх от загуба на конт­рол и дори от това да бъдат смятани за полови същества. Ед­на от участничките в моите семинари описа как винаги, когато се обличала, за да излезе с приятели, нейната майка я карала да се чувства „мръсна". С язвителните си намеци й внушавала, че да привлича вниманието на мъжете е равносилно на проституция. Емоционалната агресивност на тази майка е насилие срещу енергията на нейната дъщеря.

Възгледът, че сексуалната енергия е необходима, но винаги „потенциално извън контрол", допринася в огромна степен за шизофреничното отношение на нашето общество към сексуалната изява. То поощрява жените да изглеждат „секси", да се държат „секси", да се обличат „секси"; но когато предизвикателният им вид стане причина за насилие, общественото съзнание изпитва неудобство да обвини насилника, побойника или убиеца. Все още жените, станали жертва на изнасилване, се разследват за това как са били облечени, както и за личния им полов живот. Битите или изнасилвани от своите приятели или съпрузи жени получават подкрепа от групи, организирани специално за тяхна защита, но не и от обществото. На изнасилваните или малтре­тирани жени общественото съзнание все още задава въпроси като: Ако наистина е толкова лош, защо чисто и просто не го напусна?" - с което иска да каже, че тези прояви на физическо насилие са въпроси, които трябва да се решават чрез терапия, а не по съдебен ред. Леките наказания, които насилниците полу­чават, изразяват племенното становище, че сексуалните прес­тъпления са все пак само донякъде противозаконни, противно на истинските социални злини.

Дуализмът на енергиите на втората чакра е отговорен за общоприетото мнение, че сексуалната енергия не може да се контролира, от една страна, и високата оценка, която племе­то поставя на самоконтрола, от друга. Ние гледаме на сексуалността като на постоянна заплаха за нашето адекватно отно­шение към себе си и другите. Вярно е, че всички взаимоотноше­ния активират инстинкта ни за самосъхранение (нашите за­щитни реакции), но сексуалните връзки предизвикват извънмерни страхове, най-вече страх от изневяра, който е толкова силен, че може да постави под въпрос бъдещето на една интим­на връзка.

Културните възгледи за сексуалността са различни в различ­ните общества. Пуританската традиция в културната исто­рия на Америка високо оценяваща сексуалната въздържаност, допринася в значителна степен за изпитваното от повечето американци чувство на срам от собственото тяло и сексуална природа. На моите семинари участниците, които споделят лични истории от своя неблагополучен сексуален живот, са не по-малко от онези, които идват, за да подобрят здравето си. Много от тях казват, че са живели с брачния си партньор в продължение на години, дори десетилетия, в пълно мълчание за своите лични сексуални потребности. Причините, които изтъкват, са все разновидности на същата гама от чувства - от сму­щението до липсата на разбиране за това, какво означава да имаш лични сексуални потребности.

Този преобладаващ в племенното съзнание сексуален срам е един от факторите, който налага необходимостта от създава­не на правила, определящи кое сексуално поведение е правилно и кое погрешно - друг парадокс на втората чакра. Тъй като енер­гията на втората чакра е насочена към „другия", характерният за нея страх създава необходимост да се контролира сексуално­то поведение. Така, племето одобрява женените моногамни двойки и се опитва да засрами другите. Някои държави смятат определени типове сексуално поведение не само за неприемли­ви, но и за престъпни, независимо че сексуалните отношения между пълнолетните индивиди са доброволни обикновено заклеймените от закона са хомосексуалистите.

Срамът от сексуалността се пренася върху болестите, пре­давани по полов път, като сифилиса, херпеса и СПИН. Болните от венерически болести неминуемо се оказват принудени да описват сексуалния си живот, за да се отхвърли предположението, че болестта им е резултат от безразборни полови кон­такти.

Криминални сексуални престъпления - изнасилване, кръвосмешение и блудство с деца - са не само физическите престъпления. Такива могат да бъдат и енергийните престъпления. Нечие енергийно поле може да бъде изнасилено от обидните думи или разрушителните обноски на друг човек. Бил, участник в един мой семинар, ни разказа за взаимоотношенията си със своя баща, които са пример за емоционално престъпление или изна­силване чрез зло отношение.

Докато растял, баща му непрекъснато го подценявал, като казвал, че „няма да стигне до никъде в своя живот". Години на­ред Бил се опитвал да докаже противното, но все не успявал.

Когато баща му починал, без да оттегли проклятието си, Бил изпаднал в състояние на душевна парализа. Страдал от хронич­на депресия, не можел да се задържи на нито една работа и бил импотентен. Бащата подценявал потентността на сина си в материален план, а не неговата сексуална потентност, но фи­нансовата продуктивност и сексуалността са енергии на вто­рата чакра и са тясно свързани помежду си.

Изнасилването и кръвосмешението на ниво енергийно поле са мотивирани от желанието индивидът да бъде парализиран и да му се отнеме способността да живее добре извън контрола на друго лице. Половите органи са мястото, където се складират вредите, нанесени от тези негативни действия и убеждения. Много хора, които имат проблеми с половата система, ка­то се започне от импотентността и безплодието и се стигне до рака на половите органи, си спомнят, че непрекъснато са би­ли критикувани професионалните им умения, амбиции и постижения, както и външния им вид. Всъщност техните родители са ги „изнасилвали", лишавайки ги от силата им, необходима за здравето и успеха им.

Енергийните престъпления от този тип са даже по-често срещани явления от физическото изнасилване и кръвосмешени­ето. Когато става въпрос за енергийно изнасилване и кръвосме­шение, еднакъв брой мъже и жени признават, че са били обект на насилие. Когато питам участниците в семинарите: „Кои от вас са чувствали достойнството или самочувствието си накърнени в професионалната или домашната си среда?", почти всички вдигат ръка.

Когато питам: „Кои от вас са или са били енергийни насилници?", реакцията, разбира се, е доста по-сдържана. Когато физическата надареност на друг човек ни застрашава и ние таим не­гативни чувства или влизаме в словесна престрелка, това вече е опит за изнасилване, опит да лишим другия от неговата сила. Половите органи са мястото, където физическото тяло складира лошите намерения: проявите на енергийно насилие са също толкова вредни за насилника, колкото и за жертвата. Престъпленията срещу други човешки същества тровят енергийната система на престъпника и заедно с това замърсяват биологичния му организъм. Енергийните престъпления са подчинени на кармичния закон за вечна справедливост, който стои над физическото правораздаване - дори и да ни се струва, че лицата с криминално поведение са се измъкнали безнаказано, особено в случаите на изнасилване и кръвосмешение, справедливостта ви­наги възтържествува на енергийно ниво и без наше знание. По тази причина, духовните учения наблягат на прошката, за да поощрят хората да продължат да живеят. От духовна гледна точка се подразбира, че Божественият ред е сила, която непрекъснато възстановява равновесието в нашия живот, сила, коя­то действа по-ефикасно, когато се откажем да търсим справедлив изход. Дали сме свидетели на правилния развой на събитията или не, е без значение. Това е „духовен факт", който чес­то пъти ни е трудно да асимилираме.

Сексуалността е форма на размяна и при определени обстоя­телства - вид валута. Много хора използват секса като средст­во за постигане на цел и стигат дотам, че се чувстват жертва на изнасилване, когато опитите им да подведат някого, се окажат безуспешни. Човек, който предлага секс, за да получи желана работа, или го използва, за да се доближи до човек, който е на власт, рискува да създаде ситуация, след която ще се почувства употребен. Когато сексът се използва за „честна размяна", енер­гийната вибрация на сексуалното насилие отсъства от тялото.

Най-старият вид сексуална валута, разбира се, е проститу­цията - най-обезсилващият акт, в който едно човешко същес­тво може да участва. Продаването на собствената енергия е по-широко разпространено престъпление от физическата проституция. Безброй мъже и жени се оказват в положение което за тях е олицетворение на физическа сигурност, като ед­новременно с това чувстват, че продават част от себе си.

Енергията на парите

В психиката на всеки един от нас живее частица от прости­тутката - онази част от нас, която може да бъде управля­вана от силна финансова фигура и с която неизбежно се сблъск­ваме в деловите си или в личните си отношения.

Парите, по отношение на енергията, са неутрална субстан­ция, чиято посока на движение отразява намеренията на индивида. Те обаче, имат необикновеното свойство да се вплитат в човешката психика като заместител на жизнената сила. Когато хората поставят знак за равенство между парите и жизнената енергия, която често не съзнаваме в действителност, последиците обикновено са негативни, защото всеки похарчен долар – пак несъзнателно – се превръща в енергиен разход, а недостигът на пари – в недостиг на енергия.

Неправилното осъзнаване на парите като жизнена сила, в съчетание с внезапна загуба на пари, може да активира всяко ед­но от следните тежки заболявания: рак на простатната жлеза, импотентност, ендометриоза, проблеми с яйчниците, болка в долната част на гърба и ишиас. Фактът, че толкова много физически проблеми, породени от финансов стрес, се проявяват в половите органи, е символна изява на енергията на фалоса, пред­ставена чрез сефира Йесод: парите са отъждествени с полова­та сила.

До известна степен, всички ние в своята психика свързваме парите с жизнената сила. Предизвикателството се състои в това да придобием, ако можем, такова отношение към парите, че те да стоят отделени от нашата жизнена сила. Това е трудно осъществимо, тъй като енергията ни ги привлича лес­но и естествено. Колкото по-безпристрастно е отношението ни към парите, толкова по-добре си служим с тяхната енергия.

Не може да се отрече, че парите имат място в символния и енергийния свят. Изрази като: „Парите са добър слуга и лош гос­подар" и „Парите изкарват глупостта на показ", отразяват об­щоприетото мнение, че това, което хората правят с парите си, говори много повече за техните истински подбуди,

Парите са средство чрез което правим своите лични възг­леди и цели публично достояние. Енергията предхожда действието, а същината на нашите намерения значително допринася за резултатите.

Личните убеждения относно парите влияят и на духовните ни нагласи и дейности. Преобладава убеждението, че Бог благославя онези, които се стремят да правят добро, като им дава парични награди, както и убеждението, че финансовата помощ чрез благотворителност ни защитава от бедност. Тези и много други убеждения изразяват представата, че общението ни с Бога се осъществява посредством финансови операции.

Дали тези нагласи произхождат от митологията или от ис­тината е без значение. Важното е, че сме далеч по-склонни да се доверяваме на известни поговорки, отколкото да се съмняваме в тях. Само този единствен факт говори, че сме свързали пари­те с вярата си. Най-мъдрото отношение, което можем да имаме към парите, е да ги схващаме като субстанция, която вярата е в състояние да привлече в живота ни.

За да превърнем парите от наш господар в наш слуга, трябва да поставим вярата над парите. Вярата, когато стои над па­рите, ни дава свобода да следваме своя интуитивен глас, без да придаваме излишно значение на финансовите въпроси. Безспор­но, докато сме част от физическия свят, трябва да уважаваме неговите закони за паричните задължения и да се отнасяме разумно към тях, но по-голямо внимание от това парите не заслужават.

Дори наченките на такава вяра са признак на духовна зре­лост. Един духовно зрял индивид може да действа, ръководейки се от подбуди, които биха смаяли финансово мотивирания човек. В много митове небето се свързва с вярващия човек, и после го ръководи, като всекидневно му изпраща „манна небесна", така че човекът може да изпълни възложена задача. Такива митове изразяват символното значение на сефира Йесод. Част от тази „манна небесна" притежава финансова енергия. Никъде в религиозната литература, доколкото аз знам, няма случай някой да е съжалил затова, че е следвал Божието ръководство.

Андрю, на двадесет и седем години, ме потърси за да му разтълкувам сън, който непрекъснато му се явявал. Сънувал, че се премествал да живее я Монтана. Нямал нито работа, нито дом, нито приятели или познати там, защото никога не бил ходил в Монтана. Опитал се да пропъди съня, сякаш бил натрапчив епи­зод от филм. Но постепенно сънят произвел усещане, че единствената причина да е на сегашната си работа, са финансовите изгоди, Попита ме какво според мен означава сънят и аз отговорих: „На твое място сериозно бих обмислила дали да не се пре­местя в Монтана."

Андрю отговори, че никога не е бил в Монтана и че няма же­лание да отиде там. Може би трябва да отиде на екскурзия до Монтана, само за да види как ще му се стори там, отвърнах аз. Каза, че ще помисли и ще ме уведоми.

Шест месеца по-късно получих писмо от Андрю. Продължавал да сънува все същия сън, само че сега усещането за финансо­вите изгоди го карало да се чувства като проститутка. Смятал себе си за човек на честта и когато сънят му подсказвал, че про­дава своята чест, му било трудно да преживее до вечерта. Отново го поощрих да посети Монтана, при това колкото се може по-скоро. Отговори, че сериозно ще помисли за това.

На следващата сутрин Андрю се обади, за да ми каже, че е на­пуснал работа. Когато влязъл в кабинета си, го връхлетяло чув­ство, на което бил длъжен да се подчини. Съобщил, че се мести в Монтана и неговите колеги решили, че си е намерил някаква ху­бава работа там. Казал им, че не само няма работа, нито някакво обещание за такава, но всъщност следва един сън.

След по-малко от месец вече беше в Монтата. Наел стая в до­ма на семейство, което притежавало скотовъдна ферма. Нуждаели се от помощник за домакинската работа и го наели. Един след друг, месеците минавали, Андрю работел повече с ръцете си, отколкото с главата - нещо ново за него. По празниците решил да остане при своите нови приятели, вместо да се върне на Изток. Тяхната дъщеря дошла за Коледа. През лятото Андрю се оженил за нея и през следващите пет години се учел как да управлява голямата ферма, която той и съпругата му щели да наследят.

Следвайки своя сън, Андрю се обявил за свободен човек, незави­симо дали го съзнавал или не. Неговите действия са заявление пред небето, че предпочита да застане очи в очи с неизвестността, пред това да продава своята чест заради финансова сигурност. В отплата, получил много повече, отколкото бил сънувал.

При многото негативни сексуални послания, които са част от нашата култура, не е лесно да имаме пълноценен сексуален живот, както е видно от следния случай.

Алън, на двадесет и една години, ме потърси за мнение, ка­то каза, че се страхува от жените и се нуждае от помощ, за да проумее причината. Разбрах, че е импотентен. Също така ос­танах с впечатление, че Алън осъзнава себе си като сексуално извратен, въпреки че нямах усещане да е блудствал с някого. Няма­ше и енергия на човек, с когото са злоупотребявали като дете, така че бях объркана от тази картина. Споделих впечатления­та си и го попитах защо се смята за сексуално извратен. Споде­ли, че когато бил юноша, заедно с други момчета се събрали, за да мастурбират заедно. Майката на едно от момчетата влязла неочаквано и закрещяла, че са извратени и че трябва да се сра­муват от себе си. Телефонирала на другите майки, както и на директора на училището. Настоявала, че тези момчета са опас­ни за момичетата и децата в града. Скоро всички знаели и всич­ки ги отбягвали. Веднага щом свършил училище, Алън се премес­тил в друг град, но вече бил убеден, че е извратен.

Алън призна, че е импотентен и че никога досега не е бил на среща с момиче. Отбелязах, че случаят от детството му е всъщност нещо много обикновено, толкова обикновено, че може едва ли не да се разглежда като тайнство на прехода за юно­шите. „Не съм убеден", беше отговорът на Алън. Ние се спора­зумяхме, че той ще потърси психотерапевтична помощ, за да се справи с проблема и да разбере, че тази случка не е доказател­ство за сексуална извратеност.

Година по-късно получих писмо от Алън, в което той споде­ляше напредъка, който беше постигнал в терапията. Пишеше, че е започнал да се чувства „социално нормален", което за него било ново усещане. Започнал връзка с жена, която го предразпо­лагала и на която разказал за травмиращото си преживяване. Тя реагирала със съчувствие и не се отвратила от него. Алън бил оптимистично настроен и вярвал, че скоро ще се излекува на­пълно.

Енергиите на втората чакра изваждат от паметта ни ми­нали преживявания, от които трябва да се освободим, като поддържат у нас желанието за телесно и духовно оздравяване.

Втората чакра е центърът на нравствеността. Законите са свързани с първата чакра, а личният морал и нравственост – с втората, влиянието на енергията на сефира Йесод и на тайнството Причастие върху нас се изразява в потребността от строг личен нравствен кодекс, който да ръководи нашите междуличностни отношения и да ни предупреждава чрез интуицията за опасността да изневерим на своя закон на честта.

Органите на втората чакра “записват" всички наши връзки, в които “даваме дума" на други хора, поемаме задължения към тях или приемаме такива. Строгият личен нравствен кодекс излъчва осезаема енергия. Тази част от нашата биология записва и обещанията, които даваме на себе си, например нашите решения да “превъзпитаваме” някои свои навици.

Физическият ред, за който първата чакра отговаря, създава у нас чувство за сигурност, а нейните закони - чувство, че това, което ни заобикаля, е под контрол. Нравствените правила и принципи на втората чакра ни дават езика, чрез който можем да съобщим какво приемаме и какво не приемаме в човешките взаимоотношения. Моралът има огромна свързваща сила: ние търсим приятелството на онези, които имат същото чувство правилно и неправилно като нас; когато някой се отклони от своите морални и нравствени принципи, ние в повечето случаи го отхвърляме и повече не го смятаме за приятел.

Ние също така искаме нашият бог да бъде един порядъчен бог и винаги се опитваме да проникнем в Божествения кодекс за правилно и неправилно, за награда и наказание, полагайки усилия да разберем защо „на добри хора се случват лоши неща". Утешава ни мисълта, че ако човешката справедливост ни изневери, Божествената справедливост ще се погрижи всеки да си получи „заслуженото".

Втората чакра приютява всичките ни страхове за оцелява­не. Ето защо сме изградили външна правна система, която наподобява „честната игра" и има решаващо значение за наше­то благополучие. Силата на закона или дори само използването на правна терминология освобождава клапата за енергиите, ко­ито се натрупват във втората чакра. Правната система, поне на теория, е средство за определяне на размера на вината и наказанието; често оправдателната присъда е въпрос на чест, а паричното обезщетение, което жертвата получава, олицетворява възвръщането на известна част от личното достойнст­во. Тази динамика е социалният вариант на истината „Почи­тайте се взаимно".

Чувстваме потребност от справедливост, ред и закон и в нашата биология, където съблюдаваме физическите закони на здравето, като например спортните упражнения, правилното хранене, съзнателното регулиране на стреса и спазваме извест­на последователност и ред. Тези закони сигнализират на наша­та физиология, че не сме застрашени физически и че се чувства­ме сигурно в своята среда. Несигурността, обратно, поддържа нивото на адреналина максимално високо и механизмът „бий се или бягай" е в постоянна готовност. Физическото тяло не може да понася продължително натоварване, без да се предизвика негативна биологическа реакция. Язвите и мигрената са два от често срещаните симптоми, които показват, че хаосът в човешкият живот е станал непоносим.

Пол, 42-годишен адвокат, ме потърси за мнение, защото, както ми обясни, стресът, свързан с неговата работа, го тревожел. Докато го изследвах, почувствах, че някаква токсична енергия се опитва да проникне във втората му чакра, сякаш някой или нещо се мъчи да го управлява. Същевременно разбрах, че Пол страда от мигрена и хронични болки в областта на гърба, шията и раменете.

Когато споделих впечатленията си с него, Пол ги потвърди, като каза, че имал различни по сила болки през последните де­сет години. Опитал да се лекува, но нищо не му помогнало. Гъл­тал хапчетата против болки като бонбони, което обясни мое­то впечатление, че нещо се опитва да го управлява: страхуваше се да не развие зависимост от обезболяващите лекарства. Източникът на болката, посочих му аз, беше натрапчивият им­пулс, който го караше да иска всичко да става по план. Част от тази мания се проявяваше като потребност да побеждава, без значение какво прави и в каква област - в правото, спорта, иг­рата на карти или дори това, да стигне някъде пръв. Потреб­ността да контролира всичко и всички беше неговият двигател и сега, когато приемаше обезболяващи лекарства, го измъчваше мисълта, че може да стане зависим от нещо. За Пол такова развитие на нещата би означавало да загуби чувството си за чест. Пол беше убеден, че да бъде контролиран от нещо или някого е заплаха за неговата почтеност; това беше неговият закон на честта.

Предложих му, тъй като беше юрист, да сключи договор със себе си, чрез който, стъпка по стъпка, да преустрои своя живот. Можеше да накара своята контролираща, но изпълнена с чест природа да работи за него, като постепенно се откаже от потребността да контролира крайните резултати. При всеки успех, казах му, енергията, произвеждана от този успех, ще облекчава неговата болка. Той хареса идеята, най-вече защо­то можеше да контролира съдържанието на договора. Каза, че ще сключи споразумението веднага и ще ми изпрати копие по факса, както и направи - на следващия ден.

Три месеца по-късно Пол ми изпрати бележка, че има напредък в лечението, откакто се е „договорил" със себе си за лече­ние. За да изкорени своята потребност да побеждава, той си забранил да залага на каквото и да е. Позволил на импулса си за победа да го управлява само в правните въпроси, където беше уместен. По-рано не съзнавал, каза той, че всеки, с когото се познавал, определял потребността му да побеждава като „неп­риятна състезателна природа". Страданието му било изцелено, мигренозните пристъпи ставали все по по-редки, а болките в гърба стихнали до такава степен, че отново можел да спорту­ва.

Историята на Пол има символно значение на причестяване със себе си; т.е. сключване на споразумение със себе си да пра­виш всичко за себе си, за да бъдеш здрав и уравновесен. Докато една непълноценна част от нашето същество влияе негативно върху останалия организъм, раздвижената енергия ще намалява, обърната срещу себе си Пол сключи успешен договор със себе си и започна да оздравява.

Човек по природа се нуждае от ред и закон. Ето защо лесно ставаме жертва на произвола на хора, които могат и искат да управляват. Инстинктът ни да се доверяваме на хората, с които живеем и работим, също е проява на енергията „Почитай­те се взаимно": неестествено е да гледаш отвисоко, когато се опитваш да създадеш нещо заедно с другите. И все пак много хо­ра злоупотребяват със своя авторитет, вместо да подкрепят околните.

В личните взаимоотношения е нормално да бъде създадена система от правила, които и двете страни са съгласни да спазват: никакви извънбрачни връзки, никакъв хазарт, никакви голе­ми покупки без взаимно съгласие и така нататък. Установяването на правила, за да бъде контролиран емоционал­ният, умственият, психичният или духовният расреж на друг човек, обаче, е енергетично разрушително. Ако една двойка не може да различава първоначалните правила и граници, за да отвори място за личния растеж, връзката се разпада. Родителите понякога насилват своите деца духовно и емоционално като им налагат строги правила, за да упражнят родителска власт.

Личното отмъщение е друг вид злоупотреба с енергията на втората чакра. Втората чакра е нашият център на самозащитата и средствата за отбрана. Въпреки че вестниците днес са пълни със съобщения за хора, раздаващи правосъдие с куршуми, най-често проявите на „вземане на закона в свои ръце" се осно­вават на лични психологични и емоционални закони на честта, като желанието да се „разплатиш" с човека, който те е наранил по някакъв начин. Енергията на отмъщението е една от най-силните емоционални отрови за нашия биологичен организъм и причинява разстройство на половите функции – от импотентност до ракови заболявания в гениталната област.

Личната сила на втората чакра

Понеже творчеството, сексуалността, нравствеността и парите представляват форми на енергията, изявяваща се посредством втората чакра, затова желанието за лична сила също заслужава да бъде разгледано. Чрез нея животът процъфтява. Ние се нуждаем от сила, за да живеем и да растем и за да се радваме на порядък в нас и около нас. Болестта, например, е естественият спътник на обезсилените хора. Всичко в нашия живот всъщност отразява връзката ни с тази енергия, проявяваща се като сила.

На нивото на първата чакра, ние имаме усещане за сила, ко­гато сме в група от хора, с които сме свързани чрез нещо, по­добно на електричество. Ентусиазмът на спортните запалянковци или на участниците в масовите политически прояви -обединяващи хората в отбор или кауза - са нагледен пример за такъв тип сила. Качеството на силата във втората чакра обаче кара тази енергия да се изявява във физически форми, като материализъм, власт, управление, собственост, сексуален магнетизъм, чувственост, еротика и наркомания. Всяка физически привлекателна форма, която силата може да приеме, е енерге­тично свързана с втората чакра. За разлика от първата чакра, чиято сила има групова природа, силата на втората ни чакра се противопоставя на околните. Всеки от нас, като отделен индивид, изпитва потребност да изследва своята връзка с физическата сила. Трябва да научим как и кога сме контролирани от външна сила, и за кой вид сила сме най-уязвими.

Силата е жизнената енергия, и ние знаем това по рождение. От най-ранни години изпробваме себе си и своята способност да получаваме знание за това, кой и какво притежава сила, да привличаме силата и да я използваме. Чрез тези детски упражнения откриваме дали разполагаме с онова, което притегля си­лата към нас. Ако го имаме, започваме да мечтаем какво ще пос­тигнем, когато станем възрастни. Ако обаче решим, че не можем да привличаме жизнената сила, заживяваме в нещо като „си­лов дълг". Виждаме се във въображението си като оцеляващи единствено чрез енергията на други хора, не със собствени си­ли.

За хората, които са уверени в своите способности да прив­личат силата, обикновените мечти могат да се превърнат във фантазии за власт. В най-лошия случай могат да придобият ма­ния за величие. След това разумът бива помрачен от желание за власт, което разширява параметрите на поведението извън допустимото, за да включи всички средства за постигане на та­зи цел. Желанието за власт може да се превърне в непреодолима страст, която се опълчва срещу волята на Бога. Жаждата за власт, заради самата власт, е тема на голям брой евангелски сказания и митове за човешки същества, които накрая са били принудени да преклонят глава пред Божествения промисъл.

Нашата задача е не да станем „целомъдрени" по отношение на властта, а да придобием достатъчно вътрешна сила, ,за да можем да общуваме с физическата сила без да продаваме душата си. Ето това означава да си „на този свят, но да не му принадлежиш". Ние се възхищаваме на хората, които са неуязвими за съблазните на физическия свят; те са нашите национални и духовни герои.

Ганди имаше чисти отношения с властта. Неговото жела­ние да подобри живота на народа на Индия имаше повече надличностна, отколкото лична мотивация. В своя личен живот той наистина изстрада дълбоко силата, особено що се отнася до секса. Неговото страдание обаче, само придава още по-голя­ма стойност на личните му заслуги в световен мащаб: той признаваше своите собствени несъвършенства и съзнателно отделяше своята обществена работа от слабостта си, като се стараеше да я използва, за да еволюира духовно.

Филмовият герой Форест Гъмп спечели сърцата на милио­ни, главно със своето етично отношение към силата във физи­ческия свят. Гъмп не беше открито религиозен и не отхвърляше секса, властта и парите. Напротив, постигна всички тези цели на втората чакра чрез своята невинност и неуязвимост за пошлостта на живота. Той нито веднъж не продаде душата си, независимо от страха и самотата.

Когато на моите семинари моля участниците да опишат от­ношението си към силата, атмосферата в стаята обикновено се променя драматично. Напрежението само усилва моето желание да получа отговор. Повечето хора променят положението си на стола, за да прикрият втората си чакра. Кръстосват крака нап­ример, или се навеждат напред, като поставят лакти на колене­те си и подпират глава с длани. Гледат ме като че ли искат да кажат: „Интересен въпрос, но не отиваш ли твърде далеч."

Когато предлагат отговори, една група неизменно описва силата като способност да държиш под контрол своята среда или като средство за изпълнение на задачите си. Друга група описва силата като вътрешна способност да контролираш се­бе си. Най-изненадващото в отговорите е, че повечето определят силата като имаща „обет", бил той нещо във външния свят или Аза. Въпреки че вътрешната сила е безспорно призна­та като идеал, на практика е по-малко популярна от външната сила първо, защото външната сила е много по-реална и приложима и второ, защото вътрешната сила в известен смисъл изисква да се откажем от взаимоотношенията си с физическия свят.

На този етап от своето развитие и като култура и като индивиди, можем да признаем, че външната или физическата си­ла е необходима за здравето. Здравето е пряк резултат от ду­ховните и терапевтичните принципи, които възприемаме във всекидневния си живот. И съвременната духовност, и психоте­рапията изтъкват, че личната сила е от основно значение за материалния успех и душевното равновесие. Тя участва пряко в създаването на нашия личен свят, както и на здравето ни.

Дейвид Четлахе Паладин (това е истинското му име) ми разказа своята история през 1985 година (Дейвид почина през 1986 година). Тя е свидетелство за способността на човек да придо­бие такава вътрешна сила, за която границите на физическата материя не съществуват. Когато се запознах с него, излъчваше вътрешна сила, каквато рядко се среща, и трябваше да разбера как е придобил онова, към което толкова много хора се стре­мят. Дейвид беше един от моите най-добри учители - човек, овладял свещената истина „Почитайте се взаимно" и предаващ изцяло на другите енергията на сефира Йесод и на тайнството Причастие.

Дейвид беше индианец от племето навахо, израснал в резер­ват през 20-те и 30-те години. На единадесет години вече бил алкохолик. Напуснал резервата, няколко месеца скитал наоколо, после започнал работа на търговски кораб. Бил на петнадесет години, но се представял за шестнадесетгодишен.

На кораба се сприятелил с един млад немец и друг млад индианец. Заедно пътували до различни пристанища из Тихия океан. В свободното време Дейвид рисувал. Едно от нещата, които рисувал, били скици на бункерите, които японците строели по бреговете на островите в Южните морета. Годината била 1941.

Рисунките на Дейвид някак си попаднали в ръцете на амери­канските военни. Когато го взели в армията, предположил, че ще продължи своята работа като художник. Вместо това ста­нал участник в секретна операция срещу нацистите. Индианци навахо и други коренни американци били включени в шпионска мрежа. Оперативните работници били изпращани в тила на врага, за да предават информация обратно на главната военна оперативна база в Европа. Тъй като всички радиопредавания се подслушвали, използвали езиците на коренните американци, за да е сигурно, че уловените съобщения няма да бъдат разбрани.

В тила на врага Дейвид бил заловен от група нацистки бой­ници. Нацистите го подложили на мъчения, като между друго­то, приковали краката му към пода и останал така дни наред. След като преживял този ужас, наредили да бъде изпратен в Концентрационен лагер, тъй като бил от „по-нисша раса". Дока­то го изтиквали в един товарен вагон, усетил, че някой го ръга в ребрата, заповядвайки му да се движи по-бързо. Обърнал очи към нацисткия войник. Бил немецът, с когото се сприятелил на борда на търговския кораб.

Немският приятел уредил прехвърлянето на Дейвид в лагер за военнопленници, където той останал до края на войната. Ко­гато лагерът бил освободен, американските войници намерили Дейвид в безсъзнание и умиращ. Транспортиран обратно в Съе­динените щати, прекарал две години и половина в кома, в една военна болница в Бетл Крийк, Мичиган. Когато най-накрая изля­зъл от състоянието на кома, тялото му било толкова изнемо­щяло от преживяното в лагера, че не можел да ходи. Прикрепен към крачни скоби и с помощта на патерици, с мъка изминавал къси разстояния.

Решил да се върне в резервата, да каже последно сбогом на своите роднини и близки, и после да постъпи в болница за вете­рани и да остане там до края на живота си. Когато пристигнал в резервата, неговото семейство и приятели били ужасени от това, което е станало с него. Събрали се на съвет, за да решат как да му помогнат. След събранието, старейшините се приближили до Дейвид, свалили скобите от краката му, вързали въже около кръста му и го хвърлили в дълбока вода. „Дейвид, повикай своя дух", заповядали те. „Твоят дух вече не е в тялото ти. Ако не можеш да го повикаш, ще те оставим да си отидеш. Никой не може да живее без своя дух. Твоят дух е твоята сила."

Да повика своя дух, каза ми Дейвид, била най-трудната зада­ча, с която някога се е заемал. „Беше по-трудно, отколкото да издържа с крака, приковани към пода. Видях лицата на онези нацистки войници. Преживях отново всички онези моменти в затворническия лагер. Знаех, че трябва да превъзмогна своя гняв и омраза. Едва не се удавих, но се молех гневът да напусне тяло­то ми. Това беше всичко, за което се молех, и молитвата ми беше чута."

Дейвид си върнал способността да ходи и се заел да стане шаман, християнски свещеник и лечител. Също така се върнал към рисуването и спечелил слава на изключителен художник.

Дейвид Четлахе Паладин излъчваше сила, която беше истинска божия благодат. Опознал най-тъмната страна на силата и надживял всичко, той се беше издигнал над мрака и прекара остатъка от живота си, лекувайки и насърчавайки хората да “призовават своя дух" от преживяванията, които изсмукват жизнената сила от телата им.

Централният въпрос в обединяването на противоположните енергии на взаимоотношенията е как да “се почитаме взаимно” Използвайки енергията на втората чакра, градивна­та сила на сефира Йесод и символното зрение на тайнството Причастие, можем да се научим да ценим свещените съюзи, в които влизаме през дните на своя живот.

Начинът, по който реагираме на външните предизвикателства, се определя до голяма степен от това как реагираме към себе си. Редом с взаимоотношенията ни с хората трябва да създадем здравословна и изпълнена с любов връзка със себе си – задача, която принадлежи на енергията на третата чакра.

Въпроси за самоанализ:

1. Как определяте творчеството? Смятате ли себе си за творческа личност? Преследвате ли докрай творческите си идеи?

2. Често ли насочвате своята творческа енергия към негативни полета на изява? Случва ли се да преувеличавате или изопачавате „фактите", за да подкрепите глед­ната си точка?

3. Имате ли проблеми със своята сексуалност? Ако е така, способни ли сте да работите за преодоляването им? Използвате ли хората за сексуално удоволствие или се чувствате използвани? Притежавате ли достатъчно сила, за да уважавате своите сексуални възможности?

4. Държите ли на думата си? Какъв е личният ви кодекс на честта? Моралният ви кодекс? Отстъпвате ли от етичните си норми, в зависимост от обстоятелства­та?

5. Чувствате ли Бог като сила, която налага справедли­вост във вашия живот?

в. Контролираща личност ли сте? Обичате ли да мерите сили с тези, с които общувате? Способни ли сте да виждате ясно себе си в обстоятелства, свързани с властта и парите?

7. Имат ли парите власт над вас? Правите ли компроми­си, които нарушават вътрешното ви Аз, заради финан­сова сигурност?

8. Страхът за оцеляването често ли диктува вашият из­бор?

9. Достатъчно силни ли сте да овладеете страха си за фи­нансовото и физическото ви оцеляване или те контро­лират вас и вашите нагласи?

10. Кои са целите, които в бъдеще трябва да постигнете? Какво не ви позволява да работите за постигането на тези цели?