Учейки ви да разбирате своето тяло и дух по един нов начин, „Анатомия на духа ви предоставя средства за постигане на духовна зрялост и физическо здраве


Глава 3 Третата чакра: силата на личността



страница8/12
Дата23.07.2016
Размер3.22 Mb.
#2900
1   ...   4   5   6   7   8   9   10   11   12
Глава 3

Третата чакра: силата на личността

Енергията на третата чакр, чакрата на личната сила, става доминираща вибрация в нашето развитие през пубертета. Тя ни подпомага в по-нататъшния процес на индивидуализация, на формиране на Аза, егото и личността, отделно от наследе­ната идентичност. Този енергиен център сьдьржа и повечето въпроси, свързани с развитието на личната сила и самооценката.



С третата чакра се завършва физическата трилогия на човешката енергийна система. Като чакри едно и две, тя е свър­зана главно с физическата форма на силата. Първата чакра отразява груповата, или племенната сила, втората – потока от енергия, протичащ между индивида и общността, а третата чакра е свързана с нашата лична сила по отношение на външния свят.

Местоположение: Слънчевият сплит. Енергийна връзка с физическото тяло: стомаха, панкреаса, надбъбречните жлези, тънките черва, жлъчния мехур, черния дроб, средната част на гръбнака, разположена над слънчевия сплит.

Енергийна връзка с емоционалното/умственото тяло: Третата чакра, често наричана слънчев сплит, е нашият център на личната сила, магнитната сърцевина на личността и егото. Болестите, които произхождат от този енергиен център, се активират от въпроси, свързани с отговорността за себе си, самооценката, страха от отхвърляне и прекомерната чувствителност към критика.

Символна/сетивна връзка: Третата чакра посредничи между предимно външното, характерно за първата и втората чакра, и постигането на субективно съзнание. Първата чакра има външен център на тежестта и мястото й е в груповото съзнание. Втората чакра също има външен гравитационен център, но се съсредоточава върху взаимоотношенията и тяхното въздействие върху нас. При третата чакра обаче, центърът на тежестта частично се измества от отношението ни към хората около нас, към това, как разбираме и се отнасяме към себе си.

Връзка със сефирот/тайнство: Сефира Неца олицетворява Божественото качество търпение, а сефира Од символизира величието и единоначалието на Бога. В системата от чакри тези две характеристики образуват двойка, защото в кабалистичното учение и двете олицетворяват качествата, които са ни необходими, за да “стъпим здраво на краката си” като индивиди. Така, Неца и Од, символно, представляват краката на тялото. Освен това те са смятани за източник на пророчеството и за център на символното зрение. Символното значение на Неца и Од има трайна духовна връзка с тайнството Конфирмация (Първо причастие) . Това тайнство олицетворява появата на „сьзнателното Аз”, или онази част от човешката личност, която е вечна и естествено свързана със свещеното.

Първичен страх: Страхът от отхвърляне, критика, от това да изглеждаме глупави и да не се справим с личните си задължения; всички тези страхове, свързани с външността ни, като например страхът от напълняване, оплешивяване или от остаряване; опасенията, че тайните ни могат да станат достояние на други.

Първични сили: Самооценката, самоуважението и самодисциплината; амбицията, способността да произвеждаме действие и способността да се справяме с кризите; смелостта да поемаме рискове; великодушието, етичността и силата на характера.

Свещена истина: Свещената истина на третата чакра е “Почитай себе си”, поддържана от духовните енергии на сефирите Неца (търпение) и Од (величие) и символното значение на тайнството Конфирмация, както и от силата, свойствена на третата чакра. Енергиите, които се събират в тази чакра, имат една единствена духовна цел: да ни помогнат да развием напълно своята способност да разбираме себе си - връзката със собствената ни личност и това, как да отстояваме и се грижим за себе си. Духовното качество, което тайнството Конфирмация ни дава, е самоуважението. Това тайнство символизира и прехода от детството към зрелостта. Всички ние сме заставали или ще застанем очи в очи със събитие, което ни разкрива нашите собствени вътрешни достойнства и слабости като независими от общността индивиди. Духовното качество, свойствено на третата чакра, ни принуждава да се осъзнаем като личности, различни от племенното Аз.
Развиване на чувство за собствено достойнство

Трите духовни потока се обединяват, за да създадат интуитивния глас на слънчевия сплит. В процеса на развитие на чувство за собствената ни същност, нашият интуитивен глас става естествен и постоянен наставник. »

Това, как изглеждаме в собствените си очи, дали уважаваме себе си, определя качеството на нашия живот, дали успяваме в работата, във взаимоотношнията, в лечението и интуитив­ните умения. Саморазбирането и самоприемането, връзката със себе си, в много отнощения представлява най-сьдбоносната духовна задача, която стои пред нас. В действителност, ако не се харесваме, ще бъдем неспособни да вземаме правилни решения. Вместо това, ще насочим личната си сила за вземане на решения в ръцете на някой друг: някой, на когото искаме да направим впечатление, или някой, пред когото се представяме за по-слаби, отколкото сме в същност, за да си осигурим физическа сигурност. Хората, които имат ниско самочувствие, привличат взаимоотношения и служебни ситуации, които отразяват и затвърждават тази слабост.

Преди време един човек сподели с мен, че никога не е очаквал да бъде обичан в брака си. Оженил се, само за да не е сам, убеден, че любовта е нещо, което се случва на други хора, но никога на хора като него. Никой не се ражда с ясно чувство за собствено достойнство. Трябва да придобием това качество с течение на времето, като се изправяме пред предизвикателствата, които животът ни поставя.

Третата чакра резонира на границите на физическото тя­ло. Силни ли сме физически или сме слаби? Способни или неспо­собни? Красиви или с физически недостатъци? Твърде високи или твърде ниски? От духовна гледна точка всяко едно физическо преимушество или недостатък са илюзия, само един „житейски реквизит". Но отношението на индивида към тях, приемането или отхвърлянето им, има решаващо значение за духовното развитие. От духовна гледна точка целият физически свят не е нищо повече от „класна стая", но предизвикателството към нас в тази класна стая, е: при това тяло, обкръжение и лични убеждения, какво ще изберем - това, което развива нашия дух, или онова, което изразходва силата ни за физическите заблуди, които ни заобикалят? Отново и отново, предизвикателствата на третата чакра ни карат да оценяваме своето чувство за лична сила и достойнство по отношение на външния свят.

Да вземем, например, предизвикателствата на третата чакра при жена в инвалидна количка. Това, че физическият свят е илюзия, не означава, че инвалидната количка не съществува или че физическият проблем на тази жена не е реален. По-скоро означава, че нищо във физическия свят не може да побере или ограничи силата на човешкия дух. Дори завинаги да остане в инвалидна количка, тази жена може да реши дали това е пречка за нейния дух. Ако избере възможно най-смислен живот в инвалид­на количка, това е нещо побече от психологически вярно реше­ние; тя взема духовно решение, което ангажира пълния запас от енергии на сефирот Неца и Од.

Запознах се с жена на име Рут, когато провеждах едноседми­чен семинар в Мексико. Рут беше отседнала в същия хотел - не участваше в семинара. Беше прикована към инвалидна количка от осакатяващ артрит - може би най-тежкия случай, който съм виждала.

Една сутрин станах необичайно рано и отидох с чаша кафе във вътрешния двор, за да нахвърля бележки за моята лекция през този ден. Забелязах Рут, която седеше сама и слушаше класическа музика от стар магнетофон. Бяхме се запознали пре­дишния ден, но тази сутрин не можех да откъсна поглед от нея. Мислех, че не го забелязва, тъй като беше с гръб към мен. Чудех се как се справя с това тяло, така страшно осакатено от бо­лестта, а също и напълняло, поради невъзможността да се движи. Изведнъж тя обърна глава към мен, усмихна се и каза:

- Чудиш се как мога да живея в това тяло, нали? Бях така изненадана, че нямаше как да скрия:

- Позна, Рут. Точно това си мислех.

- Добре, ела до мен, за да ти разкажа.

Докато придърпвах стола си към нея, тази седемдесет и пет годишна жена каза:

- Харесваш ли музиката „ню ейдж"?

Кимнах с глава и тя заяви:

-Добре, ще пусна тази ролка, докато ти разказвам за себе си.

На фона на музиката тази забележителна еврейка ми разказа историята си.

- На тридесет и осем години останах вдовица с две дъщери. Трябваше да ги издържам, а не знаех как. Превърнах се в най-ловкия човек, когото можеш да си представиш. Никога не съм открадвала, но бях много близо до това.

На двадесет и две години по-голямата ми дъщеря се присъе­дини към будистка комуна. Възпитах дъщерите си в традици­онно еврейско семейство в Ню Йорк, а тя отиде в будистка ко­муна! Всеки път, когато идваше да ме види, й казвах: „Как можа да постъпиш така с мен? След всички жертви, които направих за теб, как можа?" Трябва да сме водили този разговор поне сто пъти. Един ден тя ме погледна и попита: „Мамо, дрехите ми мръсни ли са? Мислиш ли, че в някакво отношение съм нечиста? Изобщо, правя ли нещо, което те обижда?"

Казах й: „Сигурно вземаш наркотици. Това е - те ти дават наркотици." Отговори: „Да, опитах наркотиците." Знаеш ли какво й казах тогава? Казах й: “Донеси ми малко.” И тя донесе. Донесе ми малко ЛСД, Бях на петдесет и пет години и взех наркотик.

Едва не паднах от стола, Не можех да повярвам, че е вземала ЛСД. Тя продължи:

- Вярваш ли в ангели?

-Да, разбира се.

- Добре, защото това ми се случи, след като взех наркотика. Имах свръхсетивно преживяване: носех се над тялото си, по-лека от въздуха. И срещнах това прекрасно същество, което каза, че е моят ангел. Оплака ми се: „Рути, Рути, знаеш ли колко ми е трудно да бъда твоят ангел?"

Отвърнах, че никога не съм мислила за това, и моят ангел каза: „Позволи ми да ти покажа как ми изглеждаш." И ми показа моя двойник - само че моят двойник беше цял омотан в хиляди гу­мени ремъци - и заяви: „Ето така ми изглеждаш. Всеки един от тези ремъци е страх, който те управлява. Имаш толкова много страхове, че никога не ме чуваш, когато се опитвам да ти говоря, за да ти кажа, че държа всичко под контрол."

След това моят ангел каза: „Ето ти ножица. Защо не отре­жеш всички тези ремъци и не се освободиш?" Точно това напра­вих. Отрязах ги до един. И с всеки отрязан ремък усещах неве­роятен прилив на енергия в тялото си. После моят ангел доба­ви: „Сега не се ли чувстваш по-добре?" Отвърнах, че се чувствам по-леко от въздуха и по-щастлива от всякога. Не преставах да се смея. Моят ангел продължи: „Сега трябва да се върнеш в тяло­то си, но преди да го направиш, ще ти покажа нещо."

Показа ми бъдещето, и се видях поразена от артрит. Не ми каза защо трябва да изтърпя това състояние, каза ми само, че трябва. Но ме увери, че ще бъде с мен при всяка стъпка от моя път. След това ме върна в тялото ми. Разказах на дъщеря си всичко, което се беше случило, и двете се смяхме почти непрекъснато в продължение на два месеца. Оттогава сме много близки. Когато преди десет години започна този артрит, си мис­лех: е, добре, това не е недъг. Бях наистина по-саката, когато можех да ходя: винаги толкова много се страхувах да остана са­ма, да се грижа за себе си, че исках дъщерите ми да бъдат до мен и никога да не се налага да се грижа за себе си. Но след това преживяване, повече не ме беше страх. Вярвам, че физическото ми състояние е начин да ми се напомня, че никога не трябва да се страхувам. Сега разговарям с моя ангел всеки ден и се смея, повече откогато и да било.

Бих искала да мога да водя Рут със себе си, където и да оти­да, за да разказва своята история на участниците в семинарите ми. За мен Рут и нейният ангел са близнаци. Нейната история олицетворява избора да вярваш, че свръхсетивния свят на Божествената енергия има по-голяма власт от физоческия свят на формите и материята. Този избор накара онова, което можеше да бъде пречка за нея, постепенно да се превърне във вдъхновение. Нейният недостатък се превърна в предимство. Това е влиянието на сефирот Неца и Од, нашите духовни „крака".

Укрепване на вътрешната сила

Когато вместо илюзиите на физическия свят предпочетем духа, слагаме „нов ред" в живота си. С всеки избор, който, правим, ние или затъваме още повече в илюзорния физически свят или прибавяме нова енергия към силата на духа. Седемте чакри са седем различни проявления на този основен урок. Всеки път, когато изберем това, което укрепва нашата вътрешна си­ла, ограничаваме влиянието на видимия свят върху нашия живот, тяло, здраве, съзнание и дух. От гледна точка на енергията всеки избор, който укрепва духа, засилва енергийното поле: колкото по-силно е енергийното ни поле, толкова по-малко са връзките ни с недобронамерени хора и неблагоприятни сьбития.

С Пени се запознах на един семинар, точно когато беше за­почнала активно да преустройва своя живот. Осемнадесет го­дини била омъжена за човек, който бил и неин бизнес партньор. В работата им Пени решавала всичко, била по-умна. Освен това била алкохоличка - обстоятелство, съвсем удобно за нейния съпруг, защото и той бил алкохолик. Искал Пени да пие, защото държейки я в полусьзнание, упражнявал повече власт в брака и в бизнеса.

Когато Пени се прибирала у дома от работа, и се заемала с кучетата и къщата, той й наливал чаша вино и казвал: „Сега върви и почивай. Аз ще се погрижа за вечерята." До вечерята вече била „на градус".

След седемнадесет години, Пени осъзнала, че има проблем. Решила да посешава сбирките на Анонимните алкохолици, но размислила. “Живеехме в малък град” - обясни тя. - Ако хората ме видеха на тези сбирки, щеше да се разчуе." Минавала оттам, но нито веднъж не посмяла да влезе. После не издържала. Вмес­то да разчита на съпруга си, телефонирала на една приятелка: „Помощ! Имам нужда от помощ." Приятелката насочила Пени към най-близкия клуб на Анонимните алкохолици.

Въздържането от алкохола променило живота й. Когато съзнанието й се прояснило, разбрала, че нищо в нейния свят, и най-вече бракът й, не върви. Макар че се страхувала да напусне съпруга си - което също означавало да напусне и работата си - тя сложила край на всичко с един замах. Преместила се в дру­га част на страната, продължила да посещава сбирки на Ано­нимните алкохолици и се записала на курсове по личностно раз­витие и тогава се запознахме. Постарала се да промени външ­ността си, направила си нова прическа и отслабнала с десет килограма. Накратко, върнала се към живота. Решила да се раз­веде със съпруга си, при все че това щяло да я постави в по-не­изгодна финансова позиция, защото „от това се нуждаеше ду­хът ми, за да бъде свободен". Докато вземаше всички тези мер­ки, Пени и аз обсъждахме всяка нейна нова стъпка и как би про­менила живота и самочувствието й. Разводът щеше да се от­рази на финансовото й положение и тя трябваше да разбере дали може да си осигури доход сама. Пени реши, че вярва достатъчно в себе си и че може. Положи усилия и стана препода­вател по невролингвистично програмиране. Накрая се запозна с Джеймс, чудесен човек, който отговаряше на нейните вече високи критерии за здраве и личностно развитие. Те се ожениха и сега провеждат семинари по личностно развитие из цяла Европа.

Историята на Пени говори за неограничените възможности на всеки човек и за способностите му да преобрази своя жи­вот, при условие, че прояви решителност и силно развито чув­ство за лична отговорност. Тези качества на силата са свойствени на третата чакра. Предаността на Пени към нейното из­целение изразява символния смисъл на тайнството Конфирмация. Тя се изключи от негативните хора и обстоятелства, мо­билизира своя дух и откри, че притежава безкрайна издръжливост (Неца) и достойнство (Од), чрез които успя да преустрои своя живот, Пени се изправи очи в очи със своите страхове и се освободи от тях, след което стана силна, здрава и преуспяваща.

Колкото повече укрепва духът ни, толкова по-неподвластен, на времето става нашия живот. Времето донякъде е илюзия на физическия свят, свързана с физическата енергия на първите три чакри. А тя ни е необходима за изпълнението на физическите задачи; например, за да стигнем от мисълта до формата, ми­наваме през последователни етапи. Но от гледна точка на вярата във възможността да оздравеем, нашето понятие за време трябва да бъде преразгледано.

Митът, че оздравяването отнема „много време," е много разпространен в нашата култура. Вярата в него го превръща в истина. В книга „Битие" от Библията е казано, че Йехова „вдъх­нал живот на човека." Избирайки да вярваме в нещо, вдъхваме на тази вяра част от своя дух и й даваме сила.

Нашата култура вярва, че изцелението от болезнените спо­мени на детството изисква дълги години психотерапия, но това не е задължително. С вяра болезнените спомени и отстраняването на влиянието им върху живота на индивида, може да стане много бързо.

Продължителността на оздравителните процеси е съизме­рима с времето, което племенният ум им приписва. Например племенният ум в днешно време е на мнение, че за определени ви­дове рак са достатъчни шест месеца, за да ни убият, че хората със СПИН живеят от шест до осем години, че скръбта по почи­нал съпруг продължава най-малко година, а тъгата по дете - цял живот. Когато вярваме на тези преценки, даваме на племенния ум власт над живота ни, вместо да упражняваме своята лична власт. Ако духът ви е достатъчно силен да се изолира от влиянието на някое групово убеждение, той е достатъчно силен и да промени живота ви, както показва необикновено съдържателната история на Маргарет.

С Маргарет се запознах на един мой семинар в Ню Хемпшир. Тя описа своето домашно възпитание като „обикновено, скромно и строго." Родителите й внимателно следели какво чете и определяли кои да бъдат приятелите й. Никога не й разрешавали да се занимава с неща, които възприемали като твърде „ра­дикални". Понякога дори се налагало да се крие, за да прочете вестник. Растяла, контролирана от родителския страх пред неизвестността. Когато тръгнала на училище, родителите й казали, че тъй като е жена, може да избира между две професии: на учителката и на медицинската сестра.

Маргарет решила да стане медицинска сестра. Скоро след като завършила медицинското училище, се омъжила за човек, който по нейните думи, бил „обикновен, скромен и строг, ко­пие на родителите ми."

Заедно със своя съпруг се преместила в малък град, където се грижела за болни по домовете. Градът, с типично „сладко" общество, имал своите местни знаменитости, по-специално една жена на име Оли, която неизвестно как си била спечелила репу­тация на „опасна". Никой не говорел с нея и никой не я канел на светски събирания. Децата по стара традиция й погаждали номера на Вси светии.

Един ден Оли позвънила в медицинската служба с молба за по­мощ. Медицинските сестри отказали да отидат - всички, с из­ключение на Маргарет. Докато вървяла към дома на Оли, изпит­вала съмнения, но там я посрещнала една, по думите на Марга­рет, „самотна, безобидна петдесетгодишна жена, жадуваща за човешка топлота".

Докато Маргарет се грижела за Оли, двете се сприятелили. Маргарет изчакала удобен момент и попитала Оли защо има та­кава репутация. Оли се поколебала, но после разказала, че като дете „ненадейно била обладана" от „сила". Тази сила можела да лекува хората. Бащата на Оли започнал да продава лечебната й дарба и спечелил много пари, докато един ден силата „като че ли просто изчезнала". Бащата помислил, че Оли се инати, и се опитал да върне силата й с бой, но така и не успял.

Когато пораснала, Оли напуснала своя дом и се преместила в друг град, кьдето никой не я познавал. Работила като чистачка и на тридесет и две години се омъжила. Тя и съпругът й имали две деца. Когато по-малкото им дете станало на пет години, се разболяло от левкемия. Докторът казал на Оли и на съпруга й да се подготвят за неизбежната му смърт. Едва тогава Оли разказала на мъжа си за способността, която имала като дете. Накарала го да се помоли заедно с нея, Господ да й върне дарбата по­не още веднъж. Коленичила край леглото на сина си, изрекла мо­литва, после поставила ръцете си върху детето. След два дни синът й показвал признаци на подобрение, а след седмица бил на път да оздравее. След по-малко от два месеца бил напълно здрав.

Докторът попитал Оли и нейния съпруг какво са направили, какво лечение са приложили на сина си. Оли помолила мъжа си да не казва на лекаря, но той не я послушал и разказал точно какво се било случило. Лекарят заключил, че Оли е „опасна" и посъвет­вал съпруга й да „внимава с тази жена. В края на краищата, може да е вещица или нещо подобно."

След пет месеца Оли се прибрала у дома и установила, че мъжът й е взел двете деца и я-е напуснал. Получил развод на осно­вание на нейната невменяемост. Оли била съкрушена. Няколко пъти се опитала да открие децата си, но напразно. Повече не ги видяла.

Взаимоотношенията между Маргарет и Оли ставали с всяко ново посещение все по-близки. „Силата" на Оли вдъхновила Мар­гарет и тя започнала да чете книги за лечители, лечителски способности и духовност. Оли й била разкрила един нов свят. Колкото повече научавала, толкова повече мислела за родители­те си, за техния страх от новите идеи и усилията им да напра­вят така, че тя да научи само „обикновените неща, както тех­ният обикновен начин на живот изисквал."

Маргарет се опитала да споделя със съпруга си всичко, кое­то научавала, като очаквала, че и той ще се вдъхнови, като нея самата. Но съпругът й се почувствал застрашен от Оли и от новите идеи, и един ден забранил на Маргарет да посещава Оли.

Преди това тя с радост се срещала с Оли, защото я обичала и защото Оли я учела на тайните за лечебната сила и на Божествената любов. Този път не искала да бъде управлявана от страховете на някой друг.

Маргарет изпаднала в най-дълбоката криза на своя живот, не само заради Оли, но и защото била „между два свята на мисъл­та". Знаела, че и с посещенията при Оли, и без тях, вече не можела да се върне към своите предишни разбирания за лечението и духовността. Искала да се учи и накрая казала на съпруга си, че ще продължи да изпълнява професионалния си дълг към Оли, независимо от неговото отношение.

Съпругът й започнал да я укорява и да й натяква: „Тази жена те е омагьосала, чудя се какво друго се случва между вас двете". Накрая атмосферата в дома станала непоносима и тя се премес­тила в друго жилище, с надежда, че временната раздяла ще излекува брака им.

Колежките на Маргарет, а също и нейните приятелки, зас­танали на страната на съпруга й. Маргарет жертва брака си за­ради една умираща луда жена, казвали те. Никой не разбирал при­чините, поради които правела всичко това. Тя се молела „за чу­до", било й все едно как Господ ще разреши кризата й - искала само тя да свърши.

Четири месеца по-късно Маргарет получила телеграма, в която нейният съпруг настоявал за среща. Помислила, че ще й по-иска развод, но вместо това, той казал, че току-що са му поста­вили диагноза рак на дебелото черво. Бил уплашен. И тогава се случило чудото: може ли Оли да му помогне, питал той. Марга­рет била извън себе си от вълнение. Веднага отишли в къщата на Оли.

Оли казала на съпруга на Маргарет, че нейната сила идва от Бога и че той тдябва да се съсредоточи върху това. Положила ръце върху него и останала така в продължение на десет мину­ти. За по-малко от три месеца съпругът на Маргарет оздравял. Ревностно се грижел за Оли и настоял да се пренесе в дома им, където тя живяла до края на живота си.

„Сега съпругът ми прави всичко, за да помага на хората и на мен. Приемаме болни в дома си, молим се заедно и предлагаме съвети за лечение. Това, което се случи, е невероятно. Съпругът ми често казва: „Всеки ден благодаря на Бога в молитвите си, че ти не се съгласи с мен и остана вярна на убежденията си. Ако днес съм жив, го дължа на теб."

Без съмнение, нашите спомени от детството могат да бъ­дат източник на голяма душевна болка. Но, както при Маргарет, може да ни се удаде възможност да превърнем тази болка в из­точник на вдъхновение за нов избор в зряла възраст.
Самоуважението и интуицията

Когато започнах със семинарите по интуитивно ръкобвдство, давах на участниците упражнения за концентрация и ме­дитация. Въпреки това повечето от хората, които медитира­ха, казваха, че нямат успех в развиването на своята интуиция. По време на един от семинарите, осъзнах, че всъщност досегът с интуицията не е достатъчен. В по-голямата си част, участ­ниците вече бяха във връзка със своята интуиция, но разбираха естеството й съвсем погрешно.

Всеки участник в семинарите смесваше интуицията с пророческия дар. Мислеше, че интуицията е способност да се предсказва бъдещето. Но интуицията не е нито способност да пророку­ваме, нито средство за избягване на финансова загуба или неспо­лучлива връзка. Всъщност тя е способността да използваме енергийните данни за вземане на незабавни решения. Енергийните данни са емоционалните, психологичните и духовните елементи на дадена ситуация. Те се проявяват в живота ни всекидневно, така че не са някаква свръхсетивна информация от бъдещето.

Информацията, която е достъпна за интуицията, ни дава знак за присъствието си, като ни кара да се чувстваме напрег­нати, угнетени и тревожни, или в другата крайност - разсеяни и апатични, сякаш внезапно сме изгубили връзка с всички свои усещания. Нашите съновидения от интуитивно естество съдържат символи на промяната или на хаоса. Често пъти таки­ва съновидения се явяват по-интензивно по време на емоционални кризи. Енергийните или интуитивни усещания сигнализи­рат, че се намираме на кръстопът и че имаме възможност да повлияем на следващия етап от живота си, поне до известна степен чрез свободния избор.

Интуицията и независимостта на третата чакра ни дават способността да поемаме рискове, да извършваме целенасочени действия по инстинкт. Евън. 28-годишен, страдаше от тежък улцерозен колит. Докато го преглеждах, получавах все една и съ­ща картина - кон, който водят към стартовата врата, но ни­то веднъж не се надбягва. Третата чакра на Евън беше като ши­рок отвор, от който се изливаше енергия. Изглеждаше така, ся­каш не му бяха останали сили да се държи на краката си. Всъщ­ност имаше вид на човек, който беше бягал от възможностите, предоставени му от живота, поради страх от неуспех, и нито веднъж не бе рискувал да потърси потвърждение на някое хрумване, подсказано му от интуицията.

По неговите собствени душ, животът му бил поредица от лъжливи стартове. Обмислил всички възможни начинания в об­ластта на бизнеса, но нито едно не му допаднало. Вечно проуч­вал пазара на ценни книжа, в търсене на формула, която да му разкрие механизма на покачване и спадане на цените на акции­те. Обладан от тази страст, грижливо събирал статистически данни, фактически станал доста добър в разпознаването на ак­циите, чиято цена била на път да се покачи. Когато го попитах защо чисто и просто не е продължил нататък и не е инвести­рал в някои от онези акции, той отговори: „формулата все още не е перфектна. Трябва да бъде перфектна". Въпреки това се ядосваше на себе си, тъй като няколко пъти щял да спечели мно­го пари, ако се бил доверил на вътрешния си глас. Всъщност, щял да стане много богат. Отбелязах, че след като се справя така добре „на хартия", със същия успех би могъл да спечели чрез ед­на действителна инвестиция. Евън отговори, че пазарът на ценни книжа е непостоянен и че никога не може да бъде напъл­но сигурен, че прогнозите му ще се окажат верни.

С улцерозния колит тялото на Евън се раздираше от неспособността да действа по вътрешен инстинкт. Не можеше да си наложи да инвестира дори малка сума пари. Страхът да поеме риск буквално разрушаваше тялото му, макар че беше маниакално отдаден на един бизнес, който не е нищо друго, освен риск. Ако му кажех да използва техника на релаксация, щеше да е почти толкова уместно, колкото ако кажех на някой тинейджър да се прибира навреме у дома. Трябваше да отклони вниманието си от своя подобен на компютър ум и да се обърне към инстинктите си. Но той упорито настояваше, че инстин­ктите не дават „гаранция" за резултатите, само подсказват възможностите.

По същия начин участниците в моите семинари бяха във връзка с интуицията си, но смятаха, че интуиция означава да получаваш по-скоро ясно, отколкото насочващо ръководство. Надяваха се, че едно добро „попадение" би им дало възможност да уредят живота си по ноя начин, да постигнат съвършена хармония и щастие. Но интуитивно ръководство не означава да следваме глас, който води до Обетованата земя. То означава да сме достатъчно уверени в себе си, за да а приемем че чувството, което изпитваме, всъщност ни насочва към поемане на отговорност за своя живот и към решения, които могат да ни избавят от застоя или нещастието.

Жена, която страда от ниско самочувствие, не е способна да следва своите вътрешни импулси, защото страхът й от провал е прекомерно силен. Интуицията, като всички медитативни дисциплини, може да бъде изключително резултатна единствено при условие че индивидът притежава смелостта и личната сила да извършва целенасочени действия под нейно ръководство. Ръководството предполага действие, но не гарантира отсъствието на риск. Ние оценяваме собствения си успех от гледна точка на нашето удобство и сигурност, докато вселената преценява успеха ни по това колко сме научили. Докато нашият критерий за успех е чувството за удобство и сигурност, ще се страхуваме да се ръководим от интуицията си, за­щото, самата й природа ни насочва към нов цикъл на обучение, или усвояване на нови знания, което не винаги ни привлича.

На един от моите семинари, жена на име Санди с гордост отбеляза, че е прекарала шест години от живота си в един индийски ашрам, разработвайки своя медитационна практика. Всяка сутрин и вечер се отдавала на едночасова медитация и по­лучавала много ясно духовно ръководство. Веднъж, когато оста­нахме насаме, тя ме попита дали моята интуиция не ми подсказва кьде е най-добре да живее и как да се издържа. Защо сама­та тя не е получила такава информация по време на медитация, на свой ред попитах аз и допълних, че професионалното ориен­тиране не е моя специалност. Отговори ми, че интуицията й я напътствала само по духовни въпроси. Но нали професията е част от нейния живот, възразих аз, и следователно част от ду­ховната й дейност. Каза, че чисто и просто не може да получи такъв вид информация. След това я попитах:

- А кой е възможно най-лошият отговор, който интуиция­та ви подсказва при медитация?

- Това е лесно - отговори тя веднага - да се върна към преподавателската работа в Детройт. Всъщност вече имах такива кошмари.

- На ваше място - казах - бих обмислила тази възможност. Изглежда ми като ръководство.

Година по-късно получих писмо, с което Санди ме уведомява­ше, че след моя семинар, вътрешният подтик да се върне към учителската професия не й давал нито миг покой. Борила се с него така упорито, че получила мигренозни пристъпи и сънят й се разстроил. Междувременно се издържала като продавачка в книжарница, но не й плащали достатъчно. Така че, когато й предложили да замества в нейния бивш училищен район, приела. За два месеца организирала факултативен курс по медитация за ученици от средните училища, който се провеждал два пъти седмично след редовните занятия. Курсът се оказал толкова ус­пешен, че бил включен в учебната програма за следващата годи­на. Санди с удоволствие подписала преподавателския договор. Скоро след това мигренозните болки и безсънието й изчезнали.

Изцелението изисква вяра в собствените възможности. Преди да осъзная значението на самочувствието за развитието на интуитивните умения, бих твърдяла, че вярата е най-важният фактор в процеса на лечението. Сега поставям знак на равенство между вярата, от една страна, и самочувствието и силата на индивида, от друга, защото ниското самочувствие отразява липсата на вяра в себе си, а също и в силите на невидимия свят. Безспорно вярата е жизнено необходима за справяне със задачите на всекидневието.

Така например, една жена, която още не беше навършила тридесет години, на име Джанис, ме потърси, защото искаше да научи как да се грижи за здравето си. Джанис имаше няколко сериозни здравни проблема, но не ме попита защо й се случват всички тези неща; искаше само да започне да се лекува.

В юношеска възраст била оперирана поради блокаж в дебело­то черво. Когато се запознахме, беше омъжена, майка на едно дете, и лежеше в болница заради седма коремна операция. По-го­лямата част от чревния й тракт беше отстранена и щеше да има колостома до края на живота си. Не можеше повече да при­ема твърда храна, и трябваше да се храни през катетър, имп­лантиран в горната част на гръдния кош, който също щеше да остане до края на живота й. Вечер, преди лягане трябвало да се скачва към течната храна, която през нощта щяла да се стича в тялото й. Тъй като този начин на хранене, наречен хиперали-ментация, бил току-що разработен, не влизал в застраховката й. Пътуванията и дори екскурзиите в края на седмицата се превръщали в истинско мъчение, тъй като трябвало да взема цялата тази медицинска екипировка със себе си. В резултат от всичко това, Джанис и нейният съпруг потънали в дългове.

На път за болницата, преди срещата с Джанис, си мислех, че ще бъде отчаяна поради положението, в което се намира, и из­пълнена със страх пред бъдещето. Но за голяма моя изненада, тя излъчваше позитивно отношение и енергия. Интересуваше се от енергийните техники като медитацията и визуализация­та, за да подобри чрез тях здравето си. По време на разговора ни отбеляза: „Трябва да призная, че докато ми поставяха кате­търа, се чувствах недостойна, да не кажа виновна. Мислех си, че съм се превърнала в бреме за моя съпруг и едва ли съм подходяща съпруга. След това, обиколих няжои от залите в болницата и видях състоянието на други хора. Реших, че моето положение не е чак толкова лошо и си казах, че мога да се справя с него."

След последната операция, Джанис се върнала в училище, за да завърши и да се дипломира като медицинскаестра. Но докато се настройвала към предишния си живот, нейният съпруг поискал развод. Джанис ми телефонира и се уговорихме да се срещнем. По време на разговора ни отбеляза: „Не съм чак толкова изненадана, че Хауард иска развод. Той ми даде всичката подкрепа, на която беше способен, през последните дванадесет го­дини, но за него този брак не беше кой знае какво. Не мога да му се сърдя; имам син, който се нуждае от мен, и съм дълбоко убе­дена, че отрицателните емоции само ще влошат физическото ми състояние. Но съм уплашена - какво да правя сега? Има ли ви­зуализация, която изведнъж да ми даде смелост?"

Решихме, че разводът й сега е на първо място по важност и че се нуждае от възможно най-голяма подкрепа през месеците, които й предстоят. В последната фаза на развода, Джанис си на­мери работа в една местна болница. Задно със своя десетгоди­шен син се премести в нов апартамент и се постара да завърже нови познанства. Превърна своя духовен живот в приоритет и всяка сутрин тя и синът й визуализираха живота си като щастлив и пълноценен – дейност, което активира духовните им енергии, свързани с третата чакра: издръжливостта, жизнеността и самоуважението. Твърдо беше решила да „отстоява себе си" в това изпитание. И успя. Здравословното й състояние остана непроменено през този преходен период, и една година след развода, срещна прекрасен мъж и се омъжи повторно.

Историята на нейния живот е един добър пример, който показва, че човешкият дух е способен да превъмогне физическите недостатъци и смело да отговори на предизвикателствата, отправени към личността. Джанис преживя тежки дни, но се убеди, че самосъжалението е по-вредно за нея от физическото й сьстояние. Положителната нагласа и всекидневната духовна практика поддържаха нейното физическо и душевно равновесие - символ на енергийната подкрепа на сефирот Неца и Од и тайнството Конфирмация.

Символното значение на тайнството Конфирмация е, че ко­гато укрепваме душевно, оживяваме вътрешно. Чувството за собствено достойнство и осъзнатата индивидуална мощ поня­кога идват внезапно, в някой паметен момент от живота, кой­то придобива значение на посвещение в духовна зрялост. Може би в момент на внезапно просветление сте разбрали как бихте могли да изпълните някоя задача, която преди не е била по сили­те ви. Може би сте видели себе си като силни и надарени, и сте осъзнали, че бихте могли да постигнете всякакви цели - от доб­ра физическа форма до финансов успех.

Развиването на самоувереност за преследване на цели е на­чин за превръщане на индивидуалната сила във фактор на индивидуалната промяна. Едновременно с това може да се очаква също толкова внушителна промяна в духовния живот на индиви­да. Вътрешното укрепване измества гравитационния център на личността от „външното" към „вътрешното" - знак за ду­ховен преход.

Повечето култури практикуват обред на прехода за младе­жите - тайнство, което олицетворява достигането на пълно­летие на духа: например, бар мицвах в юдейската култура и Конфирмацията в християнската. В традициите на много коренни американци, поне исторически, младите мъже били изп­ращани далеч от племето, за да поживеят сами в пустошта, след което били удостоявани със званието воин. Тези церемо­нии отбелязват края на зависимостта на младия индивид от протективната енергия на племето и поемането на отговор­ност за своя физически и духовен живот. Освен това церемони­ята отбелязва официалното племенно признаване на този акт. Веднъж „посветен", младият човек става обект на по-големи очаквания от страна на приятелите и семейството.

В течението на живота, самооценката може да се развие на етапи чрез преодоляване на различни изпитания, поредица от малки стъпки към посвещението. Всеки път, когато отбеле­жим напредък в самооценката, дори минимален, се налага да про­меним нещо във външната динамика. В повечето случаи нена­виждаме промяната, но да се променяме е необходимост, и инициацията е израз на тази необходимост. Може да се наложи да прекратим някоя връзка, защото сме станали достатъчно силни и се нуждаем от по-силен партньор. Или може да напуснем работата си, защото изпитваме потребност да скъсаме с познатите безопасни модели и да изпробваме собствените си творчески възможности. Ако често се втурваме към резки промени, те могат да се окажат пречка. Ето защо трябва да се ста­раем да регулираме възможностите си и да не приемаме по няколко предизвикателства едновременно. Промените, които осъществяваме, докато преодоляваме препятствията едно по едно, трасират пътя ни към личната сила.
Четирите степени на личната сила

Думата самоуважение стана популярна в началото на 60-те години, десетилетие на революция, която избистри нашето понятие за силна личност. Едва тогава самоуважението беше признато като крайно необходимо за здравето на жените и мъжете, което, от своя страна, беше дефинирано по нов начин, за да включи не само физическото, но и психичното и духовното здраве.

Всяко от следващите три десетилетия внесе допълнител­на яснота в тази нова дефиниция на самоуважението. Символно, обществените тенденции между 60-те и 90-те отразяват степените на развитие, през които всички ние преминаваме ка­то индивиди. След десетилетието на 60-те - десетилетието на революцията - дойдоха 70-те - десетилетието на инволюцията. Първичната енергия, освободена през 60-те години, коя­то премахна външните ограничения, доведе до задачата на 70-те години да бъдат премахнати вътрешните ограничения. То­ва беше десетилетието, което превърна думата „психотера­пия" в част от всекидневния речник.

Десетилетието на 70-те обедини две нови психологични си­ли. Първо, изключително силните думи „собствена личност" бяха освободени от пуританския си затвор, в който единстве­ният им корелат беше „егоизъм". Това обстоятелство е карало хората да се въздържат от преследване на каквато и да е фор­ма на лично развитие в продължение на векове. 70-те години думата „сам" влезе в състава на много нови думи - например в самомотивировка, самолечение, самосъзнание. Тази проста про­мяна означаваше, че всеки един от нас получава собствен ключ към „тайната градина", където с малко чужда помощ всички ние огкриваме, че всъщност можем да вървим напред без чужда помощ.

Не е чудно, че възхищението от собствената личност дос­тигна краен предел. За да изпитаме докъде може да ни доведе нашето ново отношение, тема на 80-те стана разглезването на „Егото": нарцисизмът. Нарцистичната атмосфера на 1980-те години ни накара да се почувстваме така, като че ли внезапно сме станали свободни да задоволяваме всички свои физически желания. И си позволявахме всичко. Колко бързо можем да забо­гатеем? Колко бързо можем да предаваме информация? Колко бързо можем да превърнем нашия свят в технопланета? Колко бързо можем да отслабнем? Колко бързо можем да се излекуваме? Дори осъзнаването - до този момент една свята цел, изискваща дожЖивотна самоотвержена работа - се превърна в нещо, за което хората си мислеха, че могат да постигнат за няколко сед­мици, ако платят достатъчно пари.

Угаждането на „егото" достигна краен предел и когато нав­лязохме в 90-те, махалото още веднъж се беше залюляло от вън­шния свят към вътрешния, насочвайки всички тези енергийни модели кьм личната еволюция - формирането на един Аз, който е достатъчно силен да бъде „на този свят, но не от този свят", един Аз, който може да се радва на великолепието на физическия свят, без да поволява на световните илюзии да изпразват душата.

Революцията, инволюцията, нарцисизмът и еволюцията са четирите фази, през които вървим напред кьм придобиване на самочувствие и духовна зрялост. Един духовно развит зрял ин­дивид несъзнателно включва всички свои духовни качества във всекидневните си решения. Духовните мисли и дейности на индивида са неотделими от другите аспекти на живота му: всичко става единно цяло.

Един човек може да прекара години във всяка една от тези степени, или само месеци, но независимо колко дълго трае всяка една от тях, този човек неминуемо ще трябва да се справи с изпитанията на собствения си характер, етика, морал и самоуважение.

Ние трябва да работим, за да открием себе си, за да разбе­рем защо имаме тайни, вредни привички или обвинябаме други­те за своите грешки. Трябва да работим, за да разберем защо ни е трудно да получаваме или отправяме похвали, или дали не но­сим срам в себе си. Трябва да започнем да се гордеем със своя характер и постижения без чувство на неудобстяо. Трябяа да изу­чим параметрите на сяоя характер - колко от себе си сме готояи да пожертваме и къде са границите на възможностите ни и дори дали имаме граници. Изграждането на личността изисква да опознаем себе си, а не биологичното или етничес­кото си наследство. Първата степен на самопознанието е революцията.

Първата степен: революцията

Развитието на самоуважението изисква цялостна реяолюция или няколко частични промени, чрез които да се отделим от групояия интелект и да изградим сяой собствен авторитет. Може вне­запно да разберем, че мнението ни се различава от това на нашето семейство или нашите връстници, но и в двата случая ще ни бъде трудно да се освободим от груповата енергия, чиято сила зависи от членовете на общността и противопоставянето им срещу изя­вите на индивидуалността.

Намирането на свой собствен глас, дори в частичните промени, е изключително важно в духовно отношение. Духовната зря­лост се измерване чрез прекомерната сложност на личните раз­бирания, а чрез тяхната естественост и смелостта да бъдат изразени и защитени. Под смелост нямам предвид необузданото упорство на двама души, сплели „мечове"; тази динамика е премерване на силите при втората чакра. Духовната зрялост, обратно, е способността да отстояваш собствената си територия като отражение на една истинска вътрешна увереност.

Джери ми се обади за преглед, защото страдаше от язви. Ви­дях много ясен образ на връзка с жена, която нарушава неговия морален кодекс. Усетих, че му харесва ролята на поробител на тази жена, но същевременно е разочарован от нея, и че е също толкова разочарован от себе си, защото не е в състояние да й каже какво изпитва. Когато споделих интуитивните си възпри­ятия с Джери, той ми каза, че Джейн, неговата приятелка, е наркоманка. Запознал се с нея, когато била „чиста", и след месец се пренесла при него. Всичко като че ли вървяло добре още два месеца, след което поведението на Джейн започнало да се проме­ня. Той я попитал дали не е започнала отново да взема наркотици, но тя отрекла, като обяснила, че й липсва настроение, защо­то иска да напусне работа, а няма представа къде да отиде. Отначало той й вярвал, но после забелязал, че от портмонето му липстват пари. Когато я попитал, Джейн му отговорила, че й трябвали пари за домакинството и се извинила, че не го е уведомила. Историите на Джери за лъжите на Джейн изпълниха тридесет минути от нашия разговор.

Поисках от Джери да види ситуацията ясно. Преди да заживее с Джейн не бе имал язви. Цроблемът му не е Джейн, казах, а фактът, че ужасно му се иска да й каже, че не вярва на извиненията й. Той млъкна. После каза, че не желае да мисли за Джейн като за причина за язвите. Вече се е обвързал с нея и не е редно да я изоставя в нужда. Страхувал се, че ако й се противопостави, тя ще го напусне. Попитах го кое предпочита да загуби, здраве­то си или Джейн, и добавих, че вече се е противопоставил на Джейн -само че язвата му е тази, която разговаря. Два дни по-късно Джери ми се обади, за да ми каже, че е помолил Джейн да се изнесе. За голяма своя изненада, каза той, почувствал облекчение от решението си. „Не знаех, че съм способен на това, но не можех повече да живея така. По-добре да бъда сам, отколкото да живея в лъжа."

За Джери, да се противопостави на Джейн беше лична рево­люция. Чрез това преживяване той научи, че трябва да уважава своите ценностни критерии и че има смелостта да направи необходимия избор.

Когато развием този вид вътрешна сила в себе си, дори в малка степен, сме по-способни на интроспекция и самоанализ. По този начин постепенно заместваме влиянието на племенното или групово съзнание със свое собствено вътрешно или интуитивно ръководство. Щом този процес започне, естествено настъпва следващата степен, степента на “инволюцията", проучването на нашето вътрешно Аз.

Втората степен: инволюцията

Всяка нова среща или пробуден интерес кара нашето вътрешно Аз да се запита: „В какво друго вярвам? Какво друго мисля?! Искам да познавам себв си по-добре. Това е молба за инфорция”. Във всяка нова ситуация, информацията ни залива. Получа­ваме впечатления за нови хора и обстоятелства. В тази сте­пен, в инволюцията, анализираме външния свят и до колко той отговаря на нашите потребности. Често този самоанализ ни кара да насочим вниманието си към отношенията ни с Бога и смисъла на живота ни, но преди това трябва да развием определено ниво на вътрешна жизнеустойчивост, което да ни даде сили да се справим с последиците от самоаналитичното умозрение. На моите семинари хората признават, че когато им задавам определени въпроси, изискващи самовглъбяване, предпочи­тат да ги заобиколят, защото не искат да познават себе си чак толкова добре. Или казват: „Не зная. Никога не съм мислил за това", на което аз отвръщам: Добре, помислете за това сега!" Защо е такава обичайната реакция? Защото самопознанието предполага избор и действие, а много хооа не се чувстват готов нито за едното, нито за другото.

По време на един от моите семинари срещнах Ема, жена наближаваща шестдесетте, която току-що беше приключила химиотерапевтичен курс за лечение на рак на дебелото черво. Имаше шест големи деца, вече зрели хора. Каза ми, че нейният рак станал за нея стимул. Докато се възстановявала, осъзнала, че нейните деца, които я обожавали, най-много обичат в нея „слугинята". Била много наскърбена, когато четири от децата й отбелязали, че сега, докато оздравява, трябва да намерят някой друг, който да прави това или онова вместо тях; и кога ще бъде отново на крака? Ема разбрала, че трябва да направи преоценка на своята роля в собствения си живот и да реши какво й е необходимо, за да оздравее. Нейната революция я довела до инволюция, и така тя прочела много книги за самолечението и самосъзнанието. Осъзнала, че е живяла за децата си и че сега иска да живее за себе си. Нужни й били няколко месеца, за да събере смелост да промени правилата в своя дом, но го направила. Съ­общила на децата си да не разчитат повече на нея да бави бебе­тата; че отсега нататък няма винаги да се грижи за обедите и вечерите и че няма да оставя своята работа, за да изпълнява поръчките им. Накратко, предявила правото си да казва „не". Де­цата й били толкова разстроени от нейното изявление, че фактически свикали семеен съвет (племенно събиране), за да обсъ­дят как да се справят с нея. Ема не отстъпвала и казала на деца­та си, че трябва да се настроят към факта, че освен тяхна майка, тя е и личност със свои потребности, и че завинаги се от­тегля от ролята си на майка.

Историята на Ема показва как степента на инволюцията бива последвана от нарцистичното раждане на нова представа за собственото Аз.


Третата степен: нарцисизмът

Въпреки своята лоша репутация, нарцисизмът, понякога, е необходима енергия за развитието на вярно чувство за себе си. Променяйки стоя външен вид с нова прическа, нови дрехи, и може би дори с нови телесни форми, в резултат на тренировки, показваме, че промени се извършват и вътре в нас. В тази степен, сме уязвими и можем да срещнем критики от страна на други членове на племето или групата, но нарцистичната енергия ни помага да пресъздадем себе си, да разширим границите на своите възможности, въпреки противопоставя­нето. Промените в този стадий ни подготвят за по-значимите вътрешни промени, които следват.

Гари описа красиво този стадии, като ни разказа, на един се­минар, как изведнъж започнал да се облича официално за концерти и театрални постановки, докато по-рано винаги носел джинси и спортни ризи. Въпреки че дори само мисълта да скъса с навиците на приятелите си го карала да се облива в студена пот, гледал на тази промяна като на важна крачка в своето лично развитие, защото искал да разбере какво е да го „гледат със завист". Не че искал да му завиждат; искал да се освободи от груповия контрол, който приятелите му упражнявали, налагайки му скромния вид, който постоянно излъчвал. Гари каза, че е хомо­сексуалист, и когато попитах дали е откровен със семейството си за това, той отговори: „Още не. Работя, за да придобия тази степен на самочувствие малко по малко. Веднага щом стана достатъчно силен да нося дрехите, които искам, ще се потрудя да стана достатъчно силен да бъда такъв, какъвто искам да бъда." Да бъдем такива, каквито искаме да бъдем, е смисълът на четвърта степен: еволюцията!
Четвъртата степен: еволюцията

Тази четвърта степен в развитието на самоуважението е вътрешна. Хора, които могат да защитават своите прцнципи, своето достойнство и вяра, без да злоуротребяват с енергията на своя дух, са вътрешно еволюирали: хора като Ганди, Майка Тереза и Нелсън Мандела. По света, разбира се, има много хора, макар и не толкова известни, които са постигнали това ниво на самоуважение; но всеки един от споменатите трима души пое отговорност за своето физическо обкръжение - и то се промени, за да побере мощта на техния дух.

И тримата, на определен етап от своето развитие, са били смятани за нарцистични. Майка Тереза например, в своята мла­дост, била почти насила принудена да напусне две религиозни общности, защото представата й за служене на бедните не би­ла по силите на нейните сестри. По това време изглеждало, че е погълната от мисълта за себе си и е самовлюбена. Необходимо било да премине през период на дълбоко духовно размишление и, когато настъпил подходящият момент, се подчинила на своя вътрешен глас. Подобно на Ганди и Мандела навлязла в стадия на еволюцията, в който индивидуалността се превръща в личност, - архетипна сила, от която милиони хора черпят вдъхновение. Когато вашия собствен дух вземе надмощие, светът също ще се поддаде на неговата мощ.
Предизвикателствата на пътешествието

Не е лесно да започнеш да опознаваш и разбираш себе си, да придобиваш независимост и чувство за собствено дос­тойнство, въпреки че пътуването се състои само от четири фази. Третата чакра съдържа енергията на нашите лични амби­ции, нашето чувство за отговорност и уважението кьм собствените положителни качества и недостатъци, както и нашите затаени страхове и мисли, които още не сме готови да си признаем. Тъй като душата ни често се разпокъсва от противоречия, трябва да приемем духовното предизвикателство да се освободим от негативната енергия, за да приемем нова, да се разделим със закостенели навици и представи за собствения Аз, за да се преродим. По пътят към личната независимост и зрялост е нещо много повече от подтик към психологически здравословен живот. Да бъдем съзнателни за самопознанието и символното проникновение, е жизнено важна задача, която засилва вярата ни в самите нас.

Харесвам историята на Чък, защото разкрива същността на истината „Почитай себе си". Чък по произход е от Източна Европа. Влиянието на семейството му било силно във всяко от­ношение - социални нагласи и религиозни ценностни критерии. От децата се очаквало да станат като родителите си. Чък бил аутсайдерът в семейството. Не обичал спорта и бирените партита. Привличали го либералните идеи и приятели. В гимна­зията вече водел двойнствен живот, тъй като държал своите интереси и приятели настрана от дома. Когато завършвал гим­назия вече знаел, че е хомосексуалист. Семейството му не би приело тази истина и Чък напуснал дома си, за да пътува в чужбина и да се учи. Овладял много езици.

Накрая се върнал в своя роден град, удостоен с множество академични отличия, но въпреки това, непрекьснато бил депре­сиран. Когато се запознах с него, той явно изпитваше потреб­ност да прекрати пътуванията навън и да предприеме пътува­не кьм себе си. Разговаряхме за неговия живот на езика на симво­лите и стигнахме до съгласие, че истинската причина да замине за чужбина е била неудобството от това, че е аутсайдерът в семейството. Той отчаяно искаше да бъде приет от тях, въпреки че на самия него все още му предстоеше да приеме себе си. Все още не можеше да заживее открито като гей, което го тревожеше, защото, както каза: „Не смятам, че съм приел себе си като гей, щом единствените хора, които знаят, че съм гей, са моите приятели. Най-големият ми страх е, че ако анализирам чувствата си, ще стигна до извода, че не мога да приема себе си истински. Какво да правя тогава?

Чък се беше отдал на изучаване на мистицизма и част от живота му беше посветена на духовни занимания - молеше се, медитираше и ходеше на църква. Предложих му да отиде на поклонение до светите места, за които обичаше да чете, и да си постави за цел да приеме себе си. Той си спомни думите на свой приятел: „Поклонничеството е насочен навън мистицизъм, а мистицизмът е насочено навътре поклонничество."

Следващото лято Чък напусна Европа, за да посети Фатима, Лурд и някои други места, които бяха въплъщение на све­щеното за него. Навсякъде с благоговение се молел, за да се осво­боди от болезненото си минало и да придобие силата да приеме себе си изцяло. Когато се завърна, беше променен. Беше свобо­ден и „жив" по начин, по който всички трябва да бъдем. Беше прогонил своята сянка и като че ли излъчваше светлина. Едно от първите неща, които направи при завръщането си, беше да покани семейството си и да им съобщи, че е гей. Беше подгот­вен за всякаква реакция от тяхна страна, но за негово щастие, те приеха с разбиране новината. Духовното пътешествие на Чък му донесе независимост от миналото и от страховете за утрешния ден и дълбока вяра в себе си.

Всички ние сме тръгнали на поклонение, въпреки че не е задължително да пътуваме физически до светите места и да изпълняваме церемонии, за да позволим на миналото да си отиде от нас. Все пак е необходимо да пътуваме духовно и да прогоним страховете, които ни пречат да открием красота­та в нашия живот, да стигнем до мястото на нашето изцеление и самоприемане. Можем да предприемаме този вид пътуване всекидневно в уединението на своите молитви и медитация.

Покойната поетеса Дороти Паркър веднъж направила следната забележка: „Мразя писането. Обожавам написаното." Съ­щото може да се каже за пътя кьм личната сила: веднъж пристигнали, сме като в Рая, но пътят дотам е дълъг и труден. Жи­вотът безмилостно ни принуждава да осъзнаем колко важни са думите на Полоний: „На себе си бъди верен." Защото ако не осъзнаем, че имаме сила, за да живеем достойно, всяко преживяне ще бъде за нас мъчителен опит.

Когато работим с интуицията сме длъжни да преодоляваме страховете си. Няма преки пътеки кьм здравето на личността и интуитивните способности не са отговорът - те са само ес­тествените резултати от чувството за собствена цена.

Ние сме биологично програмирани да научим този урок: телата ни процъфтяват, когато духът ни процъфтява. Третата чакра въплъщава свещената истина „Почитай себе си" - исти­на, която е подкрепена от символното значение на сефирот Неца и Од и от тайнството Конфирмация. Когато животът ни се гради върху една рационална самооценка, придобиваме си­ла и издръжливост и заедно с това развиваме своите интуитив­ни способности по естествен начин.


Въпроси за самоанализ

1. Харесвате ли се? Какво не харесвате в себе си и защо? Работите ли активно, за да промените онова, което не харесвате в себе си?

2. Честни ли сте? Понякога изопачавате ли истината? Ако постъпвате така, защо го правите?

3. Критични ли сте към другите? Не обвинявате ли другите, за да защитите себе си?

4. Способни ли сте да признаете, че грешите? Приемате ли с готовност мнението на другите хора за себе си?

5. Нуждаете ли се от одобрение? Защо?

6. Как определяте личността си - като слаба или като силна? Страхувате ли се да се грижите сами за себе си?

7. Позволявате ли си да имате връзка с човек, когото всъщност не обичате, за да не бъдете сами?

8. Уважавате ли се? Готови ли сте да промените начина си на живот, за да удържите на обещанието си?

9. Страхувате ли се от отговорността? Чувствате ли се отговорни за всичко и всички?

10. Доволни ли сте от живота си? Ако не го харесвате, правите ли нещо, за да го промените или сте се примирили с положението?




Сподели с приятели:
1   ...   4   5   6   7   8   9   10   11   12




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница