Учейки ви да разбирате своето тяло и дух по един нов начин, „Анатомия на духа ви предоставя средства за постигане на духовна зрялост и физическо здраве

ЧЕТВЪРТАТА ЧАКРА: СИЛАТА НА ЕМОЦИИТЕ

Четвъртата чакра е центърът, който генерира енергията за цялата енергийна система. Като средна чакра, тя е медиатор между тялото и духа и определя тяхното здраве и сила. Енергията на четвъртата чакра е емоционална по своята природа и подпомага усъвършенстването на чувствата ни. Тази чакра въплъщава нравствения урок, който ни учи да действаме, водени от любов и състрадание, и ни внушава, че най-мощната енергия, която имаме, е тази на любовта.

Местоположение: централната част на гръдния кош.

Енергийна връзка с физическото тяло: сърцео и кръвоносната система, гръдният кош, гърдите, тимусната жлеза, белите дробове, раменете, ръцете, диафрагмата.

Енергийна връзка с емоционалното/умственото тяло: тази чакра отговаря на нашите емоционални възприятия, които определят качеството на живота ни много повече, отколкото умствените възприятия. Децата реагират на обстоятелствата с широка гама от емоции: любов, съчувствие, доверие, надежда, отчаяние, омраза, завист и страх. Предизвикателството към зрелите индивиди е да поддържат в равновесие породилите се у тях чувства, за да действат съзнателно и със състрадание.

Символна/сетивна връзка: Повече от всяка друга, четвърта чакра представлява нашата способност да се “освободим и приемем Бога." С нейната енергия приемаме своите лични емоционални предизвикателства като продължение на Божествения промисъл, чиято цел е нашата съзнателна еволюция. Освобождавайки душевната болка чрез освобождаване на потребността да знаем защо става това, което става, достигаме със­тояние на вътрешен покой. Но преди това трябва дьлбоко да осъзнаем целебната сила на прошката и да разберем, че чисто човешките ни понятия за правосъдие не лекуват.

Връзка със сефира/тайнство: Четвъртата чакра съответс­тва на сефира Тиферет, символ на красотата и състраданието в Бога. Тази енергия олицетворява сърцето на Бога - непресьхващ извор на подхранваща жизнена сила. Тайнството Брак сьответства на енергията на четвъртата чакра. Като първообраз, бракьт е преди всичко израз на връзката със себе си, вечният съюз на личността и душата.

Предизвикателството, свойствено на четвъртата чакра, е подобно на това на третата чакра, но е духовно по-извисено. Докато дейността на третата чакра е съсредоточена върху отношението ни към света, който е извън нас, четвъртата чакра отразява нашите чувства във връзка със света, който е вътре в нас. - нашата емоционална реакция спрямо собствените ни мисли, идеи, вътрешни нагласи и импулси, и вниманието, с което се отнасяме към своите емоционални потребности. Това ниво на отговорност е основният фактор при формирането на здравословни взаимоотношения с другите.

Ние не владеем езика на любовта по рождение, а прекарваме живота си, изучавайки любовта. Нейната енергия е чиста сила. Любовта ни привлича и плаши. Тя ни стимулира, контролира, вдъхновява, лекува, разрушава. Любовта е храна за нашето физическо и духовно тяло. Всяко житейски предизвикателство е урок за някое от проявленията на любовта. Начинът, по който реагираме на тези предизвикателства, се регистрира в клетъчната ни тъкан: ние съществуваме на границите на биологичните последици от нашите биографични избори.

Тьй като любовта има огромна сила, опознаваме тази енергия постепенно. Всяка степен е урок за дълбочината и различните проявления на любовта: прошка, състрадание, щедрост, доброта, грижата за себе си и за другите. Степените следват реда на нашите чакри: ние започваме да се учим на любов в рамките на своето племе, като възприемаме проявленията на ней­ната енергия от членовете на своето семейство. Племенната любов може да е безусловна, но в най-общия случай ни предава очакването за вярност и племенна подкрепа; в племенната общност, любовта е енергия, споделяна между роднини.

Когато се пробуди втората чакра и познаем приятелството, любовта разширява своите граници, за да включи и личности „отвън." Ние изразяваме лю6ов чрез споделяне и грижа за други хора, с които нямаме кръвна връзка. А когато се пробуди и третата ни чакКра, откриваме любовта към външните неща, към нашите лични, физически и материални потребности като не забравяме нито спортните, нито научните си интереси, модата, любовта и брака, кариерата и дома, грижата за тялото.

Първите три чакри свързват любовта с външния свят. Нашата цивилизация не винаги е изисквала нещо повече от любовта, освен тези три нейни проявления. Малко хора са търсели нещо повече от племенната и брачната любов. С появата на психотерапията и движението за духовни знания, любовта била призната за сила, която определя или поне оказва влияние върху биологичната активност. Любовта ни помага да лекуваме себе си и другите.

Житейските кризи, в центъра на които стоят въпроси, свързани с любовта - разводът, смъртта на любим човек, емо­ционалната злоупотреба, изоставянето, съпружеската изневя­ра – често са самата причина за болестта, а не само предхождащо я събитие. Физическото лечение често пъти изисква, или налага лечение на емоционалните проблеми.

Джек, дърводелец, 47-годишен, инвестирал значителен дял от спестяванията си в търговско предприятие, създадено от неговия братовчед Грег. Описвайки себе си като „новобранец в бизнеса", Джек ми каза, че Грег винаги имал вид на човек, който знае какво прави със средствата, и обещал, че това крупно вложение ще донесе достатъчно за ранното пенсиониране на Джек. Съпругата на Джек, Лин, не била склонна да вложат всички свои спестявания в едно предприятие, без гаранция за печалба, но Джек вярвал на своя братовчед и смятал, че всичко ще стане точно както очаквали.

След четири месеца търговското предпиятие фалирало и Грег изчезнал. Два месеца по-късно, Джек претърпял трудова злополука и получил нараняване на седалището. Развил високо кръвно налягане и станал затворен и депресиран. Дойде на един от моите семинари, защото Лин, в отчаяния си опит да го извади от състоянието на депресия, го принудила да присъства заедно с нея.

Някои неразположения са толкова очевидни, че всеки стра­ничен наблюдател може да свърже видимите признаци и да ус­танови причината, финансовият стрес, в съчетание с чувството, че братовчед му се е възползвал от него, се превърнали в бушуващ огън в душата на Джек и довели до слабост в долната част на гърба и седалищния нерв. Неговият гняв допринесьл за високото кръвно, тъй като дълго мислел за огромната грешка, която е направил, доверявайки се на щедрите обещания на братовчед си. Джек се чувстваше отпаднал духом поради измяната на Грег и мисълта, че е разочаровал съпругата си.

Когато моята лекция продължи с темата за прошката, Джек стана толкова раздразнителен, че поиска разрешение да напус­не стаята. Не исках да си отиде, защото трябваше да чуе това, което щях да кажа. Но когато го погледнах, разбрах, че ако оста­не, ще се раздразни още повече. Лин се обърна към Джек, сякаш бяха сами в стаята, взе ръката му и каза, че макар и да се самонаказва, според нея, е действал, воден от любов.

- Не мога да повярвам, че постъпка, направена от любов, се възнаграждава със страдание - продължи тя. - Мисля, че ако промениш гледната си точка и се придържаш към истината, че си подкрепил някого, когото обичаш, защото си чувстващ, че така е редно, тогава – по някакъв начин - всичко това ще излезе на добро за нас. Не искам ядът, които изпитваш към братовчед си, да разбие живота ни, и затова казвам просто да забравим.

Джек започна да плаче, мълвейки думи на извинение и благо­дарност към жена си. Другите участници в семинара също бяха дълбоко развълнувани и излязоха в почивка, за да оставят Джек и Лин за малко сами. Лин ме помоли да остана с тях. После каза:

- Мисля, че сега можем да си вървим. Джек и аз ще бъдем добре.

След няколко месеца се свързах с Джек и Лин, за да проверя какво става с тях. Лин каза, че Джек се е върнал на работа и че неговият гръб все още му създава проблеми, но вече не го боли толкова много. Кръвното му налягане било нормално и повече не бил депресиран. И двамата се чувствали изненадващо свобод­ни след своята финансова несполука, защото и двамата наисти­на съумели да простят и да продължат нататък.

- Нямаме никаква вест от Грег - допълни тя - но подозира­ме, че тия дни той мисли за тази бъркотия много повече, от­колкото ние.

Тази двойка е пример за духовната сила на сърдечната енергия. Състраданието, което се изля от сърцето на Лин в тялото на Джек, му даде подкрепата, от която се нуждаеше, за да прости на своя братовчед и на себе си и да се върне към живота.
Любовта към себе си -път кьм Божествеиото

Изразът “Ако не можеш да обичаш себе си, не можеш да оби­чаш никой друг" е добре известен. Въпреки това, любовта към себе си остава неясно понятие за много хора и често пъти намира материалния си израз в скъпи вещи и разточителни отпуски. Но да награждаваш себе си с екскурзии и играчки, е проява на любов от третата чакра - да изразяваш признателност към себе си, доставяйки си физическо удоволствие. Такава награда е приятна, но може да ни попречи да установим контакт с по-дълбоките емоционални трепети на сърцето, които стават осезаеми, когато трябва да оценим една връзка, работа или друго вълнуващо събитие, което засяга сърцето. Любовта към себе си като предизвикателство на четвъртата чакра изначава да се вслушваме в емоционалните послания и духовните напътствия. Първообразът, към който нашето сърце най-често ни насочва, за да излекуваме болката, е този на “нараненото дете”.

„Нараненото дете” вьв всеки от нас включва разрушените или осакатени емоционални модели на нашите ранни години, моделите на болезнени спомени, негативните нагласи и недостоверната представа за собствената личност. Като зрели индивиди може несъзнателно да продължим да действаме в рамки­те на тези модели, макар и в нова форма. Страхът от изоставяне например, се превръща в ревност, а сексуалното насилие в дисфункционална сексуалност, която често пъти води до повторения на същите прояви на насилие спрямо собствените деца. Негативните преостави за себе си в детството в по-късна еъзраст могат да се превърнат в източник на заболявания като анорексия, затлъстяване, алкохолизъм и други зависимости, както и на натраплив страх от провал. Тези модели могат да увредят нашите емоционални взаимоотношения, личния и професи­оналния ни живот, здравето ни. Любовта към себе си започва с противопоставянето ни на тази първообразна сила в психиката и детронирането на нараненото дете в нас. Нелекувани, нашите рани ни задържат в миналото.

Дерек, бизнесмен, 37-годишен, посещаваше един от моите се­минари, защото искаше да преодолее някои болезнени спомени от своето детство. Като дете, Дерек бил жестоко малтретиран. Често бит, лишаван от храна, когато бил гладен, той също така бил принуждаван да носи прекалено малки обувки за наказание.

След като завършил средното училище, Дерек напуснал своя дом, изкарал колеж и после станал търговец. Когато се запознах с него, имаше щастлив брак и две малки деца. Както се изрази, било дошло време да се занимае с детските си спомени, които до този момент успявал да държи на разстояние - както и ро­дителите си. Бащата на Дерек бил починал неотдавна и майка му изгаряла от желание отново да установи връзка с него. Дерек се съгласил да се видят и още на първата среща пожелал да узнае защо тя и баща му са се отнасяли така жестоко с него през детстките му години.

Отначало майката на Дерек отричала всякакво насилие, но най-накрая хвърлила цялата вина за няколкото случая, които ус­пяла да си спомни върху бащата, като казала, че ако е знаела колко нещастен бил Дерек, щяла да направи нещо. После се разчувствала и го попитала как може да се държи така сурово с нея, при положение, че наскоро е останала вдовица. Тази реакция е много характерна за злоупотребяващ родител, изправен лице в лице със своето пораснало дете.

Дерек слушаше с голямо внимание моите лекции за индивиду­алните и племенни спомени. Според него родителите му не би­ли лоши, каза ми той, а само наплашени и може би не съзнавали последиците от своето поведение. В края на семинара каза, че му е дадено много, върху което да мисли и е благодарен за това.

Четири-пет месеца след семинара, Дерек ми изпрати писмо от няколко реда. Решил, че животът е твърде кратък, за да таи лоши спомени и че предпочита да мисли за завръщането на майка си в своя живот като за възможност да й покаже, чрез собствения си брак и бащинство, един по-любвеобилен начин на живот. Редовно се срещал с нея и вярвал, че един ден „всичко ще се оправи".

Историята на Дерек свидетелства за целебното напътствие, чийто източник е сефира Тиферет, подсказващо му, че трябва да преразгледа емоционалните си спомени. Както винаги при всички нас, напътствието дойде в момент, когато Дерек беше узрял, за да му се подчини. Подчиняването на собственото интуитивно напътствие е най-висша форма на здравна профилактика. Духовните енергии на неговото сърце го предупредиха, че спомените могат да започнат да увреждат физическото му здраве. Интуитивната система на всеки от нас функционира по този начин; рядко се случва да не сигнализира за негативните флуиди, които могат да ни навредят, или да ни покаже как можем да освободим тези негативни енергии, преди да са се превърнали във физическо заболяване.

Прошката лекува. В живота и проповедите на Исус, прошката е духовен акт на сьвьршенство, но сьщо и физически лечебен акт. Прошката не е само възможност, но и необходимост за излекуването. Исус винаги първо е лекувал емоционалните страдания на своите пациенти; физическото излекуване е следвало естествено. Много теолози и учители в неделните училища обясняват изцеленията на Исус като божествена награда за покаялите се. Въпреки това прошката е крайно необходим духовен акт, към който наистина трябва да пристъпим, за да отворим себе си напълно за лечебната сила на любовта. Любовта към себе си означава за свое собствено добро да простим на хората от нашето минало, така че раните да се затворят, защото нашите рани не предизвикват болка у онези, които са ни нарани­ли; те са болезнени само за нас. Когато се освободим от властта на миналите страдания, получаваме възможност да преминем от детските взаимоотношения с Божественото на първите три чакри към съучастие с Божествбеното в изразяването на любовта и състраданието на четвъртата чакра.

Енергиите на четвъртата чакра ни тласкат към духовна зрялост, отвъд диалога родител-дете с Божественото, отвъд молитвите за обяснение на събитията, отвъд страха от нео­чакваното. Нараненото дете вижда Бога като оператор на вселенския механизъм, който разпределя наградите и наказанията и може логично да обясни всички мъчителни преживявания. На­раненото дете не разбира, че всички преживявания, независимо колко са мъчителни, носят духовни прозрения. Докато разсъждаваме като наранено дете, няма да обичаме безусловно и винаги ще се страхуваме да не ни изоставят.

Нашата култура, като цяло, е на път да се излекува от зна­чението, което придава на раните и мъченичеството. Но дори да проумеем силата, получена от нашите рани, за нас оствба трудноразбираемо как да освободим тази негативна енергия и как да станем „ненаранени" и силни. Нашата култура е “култура на четвъртата чакра”, която все още не е излязла от своите ра­ни, за да навлезе във възрастта на доховната зрялост!

За да се извисим над четвъртата чакра, тряббв да „преминем" през нея и да научим нейните уроци, когато навлезем в светая светих на своето собствено сърце, оставяме зад гърба си познатите мисловни модели на долните три чакри и най-вече на племенното сърце. Освобождаваме се от закрилата на шаблонни определения като: „Мой приоритет са нуждите на семейст­вото ми" или „Не мога да сменя работата си, защото жена ми трябва да е спокойна" и на прага на своето сърце сме посрещнати от един-единствен въпрос: ,А аз? Кой съм аз?"

Този въпрос е като заклинание, което извиква с години потискани, но добре съхранени емоционални данни, които за миг могат да определят нов път за нас. Възможно е да направим опит за бягство, обратно към закрилата на племенния дух, но неговата способност да ни приюти вече си е отишла.

Ние пристъпваме към страшната задача да опознаем себе си с разкриване на своята емоционална природа - не във връзка с някого или нещо, а във връзка със самите нас. Със или без някой друг, изпълняващ главната роля, човек трябва да си отговори на въпросите: Какво харесвам? Какво обичам? Какво ме прави щастлив? Какво не ми достига? Кои са силните ми страни? Мога ли да разчитам на себе си? Кои са слабите ми страни? Защо правя това, което правя? Кое ме кара да изпитвам потребност от вниманието и одобрението на другите? Достатъчно ли съм си­лен да бъда до друг човек, като при това уважавам своите собствени емоционални потребности?

Тези въпроси са различни от въпросите на племенния дух, който ни учи да питаме: Какво харесвам във връзка с другите? Колко силен мога да бъда, като при това оставам привлекате­лен за другите? Какво другите трябва да правят за мен, за да бъда щастлив? Какво трябва да променя в себе си, за да накарам някого да ме обича?

Не ни е лесно да търсим отговорите на тези въпроси, защото знаем, че те ще изискват от нас да променим живота си. До началото на 60-те години на 20 век подобно самоизследване е би­ло преимущество само на някои членове на обществото - мис­тици, художници, философи и други творчески гении. Срещата с Аза активира преобразяването на човешкото съзнание и последи­ците от него за много художници и мистици са били драматич­ни епизоди на депресия, отчаяние, халюцинации, видения, опити за самоубийство и извънмерна емоционална възбуда, както и възторжени състояния на екстаз, подсилен с физически и трансцендентен еротизъм. Повечето хора били на мнение, че цената на духовното пробуждане е прекалено висока и рискована, и че пос­ледното е предназначено само за неколцина „надарени".

Но революционната енергия на 60-те години накара много хора да си повтарят: А аз? Кой съм аз?". Оттогава насам движението за човешко съзнание преведе нашата култура през архетипния вход на четвъртата чакра. Разкри тайните на на­шите сърца и произнесе ясно болките на нашето наранено дет­ство, които все още определят до голяма степен личността ни на зрели индивиди.

Не е чудно, че нашата култура на четвъртата чакра стана свидетел на всеобхватното увеличение на броя на разводите. Отварянето на четвъртата чакра превърна първообраза на брака в първообраз на партньорството. Като последица пове­чето съвременни бракове изискват по-скоро силен усет за лич­ността, отколкото отказване от Аза, както изискваха традиционните бракове. Символичният смисъл на тайнството Брак е, че човек трябва на първо място да бъде в съюз със своята собствена личност и дух. След като постигне ясно вътрешно разбиране на себе си, може да създаде успешно интимно партньорство. Ето защо увеличението на разводите се корени в отваря­нето на четвъртата чакра, която въвлича хората в себеоткриване. Много хора приписват вината за разпадането на брака си на факта, че брачният им партньор не е подкрепил техните емоционални, психични и интелектуални потребности, в резул­тат на което се е наложило да потърсят истински партньор. Отварянето на четвъртата чакра промени и нашите представи за здравето, лечението и причините за болестта. Ако някога долните чакри са били разглеждани като главни източници на здравните неразположения - генетични или предизвикани от вируси - сега вече произходът на болестта се търси в нивоти на токсичния емоционален стрес. Лечениетозапочва с „ремонт” на емоционалните повреди. Нашият цялостен медицински модел се реорганизира около мощта на сърцето.

Историята на Пери, който беше лекар, е отражение на те­зи промени. Запознах се с него на едни от моите семинари. Имал огромна практика, която създала типичното ниво на професи­онален и личен стрес. Когато медицинските среди били наводнени с информация за алтернативни теории и практики, Пери прочел това-онова, но продължил да предписва традиционно ле­чение на пациентите си. Не знаел достатъчно за алтернатив­ните терапии, за да ги препоръчва.

Преди около пет години, Пери решил да участва в семинар по алтернативно лечение. Много силно впечатление му направили не само научната обоснованост на представените мате­риали, но и случаите, които колегите му обсъждали. Когато се върнал на работа, започнал да гледа на всички свои пациенти с други очи и да ги разпитва за техните лични проблеми по вре­ме на редовните прегледи. Пери прочел различни книги, свързани с холистичното здраве и посетил други лекции и семинари по темата, която му изглеждала особено интересна - емоцио­налната страна на болестта. Малко по малко загубил вяра в тра­диционните лечебни методи. Искал да обсъди чувствата си със своите колеги, но те не споделяли интереса му. Стигнал до там, че изпитвал неудобство, когато изписвал рецепти, но все още не се чувствал достатъчно уверен, за да препоръчва на па­циентите си да търсят други видове лечение. Накрая толкова се страхувал всеки път, когато отивал в кабинета си, че мислел да се откаже от лекарската практика.

После едни ден, докато се готвел за среща с нов пациент, Пери, който вече бил на 52 години, получил сърдечна криза на бюрото си. По време на рехабилитацията поискал среща с психотерапевт и консултант по духовните въпроси. След няколко-месечна психотерапия взел отпуск, през който изучавал алтернативни методи за лечение. Накрая създал лечебен център, къ­дето заедно с физическите, се обслужвали емоционалните, пси­хологически и духовни потребности на пациентите.

„Претърпях много силна сърдечна криза - каза Пери. - Вина­ги ще вярвам, че си върнах здравето, защото започнах да се занимавам с терапия и следователно със себе си. Сърцето ме бо­леше, но не съзнавах, че е заради лекарската ми практика, дока­то буквално не се разболях от сърце. Какво по-ясно от това? За­ради самия мен трябва да лекувам пациентите си с грижата и разбирането, от които, сега зная, те се нуждаят. Също така трябва да се грижа за себе си по друг начин и да не оставам до късно в извънработно време, както някога в моята работа. Се­га поставям грижата за себе си на първо място. Целият ми жи­вот е по-здравословен, защото се разболях и реших да вярвам, че сърдечната ми криза съвсем не е само едно развитие на електрически проблем в коронарната ми система."

Като култура на четвъртата чакра разполагаме с език на интимността, който сега се основава на раните. До началото на 60-те години светският разговор беше съставен главно от размяна на информация относно въпроси на първата, втората и третата чакра: име, място на раждане, работа и любими за­нимания. Рядко някой споделяше подробности от своя сексуален живот или дълбочината на своите психологични или емоционал­ни страдания. Нашата култура все още не се чувстваше удобно на тов ниво на общуване и не разполагаше със съответната терминология.

Но все пак откакто сме култура на четвъртата чакра, сме станали терапевтично красноречиви. Създали сме нов език за интимен разговор, който аз наричам „ранология". Сега използваме споделянето и размяната на своите рани като разговорна субстанция, като слепващо вещество, което свързва двама души. Превърнали сме нашите рани в нещо като разменна монета за общуване, която използваме, за да контролираме ситуации и хора. Неизброимото число поддържащи групи, чието предназ­начение е да помагат на хората да надживеят своите истории на изнасилване, кръвосмешение, наркомания, побой, споменавам само някои, тъй като списъкът е дълъг и ще ни помогне само да умножим понятията в ранологията - нашият съвременен език за близост. В обстановката на тези добронамерени поддържащи групи, членовете получават - често за първи път – така необходимото им потвърждение на вредата, която им е нанесена. Съчувствените излияния на учивите членове на групата действат като глътка студена вода в горещ летен ден.

Ранологията е широко разпространена. Една случка ми помогна да осъзная това преди няколко години. Имах уговорена среща с една жена за обяд. Докато я чаках, пиех кафе в компани­ята на двама мъже. Когато Мери пристигна, я представих на Ян и Том. В същия миг към нас се приближи друг мъж и попита Ме­ри дали е свободна на осми юни, защото очаквали специален гост и имали нужда от човек, който да придружава госта. Забележете, че въпросът, поставен на Мери, беше: „Свободна ли си на осми юни?" - въпрос, който изисква отговор „да" или „не".

Вместо това, Мери отговори:

- Осми юни? Осми юни ли каза? Абсолютно не. Всеки друг ден, но не и осми юни. Осми юни е моята среща с жертвите на кръвосмешение и ние разчитаме един на друг. Длъжни сме да се поддържаме взаимно, и каквото и да става, сме там един за друг. Само не този ден. Ще трябва да намериш някой друг. Няма да наруша обещанието си към тази група. Всички ние сме преживели това и сме се врекли да не се отнасяме един към друг със съ­щото пренебрежение.

Уейн, човекът, който беше задал въпроса, каза само:

-Добре, благодаря.

И си отиде. Но аз бях смаяна. Ян и Том също. После Мери и аз излязохме, за да отидем да обядваме, и когато останахме сами, попитах:

- Мери, искам да зная защо даде на Уейн толкова драматичен отговор на неговия въпрос дали си свободна на осми юни. Имам предвид, че секунди след запознанството ти с Ян и Том, за теб явно беше изключително важно да ги осведомиш, че си преживяла кръвосмешение като дете и че още си сърдита. Искаше тези мъже непременно да знаят това. От моя гледна точка беше яс­но, че желаеш твоята емоционална история да управлява разго­вора на масата. Искаше тези двама мъже да стъпват внимател­но около теб и търсеше признание като наранен човек. Ти изстреля всичката тази информация, а Уейн беше попитал само дали си свободна на осми юни - всичко, което трябваше да нап­равиш, беше да кажещ „не". Защо трябваше да осведомяваш всички за личната си история като жертва на кръвосмешение?

Мери ме погледна така, сякаш я бях предала и отговори:

- Защото съм жертва на кръвосмешение.

- Зная това, Мери. Въпросът ми към теб е защо трябваше да ги осведомяваш?

Мери каза, че явно не зная нищо за емоционалната подкрепа, особено при жертвите на кръвосмешение. Обясних й, че разбрирам колко мъчително детство е изтърпяла, но излекуване означава да превъзмогнеш своята болка, не да я „излагаш на показ”. Като приятел изпитвах потребност да й кажа, че е изцяло във властта на своите рани, вместо да ги лекува. Отговори, че трябва да преразгледаме приятелството си, и когато си тръг­нахме от ресторанта този ден, ние си тръгнахме в различни посоки. Нашето приятелство приключи.

Но мисълта за това, което току-що бях видяла с очите си, не ме напускаше. Тя не отговори на въпроса ми. Беше се залостила в раните си до такава степен, че ги беше превърнала във вид социална разменна монета. Струваше й се, че обществото й дължи известни привилегии заради мъчителното й детство: привилегията да се обявява за болна на работа, винаги когато изпитваше нужда да „обработи" някой спомен, финансова подкрепа от своя баща, заради това, което й беше причинил, и безкрайна емоционална подкрепа от всички свои „приятели". Истински приятели, според Мери, бяха хората, които разбираха нейната криза и поемаха нейните задължения, винаги когато й дойдеха в повече.

Странно, но още на следващия ден, трябваше да изнеса кратка лекция пред същата група. Пристигнах рано и седнах до една Лена, която беше дошла, за да чуе думите ми. Казах: „Здравей, как се казваш?" Дори не обърна лице към мен, докато отго­варяше: „На петдесет и шест години съм и съм жертва на кръ­восмешение. Разбира се, вече съм го преодоляла, защото участ­вам в група на жертвите на кръвосмешение, и ние сме поддържаща система един за друг. Животът ми е пълен заради тези хо­ра." Бях шокирана, не само защото тази изява беше повторение на случая с Мери, но и защото я бях попитала само за името й.

Раните като език на интимността са намерили поле за изя­ва както в терапевтичните поддържащи групи, така и във вза­имоотношенията. Всъщност няма да е преувеличено да заявя, че нашите съвременни романтични връзки на практика се нуждаят от рана, за да „полетят". Един типичен ритуал на роман­тично запознанство изглежда горе-долу така: двама души се срещат за първи пъг. Съобщават един на друг имената си, роден град и може би нещо за своя етнически и религиозен произ­ход (данни на първата чакра). След това, разговорът преминава към теми на втората чакра: професионални занимания, исто­рии, засягащи взаимоотношенията, в това число бракове, разводи и деца, и може би финанси. Следва споделяне на проблеми на третата чакра, обикновено на езика на личните предпочитания по отношение на хранителните навици, физическата подготовка, заниманията в свободното време и може би програмите за личен растеж. Ако искат да установят интимна връзка, преминават към четвъртата чакра. Единият разкрива рана, която все още “обработва”. Ако другият иска да отговори с взаимност, започва да съпоставя раната с нещо от същия порядьк. Ако се получи съответствие, двамата стават „партньори по рана" Техният съюз занапред се крепи върху следното негласно споразумение:

1. Обещаваме да се поддържаме взаимно във всякакви трудни спомени, свързани с тази рана.

2. Тази подкрепа включва реорганизиране на коя да е част от нашия социален или дори професионален живот око­ло потребностите на нашия наранен партньор.

3. Ако е необходимо, ще изпълняваме задълженията на нашия наранен партньор като израз на нашата искрена подкрепа.

4. Винаги ще насърчаваме нашия партньор да обработва своите рани заедно с нас толкова време, колкото му е необходимо, за да оздравее.

5. Ще приемаме с минимално съпротивление всички слабости и недостатъци, които се коренят в раните, тъй ка­то приемането има решаващо значение за излекуването им.

Накратко една връзка, основаваща се на рана, е изрична га­ранция, че отслабените партньори винаги ще се нуждаят един от друг и винаги ще имат открит достъп до вътрешното пространство на другия. От гледна точка на словестното общуване, такива връзки представляват изцяло ново измерение на любовта, ориентирано към терапевтична подкрепа и подхран­ване на взаимния ангажимент към лечението. От гледна точка на силата, партньорите никога не са имали толкова лесен взаи­мен достъп до уязвимите си места или толкова широки право­мощия да използват раните за уреждане и контролиране на близките си взаимоотношения. Ранологията е дала съвсем нови параметри на интимността.

Наранената интимност намери огромна подкрепа в лицето на холистичните медицински среди и по-специално в литерату­рата, посветена на връзките между емоционалното страдание и болестта и между лечението на емоционалните травми и оздравяването. Поддържащи групи бяха създадени около всеки възможен вид емоционална травма, от кръвосмешението и блудството с деца до домашната тирания и тъгата, че член на семейството е в затвора. Телевизията процъфтява от разглася­ването на хорските рани. (В наши дни не само живеем от раните си; чуждите рани ни забавляват.) Правната система се научи как да превръща раните в икономическа сила: телевизионните реклами представят съдебните процеси като начин хората да се справят със своите рани.

Преди 60-те години, „зрелост и сила" означаваше да пазиш своята болка и ранимост за себе си. Съвременната дефиниция обаче включва възможността да изложиш на показ своите вът­решни слабости пред друго лице. Първоначалното предназначе­ние на поддържащите групи беше да дадат възможност на хора­та да изпитат подхранващата, съчувствена реакция спрямо личната им криза, но никой не очакваше от тях да продължават да функционират дотогава, докато личността бъде излекувана, дори и да бяха единственият фактор на лечението. Трябваше да бъдат само лодка, която преминава през реката на отсрещ­ния бряг.

Но малцина членове пожелаваха да слязат от спасителната лодка след достигането на отсрещния бряг. Повечето пре­връщаха преходния етап в своя живот в постоянен начин на живот. Веднъж усвоили езика на ранологията, за тях стана изключително трудно да се откажат от привилегиите сьпътстващи раните в нашата култура на четвъртата чакра.

Без лечебен план рискуваме да привикнем към това, което смятаме за подкрепа и състрадание: откриваме, че ни е необходимо все повече и повече време, за да „обработим" раните си. Тъй като подкрепата идва с голямо закъснение, членовете на поддържащата група често се вкопчват в нея със страст, коя­то настоява: „Никога няма да си отида оттук, защото това е единственото място, където най-после намерих подкрепа. В обикновения свят няма подкрепа за мен. Ето защо ще живея, „обработвайки раните си между хора, които разбират какво съм изтърпял."

Проблемът при такива поддържащи системи е неудобството да кажеш на някого, че е получил достатъчно подкрепа и че трябва да продължи да изпълнява житейските си задължения. В много отношения този проблем отразява нашето криворазбрано състрадание. Състраданието, което е емоция на четвърта­та чакра и една от духовните енергии, съдържащи се в сефира Тиферет, е способността да уважаваш чуждото страдание и да вливаш енергия в живота на другия. Нашата култура толкова дъл­го не отделяше време за лечение на сърцето, нито признаваше необходимостта от него, че сега свръхкомпенсираме този про­пуск. Като този път забравяме да поставим това лечение в някакви времеви граници. Все още ни предстои да създадем модел на здравословната интимност, която макар и уязвима, е достатъчно силна. Понастоящем, определяме понятието „излекуван" като противоположно на „нуждаещ се". „Излекуван” означава да си напълно самостоятелен, винаги позитивен, винаги щастлив, винаги уверен в себе си и никога нуждаещ се от някой друг. Не е чудно, че толкова малко хора смятат себе си за “излекувани”.

Излекуването е просто, но не е лесно. Етапите са няколко, но изискват голямо усилие.

Наблюдавайки себе си през целия ден, обърнете внимание на думите, които подбирате, на използваната от вас терапев­тична терминология; забележете доколко добре владеете ранологията. После формулирайте нови модели на взаимодействие, които не разчитат на енергията на раните Променете своя стил, включително начина, по който разговаряте със себе си. Ако промяната се окаже трудна, признайте, че често пъти е много по-лесно да се разделим със спомена за мъчителното преживяване, отколкото със силата, която черпим от раната си. Човек, който не може да се откаже от тази сила, е зависим; от този вид зависимост също не е лесно да се откажем. Не се страхувайте да търсите терапевтична помощ за преодолява­не на този етап или на някой от другите.

Преценете какво трябва да направите, за да простите на другите - и на себе си, ако е необходимо. Ако трябва да се свържете с някого за заключителен разговор, убедете се, че не носите в себе си обвинително послание. Ако е така, не сте истински готови да простите и отминете. Ако трябва да споде­лите своите заключителни мисли в писмо, направете го, но и този път трябва да сте сигурни, че намерението ви е да отзо­вете своя дух от „вчера", а не да изпратите още едно гневно послание.

Накрая участвайте в официална церемония за себе си, в коя­то отзовавате своя дух от миналото си и се освобождавате от негативното влияние на всички свои рани. Независимо дали предпочитате ритуал или молебен, изпратете своето послание за опрощение по „церемониален" начин, за да положите ново начало.

Етап 6 Мислите ви да бъдат изпълнени с любов. Живейте в състояние на признателност и благодарност. Канете промяната в живота си, дори само чрез своята нагласа. И непрекъснато си напомняйте посланието на всички велики духовни учители: Нека духьт ти пребивава в настоящето. Както е казал Иисус: “Остави мъртвите и се заеми с живота си". И както е учел Буда: “Има само настояще.”

Интересното при лечението е, че в зависимост от това, с кого разговаряте, можете да стигнете до убеждението, че или няма нищо по-лесно, или няма нищо по-сложно.

Четвъртата чакра е центърът на човешката енергийна система. Всичко в нашия живот и около него се захраняа с енер­гия от нашето сърце. Всички ще бъдем подложени на изпита­ния, които ще „разбият сърцето ни”. Независимо как ще стане това, изборът винаги е един и същи: Какво ще направите със своята болка? Ще я използвате ли като извинение, за да дадете на страха по-голяма власт над вас, или можете да се освободите от властта на физическия свят чрез акт на опрощение? Въпро­сът, който се съдържа в четвъртата чакра, ще ви бъде задаван отново и отново във вашия живот, докато отговорът не се превърне в освобождение.

Нежните енергии на сефира Тиферет и на тайнството Брак напрекъснато ни учат да откриваме и обичаме себе си. Тази лю­бов е ключът към щастието, което, по наше убеждение, се простира извън нас, но както ни напомнят свещените книги, то е само вътре в нас. Прекалено много хора се боят да опозна­ят себе си, убедени, че самопознанието би означавало да живеят сами, без своите приятели и партньори. Самопознанието е в състояние да предизвика краткосрочни промени, но дългосрочните последици - захранвани от съзнанието, не от страха -ще бъдат по-задоволителни. Няма смисъл да се мъчим да станем интуитивно съзнателни, ако това съзнание разстройва живота ни. Единственият път към духовното съзнание минава през сърцето. Тази истина е неотменна, независимо каква духовна традиция човек избира като средство да познае Бога. Любовта е Божествена сила.

Въпроси за самоанализ

1. Какви емоционални спомени все още трябва да лекувате?

2. Кои взаимоотношения във вашия живот се нуждаят от лечение?

3. Използвате ли своите емоционални рани, за да контро­лирате хора или ситуации? Ако постъпвате така, опи­шете ги.

4. Случвало ли се е да си позволите да бъдете управлявани от раните на друг човек? Бихте ли позволили това да се случи отново? Какви мерки сте готови да вземете, за да се защитите?

5. Страхувате ли се да оздравеете емоционално? Ако е така, опишете тези страхове.

6. Свързвате ли емоционалното здраве с това, че повече не се нуждаете от интимна връзка?

7. Какво е вашето разбиране за прошка?

8. Кои са хората, на които все още не сте простили, и какво ви възпира да се освободите от болката, свързана с тях?

9. За какво трябва да ви се прости? Кои хора полагат усилия да ви простят?

10. Какво разбирате под здрава интимна връзка? Готови ли сте да се откажете да използвате своите рани, когато искате да се „отворите" за такава връзка?