VІІІ. ПРОДЪЛЖИТЕЛНОСТ НА ЖИВОТА

•Какво всъщност представлява Животът, това е неизвестно за човека. (58, 199)

•Докато живее само в плътта си, човек никога не може да придобие безсмъртие. (147, 18)

•При сегашните условия човек може да живее най-много 120-150 години. (60, 28)

•Младостта може да се уподоби на инволюционния процес, слизане в материята. Този процес продължава до 33-годишна възраст. От 33 години нагоре започва еволюционният процес, качване, възлизане. Този процес продължава около 33 години. Значи при сегашните условия на Живота човек живее средно около 66 години. (45, 148)

•За всеки човек може да се определи има ли условия за дълъг живот, или няма. Онези хора, на които е определен дълъг живот, се намират под влиянието на особени планетни съчетания. За тези хора са отворени и дванадесетте извора на Живота. Онези пък, за които са отворени само пет извора на Живота, ще живеят малко време на Земята. (130, 44-45)

•Разумността е един от факторите за продължаване на живота. Вторият фактор за продължаване на живота е Любовта.

Ще ви дам следното правило: никого не нападайте, никого не критикувайте. (70, беседа 18, 5-9)

•Продължителността на живота е в зависимост от интензивността на човешките мисли и чувства. Колкото по-светли и възвишени мисли и чувства има човек, толкова те са по-интензивни. (107, 329)

•Ако не благодари за всичко, което му е дадено, човек преждевременно остарява. Следователно, ако искате да се подмладите, благодарете за всичко - за мислите, за чувствата, за постъпките, които проявявате. (23, 284-285)

•Ако диша дълбоко, човек ще живее повече време на Земята; ако диша повърхностно, плитко, годините му са преброени.

Дългият живот зависи и от правилното хранене. Ако знае как да се храни, човек може да живее повече време. (8, 304-305)

•Многото ядене изтощава човешкия организъм. Колкото по-малко човек яде, толкова повече животът му се продължава. (75, 133)

•Погледнете човешкия организъм и вие ще видите, че в него едновременно се извършват два процеса - Живот и смърт. От една страна, силите на смъртта действат така, че турят край на всяка органична дейност, а от друга, силите на Живота постоянно подновяват тази дейност. От една страна, смъртта постоянно разрушава живите клетки в тялото, а от друга, Животът постоянно ражда нови клетки, които заемат мястото на загиналите. От това следва, че смъртта е противоположен процес на Живота. В действителност нищо не се губи, нищо не изчезва. Изчезва само формата.

Природата, допущайки смъртта, гони някаква тайна цел, която още не е напълно уяснена в нашия ум. Целта на Природата не е да увеличава и умножава органичния живот по количество, а да го развива и усъвършенства по качество.

Вечният Живот по силата на своето естество изисква вечни условия, които не съществуват никъде другаде освен в безпределността на Вечната вселена. Тази е причината, дето в никой от материалните светове Животът не може да бъде вечен, защото материалният свят не съдържа ония постоянни, неизменни условия, необходими за поддържане на Вечния живот. (81, 32-33)

•И тъй всеки, който иска да живее дълъг живот, той трябва да има някакъв запас. (16, 10-11)

•Достатъчно е да погледнете ръката на човека, за да познаете колко време ще живее на Земята. Това се определя от линиите на ръката, както и от тяхната дължина и широчина. И по носа познаваме колко време ще живее човек. Колкото по-широк е носът и по-отворени са ноздрите, толкова по-дълъг е животът на човека. Той приема повече въздух, отколкото, ако носът е тесен и ноздрите сплеснати. Колкото по-малко въздух приема човек, толкова по-слабо се окислява кръвта, поради което се явяват чести заболявания - ту в мозъка, ту в дробовете, ту в стомаха. Тогава казваме, че кръвта на човека е нечиста. Който има широк гръден кош, с голяма дълбочина, той ще живее по-дълго на Земята. (140, 58)

•Човек остарява, понеже в организма му не става вливане на енергия. В организма на младия става постоянно втичане на енергия от Природата. Който може да хармонира, да съгласува в себе си енергиите на втичането и изтичането, той може да се подмлади, да придобие Вечния живот. (104, 20)

•Природата дава на човека време и енергия, като му заповядва да пести енергията за сметка на времето. Тя не позволява да се харчи енергията й напразно. Който наруши това правило, той е осъден на страдания. Който пести своята енергия, той печели, той не остарява преждевременно. Днес всички хора се оплакват от преждевременно остаряване. Защо? - Защото прахосват своята енергия. (20, 110-111)

•Едни хора остаряват от безразборно изразходване на жизнена енергия. Други пък остаряват от безработие. Едни много работят, други - малко; едни много ядат и преяждат, други малко ядат и повече гладуват. Това са крайности в живота, които са причина за преждевременно остаряване. Балансирайте крайностите и вие ще се подмладите. (18, 82)

•Когато чувствата в човека вземат връх над мислите, той преждевременно умира. (45, 97)

•Ние остаряваме преждевременно, понеже са ни отделили от слънчевата енергия, а са ни свързали с енергията на Земята. (70, беседа 21, 16)

•Който има много и същевременно силни желания, той скоро остарява. Умът му отслабва и той престава да мисли. (118, 181)

•Докато човек е жив, удовете му трябва да растат и да се развиват. Иначе той се излага на преждевременно остаряване и смърт. Когато човек расте и се развива, този процес трябва да става едновременно във всички органи. Ако един орган се развива за сметка на друг, ако едни клетки се подмладяват за сметка на други, явяват се различни болести като рак, тумори и други. (145, 142)

•Хората остаряват и умират, защото подпушват в себе си известни сили, които остават неоползотворени. Тези сили разрушават формите, които са ги подпушили. Това разрушение на формите наричаме смърт. Това се отнася не само за човека, а и за всички същества - те минават през същия процес и учат тоя велик закон, че трябва да се приспособяват към новите условия, които Природата създава. (11, 56)

•Остаряването на човека се дължи на натрупване на известни киселини в организма, както и на утайки, които предизвикват болестта артеросклероза. Страшно е да гледате как човек постепенно се втвърдява, докато дойде до пълен фалимент - не може да мисли, да чувства, да диша, да се движи. Докато е на Земята, човек трябва да мисли, да чувства, да се движи, да диша дълбоко, да работи. Рече ли, че не се нуждае от много мисъл, той е дал вече път на склерозата в себе си.

Чуете ли някой да казва, че човек може да яде каквото намери, ще знаете, че той е отворил вратата на организма си за всички болести. (118, 121)

•На какво се дължи остаряването? - На образуването на сложни съединения, които се натрупват в тъканите, без да може организмът да ги усвои. (45, 30-31)

•За да се развива човек правилно, в ума и в сърцето му трябва да има постоянен прилив на енергии. Прекрати ли се приливането на тия енергии, човек започва да остарява. Всяко остаряване води до втвърдяване.

Както градинарят полива всички зеленчуци в градината, така и човек трябва да насочи мисълта си към всички центрове на мозъка си, да приижда към тях енергия, да ги храни. Полива ли само едни центрове, а други изоставя, той се развива едностранчиво. Хората са нещастни и поради това, че са едностранчиво развити. (43, 158-159)

•Тури ли огън в сърцето си, човек преждевременно умира. Такъв огън е гневът. Ако всеки ден се гневи и не използва енергията му за работа, човек сам се разрушава. (30, 299)

•Има неща в света, които са възможни, но има и такива, които са невъзможни. Тъй щото човек трябва да знае каква е вероятността да стане нещо или да не стане. За всеки даден случай човек трябва да знае каква е вероятността да умре или да остане жив. Дойде ли до смърт. Небето всякога предупреждава човека да я избегне по някакъв начин. Страданията, изпитанията не са нищо друго освен предупреждения от Невидимия свят, които имат за цел да предпазят човека от смърт. Без тях човек би отивал към смъртта, както мухата към огъня. (62, 38-39)

•Като умира преждевременно, човек сам се лишава от ония условия, при които животът му може правилно да се развива. Всяка преждевременна смърт е равна на самоубийство. Момента, в който личността помисли, че е свободна, самостоятелна, напълно независима и може да прави каквото желае, смъртта настъпва за нея. (130, 42)

•Стремете се към подмладяване, за да запазите енергиите на организма си. Не може ли да се подмлади, човек лесно се уморява. (7, 31)

•Силен човек е онзи, който е пестил енергиите на тялото си, който придобива повече, а изразходва по-малко. Ето защо от всички се изисква да прилагаме икономията в Живота, да пестим благата, които ни са дадени, да не изразходваме повече, отколкото трябва. В това се заключава безсмъртието и продължителният живот. (23, 34)

•В мозъка, в симпатичната нервна система има особени жлези, с което човек не знае да манипулира. Съвременните учени не знаят още ролята им. Един ден, когато научат ролята им, те ще могат да ги използват съзнателно, като средство за подмладяване. (147, 227)

•Човек може да се подмлади не само по алхимически начин, но и чрез мисълта си. Светлата мисъл на човека създава около него приятна атмосфера, която го прави способен да възприема хубавото и красивото от Живата Природа. (73, 62)

•Две неща продължават живота: разумно хранене, т.е. спазване на известна диета и нормални страдания. Като не преяжда и не си дояжда, човек пак продължава живота си. (54, 49)

•Искате ли да се подмладите, направете следния опит: ако сте човек на 50-60-годишна възраст, всяка вечер, като си лягате, кажете в себе си, че утре ще бъдете с 5 години по-млад, отколкото днес. Правете този опит цяла седмица. Ако сте успели да вложите тази мисъл в подсъзнанието си, в края на седмицата наистина ще бъдете с 5 години по-млад. Така правете няколко седмици наред, докато се подмладите, че стигнете до 25-годишна възраст. (74, 343)

•В продължение на пет години най-много човек може да се подмлади. За да постигне това, той трябва да пристъпи към следния опит: всяка вечер, като си ляга, да си каже, че на сутринта ще намери на главата си един чер косъм. На другата вечер да си каже пак същото. И наистина всяка сутрин той ще намира по един почернял косъм. Ден след ден космите му ще почерняват, докато една сутрин види, че цялата коса е станала черна. Това зависи от силата на мисълта му и от неговата вяра. (62, 36-37)

•Много начини има за подмладяване: стани рано сутрин, хвани долната месеста част на ухото. После разтрий костта зад ухото си. Прави всяка сутрин това.

Искаш да станеш жизнерадостен: тури двете си ръце в средата на горната част на челото и тегли пръстите в противоположна посока. Когато си неразположен, прекарай пръстите си по горната част на челото и неразположението ще изчезне. (133, 154)

•Една от задачите на съвременния човек е да продължи живота си. Следователно иска ли да продължи живота си, човек трябва да води прост, чист живот, без никакви чужди влияния, без никакви външни примеси. (9, 37)

•Който иска да продължи живота си, трябва да се въздържа. От какво? - Първо, от много ядене. Винаги ще оставаш малко гладен, да не си дояждаш. Така в организма остава известен запас от неизползвана енергия, която го обновява. Ако преяждаш, ти съкращаваш живота си. Освен това, като яде, човек трябва да бъде доволен от яденето. Значи доволството продължава живота. Никога да не преяждаш и всякога да ядеш с благодарност и доволство - ето две правила за продължаване на живота. (105, 93-94)

•Постът се употребява за обновяване на организма. Той е един метод за подмладяване. След поста колкото се може по-дълго време употребявайте храна еднообразна и храна, която изисква малко сила за храносмилането, за да не възбужда у вас апетита, за да може да се развиват дробовете, та да можете да приемате повече прана от въздуха и от водата и да изваждате повече сокове от храната, отколкото сега. (68, беседа 19, 9)

•Музиката, песните влияят добре върху психиката на човека. Който иска да живее дълго време, той трябва да пее. (75, 155)

•Възприемайте повече енергия от Слънцето, ако искате да бъдете жизнерадостни. Радвайте се на изгряващото Слънце, ако искате да продължите живота си. (92, 38)

Идеалът на новия човек - човекът на Шестата раса - е изучаване езика на Природата. Това е идеалът на бъдещото човечество - носител на новата Любов, на новата Светлина и Свобода, на новия Мир. (110, 220)

•Окултният ученик разбира законите на Природата и живее съобразно тях. Той разполага с ключовете на Природата и знае как да се лекува. Той познава тревите, цветята и техните лечебни свойства. (128, 130)

•Живата Природа обича последователността, тя никога не бърза. Туй ще помните. В нея е вечността, тя разполага с време колкото иска. Тя икономисва своите сили, защото силите й не са в такова изобилие, в каквото е времето. Следователно вие можете да разполагате с нейното време, но не и с нейните сили. По тази причина онези хора, които не живеят според както тя иска, които бързат много, скоро изтощават силите си и умират много рано. (48, беседа „Той знаеше", 22)

•Човек трябва да живее според законите на Природата. Не спазва ли тия закони доброволно, Природата ще го застави насила да ги прилага. (107, 50)

•Сегашният човек е в постоянно стълкновение и война с Природата, поради което тя безпощадно го глобява. (47, 48)

•Не разваляйте това, което Природата е наредила. Не й давайте съвет какво да прави. С нея на състезание не ходи и нищо насила от нея не вземай. (149, 177)

•Закон е: за да влезеш във връзка с живите сили на Природата, клетките на твоя мозък трябва да са приготвени да издържат. (27, 267)

•Често ме питат какво е учението, което проповядвам. Аз отговарям: То е учение на Живата Природа, която включва в себе си всички живи сили, с които се занимава науката. То е наука за човека, наука за разумното в света. То е наука за Бога, за Любовта.

Новото учение включва всичко, което е предмет на Живота и на Природата. (60, 64)

•Смисълът на Живота се заключва в това, да се обърне човек към разумната, жива Природа с цел да я изучава и богатее. Съвременните хора са крайно обеднели. Те са дошли до крайно демагнетизиране. Това води до неврастения. Те трябва да се върнат към Природата, като велик източник на Живот и енергия. (105, 73)

•Мислете само за Природата, която е пълна с Живот и енергия. Свързвайте се със силите на Природата, които могат да обновяват. Мислете за Слънцето, което изпраща енергията си по целия свят. Избягвайте ония области на Живота, дето има застой на енергиите. Дружете с ония, които търсят Природата, разбират законите ú и ги прилагат. (118, 129-130)

•Вие живеете сред Природата, но не можете да се ползвате от нея. Защо? - Не познавате нейните закони. Искате ли да влезете в хармония с нея, да се ползвате от нейните блага, започнете да изучавате езика ú. За да се домогнете до езика на Природата, вие трябва да изучавате формите на телата, съдържанието и смисъла им. Всеки човек се ползва от благата на Природата според степента на своето развитие. (110, 214-215)

•За да влезете в контакт, в прямо общение или в правилна обмяна със силите на Природата, непременно трябва да знаете как да владеете тялото си. Органите на тялото трябва да бъдат под контрол на волята. (39, 27)

•Като е дошъл на Земята, човек трябва да се съобразява с методите на Природата. Той няма право да спре движението на силите, които действат в Природата, нито да ги коригира. (38, 197)

•Тръгнете по пътя, който Природата ви сочи. Не следвате ли нейния път, нищо няма да постигнете. Следователно не удряйте главата си в законите на Разумната Природа. Каквото и да правите, тя няма да отстъпи. Ако вие съзнателно не отстъпите, главата си ще счупите. (127, 307)

•Няма по-красив език от този на Природата. Който се занимава с изучаване езика на Природата, трябва да спазва нейните правила и закони. Запример забранено е на човека сам да отключва и заключва вратите на Природата. Ако иска да влезе в една от стаите ù, ще се спре пред вратата и тихо, внимателно ще похлопа три пъти. Ако му отворят, ще влезе; ако не му отворят, ще се върне назад - не е готов още. Когато се приготви, ще влезе и ще види богато наредена трапеза. Той няма да седне пред трапезата, докато не почувства, че всички присъстващи са съгласни да вземе участие в общия обед. В обителта на Природата съществува пълна хармония и единство. Там се допуща само онзи, който е в състояние да поддържа тази велика хармония и единство. И тъй ще знаете закона: в Природата излишък няма и недоимък няма, затова енергията, която ви е дадена, ще я употребите разумно. А разпиляването на Живота, разпиляването на енергията не е жертва. Жертва може да направи само онзи, който е проучил великия закон на Любовта. Без Любов жертва не може да има в света. И единствената сила в света, в която има един малък плюс, това е Любовта. То не е излишък, а изобилие. И туй изобилие, което има тя, е безопасно, понеже тя спада не в границите на ограниченото Битие, но в безграничното. Следователно от този излишък малцина могат да се ползват. И затуй, за да може човек да се ползва от това изобилие, трябва да възприеме Любовта. (69, беседа 6, 9-10)

•Известни сили може да се трансформират - туй е закон в Природата. Водата може да се трансформира в няколко състояния. Тя може да се разложи на своите съставни елементи - водород и кислород. Тия елементи може да се разложат на известни силови линии. Тия силови линии може да се разложат на своите живи елементи. (31, 477)

•Веднъж дошъл на Земята между хора, животни, растения и минерали, човек не може да бъде свободен от тяхното влияние. Цялата Природа влияе на човека, но и човек оказва влияние на Природата. Този закон е неизбежен. Слънце, Луна, звезди - всички оказват влияние върху човека. (147, 230)

•Три източника има, чрез които Божественият свят ни влияе: чрез храната, която иде от растителното царство, чрез въздуха, в който влизат светлината, топлината, магнетизмът и електричеството, и чрез мисълта и чувствата. Следователно тези са трите най-важни притоци, които постоянно идат от Божествения свят. Ако затворите кой и да е от тези притоци, вие ще се намерите в голямо противоречие. Значи човек може да възприема Божественото чрез храната, чрез светлината, топлината, електричеството и магнетизма и най-после и чрез всички останали сили, които действат в Природата. Човек може да възприема Божественото и чрез най-възвишената и чиста мисъл. (16, 191)

•Човек трябва да знае, че материята на неговото тяло може да се уподоби на материята, от която Земята е направена. Всяка частица от човешкото тяло има свойствата на материята на Земята. За да се справи със силите и теченията на Природата, човек трябва да познава себе си, но трябва да изучава и Земята с всички нейни сили и закони, които я управляват. Като се изучава, човек забелязва, че между промените, които стават в Природата, и тия, които стават в него, има известно съотношение. (38, 27-28)

•Под думата хранене в широк смисъл се разбира процес на възприемане - възприемане на живите сили в Природата. Тези живи сили се възприемат чрез храната, чрез въздуха, чрез светлината и топлината, а най-после и чрез живата мисъл. Това са все среди, които трябва да минат през човешкия организъм, за да може разумният човек да си послужи с тях. Разумният човек има начини, методи, чрез които може да извлича живите сили от тия среди. (78, 75-76)

•Казвам: не мислете, че светът, в който живеем, е безопасен. В Природата има известно количество недиференцирана материя и сили, които трябва да се трансформират, да се облагородят и така да се впрегнат в работа. Много учени, като не подозират това нещо, бутат с пръчицата си, дето трябва и не трябва и в резултат на това стават експлозии в ретортите им. Вследствие на тези експлозии и те, и ретортите им, и цялата наука хвръкват във въздуха. (106, 69)

•Искате ли да се лекувате по природосъобразен начин, трябва да използвате главно месеците април и май, когато Природата е богата на жизнена енергия. Всеки ден от тия месеци струва милиони лева. Това, което човек придобие през тези месеци, в никое друго време не може да го придобие.

Никоя аптека в света не може да даде на човека това, което Природата му дава. Човек трябва да придобива магнетична енергия от Природата и да дава от нея на своите ближни. (118, 126)

•Да се запечатат живо във вас красивите образи, които виждате на планината. И когато слезете долу на полето, често да възкръсват във вашето съзнание тези образи. По този начин вие правите връзка с планината и нейните енергии протичат във вас и ви повдигат. (113)

•Природата не търпи излишъци. Тя определя за всеки човек само толкова материя, колкото е нужна за растенето му. (37, 282)

•Отказването от известно благо е пак неправилно вземане. Природата наказва всеки, който не знае да взема. Защо? - Защото с неправилното вземане човек нарушава законите на Природата. Когато яде, когато пие вода, когато диша, човек взема известни блага от Природата, в замяна на което тя гради в него. (23, 164)

•Аз мога да ви помогна, искам естествено да ви предам един начин да черпите енергия от тази жива Природа, да се въодушевлявате. Засега с нашите разходки ние засягаме само физическите влияния на Природата. (68, беседа 27, 27)

•Природата обича онези, които изпълняват нейните закони. Тя ги подига, дава им Живот преизобилно. Който не изпълнява законите ù, тя го счита недостоен за нейните блага и го лишава от всички граждански права на своето царство. Такъв човек е изложен на ред болести и нещастия. (62, 17)

•Животът и смъртта са в зависимост от спазването на великите закони на Природата. Ако спазва тия закони в абсолютен смисъл на думата, човек е дошъл до безсмъртието. (110, 219)

КНИГОПИС
1. Абсолютна истина. С, 1949 г.

2. Беседи, обяснения и упътвания от Учителя, 1919 г

3. Беседи, обяснения и упътвания от Учителя, 1921 г.

4. Беседи, обяснения и упътвания от Учителя, 1922 г.

5. Благословена между жените. С, 1930 г.

6. Божествената мисъл. С, 1942 г.

7. Божествените условия. С, 1942г.

8. Божественият и човешкият свят. С, 1940 г.

9. Божият глас. С. 1940 г.

10. Бъдещото верую на човечеството. С, 1934 г.

11. В царството на Живата Природа. С, 1933 г.

12.Великата разумност. С, 1949 г.

13. Великото в Любовта. С, 1934 г.

14. Великото и Красивото. С, 1935 г.

15. Великите условия на Живота. С, 1944 г.

16. Вехтото премина. С, 1932 г.

17. Вечно подмладяване. С, 1944 г.

18. Вечното благо. С, 1944 г.

19. Влизане. С, 1930 г.

20. Влияние на светлината и на тъмнината. С, 1937 г.

21. Все, що е писано. С, 1942 г.

22. Възможни постижения. С, 1934 г.

23. Възможности за щастие. С, 1941 г.

24. Голямото благо. С, 1936 г.

25. Да ви даде. С, 1938 г.

26. Да възлюбиш. С, 1940 г.

27. Да възлюбиш Господа. С, 1946 г.

28. Да им дам Живот. С, 1936 г.

29. Да се не смущава сърцето ви. Пловдив, 1925 г.

30. Дали може. С, 1942 г.

31. Двата природни метода. С, 1924 г.

32. Двата пътя. С, 1934 г.

33. Две свещени положения. С, 1925 г.

34. Двигатели в живота. С, 1938 г.

35. Делата Божии. С, 1940 г.

36. Добри и лоши условия. С, 1937г.

37. Добри навици. С, 1936 г.

38. Доброто оръжие. С, 1939 г.

39. Допирните точки в Природата. С, 1935 г.

40. Дреха на живота. С, 1930 г.

41. Духът и плътта. Пловдив, 1933 г.

42. Езикът на Любовта. С, 1939 г.

43. Естествен ред на нещата. С, 1939 г

44. Жал ми е за народа. С, 1932 г.

45. Жива реч. С. 1937г.

46. Живият Господ. С, 1948 г.

47. Живот и отношения. С, 1947 г.

48. За слава Божия. Русе, 1927 г.

49. За съдба дойдох. С, 1929 г.

50. Заветът на Любовта т. І. С, 1944 г.

51. Заветът на Любовта т. ІІ. С, 1944 г.

52. Заветът на Любовта т. III. С, 1944 г.

53. Закон за единство и общност. С, 1928 г.

54. Закони на доброто. С, 1940 г.

55. Законът и Любовта. С, 1936 г.

56. Затова се родих. С, 1929 г.

57. Изгревите на Слънцето. С., 1928 г.

58. Ключът на живота. С, 1928 г.

59. Козативни сили. С, 1925 г.

60. Който дойде при мене. С, 1950 г.

61. Който има невестата. С, 1935 г.

62. Крадецът и пастирят. С, 1937 г.

63. Красотата на душата. С, 1948 г.

64. Лекции на Младежкия окултен клас г. III, т. 1

65. Лекции на Младежкия окултен клас г. Ш, т. 2

66. Лекции на Младежкия окултен клас г.Ш, т. 3

67. Лекции на Младежкия окултен клас г. IV

68. Лекции на Общия окултен клас г. II

69. Лекции на Общия окултен клас г. III

70. Лекции на Общия окултен клас г. IV

71. Ликвидация на века. С, 1948 г.

72. Линиите на Природата. С, 1929 г.

73. Любов към Бога. С, 1932 г.

74. Лъчи на живота. С, 1937 г.

75. Малки и големи придобивки. С. 1936 г.

76. Методи за самовъзпитание. С, 1941 г.

77. Мировата любов и космичната обич. С, 1947 г.

78. Мнозина казваха. С. 1933 г.

79. Наряд и упътвания от Учителя. С, 1925 г.

80. Настанало е царство Божие. Русе, 1925 г.

81. Наука и възпитание. С, 1949 г.

82. Начало на мъдростта. С, 1947 г.

83. Нашето място. С, 1932 г.

84. Неразрешеното. С, 1926 г.

85. Ни мъж, ни жена. С. 1933 г.

86. Новата Ева. Издигнете жената. С, 1931 г.

87. Новата мисъл. С, 1947 г.

88. Новият живот. С, 1947 г.

89. Новият светилник. С, 1946 г.

90. Новият човек. С, 1947 г.

91. Ново разбиране. С. 1947 г.

92. Новото начало

93. Новото човечество. С. 1947 г.

94. Обич към знанието. С, 1927 г.

95. Определени движения. С, 1938 г.

96. Опорни точки на живота. С, 1942 г.

97. Отворени форми. С, 1943 г.

98. Отец ме люби. С, 1936 г

99. Отиване и връщане. С, 1932 г

100. Отношението на простите истини към човека. С, 1933 г.

101. Петимата братя. С, 1949 г.

102. По Бога направени. С, 1929 г.

103.Положителни и отрицателни черти на човека. С, 1928 г.

104. Посока на растене. С, 1939 г.

105. Поучаваше ги. С, 1949 г.

106. Праведният. С, 1930 г.

107. Просветено съзнание. С, 1949 г.

108. Противоречия в живота. С, 1934 г.

109. Път на мисълта. С, 1949 г.

110. Път към живота. С, 1941 г.

111. Пътят на ученика. С, 1927г.

112. Работа на Природата. С, 1948 г.

113. Разговори с Учителя в "Акордиране на човешката душа", І и ІІ том, С, 1999,2000.

114. Разумният Живот. С, 1924 г.

115. Разумното разбиране. С. 1934 г.

116. Реалност и сенки. С, 1941 г.

117. Светлина на мисълта

118. Светото място. С. 1939 г.

119. Светът на великите души. С, 1933 г.

120. Свещеният огън. С. 1926 г.

121. Сеятелят С, 1930 г.

122. Сила и Живот, ІІІ серия. Русе. 1929 г.

123. Сила и Живот, IV серия. С, 1922 г.

124. Сила и Живот, V серия

125. Силите в Природата. С, 1947 г.

126. Синовете на възкресението. С, 1934 г.

127. Служене, почит и обич. С, 1940 г.

128. Смени в Природата. С, 1938 г.

129. Старото отмина. С, 1947 г.

130. Степени на съзнанието. С, 1939 г.

131. Сфинксът. С, 1928 г.

132. Събуждане. С. 1944 г.

133. Съразмерност в Природата. С, 1949 г.

134. Трите живота. С, 1942г.

135. Трите основи на живота. С, 1947 г.

136. Трите посоки. С, 1948г

137. Трите родословия. С, 1943 г.

138. Той създава. С, 1947 г.

139. Условия за разумния човек С, 1930 г.

140. Условия за растене. С, 1949 г.

141. Успоредните пътища. Проявленията на ума. С, 1928 г.

142. Устойчиви величини. С, 1943 г.

143. Учение и работа. С, 1939 г.

144. Учителю благи. С, 1934 г.

145. Фактори в Природата. С, 1938 г.

147. Царският път на душата. С, 1935 г

148. Ценната дума. С, 1941 г.

149. Ценното из книгата на великия живот. С, 1932 г.

150. Четирите кръга. С, 1934 г.

151. Чист и светъл. Пловдив, 1926 г.