Учителя беинса дуно

•Здрав е онзи, на когото умът, сърцето и волята са в пълна хармония. Да бъдеш здрав, това значи да си в пълна хармония с Първата Причина на нещата, с ближния си и със себе си. (12, 81-82)

•Истински здравият човек е здрав във физическо, в умствено и в сърдечно отношение. (42, 240)

•Съдържанието на човешкия организъм е Животът; съдържанието на Живота е здравето, а здравето се обуславя от хармоничното съчетание между елементите и силите, които действат в човешкия организъм. (127, 3-4)

•Здрав човек е само онзи, който оценява благата, които му са дадени, и разумно ги използва. (34, 34)

•Здравето на който и да е човек зависи от неговия разумен живот.

Една от проявите на щастливия живот е здравето. Щастлив човек е онзи, на когото всички органи са здрави. През целия си живот той не се оплаква от никаква болест. (35, 86)

•На физическия свят се иска здраве. В Духовния свят, дето материята е особена, се иска Чистота. (105,196-197)

•Здраве без Чистота е непостижимо. (151, 8)

•Дойдете ли до истинския Живот, вие трябва да бъдете абсолютно здрави. Здравето е качество на човешката душа, на човешкия дух. В това отношение човек трябва да пази здравето си като рядка скъпоценност. (126, 68)

•Първата задача на науката е да даде такова знание, което да осигури здравето на човека.

Здрав е онзи, в когото мозъкът, дробовете и стомахът работят правилно. Тези три системи трябва да бъдат в изправност. (12, 92)

•Здрав човек наричаме този, у когото всеки орган има свой определен тон и свои определени вибрации. Щом всички органи у човека действат правилно, от тяхната деятелност се произвеждат приятни и хармонични тонове. Значи, ако деятелността на човешките органи е правилна и създава музика, човек може да се нарече напълно здрав. При това всеки музикален тон има и свой определен цвят. (106, 91)

•Здраво тяло е това, което е добре организирано, в което няма никакви мазнини, никакви излишъци. Здравото тяло подразбира абсолютна хармония между клетките на мозъка, на дробовете, на стомаха - на всички удове. При това положение човек изпитва радост и като мисли, и като чувства, и като действа. Това значи нормално състояние на организма. Нормалният човек върши всичко с приятност. Той върши всичко по закона на Свободата. (20, 92)

•Абсолютно здрав човек е онзи, в организма на когото няма никакви утайки. Здрав е онзи човек, в организма на когото не става абсолютно никакво разлагане, никакво гниене. (24, 92)

•Абсолютно здрав човек е този, който не се поддава на никакво внушение. Внушението е подобно на морските вълни. За да не претърпи катастрофа, параходът трябва да е здрав, да не допуща морските вълни да проникват в него. Ако има малка пукнатина някъде, вълните проникват вътре и причиняват пакости. Мисълта е море, по което пътува човешкият кораб. (116, 6)

•Когато мисли човек, силите на главния мозък отиват в симпатичната нервна система; като чувства, силите на симпатичната нервна система отиват в мозъчната система. Когато тези енергии се кръстосват правилно, човек е здрав, мисли и чувства правилно. (7, 28)

•Какво представя здравето? То е капитал, вложен в банката. Ако всеки ден изразходваш определения за това време капитал, без да внасяш нещо, ти ще фалираш; ако всеки ден внасяш по нещо, капиталът ти ще се увеличи, т.е. здравето ти ще се укрепи. Като знаеш това, не се чуди защо, след като си бил здрав, заболяваш. Мнозина изразходват капитала си, без да внасят нещо в банката, и незабелязано губят здравето си. (125, 35)

•Най-ценното нещо, което е дадено на човека, е Животът. Умът е проводник на Живота.

•Здравият човек се отличава по това, че е организирал силите на своето тяло. Ако мисълта на човека не е организирана, и тялото му не е организирано. (54, 82)

•Какви са признаците, по които се познава здравият човек? Когато човек е здрав по тяло, по сърце и по ум, от него излизат три ухания. Здравото тяло издава особено приятно ухание. Възвишените чувства издават друг вид ухание. Щом едно от трите ухания отсъства, човек е болен в известно отношение. (74, 360-361)

•Добрият живот носи здраве. Като се приближите към човек, който живее добре, от тялото му се отделя особено ухание, особен нектар, подобен на този, който цветята отделят. Уханието, което лъха от здравия човек, надминава аромата на всички познати нам цветя. (143, 211-212)

•По какво се познава здравият човек? Когато здравият човек погледне вечер или денем към небето, той веднага се чувства весел, радостен, благодари за всичко, което има. Който не може да се зарадва, като погледне към небето, и не благодари за всичко, което му е дадено, той е болен човек. (62, 14-15)

•Човек, който иска да знае дали е здрав или не, ще познае от това: докато чувства глад и жажда в себе си, той всякога е здрав. Изгуби ли глада и жаждата, туй състояние е болезнено. Докато в човека има глад и жажда за Правда, това е едно нормално състояние на душата, това показва, че е здрав. Стане ли човек индиферентен, каже ли: "Безразлично е за мене", това е едно болезнено състояние. (124, 441)

•Човек е здрав, когато от дясната страна има студени, електрични течения, а от лявата - топли течения. (113)

•Когато хванете ръката на някой здрав човек, чиято мисъл е интензивна, вие ще усетите изтичане на енергия от него. Ако човек не е здрав и мисълта му не е интензивна, щом хванете ръката на този човек, няма да усетите изтичане на енергия. Този човек е запушен кран. Здравият човек обаче е отворен кран. В него става правилно втичане и изтичане на енергия. (37, 293-294)

•В здравия човек постоянно става изтичане на електричество и магнетизъм, става едно трептение. Когато туй трептение е нормално, от порите на тялото излизат струи, които хвърлят всичката пот навън. Такъв човек е праведен, затова на праведните хора тялото е чисто, у тях става постоянно изчистване, постоянно изхвърляне отвътре навън. Не е водата, която го чисти. Трептението в тях ги чисти и по този начин не става никакво задръстване в порите на тялото им. Само така хората могат да бъдат здрави. (79, 26)

•Ако стиснете ръката на здравия човек, ще забележите, че едната страна е топла, другата - студена; едната ръка е топла, другата - студена; едната половина на главата е топла, другата - студена. В болния човек не е така. Теченията в него се изменят: или са топли, или студени. Това се дължи на нарушаване равновесието на силите в неговия организъм. Тъй щото, за да се лекува човек, трябва да възстанови вътрешното равновесие на силите си. Ако това се постигне, той оздравява. (54, 10)

•Ръката на здравия човек не е нито много влажна и топла, нито много суха и студена. И едното и другото представят крайности. Като пипнете дясната ръка на здравия човек, усещате приятна хладина; от лявата му ръка се отделя слаба топлина. Обаче при най-малкото заболяване, физическо или психическо, тези течения се смесват в организма, вследствие на което се явяват различни неразположения: напрежение в слепите очи, зад ушите, в задната част на мозъка и т.н. (6, 53-54)

•Здравият човек има устой в ръката си, затова почеркът му е установен. Ако искате да знаете какво е състоянието ви, още със ставането си сутрин начертайте няколко прави успоредни линии. Колкото линиите са по-прави, толкова сте по-устойчиви. (45, 70)

•Когато се приближавате към меки хора, вие изпитвате известна приятност. Това се дължи на обстоятелството, че мекотата представя приятна, топла дреха, която обвива тия хора. Тази топла, приятна обвивка прави меките хора имунитетни към всякакви болести. Здравето на човека зависи от неговата мекота. Когато изгуби мекотата си, човек започва да изсъхва, да се втвърдява и лесно заболява. Дето влезе той, каквото погледне, навсякъде вижда лошото. Недоволството е негов спътник. (100, 54)

•Здравият човек се отличава по това, че познава добре проявите на Природата и лесно се справя с тях. Като разбира законите на физическия свят, той познава законите и на Духовния свят и лесно се справя с тях. Щом е дошъл на Земята, човек не може да се освободи от влияния: физическият му живот се влияе от духовния, а духовният - от физическия. (95, 194)

•За да познаете дали един човек е по-здрав от вас, допрете гърба си до неговия. Ако той е по-здрав от вас, ще усетите добро разположение на духа; ако не е по-здрав от вас, ще усетите отмаляване, отпадане на духа. (140, 293)

•Едно от важните неща за човека е въпросът за здравето му. Всеки човек трябва да бъде здрав. Обаче здравето на човека зависи от следните четири неща: от силата на неговия дух, от добротата на неговата душа, от светлината на неговия ум и от мекотата на неговото сърце. За да придобие тия неща, човек трябва да има знания. (34, 286)

•Здравето на човека зависи от неговата вътрешна и външна Чистота. (102, 143)

•Искате ли да бъдете здрави и весели, всяка ваша мисъл, всяко ваше чувство и всяко ваше действие трябва да са проникнати от идеята за Абсолютна чистота. (1, 11)

•За да поддържа здравето и силите си, човек трябва да се чисти - външно и вътрешно. Чистотата е първото условие за здравето на човека, на всички живи същества. Говори ли се за Чистота, ние я разбираме като непреривен процес. (130, 4)

•Хората мислят, че каквато храна да употребяват, както и да мислят и чувстват, могат да бъдат здрави. Това е невъзможно. Здравето е свързано с чистите мисли и чувства, с чистата и доброкачествена храна. (148, 366)

•Едно се иска от човека - чиста кръв. Чистата кръв е в състояние да се справи с всички болести. Тя не позволява да се развиват в нея никакви бацили. Трептенията на чистата кръв са толкова силни, че всички бактерии отскачат от нея. (145, 41)

•Когато мислите, чувствата и постъпките на човека са чисти, той не се страхува, не се тревожи и безпокои. Каквито болести да дойдат, той остава неуязвим. И да заболее, болестта ще мине и замине, не оставя никакви следа. Коя е причината за това? Чистата кръв. Следователно, за да издържите на болести и страдания, да се справяте лесно с противоречията си, изчистете мислите, чувствата и постъпките си. Това е така наречената вътрешна чистота. Който има тази чистота в себе си, кръвта му е чиста. Здравето, силата и разположението на човека се дължат на чистата кръв.

Чистият човек създава около себе си приятна, здравословна атмосфера, която привлича хората. Нечистият няма такава аура и отблъсква окръжаващите. Затова, ако погледнете човека с окото на ясновидеца, ще забележите около главата му светло сияние или ще усетите приятна, мека топлина около него. Значи причината за здравето и разположението на човека се крие в самия него. (23, 298-300)

•За да бъдеш здрав, трябва да дойдеш в съгласие с Природата. Тя ще ти даде светлина, въздух, вода и храна. Много неща са нужни, за да бъде човек здрав. (92, 291)

•Ако между енергиите на Слънцето и енергиите на твоя организъм става правилна обмяна, ти всякога ще бъдеш здрав. (82, 369)

•Каквото минава през пространството, трябва да се предава чрез човека. Той ще задържа за себе си онова, което е нужно за него, и след като си услужи, ще го пусне пак да тече. Не може и не трябва да се спира Божествената енергия. Тя непременно трябва да тече. Така става със здравия човек. Здрав човек е онзи, през когото Божествените енергии текат правилно. (150, 98-99)

•Здравето е в зависимост от нормалното състояние на клетките. Когато клетките на организма - нервни, мускулни, артериални - запазват своя първичен размер и точно изпълняват службата си, човек е здрав. Щом нарушат размера си и престанат да изпълняват определената им служба, човек заболява. (30, 27)

•На първо място, здравето зависи от мисълта на човека. Като знае законите на мисълта и правилно ги прилага, човек е здрав.

Човек, на когото мисълта е възвишена, права, той има особена топлина, особен пулс, особено отношение към нещата. Който няма правилно отношение към въздуха, той не може да бъде здрав. (8, 388)

•Мнозина ме питат защо трябва да бъде човек добър. Много просто. Човек трябва да е добър, за да бъде здрав. Доброто, Добродетелта е първото условие за здравето на човека. (8, 48)

•Физическото здраве се основава изключително на добродетелите в човека. Добрият човек не боледува. Щом се усъмни в Доброто, той започва да боледува. Ако болният вярва в Доброто, непременно ще оздравее. Като греши, човек излиза от областта на Доброто и отваря в себе си вратата на греха. Щом греши, той започва да боледува. След болестта иде смъртта. (35, 336)

•Ако през целия си живот, от младини до старини, човек не допусне в ума си нито една лоша мисъл, в сърцето си - нито едно лошо чувство и във волята си - нито една лоша постъпка, никаква болест не може да го хване. Много бацили ще минат през него, но отровата им ще се обезсили. (87, 175-176)

•Всяка идея, всяка добродетел, която може да се реализира, допринася нещо за здравето на човека. (76, 126-127)

•Само търпеливият може да бъде здрав, свеж и бодър. (1, 125)

•На Земята израз на щастие е здравето. Първото важно нещо за човека е здравето. Човек трябва да бъде здрав. Обаче здравето зависи от физиологическото съотношение между човешките органи. Ако деятелността на мозъка, дробовете и стомаха е правилна, тогава и здравето на човека е добро. Тези три органа съставят три велики свята. (9, 79)

•Изобщо стомахът е трансформатор на енергията, която се образува от храната; дробовете са трансформатор на енергията, която се образува от превръщането на въздуха; мозъкът е трансформатор на енергията, която възприема отвън. Следователно, когато стомахът изпраща трансформираната енергия в дробовете, дробовете - в мозъка, а мозъкът - към цялото тяло, човек е напълно здрав. (54, 241)

•Не се изисква много нещо от човека, за да бъде здрав. Достатъчно е да знае как да се ползва от светлината, от чистия въздух, от водата и от елементите на хляба, за да бъде здрав. Той има всичко наготово, нищо не му остава, освен да приеме с радост и благодарност това, което му е дадено. Радостта и благодарността са методи, чрез които човек може да се ползва правилно от благата на Живота. (148, 252-253)

•Помнете: здравето зависи от правилното възприемане и предаване на нещата. (18, 398)

•Когато се говори за здравословен, за нормален живот, това подразбира правилно изразходване на енергиите в даден организъм и правилно възприемане на енергиите от външния свят, от Разумната Природа. (62, 10)

•Искаш ли да бъдеш здрав, пази това, което Бог ти е дал. Пази светлината на своя ум, както и топлината на своето сърце. Това е същественото, от което всеки човек се нуждае. (107, 80)

•Иска ли да бъде здрав, човек трябва да мисли за здравите хора. Изобщо за каквото човек мисли, такъв става. (38, 259)

•Ако искаш да бъдеш здрав, мисли за Радостта и Веселието. (149, 316)

•И тъй, за да бъде здрав, човек трябва да изправи отношенията си към целия органически свят. (63, 335)

•Искате ли да бъдете здрави, работете върху тялото си, да се освободите от всякакви нечистотии и излишъци, утайки, мазнини. Забележите ли натрупване на мазнини в някоя част от тялото си, веднага приложете върху себе си спартански режим. (118, 125-126)

•Бъдете топли и светли като Слънцето. В това се заключава здравословното състояние на човека. Бъдете чисти като Луната. Радвайте се на звездите, които помагат за развитието на вашите дарби. Радвайте се, че имате възможност да се ползвате от енергията на планетите. Радвайте се, че всичко в света работи за вас - малките деца във Вселената, които са предметно учение на възвишените и разумни Същества. (17, 95)

•Радвай се на здравите и ще станеш здрав. (113)

•Законът е такъв: не мислете за болните хора - нищо повече. Изхвърлете всичките болни хора от ума си. Мислете за здрави хора, за здравата Природа. (68, беседа 25, 12)

•Според мен онзи, който наистина е напреднал в духовно отношение, той не боледува. (43, 104)

•Помни: здравето на човека се крие в неговите мисли и чувства. Правата мисъл има отношение към великия закон на Живота. (1, 279)

•Който има силна воля, той е здрав човек. Неговата кръв е чиста; ръцете, краката, гръбнакът му са здрави. Здравото тяло е резултат на силна, разумна воля. (46, 170)

•Развитието на моралните чувства е необходимо за всеки едного от вас. Само при моралните чувства вие можете да бъдете физически здрави Моралните чувства дават простор, широчина на човешкия дух. Те внасят още и разширение на кръвоносните съдове, т.е. дишането е свободно, а кръвообращението правилно - няма никакво стеснение в човека. (65, беседа 18, 192)

•Искате ли да бъдете здрави, пазете следните правила: главата да бъде винаги хладна, а краката топли. В областта на слънчевия възел всякога трябва да усещате известна топлина.

Ръцете и краката трябва да бъдат всякога топли, но не горещи. Има една топлина, която е приятна. Хванете ли ръката на човека и усетите тази топлина, вие изпитвате известна приятност. Тя е нормална топлина на организма. Ако ръцете и краката са по-топли или по-студени, отколкото трябва, това е лош признак Същевременно те трябва да бъдат малко влажни. Голямата сухота и голямата влага, голямата горещина и големият студ са ненормални прояви на организма. За да бъде здрав, човек трябва мислено да се свързва със здрави хора, които нямат никакви слабости и недъзи. (118, 97)

•Аз съм дошъл до следното заключение: докато съзнанието на човека е будно, никаква болест не е в състояние да го хване. Обаче при най-малкото прекъсване на съзнанието, при най-малкото колебание равновесието на твоя организъм се нарушава. Следователно, докато съзнанието на човека е будно, той има известен имунитет към всичко отрицателно. Той е обиколен с малка магнетична обвивка, която го пази от заболяване и простуда. Тогава никакво чуждо вещество не влиза в организма. Той има филтър, който го пази от нечистотиите. (87, 175)

•Дръжте носа си в изправност. Пазете го и го почитайте като свещен уд. Докато носът е в изправност, човек е здрав. Щом носът е добре, ще знаете, че и очите, и ушите, и устата ще бъдат добре. Оттам пък ще бъдат добре и дробовете, и сърцето, и стомахът. Ако се наруши нещо в носа, организмът постепенно се разглобява. Пазете носа си и не се страхувайте. Той представя красив планински връх, дето се трансформират енергиите на човешкия организъм. Който не знае значението на носа, не може да го оцени като велико благо на Живота. (136, 238-239)

•За да може във всички случаи да запази своето вътрешно равновесие, човек трябва да бъде абсолютно здрав физически, духовно и умствено. (130, 7-8)

•За да поддържа хармонията на своя организъм, човек трябва да храни мозъка си със светли мисли, сърцето си - с чисти чувства, дробовете си - с чист въздух, и стомаха си - с чиста здравословна храна. (9, 281)

•За да бъдеш здрав, не трябва да губиш нито физическата, нито психическата си Топлина. (121, 89)

•На физическия свят човек трябва да пази нормалната топлина на организма си. От нея зависи здравето му. (137, 140)

•Колкото по-дълго време се задържат образите на мислите и чувствата върху човешкото лице, толкова по-здрав е той. Мислите и чувствата са нишките, с които човек тъче платното на своя живот. (6, 117)

•Силите, които поддържат общия Живот, се вземат от трите главни елемента в него: от Светлината, от Живота и от Любовта Същото може да се каже частно и за човека. Той може да черпи енергия за поддържане на своя организъм от Светлината, ако знае нейните закони; от Живота, ако го разбира, и от Любовта, ако се стреми към нея. Тези са трите източника, от които човек може да черпи сила, живот и здраве. Има ли тези три неща в себе си, той е придобил истинското щастие на Земята. (83, 83-84)

•Който може да диша правилно, да мисли правилно и да яде правилно, той е придобил големи блага в Живота. (45, 95-96)

•Кой човек е здрав? На когото и майка му, и баща му са здрави. Децата не могат да бъдат здрави, ако родителите не са здрави. (18, 86)

•Всеки съвременен човек трябва да се запознае с физиологическите закони на своя организъм, да знае от какво зависи здравето му, както и доброто чувстване и правилно мислене. (111, 91)

•Бъдещите науки няма да се занимават с патологичните състояния на хората, но ще изучават техните здравословни състояния. (86, 65-66)

•Болестите показват пътищата на нашето отклонение от великия Божествен живот, или от правата мисъл. (111, 86)

•Преди всичко вие трябва да бъдете здрави не само физически, но и психически. Кой е психически болен? - Който е недоволен, който се съмнява, който не владее ума, сърцето и волята си. (146, 155)

•Мнозина боледуват. Всеки трябва да знае произхода на своята болест: дали тя има физически, умствен или духовен характер. Щом се знае произходът на болестта ще се намери начин, по който тя може да се лекува. (100, 76)

•Болестите са дадени на хората за придобиване на смирение. Всяка болест е особена задача, с която ученикът трябва да се справи. На всяка болест, която му се дава, той трябва да гледа като на особена привилегия. (111, 441)

•Дойде ли ви някаква болест, не се страхувайте, но приложете Любовта в живота си. Тя лекува всички болести. Гледайте на болестите като на благо, дадено, за да работите върху себе си. (23, 111)

•Болестите са вашите барометри. По тях се съди докъде сте стигнали и какво ви липсва. Докато минавате още през болестите, благодарете на Бога и молете се да ви помогне да разберете какво ви липсва. Засега те представят отрицателната страна на вашия живот. Един ден, когато се справите с вашите болести, ще дойдете до положителната страна на Живота. (78, 98)

•На Земята няма абсолютно здрави хора. (30, 294)

•Необходимо е даже и най-здравите хора да боледуват. Боледуването е тониране. Когато Господ иска да направи хората по- чувствителни, по-меки, те трябва да боледуват. Най-великите хора са боледували. Когато боледувате, не мислете, че е нещастие. (68, беседа 13, 13)

•Докато сте в сегашното си тяло, непременно ще боледувате. За да се справите с болестите, трябва да преустроите тялото си. (91, 13)

•Законът е следният: когато страда тялото, то е за благото на душата. (70, беседа 4,9)

•Болестта има отношение към злото в човека, а здравето - към Доброто. Обаче и злото, и Доброто са неизбежни сили. Те действат в цялата Природа - и в животните, и в растенията. (132, 146)

•Ако ви дойде някоя болест, тя е за изпитание. Не издържите ли болестта, ще ви дойде друго страдание. Вие спирате болестта с лекарства и болният физически се излекува, но духовно - не. (2, 107)

•Природата, за да ни застави да се концентрираме, за да ни накара да се повърнем към себе си, да мислим, е създала болестите. (68, беседа 24, 4)

•Здравето е резултат на правилна обмяна на енергиите в организма на човека, от една страна, както и на правилна обмяна между душите, от друга страна. Дойде ли някаква болест, тя е нарушение на закона за правилната обмяна. (43, 18)

•Ако частиците на материята, от които е съставен човешкият организъм, се намират в правилни отношения помежду си, всички негови органи ще бъдат в хармония. Щом те са в хармония, и мислите, чувствата и постъпките на човека ще бъдат хармонични.

Всяка клетка, всеки орган от човешкото тяло представят числа, които съдържат известен род енергии. Тези енергии трябва да си хармонират. Щом се наруши хармонията между тях, организмът заболява. (110, 111-112)

•В предната част на мозъка се намират особен вид бели мозъчни влакна или нишки, чрез които се проявява деятелността на човешкото съзнание. Съзнанието е свързано с двойника, т.нар. етерно тяло на човека или посредник на силите в Природата. Физическото тяло на човека живее благодарение на своя двойник. Следователно, ако отношенията между двойника и физическото тяло са правилни, хармонични, човек всякога ще бъде здрав. Ако тия отношения не са хармонични, в човека се зараждат ред болезнени състояния. И обратното: когато някой от органите на физическото тяло заболее, хармонията между двойника и физическото тяло се нарушава. Ето защо, за да се излекувате от болестта си, първата ви работа трябва да бъде насочена към възстановяване правилните отношения между духовното и физическото тяло на човека. (62, 61-62)

•Питам защо идат болестите в живота? - Когато човек има някакви нечистотии в себе си, тогава болестта като боклукчия ще дойде със своята кола, да изхвърли навън тия нечистотии.

Всички болести, страдания, нещастия в живота на човека не са нищо друго, освен благословения, които Бог му изпраща, и за които той трябва да благодари. (73,137)

•Болестите в света идат периодически. При това, колкото повече се увеличават престъпленията по отношение на Любовта, толкова повече се увеличават болестите и аномалиите в човешкия живот. Щом приложите закона на Любовта в домовете, обществата и народите, веднага болестите ще се намалят. Аз не говоря за човешката любов, но за Божията, която повдига духа на човека и разрешава всички въпроси.

Болното и здравото тяло коренно се различават. По какво? - По своите стремежи и по вибрациите на силите, които те управляват. Силите, които действат в болния човек, разрушават, а в здравия - градят. (30, 274)

•По какво се отличава здравият човек от болния? Болният не яде, понеже няма апетит; здравият яде, някога повече, някога по-малко. Когато апетитът на здравия е много голям, това показва някаква болезненост. Здравият яде умерено и с разположение и стомахът му всякога е в изправност. Здравият никога не преяжда. Който преяжда, той се намира в болезнено състояние.

Здравият човек се отличава от болния още по дишането си. Той диша ритмично, плавно, без никакво хъркане или задушаване, каквото се чува в болния. Той може дълго време да ходи, без да се запъхтява. Какво е главоболие той не знае. Мисълта му е спокойна, равна, без напрежения. Умствено той може да работи продължително, без умора. (45, 56-57)

• Болестта е противоположното на здравето и обратно – здравето е противоположно на болестта. Болестта взема нещо от тялото на човека, но нищо не дава. Който е боледувал, той всякога е дал нещо от своето тяло. Следователно, който печели, той е здрав; който губи, той е болен. Който живее добре, той е здрав; който не живее добре, той е болен.

Едно от качествата на здравето е веселието. Здравият е всякога весел, бодър, готов за работа. Болният е неразположен, недоволен, не му се работи. За болния ту времето не е хубаво, ту хората не са добри и т.н. Болестта го кара да гледа отрицателно на всичко. (10, 64)

•Всъщност в Природата не съществуват болести. Въпреки това, поради неправилните си прояви, в човешкия организъм става неестествено натрупване на материя и сила. Като не издържа тези излишъци, организмът заболява. Правилният живот се заключава в това да знаеш какво количество материя трябва да се складира във всеки орган. Природата не обича хамбари. Достатъчен е на човека един хамбар. (133, 11)

•Когато боледува от някаква болест, човек се намира в страданията на плътта. Като страда, по този начин той изучава законите на Живота. Всяка болест показва, че е нарушена някоя добродетел. Болката на очите, на главата, на гърдите, на стомаха, както и на всички останали удове в организма, показва, че тия удове са лишени от нещо. Щом придобият това, което им липсва, здравословното състояние ще се възстанови. (13, 15)

•Защо идат болестите в Живота? - Като възпитателно средство за хората. Те носят благословение за тях. При сегашните условия на живота, ако нямаше болести, хората щяха да бъдат по-нещастни. Болестите смекчават човешкия характер. (89, 77)

•Природата признава следния закон: когато всички удове на организма са здрави, целият организъм е здрав. Ако само един уд на организма е болен, целият организъм страда. Този закон се отнася както до органическия, така и до психическия свят. (62, 270)

•Болестите представят паразити в аурата на човека, от които той непременно трябва да се освободи. Паразити са отрицателните мисли, които смучат човека, затова той трябва да се освободи от тях. (83, 141)

•Здрав човек е оня, на когото мислите, чувствата и постъпките са нормални. В него мисленето, чувстването и дишането стават правилно. В неговия организъм всякога има запас от енергия. В болния е тъкмо обратното - той страда от недоимък на енергия. (138, 284)

•Какво представлява болестта? Неорганизирана материя, неорганизирана сила, неорганизирана мисъл. (34, 192)

•Болестите, от които съвременните хора страдат, биват три вида: физически, т.е. такива, които засягат тялото, сърдечни, засягащи чувствата, и умствени. Болестите на физическото тяло се лекуват по един начин, на чувствата - по друг начин, а на нервите - по трети начин. Съвременната медицина не разполага още с методи, чрез които окончателно да лекува болестите. (146, 114-115)

•Животът тече непреривно в човека, но понякога това течение отслабва, а понякога се усилва. Когато Животът отслабва, човек боледува. Когато Животът се усилва, човек е здрав и бодър. Здравето на човека е мярка за силата на Живота, който тече през него. Като знае това, човек трябва да пази здравето си. (128, 113)

•Какво е предназначението на болестите? Когато някое живо същество злоупотребява със силите, които му са дадени, Природата му изпраща болест, с която го ограничава. Значи болестта не е нищо друго, освен временно ограничаване свободата на човека или на живите същества изобщо. Неразположението, ограничаването не са нищо друго, освен болезнени състояния. (54, 302-303)

•Болестите правят човека нежен, деликатен. Хора, които много са боледували, развиват в себе си благородство, деликатност, нежност. Които малко или почти никак не са боледували, са груби, жестоки натури. Аз не говоря за нервно болните; тия болести са от друг характер, те нямат органически произход. Нервните болести не облагородяват човека. Напротив, те го ожесточават. (84, 152)

•Болест и здраве, това са двата полюса на Живота или две различни състояния на човешкия дух. Здравето е приятно състояние, болестта неприятно. Такива състояния съществуват във физическия, в Духовния и в Умствения свят на човека. Те се дължат на причини, които произлизат от противоположни сили. Значи, когато в човека действат едновременно две противоположни сили, едната от тях ще вземе надмощие и той ще бъде или здрав, или болен. (30, 273)

•Който е боледувал, само той знае какво нещо е болестта. Той е минал през такива опитности, каквито здравият не познава. Здравето се цени чрез болестта. (142, 67)

•Не е страшна болестта, тя е педагогичен метод на възпитание. Страшно е преувеличаването на болестта. Като дойде страхът, човек започва да преувеличава нещата и сам усложнява положението си. (82, 195)

•Сегашните хора се безпокоят за дребни неща. Те не подозират, че болестите крият известни блага в себе си. Всяка болест е задача за човека. Който реши задачата си, той сам изважда благото, което е скрито в болестта. Ако роптаят, благото се крие от тях. Колкото повече роптаят, толкова повече болести ги нападат. (23, 371)

•Всички болезнени състояния не са болести. Например хремата, треската не са болести, но състояния за пречистване. Чрез тях организмът се чисти от излишни утайки и наслоявания. Обаче туберкулозата, живеницата⁴ са болести. Има и психически болести. Който се самоосъжда, без да се изправя, той е болен. (30, 423)

•Забелязано е, че деца, които много боледуват, каляват се и стават по-издръжливи. Злото и Доброто в света са сили, които разклащат човека и го каляват. Злото представя онези неоформени, неорганизирани сили, от които излиза всичко. Енергиите на злото са корени на Живота. (1, 286)

•Радвайте се, когато боледувате и страдате. Това са условия за придобиване на Истината. (1, 262)

•Всеки човек иска да бъде здрав, но не знае как да придобие здравето. При сегашните разбирания на хората болните очакват от здравите да им прислугват; да им угаждат във всичко. Това е крив метод на лекуване. Според новите разбирания болният трябва да услужва на здравите, да прави жертва от себе си. Като види, че някой от здравите се нуждае от нещо, той веднага трябва да стане от леглото, да услужи и пак да си легне. По този начин той събужда своите жизнени сили и се калява. Във време на болестта си човек може да свърши една добра работа, а именно: от една страна, той се учи да се моли, а от друга - придобива известно просветление. Болестите правят човека разумен.

Като говоря за добрата страна на болестите, това не значи, че човек трябва да боледува. При това болестите не са само физически. Всяко неразположение, всяка скръб, мъка са болезнени състояния, които се отразяват върху организма. В този смисъл болестите биват видими и невидими или физически и психически. Важно е човек да намери начин да се справи с тях разумно. Колкото да е учен, човек все е недоволен, все му липсва нещо. (143, 335-336)