Учителя методи Константинов Боян Боев Мария Тодорова Борис Николов съдържание



страница2/31
Дата23.07.2016
Размер5.95 Mb.
#2483
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   31

УЧРЕДЯВАНЕ НА СЪБОРИТЕ

Всяка година Учителя призовава учениците на среща. Това са братските срещи, наречени събори. Първият от тях се е състоял във Варна през юли 1900 г. На този събор Учителя е поканил само трима ученика: единия от Сливен – д-р Миркович, и двама от Бургас: Пеню Киров и Тодор Стоименов. На тази среща Той ги е въвел в първата подготвителна работа – предговор към онази голяма работа, която Великият Разумен свят има да извърши тук, на Земята, върху човечеството. Той им е говорил за онази велика култура на Любовта, Братството и Свободата, предвестниците на която вече се чувстват.

Тогава един от учениците си помислил: “Ето ние сме само трима души, събрани тук, и то единият от нас е вече стар и си отива. Останалите двама сме малцина за тази важна мисия.”

Учителя отговаря на мисълта му така:



Действително вие сте малко, но в бъдеще ще станете хиляди и милиони.

През следващите години съборите стават традиция. Те се състояват през месец август. Това не е случайно. То е във връзка с известни сили, които в дадено време действат в Природата. Те са условия, които Учителя разумно използва.

През следващите две години съборите се състояват в Бургас и след това пак във Варна. От 1910 г. те се провеждат в старопрестолния град Велико Търново, един от най-живописните градове в България. Този град е свързан не само с политическия живот на българите, но и с духовния. Той е бил най-важният център при създаването и разпространението на богомилството.

Незабравими са годишните срещи на учениците с Учителя. За тях те се готвят отдалече. Учителя казва:



Пригответе се и се очистете всички, за да може Божият Дух да работи.

Всеки в себе си да възстанови Царството Божие.

В старопрестолния град Търново съборите стават вън от града, в лозята, дето всред китна зеленина се гушат малки вили. Подготовката и уредбата на срещите се извършва под ръководството на Учителя от братя и сестри, дошли няколко дни по-рано. Наемат се околните вили за разквартируване на гостите, но те са недостатъчни. В едно от лозята възниква стан от палатки. В определения ден от всички краища на страната пристигат гости. Всички са сърдечно посрещнати и настанени. Оживлението е голямо, но редът е образцов. Една велика идея, един свещен огън, един зов, прозвучал в глъбините на душата, споява всички в едно голямо семейство. Ние се наричаме братя и сестри. Учителя казва:



Братството е израз на Любовта към Бога. Всяко учение, което поставя Братството за основа на човешкия живот, е безсмъртно. Братството е условие за идване на Любовта между хората. В бъдещата религия всички хора ще бъдат родени от Бога, ще съставляват едно голямо семейство. Всеки ще бъде готов да се жертва за другите. Тогава няма да срещнете човек, който да се нуждае от нещо.

Наред със старите ученици прииждат и голям брой млади. Това внася в цялата среда нова струя – сила, свежест, устрем. Красиво е, когато младите имат усет за изгряващото и са на предна линия – работници за новото. Учителя се радваше на младите и с голяма Любов се разговаряше с тях. Те идваха при Него, търсещи красотата на един възвишен идеал, който да осмисли живота им, да даде насока на чистия им копнеж. Той им казваше:



Бъдете чисти и светли, за да изпълните своята задача на Земята.

Лицата на всички ученици са озарени от вътрешна светлина. В очите им се чете радостта на новия ден, който иде. Едно свещено присъствие навлиза в душите и ги изпълня с мир и хармония. Всеки е готов да служи на другите. Външни заповеди не се издават. Работата се разпределя естествено. Едни работят в кухнята, други носят вода, трети се грижат за чистотата в стана. Възпитателите пък поемат грижата за децата. Всеки е щастлив, че може да извърши нещо за другите. Учителя казва:



Служенето е най-високата точка, до която може да достигне човек. И тук, и горе няма по-високо нещо от служенето.

През време на съборните дни всички се храним общо. Насядали на дългите трапези под вековните брястове, всички се чувстваме като едно семейство. Яденето сближава хората, задължава ги да се чувстват близки, премахва преградите между тях. Дежурните прислужват сръчно. Доброто разположение като благословение лъха от всички лица.

Първият ден на събора започва. Нова страница от великата книга на вечността се отваря и ни дарява своето откровение. Изток вече се заруменява. В ранната утрин е прохладно и свежо. Още преди изгрева на Слънцето всички са на поляната пред салона. Учителя вече е тук. На изток се откроява красивата Му фигура.

Утринната молитва започва. В тържествено мълчание, едногласно от всички се произнасят свещените думи на Добрата молитва. В тайната молитва, която следва, душите се обръщат към Великата реалност в света. После тихо се подемат от много гласове молитвени утринни песни, дадени от нашия обичен Учител. Те изразяват хармонията, която изпълва душите в този миг. В техните дълбоки топли тонове се долавя и гласът на много души от един възвишен свят, който не може да се види, ала се чувства от всички. Това е разговор, чуден по своята красота, пълен и понятен.

Изгревът на Слънцето е тържествен момент, свещен миг за учениците.

Велика идея е скрита в Слънцето. Хората, които не обичат Слънцето, не обичат и Бога. Слънцето не иска да му се кланяш, нито да му служиш. То само дава и казва: “Вземи от мен колкото искаш.” Как ще се отплатите на Великото? Великото само дава, а ти само прилагай това, което ти се дава.

След изгрева на Слънцето започват гимнастическите упражнения. Те са хармонични движения, свободни, плавни, изпълняват се бавно и съсредоточено. При всяко упражнение се произнася една мисъл. След упражненията всички се отправят към мястото, дето Учителя говори. В първите години Учителя говореше в салона, но скоро той стана малък, тъй като броят на братята и сестрите растеше всяка година според онзи естествен вътрешен закон, по който Разумният Божествен център организира нещата.

Сега Учителя говори от открита беседка под големите ясени. Словото на Учителя през съборните дни хвърля светлина върху много въпроси, които вълнуват душите. Учителя постепенно разкрива великото Божествено знание за Живата Разумна Природа, за силите, които работят в нея, за съществата, които я населяват, за човешката душа и пътя й към Бога, за силите, вложени в нея. Той даде методи и правила как тези сили да се развият и насочат правилно, за да служат за нейното повдигане. Всяка стъпка в този труден път Учителя подготвя внимателно. Всяко нещо, което Той дава, не надхвърля силите и възможностите на човека. Всяко знание се превръща в Сила, когато се прилага.

Музиката беше един от любимите методи за работа, който Учителя прилагаше. Той даваше понякога нови песни, които заучавахме заедно с Него.

Едва ли някой от учениците ще забрави момента, когато Учителя за пръв път изпя песента Фир-фюр-фен. Той я изпълни с движения, вложи в нейното изпълнение странна светла сила, която изпълни душите ни, предаде ни вяра, смелост и упование в един могъщ и светъл свят, който бди над нас и ни помага. Тая песен изпяхме после всички с движения. Тя стана химн на ученика.

Красива традиция беше през съборните дни Учителя да говори на гражданите един или два пъти. Тогава всички се упътвахме към старопрестолния град. Големият салон се изпълваше с народ. И учени, и прости, всички с голям интерес идваха да слушат беседите на Учителя. Не беше трудно да се различат между голямото множество учениците. У тях преобладаваше белият цвят. Пък и радостната светлина на лицата им ги издаваше. Мощните песни на Братството изпълваха салона, преминаваха през стените, разливаха се далеч над града и в целия свят като зов към един нов живот и носеха навсякъде надежда в бъдния ден, вяра във Великото, което крие човешката душа и което чака да се изяви със сила и красота, и да се роди едно ново човечество, един нов живот.

Всеки съборен ден Учителя държеше на учениците една или две беседи. Той им разкриваше някои закони на Живота, необходими в техния път. Даваше им постепенно едно Знание, което трябва да се прилага и опитва. Той задаваше работа и упражнения през свободните часове. Съборът беше Школа.

Така Учителя подготвяше учениците за истинска духовна работа, уясняваше положението им всред този народ, задачите, които им предстояха във връзка с неговото повдигане и духовно пробуждане. Той казва:



Материалното състояние на един народ не може да се подобри без духовното му повдигане. Когато има между един народ добри хора, Господ работи повече и помага заради добрите хора.

На друго място казва:



Силен е само онзи, у когото Бог обитава и пребъдва със Своя Дух.

През свободните часове учениците се събираха на групи, разискваха и споделяха мисли по разни въпроси, които ги интересуваха.

Понякога Учителя предоставяше на учениците да Му задават въпроси, а Той отговаряше. Разговорите с Учителя бяха едни от най-обичните часове. Тогава мисълта се издигаше до недосегаеми мистични висини, дето витае свободният и просветлен човешки Дух.

Спомена за тези светли дни всички носят в душата си през цялата година и от него черпят сила за работа в живота.

Привечер, когато Слънцето залезе, станът добива друг вид. Из въздуха се носи нежният дъх на хиляди цветя. Долавят се отделни разговори за преживяното през деня, проекти за работа, ала и те скоро стихват.

Ясен покой се спуща над стана.

Разхождам се край палатките, съзерцавам горите и звездното небе. Тишина. Всички вие, които сте дошли от близо и далеч, за да се опознаете, за да получите ново прозрение за Живота, нов подтик, вие жадувате за един нов ред на Земята. Вие не сте празни мечтатели. С трезвен поглед за бъдещето и с ясно съзнание за мъчнотиите, които имате да превъзмогвате, вие ковете една по-добра съдба за страдалческото измъчено човечество.
ПЪРВИТЕ ГОДИНИ ОТ ЖИВОТА НА ОБЩЕСТВОТО

През 1904 г. Учителя идва в София, която става център на Неговата бъдеща дейност. Той започва в София с най-малките възможности, верен на принципа, че Божественото започва с най-малкото и постепенно расте.

Учителя винаги се е водел от едно правило на Разумния живот, което гласи: при най-скромен външен израз – най-богато вътрешно съдържание. Обстановката, при която живя и работи Учителя, е трогателно скромна. Жилището е малко. Дворчето и градинката – също. Те принадлежат на ученици. Учителя обладаваше чудното качество да накара нещата, до които се приближава, да светят. Чистота, мир и светлина изпълнят малкия дом. Тук всеки пристъпва със свещен трепет. Всеки, който приближи прага, чува в душата си тихия глас: “Събуй обущата си, защото мястото, гдето стоиш, е свято.” А ония, на които бяха отворени очите, виждаха горящата къпина, която гори и не изгаря. В присъствието на Учителя всичко постепенно се подобрява, преобразява, става светло и хубаво. Така малкият дом се разхубави и светна.

Когато не пътуваше из страната, Учителя държеше в неделните дни беседи тук, в една от малките стаички. Обаче скоро тя стана тясна, тъй като посетителите се увеличаваха непрестанно. Тогава Учителя говореше при отворения прозорец. Така можеха да слушат и тези, които са в стаята, и онези, които заставаха на двора и в градината. В скоро време малкият двор и градинката се изпълниха с народ. Тук всяко време беше добро. Понякога валеше дъжд. Никой не се смущаваше от това. Понякога през зимата термометърът показваше 10-15 градуса под нулата; всички слушаха търпеливо и с внимание. Когато пък Слънцето грееше, лицата и душите заливаше светлина.



Днес на хората се проповядва Божественото учение. То е Христовото учение. То е за онези, които имат дълбоко разбиране за Живота. То е за всички хора, за цялото човечество, за всички положения, за всички времена и епохи. Който се домогне до вътрешния смисъл на това учение, той ще намери в него сила да обнови своя живот и да реши задачите си правилно.

Беседата завършва с песни и молитва. За малко всичко затихва. Всеки е вдълбочен и благодарен. Тиха радост го изпълва. Видението на един нов живот се разкрива пред погледа му. Той отдавна го е предчувствал, винаги е жадувал за него, винаги го е търсил. Сега пътят към този живот му се разкрива и едно решение се ражда в душата му – да ходи в този път. Нови сили се пробуждат в него. Светлината на един вътрешен празник озарява лицата на всички.

Тук и там се подхващат разговори. Разменят се поздрави, присъствието на един хубав Живот премахва преградите, които отделят душите, и те се чувстват близки. Мнозина пък мълчаливо отнасят със себе си Многоценния бисер.

Някои от посетителите остават. Долу, в малката трапезария е уютно и чисто. Гости винаги има на трапезата. Сам Учителя е добрият домакин тук. Разговорите понякога продължават до късно, прекъсвани от време на време от песни. Така добре се чувстват братя, събрали се отново след дълга раздяла около своя баща. Това е Божествената трапеза, която се слага веднъж на хиляди години. Отдавна, много отдавна човешките души гладуват и жадуват за Словото на Живота.

Малкият дом е оживен през всичките дни на седмицата. При Учителя идват непрекъснато посетители от сутрин до вечер не само от града, но и от цялата страна. Човек е живял дълго време, без да се съобразява с великите Божии закони, направил е много погрешки и така е объркал живота си, че се намира в безизходно положение. Учителя знае как да помогне на всекиго и доколко да помогне, защото все пак всеки трябва сам да реши задачите си.

Веднъж една много изстрадала сестра възкликна: “Учителю, защо ме наказва Бог?” Учителя отговори:



Бог никого не наказва. Той само учи човека.

Учителя намираше във всекиго нещо хубаво, добро и върху него спираше вниманието си, от него почваше. С недостатъците на хората не се занимаваше. И ако на някого посочваше някои недостатъци, то само ония, които той можеше да изправи, като му и помагаше в това.

На нажалените Той даваше утеха, на изпадналите в съмнение – Светлина, на отчаяните – подтик за работа, на болните – начин да се лекуват.

Учителя работеше много, без да дава вид, че работи. Във всяко време се чукаше на Неговата врата. При Него се вървяха непрекъснато посетители, всеки със своите скърби, неволи, болести, противоречия. Той изслушваше търпеливо, внимателно всички. Умееше да разпръсне облаците, да облекчи натоварените, да изпрати лъч Светлина на изгубилите пътя си, да подаде ръка на отпадналите, да вдъхне вяра в обезверените, да помогне на болните. Това беше голяма и трудна работа, за която се изискваше търпение, сила и най-вече Любов.

Понякога човек чувства нужда да разкрие пред някого душата си, да изкаже болката си. Ала малцина са онези, които умеят да слушат, защото и слушането е магия, както и говоренето. Учителя умееше от погрешките на хората да извлече най-хубавите правила за Живота. На слабостите на човека Той противопоставяше Добродетелите, на безверието – Вярата, на лицемерието и лъжата – Истината, на омразата – Любовта. Той превръщаше отрицателното в положително.

Наистина в присъствието на Любовта и Светлината всички неща вземат своя първичен, Божествен вид!

Много хора идваха при Учителя за съвет и помощ. Учителя лекуваше. Даваше съвети и помагаше на всички. Онези, които имаха вяра и готовност в душата си да служат на Бога, Той лекуваше с една дума, с един поглед, с едно докосване, с една мисъл, независимо от това дали болният е пред Него, или се намира далеч някъде. За болестите Той казваше:

Те са възпитателно средство, с което Природата уравновесява силите на организма. Болният, потопен в Божията Любов, може да оздравее моментално.

Учителя препоръчваше естествени лечебни средства: храна, вода, въздух и светлина. Слънчевите лъчи, взети с Любов, са най-лечебни за тялото. Те действат успокоително на душата и ободрително на Духа. На учениците Той даваше методи за лекуване чрез повдигане на мисълта и чувствата, понякога чрез молитва, а в някои случаи с пост. Учителя казва:



Чистотата на мислите, чувствата, желанията и тялото е условие за здравето. Живей и се движи винаги в Любовта.

Често при Него идваха възторжени хора, вдъхновени от един висок идеал, лицата им озарени от една вътрешна светлина. Те имаха нужда от подкрепа повече от другите.

Учителя помагаше така, че всичко изглеждаше, като че естествено е дошло. Ала Той никога не говореше за това. Той знаеше, че всяко Добро е дело на Бога, на тази Разумна сила във Вселената, която помага, а сама винаги остава скрита. Учителя казва:

И този, който е направил Добро, и онзи, на когото е направено, еднакво да благодарят на Бога.

По това време беседите добиха популярност. Броят на посетителите растеше постоянно. Малкият дом не можеше да побира всички. Тогава за целта се наемаше някой салон в града. По-късно един от учениците отпусна място в града и там се построи салон, където Учителя почна да държи редовно Своите беседи.


СЪЗДАВАНЕ ОБЩЕЖИТИЕТО НА ИЗГРЕВА

След 1920 г. почна нов период в работата на Учителя. Той ни постави в по-интимен досег с Природата. През пролетта всяка сутрин излизахме на разходка из обширната борова гора край София. Постепенно това стана навик и необходимост за нас. Това внесе нова красота в нашия живот и стана източник на нови сили. Тези утринни разходки всред свежата, събуждаща се Природа освобождават човека от много тягости, освежават и ободряват, правят ни жизнерадостни, внасят в нас нещо слънчево и младенческо.

Учителя ни научи да посрещаме изгрева на Слънцето. Това е важен момент, при който приливът на животворна слънчева енергия е най-голям. Този прилив обновява човека както физически, така и духовно.

Приливът на слънчевата енергия сутрин при изгрев е най-силен и животворен. Повърхностно погледнато, би трябвало слънчевите лъчи да са най-лечебни към 1 или 2 ч. следобед, когато топлината е най-голяма. Не слънчевата топлина е най-големият лечебен фактор, а други, по-високи енергии, които можем да наречем жизнени, а към тях Земята е по-възприемчива сутрин.

Аналогично явление става и в течение на годината. От всички годишни времена през пролетта слънчевите лъчи действат най-лечебно. Тогава има най-голям прилив на животворна слънчева енергия.

Зад видимия живот на Природата има един невидим, пак тъй реален. Него човек познава в душата си. С него той общува чрез ума и сърцето си. Този Живот подхранва неговата мисъл, неговите чувства. Той иде от Великия Разумен център и населява външните форми на Природата. Той ги създава и осмисля. Без туй вътрешно общение с този Живот външната Природа остава безмълвна и затворена за човека.

Учителя постепенно извърши ред промени в нас, освободи ни от много непотребни навици на миналото и създаде на тяхно място нови, съобразно с Разумния Живот. Подготви ни да чувстваме този Живот и да общуваме с него. Под Неговото благотворно влияние всичко това ставаше незабелязано и така естествено, както расте тревата.

Селището на хълма, край младата борова гора, всред хубавите поляни, възникна пак тъй незабелязано, като че случайно. Отначало там ние посрещахме Слънцето. Като почнем от ранна пролет до есента, ние не пропущахме нито един ден, без да посрещнем окото на деня, да отправим нашите молитви към Всевечния наш Баща, да пеем нашите песни и хваления и да правим нашите гимнастически упражнения. Много радост има в ранната утрин, много светлина, чистота, свежест и сила. От всички часове на деня и нощта най-хубавите часове са пред изгрева и при изгрева на Слънцето. Учителя ни научи да ги ценим и да се ползваме от тях. Сънливите хора на града ни обвиняваха, че се кланяме на Слънцето. Ние кротко се усмихвахме на техните трезви разсъждения, като онзи, който е намерил Многоценния бисер. Тези часове те проспиваха, а ние винаги успявахме навреме да бъдем на работата си – бодри, свежи, радостни и здрави – и я изпълнявахме добре. Тук те не можеха да ни упрекнат в нищо. Отначало някои от приятелите по нареждане на Учителя закупиха няколко ливади. После една пролет се явиха няколко палатки, на другото лято – повече, след това няколко малки дървени жилища, после повече и така възникна малкото селище Изгрев, където скоро дойде да живее и Учителя. Най-скромното селище по външен вид и най-богатото по вътрешен живот. Малкото земя, с която се сдобихме, работехме заедно; голяма радост ни доставяше тази работа. Работата стана за нас училище, както всяко нещо, до което Учителя се докосваше. Той я свързваше със Знанието, което ни даваше в нашия път. Той ни даде методи как да работим и сам работеше понякога с нас. Трудът стана за нас нещо свещено. Едно от правилата на труда гласи:



Всяка работа извършвай с Любов. Така тя носи благословение за теб и за твоите близки.

Второто правило за труда гласи:



Всяко нещо, което работиш, изработвай го по най-хубавия начин. Никаква небрежност, никаква немарливост. Леността поражда всички пороци, а самата тя е рожба на желанието на човека да се удоволства. Бъди всякога бодър и готов за работа.

На нашия връх на Изгрева нямаше наблизо вода. Когато открихме долу край рекичката извор, това беше цял празник за нас. Учителя се радваше на изворите, Той ги издирваше навсякъде, дето отиваше. Той ни научи да ги обичаме с ясна и чиста обич. Ние никога не отминаваме извор. Ще се спрем край него да му се порадваме, ще го почистим грижливо и ще разхубавим всичко около него. Учителя сам вземаше участие в работата. Даваше идеи и се вслушваше в нашите хрумвания. Оставяше ни да проявим инициатива и досетливост и изворът ставаше център на живот за нас. Той се превръщаше в предметно учение и символ. Законът за извора гласи:



Търси най-хубавата вода. Черпи винаги от главата на извора, където е най-чиста.

Учителя казва:



Почиствайте изворите и като ги чистите, мислете за вашето сърце.

Редица задачи и упражнения ни даде Учителя с извора. Чешмичката беше направена с участието и Любовта на всички. Водата беше открито доведена до малък басейн, огряван обилно от Слънцето. Около извора се поддържаше сияйна чистота. Носенето на вода от извора се разработи в лечебен метод, духовен и физически – метод за обновяване и пречистване. То се правеше през определени часове на деня, обикновено сутрин. Спазваха се известни правила. През тези упражнения минаха учениците, млади и стари. Така се изработи отношението към извора, към водата и то остана завинаги в душите ни като едно от най-хубавите неща, които Учителя ни даде.

Всяко нещо, което Учителя правеше, имаше дълбок смисъл и вечно значение за нашите души. Всяко нещо беше и реалност, и символ. Така Учителя ни учеше да разбираме дълбокия смисъл на Природата, да четем в нейната вечна книга. Голяма радост изпитва ученикът, когато разчита първите букви на великата книга. Голяма радост изпитва, когато разбере, че същите слова са написани от премъдрата и любеща ръка на Бога и в неговата душа. Тогава чувството за Великото единство на Живота изпълва душата на ученика. Той изпитва умиление, благодарност, блаженство и сила, че принадлежи на Великия Живот. Изпълва го дълбоко упование във вечните закони, върху които Бог е положил Живота. Учителя казва:

Само диханието на Единия, Вечния оживотворява всичко.

Слънцето прави Изгрева Изгрев. Може ли да има Изгрев без Слънце? Може да запитате какво е Изгрев? Изгрева е преди всичко живот, той не е само място. Животът е всичко. Изгрева може да бъде и състояние на душите, които очакват Бога!

Учителя казва:

Изгрева е жив център, към който е насочена мисълта на Велики Разумни същества.

Има по Земята великолепни дворци от мрамор, дело на велики архитекти, с обширни паркове, с езера и фонтани, с прекрасни кътове и редки произведения на изкуството. Ценни неща. Ала Живот нямат. Земята е пълна с мъртви паметници. Те говорят само за велико минало. За Изгрева не може да се каже, че е великолепен, нито прекрасен. За него може да се каже само, че е чист и светъл.

Животът на Изгрева почва в ранната утрин, когато на изток се яви първата виделина и по небето се виждат още големите звезди. Въздухът е свеж, прохладен, наситен с дъха на боровете. Тогава могат да се забележат тук и там силуетите на учениците, застанали между дърветата по края на поляната в мълчанието на ранната утрин. Природата говори на богат и красив език на душата. Тя говори със звуци, ала тя говори и с багри, и с форми, и с движения. Когато е нужно, ще лъхне ветрец. Ако иска да каже нещо, тя ще разположи чудни облаци на изток, ще ги оцвети, ще ги насити със светлина, ще изпрати лъчи като струи в пространството и ще почне бавно да ги движи и променя. В същото време, ако трябва, ще изпрати утринния прохладен ветрец да мине между дърветата и листата ще зашумят. Ако е нужно, птичка ще се обади наблизо. Нови чувства ще се разцъфтят в сърцето ви и ума ви ще посетят добри мисли. Това са хубавите часове на деня, когато светът спи и е затихнал и когато Бог говори на душите чрез Своите светли пратеници. Не е било време, когато да не е говорил Бог на човека. Говори и сега. Така ни е учил нашият обичан Учител. Така сме опитали и ние.

Когато наближи да изгрява Слънцето, почти всички са на поляната. Тогава се изпяват някои от нашите молитвени песни. Те се преливат в общата хармония и я допълват. Когато на изток блесне първият лъч на Слънцето, ние казваме общо нашата утринна молитва. Това е Господнята молитва или Добрата молитва, дадена от Учителя още в първите времена от живота на Братството. В нея ние се обръщаме към нашия благ Небесен Баща да ни изпрати Своя Дух да ни пази и закриля и да ни дава Сила и Живот да струваме добрата Му Воля. Молитвата не е само изговаряне на думи. Тя е общение с Бога. Молитвата може да бъде и без думи. Молитвата може да бъде и с дела, и с чувства, и с мисъл. Молитва е самият Живот – Животът с Бога!

При изгрева на Слънцето, наредени в дълги редици, ние правим нашите гимнастически упражнения. Те са дадени от Учителя. Това са движения, създадени по известни закони за ползване от силите на Природата, за регулиране енергиите в организма, за правилното им разпределение. Те се правят ритмично, съсредоточено. Съпроводени са с вдишване, задържане и издишване на въздуха. Те укрепват организма, действат лечебно, хармонизират чувствата и мисълта, укрепват волята. Тези упражнения правим през цялата година.

През пролетта и лятото след тях изпълняваме Паневритмията, наредени в кръг по двама. Това са ритмични стъпки и движения, придружени с музика. Мелодиите и движенията са дадени от Учителя.


Каталог: sites -> default -> files
files -> Образец №3 справка-декларация
files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я
files -> Отчет за разкопките на праисторическото селище в района на вуз до Стара Загора. Аор през 1981 г. ХХVІІ нац конф по археология в Михайловград, 1982
files -> Медии и преход възникване и развитие на централните всекидневници в българия след 1989 година
files -> Окръжен съд – смолян помагало на съдебния заседател
files -> Семинар на тема „Техники за управление на делата" 18 19 юни 2010 г. Хисар, Хотел „Аугуста спа" Приложение
files -> Чинция Бруно Елица Ненчева Директор Изпълнителен директор иче софия бкдмп приложения: програма
files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   31




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница