Учителя методи Константинов Боян Боев Мария Тодорова Борис Николов съдържание

Има в планината Рила красива долина. Седем езера са разположени в нея. Всяко от тях си има име и свой характер. Тази долина е свещена долина за ученика. Когато за първи път установихме нашия лагер с Учителя край Второто езеро през 1929 г., ние открихме един кът от Рая. Светъл мир и чистота изпълваха долината. Бяха топлите дни на лятото. Тревите, цветята, бистрите води на езерата, големите мълчаливи върхове, песните на птичките, всичко тук те вдъхновява. Тук светлината танцува, скалите се молят, цветята цъфтят, потоците пеят, езерата съзерцават величието на Бога. Тук душата се моли, пее и съзерцава красотата на Божия живот. Оттогава ние идваме всяко лято тук. Край тези езера живяхме с години с нашия обичан Учител. И както навсякъде, дето се докосне Неговата магическа пръчка, така и тук всичко се разхубави още повече. Всичко оживя и почна да говори на език, разбран за нашите души. Всичко стана училище за нас. Изворите се украсиха, съградиха се чешми. Те се родиха тук и бяха задача, урок и живот на учениците. Мостове се направиха над потоците, пътищата се подобриха, създадохме нашия живот край езерата. Слънцето беше с нас, Светлината беше с нас, Животът беше с нас.

Когато отидете при Седемте рилски езера, потърсете Молитвения връх. Това е свещено място на Земята. Ако намерите малката пътечка, която води дотам, не забравяйте, че по нея са вървели светите стъпки на нашия обичан Учител. Много пъти на ранина, когато на изток зората трепти с жива светлина, с тихи, отмерени стъпки нашият обичан Учител е минавал оттук. Всеки камък помни това и всеки храст няма да го забрави никога. Горе, на върха, ако душата ти чува шепота на скалите, те още пазят чудните Слова, изречени тук, и песните, и молитвите на учениците. Ти пак ще видиш изгрева на Слънцето, пак ще те погледне вечното Божие око и ще те благослови. Сиянието на чуден живот ще те обгърне и ще изпиташ непознато блаженство. Знай, че тук е свещено място. Тук е горяла къпината, която гори и не изгаря. Оттук една ранна утрин Учителя отправи привет:

Привет към светлите умове, съвършените души, благородните сърца, към всички, които мислят, които познаваме и които ни познават в света на Реалното и Неизменното.

Почвата, която стои, е твърда.

Дървото, което стои и расте, е търпеливо.

Водата, която тече, е чиста.

Въздухът, който вее, е свеж.

Светлината, която свети, е силна и жива.

И човекът, който мисли, е разумен и щастлив.

Защото в него самия Животът, Знанието, Светлината, Свободата и Любовта в съвършена пълнота се сливат.

Понякога думите на Учителя звучат като притчи:

Има една стълба със седемдесет и две стъпала, просто наредени, от недялан камък. Може някои от тях да са разместени, когато ти дойдеш тук. Тези стъпала извеждат на малка полянка, заобиколена със зелени клекове, с гледка към долината на езерата и върховете. Нашият Учител живееше тук. Ще намерите може би още следи от малката му палатка. На тази полянка сме слушали Словото Му много пъти, пили сме от нектара на безсмъртието. А може би ще намерите една малка пътека, която започва оттам, минава по хребета вдясно и отива залутана към върховете на планината. Тръгни по нея. Върви и размишлявай. Върви и благодари на Бога за великите блага, с които те е оградил. Тя ще те изведе горе, при Езерото на Чистотата. Като стигнеш там, измий лицето и нозете си в него. И всякога носи образа му в душата си. Нека той да ти бъде като талисман, който да те пази и заведе при Бога.

Когато дойдеш при Езерото на Чистотата, спомни си правилото за ученика:

Вложи Истината в душата си и Свободата, която търсиш, ще я намериш.

Вложи Светлината в ума си, Мъдростта ще дойде и Знанието ще ти даде своята помощ.

Вложи Чистотата в сърцето си, Любовта ще дойде и истинският Живот ще почне.

Вечер синият здрач изпълва езерната долина и заличава с мека ръка ярките гледки на деня. Високите върхове ограждат с мощни линии небето и безброй звезди припламват и се оглеждат в тихите води на езерото. Тогава запалваме големия огън при езерото Елбур. От сухите клекове лумват ярки пламъци. Разнася се дъх на смола. Приятна топлина смекчава вечерния хлад. Огънят е вечният наш спътник през хиляди и хиляди години на земния ни живот. От колко несрети ни е пазил той! На познат език говори огънят на душата ни и тя обича да го слуша. Подвижните пламъци се издигат нагоре, рой искри летят към звездите. От малките палатки всички идват край огъня. Ала душата иска да се изкаже. И ние запяваме песен. Тогава скалите, звездите, огънят, езерата и душите – всички отправят химн към Бога, Вечния, Безграничния – благодарствен химн за Живота, който ни е дарил. Така се отблагодаряват душите.

Ала има моменти, които прекарваме в мълчаливо съзерцание. Всеки се вслушва дълбоко в душата си да долови това, което планината говори на своя предвечен език. В тези свещени мигове много въпроси стават ясни, озарени от светлината на един друг свят.

От време на време ние поглеждаме към тъмния скалист склон горе и когато там блесне малка бяла светлинка и почне да се движи бавно към нас, знаем, че нашият обичен Учител идва. Когато Той седне между нас, ние чувстваме пълнота, като че имаме всичко. Отблясъците на огъня играят по кроткото Му хубаво лице, обкръжено с бели сребристи коси. Понякога ние дълго мълчим, слушаме огъня и се вглеждаме в буйните му пламъци. Огънят е нещо свещено. Някой път вдъхновен поет излее душата си в стихове или майстор на лъка показва изкуството си. Ала от всичко най-много обичаме да пеем песните на Учителя. Някои от тях са за ранни утрини, други – за дневна слънчева светлина, а някои подхождат за тихия покой на вечерта край огъня. Тогава в нощта към звездите се издигат нашите песни. Вечерният ритъм на Живота се чувства в тях, както в звездите, в песента на водите, в играта на пламъците, в устрема на искрите, в прохладния дъх на пространството. Всичко се слива в една единна вечна хармония. Животът на Цялото изпълва всичко.

Трябва да ви запознаем с всички езера. Второто езеро се нарича Елбур. Това име му даде Учителя. На горния му край, където потокът се влива в него, ще намерите чешма, направена от бял, млечен кварц. Такава чешма няма никъде. Тя има формата на котва. Водата изтича от две ръце. Изворът е открит от нашия обичен Учител.

Под голямата скала имаше само мочури. Когато ги разчистихме и разкопахме, открихме водата. Това е любимата ни чешма. С много Любов е направена, както Учителя умееше да работи с Любов и да ни учи. На скалата е гравирана котва – символ на връзката на човешката душа с Бога. И надпис има там, изрязан в скалата, даден от нашия Учител. Той гласи:

Тази чешма е щастлива. Тя е била свидетел на красиви неща. Всички скали наоколо са живи, душа има в тях. Тук е големият кръгъл камък, който се опира само на една точка. Учителя обичаше да го поклаща с пръст, макар и да тежи хиляди килограми.

Ако вървите нагоре по долината, красотата ще изпълни душата ви, както ароматът изпълва току-що цъфналия цвят. Пътеката върви край езерния поток. Цветята край него са свежи и тревите сочни. Ако я следвате, тя ще ви заведе при всичките езера. Третото езеро Учителя нарече Балдер-Дару. На полянката край него много пъти сме играли нашите евритмични упражнения. Вслушайте се в ехото на скалите дали няма да доловите чудните мелодии, които са звучали тук. Когато Бог посети долината, скалите пеят.

Пътеката ще ви доведе до четвъртото езеро. То е двойно езеро – Близнака. Вътрешното езеро е затворено от високи отвесни скали. Хладен, строг, тържествен покой лъха от него. Тук е място за размишление и съзерцание.

Като се изкачите на по-горната тераса, ще видите голямо, светло езеро. Учителя го нарече Махабур. Много светлина и радост има във водите му. Обширни поляни се простират около него, далечни простори се разкриват. И тук трепетът на хубав живот се носи над тях. Щастливи хора тук са пели песни и са играли под звуците на музиката своите ритмични игри. Преди да дойдете до него, може би ще намерите една малка чешма във формата на сърце. И в нея ще познаете светлата обич на Учителя към изворите.

От голямото и светло езеро Махабур пътеката се изправя стръмно нагоре. Ще ви посрещне шумът на водопади и потокът приказлив ще ви разправи много неща, а горе ви очаква изненада. Най-красивото езеро ще видите тук – Сърцето. Дълбоко, чисто, тихо и прекрасно, замечтано езеро. Неговият шепот е тих като арфа и пленява душата. Тук може да седите с часове. Най-хубавите мисли ще ви посетят. Да, тук човек може да разговаря с Ангелите. И то ще ви разправи за дните, когато нашият обичан Учител ходеше по Земята между човеците. И за много още души, които като рой птички вървяха с Него и пиеха от живата вода.

Когато изкачите последната стръмнина, ще намерите малко езерце, което наричаме Главата. Учителя го нарече Шемхаа, най-горното от Седемте езера. И над него е греел погледът на Учителя с обич. И при него е казвал хубави слова, които опитайте се да доловите.

Горе, по билата на планината, ще видите обширен свят, който Бог, нашият Баща, е създал, за да се радват душите ни, да се учат, да Го хвалят, да Го възлюбят и да се възвърнат при Него.

Вечният наш Баща бди над нас. Нашият обичен Учител живее в душите ни. Да бъде благословено Неговото Име.

ДЕЛОТО НА УЧИТЕЛЯ В ЧУЖБИНА

Движението постепенно взема международен характер. Идеите на Учителя събудиха интерес във Франция, Съединените щати, Югославия, Латвия, Естония, Финландия, Швеция, Швейцария, Италия и прочее.

При Учителя идваха посетители от разни страни, привлечени от идеите Му. В последните събори от 1932 г. насам много гости са присъствали – особено в 1939 г. Една голяма група французи ни гостуваха на Изгрева и Рилските езера. Красиви бяха думите, които произнесе Учителя, когато те се явиха при Него след пристигането си на Рила. Между другото Той каза:

Подвигът за Любовта е най-великият подвиг в Живота!

По този път само могат човешките души да се освободят от ония ограничения, с които са живели досега.

Всички сега се поканват на служене на Любовта без насилие и без страдание.

Французите казаха:

“Това, което видяхме и чухме в България – на Изгрева и на Рила, надминава това, което ни разказваха във Франция. Братската среда, топлотата, новите отношения – всичко това остави неизгладими впечатления у нас.”

Мила картина беше срещата и бързото сближаване на представители от различни народи в името на една велика идея. Ясно се чувстваше, че всички хора на Земята са близки, сродни, членове на едно семейство.

Идейното общение на народите – ето най-късия и най-сигурния път за тяхното взаимно опознаване, единение и сътрудничество.

Коя беше оная идея, която събра тук хора от разни краища на Земята и ги обединява в едно цяло? Служенето на Бога. Съграждане на Земята на един нов свят – свят на хармония, красота, мир, свобода и братство.

Те дойдоха горе, при свещените, чисти Рилски езера и върхове, за да почерпят нови сили, ново вдъхновение от Словото на Учителя. С тия нови сили те слязоха долу, за да градят един нов свят, да работят за светлата, красива идея, която изгря в душите им.

Гостите от Франция при разни случаи държаха няколко слова. Един от братята каза:

“Учителю! Братя и сестри!

Откакто сме между вас, ние изживяхме нещо неизразимо хубаво, неизразимо велико.

Преди няколко години един измежду вас¹¹ дойде във Франция да ни донесе едно съобщение, каквото, вярвам, малко хора по цялата Земя и във всички времена са имали щастието да чуят.

Следователно аз бих искал да почна с изпращането към този брат на нашите хубави мисли, на нашата дълбока благодарност за всички хубави неща, които ни донесе.

След като видяхме Рила, след като видяхме Изгрева, ние знаем, че всичко това, което се съдържаше в неговите думи, е една велика действителност.

Така в този Изгрев, за който той ни е говорил толкова често, ние искаме да обещаем да бъдем помощници в изпълнението на великата работа в света. Ние искаме да помагаме, като даваме най-хубавото от нас самите. Ние искаме да помагаме по единствения ефикасен начин – чрез примера на нашия живот.

Драги братя и сестри българи, мнозина от вас са ни питали какво ни е направило най-силно впечатление при нашето пристигане тук! Ето отговора:

Това, което ни направи най-силно впечатление, не е Учителя, защото още когато бяхме в Париж, четейки книгите на Учителя, слушайки сказките, държани там, ние почувствахме Неговата Любов, Неговата Мъдрост, Неговата красота, Неговото величие.

Но това, което най-много ни порази, е, че намерихме толкова много братя и сестри, достойни да се нарекат истински ученици на Учителя. В първия ден на нашето пристигане, когато прекрачихме вратите на Изгрева, ние видяхме в очите на мнозина от вас една Светлина – Светлината на тези, които не живеят живота на обикновените хора. После, когато влязохме в досег с всички вас, ние почувствахме едно излъчване на Живот, един нежен братски възторг, които ни трогнаха дълбоко.

След това срещнахме Учителя там, горе, близо до това малко езеро, което ще остане занапред запечатано в нашите сърца и в нашата памет. Между това езеро и планинския гребен, гдето всяка сутрин поздравявахме слънчевите изгреви, близо до Неговата палатка, Учителя ни прие. Ние го поздравихме. Той произнесе няколко думи на Любов. Братя и сестри плачеха. Ние получихме нещо като едно ново кръщение. В най-големите глъбини на самите нас ние ще запазим спомена за това кръщение като нещо свято. Ние сега се чувстваме по-силни в усилията си да създадем във Франция едно здраво ядро на Всемирното Бяло Братство. Ние се чувстваме по-силни да служим на Цялото, на Безграничния и да служим на хората, които са създадени по образ Божий.”

Ето част от словото на Тони Белмен от Лион, Франция, казано на Рила пред Учителя и пред братята и сестрите:

“Откак сме дошли в България, първо на Изгрева и сега тук, на планината Рила, при вас и при всички наши братя-българи, ние чувстваме около нас такива добри мисли, благи думи и духовна радост, та имаме впечатлението, че сме станали вече жители на Небето.

Ние си спомняме за нашето детинство, когато дните ни бяха свободни, открити за радостта, игрите и учението всред Природата. Ние можехме да обичаме Природата и да прекараме всред нея от сутрин до вечер, да вдишваме нейните благоухания и нейния живот без ограничения и без страх. После, когато пораснахме, около нас срещнахме хора, които ни дадоха пример на страх, на егоизъм, на подозрение, на лични долни сметки и интереси, и бяхме принудени да се подчиним на техните правила на цивилизация и на техния неестествен живот.

Затова ние трябваше да пазим грижливо, тайно в душата си нашия дивен блян за Рая на Земята. Но днес, бидейки тук, ние виждаме и чувстваме, че нашите детски мечти стават действителност. Ние се уверяваме в това, като констатираме от месеци насам – откакто изучаваме вашето Божествено учение – неочаквани големи промени в нашата душа и в нашето физическо тяло, постепенно и в нашите семейства и в нашите приятели. Тези резултати са така важни, че те не могат да се сравнят с малкия напредък, който правехме по-рано с голям труд и бавно, година след година. Ритъмът на нашия живот се промени, всичко приема за нас нов смисъл и сега за нас започва нов живот.

Аз изказвам тези мисли от името на всички французи и от името на всички приятели, които са останали във Франция, но които са свързани с нас в този момент с всичката искреност на своето сърце.

Ние ще им кажем, че сме намерили тук своето истинско Отечество – страната на Любовта, на Светлината и на истинската Радост. И ще им занесем с отворени сърца всички неоценими богатства, които получихме тук.

Учителю, ние искаме да Ви изкажем своята дълбока благодарност за ония благословения, които Вие изляхте върху нас. Ние Ви благодарим от все сърце, че ни изпратихте във Франция един от Своите ученици – Михаил Иванов.

Ние изказваме също дълбоката си благодарност на всички наши братя българи, които четиридесет години извършват първата най-мъчна работа с такова търпение и Любов за всички свои братя човеци. Те са за нас едно голямо огнище на Топлина и Светлина. Ние ги обикнахме и благодареие на тях чувстваме голяма сила в себе си да вървим напред.”

Алфред Ломоние, професор в Историко-филологическия факултет на университета в Тулуза, Франция, държа две слова пред Учителя и учениците. Ето част от първото му слово, държано на 13 август 1939 г. на Рила:

“Ние дойдохме да ви благодарим от всичката си душа и всичкия си Дух, също така и да искаме нови благословения, съвети, примери, физическа, интелектуална и морална сила, за да можем по-добре да служим на Цялото. Сега ние все повече съзнаваме нашата задача. Тя е още много малка, понеже сме много слаби. Ние искаме да станем по-силни, за да могат да ни се възлагат по-големи и по-трудни задачи.

Онова откровение за живо Братство, което ни се даде чрез трогателния пример от страна на всички братя-българи и чужденци, което ни се изявява в атмосферата, пълна с мир и мекота, всред планини и езера, Вашето присъствие и Вашето Слово разтърсиха цялото ни естество, за да го преустроят. Ето ни пред основите на един нов живот. Ние искаме да станем по-добри и по-възприемчиви за Божията Любов и Мъдрост. Ние искаме да излъчваме все по-голяма и по-чиста Светлина. Големият урок, който научихме вече тук, между другото е и съществената роля на музиката, на песните, на Паневритмията, които могат да ни помогнат в изпълнението на нашата задача. В нашите неспокойни, механизирани западни страни, в нашите изкуствени и тъжни градове музиката и Паневритмията са най-доброто средство за засилване на Духа и за обединението на душите. Ние си поставяме за задача да ги изучим колкото се може по-добре и след това да ги разпространим, за да може всеки един от нас да стане в своя град малко по малко едно живо огнище, един малък Изгрев, една малка Рила, съвсем малка, дребничка в началото, но дълбоко и завинаги свързана с големия Изгрев, с голямата Рила.

Обещаваме пред вас, Учителю, пред всички братя-българи, които Вие вече отдавна сте обединили чрез толкова хубави връзки, пред тази величествена и чиста Природа, която вие превърнахте в източник на Любов, ние обещаваме да станем добри служители на Божественото. Ще ни трябва много, много време и търпение, но тъй като Божественото е слязло при нас, понеже Вие ни протягате ръка, ние се надяваме и вярваме, че ще можем да изкачим пътеката на духовния живот тъй, както се изкачихме днес с Вас при Езерото на Чистотата.”

Ето част от приветствието на французите към Учителя при изпращането им на 28 август 1939 г. на Изгрева:

“Скъпи Учителю, голямо вълнение ни изпълва при мисълта за нашето близко заминаване за Франция, защото ние виждаме големи промени, които ще станат в нашия живот, когато бъдем отдалечени от вас и от всички наши български братя и сестри.

Нашата радост не може да се предаде с думи. Думите са много безсилни, за да изкажем това, което нашите души са изпитвали всеки ден при общението с нашите братя, които са сега нашата истинска намерена фамилия. Ние намираме, че нашето пребиваване в България бе много късо. Едва можахме да се запознаем едни с други, но въпреки това нашата радост е голяма, защото нов живот започва за нас сега.

В светлината на Истината ние откриваме това, което в действителност е истинско Братство. Това откритие ще бъде голям урок на Живота, който ние ще отнесем от нашето пътуване. Ние знаем сега, че Братството е една велика сила на Новата култура, която иде. Без това Братство ние сме само инвалиди, малки и слаби, блъскайки се при най-малките пречки в живота.

Ние ще се завърнем във Франция сега всред общата загриженост и ще бъдем първите пионери на великия Мир. После, ние ще се стараем да бъдем работници на Светлината. Ще почнем работа с доверие – без да чакаме другите да почнат.

Каквито и да са времената, всеки ден, с всичките си сили ние ще работим, ще вършим добри дела – творчески и съграждащи. И достатъчно е да мислим за великите дни, изживени тук, за да придобием кураж и вяра.

Учителю, с всичката си душа, с всичката си сила ние, французите, Ви молим да ръководите и нас в пътя ни към Светлината на Истината, за да можем да успеем в нашия живот и да станем от сега истински Божии работници на Земята, за доброто на всички хора.”

Беседи на Учителя има преведени на много езици: на френски, английски, немски, руски, сръбски, хърватски, чешки, латвийски, естонски, италиански, шведски, есперанто и прочее.

“Беше летен ден. Светъл мир царуваше над земята. Една малка пътечка между лозята на старинния град, цялата заляна в светлина, ме изведе съвсем случайно пред имението, където пребиваваше по това време Учителя. Първото чувство, което изпитах, когато видях Учителя, беше изненадата, че и друг път съм Го виждал, че ми е познат и близък. Това чувство постепенно ме обхвана със сила, раздвижи дълбоки и странни спомени. Създаде се някакво мъчително напрежение в мен да обхвана, да разбера, да овладея всичко това. После като че се премахна някаква преграда и дълго време задържани води изведнъж нахлуха със сила.

Учителя стоеше пред мен тих и спокоен. Тогава едно блажено чувство почна да ме изпълва; една радост на човек, който някога, много отдавна е загубил нещо свято и днес отново го намира. Всички неясни спомени се отдръпнаха настрани. Само светлата радост остана в душата ми.

Учителя се усмихна и ми подаде ръка. Аз хванах и целунах с благоговение ръката, която ме е водила и крепила през всичките дни на живота ми. Това чувство никога по-късно не ме е напускало през целия ми живот с Учителя.

След време много неща се проясниха. Очертаха се картини и образи. Много неразбрани неща станаха понятни, ала чувството на блаженство от срещата с моя Учител грееше в душата ми като лампада, запалена от невидимата ръка на Бога.

При тази първа среща почти нищо не говорихме. Безмълвният говор на душите понякога не се съвместява в словата на една човешка реч.

Всякога, когато се опитвах да говоря на Учителя, чувствах, че нещо най-важно, най-съществено остава неизказано, неуловимо, неизразимо. Онова, което можем да кажем за Него, е винаги съвсем малко и недостатъчно. Наистина, понякога Великият, Безграничният приема образа на човек и живее между хората и заедно с тях. Това са щастливи и незабравими дни за човешките души.”

Учителя имаше среден ръст, благородна осанка, в някои моменти тъй величествена, че изглеждаше по-висок и по-голям от всички околни.

Дълги коси, прошарени вече, се спускаха до раменете му. После, през годините, ние видяхме как тези коси станаха целите сребристи, бели, светещи.

Лицето на Учителя беше красиво. То изразяваше спокойна Сила, вътрешен Мир. Челото – право, ясно. Очите – леко наведени, носът – правилен, скулите – широки; те Му придаваха мощ, устойчивост. Брадата – хубаво очертана. Общият израз – добър, бащински. Погледът Му беше дълбок, благ и чист. В него нямаше никакво раздвоение. Очите изразяваха само една мисъл – Любов и безкористие. Понякога в този поглед се чувстваше нежността на майката, понякога – силата и добрината на бащата. Той имаше Сила, власт, можеше да държи злото далеч, успокояваше, насърчаваше, вдъхваше вяра и упование в Бога. В този поглед грееше предвечната Мъдрост на Великия. Пред Него въпросите се поставяха просто и ясно. Понякога през Него струеше слънчевата Радост на един възвишен свят. Ала друг път прозираше скръбта на цялото човечество. В Него никога не се забелязваше упрек и осъждане, нямаше никакво насилие. Ала всеки изпитваше желание да Му се довери, да разкрие душата си. Когато този поглед срещнеше Красотата или Доброто, в него светеше детинска радост. Присъствието на хубава светла мисъл се чувстваше у него. Този поглед винаги и съвършено изразяваше Истината.

Учителя държеше главата Си изправена, ходеше свободно и леко; будно съзнание проличаваше във всяко Негово движение. Една хармонична естественост имаше в цялата Му фигура. Тя придаваше красота и искреност на всяка Негова постъпка.

Естествеността дава условия за проява на Любовта.

Учителя имаше мек, приятен, нисък глас. Той говореше обикновено тихо, без никакви риторични ефекти, ала, макар и тих, гласът Му проникваше далеч. Той говореше със спокойни, плавни, хармонични движения, изразителни и ясни, както Неговото Слово.

Учителя пееше хубаво и вдъхновено. Той имаше приятен, дълбок глас. Често пееше песните, които ни предаваше. Показваше ни как трябва да се изпълняват или ги свиреше на цигулка. И най-простите упражнения Той предаваше тъй изразително, с такова преживяване, че те се изпълваха със съдържание и смисъл. У Него всяко движение беше музика, всяка мисъл, всяко чувство, всяка постъпка.

Животът Му беше музика – ритъм, мелодия и хармония.

Той посещаваше концертите на големите майстори и слушаше с внимание, съсредоточено и вдълбочено. Неговите преценки бяха съвършени.

Музиката беше красивият свят, в който Той живееше – съзвучие между мисъл, чувство и постъпка. Тя създаваше тази атмосфера на хармония и светлина около Него, която се чувстваше от всички. Тази вътрешна музикалност Той изразяваше понякога в песни, които създаваше естествено, свободно, непосредствено. Те се пораждаха у Него в момента, като израз на онази музика, която носеше в душата си. Така създаде Той повечето от песните и упражненията пред нас, а понякога и заедно с нас.

Учителя беше за естествения живот, без никаква ексцентричност. С хората се обхождаше естествено и просто. Той беше учтив, внимателен и търпелив към всички.

Обличаше се винаги чисто, спретнато, красиво. Обичаше свободната, широка дреха. Предпочиташе светлите цветове. Той казва:

Учителя беше подвижен, ходеше с лека, сигурна стъпка, можеше да извървява големи разстояния. Понякога се движеше толкова бързо, че едва можехме да го следваме.

Той обичаше чистите, високи места в планините. Издирваше ги и ги посещаваше често. За тях казваше:

Свещени неща е поставила там Природата.

Учителя се хранеше скромно, не обичаше пищните трапези. Плодовете бяха любимата Му храна. Радваше се на едрите, правилни и хубави плодове. Той казваше, че те идат от един възвишен свят. С тях свързваше много хубави идеи, мисли и чувства и даваше методи как да се ползваме от силите, които съдържат. Плодовете Учителя считаше за идеална храна. Той казва:

Учителя сядаше да се храни със свещено чувство. Яденето е едно от великите тайнства на Живота. Чрез него ние общуваме с Великата Реалност. Чрез него ние приемаме Сила, Живот и Знание. Учителя дава следното правило:

Учителя обичаше Слънцето. Той обичаше всички моменти на живота, в които Слънцето участваше. “Когато Слънцето грее, всичко Добро може да се случи” – казва Той.

Учителя обичаше светлината – обилната светлина.

Около Него всякога имаше Светлина – и в пряк, и в преносен сми­съл.

Обстановката, при която жи­ве­еше и работеше Учителя, беше скромна. Той не обичаше разто­чителност с мате­ри­алните блага и небрежност. Когато трябваше обаче беше щедър. Знаеше кога и как да дава. Използваше всеки случай, за да предаде един урок на учениците. Само така имаха за Него смисъл материалните блага. Иначе, сами по себе си, като обект за постижение, те нямаха значение.

Никога и за нищо Той не казваше, че е Негово. Учителя казва:

Истинският дом на човека е в душата му. Той няма дом отвън.

Около Учителя царуваше атмосфера на чистота и святост, която всеки, който се приближеше, чувстваше и зачиташе.

Учителя беше добър събеседник. Дето и да се явяваше, Той ставаше център. Около Него се събираха хора, жадни да чуят Словото Му. Разговорите с Учителя се провеждаха непринудено – във време на екскурзии, през време на почивка, след беседите или след обедите. Тогава задаваха на Учителя въпроси, възникнали спонтанно. В тях се засягаше животът от всичките му страни. Ала основният мотив беше пътят на човешката душа към Бога. Тук беше необходимо Знание, Светлина, за да се излезе от джунглите на стария живот, да се разсеят вековните заблуждения, да се хвърли светлина напред в бъдещето, към което всеки се стремеше.

Учителя биваше повече радостен и весел. Той беше духовит, често караше слушателите Си да се смеят и сам се смееше хубаво. Неговият хумор беше ясен и чист, както искри лъч, паднал върху росни капки.

Той приличаше на голям изобилен извор, чиито бистри струи развеселяваха всичко, през което минаваха.

При всички условия на живота Учителя беше доволен. Дълбок вътрешен Мир Го изпълваше. И в най-лошите условия намираше нещо хубаво, осмисляше ги и така ги използваше разумно. Неговото вътрешно равновесие никога не се нарушаваше. Той казва:

Имаше редки моменти, когато Учителя биваше затворен, непроницаем, мълчалив. Тогава Той с никого не се срещаше, никого не приемаше. Всеки чувстваше, че трябва да стои настрана. Ние всички знаем, че и за Божествените Пратеници не е лесно да изправят някои вековни недъзи на хората. Има трудни моменти на Земята, опасни, съдбоносни, пълни с отговорност. Големи са препятствията, които лежат по пътя на Любовта.

Учителя беше точен и ни учеше да бъдем точни. Когато определи час за нещо, биваше съвършено точен. Имаше едно правило: малко обещавай, но всякога изпълнявай.

Той не обичаше да отлага нещата. Като проектира нещо и като дойде време за изпълнението му, веднага пристъпваше към работа.

Когато Учителя започваше някоя работа, тя можеше да бъде и най-малката наглед, обаче добиваше значение и смисъл, тя влизаше в услуга на един Велик живот. Учителя работеше за идването на Царството Божие на Земята. Всяко нещо, което Той вършеше, беше служене на Бога.

Всяко нещо Той извършваше внимателно, грижливо, по най-хубавия начин.

Всяко Негово движение беше красиво, всяка Негова постъпка – пълна с достойнство.

Учителя работеше през всичките часове на денонощието. Той използваше за работа и часовете, когато шумът на обикновения живот затихваше – тихите нощни или ранните утринни часове. През тях често се виждаше стаята му да свети. Учителя почиваше малко, работеше много. Той казва:

Работата, която Той извърши, е колосална по своя обем и значение. Той беше неуморим работник, строг към работата си и същевременно любещ.

Работата, която Учителя извършваше, беше огромна и всестранна. При все това Той я извършваше тъй просто и тъй естествено, както дишането. Като че ли не правеше никакви усилия. Всеки в своята специалност можеше да получи от Учителя ценни знания. При Него идваха хора от разни професии, с най-различно обществено положение. На всекиго даваше упътвания. На земеделеца даваше ценни правила как да работи, как да отглежда своите култури според великата Божествена наука. Тя предвиждаше участието на човека не само с неговата сила, но и с неговата душа, с неговите мисли и чувства. Тъй се установява едно живо общение и сътрудничество с Разумната Природа. Резултатите, които се получаваха, бяха удивителни. Природата е отзивчива, чувствителна – тя реагира на всяка наша проява.

С учителите на децата и възпитателите Той беседваше надълго върху тяхната работа, даваше им много ценни знания, методи и правила, които те прилагаха, разработваха и после обсъждаха резултатите с Него. Тъй се създаваше една нова педагогика, построена върху дълбоко познаване на човешката душа и законите на Живата Природа. Резултатите насърчаваха и вдъхновяваха работниците. Голяма част от идеите на Учителя за образованието са изложени в книгата Учителя за образованието¹².

Понякога при Него идваха артисти. Повечето от тях очакваха да получат само общи идейни упътвания. Ала онези, които Го запитваха във връзка с работата си, оставаха учудени от дълбоките разбирания на Учителя върху тяхното изкуство. Той даваше тълкуване на движенията, на позите, на изразите. Правеше превод на душевните преживявания. Мнозина почерпиха ценни знания.

На музикантите и певците Той също даде много идеи, знания и правила за работа според Божествената наука. В това направление е разработена цяла школа, която един ден, може би, ще бъде достояние на всички.

При Учителя идваха майстори на музикални инструменти. И на тях даваше ценни указания в работата им. Обръщаше вниманието им върху онези строги изисквания по отношение на материала, начина за работа в тяхното изкуство, навеждаше ги на пътя, по който са вървели старите майстори-класици, даваше нови съвети и правила, които никой дотогава не знаеше.

Веднъж един стар и опитен юрист поиска да провери как Учителя разбира правото. Той остана крайно учуден от обширните познания и дълбокото прозрение, което Учителя показваше в тази област.

В областта на хигиената и медицината Учителя даде много ценни знания, правила и методи за поддържане на здравето и лекуване на болния. Средствата, които Той препоръчваше, бяха прости, естествени. Човек трябва да се научи да черпи сили от Живата Разумна Природа по онези естествени пътища, които тя поставя на негово разположение. Причините за повечето болести са духовни. Следователно болният сам трябва да извърши главната работа по лекуването, сам трябва да направи усилие да се лекува.

Писатели, поети, изобретатели идваха при Учителя. На всички Той даваше идеи, ценни съвети, напътстваше ги към бъдещето.

Божественото Знание е необходимо във всички области на живота, то разкрива едно бъдеще, което сега идва.

Учителя беше носител на това Знание. Той даваше с щедра ръка, ала законът е такъв: “Търсете, хлопайте, искайте.”

Когато беше време за почивка, Учителя умееше да почива безметежно и с благодарност. Ясен Мир царуваше около Него. Присъствието на една хубава мисъл се чувства и без да се изказва. Тогава като че ли всичко е светло и прекрасно. Любовта също се чувства, без да бъде изказана. Тя се долавя от душите. Една вътрешна Пълнота, една вътрешна Радост изпълва всички.

Небесни пратеници посещаваха Учителя. Той знаеше как да ги посреща, знаеше как да вдъхне в нас едно свещено отношение към тях.

Всяка работа Учителя започваше с молитва. И след свършването на всяка работа пак благодареше с молитва. Той казва:

На друго място Учителя казва:

За съзерцанието Учителя казва:

Понякога Той се оттегляше и в тишина и мълчание се отдаваше на размишление и съзерцание. След такива моменти излизаше озарен от нова Светлина, изпълнен със Сила и мощ, даваше нови идеи, нова мисъл. Тогава Негово Слово се изливаше в съвършени, чисти, кристални форми. Той казва:

Молитвата, съзерцанието и размишлението бяха важни методи за духовно повдигане и общение с Бога. По-съвършен начин за общение с Бога – това е Любовта. Любовта към Бога – това е първата и най-голяма заповед.

Когато Учителя говореше за Бога, за Великото Разумно начало, това бяха свещени мигове.

Той говореше проникновено, озарен от вътрешна светлина.

Своята мисия като Божествен Пратеник Той очертава така:

На друго място казва:

За мисията на Божественото Слово Той казва:

Пак за Своята мисия Той казва:

Когато Учителя дойде, Той е връзка между Небето и Земята. Само Небесната Мъдрост разрешава земните противоречия. Само Небесната сила лекува недъзите на земния живот. Само Божествената Любов превръща силите, които са служили на злото, в служители на Доброто. Това е висша магия, която Учителя владееше като Божествен Пратеник в съвършенство. Във всички Негови беседи, лекции и разговори тази велика опитност е предадена в пълнота.

Има една свещена, мистична песен, която Учителя ни е дал – Запали се огънят на огнището. Това е свещеният огън, който гори с пламъка на безсмъртието.

Всички велики, безсмъртни души, които излизат от Бога, носят този свещен Огън в себе си и където отидат в необятната Вселена, те работят с него. Учителя носеше свещения Огън в душата Си. Този Огън привличаше всички души и те бяха готови във всичко да Му услужват:

Всеки чувстваше едно нещо – в присъствието на Учителя той ставаше по-добър.

Пред Учителя всички изпитваха свещен трепет, дълбоко почитание. Великото, Необятното, Доброто, Красивото, Вечното у Него усещаха всички.

Всеки се чувстваше малък и благодарен същевременно. Всеки чувстваше желание да се слее с Великото, Разумното и да върши Неговата воля.

Учителя служеше на Бога и всеки, който се доближаваше до Него, изпитваше желание да служи.

Учителя казва:

Учителя обгръщаше всяко нещо с Любов и Светлина. Всички се чувстваха добре при Него – и растения, и животни, и хора. Всички тях Той познаваше от онзи, великия, реалния, неизменния свят, от който беше дошъл. За всекиго Той носеше по един подарък, по една блага вест от неговата родина.

Заставали ли сте пред някой обилен извор? Потапяли ли сте погледа си в неговите чисти, кристални води, които сега излизат на светлината? Какви чувства изпитвате? Една радост, една благодарност, едно желание да пиете от неговите води – не само вие, но всички. У вас няма да се роди желание да обсебите това богатство. У вас идва един подтик да раздавате. Зад този извор вие долавяте присъствието на Великия, Вечния източник.

Подобно нещо изпитвате и при Учителя.

За Любовта Учителя е говорил много. В своите беседи и лекции най-много е говорил за нея. Въпреки това Той казва:

Учителя служеше на Любовта, служеше на Бога. Принципа на Божествената Любов, която е вечна и неизменна, Учителя поставя за основа на новия Живот. Тази Любов беше основна черта на Неговия характер. Затова с право учениците Му го нарекоха Учител на Любовта.

Учителя казва:

Учителя беше нежен и внимателен към всички. За Него външното положение на човека нямаше значение. То нито му предава, нито му отнема нещо. Ала той ценеше чистотата и честността в човека.

Учителя всякога вземаше най-скромен вид. Той не се откриваше пред нас в своето величие, а оставяше всеки да Го познава според възможностите, които има. Такава голяма беше свободата в Него.

Той никога не се рисуваше. Никога не изтъкваше своето знание, възможности и могъщество. По този начин ни оставяше свободни. Само Любовта към Него, която чувствахме, беше едничкият закон. Знанието Той даваше естествено и просто.

За всичко, което направите, отдавайте слава на Бога.

Когато правеше велики работи, Той вземаше вид, като че нищо не прави.

За смирението Учителя казва:

Смирението е израз на Любовта към Великия.

Има едно качество на Божиите служители – смирението. В Блаженствата е казано: “Блажени нисшите духом…” През тях Божественият живот минава чист. През тях Божествената Истина се изявява съвършено. Те не насилват Божественото. Не му налагат своя отпечатък.

Учителя не говореше от свое име.

Учителя беше търпелив. Той знаеше, че за всяко нещо има време. Умееше да изчаква това време.

Много хули изсипа светът към Него и много клевети. Той обаче остана тих и спокоен и никога не излезе да се защити, нито да спори. Никога не отговаряше на тях. Останали без храна, те заглъхваха и изчезваха. Светлината разпръсква сенките на мрака.

Учителя изнася следния закон:

Учителя казва:

За кротостта Учителя казва:

На всички малки същества Учителя гледаше с Любов. Той ги наричаше малките братя. Зачиташе тяхната свобода и правото, което Природата им е дала. Виждаше разумността и необходимостта от тяхното съществуване на Земята.

Той често ни обръщаше вниманието върху най-малките, незабележими същества, като ги осветляваше със Своята светлина и ние виждахме техните нужди, техните подвизи, борби, тяхното значение за Целокупния живот.

Всичкото ваше щастие в света почива върху страданията на тези малки същества, които ви служат.

Всички растения, цветя, буболечици, млекопитаещи, всички да чувстват, че Бог живее във вас, че всичко ви е мило, на всичко давате неговата цена. Само така можете да разберете великия закон на Любовта.

Учителя беше досетлив и внимателен към всички. Често пъти долавяше нуждата на някой скромен човек, който не смееше да я изкаже, и му се притичваше на помощ, даваше му подкрепа, видима и невидима. Той изпълняваше в съвършенство свещеното правило:

Учителя влизаше в положението на всяко същество, разбираше го и му помагаше с Обич. Към всекиго Той имаше специфично отношение – особено държание.

Обаче Той никому не даваше предпочитание, никого не изтъкваше, никого не хвалеше. Беше най-скъп към похвалите. Но при все това всеки чувстваше ясно пред Него кога е постъпил добре и кога не. Ако искаше да те насърчи, Той ще го направи без да се забележи. Случваше се някой ученик да бъде унижен, пренебрегнат или даже да бъде презрян от другите заради някоя своя постъпка или слабост. И когато се почувства самотен и изоставен, отхвърлен от всички, когато дойде в него разкаянието, Учителя винаги ще намери начин да го насърчи, както само Той умееше – с една дума, с една малка постъпка, с едно малко внимание ще възвърне в него вярата, ще го утеши, ще му помогне да възстанови Мира си, необходим, за да може да работи и да следва своя път.

Веднъж един от възрастните братя направи една погрешка, която силно смути всички други¹³. Те се събраха, разискваха и осъдиха строго неговата постъпка, като му дадоха да почувства това и с поведението си. Настанаха съборните дни. Всички бяха изпълнени със светла радост, движеха се с грейнали лица, учеха и изпълняваха своята работа като ученици. Бяха забравили този брат. Той страдаше много, още повече че и физически не беше представителен. Това го караше да чувства унижението си по-силно. Настана денят, когато учениците на групи отиваха в горницата да се помолят. Никой не покани този брат в групата си. Той се чувстваше отхвърлен, нещастен, ала героично понасяше това, като правеше усилия да запази равновесие. Когато всички се бяха изредили, този брат, самотен и чужд между многото, минаваше край горницата. Учителя открехна прозорчето, без да го забележи някой, извика го тихичко по име и му каза: “Ела, ние ще отидем заедно да се помолим.” След малко от горницата слизаше един възроден човек, лицето му беше прояснено, погледът му – отправен напред. Какво ставаше в неговата душа мъчно можеше да се каже. Само очите му като че бяха малко влажни.

Учителя казва:

Не мислете, че хората са грешни.

Само Бог знае защо те грешат и защо страдат.

Учителя обичаше искрените, честните хора. На тях Той даваше веднага Своята подкрепа. Към неискрените ставаше вътрешно недостъпен. Той ценеше една искрена и свещена постъпка, в която Бог се изявява.

Учителя обръщаше внимание на положителното в живота и с него работеше. Ако се докоснеше някога до отрицателните прояви, Той ги използваше като фон, като сенки, за да се очертае положителното. Когато се срещаше с отрицателното, веднага се поляризираше, веднага търсеше противоположното на него, намираше положителното и го утвърждаваше. Това е един метод, за да пази човек силите си.

Не търсете недостатъците на другите.

Не се спирайте на погрешките им.

Човекът – това е вложеното от Бога в него.

В Бога на Живота има едно качество – Той обича в нас най-доброто. “Възлюбил си Истината в човека.” Най-възвишеното, най-чистото в нас – това Бог обича. Да се радваш на всички хора, това значи да виждаш в тях Доброто.

Всяка душа е индивидуална. Тя е една единствена и неповторима в Битието. Тя има свой път, свои нужди, свой вкус, свое особено отношение към Бога, към Великата реалност.

И Бог има към всяка душа особено и неповторимо отношение. Учителя казва:

Същината на човека е Доброто. Човек трябва да разработва Доброто в себе си. Затова е пратен на Земята.

За Доброто трябва воля. За да вървиш нагоре, изисква се воля.

А само при Доброто се отива нагоре.

За злото няма нужда от воля – ти само се остави на течението и то само ще те повлече надолу.

Воля трябва за Доброто.

Всяко движение на Учителя, всяка постъпка, всяко нещо, което даваше, имаше дълбок смисъл и значение. Той имаше вечната мярка за нещата – Божествената Правда. Учителя казва:

Учителя говореше убедително, умееше да изказва и най-трудните неща просто и леко. Тъй говори човек, който вижда нещата, а не който ги описва. Той спечелваше веднага доверието. Една сигурност се чувстваше при Него. Такава сигурност чувства малкото дете, което баща му е хванал за ръка и развежда из Райската градина. То знае, че на тая голяма, силна и добра ръка може да уповава винаги.

Учителя превеждаше от Великата Божествена книга вечните Слова на Живота, за които душата жадува. Понякога Той дълго време и грижливо търсеше подходящата дума за някое понятие и се случваше да възкреси, да извика към живот някоя забравена, загубена хубава дума. Произнесена от Него, тя засияваше с цялата си красота, съдържание и смисъл. Друг път Той се заемаше с трудната задача да очисти някои понятия, оцапани от хората през дългия им немарлив живот. Учителя се отнасяше с думите като с живи същества. Той ги призоваваше с внимание и уважение като приятели.

Силата на Словото не е във външния израз. Тя е в онова невидимо присъствие, неуловимо и неизразимо – присъствието на Духа. Отсъства ли Той, същите тези думи, същите тези изрази стават безсъдържателни. Духът е, който говори на душата. Неговото Слово очаква тя както гладният очаква хляба.

Учителя умееше да говори на ума, на сърцето, ала най-вече Той говореше на душата – на вечната, безсмъртната човешка душа. Нея зовеше Той да се пробуди, да съзнае своя висок произход, да встъпи в изпълнение на своята Божествена мисия, за която е изпратена на Земята. И с голяма Любов вършеше тази работа. Той си служеше с много примери, за да изясни някои идеи. Използваше стари сказания, създаваше легенди и приказки, вземаше примери от цялата Жива Природа.

Има идеи, които не могат да бъдат изказани днес ясно на хората. Изказани, те звучат като иносказания, като притчи, остават като скрити дарове за бъдните поколения, които ще дораснат до тях да ги разберат и приложат.

Той често си служеше с езика на символите. Това е синтетичен език. Спестява време, ала той е строг език – с него само мъдреците могат да си служат.

Ако река да ви преведа една моя символична реч, трябват години. Една година трябва да говоря върху един символ. Моите определения не са турени случайно. Те вървят по известни закони. Има известно съчетание. То е цяла музика. И Природата така говори. Той е особен език, който в бъдеще ще изучавате.

Учителя разясняваше и осветляваше днешното положение на човека, сегашните условия, при които живее. Той гледаше да ни изведе от света на равнината, за да можем от високо да го видим и разберем.

Духовният свят е обширен. Физическият свят – светът, който познаваме с нашите сетива – е само една безкрайно малка област от него. Необятни са областите на Духовния свят. Във всички тях Животът се изявява в необозримо разнообразие.

Светът на душата е вътрешният, Духовният свят. Има едно съответствие между Духовния и физическия свят. Както се устройва вътрешният свят, тъй се устройва и външният. Това е един непреривен, вечен процес. В света на душата стават смени, аналогични на тези, които стават във външния. И във вътрешния свят има светлина и тъмнина, ден и нощ, лято и зима. Когато душата е обхваната от съмнение и страх, когато се лута в безпътица, тогава е нощ. Тук времето се определя и измерва от резултатите. Един завършен процес определя края на едно време. Тук дванадесетият час идва, когато един процес е вече завършен. Външното, механичното време, равномерно разпределено на часове, минути и секунди, тук не съществува. Нито календарното разпределение на дни, месеци и години. В света на душата близо и далеч са съвсем други понятия. Те не се измерват с метър. Животът определя всичко. Действието на принципите, законите и силите определя времето и пространството. Тук може да бъде пълен мрак, когато навън грее ярко Слънце; да бъде студена зима, когато навън е лято, и обратното. Учителя казва:

Вие трябва да разбирате вътрешния език на Природата.

Великата Сила, която прави хората разумни, иде отвътре.

Великата Сила, която лекува хората, иде отвътре.

Любовта, която повдига човека, и тя иде отвътре.

Отвън съществуват само условия, поводи.

Вътрешният свят е реалният, истинският, действителният свят.

Изгревът на Слънцето е величествено явления във вътрешния свят, в света на душата. Това е цяла епоха. Пробуждането на душата е зазоряване. Един вътрешен прилив на Светлина, Знание, Сила и Живот. Виделината се проявява. Разумни, Напреднали същества участват в това явление. Те го създават със своята мисъл.

Душата се пробужда за един нов живот. Божественото Слънце изгрява. Това е тържествен момент на живота. Когато Знанието иде, то иде със сила и мощ. Настава ден, настава време за учение и работа.

Идването на Учителя на Земята съответства на това зазоряване в Духовния свят. Той е Слънцето. Животът, Знанието, Силата, които носи, са лъчите на изгряващото Слънце, което разпръсква мрака, стопля Земята, създава условия на всичко живо да расте, да се развива, да учи.

Учителя ни въвеждаше в този свят със сигурната ръка на зрящ, който при това познава пътя добре. Той ни насочваше да работим върху себе си, върху нашия ум, сърце и воля, даваше ни естествени и прости методи, за да се справим с мъчнотиите и да навлезем в новите области на Живота. Понякога Той ни извеждаше на планината; горе, във великото мълчание, в свещената тишина се долавя тихият глас на Вечния.

Понякога Учителя разкриваше перспективите на бъдещата наука:

Ще дойде време, когато учените хора ще проповядват нови учения, нови теории. Те ще бъдат на новата, положителна, Божествена наука.

Бъдещата наука ще бъде жива, ще работи с живи величини, ще проучва жива материя.

За учените Той казва:

Учителя не пренебрегваше физическия живот. Той казва:

Във физическия свят е складирана енергията на светлината в растенията и плодовете. Хигиената на физическия живот започва с правилното хранене. Учителя казва:

Учителя одухотворяваше всяко нещо, до което се докоснеше. В Своите беседи Той често вземаше за пример някое растение, някой плод, някой извор или някое животно. От този момент те се изпълваха със съдържание и смисъл, като че сега за пръв път ги виждахме. Те влизаха в нашата Школа и бяха предметно учение за нас. Той влагаше в тях идеи, извикваше добри мисли и чувства. Така внасяше в нас онези сили, необходими за нашето растене. Учителя благославяше, насърчаваше, даваше подтик на всичко живо да расте и да се развива. Хора, животни, растения – всички в Неговото присъствие се чувстваха добре.

Така Той ни водеше от физическото към духовното.

Когато Учителя възлюбеше нещо, всички го обикваха. То изглеждаше ново, като че сега са го открили за първи път.

Учителя владееше Божественото изкуство да говори на душата, да я докосва със Словото Си. Той казва:

В света има разумни души, които искат да се повдигнат, да живеят съзнателно. За тях слизат на Земята Великите Учители. На тях помагат всички любещи и светещи души, които работят в света.

Учителя знаеше на кого говори. Когато говореше на някого, Той не се обръщаше към тялото му. Той се обръщаше към душата му и на нея говореше. Това въздейства дълбоко върху човека и събужда неговите вътрешни сили. И ако някога Учителя произнесеше името ти, като че за пръв път го чуваш. Така ново прозвучава то за самия теб и така радостно ти става, като че си намерил отдавна загубен приятел.

Едва ли имаше въпрос, който вълнува човешката душа и който Учителя да не е засегнал, на който да не е дал отговор. Изключително събитие е да бъдат осветлени, разгледани всички човешки прояви в светлината на Божествената Мъдрост и Любов. Може ли човек да възстанови първоначалната чистота на своя стремеж? Може ли човек да възвърне първоначалната си детинска вяра? Може ли да отправи погледа си към Бога с чистосърдечието на дете? Може ли обезсърчението да се замени с Надежда, отчаянието – с Вяра? Може ли болестта да се замени със здраве? Може. Това са безброй чудеса, извършени от Учителя в тишина. Скромно, незабелязано, без блясък и външен показ.

Учителя предвиждаше нещата отдалеч. Той много страдаше, като гледаше своенравието и непослушанието на хората, упорството им в нарушението на великите Божествени закони. Ясно виждаше последиците от това и всякога предупреждаваше.

Той живя в една от най-бурните и неспокойни епохи – епоха на големи международни катаклизми, епоха на големи страдания, ала и в тях Той виждаше светлото бъдеще.

Човечеството само в една фаза на своето развитие минава през областта на страданията. Те каляват нервната система, за да издържи тя новата Светлина, която иде.

Учителя разбираше значението и на най-малките прояви, които ставаха в околната среда. В хората около Него бяха представени силите, които действат в цялото човечество. Как се срещат тези сили, как си взаимодействат, как реагират на Божественото – всичко това Той наблюдаваше.

И най-малките прояви имаха за Него голямо значение. За Него нямаше маловажни неща. Той наблюдаваше облаците, промените на времето, ветровете, температурата, растенията, животните.

Между всички явления в Природата съществува тясна връзка. Всеки човек, който може да разгадае проявата на тези явления, ще може да разгадае и пътя на своя живот.

Той загатваше закони, които надхвърлят постиженията на обикновения ум, който опипва нещата. Виждаше зависимост и връзка между явления, които външно, повидимому нямат такава. Ала Неговите думи винаги се оправдаваха. Цялата Природа Му говореше.

Учителя беше буден и за най-малките промени. Той ги разбираше, тълкуваше ги правилно, знаеше причините им, разбираше езика им. Има една вътрешна връзка между явленията. Поради това често пъти наглед малки явления са от голямо значение за живота. От друга страна, големи явления, много шумни и блестящи, могат да бъдат без никакво значение.

Учителя казва:

Ученикът трябва да издържа всичко, каквото му се случва. Зад това, което става в живота, той трябва да вижда дейността на необятната Любов, която обединява нещата.

Учителя умееше да използва противоречията. Умееше да ги хармонизира, да използва силите им за Добро. Той предвиждаше онова, което имаше да стане, и вземаше мерки навреме. В такива случаи Той действаше бързо и решително. Нямаше време за обяснения. Веднъж в Рила нареди да се дигне лагерът и да слизаме веднага. Всичко се извърши с най-голямата възможна бързина. Само няколко часа след това се разрази голяма буря и такъв проливен дъжд, че реките излязоха от леглата си и едва не ни отнесоха с колите. В такива случаи трябва само да се действа.

Учителя ни учеше да виждаме във всичко, което става около нас, любещата ръка на Бога.

Учителя беше отличен педагог. Никога не даваше нещо преждевременно; подготвяше грижливо условията, преди да внесе една нова мисъл, една нова идея. Той подготвяше условията, както градинарят обработва земята грижливо, преди да посее семенцата. Отглеждаше мислите и чувствата в Божествената градина на душата, като гледаше да има необходимата светлина, топлина и влага. Той знаеше кой от какво има нужда и според това му и даваше всяко нещо.

Учениците чувстваха благотворната работа на Учителя и чрез нея – подкрепата на цялото Небе. Това ги изпълваше с благодарност и благоговение.

Има закони на физическия свят. Нарушаването им създава нещастия. Всички същества от този свят трябва да ги спазват.

Има закони на Духовния свят. Тяхното нарушаване води към страдание. Те трябва да се изучават и спазват. В Своите беседи, лекции и раговори Учителя дава много знания за тях. Той казва:

Законите, които действат в Природата, са израз на една висша Разумност.

Учителя често говореше за онзи свят.

Учителя имаше едно свещено правило:

Това, което Учителя говореше на учениците, за Него беше Живот.

Словото и животът на Учителя се допълваха в едно цяло. Животът Му беше приложение на онова, което учеше. Нагледен пример за нас. Така Той ни показваше как да се справяме с всички мъчнотии.

Учителя казва:

Учителя ценеше Красотата. Той имаше свещено чувство към нея. Не пропускаше да обърне вниманието ни и на най-скромната красота, на малките цветенца, на росните капки, на една малка проява на Доброто. Неговото око виждаше и най-малкия Божествен трепет на Живота.

Учителя не понасяше лъжата. Единственото нещо, което не се прощава на човека, който ходи в пътя на Истината, това е лъжата. Истината изключва лъжата. Учителя казва:

Един велик стремеж и копнеж има човешката душа – да бъде свободна. Това е велик вътрешен подтик у човека, у когото се е пробудило Божественото.

Учителя зачиташе свободата на всяко същество, онази свещена Свобода, която Великото Разумно начало му е дало, за да расте, да се развива, да се учи. За Него беше ценно само онова, което всеки по свобода, по вътрешен подтик, от Любов правеше. Свободата за Него беше мерило за съзнателния живот, мерило за онези постижения, които учениците имаха в своя път.

Учителя обичаше всяка работа да се извършва по свобода – една вътрешна дисциплина, която идва от съзнанието, а не е наложена отвън. Той не обичаше насилието, в каквато форма и да беше то.

Свободата е необходима за вътрешния растеж на онзи висш идеал, към който човек се стреми.

Единственото нещо, което иска Бог, то е всички същества да бъдат свободни като Него. Казано е: “Където е Духът, там е свободата.” Това значи да дойде Бог да живее в нас, да се прояви и да слушаме Неговите съвети. Господ не ни е ограничил. Той ни е дал велика свобода да вършим Добро и зло.

Като мислиш, чувстваш и действаш свободно, имаш възможност да изучаваш всичко, което Бог е създал.

Никога никой от нас не знае Учителя да е изискал нещо от него или да го е принудил да направи нещо.

В живота на Учителя се чувстваше космичен ритъм. Някакво велико, светло, радостно бъдеще проникваше във всичко, което Учителя вършеше и говореше – онова многоочаквано бъдеще, за което душите жадуват от незапомнени времена и са го въплътили в идеята на Спасителя, на Месия, Който иде.

Всеки, който се приближаваше до Учителя, чувстваше доколко може да се приближи. Една свещена дистанция, едно свещено пространство имаше, което никой не си позволяваше да преодолее. Един вътрешен закон определяше това разстояние за всеки. И макар заобиколен винаги от нас, Учителя беше самотен.

Високия планински връх Слънцето огрява най-рано.

Долините сияят, когато той приема благословението на светлината.

Той бодърства, когато другите още спят. Той е буден и чува гласа на Вечния.

Благата Божии той приема и изпраща в долините, където житното зърно расте и плодовете зреят.

Високият планински връх е самотен, огрян от лъчите на изгряващото Слънце.

Веднъж ние седяхме с Учителя горе на Ел-Шадай. Беше един от онези слънчеви, топли дни на ранното лято, когато небето се спускаше до земята. Светлината и топлината дълбоко проникваха всичко. Един блажен трепет смекчаваше очертанията на предметите. Земята беше изгубила своята плътност и неподвижност. Учителя беше седнал на любимото Си място до скалата и, притворил очи, се вслушваше в светлото мълчание. Разговорът беше затихнал. Всеки жадуваше за Словото на Учителя и се оставяше то да действа върху него, както слънчевите лъчи.

Неочаквано някой каза: “Учителю, изпейте ни нещо, което не сте пели досега.” Дълбоко мълчание се възцари. Никой не беше отправял такава молба към Учителя.