Учителя за прераждането на човешката душа



Дата01.01.2018
Размер42.13 Kb.

Учителя за прераждането на човешката душа.

Прераждането. Та кой не се интересува съществува ли или не, прераждане на човешката душа. Това е съвсем естествено, защото то е пряко свързано с развитието на неговата душа.

В светлината на Словото на Учителя, прераждането е закономерен процес. Необходимост, без която не е възможена еволюцията и възхода на човешкия дух. Един живот, никога не може да бъде достатъчен, за да се оформи образа на хармонично развития човек, познал и разбрал битието. Еволюцията е много дълъг път, по който минава всяка човешка душа. Прераждането е фактор в еволюцията.

Учителя разказва на своите ученици някои от тайните, свързани с прераждането на човешката душа. Той разкрива индивидуалните прераждания с много примери. Между учениците Му са били древните пророци на Израил, учениците на Христа, светилата на Александрийската школа, гадателите на Асиро-Вавилон и Халдея, философите на Елада, българските възрожденци… Учителя потвърждава писаното за Йоан Кръстител, че е древния израилски пророк Илия – обезглавил на своето време 400 пророка. Един от обезглавените се преражда като жена на цар Ирод. При едно пиршество, тя съветва дъщеря си да поиска като награда за изпълнението на празничен танц главата на Йоан Кръстител. Йоан е обезглавен.

Стотици години съзнанието на пророк Илия е било смущавано от голямото престъпление, но какво става още? Съзнанието на Йоан Кръстител приема физическото обезглавяване като очаквана развръзка. Той не търси възмездие. Прощава на Иродиада, на дъщеря й, на Ирод, на войника – екзекутор. Голям урок е предаден от просветеното съзнание на Йоан Кръстител. Те вече няма да се преследват. Така пророк Илия – Йоан Кръстител придобива свободата на своя дух...

Никой освен Учителя не е знаел кои и какви са Неговите ученици. Такива разкази, обикновено Учителя изнася, след като даден ученик напусне физическия свят. Ето, Йосиф Ириматейски, виден израилтянин, снел тялото на Христа от кръста, за да го положи в собствената си гробница е Пеню Киров - един от първите трима, верни и предани ученици на Учителя. Учителя прави допълнение към изпуснатото в евангелията. Той добавя, че след като Христовия дух се отделя от безжизненото тяло, вселява се в Йосиф Ириматейски, и така сам сваля тялото си от кръста, повива го в плащеница и го полага в каменния гроб. Една страница скрита за обикновеното око, открита за окото на Онзи, Който разчита проявите на висшите духовни светове.

Две хиляди години след тази знаменита среща с Христа, Йосиф Ириматейски се преражда като Пеню Киров. Надарен с развито духовно тяло, той познава Учителя и тръгва след него…

Известно е още едно прераждане с богата историческа основа – Климент Охридски. Той идва като даровит детски писател и ученик на Учителя. Това е Стоян Русев, наричан още дядо Благо. Той обича децата. На тях той предава своята мъдрост и знание, умело вплетени в разбираема реч. Обикнал Словото на Учителя, той го претворява чрез перото си. Така детските приказки и разкази, добиват ново по-богато съдържание.

В редиците на учениците на Учителя, намери своето място и Патриарх Евтимий. Това е градинаря на “ Изгрева” - Ради Танчев, наричан от всички бати Ради. Той е заемал скромно работно място. Умореният от умствени напрежения, дълги преводи на църковни книги, динамичен борец за църковни и граждански свободи, Патриарх Евтимий е “дух в почивка” – казва Учителя. Бати Ради е необразован, едва изписва буквите. Бати Ради бива неумоверно физически силен, смел, работлив и издръжлив. Много великодушен с голямо и чисто сърце, Патриархът прехвърля през вековете богатствата на своя ум, които моделират лоба на бати Ради. От френологическа гледна точка главата му е изработена, умна и с правилни линии. Изпъкващо е неговото милосърдие. Фигурата му красноречиво подсказва заряд на много добродетели. Именно неговата фигура става причина за паметна случка в живота му:

Именит български скулптор* има поръчение да изработи паметник на Патриарх Евтимий. Дълго търсения модел той открива в образа на бати Ради, често минаващ из улиците на София с чувал на гърба. При една “случайна” среща, скулптора помолва бати Ради да му позира. Следва подозрителен поглед и отказ. Отказът не е случаен, бати Ради е запознат с отричателното мнение на Учителя за паметниците и моделите, които са превърнати в паметници. Такъв паметник не е невинна фигура. Изваяният образ от паметника, дълго време “тежи” на позиралия. Паметниците представляват фокус на мислите на всички, които се вглеждат в тях, а като има отрицателни чувства моделът претърпява поредица от страдания и ограничения, които му пречат, независимо дали той е на физическото поле или си е заминал в духовния свят**. Ето защо бати Ради не желае да бъде вграден. Пребирайки се на “Изгрева”, той разказва на Учителя за намерението на скулптора. За негова голяма изненада, Учителя му позволява да позира, като допълва, че скулптора е един от добрите ученици на Патриарх Евтимий и не случайно е поел задължението да изработи паметник на своя любим учител. През вековете това дълбоко чувство е вълнувало ученика и когато намира образа на своята любов, пожелава да увековечи привързонастта си. Разбира се тази идея Учителя открива в свръхсъзнанието на скулптора, за която последния дори и не подозира.

Бати Ради, верен и предан ученик на Учителя, слиза в града при скулптора и му позира. Излетият от метал паметник, издигнат на кръстовището – булевард “Патриарх Евтимий” и улица “Граф Игнатиев” в София, продължава да напомня за една голяма любов между две същества, подвизавали се заедно в далечното минало и успели наново да се срещнат.

Така че, уважаеми читателю, когато минеш покрай този паметник, вгледай се в лицето на излетия от бронз образ, той е на бати Ради, но същото е било и лицето на Патриарх Евтимий. Образът е почти автентичен, защото френологически лобът на всеки човек се определя от неговото духовно развитие и е отражение на неговия минал живот, а в случая духът на Патриарх Евтимий е “дух в почивка”,следователно промените в лоба му при това прераждане са нулеви, затова когато минаваш от там, сведи погледа си пред този велик българин – това е нашият Патриарх. Разкритието е на Учителя. А ти, читателю, кой ли си ти в дългия низ от прераждания на твоята душа?


* Паметника на Патриарх Евтимий е построен през 1939 год. от проф.Марко Марков.

** Спомнете си и за българското поверие за вградената сянка. Това е отглас от далечното ни минало, защото ние българите сме древен изотеричен народ. Вж. също стихотворението на Петко Р. Славейков „Изворът на белоногата”


инж. Таню Делчев





База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница