Учителят говори

ПРАВДА

"То­га­ва Пра­вед­ни­те ще прос­вет­нат в Цар­с­т­во­то на От­ца си."

Не на Зе­мя­та, ни­то на Не­бе­то, а "в Цар­с­т­во­то на От­ца си". То­ва Цар­с­т­во не е цар­с­т­во­то на При­ро­да­та. Цар­с­т­во­то на При­ро­да­та е дом за въз­пи­та­ние на мал­ки­те де­ца. И те­зи пра­вед­ни не са обик­но­ве­ни­те пра­вед­ни­ци на Зе­мя­та, ни­то Прав­да­та, за ко­я­то ви го­во­ря, е обик­но­ве­на­та прав­да.

Го­во­ря за она­зи Прав­да, в ко­я­то има свет­ли­на. "То­га­ва пра­вед­ни­те ще прос­вет­нат в Цар­с­т­во­то на От­ца си". Ако из­да­ваш свет­ли­на­та на то­ва цар­с­т­во, пра­ве­ден си, ако не из­лъч­ваш тая свет­ли­на, ни­как­ва прав­да ня­ма в те­бе. Всред обик­но­ве­ни­те пра­вед­ни­ци на Зе­мя­та, ко­и­то са без свет­ли­на, все­ки мо­же да ми­не за пра­ве­ден.

"Пра­вед­ни­те ще прос­вет­нат в Цар­с­т­во­то на От­ца си".

Мно­зи­на мо­же би ще ка­жат: "Как­во ни ин­те­ре­су­ва нас, че пра­вед­ни­те ще­ли да прос­вет­нат в ня­как­во си цар­с­т­во?" Мно­го е важ­но то­ва. Без свет­ли­на в све­та не мо­же да има ни­ка­къв нап­ре­дък и раз­ви­тие. Пре­ди ми­ли­а­р­ди и ми­ли­а­р­ди го­ди­ни те­зи съ­щес­т­ва - Пра­вед­ни­те, са влез­ли в Цар­с­т­во­то на От­ца си и са при­до­би­ли та­зи свет­ли­на. Бла­го­да­ре­ние на нея, се­га све­тът виж­да. Свет­ли­на­та, в ко­я­то жи­ве­ем, е свет­ли­на на Пра­вед­ни­те. Тя е един из­б­лик на тях­на­та прав­да.

Кои са Пра­вед­ни­те, ко­и­то са прос­вет­на­ли? Свет­ли­те ан­ге­ли, слу­жи­те­ли­те на Бо­га. И ако те прес­та­не­ха да све­тят, да жи­ве­ят в прав­да, с нас на Зе­мя­та всич­ко би се свър­ши­ло. И ако Ме пи­та­те, за­що има нуж­да от Прав­да, ще ви от­го­во­ря: "За да мо­гат бъ­де­щи­те по­ко­ле­ния да жи­ве­ят във ва­ша­та свет­ли­на".

Свет­ли­на­та, ко­я­то про­и­з­ти­ча от Прав­да­та, е есен­ци­я­та на она­зи свет­ли­на, ко­я­то да­ва жи­вот, ко­я­то но­си в се­бе си жи­во­та.

Лю­бов­та се изя­вя­ва са­мо на оне­зи, ко­и­то са пра­вед­ни и "са прос­вет­на­ли в Цар­с­т­во­то на От­ца си" - он­зи ве­лик, ра­зу­мен Бо­жес­т­вен свят, къ­де­то Пра­вед­ни­те схва­щат дъл­бо­кия сми­съл на не­ща­та.

Прав­да­та, то­ва е ед­но ка­чес­т­во на чо­веш­ка­та ду­ша. Вся­ка ду­ша е ро­де­на да бъ­де пра­вед­на. И от­на­ча­ло тя е би­ла пра­вед­на. При­до­бий­те то­ва ка­чес­т­во, то­ва нас­лед­с­т­во, ко­е­то ви е да­де­но - да бъ­де­те пра­вед­ни.

Вся­ка ду­ша тряб­ва да бъ­де пра­вед­на. За­що? - За да из­ле­зе от нея Ве­ли­ка­та свет­ли­на. А в свет­ли­на­та, ко­я­то из­ти­ча от Прав­да­та, Лю­бов­та ще й се изя­ви. Прав­да­та, то­ва е ос­но­ва­та, на ко­я­то Лю­бов­та се изя­вя­ва и оси­я­ва чо­веш­ка­та ду­ша. Всич­ки ду­ши мо­гат да бъ­дат пра­вед­ни и да из­да­ват свет­ли­на. Ду­ши, ко­и­то не ис­кат да све­тят, са ду­ши, ко­и­то се бо­рят с Бо­га.

Не се бо­ри с Бо­га!

Влез в свет­ли­на­та на Прав­да­та и съз­най, че не жи­ве­еш как­то тряб­ва.

Не се бо­ри с Ве­ли­кия Ба­ща на Лю­бов­та, кой­то обе­ди­ня­ва ця­ла­та Все­ле­на, всич­ки съ­щес­т­ва в сво­я­та хар­мо­ния.

Ос­ве­ти име­то Му, за­що­то Той е, Кой­то се е жер­т­вал без­б­рой пъ­ти за всич­ки съ­щес­т­ва. Чу­еш ли вед­нъж гла­са Му, в те­бе ще се за­ро­ди же­ла­ние и ти да се жер­т­ваш за Не­го. В те­бе ще се за­ро­ди го­тов­ност всич­ко да да­деш, без кап­ка съ­жа­ле­ние. Ти ще си ка­жеш: "Мно­го мал­ко съм дал, же­лал бих още ми­ли­о­ни го­ди­ни да жи­вея, за да да­вам".

Аб­со­лют­на­та Бо­жия Лю­бов изис­к­ва аб­со­лют­на Прав­да. Там, къ­де­то ня­ма Прав­да, ня­ма Лю­бов. Фи­зи­чес­ка­та стра­на на Лю­бов­та е Прав­да­та. За да се изя­ви Лю­бов­та във фи­зи­чес­кия свят, неп­ре­мен­но тряб­ва да има Прав­да. Ня­ма ли Прав­да, всич­ки слад­ки ду­ми са праз­ни.

На хо­ра­та им тряб­ва аб­со­лют­на­та Бо­жия Прав­да - она­зи Прав­да, ко­я­то да се при­ло­жи ед­нак­во към всич­ки, без ни­как­во из­к­лю­че­ние, ко­я­то има пред вид не са­мо хо­ра­та, но и всич­ки жи­ви съ­щес­т­ва, от най-мал­ко­то до най-го­ля­мо­то. Спо­ред Ве­ли­ка­та Прав­да, за­ко­нът тряб­ва да бъ­де ед­на­къв спря­мо всич­ки - и спря­мо во­ла, и спря­мо чо­ве­ка; и спря­мо прос­тия, и спря­мо уче­ния; и спря­мо обик­но­ве­ния граж­да­нин, и спря­мо ца­ря. Ко­га­то дой­дем до то­зи Све­щен за­кон, всич­ки тряб­ва да има­ме бла­го­го­ве­ен тре­пет пред не­го. За­що­то и прос­ти­ят граж­да­нин ка­то нап­ра­ви греш­ка, и ца­рят ка­то нап­ра­ви греш­ка, тя си е все греш­ка пред за­ко­на на Прав­да­та.

Прав­да­та е, ко­я­то съз­да­ва ис­тин­с­ки­те от­но­ше­ния меж­ду чо­веш­ки­те ду­ши. Дой­де ли тя, ще се изя­ви оно­ва ис­тин­с­ко ува­же­ние, ко­е­то тряб­ва да имат чо­ве­ци­те един към друг. То­га­ва ня­ма да гле­да­ме с през­ре­ние на ни­ко­го, а ще бъ­дем све­ще­ни един за друг.

Ето за­що, за да пос­тиг­не­те съ­вър­шен­с­т­во, ка­то пър­во стъ­па­ло на ва­шия жи­вот, пос­та­ве­те Бо­жес­т­ве­на­та Прав­да, чрез ко­я­то се изя­вя­ва Лю­бов­та към всич­ки съ­щес­т­ва - чо­ве­ци, жи­вот­ни, рас­те­ния. При­до­би­е­те ли то­ва, къ­де­то и да пог­лед­не­те, ще виж­да­те са­мо доб­ро­то. Виж­да­те ли доб­ро­то, то ще про­и­з­ве­де в ду­ша­та ви све­щен тре­пет.

Прав­да­та е не­що вът­реш­но. Да бъ­деш спра­вед­лив, то­ва зна­чи да зна­еш как да пос­тъ­пиш при вся­ка твоя ми­съл, при вся­ко твое чув­с­т­во, при вся­ко твое дейс­т­вие. Да бъ­деш спра­вед­лив, ще ре­че да зна­еш как да пос­тъ­пиш ка­то мис­ле­що съ­щес­т­во, ка­то ра­зу­мен, ис­тин­с­ки кул­ту­рен чо­век.

Ис­каш ли да имаш пра­ви от­но­ше­ния към всич­ки съ­щес­т­ва, бъ­ди спра­вед­лив към тях.
Прав­да­та е един ве­лик вът­ре­шен про­цес за раз­п­ре­де­ля­не на всич­ки Бо­жес­т­ве­ни бла­га по всич­ки час­ти на ор­га­низ­ма, бил той ор­га­ни­зъм на ин­ди­вид, об­щес­т­во, на­род или на ця­ло­то чо­ве­чес­т­во. Тя е кръ­во­о­б­ра­ще­ни­е­то, ко­е­то раз­на­ся кръв­та нав­ред, за да мо­же вся­ка клет­ка да при­е­ме всич­ко, от ко­е­то има нуж­да и да из­пъл­ни служ­ба­та си. Та­ка, бла­го­да­ре­ние на Прав­да­та, на то­ва ве­ли­ко кръ­во­о­б­ра­ще­ние, и най-мал­ка­та клет­чи­ца, и най-мал­ко­то съ­щес­т­во в све­та при­е­мат сво­я­та хра­на.

Прав­да­та, от дру­га стра­на, мо­же да се оп­ри­ли­чи на во­да­та. Как­во­то е во­да­та по от­но­ше­ние на твър­да­та поч­ва, то­ва е прав­да­та по от­но­ше­ние на чо­веш­кия жи­вот, за­що­то тя е, ко­я­то смек­ча­ва твър­ди­те те­ла. Хо­ра­та, ко­и­то са се оз­ло­би­ли, са се втвър­ди­ли, за­що­то ня­мат прав­да. А оне­зи, ко­и­то са ста­на­ли ме­ки, имат прав­да. Дай­те на един чо­век пра­во­то и той ще омек­не. Съ­що­то дейс­т­вие оказ­ва на рас­те­ни­я­та и во­да­та.

Тряб­ва да от­да­ва­ме на все­ки чо­век пра­во­то, за­що­то, как­то во­да­та е не­о­б­хо­ди­ма за рас­те­жа на рас­те­ни­я­та, та­ка и Прав­да­та е не­о­б­хо­ди­ма за рас­те­жа на на­ши­те умо­ве и сър­ца. Без нея рас­те­не не мо­же да има.

Ис­ка­те ли да се раз­ви­ва­те пра­вил­но, неп­ре­мен­но тряб­ва да вър­ши­те прав­да­та. И ко­га­то тряб­ва да из­вър­ши­те прав­да­та, из­вър­ше­те я, ако ще и све­тът да се обър­не с гла­ва­та на­до­лу.

Страх­ли­ви­те хо­ра не мо­гат да бъ­дат спра­вед­ли­ви. Чо­ве­кът на Прав­да­та пред­по­ла­га аб­со­лют­но без­с­т­ра­шие.

За да има мир, в ко­я­то и да е дър­жа­ва, тряб­ва да има Прав­да. Има ли без­п­ра­вие, в нея ще нас­тъ­пи без­ре­дие. От­во­ре­те стра­ни­ци­те на ис­то­ри­я­та в ми­на­ло­то, взре­те се в нас­то­я­ще­то и ще ви­ди­те, че без­п­ра­ви­е­то ви­на­ги е би­ло при­чи­на на вся­ко без­ре­дие. Нав­ся­къ­де за­ко­нът е един и същ - щом има без­п­ра­вие, вед­на­га ще се яви без­ре­дие.

Прав­да­та е, ко­я­то оп­ре­де­ля от­но­ше­ни­я­та меж­ду хо­ра­та. Тя е, ко­я­то раз­п­ре­де­ля Бо­жи­и­те бла­га - кръв­та на жи­во­та, в об­що­чо­веш­кия ор­га­ни­зъм.

Прав­да­та тряб­ва да се при­ло­жи в све­та та­ка, че да не ос­та­не ни­то един бе­ден чо­век, кой­то да въз­ди­ша и да въз­к­ли­ца­ва: "Ня­ма ли Гос­под на то­зи свят?" Ето за­що, ис­тин­с­ки­ят пра­вед­ник на Зе­мя­та, ко­га­то се мо­ли, тряб­ва да ис­ка от Бо­га да му по­ка­же ня­коя стра­да­ща ду­ша, за да й по­мог­не.

От пъл­но­та­та на сър­це­то, от изо­би­ли­е­то на те­зи бла­га, раз­да­ват ис­тин­с­ки­те пра­вед­ни­ци. Те са бо­га­ти. Те са дош­ли на Зе­мя­та да из­вър­шат ня­коя спе­ци­а­л­на ра­бо­та и да при­до­би­ят опит. Те са дош­ли от дру­га сис­те­ма и раз­по­ла­гат с ця­ла­та Зе­мя. Те мо­гат да жи­ве­ят тук, кол­ко­то ис­кат. Ка­то за­вър­шат ра­бо­та­та си, ще си оти­дат, от­къ­де­то са дош­ли.

Пра­вед­ни­те хо­ра са бо­га­ти. Те са Си­но­ве Бо­жии. А все­ки чо­век, кой­то е Син Бо­жи, раз­по­ла­га с ка­пи­та­ла на ця­ла­та Слън­че­ва сис­те­ма. Бо­жес­т­ве­на­та Прав­да, на ко­я­то те са но­си­те­ли и ко­я­то иде се­га в све­та, ще стоп­ли чо­веш­ки­те сър­ца. И в бъ­де­ще, в но­ва­та кул­ту­ра, в кул­ту­ра­та на Све­те­щи­те, све­тът ще се отоп­ля­ва и ос­вет­ля­ва от чо­веш­ки­те сър­ца, в ко­и­то Прав­да­та оби­та­ва.

От те­зи бъд­ни­ни се­га Хрис­тос из­п­ра­ща вест - Хрис­тос на Лю­бов­та, изя­ве­на в Прав­да­та, ко­я­то прос­вет­ва у оне­зи, ко­и­то Го лю­бят.