Учителят говори

ДУХ

Бог, в Сво­е­то би­тие, е Дух.

Ду­хът е изяв­ле­ние на Бо­га. Той веч­но е съ­щес­т­ву­вал и веч­но ще съ­щес­т­ву­ва. Ду­хът е на­ча­ло на всич­ки не­ща.

Ка­за­но е: "В на­ча­ло бе Сло­во­то".* Сло­во­то - то­ва е пър­во­то про­я­в­ле­ние на Лю­бов­та в ма­те­ри­а­л­ния свят. А Лю­бов­та - то­ва е пър­ви­ят плод на Ду­ха.

Гла­ва на Сло­во­то е Ис­ти­на­та. А гла­ва на Ис­ти­на­та е Бо­жи­ят Дух. Той е На­ча­ло на на­ча­ло­то на всич­ки не­ща.

Ето за­що, пър­во­то, с ко­е­то чо­век тряб­ва да за­поч­не, е Сло­во­то. И то­ва, ко­е­то по ня­кой път го­во­ри на чо­ве­ка, не е още Ду­хът Бо­жи, то е Сло­во­то. Пос­ле чо­век ще дой­де до Ис­ти­на­та. И най-пос­ле - до Бо­жес­т­ве­ния Дух. Кой­то не раз­би­ра Сло­во­то, не мо­же да раз­бе­ре Ис­ти­на­та, а кой­то не раз­би­ра Ис­ти­на­та, не мо­же да раз­бе­ре и Ду­ха. За­що­то Ду­хът сли­за в Ис­ти­на­та, а Ис­ти­на­та сли­за в Сло­во­то.

И то­ва Сло­во го­во­ри: "Ду­хът е оно­ва, ко­е­то да­ва жи­вот." Жи­вот има, за­що­то има Дух. Ду­хът е вне­съл Жи­во­та.

Ис­тин­с­ки жи­вот е са­мо он­зи, кой­то про­и­з­ти­ча от Ду­ха. За­що­то има жи­вот, кой­то не про­и­з­ти­ча от Ду­ха. Жи­во­тът, кой­то про­и­з­ти­ча от Ду­ха, е аб­со­лют­но ра­зу­мен. В не­го ни­що не уми­ра. В не­го са из­к­лю­че­ни всич­ки стра­да­ния, всич­ки бо­лес­ти, всич­ки про­ти­во­ре­чия, все­ки не­до­и­мък.

Ду­хът е веч­на­та, без­с­мър­т­на ос­но­ва на то­зи имен­но жи­вот. Той крие в Се­бе Си всич­ки пър­вич­ни фор­ми, в ко­и­то жи­во­тът се про­я­вя­ва. А под пър­вич­ни фор­ми се под­раз­би­рат оне­зи фор­ми, ко­и­то про­и­з­ти­чат нап­ра­во от Ду­ха. Вся­ка фор­ма на Ду­ха е на­пи­сан лист от Ве­ли­ка­та кни­га на жи­во­та.

Ду­хът в Сво­я­та съ­щи­на е един, но в про­я­ви­те Си Той е мно­жес­т­во. Един­с­т­во и мно­жес­т­во - то­ва са свойс­т­ва на Ду­ха. Ка­то про­я­ва, Ду­хът е мно­жес­т­во от еди­ния Си по­люс до дру­гия. За­то­ва каз­вам: Един е Ду­хът, мно­го са ду­хо­ве­те. Ду­хо­ве­те - то­ва са ди­ха­ния, ро­де­ни от ед­но­то Ди­ха­ние. В мно­жес­т­во­то на Ду­ха се про­я­вя­ва не­и­з­чер­па­е­мо­то Му раз­но­о­б­ра­зие. И ве­ли­чи­е­то на Бо­жия Дух се про­я­вя­ва в то­ва раз­но­о­б­ра­зие. Ду­хът но­си всич­ки­те не­и­з­б­ро­и­ми бо­гат­с­т­ва на ви­ди­ми­те све­то­ве и раз­к­ри­ва, как­во е Бог.

Бог сли­за при нас, ка­то из­п­ра­ща Ду­ха Си, как­то Слън­це­то из­п­ра­ща свет­ли­на­та си. Бо­жи­ят Дух все­ки ден из­г­ря­ва, все­ки ден ни но­си Сво­и­те бла­га, доб­ро­вол­но, без да Му ис­ка­ме то­ва и без Той да ис­ка как­ва­то и да би­ло от­п­ла­та от нас. Всич­ко, ко­е­то при­те­жа­ва­ме, не­му се дъл­жи. Хо­ра­та, по­ве­че или по-мал­ко, ви­на­ги са съз­на­ва­ли то­ва. Те са оп­ре­де­ля­ли та­зи Ра­зум­на си­ла, ко­я­то из­ти­ча от Бо­га и се про­я­вя­ва в све­та по раз­лич­ни на­чи­ни; на­ри­ча­ли са я с най-раз­лич­ни име­на: пър­вич­на суб­с­тан­ция, пър­вич­на енер­гия, за­ко­ни на При­ро­да­та и пр. и пр.

Ала за­ко­ни­те Ду­хът ги съз­да­ва. Те имат от­но­ше­ние към она­зи ве­ли­ка енер­гия в све­та, ко­я­то из­ли­за от пър­вич­но­то Си със­то­я­ние, вли­за в пъ­тя на ево­лю­ци­я­та, ди­фе­рен­ци­ра се, за да се про­я­ви в сво­е­то без­к­рай­но раз­но­о­б­ра­зие. И то­зи път на раз­ви­тие не е ни­що дру­го, ос­вен ми­ро­во­то дви­же­ние на Ду­ха при при­ла­га­не на един общ, Кос­ми­чен план.

Ду­хът е най-ве­ли­ка­та ре­а­л­ност. От гле­ди­ще на фи­зи­чес­кия свят, Той е не­ви­дим, но от гле­ди­ще на Бо­жес­т­ве­ния свят Той е та­ка обек­ти­вен, как­то тя­ло­то във фи­зи­чес­кия свят и как­то ду­ша­та в Ду­хов­ния свят.

Всич­ко ве­ли­ко, въз­ви­ше­но, мощ­но в све­та се дъл­жи на Ду­ха.

Ду­хът е дал най-ве­ли­ки­те пло­до­ве в жи­во­та. Те­зи пло­до­ве са:

Лю­бов, Ра­дост, Мир.

Дъл­го­тър­пе­ние, Бла­гост, Ми­ло­сър­дие.

Вя­ра, Кро­тост, Въз­дър­жа­ние.

То­ва са три ве­ли­ки три­ъ­гъл­ни­ка, ко­и­то фун­к­ци­о­ни­рат в три­те свя­та: Бо­жес­т­вен, ан­гел­с­ки и чо­веш­ки.

Лю­бов, Ра­дост, Мир - то­ва е Бо­жес­т­ве­ни­ят три­ъ­гъл­ник. Лю­бов­та е ба­ща­та, ра­дост­та - май­ка­та, ми­рът - тях­но­то де­те.

В три­ъ­гъл­ни­ка на ан­гел­с­кия свят дъл­го­тър­пе­ни­е­то е ба­ща­та, бла­гост­та - май­ка­та, а ми­ло­сър­ди­е­то - де­те­то. При­до­бий­те те­зи ка­чес­т­ва, и вие ще бъ­де­те меж­ду ан­ге­ли­те!

В тре­тия три­ъ­гъл­ник вя­ра­та - то­ва е ба­ща­та, кро­тост­та - май­ка­та, въз­дър­жа­ни­е­то - де­те­то. При­до­бий­те те­зи ка­чес­т­ва в тех­ния дъл­бок, мис­ти­чен сми­съл и вие ще вле­зе­те меж­ду све­ти­и­те!

За да раз­бе­ре чо­век, как­во не­що е Ду­хът, ду­ша­та му тряб­ва да се про­бу­ди. За­що­то са­мо ду­ша­та има пря­ко об­ще­ние с Ду­ха. Без ду­ша, ние ня­ма­ше да има­ме ни­как­во по­ня­тие за Ду­ха. И мо­же да се ка­же, че как­во­то е от­но­ше­ни­е­то на из­рас­т­ва­що­то зрън­це към Слън­це­то, та­ко­ва е от­но­ше­ни­е­то на чо­веш­ка­та ду­ша към Бо­жес­т­ве­ния Дух. Чо­веш­ка­та ду­ша из­пит­ва све­щен тре­пет пред Бо­жия Дух, за­що­то жи­во­тът и рас­те­не­то й за­ви­сят от не­го.

Ду­ша­та още не е за­вър­ши­ла сво­е­то раз­ви­тие, тя ще ми­не през още ми­ли­о­ни фор­ми. Ко­га­то за­вър­ши сво­е­то раз­ви­тие, тя ще се слее с Ду­ха и то­га­ва ня­ма да има от­дел­но ду­ша и дух. То­га­ва веч­ни­ят жи­вот ще се про­я­ви.

Ду­хът мо­же да жи­вее са­мо с ду­ша­та. С на­шия ум той не мо­же да жи­вее, за­що­то мис­ли­те ни пос­то­ян­но се ме­нят.

Ед­но пом­не­те: Пър­вич­но­то в чо­ве­ка - то­ва е не­го­ви­ят дух. Пър­ва­та про­я­ва на чо­ве­ка е про­я­ва­та му ка­то дух. Ду­хът е она­зи аб­со­лют­на точ­ка, в ко­я­то чо­век се явя­ва в Би­ти­е­то. Ду­ша­та - то­ва са въз­мож­нос­ти­те на ду­ха.

Ду­хът на чо­ве­ка е ве­чен. Той неп­ре­къс­на­то сли­за, про­я­вя­ва се и от­но­во въз­ли­за. Ко­га­то Бо­жес­т­ве­ни­ят Дух сле­зе в ду­ха на чо­ве­ка, той се про­буж­да и се про­я­вя­ва. Той сли­за и след то­ва от­но­во въз­ли­за към Бо­га. В то­ва сли­за­не и въз­ли­за­не, чо­веш­ки­ят дух вър­ви ед­нов­ре­мен­но в три по­со­ки, от ко­и­то се по­раж­дат три стре­ме­жа:

Пър­ви­ят стре­меж на ду­ха е стре­меж към жи­во­та.

Вто­ри­ят стре­меж на ду­ха е стре­меж към зна­ние.

Тре­ти­ят стре­меж на ду­ха е стре­меж към сво­бо­да.

Чо­веш­ки­ят дух учи чо­ве­ка на всич­ко. Той под­тик­ва чо­веш­ка­та ду­ша към рас­теж и раз­ви­тие. Ду­ша­та е сък­ро­вищ­ни­ца на чо­веш­кия дух. Тя но­си всич­ко оно­ва, ко­е­то той е при­до­бил от не­за­пом­не­ни вре­ме­на до днес.

Чо­веш­ки­ят дух е ав­тор на всич­ки не­ща на Зе­мя­та. Всич­ки на­у­ки, всич­ки из­кус­т­ва, всич­ки ре­ли­гии, всич­ки епо­хи и кул­ту­ри, през ко­и­то е ми­на­ла Зе­мя­та, са съз­да­де­ни все от чо­веш­кия дух, кой­то още не се е про­я­вил на­пъл­но. Са­мо­то фи­зи­чес­ко тя­ло на чо­ве­ка, с всич­ки­те му ор­га­ни, с всич­ко­то му ус­т­ройс­т­во, е съз­да­де­но от не­го­вия дух. И ко­га­то тя­ло­то на един чо­век се съг­раж­да в ут­ро­ба­та на ед­на май­ка, ду­хът на чо­ве­ка взи­ма учас­тие за­е­д­но с ду­ха на май­ка­та при из­г­раж­да­не на тя­ло­то. За­що­то всич­ки енер­гии, всич­ки си­ли, ко­и­то дейс­т­ват в Кос­мо­са, са дос­то­я­ние на чо­веш­кия дух. Той опе­ри­ра сво­бод­но с ма­те­ри­я­та - мо­же да я сгъс­тя­ва, да я раз­реж­да, да я мо­де­ли­ра. Та­ка нап­ри­мер, ко­га­то Ду­хът ис­ка да на­ма­ли треп­те­ни­я­та на свет­ли­на­та, Той сгъс­тя­ва ма­те­ри­я­та око­ло Се­бе Си.

Ма­те­ри­я­та пос­то­ян­но зас­та­вя Ду­ха да съз­да­ва но­ви фор­ми, все по-усъ­вър­шен­с­т­ва­ни. Ду­хът съз­да­ва фор­ми­те, а ма­те­ри­я­та ин­ди­ви­ду­а­ли­зи­ра Ду­ха. И то­ва, ко­е­то на­ри­ча­ме бор­ба меж­ду ма­те­ри­я­та, ко­я­то са­ма по се­бе си е без­жиз­не­на и инер­т­на, и Ду­ха, кой­то е пъ­лен с жи­вот, то е стре­меж на пос­лед­ния да я нап­ра­ви по-плас­тич­на и по-по­дат­ли­ва на Не­го­ва­та твор­чес­ка ра­бо­та.

Чо­век тър­си в жи­во­та щас­тие, зна­ние, бо­гат­с­т­во. Ала те­зи не­ща мо­гат да се до­би­ят са­мо от Ду­ха. Са­мо Ду­хът е но­си­тел на всич­ки­те те­зи бла­га. Той е но­си­тел на всич­ки дар­би, на всич­ки та­лан­ти, той е но­си­тел на ин­те­ли­ген­т­ност­та, на ге­ни­а­л­ност­та. Ко­га­то Ду­хът дой­де, то­га­ва се раж­да всич­ко ве­ли­ко.

Ко­га­то Ду­хът дой­де, той да­ва под­тик на всич­ко оно­ва, ко­е­то е съб­ра­но от ми­ли­о­ни го­ди­ни в чо­ве­ка. То се про­буж­да и за­поч­ва да се раз­ра­бот­ва. Дой­де ли Ду­хът, у чо­ве­ка нас­тъп­ва раз­ши­ре­ние, кръ­го­зо­рът му се про­я­с­ня­ва, про­ти­во­ре­чи­я­та из­чез­ват и той за­поч­ва да виж­да яс­но.

Ако чо­век ис­ка да се про­я­ви у не­го Бо­жес­т­ве­на­та Лю­бов, Ду­хът тряб­ва неп­ре­мен­но да бъ­де у не­го.

Но Ду­хът е мно­го де­ли­кат­но съ­щес­т­во. Той е мно­го чув­с­т­ви­те­лен към сла­бос­ти­те на хо­ра­та и има свойс­т­во­то да вли­за у оне­зи, ко­и­то са в пъ­тя. Той не чу­ка сил­но. Той ще по­чу­ка мно­го ти­хич­ко на ва­ше­то сър­це и ако му от­во­ри­те, вед­на­га ще из­ме­ни из­дъ­но ва­шия жи­вот. Той ще ви по­ка­же, как тряб­ва да жи­ве­е­те, как­во да вър­ши­те и да го вър­ши­те съз­на­тел­но.

Бо­жес­т­ве­ни­ят Дух сли­за да ра­бо­ти в нас са­мо то­га­ва, ко­га­то сър­це­то и умът ни ра­бо­тят пра­вил­но. Той дейс­т­ва пър­во ка­то ин­ту­и­ция, но ко­га­то чо­век нап­ред­не, Той му за­го­вор­ва яс­но и от­ри­вис­то. Про­я­ви­те му ста­ват все по-яс­ни и по-кон­к­рет­ни.

Ко­га­то Ду­хът про­ник­не в чо­ве­ка, Той неп­ре­мен­но ще се про­я­ви. Ня­ма си­ла в све­та, ко­я­то мо­же да поп­ре­чи на Ду­ха да се про­я­ви. Но без чис­то­та, чо­веш­ки­ят дух не мо­же да се про­я­ви в си­ла­та си.
Слу­шай ду­ха си! И пом­ни, че той е ве­ли­ки­ят ав­тор на всич­ко, ко­е­то е на Зе­мя­та! На­у­ка­та, ко­я­то хо­ра­та по­ня­ко­га бо­гот­во­рят, е съз­да­ние на чо­веш­кия дух. Ала чо­веш­ки­ят дух се­ди над вся­ка на­у­ка. Ето за­що, не се кла­няй на оно­ва, ко­е­то чо­веш­ки­ят дух е съз­дал, ко­е­то ти си съз­дал!

По­чи­тай ду­ха си ка­то ве­лик тво­рец, ка­то ве­лик тъл­ку­ва­тел и из­пъл­ни­тел на Бо­жи­я­та во­ля! За­що­то чо­веш­ки­ят дух ви­на­ги вър­ши Бо­жи­я­та во­ля. Той вър­ши оно­ва, ко­е­то е на­у­чил от Бо­га.

Ис­каш ли да вър­виш в пъ­тя на Ис­ти­на­та, дай сво­бо­да на Ду­ха у се­бе си! Ос­та­ви Той да те ръ­ко­во­ди и упът­ва! Вън или вът­ре, Ду­хът сле­ди и наб­лю­да­ва всич­ко, ко­е­то ти вър­шиш.

И се­га Ду­хът во­ди чо­ве­чес­т­во­то по но­ви пъ­ти­ща. Ця­ла­та слън­че­ва сис­те­ма е нав­ляз­ла в ед­на но­ва об­ласт. След вре­ме уче­ни­те ще до­ка­жат, че и Зе­мя­та е вляз­ла в ед­но но­во съ­че­та­ние със Слън­це­то. Ние вли­за­ме в до­сег с ед­на дев­с­т­ве­на ма­те­рия и ко­и­то са го­то­ви, ще въз­п­ри­е­мат но­вия жи­вот, кой­то се крие в нея, и ще въз­к­ръс­нат. Ко­и­то не са го­то­ви, ще ча­кат да бъ­дат по­де­ти в бъ­де­ще от ед­на но­ва въл­на.

При­гот­ви се за ид­ва­не­то на Ду­ха!

И не заб­ра­вяй, че ко­га­то Ду­хът дой­де, вра­та­та на тво­е­то сър­це тряб­ва да се от­во­ри!

Ко­га­то Ду­хът вле­зе, вра­та­та на тво­е­то сър­це тряб­ва да се зат­во­ри.

Не от­ва­ряй вра­та­та, пре­ди Ду­хът да е до­шъл!

Не зат­ва­ряй вра­та­та, пре­ди Ду­хът да е вля­зъл!

Ра­бо­ти там, къ­де­то Ду­хът ра­бо­ти!