Драматични случки след появата на ангела

Последната вечер, в момента когато Бранхам слизал от подиума, един шофьор на болнична кола извикал колкото можел по-високо: "Брат Бранхам, моята пациентка почина, не искаш ли да дойдеш?" Някой извикал: "На пътя му стоят 2000 души, няма да може да прескочи." Тогава четирима силни мъже го взели помежду си и го завели до болничната кола. Сърцераздирателна сцена. В колата коленичил възрастен човек и казал: "Братко, майка ми умря." Бранхам се обърнал към мъртвата, хванал я за ръката и казал: "Тя страдаше от рак, нали?" Човекът потвърдил и после извикал: "О, Боже, върни ми моята майка." После настъпила гробна тишина. Сега брат Бранхам се помолил: "Всемогъщи Боже, Ти носителю на вечен живот, Ти, който даваш добрини, моля Те в името на Твоя скъп и любим Син Исус Христос, върни живота на тази жена." Ненадейно бледата ръка на мъртвата уловила ръката на Бранхам. Опънатата от смъртта кожа на челото започнала да се набръчква. След това тя се изправила с помощта на брата. Учуденият син видял станалото, прегърнал майка си и извикал: "Майко, слава на Бога, ти си пак при мен." Бранхам се опитал да излезе през вратата на колата, за да се върне в табернакъла, но шофьорът му казал, че излизането му е невъзможно поради натиска на навалицата към вратата. И той пуснал брата да излезе през един прозорец, държейки палтото си пред лицето си за да не могат да го забележат.

Един стар човек с изкривен крак, подпрян на патерици, наблюдавал цялата драма и извикал: "Брат Бранхам, осем часа стоях в този дъжд, имай милост към мен." — "Вярваш ли, че съм служител на Бога?" — "Да," бил отговорът му. — "В името на Исус Христос ти си изцелен. Хвърли патериците си." Човекът започнал да подскача и да вика, защото кракът му бил здрав и прав. Започнали да притискат брата, за да се допрат до дрехите му. Тези дрехи се били изтрили от навалицата и от дългото носене, и все пак всички, които се докосвали до тях с вяра, оздравявали. Като че ли се намирахме във времето на Христос, когато вярата печелела победи.

На едно събрание някъде един мъж помолил Бранхам да каже името си буква по буква. След като братът сторил това, човекът извадил една пожълтяла хартия и разказал, че идва от една петдесятна църква, и че преди 22 години, когато се молил с жена си, Святият Дух му казал следното: "Моят слуга Уилиям Бранхам ще дойде до западния бряг въоръжен с дарбата божествено изцеление." Двамата вярвали тогава, че им е било дадено пророчество и го записали. Когато сега чули името на Бранхам, спомнили си за тогава, потърсили листчето и намерили, че пророчеството е изпълнено.

На едно благословено събрание влязъл един беснуем, стигнал до подиума и искал да се хвърли върху Бранхам. Той често е смущавал много религиозни служби. Той затрупал брата с псувни, заплашвания и клетви. Полицаи се спуснали да помогнат. Но Бранхам махнал с ръка. Всички присъстващи се възбудили. Ненадейно бе дадено на брат Бранхам да каже с тих глас: "Сатана, понеже ме предизвика, мене, Божия служител, пред цялото това събрание, то ще трябва да се преклониш пред мене. В името на Исус Христос падни сега ниско пред нозете ми." Той повторил няколко пъти това. Нападателят престанал да бушува. Виждало се, че бил в борба. Съвсем бавно злите духове в него трябвало да се преклонят пред една по-висша мощ, пред силата на Исусовото име. Скоро човекът трябвало да се признае за победен. Пот избликнала от него, когато се опитал за последен път да нападне, обаче без успех. Неочаквано той издал ужасен крясък и грохнал на пода. Истерически пъшкайки той лежал на пода доста време, докато Бранхам спокойно продължил службата, като че ли нищо не било ставало. Цялото събрание избухнало в хваление и благодарности към Бога.

Между онези, които участвали на последното богослужение се намирал и един млад проповедник, чиято съпруга присъствала на предишната вечер при смиряването на демонизирания. Тя убедила своя съпруг да участва на последното събрание. Когато той седял и наблюдавал как се отворили ушите на едно глухонямо дете, та то можело да чува и да говори, Бог му проговорил: "Това е Мое дело, за което и тебе съм призовал." Тези думи го поразили. Още на следващия ден той предал службите на своята църква на някои дякони, затворил се в една стая и останал в нея до тогава, докато получил уверение за Божията воля. След едно дълбоко разкаяние Бог му подарил апостолско пълномощие за спасение на хиляди, придружено със знамения, чудеса и изцеления. Този млад мъж бил евангелизаторът Т. Л. Озборн.

Вторият знак бил: Ангелът му казвал, че помазанието на Святия Дух го прави способен да познава страданията на хората и да им ги казва. Веднъж той казал на една жена, която довела дъщеря си при него: "Г-жо, твоето дете е родено глухонямо и ти си го завела веднага на доктора." После той й разказал буквално какво й казал докторът. Тя отговорила; "Да, точно така беше."

Множеството слушало всичко това по високоговорителя. Обикновено Бранхам местел настрана микрофона, за да не чували присъстващите, когато казвал на пациентите си техните непростени грехове, които те трябвало да изповядат и да оставят, преди да дойде изцелението. Още с изповядването на греховете често изцелението идвало в момента, преди Бранхам да започне молитвата. Така ангелът водел брата.

Понякога на Бранхам се откривали болестите чрез видения. Често той можел да опише дори малки подробности. Ето някои примери.

Веднъж когато се молил над болни, неочаквано прекъснал, посочил нагоре към втората галерия отдясно и извикал: "Току-що видях във видение една жена със синя пола и блуза. В този момент тя е изцелена от рак." Една жена се изправила и извикала от радост: "аз съм тази жена."

Едно момиче, болно от разлагане на кръвта, лежало на умиране. То било донесено на носилка в събранието. В две клиники вече били направили всичко възможно, но напразно. Босфорт слязъл от подиума и го насърчил да призове Бога. В този момент Бранхам почувствал силата на вярата, помолил се за него и казал: "В името на Исус стани от леглото си, приеми Божията сила и бъди здрава." Тя послушала. С високо вдигнати ръце и очи пълни със сълзи тя се движела насам-натам пред всички и благодаряла на Бога.

Друг пример. В една голяма аудитория една вечер подиумът за оркестъра бил зает от легла и болнични столове. Докато се молел ревностно за болните, Бранхам почувствал сила на вяра от към дясната си страна. Той посочил един мъж на подиума и му извикал: "Човече, изправи се, ти си изцелен преди 5 минути." Човекът се изправил и прославил Бога. Жена му се приближила, те се прегърнали и се разплакали от радост. Той бил донесен умиращ от рак в гърдите и след няколко дни в едно богослужение свидетелствал за изцелението си.

За Бога няма тежки случаи. Една жена от Гърция страдала от спазми в ларинкса. Понякога не можела да глътне нито капка вода, а камо ли храна. След като Бранхам се молил с нея, тя изпила чаша вода и изяла един бонбон.

След молитва за един съвсем сляп човек, братът му заповядал: "Иди на подиума и сложи пръстите си на носа на проповедника." Човекът отишъл направо при пастира и го дръпнал за носа, което разсмяло цялата публика.

Един познат мисионер от Китай, който се намирал в последния стадий на туберкулоза, бил докаран с болнична кола на службата. Когато Бранхам му заповядал в името на Исус да стане и да бъде здрав, той послушал и станал. Два дни по-късно той можел вече да работи.

Няколко дни след това говорих в един град с няколко механици в един гараж за любовта на Христос. Аз им разказах и видението си. Тъкмо поисках да се молим, за да се предадат на Бога, когато един мъж от съседния гараж извика: "По всяко време сте добре дошли в моите гаражи, но оставете фанатичната си религия навън." Аз отвърнах: "Скъпи приятелю, където Исус не е желан, не желая да ходя там." Той се засмя цинично., махна с ръка и тръгна да излиза, но вън беше прегазен от своя зет, който караше камион натоварен с железа на заден ход.

Два дни по-късно, когато говорех на едно улично богослужение, до мене се приближи една жена с изкривена ръка и каза: "Аз зная, че Божието помазание е над вас. Когато се молите, помнете кривата ми ръка. От дълги години вече страдам с нея." Аз й отговорих: "Ако наистина вярвате, тогава прострете ръката си, понеже Исус Христос я изцери." Моментално ръката й оздравя. Бедната жена извика от радост, коленичи и благодари на Бога. Една друга жена стоеше наблизо и проговори: "Ако тази религия на Бранхам е истинската, то не желая да зная нищо за нея." Когато се обърна да си върви, нещо забележително се случи. Тя се препъна върху една дъска, падна и си счупи ръката на няколко места. Беше същата ръка, която при другата жена оздравя.

25. Трето видение: Единство на църквите
В деня, когато трябваше да се положи основният камък на новата ни църковна сграда, Бог ми даде видение.Тогава не разбрах съдържанието му, но днес зная, че беше във връзка с моето служение и с усилието ми да доведа всички църкви до такова единство, че никакви сектантски идеи да не могат да ги разделят. Видението ми показа църковния дом, какъв ще бъде след изграждането му. Както гледах, дойде ангелът Господен и ми каза: "Това не е твоята църква." — "Господи," казах аз, "все пак е моята църква." Тогава бях изведен вън и видях светлото синьо небе. Ангелът каза: "Това е твоят Божий дом." Видях три кръста, които се превърнаха в три дървета с различни зрели плодове. Две от тези дървета трябвало да са посадени от мене. На всяко от тези дървета висяха зрели плодове от всеки вид, което трябваше да означава, че чрез моето служение хора от всички църкви ще станат приятни плодове, които с мощен вятър (Святия Дух) ще бъдат отвяти в ръцете ми. Три пъти ми беше казано да прочета 2 Тимотей 4:2-5, където се казва: "Проповядвай Словото, настоявай с време и без време, изобличавай, порицавай, увещавай с голямо търпение и непрестанно поучаване… Ще дойде време, когато няма да търпят здравото учение. Понеже ги сърбят ушите, ще си натрупат учители по совите страсти. Извършвай делото на благовестител, изпълнявай служението си." Аз не съм станал пастир на една църква, но Бог ме изпрати за свидетелство в Своето лозе. Аз можах да преживея изпълнението на видението и благодаря на Бога за тази служба, в която мога да помогна за единство на Божия народ, за да бъдем едно сърце и една душа.

26. Четвърто видение: Изцеление на умиращо момче
Това видение, което сега предавам, беше за мене извънредно важно. То ми беше дадено една нощ в бащината ми къща, малко преди избухването на втората световна война.

Ненадейно върху сърцето ми падна страшен товар. Аз се молих продължително, но не получавах освобождение. След двучасова молитва видях видението. Видях се, че се катеря по един хълм към една новопостроена къща. Влязох вътре и забелязах един червен стол и червено канапе. Върху червения стол седеше стара жена с очила и плачеше. В леглото от дясно лежеше тригодишно момченце с кафява коса, тежко болно. Пред средната врата стоеше жена с тъмна коса, очевидно майката на детето и плачеше горчиво. На другата страна на леглото стоеше висок мъж облечен в тъмни дрехи, бащата.

Питах се: Не е ли за учудване Преди няколко секунди бях в жилището на майка си, а сега съм в чужда къща? Видях от дясната си страна Божия ангел в бяла дреха. Аз не знаех какво трябваше да правя, но ме облада съжаление за болното дете. Ангелът ме попита: "Може ли да оживее детето?" След моя отрицателен отговор той продължи: "Кажи на бащата да ти донесат детето и положи ръцете си на стомаха му." Когато сторих това във видението, болният крак на детето се изправи. То стана, направи една крачка, после още една към ъгъла. После дойде при мене и проговори: "Брат Бранхам, аз съм вече здрав." Ангелът попита: "Разбра ли това?" Аз отговорих: "Да, Господи." След това ангелът ми заповяда да мирувам. Той ме взе и ме положи върху една пясъчна улица. Там видях отдясно гробища с няколко големи надгробни камъка. Той каза: "Прочети имената и числата по камъните." После пак ме взе и ме постави в едно малко поселище на кръстопът, където имаше един малък дюкян и наблизо 4-5 къщи. От дюкяна излезе един старец с бяла брада в работнически дрехи с жълта корделена капа на главата. Ангелът го посочи с думите: "Този ще те заведе."

За трети път ангелът ме вдигна. Влязох в една къща и видях една млада жена да стои на вратата и да плаче. При влизането забелязах от лявата страна една старомодна желязна печка. Стаята имаше жълти тапети с малки червени фигури по тях. На стената висеше стих: "Бог да благослови дома ни." В средата се намираше голямо желязно легло и в ъгъла един диван. В леглото лежеше едно момиче с високо вдигнати ръце и крака. Ангелът пак застана от дясната ми страна и ме попита, дали момичето ще живее. След моя отрицателен отговор той каза: "Сложи ръката си върху него и се моли." Докато се молех над момичето, един глас ми каза: "Хвали Бога." Когато погледнах, видях то да се повдига. Дясната й ръка беше повредена и опъната назад. Аз видях как ръката й се изправи. Чух я как през сълзи хвалеше Бога.