Изцеление на събрания на Бранхам

Брат Бранхам ни разказа, че вчера имал намерение да пътува до Южна Африка и Индия. Когато се приготвял за това, ненадейно влязъл човек с особено облекло в стаята му и му казал: "Не заминавай по море преди септември." Когато братът пак погледнал към влезлия, човекът бил изчезнал. Бранхам разбрал, че имал видение. Той се отказал от пътуването до тогава, когато Бог му каже да тръгне. Събранията му в Индия са организирани от един епископ.

Словото, върху което той говори, беше 1 Йоан 4:18: "Съвършената любов изпъжда страха." Той подчерта, че любовта е най-великолепното нещо на света. Нищо не може да устои на истинската любов. И хората и животните усещат, когато ги обичат. Никой не може да ги заблуди. Той илюстрира това с два примера. Един ден се разхождал по едно поле. Неочаквано върху него налетял буен бик. Наоколо нямало нито дърво, нито храст, зад които да се скрие човек. Единствената му надежда за спасение била Бог. При тази мисъл го обладал дълбок мир и той знаел, че бикът не ще може да му стори нищо. Животното спряло пред него, ровило в земята и се приготвило да се хвърли върху него.Той стоял съвсем безпомощен и мирен, погледнал бика и казал със спокоен глас: "Ти не можеш да ми сториш нищо, — иди там и легни на земята." Бикът неочаквано се умирил, погледнал Бранхам и направил точно така, както му бил казал, отишъл настрана и легнал. Било същото преживяване, каквото имал Данаил в ямата с лъвовете.

Подобна случка била вторият пример. Бранхам бил окосил един ден ливадата в своята градина, при което раздразнил един рояк оси. Диво захвърчали наоколо и били готови да го ужилят. Бранхам заговорил на насекомите с тих, любезен глас, да отлетят. И наистина те отлетяли от там без да го ужилят. Бранхам сравни тази случка с това, което преживя апостол Павел на остров Малта, когато го ухапа змия, а той е изтръска от ръката си.

После той говори за изцелението. Не всички, които лежаха в къпалнята Витесда, бяха изцелени от Исус. Той мина покрай мнозина, макар че за Него беше много лесно нещо да ги изцели. Само един мъж оздравя. И днес е така. Бог може да помогне на всички хора, но малцина идват до Него така близо, че да се допрат до дрехата Му. И само такива биват изцелени.

Исус очакваше болните да го потърсят и молят за изцеление. Той не отиде във Витания още на първия ден след смъртта на Лазар, но очакваше позволение от Татко, без което позволение Той не предприемаше нищо. Исус познаваше добре волята на Своя Баща. Ние не разбираме какво е едно такова близко общение с Бога. В лицето на Бранхам видях един мъж, който е в същото такова общение с Бога. Бранхам е един човек от друг свят. Още никога не съм срещал човек като него. И не очаквам често да срещам такива хора в живота си.

На края на проповедта той попита дали слушателите му го считат за Божий пророк. Ако е така, то непременно ще последват дела. Ако не последват, тогава той ще е фалшив пророк. Никога не бях чувал човек да говори подобни думи с такъв авторитет.

Преди да започне службата, бяха раздадени молитвени карти с номера на онези, които желаеха брата да се моли за тях. Накрая Бранхам обяви, че сега ще се моли за номерата Л85 до Л100. От публиката излязоха тези 16 човека напред и се наредиха в една редица. Всички други наблюдавах ме с напрежение, дали теорията на думите ще се покрие от практиката, т. е. дали ще се изпълни това, което Бранхам каза. Той обясни, че не познава хората, стоящи пред него, че не знае какво ги измъчва и за какво идват. Но Исус Христос знаеше. Той победи на Голготския кръст и ни направи Свои съработници.

Първата жена, която застана пред Бранхам беше скромна и слаба. Всички чакахме, за да видим какво ще стане. Бранхам беше спокоен, не бързаше, после й каза: "Не ви познавам. Не сме се виждали до сега. Ако мога да ви кажа нещо за вас, то ще трябва да признаете, че Бог ми го е открил." Цялото събрание беше като наелектризирано. Аз записвах веднага всичко каквото чувах и виждах. — "Вие не живеете в този град," каза той на жената. "Вие идвате отвън, от едно място, където растат много борики." Жената потвърди. — "Вие идвате от Камден," продължи той, "името ви е Доротея, е ви наричат Доли. Да, вие сте Доли Яхт и имате два тумора в стомаха." Аз бях на два метра от жената. Тя си отиде плачейки и хвалейки Бога. После я видях с издигнати ръце на колене в молитва. Сълзи течаха по бузите й.

Следваше друга жена, на която Бранхам каза, че е християнка и че има тумор на крака си. Аз видях, че кракът й имаше превръзки. По-късно разговарях с брата и той ми каза, че всеки човек има пет сетива. Но има и шесто сетиво, посредством което той чувал добре гласа си през време на проповедите, но му се струвало, че гласът му идвал отдалече.

Бранхам каза сам, че съществува подражание на Божията сила, че дяволът се опитва да действа подобно на Бога. Така беше по времето на Христос, понеже още тогава фарисеите казваха: "Той изгонва демоните чрез Веелзевул."

През време на проповедта Бранхам се прекъсна и се огледа, като че търсеше някого. После посочи един мъж и каза: "Отзад там в дясно има един мъж болен от рак. Той не е получил молитвена карта и седи между слушателите. От едната му страна седи сляпата му жена, от другата епилептичната му дъщеря." Тогава той заповяда на мъжа да прегърне жена си и дъщеря си, за да се моли и за тримата. По-късно видях тримата да влизат в молитвения салон, за да предадат живота си в ръцете на Христос.

Бранхам е винаги откровен и прям. Готов е на всеки да разясни и да каже каквото знае. Когато бяхме двамата сами, той ми разправи, че често вижда светлина върху някои негови слушатели, които са хората, чийто живот, обстоятелства и болести ще му бъдат открити от Бога. Често вижда точно и видовете грехове, в които са вплетени хората, и той им казва съвсем ясно по какъв начин могат да се освободят и поправят.

15 човека стояха пред Бранхам. На всеки казваше подробности от живота му. От време на време поглеждаше в залата в дадена посока и казваше на някои слушатели какво да променят в живота си. Никога не се мамеше, винаги казваше истината. Бог го беше помазал за това служение и го беше въоръжил с всичко необходимо. Божествен авторитет го обкръжаваше. Той не се запъваше при проповядване, не питаше при разговор, "Не си ли " Той не се съмняваше във верността на дадените му откровения, колкото и да плачеха слушателите и да уверяваха някой път, че не са виждали нито чували подобно нещо. Случваше се някой да изкрещи, когато брат Бранхам му казваше всичките неправди в живота, но това не бяха викове от страх, но на освобождение. След свършване на службата молитвеният салон се препълваше от каещи се души.

Когато Бранхам влезе в залата, всички слушатели станаха прави. Ние пяхме любимата му песен: "Само вярвай." Той разясни на всички ни, че е много лесно да се вярва. За Бога всичко е възможно. Говори цял час. После се помоли, чувствайки, че Господният ангел е до него. От Швейцария беше дошла една двойка на име Бюс. Братът ми беше познат като евангелизатор. У дома си той бил видял във видение как Бранхам полага ръце на него, за да го благослови в по-нататъшното му служение на Бога. Сестрата имаше сърдечен порок и пак работеше за Бога. Брат Бюс беше получил от сина на Бранхам молитвена карта N 100. Когато Бранхам викаше номерата на молитвените карти, последен беше N 100. Двойката излезе напред. Не искаха да пуснат сестрата през множеството, защото само мъжът имаше карта. Но тя подчерта, че трябва да превежда. Така тя успя да се приближи. Бранхам погледна и двамата. Тогава им каза, че са дошли с параход през океана от Швейцария. И двамата бяха смаяни от знанието на брата, понеже никога не ги е виждал. На сестра Бюс каза: "Ти имаш порок в сърцето, но Бог те изцели." На брат Бюс каза: "В къщи ти си имал видение, как полагам ръце на тебе за благословение в по-нататъшното ти служение." Той положи ръце на двамата и каза, че Бог им даде това, за което са се молили. После ги освободи.

С двамата Бюс беше дошла една девойка от Германия, която в дома си имаше често видения. Тя видя Божия ангел да стои до брат Бранхам с паница в ръка, от която вземал и слагал нещо върху главата на брата, когато той се обръщал към друг човек.

В едно събрание Бранхам поръча да станат всички, които страдаха от диабет (захарна болест) и се помоли за тях. През друго време направи така с всички, които имаха тумори, после със страдащи от язви и артериосклероза. Най-после се изправи една жена, която 34 години не можела да се вдигне от болничния си стол.

Един ден Бранхам ни каза, че никога не му е било така ясно, както днес, че демоните треперят само при мисълта, че трябва да излязат от човешкото тяло.

Веднъж Бранхам положи ръце на прочутия шведски певец Екберг. Екберг страда от ракоподобна подутина на единия крак. Според изказването на неговия лекар, кракът трябвало да бъде отрязан още през месец май, инак живота му бил застрашен. И Екберг се съгласил на ампутация. Преди това искал да сподели това със своите домашни. Когато се събрали на молитва, дъщерята получила откровение, бащата да не се оперира, защото Бог ще го изцели. На следващата нощ сам Екберг сънувал, че трябвало да пее в една църква. Но не можел да намери подходящ текст. Малко след това му станало ясно, че съдържанието на песента можело да се отнася само до всемогъществото на Бога. Това, което Бог върши с други Той може да го направи и с певеца Екберг. Така кракът ще оздравее. От този момент той не мислел вече за крака си. Той навлязъл в спокойствието на вярата. И сега в това събрание дойде Божият отговор.Певецът пя така чудесно и хубаво, че сълзи потекоха от очите на слушателите. Не разбирахме думите, понеже пееше на шведски, но усещахме смисъла им. Той пееше за Христовата кръв, за славата на небесния град Ерусалим, за Христовото идване и т. н.

Една мозъчно болна жена разказваше, че е била почти сляпа и слухът й отказвал. Когато я въвели в събранието, лежала дълго време в едно преддверие, падала поради слабост, често в безсъзнание и не се надявала да преживее следващата нощ. От проповедта могла да чуе много малко. Когато Бранхам започнал да разказва за едно видение от Бога, тя разбрала, че се отнася за нея и една сила я изпълнила. Когато пък той я поканил да стане, да вдигне одъра си и да си върви, за нея това не било нещо мъчно. Тя станала и можела да стои права известно време. Мъжът й се покаял веднага, виждайки всичко това.

Много болни от рак и захарна болест бяха изцелени. Повече знамения ставаха между слушателите отколкото на платформата. В единия ъгъл на залата седеше една млада жена. Брат Бранхам посочи към нея с думите: "Ти имаш само един бъбрек, и той сега е болен. Мъжът ти следва медицина, но не може да ти помогне. Ако е вярно това, което казвам, тогава Бог те изцелява в момента, стани и Му благодари." Тази жена благодареше на Бога със сълзи на очи и се почувства съвършено здрава.

Един мъж на около 40 години стоеше пред Бранхам, който го изгледа и му рече: "Ти си дошъл заради баща си, който е получил удар. Искаш да се моля за него. Ти пък си болен от захарна болест." Брат Бранхам млъкна за кратко и продължи: "Ти сам си медик, практикуващ в …" Човекът беше изненадан и потвърди всичко казано. "Иди си с мир," извика Бранхам, "ти и баща ти сте здрави." Лекарят слезе от платформата просълзен и хвалеше Бога.

Когато на Бранхам се откриват неща, които се отнасят лично до човека и Бога, тогава той се оттегля с молителя на страна и казва каквото трябва да му се каже. Около час и половина преди започването на службата мястото е препълнено. Тук и там се чува, че са се молили и постили, за да ги чуе Бог и да ги изцели. Човек дочува как отделни хора се опитват по всякакъв начин да се срещнат с него за частен разговор, което не постигат при повечето опити, и за това, понеже изминават дни и нощи, през които Бранхам не намира почивка и не може да се моли. А молитвата му е голяма необходимост. На един 76-годишен старец се отдало да говори насаме с Бранхам. Той разказва, че след една служба минал покрай платформата, на която Бранхам излизал да проповядва, положил и двете си ръце върху платформата и мислел, че няма да може да се приближи до брата. Вечерта брата неочаквано го посочил и казал; "Килограмите и захарната ти болест са излекувани, слави Бога за това." Този старец след няколко дни писал писмо от квартирата си, в което съобщил, че е съвършено здрав.

Следващото преживяване показва ясно, че Бог не гледа на лице. Един простичък тракторист дойде от едно малко селище, където щеше да се освети една нова църква. На това тържество много искали да поканят Бранхам да им говори. Не знаели само дали ще благоволи. В събранието ненадейно братът се обърна към този човечец с думите: "С тебе искам да си говоря после." След събранието човекът изказал желанието си и братът се съгласил.

Един друг между слушателите отдавна копнеел за духовно кръщение, но не смеел да поиска карта за право да излезе на платформата, понеже не бил болен. И посред проповедта Бранхам се обърна към него с думите: "Братко, ти не си болен, нямаш и карта, обаче Господ Исус те кръщава сега в този момент със Святия Си Дух. Благодари Му за това." Силата на Духа дойде така мощно върху човека, че той падна на пода. При падането си той събори своя съсед, който страдаше от туберкулоза и който получи моментално изцеление.

Благотворно е да се каже как остава смирен брат Бранхам въпреки всички успехи. Той се прекланя от сърце пред Бога заедно с всички просители.

39. Единство на вярата — разговор
Линдсей: През септември 1954 в Еванстон имаше конференция за единство на църквите. Вярвате ли, брат Бранхам, че е Божията воля това да стане, и то организационно. Първата църква беше на комунални начала, но не сполучи.

Бранхам: Важен въпрос засягате. Не зная колко съм способен да разреша този проблем, но ще ви кажа, по възможност, моето мнение. Аз вярвам, че във всяка църква има по някой, който е достоен да управлява. Има и различни служби. Една от тях е проповядването. Според Библията най-висшата длъжност е тази на презвитера (според Деяния 20:17, 28; 1 Петрово 2:25 и Тит 1:5, 7 презвитер, пастир и епископ са една длъжност), доколкото е изпълнен със Святия Дух и призван от Бога за водене на църквата. Като пътува човек, забелязва, че всяка църква си има свой образ. Това е сигурно под действието на Святия Дух, който никога не работи шаблонно. Това забелязваме и в природата в разновидността на растенията, в техния растеж, форма и цвят. Същото наблюдаваме в хората и народите. При това те всички са Божии създания, Божие дело. Според Неговото намерение всички трябва да сме братя. Ние вярващите в Христос трябва да представляваме една цялост — независимо от това, към коя църква принадлежим, библейски казано "Тялото Христово." Една църква е като семейство, домакинство. Две съвършено еднакви църкви няма никъде. Всяка е водена индивидуално. Всеки баща възпитава своите деца, както намери за добре, по различен начин от своя брат, който също е баща. И все пак от тези различни възпитания могат да произлязат добре възпитани хора. Така и различни ръководители на църкви могат да водят към единство в Духа своите църковни членове според това как получават своите дарби от Бога и как ги прилагат в служба на Бога.

За съжаление много Божии работници воюват помежду си и вярват, че само тяхната работа, тяхната дарба, техният талант са единствено истинските. Тук трябва да победи волята към единство и да се приложи на дело, като единият признае другия, даже да го уважава повече от себе си, както казва словото — Филипяни 2:3. Тогава и светът ще живее в мир и хилядагодишното царство ще бъде на земята. За жалост не е така. Единственият начин за постигане на единство би бил, когато Святият Дух управлява земята и жителите й. Аз не вярвам, че ще излезе нещо добро, ако ние хората се опитаме с трепет да създадем една единна църковна организация. Нашата задача е да се молим за пълнотата на Святия Дух. Тогава ще дойде единството на църквите, когато индивидуалността на църквите се запазва. Ние трябва да се стремим да живеем в единство на Духа, като оставяме на всеки служещ брат свободата да се развива както е определил Бог. Бог управлява самостоятелно. Ние, които се кланяме на един Бог и имаме един и същ Спасител, Исус Христос, и трябва да се уважаваме един друг и да общуваме помежду си.

Когато от началото проповядвах пълното евангелие, се радвах много на единството на Божия народ. Сърцето ми се късаше, когато почувствах, че и моите слушатели се делят на различни организации. От тогава всякога се опитвам да обединя преди всичко пастирите. Където и да ме повикат, аз отивам без оглед в коя църква. Ние всички сме братя. В Духа виждам вече единството на църквите.

Когато неотдавна съработникът на брат Бранхам, брат Бакстер беше тука, каза, че скоро ще настъпи времето, когато проповедникът само ще прочете Божието Слово и Божиите благословения ще протичат чрез новорождения на хора, чрез изцеления на болни и изгонване на бесове.

Когато професор Стоуел четеше Библията, звучеше ми като нещо ново, макар да го бях чела много пъти. Той заяви, че Библията му е най-важната и най-скъпа книга, защото от нея излиза чудна сила. "Така скъпа ми е тя, че не бих се срамувал нито пред президента, нито пред големци или колеги да превия колене в молитва и да прославя Този, чието Слово се благовества в Библията. Бог е реалност. Той не е така малък, че науката да не може да Го познае. Бог е така велик, че може да се докаже и научно, само че наше знание не е достатъчно, за да Го разберем напълно."

Трогателно е човек да види и да чуе, как Стоуел говори на грешници и паднали и как се старае да ги доведе при Бога. Той казваше: "Вие имате криво понятие за Бога. Не бойте се да се върнете при Него. Той чака да ви прегърне и да ви прости всичко. Но вие трябва да дойдете.

Аз се просълзих, когато видях, как той коленичи заедно с тези, които излязоха напред, и как любвеобилно им говореше и се молеше. Божията милост се излъчваше от естеството и от думите му. На края той се моли за болните. Има подобен на брат Бранхам начин на работа. Притежава и дарбата разпознаване на духовете. Когато, например, покани за покаяние, той каза: "Тук има една жена, 48-годишна, която Бог вика да се върне при Него. Тя е болна от 4-ри години и половина. Г-жо, върни се при Бога. Той ще ти прости всичко и ще те изцели." И тя се върна. Така той описа и други личности. И това става така естествено. Когато се моли с някого, казва му точно какво му липсва. Снощи, когато той се молеше за болни, едно нещо ми стана много ясно. Той каза: "Да съжаляваш болните не е от Бога, а човешко съчувствие. От Бога идва сърдечна милост, както се казва за Христос." Професор Стоуел каза: "Ако имаш тази сърдечна милост и дълбоко състрадание, то те са от Бога. От тях произлиза в тебе вярата, за да помогнеш на безпомощни хора. Ако познаваш Бога, не се нуждаеш дори да притежаваш съзнателно дарбата изцеление. Ти ще видиш чудеса, които Бог ще върши чрез твоята сърдечна милост и чрез твоята вяра в Него."

Професор Стоуел се молеше за една възрастна жена. Дъщеря й, която я водеше, казваше, че също е вярваща. Той се моли така сърдечно, че Бог му показа причината на болестта. Същевременно получи и вътрешно уверение, че е изцелена. Той й каза: "Иди си с вяра," при което особено наблегна на думата "иди си." Дъщеря й обаче се спусна и я хвана за ръката, за да я подкрепи. Професор Стоуел й забрани, като отбеляза, че старата жена трябва да тръгне с вяра. Майката тогава възрази, че от 30 години не е вървяла. Той се опита да й обясни, че вярването не означава усещане. Но и двете, изглежда, нямаха уши нито разбиране за това. Учуден той рече: "Никога до сега Бог не ми е показвал или давал да разбера нещо, което не е истинно. Тази жена бе изцелена моментално, но чрез намесата на дъщерята, която не вярваше на изцелението, то й бе отнето. Когато Бог каже: "Върви," тогава уверено можем да възложим всяка отговорност на Него. Той ще се погрижи да не паднеш. Неверието обаче има голяма сила, когато му дадем място. "Наблюдавайки горното аз си спомних това, което бях чела за Херман Цайс. Когато се молил за един сакат човек и получил вътрешно уверение за неговото изцеление, той взел патериците от ръцете му и ги счупил. Четейки това, аз трябваше да се смея. Но това счупване на патериците беше знак на действие на вяра. Вярата е необяснимо нещо. Щом започнем да смятаме и запитваме след Божиите обещания, отваряме вратата на неверието. Ясно и недвусмислено е писано за народа на Израел: "Заради неверието си те не влязоха в обещаната земя."

Съпътникът на брат Стоуел е германец. И той говори в събранието. През време на говоренето му се изцелиха 4-ри души за това, че приеха Божието Слово и повярваха.