Уилиам Бранхам Това, което става по света


Изцерение на сакато момиче



страница3/6
Дата13.01.2018
Размер0.97 Mb.
#45445
1   2   3   4   5   6

27. Изцерение на сакато момиче
Аз разказах в църквата си, че някъде в света лежи малко момиченце с изпънати нагоре ръце и крака, което ще бъде изцелено. След две седмици моят помощник Херберт Скот ми каза: "Уили, ето едно писмо за тебе." Аз пъхнах писмото в джоба си. Един вътрешен глас ми казваше, веднага да отворя писмото. То гласеше: "Любезни брат Бранхам, имам дъщеря на 14 години. Тя чувстваше силни болки в ръцете и краката, които са изкривени от парализа. Ние принадлежим към методистката църква. Четохме книжката ви "Исус Христос същият вчера, днес и завинаги." Нашият пастир не искаше и да чуе за това, но ние все пак ви писахме. Можете ли да дойдете и да се молите за моето момиче, за да извърши Бог чудо? Ваш предан: Харолд Нейл."

Вътрешно ми беше ясно, че това беше момичето, което видях във видението. Аз реших да тръгна за там. Взех един брат със себе си, който познаваше онова място. Брат Брейс и жена му искаха да дойдат, за да преживеят изпълнението на видението. След дълго търсене намерихме мястото. Аз усещах, че ангелът Господен беше до мене. Когато напуснахме колата, забелязах гробищата и надгробните камъни както надписите и числата, които видях във видението. Сега знаех, че сме на прав път. После дойдохме до поселището на кръстопътя, малкия дюкян с няколко къщи наблизо. От дюкянчето излезе един мъж с бяла брада, работнически дрехи и корделена капа. Г-жа Брейс припадна, когато видя това. аз попитах човека за жилището на Харолд Нейл, който има саката дъщеря. Помолих го да ми покаже къщата. Погледнах в очите му и видях как сълзи се ронеха по страните му. Когато стигнахме къщата, посрещна ни майката на момичето и ни покани да влезем. Вътре точно според видението имаше желязна печка, жълти тапети с фигури, железен креват и момиче в него както и стих на стената "Бог да благослови дома ни." Г-жа Брейс пак припадна. Аз се приближих до леглото на болната, положих ръката си върху нея и казах: "Господи, прояви Своята сила, като изцериш момичето съобразно с видението, което ми даде." И момичето простря изкривената си ръка, изправи се от леглото и краката му бяха прави. И този път г-жа Брейс припадна в прегръдките на мъжа си. Момичето отиде в съседната стая и среса косата си със сакатата до сега ръка.



28. Пето видение: Чудото в Милтаун
След известно време пак в къщата на моята майка към три часа сутринта имах видение. Намирах се в една гора и чух един вик, като че ли блееше овца. Отначало се чуваше "Бее, бее," после ми се чу като човешки глас да казва "Милтаун, Милтаун, Милтаун."

Един приятел отпътува с мен на следващата събота в Милтаун. Ние се движехме по един хълм и аз съзрях една баптистка църква до едни гробища, която се използваше само за погребения. След като се снабдих с ключа й, започнах да каня хора за служба. Първият, когото поканих, ми отговори: "Нямам време да посещавам събрания. Ние развъждаме кокошки и не ни остава време за подобни работи." Малко след това този човек умря и нямаше вече време за развъждане на кокошки. Когато почнахме първата служба, имаше само четирима посетители. На третата вечер се покая един мъж. Той сега е пастир на тази църква там. Той ми разправя за едно момиче, което прочело моята книга "Исус Христос същият вчера, днес и завинаги." То лежало 8 години и 9 месеца на легло от туберкулоза и лекарите не го лекували вече. То е 23-годишно и тежи само 25 килограма. Момичето със сълзи на очи се молило да повикат брат Бранхам, но родителите й не давали и да се чуе за това, понеже в църквата им казвали, че онзи, който отиде на събранията на Бранхам, ще бъде отлъчен. Когато влязох при него, родителите му ги нямаше. Аз го попитах: "Вярваш ли това, което си прочела в книгата ми?" С тих глас то потвърди. Аз му разказах за излекуването на момичето на Нейл и го поканих да призове Бога, за да му покаже във видение, че иска да го изцели. Следващата седмица имаше малко съживление и аз кръстих във вода 30-40 човека. През нея седмица болното момиче се молило, Бог пак да прати Бранхам при нея. След водното кръщение бях на вечеря у един брат и чух глас: "Не яж, а иди в гората." Когато отидох, видях жълта светлина на небето и чух: "Иди сега при момичето." После чух различни гласове да викат: "Брат Бранхам, брат Бранхам." При напускането на гората се спуснах право в прегръдките на брата, който ме търсеше. Ние пътувахме около 12 километра. Майката се била разгневила на Бранхам, че раздразнил дъщеря й, та сега лежала на умиране. Какъв ли човек е той, се питала тя. Тогава се помолила. Неочаквано чула глас: "Погледни." Тя видяла сянка на стената, после познала образа на Христос. Изплашена тя попитала: "Господи, какво да сторя?" Той й отговорил: "Кой влиза през вратата?" В това време аз влизах в къщата. Възбудена тя изтича в другата стая при дъщеря си и извика: "Джорджия, нещо се случи," и разказала видението си. Аз влязох в стаята. Майката отпадна на един стол. Приближих се до болното момиче и казах: "Сестро, дерзай, Исус Христос, на Когото си служила, Когото си обичала и на Когото си се молила, чу твоята молитва и ме изпрати при тебе. Стани. Господ те изцели." Тогава я хванах за ръката. Тялото й беше страшно отслабнало. Главата й изглеждаше четириъгълна. Очите й бяха потънали дълбоко в орбитите си и ръцете й бяха тънки като пръчки. Но като й казах, че е изцелена, тя веднага се изправи. Нейната майка, която се беше съвзела започна да вика, понеже за пръв път от 9 години видя дъщеря си да крачи из стаята без човешка помощ. Когато после бащата се върнал в къщи, чул дъщеря си да свири на пиано. Той отишъл в града и разказвал на всеки срещнат за изцелението. Оздравялото момиче излязло в градината, седнало на тревата, погледнало нагоре към Бога и хвалило Христос за безкрайната Му милост. Същата вечер църквата беше препълнена. В неделя имахме второ водно кръщение. Джорджия и Нейл бяха между кръстените. Джорджия е пианистка в баптистката църква и до днес, съвършено здрава.

29. Шесто видение: Личното изцеление на Бранхам
В едно друго видение се видях много щастлив. Радостен вървях по една улица, когато ненадейно ме нападна голямо черно куче. Аз го ритнах и извиках: "Махай се, куче." Кучето се превърна на черен мъж, който се хвърли върху мене, за да ме убие. Той изтегли дълга сабя. Аз се опитах да го успокоя, но той се спусна да ме прободе. Извиках. В този момент чух шум от небето. Един могъщ ангела застана на страната ми. Той изгледа остро човека, който се отдръпна назад, изпусна сабята си и избяга. Ангелът ме погледна приветливо, наметна ме с дрехата си и отлитна към небето. Аз се разплаках от радост. Бях сигурен, че това видение се отнасяше до тежките нервни страдания, които преди две години щяха да ми струват живота. През живота си от време на време имах нервни припадъци. Събранията ми често продължаваха до два часа сутринта. Поради това здравето ми се засегна. Напоследък бях принуден да откажа насрочените служби. Аз се оттеглих в къщата си в Джеферсонвил, но не можех да възстановя силите си. Отидох на клиническо изследване. Молех се така: "Господи, Ти никога не си ми давал видение относно освобождението ми от тази страшна нервност." Бог освободи в отговор на молитвите ми мнозина от нервност. Аз самия бях станал така слаб, че едва се решавах да използвам Божието Слово лично за мене. Когато се събудих на следващата сутрин, имах видение. Видях се 7-годишно момче, което приличаше на мене на тази възраст. В това време една малка невестулка с остри черни очи се хвърли върху мене. Аз имах малък ловджийски нож в ръка, когато бях нападнат. Животното се хвърли като светкавица. В същия момент Господният ангел ми проговори: "Помисли, тя е дълга само 6 цола," (един цол е равен на 2,5 см.). Животното ме захапа за лявото, после за дясното рамо, после за гърба. Ножът не ми помогна, понеже невестулката беше много пъргава. Когато отворих устата си, за да изговоря нещо, тя профуча през нея и влезе в стомаха ми. Аз се разхълцах. Тогава извиках ужасен: "Та какво да правя?" Пак чух гласа: "Помисли тя е дълга само 6 цола." Когато свърши видението, аз знаех, че то се отнасяше до стомашното ми разстройство, понеже не можех да ям нищо. Теглото ми беше спаднало до 50 кг. Разсъждавах върху думите на ангела: "Помисли, тя е дълга само 6 цола." След като се помолих, ми стана ясно, че бях преминал през 6 нервни припадъка на всеки 7 години. Думите на ангела, ми се струваше, че означаваха, че моето сегашно страдание е шестото и последното, и ножът, който държах в ръката си, представляваше ножа на хирурга, който не ще ми помогне. Вкъщи моята майка сънувала следния сън. Видяла ме почти умрял на верандата. Ненадейно чула гукане на гълъби. От небето се спуснали гълъби във форма на латинската буква ес и кацнали на гърдите ми, като продължавали да гукат. Тогава аз съм изговорил: "Слава на Господа." Гълъбите се поклонили, наредили се пак в буквата ес и отлитнали. После ме видяла да ставам съвършено здрав. О, как ме насърчи това. След два дни седях на верандата и четях книжката на брат Босфорт "Християнско изповядване." Отворих Библията и очите ми се спряха на Исус Навин 1:9: "Господ, твоят Бог, е с тебе, където и да идеш." Бог ми говори чрез откровение, видение и слово. Неочаквано чух глас: "Аз съм, който те изцелявам." Аз приех Словото с вяра, влязох в къщи, прегърнах жена си (бях женен повторно) и казах: "Бог ме изцели. Слава на Бога. О, аз Го обичам от все сърце. В най-мрачния час на живота ми Исус дойде и чу молитвата ми."

30. Пътуване до Финландия и Скандинавия
Три години наред Бранхам получавал покани от Скандинавските страни да ги посети. Най-после през 1950 били осигурени средствата за пътуване. Бил нает пътнически самолет, с който пътували още 4-ма братя. На 6-ти април самолетът напуснал Америка движейки се с 500 км в час на височина 7,000 м. Разглеждали Лондон, Париж и най-после пристигнали във Финландия на 14 април. Слезли в Хелзинки, където ги посрещнали пастир Манинен, който ги бил поканил, и сестра Мей Изаксон, преводачка. Първата служба в "Месу хали" била посетена от 7,000 души. Освен това вън чакала опашка дълга един километър, хората били наредени по 4-ма. Посетили Куопио, на север. В този град имало силна вяра и станали големи чудеса. Малката Веера Йхалайнен, сирак от войната, получила изцеление. Тя се освободила от патерици и бандажи, след като с вяра се допряла до дрехите на Бранхам. Две-три вечери болните минавали покрай подиума и братът се молил за всеки поотделно. След всяка служба оставали захвърлени като непотребни множество патерици и тояги. 7 или 8 глухонеми и слепи били изцелени. Особено забележително било изцелението на две пострадали при злополука момчета. Като се връщали от един излет, един камион блъснал две момчета и ги хвърлил настрана. Понеже трябвало да бъдат занесени бързо в най-близката болница, едното момче било качено в една движеща се пред гостите кола, а другото, Кари Холма, в тяхната, и ето го в ръцете на брат Бранхам и сестра Изаксон. По пътя Бранхам констатирал, че пулсът на нещастното дете вече не биел. Детето не дишало. Братът започнал да се моли. При приближаване на болницата видели удивени, че момчето отворило очите си. При внасянето му в болницата то започнало да плаче. След три дни то било изпратено да си отиде. Другото момче също оздравяло, макар че било вдигнато от земята като мъртво. За изцелението на двете момчета Бранхам имал видение две години по-рано. Преди нещастието ангелът му се явил и му напомнил видението.

Вечерта, когато заминавали, на гарата се събрало множество народ, който им изпял своите чудни фински песни в минорни тонове.

Голяма радост била за тях, след като се върнали от пътуването, че получили писма от пастири на финската държавна църква. Съобщавали им, че на едно масово събрание на фински пастири след сериозни разисквания под впечатлението от службите на Бранхам взели решение, че приемали истината на божественото изцеление за библейска. Бранхам им отговорил с благодарствено писмо и ги насърчил да уповават на Бога, който и в тяхната страна ще извърши мощни дела.

Когато пристигнали в Норвегия, намерили твърде голям интерес, но правителството било забранило с указ молитвените изцелителни служби. Всички пастири се събрали и решили единодушно да протестират. Между тях бил известният епископ на държавната църква Ейвинг Берграв, както и ръководители на баптистите, на Армията на Спасението, на Свободната църква, на методистите и на други църкви.

Посетили и Швеция, където имали служби в Гьотеборг, Йонкьопинг, Пребро, Орнсколдсвик и Стокхолм. Посетили пастир Леви Петрус и сина му Оливер, който им превеждал.

31. Позив към Африка
За първи път Бранхам бил поканен в Африка, когато се намирал в Хаустон. Брат Босфорт, един ден му показал снимката на една сестра Нахтигал, смъртно болна. Скоро след това той получил телеграма с молба да замине за Дурбан, столицата на република Натал в Южна Африка. Бранхам поставил снимката пред себе си, коленичил с жена си и децата си и се помолил: "Господи, щом като искаш да изцелиш това момиче, ще замина за Африка, за да свидетелствам за Тебе." Той дал това обещание на Бог без да предугажда, че това пътуване ще се проведе.

Когато Бранхам, Мор и Линдсей стигнали наскоро след това в Лондон, на летището ги посрещнала една група, без да са били съобщили за пътуването си. Малко преди тяхното пристигане болната Нахтигал е била превозена със самолет от Дурбан до Лондон. Помоли ли го да се моли за нея. Когато се приближил до леглото, видял картина, която никога през живота си не забравил: дребно момиче около метър и петдесет високо, с много къси крака и ръце. При това трябвало непрекъснато да лежи все на гърба си. Сълзи потекли от очите й. С полу задушен глас му дала да разбере, че не желае да живее повече и го помолила да се моли тя да умре по-скоро. Това се видяло тежко на брата, и затова се молил, Бог да я изправи и изцели. Докато се молил, случило се следното. Един малък гълъб кацнал на прозореца на стаята, потичал насам-натам и започнал да гугука. Преди да можел Бранхам да изговори нещо, се явил ангел Господен и Божието благословение дошло над болната. Казало й се, че ще живее и няма да умре. И действително тя оздравяла. Днес тя тежи 78 кг. и се радва на цветущо здраве.

Бранхам повторно получил покана за Африка, и тръгнал. На летището обаче, не го пуснали в самолета без виза. След няколко дни отлетял с няколко придружаващи го братя. По пътя попаднал в гъсти облаци и при слизане над Йоханесбург, най-големия град на република Трансвал в Южна Африка, трябвало да се въртят около града цял час. Всички стояли мирно. Бранхам се молил. Слезли вече на земята, всички въздъхнали, а братът произнесъл: "Алилуя." На тамошното летище ги поздравили много репортери и 30000 души народ. Отишли веднага в събранието. Бранхам бил много уморен, но пак говорил. Пет минути след почването той спрял погледа си на една жена, лежаща на една страна. Господният ангел му се явил и му казал, че тази жена е пострадала преди 2 години, като е счупила гръбнака си. Лекарите вече не й давали надежда, че ще може да ходи. Когато братът казал това на жената, майка й, която седяла до нея кимнала утвърдително. Във второто видение Бранхам видял тази млада жена да става и да ходи. Той разбрал, че ще бъде изцелена, и изговорил: "В името на Господа, стани, ти си здрава." Майката извикала: "Не, в никакъв случай, тя не може да стане." Но жената се изправила, извикала и вдигнала ръцете си. Майката припаднала. Всички се раздвижили и искали да видят станалото чудо.

В едно друго видение Бранхам видял далеч зад слушателите един млад човек на 16 години. Той извикал: "Вие, млади човече, там отзад, нали имате къс крак?" Онзи потвърдил това. Бранхам му казал, че току-що във видение го е видял и знае, че е дошъл от далеч. Човекът потвърдил и това. Тогава братът видял в Духа една кола, с която е бил превозен куцият младеж. Той забелязал, че човекът се върнал с крака в нормално положение. След това Бранхам казал: "Братко, в името на Господа, бъди здрав и стъпи на краката си." В този момент младежът стъпил на краката си и изтичал по стълбите надолу. Двата му крака имали еднаква дължина. На следващата вечер Бранхам се опитал да разясни изцелението чрез вяра. На сутринта след това бил поканен на обед от един чиновник на медицинското дружество в Африка. Но той трябвало да откаже, тъй като винаги постел по време на изцелителни служби. Какво грамадно множество се трупало, изглеждало като че ли всички болници се били изпразнили.



Двама холандци посещавали службите. Единият одобрявал всичко, а другият противоречал, като казвал, че Бранхам е хипнотизатор. Първият му възразявал, че хипнотизатор не може да изцелява по този начин. " Е, " мислил си противникът, "във всеки случай трябва да е от дявола, иначе как може да разказва подобни неща на болните." За забелязване било, че невярващите хора приемали чудесата по-скоро, че са от дявола отколкото чрез видимото действие на живия Бог. Първият заявил: "Това е ден на Божие посещение. Ако не вярвате това, по-късно ще съжалявате. Това е късният дъжд преди идването на Христос. Аз ще се моля за душата ви." И когато се отделил да се моли за него, ангел Господен застанал до него и му казал: "Иди и пак му говори." И в този момент той почувствал, как една ръка го докоснала по рамото. Като че ли електрически ток преминал през тялото му. Той отишъл при своя приятел, който още се подигравал и му разказал, че е видял ангел и че ангелът сложил ръката си на рамото му. Противникът едва не припаднал. На ризата му се отпечатало изгоряло петно във формата на човешка ръка. Този случай на другия ден бил предаден по пресата. Под голямо заглавие се виждал образа на въпросния холандец с изгоряла петно на ризата му във форма на ръка.

На другия ден брат Бакстер казал на Бранхам: "Братко, още днес ще трябва да отпътуваме." — "Какво? Да тръгнем от тук, където има толкова благословения?" — "Да, първо трябва да заминем за Кимберли и после за другаде." Бранхам не бил съгласен с това. Той предполагал, че ще може да престои още няколко седмици. Тогава Бог му дал видение, че не трябва веднага да тръгват. "Остани тук няколко седмици," му казал вътрешен глас. Понеже е имало подготвена програма за различни места за служби, трудно било да се измени времето им. — "Събранията са вече насрочени, и нищо не помага. След два часа трябва да тръгваме," му казали. Той се оставил да бъде убеден и седнал в колата. Бог обаче продължил да му говори. Бранхам поръчал на шофьора да спре. Винаги когато Бог му говорел по такъв начин, той знаел, че не ще има успех, ако не послуша гласа Му. Брат Босфорт му възразил: "Брат Бранхам, аз вярвам, че тук ти правиш грешка." Бранхам отговорил: "Не, аз не се заблуждавам, защото Бог ми говори това." И той повторил думите на Павел: "Виждам, че пътуването ще бъде придружена с повреда и голяма загуба." (Деяния 27:10). Те се качили в колата и стигнали в Клерксдорп, един град с 15000 жители. Трябвало да се моли над мнозина болни. Но около половин час преди започване на службата се повдигнала силна тропическа буря. В 10 часа Бранхам все още не можел да излезе от къщата, в която се намирал, понеже бурята продължавала. С часове святкало и гърмяло. Когато съработниците му същата вечер дошли от събранието, той ги посрещнал с думите: "Аз нали ви казах?" Един брат мислел, че щяло да се оправи на другия ден. Такива бури се появявали много често по това време. Когато се събудили на следващата сутрин, било чудесен ден. Обаче вечерта пак половин час преди службата се повдигнал такъв вятър, че никакво събрание не било възможно. До към два часа сутринта съработниците на Бранхам разисквали върху времето. Много средства били изхарчени и туземците били дошли от далече. При зазоряването му се явил ангел и му казал: "Ти трябва да продължиш тази обиколка, но всички съучастници ще пострадат. Това ще ти бъде за знак: ще те вземат с черен автомобил. По пътя ще срещнете един туземец облечен в бяло, който стои на един мост до едно евкалиптово дърво. Той ще бие друг човек. Твоя син ще забележи това." След това Бранхам събудил сина си и му разправил какво му казал ангелът. И наистина на следващата сутрин дошъл един черен автомобил и те се качили в него. През време на пътуването синът му извикал: "Татко, виж." Представила му се същата картина, която му била дадена във видението. На следващото селище започнала бедата. Не били им казали, че трябва да пият само преварена вода. Всеки от тях се разболял и то тежко. Бранхам не направил изключение. Най-после стигнали в Дурбан, където, според Божията воля трябвало да отидат най-напред. Тук присъствали около 3000 души, между които много индийци. Дали им на разположение хиподрума. Хората жадували за Бога. Наближавала буря, но присъстващите не се смущавали. Те седели на земята и се оставяли дъждът да ги мокри до кости. Те гладували за вечния живот, който Бог бил обещал.

32. Изцелителни събрания в Южна Африка
Чуто и видяно лично от А. Каст, мисионер
През време на службите в Порт Елизабет, Бранхам имал видение, в което видял една местност. От дясно на шосето имало негърска колиба, в която се намирали 5 негърки, една от които съвсем парализирана. Той получил заповед да се моли за нея, за да оздравее. И когато на следния ден пътуваше за Ист- Лондон, позна колибата, която му беше показана, и каза да спрат колата. Всички слязоха от колата и влязоха в колибата. Те намериха всичко така, както им беше описал братът. Той се моли за парализираната и тя веднага оздравя.

Първата вечер в Йоханесбург, Бранхам извика една тежко болна от рак жена, която лежеше на легло: "Станете, Исус ви изцели." Тя стана веднага и беше здрава. Нейният мъж разказваше на следващия ден, колко много е страдала, и славеше Бога. Бранхам чувстваше в Духа кой има вяра. Нещо го привличаше към хората с вяра. На едно друго място се случи, че се обърна ненадейно и се вгледа в една бедна жена, която държеше в прегръдките си дете с водна глава, и й каза: "Бог видя сълзите ви и ви оказа милост. Детето ви е изцелено и главата му за кратко време ще добие нормалната си форма и големина."



Мястото за службите беше твърде малко, та хиляди стояха вън и не можеха да видят говорителя. Но дебелите стени не можеха да спрат Божията сила, така че братът извика по високоговорителя: "Ти слепи човече, който стоиш вън, Исус те изцели." Една позната жена, която беше претърпяла 9 операции и страдаше непоносимо, също дойде на службите. Макар, че седеше далеч назад, Бранхам я извика, и тя моментално оздравя. Ние бяхме свидетели как стотици се изцеляваха.

33. Бранхам в Блюмфонтейн, Южна Африка
(писмо от Август и Труди Каст до петдесятната
комисия в Швейцария)
Ние сме още под незабравимите впечатления от благословените служби, водени от брат Бранхам и неговите съработници, които посетиха нашата страна за 10 седмици. Макар да бяхме чели за благословенията чрез тези братя, Бог извърши велики дела тук, повече отколкото очаквахме. Аз бях помолен да помогна за организирането на белите служби в Блюмфонтейн, столицата на република Оранж. При това ми бяха предоставили две служби за негри. С помощта на нашето списание "Меция колаган" публикувахме събранията и получихме повече от 4000 писма от негри, които искаха да участват на службите или пращаха молби за молитви. Можете да си представите колко много работа ми предстоеше. Аз посетих с жена си службите в Йоханесбург, за да имам престава как става организирането. Тамошните събрания бяха посетени от около 13000 души вярващи. Никога до сега не сме виждали толкова много знамения и чудеса. Ние много се надявахме Бог да се прослави мощно в Блюмфонтейн. Взехме мерки за превозване на вярващите с автобус или влак до Блюмфонтейн. На всяка гара ангажирани специални вагони. При това аз наех 5 църкви в Блюмфонтейн, които да служат за подслон на придошлите. На всякъде се гледаше с големи надежди за тези служби и се произнесоха много молитви за тях. Докато в Блюмфонтейн се състояха по-напред служби за европейци, които бяха посетени от 10000 души, то ние като мисионери копнеехме за службите на негрите. На първия ден, събота, 27.X.1951 се събрахме в една църква, която за съжаление имаше само 800 места, които бяха резервирани за сакати, слепи и тежко чуващи, докато хиляди трябваше да стоят вън. В единия ъгъл на църквата беше инсталиран високоговорител. При това през време на службата валеше. Някои се опитаха да влязат през прозорците. Брат Ф. Босфорт, 74-годишен, когото Бог употребяваше чудно за изцеление на болни, се радваше, че вижда толкова много слушатели, които знаеха много добре да хвалят с песни своя Бог на небето. Той проповядваше Словото с такава сила, че вярата у всекиго се повиши и се очакваха велики дела от Господа. Тогава около 30 негри, които бяха загубили слуха си чрез операции или болести, бяха повикани на платформата. Брат Босфорт се моли за тях с полагане на ръце и всички моментално прочуха. Всички искаха да се моли над тях с полагане на ръце, но това беше невъзможно. С голяма вяра брат Босфорт обясни, че всеки, който от сърце вярва в Божието Слово, може да бъде излекуван от всяка болест. Той помоли страдащите да повтарят след него молитвата. Те го направиха. В този момент станаха много чудеса. Бог чу молитвите с вяра. Брат Босфорт покани изцелените да свидетелстват. Само в църквата свидетелстваха 67 души, докато вън толкова бяха изцелени, че не можеха да се преброят. Особена голяма радост изпълни сърцата ни, когато една стара жена свидетелстваше: "Аз дойдох тук сляпа и глуха, но сега вече виждам и чувам." Всеки беше благодарен на Бога за станалото, но ние очаквахме на следващия ден още повече чрез служението на братята Бранхам и Бакстер.

Неделя, 28.X. Този ден за мнозина е незабравим. Службите бяха определени да станат на футболното игрище и бяха инсталирани добри високоговорители. Един час преди започване на службата присъстваха повече от 5000 негри. Ние превихме колената си и молихме Бога за изцеление и спасение на много болни. Макар братята още да не бяха дошли, започнахме да говорим на негрите за Исус, че има сила и сега да изцелява всяка болест. Когато Бранхам се появи на игрището, вече се бяха събрали повече от 10000 негри, докато други все още прииждаха, така че официалният фотограф ги преброи около 12000 души. Съзвучието на хвалебната песен на многото негри беше трогателно. Братята пожелаха да се повтори. Божието присъствие се чувстваше мощно около нас. Когато брат Бакстер, след като проповядва, покани за предаване в ръцете на Христос, стори ми се, че всички вдигнаха ръце. Никой не се опита да брои вдигнатите ръце, понеже те бяха много хиляди, и ние ги поднесохме с молитва и сълзи в могъщите Божии ръце. След като брат Бранхам се моли поотделно над 10 души, при които всеки му беше открит във видение, издигна глас на молитва към небето и заповяда на Сатана в името на Исус да напусне болните. Това, което извърши тази молитва, славата на бъдещето ще го открие. Брат Бранхам пророкуваше, че много от съвременните сакати ходят, и че едно голямо множество е изцелено. Трябва да са били изцелени повече от 1000 негри. На всяко място, което в последствие посещавах, чувах за чудни изцеления, за сакати, които днес ходят, слепи, които виждат. От нашата мисия на планината Тавор отидоха 50 души с автобус. На следващата служба за свидетелства всички изповядаха своето изцеление. На едно друго място Таба-тцоу от 23 души, които отидоха, 15 души свидетелстваха, че са изцелени. Между тях беше и един млад човек, който по един ужасен начин бе тормозен от зли духове. Шест силни мъже не можеха да го удържат, той разкъсваше всяко въже. Силата на името на Исус го освободи. Той днес е жив свидетел и на Рождество (25. 12. 1951) взе водно кръщение на планината Тавор. От Мохалешьок отидоха мнозина в Блюмфонтейн и някои бяха изцелени. Притежателят на автобусите ми каза: "Аз занесох с автобуса един сакат мъж, и когато той се върна, ходеше." Евангелистът Тусонг ни донесе радостната вест, че в неговото място са изцелени почти всички, между тях едно глухонямо момче, което днес може добре да говори. Една богата негърка, която страдала 12 години от астма (задух) и високо кръвно налягане и се движела с голяма мъка, беше донесена със самолет в Блюмфонтейн от планините на земята Базуто. Нейният мъж ни писа неотдавна с голяма радост, че съпругата му е съвършено здрава и върши всякаква работа. Един негър — евангелист от Кронщадт, който дълги години е ходил с патерици, също бе излекуван и сега върви без тях.

Ние имахме голяма нужда да посетим и други служби на Бранхам, за да се укрепим още повече във вярата. За целта заминахме за Ист-Лондон, град на югоизточния бряг на Капландия, където стотици бяха изцелени. Там ни помолиха да вземем в нашия автомобил някои от братята и да ги заведем в Дурбан в Натал, което сторихме с голяма радост. На следващия ден в Дурбан се бяха събрали 50000 души, което още не беше ставало никъде по целия свят. Аз няма никога да забравя гледката, когато след молитвата на брат Бранхам един от нашите мисионери събираше патерици, шини и друго от изцелените сакати и ги донесе на платформата, докато множеството плачеше и славеше Бога за стореното. Макар да изминаха три месеца от онези служби, все още ни пишат, че са чули за изцеленията в Блюмфонтейн и че вярват, че и те могат да оздравеят чрез молитва.



Каталог: Knigi%20-%20TFM
Knigi%20-%20TFM -> 50 Нобелови лауреати и други велики учени за вярата си в Бога”
Knigi%20-%20TFM -> Ако животните можеха да говорят
Knigi%20-%20TFM -> Аллах моят Отец? Или пътят ми от Корана до Библията Билкис Шейх Издава Мисионерско сдружение «Мисия за България»
Knigi%20-%20TFM -> Ние искаме само твоята душа
Knigi%20-%20TFM -> Калифорнийски млекар, който е основател на Интернационалното Общение на бизнесмените, вярващи в Пълното Евангелие
Knigi%20-%20TFM -> Божиите генерали
Knigi%20-%20TFM -> Разкрити мистерии от книгата "Данаил" Емерсон
Knigi%20-%20TFM -> Бизнес по магарешки питър Брискоу
Knigi%20-%20TFM -> Книга първо на многото верни членове на Metro Christian Fellowship в Канзас Сити, чиято страст за Исус е


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница