Уилиам Бранхам Това, което става по света



страница6/6
Дата13.01.2018
Размер0.97 Mb.
#45445
1   2   3   4   5   6

III. Бранхам и Стоуел
Двамата братя бяха заедно между нас. Вчера брат Бранхам води служби за изцеление на болни. Той даде на болните сигурни диагнози. Някои неща, които им каза, датираха отпреди 20, 30 даже 50 години. Някои от слушателите, които дойдоха на подиума, искаха той да се моли не за тях, а за техни близки. И на тях той каза точните обстоятелства, и в коя болница лежат въпросните болни. Той назова квартирата и мъжовото име на една жена.

Една млада жена застана пред него, на която той каза следното: "Виждам вода помежду двама ни. Вие идвате от Италия. Венчали сте се за американски войник. Били сте преди католичка, сега сте евангелистка. Като дете сте ходили в католическа църква. Дошли сте тук при чичо си. Искате да се моля за него да се покае и изцели." Бранхам говори с любвеобилен и любезен тон. Младата жена покри лицето си с ръце, за да не видят сълзите й, толкова беше трогната, чувствайки Божието присъствие. Често в събранията се чуваха плачевни възхищения. При подобни преживявания човек не е нужно да се напряга да обича всички хора, любовта е на лице.

Брат Бранхам и професор Стоуел се видяха за първи път. И двамата много си приличат. Професор Стоуел милее за загубените, които не познават Бога с такова сърдечно състрадание както Бранхам.

След обяд, когато Бранхам отсъстваше, професор Стоуел заяви, че никога в живота си няма да забрави деня, когато се е запознал с този Божий мъж и го е чул да говори. "Аз го гледах в очите, от които искреше силно Божията любов."

Днес сутринта брат Бранхам искаше да говори само 15 минути, но той продължи час и 15 минути. Никога не бяхме го чували да говори така. "Моето цяло аз е така пропито от Божията любов," споделяше той, "че понякога мисля, че вече няма да мога да поема повече въздух и че трябва веднага да бъда отнесен в небесните места."

Снощи професор Стоуел ни разказа за един мъж, който посетил в един град службите му, невярващ и много болен.Стоуел му казал, че страда зле от кела и от друга болест, но Господ Исус го е изцелил, затова може спокойно да свали бандажа си. Човекът отказал, като заявил, че проповедникът отгатнал от какво страда, но че не го изцелил. Келата си била на лице. Един от братята му обяснил, че проповедникът не може да изцелява, но Господ Исус. Също така не проповедникът е отгатнал болестите, но Бог му ги е открил. Но мъжът, един чифликчия, останал твърдо на своето мнение, че не е толкова глупав според думите на един проповедник да хвърли бандажа си. На следващия ден трябвало да това ри сено. Ненадейно бандажът му се скъсал. Уплашен той се уловил за болното място, но келата не се появила. Той продължил да товари. Работата вървяла бързо и той от време на време го попипвал, за да провери за болестта си, но нямало нищо. Ужасен той констатирал, че е изцелен по чудо. 38 години не е можел да върши тежка работа без бандаж. "Наистина ли Бог се докосна до мен?" питал се той. И той предал живота си на Бога. Той свидетелствал, че преди 38 години след операцията докторът го предупредил да се пази, понеже коремната му ципа както и мускулатурата му били твърде слаби. Не бил за никаква тежка работа, но сега вече напълно бил здрав.

Към средата на неделната вечерна служба влезе един човек и седна назад. Когато болните излязоха напред за молитва, с тях стана и този човек. Много миришеше на алкохол. Той хвана двете ръце на брат Стоуел и изповяда: "Аз съм роб на опиума и повече не мога така. Моля, помогнете ми, ако можете. 27 години съм бил под този порок. Без този опиум не мога да живея, иначе погивам. Аз вярвам, че един ангел ме доведе в това събрание. Много се напих, после ме инжектираха с морфиум в ръката и тръгнах по улиците. Когато минавах покрай това здание, някаква сила ме вкара вътре. Няколко пъти вече съм лежал в затвора. Опитваха се да ме излекуват, но без успех. Аз трябва да се освободя от тази страст, иначе не мога да живея." Стоуел се помоли за него, макар че му беше отвратително да диша миризмата на алкохола, която излизаше от устата на болния. Демоните, които измъчваха човека, излязоха и човекът моментално бе освободен. След няколко дни той свидетелства: "От както бях тук, не съм си бил морфин, нито съм вкусвал капка алкохол. Не съм се чувствал никак зле. Така съвършено ме излекува Господ Исус. Аз зная, че съм изкупен, и че греховете ми са простени." Професор Стоуел, който обикна човека,го заведе със себе си в ресторанта на вечеря, и той свидетелстваше там на гостите високо и ясно, какво беше направил Бог с него. Идващата неделя ще вземе водно кръщение. Всяка вечер е на събрание, изглежда чист и спретнат, и човек си мисли, че той от дълго време посещава църквата. Да, това прави Бог с хората.

Веднъж след обяд едно младо момиче даде трогателно свидетелство в едно предградие на града. Тя била нощна танцьорка. Поддала се на много грехове и опиумът и морфинът я владеели. Започнала с напоена с опиум цигара. Скоро кръвта й се замърсила и тя вече не можела да живее без отрова. Била близо до лудост, а човешката помощ била без успех. Шест лекари я лекували безрезултатно. После я държали две седмици в едно заведение за изтегляне на отровата. Тя разказваше, че през това време там не могла да заспи нито минута. Страшни били мъките й. Всеки мускул като че ли се късал. О, каква страшна мъка да не можеш да живееш без тази отрова. Освободили я и тя пак започнала да употребява отровата. Родителите й, които по това време повярвали, я прибрали в къщи. Когато брат Бранхам пристигнал там, те я завели в събранието въпреки енергичната й съпротива. По пътя тя хулела и псувала. "Днес, така разказваше тя, се чудя как Бог не ме уби тогава на място." Бранхам попита момичето дали е християнка, на което тя отговори с едно лъжливо "да." Той я поправи и й каза, че вижда тъмен облак около нея. Също я попита, дали да каже високо, това, което още вижда или предпочита да говори с него в някоя стаичка. Тя му отвърна грубо, че спокойно може да говори и да каже високо всичко каквото мисли, че вижда за нея. Бранхам говори за отровата, чиято робиня е тя, и че тази отрова заплашва да я унищожи. Той назова и други грехове и прегрешения. От този момент момичето разбра, че тук говори Бог. Започна да трепери с цялото си тяло. След молитвата и заповедта на Бранхам демоните излязоха от нея. Момичето почти изгуби съзнание, толкова отслабна. Тя прие кръвта на Христос за спасение и беше здрава и спасена в същата минута. Три дни по-късно беше кръстена в Святия Дух. Сега тя е препълнена със състрадание към такива хора, които са страдащи, както някога е била и тя. Навсякъде свидетелства за освобождението си.

Професор Стоуел притежава дарбата разпознаване на духовете, както и откриване на причините за болестите. Това, което казва на човека, винаги е истина. Един ден присъствах на изгонване на бесове, което извършиха братята Бранхам и Стоуел, заедно. Присъстващите потвърждават, че всичко беше така, както го казаха братята.

Дойде един баптистки проповедник при професор Стоуел и му призна, че вътрешно отива назад, но има желание да се приближи до Бога. Стоуел го погледна дълбоко в очите и му каза любезно: "Да, братко, ти се нуждаеш от помощ." После той покани всички присъстващи да наведат глава и да затворят очи, да не би излизащите демони да намерят достъп между слушателите. С голям авторитет той заповяда на демоните да излязат. При това братът се почувства съвсем слаб и немощен, едва можеше да говори и помоли другите да се молят за него, толкова го изтощи тази духовна борба. Същата вечер Бог изцели баптисткия проповедник и той беше освободен. Изцеленият славеше Бога и призна, че често чувствал демонската сила в себе си. Няколко пъти дори е искал да отнеме живота си. Днес вече е свободен.

Една от нашите сестри не живееше истински победоносен живот. Постоянно се колебаеше. Професор Стоуел й обърна вниманието, че чувства два демона, които влизат и излизат от нея. Единият поболява тялото й, другия смущава духа й. Те намират достъп в нея благодарение на непослушанието й. Стоуел се моли за нея и тя беше освободена. Той ни обърна вниманието да не гледаме на такива хора от високо. В Божиите очи те не са по-лоши от другите. Дяволът е враг на всички ни, той е измамвал и побеждавал всички ни. Да воюваме срещу него, а не помежду си.

IV. Действието на духовните дарби в моя живот
от Алтон Хейс
На писалището ми се трупат писма от хора, които са чули или чели за нашите евангелизаторски събрания тук и там и по целия свят. Молят ме за съвет и помощ във всички възможни ситуации и случаи на болест.

Чрез Святия Дух ми бе подарена дарбата да мога да кажа на съвсем чужди хора скритите им пороци както и болести. Тя се проявява чрез видения само в събранията в присъствието на хората. Те самите трябва така също здраво да вярват, че Бог може и иска да помогне. Само много рядко можех да помогна на такива, които са идвали при мен не в събрание. От друга страна се случваше да имам видения в молитва, които не са били в отговор на молба от моя страна. Това предимно се отнасяше до случаи, които ми бяха показвани от Господа съвсем мълчаливо. Бог и Неговите дарби са безпогрешни. Аз обаче се нуждая от помазване отгоре, когато Бог желае да ми предаде нещо. В Данаил 2:28-29 четем, как Бог даде тайни бъдещи неща чрез сънища. В Йоил 2:28 пък "И след това ще излея Духа Си на всяка твар. И синовете ви и дъщерите ви ще пророкуват, старците ви ще виждат сънища, юношите ви ще виждат видения." Учениците преживяха изпълнението на тези пророчества на Петдесятница по особен начин, когато Святия Дух слезе на всички събрани в горницата. Първо искам да обясня духовните дарби, както Бог ми ги предаде.

Според 1 Коринтяни 12:6-10 има различни духовни дарби: да се говори мъдро, да се изговаря знание, да се вършат чудеса, да има откровения, да могат да се различават духове, да се говори на различни езици и същите да се тълкуват. Две от тези дарби носят изцеление на болните, именно дарбата чудеса и дарбата изцеления. Разликата между тези две дарби се състои в това, че при дарбата чудеса действието се вижда веднага, а при дарбата изцеление оздравяването става постепенно. Наистина, че изцелителния процес при тази дарба започва веднага, обаче минава известно време, докато се възстанови напълно здравето. Друга дарба е тази да може да се вярва за изцелението.

При повереното ми от Бога служение действат много дарби едновременно. Страданието и причините за него ми биват показвани чрез дарбата разпознаване на духовете за стоящите пред мене хора по свръхестествен начин. Това знание е част от Божието слово и трябва да бъде в хармония с Библията. Чрез дарбата пророчество Бог ме прави способен много често да мога да кажа на стоящите пред мене хора неща от техния живот, които по нормален път не бих могъл да зная. Това поощрява хората да вярват на Божията чудотворна сила.



Няколко примера
Когато провеждах изцелителни събрания в една голяма шатрова църква аз се молех след обяд към 14 часа в стаята си за вечерната служба. Ненадейно Бог ми показа лицето на една съвсем непозната за мен жена, която имаше дреха със сини и бели точки. Аз видях болестта на тази жена — една подутина на десния бъбрек. Вечерта на службата видях от подиума в дясно от мене долу между слушателите тази жена със същата дреха. Аз я извиках и й разказах за видението, през време на което видях причината за страданието й — рак. Сълзи бликнаха от очите й. Днес лекарят й съобщил това тежко заболяване. Поканих жената да вдигне ръцете си високо и да слави Бога, който е дал такава мощ в Христовата кръв, което тя стори и оздравя моментално.

През време на служението ми на друго място един след обяд аз се молех в стаята си, за да измоля от Бога водителство и помощ за вечерната служба. Очаквахме за това събрание голям приток от хора. На разстояние от 100 мили се обадиха хора, за да се молим за тях. Видях във видение един мъж на около 45 години, чиято половина на лицето беше съвсем разядена от рак. Вечерта този човек стоеше като пръв в дългата редица от болни, дошли напред за молитва. Аз му разказах за видението си и че имам уверението от Бога, че ще му се помогне. Човекът разправи, че по същото време се е молил и Бог му заповядал да дойде на това събрание, където ще получи изцеление. Бог ми беше показал, че за по-малко от две седмици лицето на човека ще оздравее напълно. След няколко дни, като бях другаде, получих писмо от този човек, който ми съобщи, че 8 дни след моята молитва за него туморът на лицето му паднал. На следващата сутрин той отишъл при доктора, който искал да облъчва лицето му. Докторът не можал да намери дори белег на лицето му. Повикал двама свои колеги и им разказал за случая, но и те не могли да намерят следа от болестта.

В Скрантен при мене дойде един мъж, чието страдание Бог ми показа веднага. Той имаше тумор в гърлото си дълъг 15 см. Болният, комуто разправих това, заяви, че чул същата диагноза от лекаря и че нямало никаква надежда за изцеление. Болният беше познат на мнозина. През време на следващата молитва се чувстваше Божията близост и сила. Въздухът наоколо като че ли беше изпълнен с Божествена мощ. Рядко бях слушал такива благодарствени радостни викове из редовете на събраните както тогава. Два дни по-късно човекът повърна рака с много нишки като коренчета. Той беше дълъг 15 см., както Бог ми беше показал.

Случва се Бог да ми открива страданията на човек, който не знае за тях. Брат Ной и аз провеждахме събрания в една аудитория. У една от присъстващите жени забелязахме ясно, че носи със себе си 4 килограмов тумор. Аз й казах това и й обърнах вниманието, че Бог иска да я изцели, ако вярва. Тя се върна в родното си място и няколко дни по-късно оздравя.

Подобен случай имах с една жена, която отначало не искаше да вярва, че има тумор в тялото си. След молитва тя се върна в къщи и се претеглила. Теглото й било точно толкова килограма по-леко, колкото килограма й казах, че тежи туморът й.

Аз вярвам, че днес между нас стават много чудеса, за да се събудят хората от духовния сън. Бог праща съживителна вълна по цялата земя. Исус Христос призовава Своята църква от всички църкви и общества, понеже идването Му е много близо. Той иска да употреби мнозина в Своето служение. Той подарява Своите дарби на онези, които се смиряват пред Него и Му отдават послушанието, което заслужава.



В живота ми имаше период от време, когато проповядвах Божието слово, но не бях в състояние да довеждам слушателите си до покаяние. Аз се молех и за болни, но само малцина оздравяваха. Чувствах, че ми липсваше нещо. Трябваше първо сам да се приближа до Бога. Бог трябваше да събуди нещо в мен. Аз се молех. Тогава Бог ми показа, че името Му ще трябва да бъде прославено чрез мене, ако остана смирен. Ще ме употребява пред хиляди. Но аз ще трябва да се смалявам, за да стане Той велик в мене. На Него да бъде слава за всичко, което стана. Него ще славя и величая за Неговата милост. От тогава прекарвам много часове през деня в молитва, за да ми даде Бог от Своята богата съкровищница това, което ми е нужно за Неговото служение. Христос изпълни Своите обещания. От 11 години свидетелствам, че Божията мощ и власт действат чрез мене.

V. Изцеление чрез Харвей Алистер
Островът Тринидад в Мексиканския залив със своите 500000 жители беше посетен от едно мощно духовно съживление както никога досега. Харвей Мак Алистер е един от най-силните Божии инструменти в наши дни, въоръжен с голяма вяра и любов към хората, молейки се за болни час след час, често чак до среднощ. Няма нищо чудно, че Божията сила се чувства в събранията и като електрически ток обхваща мнозина. Слепи проглеждаха, глухи прочуваха, болки изчезваха веднага. Един сакат от южен Тринидад свидетелстваше, че когато усетил силата, тоягата изхвръкнала от ръката му и той станал и проходил. Църквата ни във Вудбрук, която едва побира 600 души, трябва да приюти повече от 1000 души, а около 7000 души стоят вън. Сутрин в 5:30 часа страдащите вече чукаха на вратата на къщата на мисията и молеха да ги пуснат. След обяд в 14:30 часа полицията отваряше църковната врата. Половин час по-късно цялата сграда се препълваше и към 19:30 часа не можеше да се влезе през вратата. Около 10000 човека отвън слушаха евангелието и молитвите. Мнозина трябва да са били излекувани. Хората славеха Бога за чудесата, които ставаха пред очите им. Поради големия наплив от хора Алистер можеше да се моли само общо за всички, при което стотици вътре и вън вдигаха ръце за спасение. Той канеше болните да положат ръце на болното си място, да затворят очи и духом да гледат на Исус. Всички народни съсловия идваха под благотворното влияние на Христовата вест. Мисионерката Вяра Якобсен казваше: "Тези събрания извършиха повече отколкото всичката досегашна работа за Бога за 50 години." Алистер получи покана да говори в голямата мохамеданска джамия за Христос и да изцелява болни. Една мохамеданка писа писмо със заглавие: Слава на святия Аллах и на брат Алистер. Кореспондентът на един голям вестник в Тринидад писа: "Когато видях 22-годишният Франклин Линч да захвърля двете си патерици и да тича нагоре по стълбите, не можех да се съмнявам в изцелението." Линч разправяше: "Брат Алистер се молеше за мен и после каза: 'Хвърли патериците си и върви. Ти вече не си сакат.' Аз можах веднага да тръгна, без ни най-малко да се съмнявам."

Една г-жа на име Смит, страдала 10 години с очите и лекарите се отказали да я лекуват. Казали й, че след половин година съвършено ще ослепее. Сега очите й са съвършено здрави като на 10-годишно дете.

Една тежко чуваща жена поради страданието си напуснала църквата. Сега е напълно здрава и не употребява слухов апарат. В Тринидад Алистер се моли за повече от 500 души във Вудбург, за повече от 200 в Тунапуна и за повече от 600 в Сан Фернандо. Алистер описва изцеряването на 8 души през последния вторник. Те имали вътрешни тумори. Той заповядал да положат ръцете си на болното място и като се помолил страданията изчезнали. Интересно е, че заразните болести и рани не оздравяват веднага, но изцелението става отвътре навън. Когато го попитах дали изцелението е трайно, Алистер отговори: "Моята опитност е, че не е последвало връщане на болестта в нито един случай." Алистер се изпълнил със Святия Дух когато бил на 18 години.
Една жена, която страдаше от силни болки във врата, извика: "Болките ме напуснаха още когато се изкачвах на платформата." Чуха се викове : "Слава на Господа."

Алистер беше тук само за две седмици, през което време го посетиха повече от 9000 души. Мнозина от тях свидетелстваха за своето изцеление.


Изцеления в две колонии за прокажени
Алистер разказва: "Според стари закони в Англия всеки, който заболее от проказа, загубва всички свои права като гражданин. Юридически и политически той е считан като умрял. Прокажените се сравняват с идиотите, които са напълно безправни. И църквата извършва тържествена погребална служба в деня когато болният е бил отделен от съгражданите си и изпратен между прокажените. В Южна Америка, във Венецуела се намира една колония за прокажени на едно много просторно място, заградено с висока стена. Вътре се намират много ниви и градини, обработвани от прокажените. Входът се пази много строго. Който влезе като болен, никога повече не излиза. Вътре има хиляди прокажени. Моравските мисионери от любов към душите са избрали това място за свое работно поле. Умрат ли някои от тях, други моравци заемат местата им. Когато бях във Венецуела, аз влязох през портите на две такива колонии. На мене ми беше разрешено да вляза като проповедник и изцелител, без да бъда осъден като моравците да прекарам остатъка от живота си между живоумрелите. От пристанището на Маракаибо взех една ладия, за да преплувам с една група сериозни съработници до колонията прокажени на острова. Една жена от тази група беше майката на един прокажен. Като 10-годишен синът й влязъл в тази колония и сега е 26-годишен. Напълно ослепял, ръка до ръка със своята майка и с една бяла тояга в ръка той ни служеше за водач до колонията. Там облегнат на една стена седеше млад мъж с двете му колена увити с вата, със страдалчески израз на лицето. Аз се приближих до него, положих ръце на главата му и се молих за него. Той бавно придвижваше краката си и усмивка проигра на лицето му. Мъчителната болка беше изчезнала. Водени от нашия сляп водач влязохме в една комфортна къщичка — жилището на една млада двойка, и двамата вярващи и прокажени. Отдавна са чакали напразно за помощ и изцеление. Тя нямаше особени болки, но той страдаше много. Аз се молих с тях и всички болки изчезнаха моментално. Следвайки нашия водач ние влязохме в малка къщичка подобна на църквица. След като четохме от Божието Слово, за да събудим вяра и да я укрепим, 12 от 15-те присъстващи прокажени пожелаха да се моля за тях с полагане на ръце за изцеление. И тук още през време на молитвата изчезнаха болките на всички. Един напълно ослепял страдаше много, и той почувства огън през всичките части на тялото си. Всяка болка се изгуби. Това чувство го напусна когато очите му оздравяха.

На един километър от летището на Каракас, столицата на Венецуела, се намира входът на другата колония прокажени. Тук влязох с мисионера Енгви Олсон, един от моите преводачи. В един ъгъл на градината, заобиколена от храсти и цветя седеше една група прокажени. Когато се приближихме, ние им говорихме за чудното изцеление чрез Христос, че Той е същият и днес. Положих ръце на тях и всички бяха освободени от болките си. Имаше различно страдащи. Една саката жена скочи и проходи, други проглеждаха и прочуваха. Към нас се приближаваха двама прокажени, за които се молихме едновременно. Те бяха без пръсти на краката и ръцете, изядени от болестта. От израза на лицата им се виждаше, че и те бяха помилвани."



VI. Три пъти избавен от смъртта
(автобиография от О. Л. Джегърс)
Роден съм в бедна обстановка. Родителите ми бяха богобоязливи и считаха Библията за ръководство в живота си. Веднага след раждането ми баща ми ме посветил в служение на Божието лозе. Днес съм много благодарен на Бог и на родителите си, че още в ранни младини ме бяха запознали с евангелието. Още като 5-годишен аз си издигах в градината ни амвон от камъни и проповядвах радостната вест по детски начин на камъните и дърветата. По това време се разболях тежко от двойна пневмония. Според спомените на родителите ми една нощ при голяма криза сърцето ми спряло да бие. Старият ни проповедник с пълна вяра в Бога положил ръцете си върху тялото ми и заповядал в името на Исус на силата на болестта да ме освободи. И действително силата на живот преминала през мене, аз съм станал и съм се облякъл, държейки се за мебелите от слабост.

Успехът ми в музиката
Моите родители ми дадоха добро училищно образование, предимно в музикално отношение. Аз свирех на няколко инструмента. Посещавах редовно неделното училище, където се запознах с великите Божии дела и спасителното дело на Христос, при все това Сатана успя да ме доведе до падение чрез любовта ми към музиката и благодарение на добрия ми глас.

Като 10-годишен пеех по радиото, също така свирех добре и успях да вляза в един джазов оркестър. И до днес се измъчвам и се срамувам, че при това толкова добро библейско възпитание в къщи аз се бях подвел да свиря музика, която сигурно води своето начало от дявола. Джазовата музика е наистина обаятелна. Диваците от вътрешността на Африка придружават с тази музика своите оргии и езически обреди. Тя прави кръвта така да кипи, че човек забравя Бога и вечния живот. Съветвам младите хора да не се оставят да бъдат пленени от шлагерите на настоящето време. Музиката е нещо чудесно и може да има божествен произход, но нека да се пазим от джазовата музика. До колко грехове е довело влиянието на джаза върху танцовия подиум!

Наблюдавайки музикалните ми заложби някои предложиха на родителите ми да ме подготвят за филмов артист. Щял съм да живея разкошен живот. Родителите ми отказаха подобно нещо. Все пак завършвайки училището аз тръгнах по свои пътища, образувах оркестър и печелех много пари и в най-трудни времена.

Много години живях така в грях далеч от Бога. Но молитвите на близките ми ме следваха навсякъде. Често в часове на самота виждах бащиния си дом.

Един ден — аз свирех с оркестъра си в същия град, където баща ми беше проповедник — не можех повече да издържам. Отидох на богослужение и, когато баща ми покани онези, които желаят да предадат живота си на Бога, да излязат напред, аз излязох, паднах на колене пред амвона и изповядах пред Бога и хората греховете си. Дълбок мир ме изпълни. Никога няма да забравя радостния поглед на баща ми, когато погледнах към амвона. Лицето му сияеше като слънцето. Очите на майка ми бяха пълни със сълзи от радост, и щастлива тя прегърна загубения си и завръщащ се син. Едно истинско новорождение с увереността, че греховете ти са простени, е най-хубавото преживяване на земята. Когато ние тримата се връщахме към дома, ми се струваше, че хълмовете, дърветата и храстите ликуваха заедно с нас. Голяма е радостта на ангелите в небето над грешника, който се кае. Но голям е гневът на демоните, защото се грабва човек от лапите им.

Кръщението ми в Святия Дух
Три месеца след обръщането ми бях кръстен в Святия Дух. Тогава Христос стана много по-реален за мен. Аз Го познах в много по-голяма красота. Той ми стана извор на всичко добро. Помазанието, което получих тогава, никога не ме напусна. В мен се появи силното желание да проповядвам на другите евангелието. Аз знаех вече, че баща ми ме е посветил в служба на Бога. Ревнувах да помогна на хората обвързани с греховни навици.

От 9 години вече служа на Бога. Чрез мене Бог изцелява болни, когато според Неговите обещания с вяра в Неговата мощ положа ръце на тях. Той освободи мъже и жени от пиянство, тютюнопушене и от други пороци, когато поглеждаха с вяра към Него.

В болниците и лудниците посещавах страдащите Божии деца. Аз знаех, че "знамения и чудеса ще следват онези, които вярват."Чрез страданията и смъртта на Спасителя сме спасени не само от греховете, но и болестите трябва да изчезнат. Църковната история ни учи, че цели 5 столетия дадената от Бога дарба на изцеления не е била оттеглена. Аз се питах, защо днес има толкова много болни между вярващите. Ужасяващо е да се констатира, че толкова много тълкуватели на Библията твърдят, че времената на знаменията и чудесата са минали и че със смъртта на апостолите не стават вече изцеления чрез полагане на ръце. Тежко ми стана на сърцето, че тъкмо сега, когато има толкова много болни, тази дарба не се проявява. Най-после познах, че обещанията на Библията са същите както преди 2000 години. Марк 14:24 гласи: "Всичко, каквото поискате в молитва, вярвайте, че сте го получили, и ще ви се сбъдне." В този стих е включено и изцелението чрез вяра. Не е никак чудно, че не стават знамения и чудеса, щом като в Христовата църква царува толкова много неверие. От богословските училища и университети излизат толкова много скептици и атеисти, които, разбира се, не могат да поучават нищо за Божията сила. Проповедници не искат да чуят за изцеление чрез молитва и вяра. Веднъж чух един пастир да казва: "Съжалявам, че трябва да страдате така, но не мога да ви помогна. Христос наистина умря за греховете ви, но не и за изцеление на тялото ви." Не е ли това презиране на Божията любов, на Словото и на Божиите обещания? Бог обеща изцеление на душата и на тялото. Нека да благодарим за всичко на Бога!

Втори път на прага на смъртта
След като проповядвах евангелието 7 години и се молих за болни, аз се разболях. Тежка пневмония 10 дни ме доведе до прага на смъртта. Високата температура ми отне съзнанието. В малкото секунди, когато можех още да мисля, ми беше ясно, че умирах. Въпреки това аз вярвах във възможността за изцеление и повиках стареите в църквата ми да ме помажат според Яков 5:14. Веднага настъпи подобрение. Треската изчезна и аз можах да стана. И последната след а от болестта изчезна. Същата вечер можах да посетя богослужението.

От този ден нататък аз се стараех да се приближа повече до Бога и да Му бъда изцяло на разположение, за да получа сила в Неговото име да помагам на болните.



Трето изцеление чрез вяра
Годините си течаха. Пак легнах на легло от тежка болест. Едно възпаление на гърлото ме приближи до гроба. Треската бушуваше в тялото ми. Тогава повиках приятеля си, проповедника Гейл Джексън, да дойде, и като Божий служител да се моли за мен. Когато се приближи до леглото ми, аз бях по-близо до смъртта отколкото до живота. Той положи ръце на мен и заповяда на болестния дух да ме освободи. Следващата минута аз бях вече здрав. Божието Слово е достойно за вярване както през предишните времена. Знанието на тези факти ме прави неизказано щастлив. Бог не ни е е оставил. Той е верен на обещанията Си.

Утеха в страдание
Бог не само лекува грешната душа, но и заплашващото да се пръсне в тежка скръб сърце. В младини аз се ожених. Бог ни подари дъщеря. И тя е спасена и е Божие дете. Пее и свири за слава на Бога. Бог отне жена ми, която много обичах, по време на обръщането ми. Сърцето ми заплашваше да се пръсне, но Бог се приближи до мен в скръбта ми. Присъствието Му ме утеши.

Пост и молитва
Човек получава особено помазание със сила отгоре след продължителен пост и молитва (Матей 17:21). Когато се научих да опитвам това, Бог ми говори чрез сънища и видения. Аз започнах да разбирам Библията в съвсем нова светлина. Демоничните сили са, които често разболяват човешкото тяло. С Божията милост обаче, можем безстрашно с властта на Христос да изгоним тези демонични сили чрез пост и молитва. Онези Божии хора, които са се осланяли така на Бог и на Словото Му, са били гонени и клеветени през всички времена. За това има грижата Сатана, който мрази Божиите деца, понеже съсипват делата му.

Едно видение
През време на пост Бог ми отговори чрез едно видение. Той ми показа състоянието на земята, моралното падение на човечеството преди грабването. В това видение аз бях заведен на една висока планина, от която можех да наблюдавам живота на хората. Те търсеха материални неща, греховни наслади и други, и нямаха никакво желание за Бога. Имаше известен копнеж към Божието Слово, и все пак църквите бяха празни, или пък на столовете седяха хора, със същото удоволствие посещаваха и светските увеселителни заведения. Никой не мислеше да стане подобен на Христовия образ.

Ненадейно чух отвратителен смях и забелязах Сатана, който се радваше, че така добре държи човечеството в ръката си.

После видях препълнените болници и лудници. И ето през мене премина Божията сила. Под нейното действие аз започнах да проповядвам евангелието. Бог снабди езика ми със силата на пламенен меч. Никога по-рано не можех да говоря така. Започнах да изгонвам бесовете. С полагане на ръцете ми върху болните, бесовете ги освобождаваха. Каза ми се да полагам ръце и на вярващи и силата на Святия Дух ги изпълваше. Те започваха да славят Бога на чужди езици. Появиха се съживления по всички земни страни. Църквите на Христос се съживиха.. Това стана за кратко време.

Високо на небето съзрях лика на Исус. Той се приближи, протегна ръката Си към мен и ме вдигна от земята. Аз се стреснах. Видението се изгуби.

От тогава чувствам силно Божието присъствие, особено когато проповядвам. Хиляди повярваха, върху хиляди положих ръце и те оздравяха и се изпълниха със Святия Дух.

Много доктори свидетелстваха за моменталното изцеление на свои пациенти в богослуженията: слепи проглеждаха, глухи прочуваха, болни от рак, туберкулоза и други оздравяваха. Легла и патерици биваха изнасяни. Въпреки различните противодействия демоните трябваше да бягат.



Времето на голямото съживление настава. Който повярва в Словото на Бога, ще оздравее духом и телом чрез силата на Святия Дух.

VII. Равин-християнин в Израел
Случаят с равина Даниел Цион, възбуди голямо внимание в днешната държава Израел. Равинът Цион е учен и историк от значение. През целия си живот е бил ревностен ционист. Той се премести в "обещаната земя," когато държавата Израел бе основана преди 3 години, и примерът му беше последван от повечето негови сънародници. Равинът Цион прие Исус от Назарет за свой личен Спасител и благовества на юдеите в Израел, че Този, когото тяхната нация отхвърли, е техният истински Месия. Той настоя за ревизиране на съдебния процес срещу Назарянина и за едно отменяне на присъдата, която Го предаде на разпятие. Той каза, че юдеите трябва да приемат Исус за техен Месия и Спасител, инак те никога няма да получат обратно Ерусалим, но ще страдат и по-нататък. Естествено е, че неговото свидетелство намери много противници. Една конференция от равини, която се състоя в Тел Авив, го обяви за душевно болен и препоръча неговото интерниране в някоя клиника. Той бе уволнен като равин и сега живее вече като 70-годишен в бедност. Съветът на равините постоянно напомня на евреите в Израел да нямат нищо общо с него и все пак симпатиите на народа са на страната на преследвания равин, като по цели групи се събират, за да го слушат. Противоречиви слухове се носят за него вън от Израел, и за това Кейт Брукс, редактор на списанието "Пророчество" го помоли за едно негово лично свидетелство. През юни 1951 д-р Брукс получи следното писмо на еврейски език:

"Мили братко, получих вашето любезно писмо и бързам да ви отговоря и разкажа как намерих моя Месия — Христос. Моята вяра се развиваше в сърцето ми бавно в разстояние на 20 години. Аз растях естествено в една среда, която беше неприятелски настроена срещу името на Исус. Аз лично някога разкъсах един екземпляр на Новия Завет. След извършената постъпка бях много неспокоен и се молих много Бог да ми покаже пътя на истината. В Своята голяма милост Той ми отговори. Духът на Месия дойде върху мене. Святият Дух започна да говори с мене чрез един вътрешен глас. Той ми даде някои знаци, чрез които да намеря Изкупителя. Неговата фигура, както виси на кръста, често пленяваше моите мисли. Така аз знаех в моята душа, че Той е Месия. Въпреки че всичките тези неща ме довеждаха до вяра в Него, аз не се поддавах поради високото ми положение между юдеите да изляза явно и да изповядам вярата си. Понеже бях главен равин в България, мина доста време, докато вътрешно достигна до тук. Най-после напуснах дейността си в България и дойдох в земята Израел. Много страдания и разочарования ме споходиха, за да ме смирят. Вътрешният глас на Месия ме изпрати в Ерусалим, където прекарах цял месец в самота. Святият Дух ме караше постоянно в молитва да чета Новия Завет. На края на този месец Святия Дух дойде мощно върху мене. Той беше в сърцето ми като пламенен огън. Известно време аз не бях в състояние да приказвам. После ясно воден от Духа трябваше да отида при двамата секретари на главния равин в Тел Авив и да им кажа, че Исус е Божий Син, наш Месия, наш Изкупител. Аз нямах мир, докато не заминах за Тел Авив. Бог ми даде да свидетелствам за Него. От този ден нататък тази вест се разнесе из цялата страна. Голямо объркване настана между юдеите. Ежедневници и седмичници публикуваха съобщението за моето обръщение. Също и вестници от други страни, които даваха особени съобщения за мене, попаднаха в ръцете ми. Изглеждаше като че ли по цял свят се говореше за моята нова вяра. Въпреки всички обиди, изопачавания и преследвания — някои приятели ми станаха върли врагове — Бог ми даде достатъчно сила да устоя на всички клеветнически изкушения. Аз говорих с уважавани равини както и с много хора, които всички живеят в мрак. Никога по-рано не съм бил така щастлив. Аз живеех вече в светлината на Исус и Бог ми помогна чрез Своя Дух, та никой не можеше да ми попречи да свидетелствам за Христос. Скоро имах радостта да спечеля и други. Така бях воден, че приготвих основи за месианска църква от християни-израилтяни. Аз се опитвам също да получа официално признаване, за да получим поне едно скромно място, където да се събираме за поклонение и молитва, където да мога с моите братя юдеи да чета заедно Божието Слово. Има изгледи християни от различни други места да ни помогнат да построим нещо подходящо за целта. Моята единствена надежда е, останалите още няколко години да послужат, за да предам на моите братя същата чудесна вяра, и Бог да ми даде сила да звуча като чиста тръба какъвто и да е неясен тон. Едно моля преди всичко: молитвата на Божия народ за моята мисия тук. Аз нямам никаква връзка с някаква мисия тук. Не искам нищо от хора, понеже зная, че щом като Бог иска да ме употребява, ще намери и необходимото.
Ваш в мира на Месия, предан:

Даниел Саломон Цион, Ерусалим


Това е един мъж подобен на Савел от Тарс, когото Бог събуди, за да проповядва истината, която е в Исус, и за да допринесе за подготвянето на юдейския народ за славното пришествие на Месия и Изкупителя, който скоро ще се върне на празния трон на Давид и ще управлява на него. Той се нуждае от молитвите ни в цял свят.
От "Пентакостъл Еванджел"





Каталог: Knigi%20-%20TFM
Knigi%20-%20TFM -> 50 Нобелови лауреати и други велики учени за вярата си в Бога”
Knigi%20-%20TFM -> Ако животните можеха да говорят
Knigi%20-%20TFM -> Аллах моят Отец? Или пътят ми от Корана до Библията Билкис Шейх Издава Мисионерско сдружение «Мисия за България»
Knigi%20-%20TFM -> Ние искаме само твоята душа
Knigi%20-%20TFM -> Калифорнийски млекар, който е основател на Интернационалното Общение на бизнесмените, вярващи в Пълното Евангелие
Knigi%20-%20TFM -> Божиите генерали
Knigi%20-%20TFM -> Разкрити мистерии от книгата "Данаил" Емерсон
Knigi%20-%20TFM -> Бизнес по магарешки питър Брискоу
Knigi%20-%20TFM -> Книга първо на многото верни членове на Metro Christian Fellowship в Канзас Сити, чиято страст за Исус е


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница