Уилиям Макдоналд Истинско следване на Христос



страница2/6
Дата23.07.2016
Размер0.84 Mb.
#2668
1   2   3   4   5   6

23

за ВярВащите ВдоВици. Но тук отноВо стаВа дума


за текущите нуЖди — не за бъдещите.

БоЖията цел е членоВете на Христовото тяло да


се гршкат за непосредствените нуЖди на братята
и сестрите си:

Това е Въпрос на споделяне. Днес Вашето изоби-


лие ще запълни тяхната нуЖда, а един ден тях-
ното изобилие моуке да запълни Вашата ну&да.
По този начин споделяме един с друг и както
казВа Писанието, онзи, който е събрал много,
няма излишък и онзи, който е събрал малко,
няма недостиг." (Филипс, 2. Коринтяни 8:15)

Християнин, който си мисли, че трябВа да подсигу-


ряВа бъдещите си нуЖди, се изпраВя пред трудния
Въпрос колко ще бъде достатъчно. ЗатоВа той пре-
карВа ЖиВота си В преследВане на някакВо неопреде-
лено по Величина богатстВо, лишаВайки се от при-
Вилегията да даде най-доброто от себе си на Господ
Исус Христос. Той стига до края на един пропилян
ЖиВот и откриВа, че така или иначе Всичките му
нуЖди са щели да бъдат посрещнати, ако е ЖиВял с
цяло сърце за Спасителя.

Ако Всички християни Вземеха думите на Господ


Исус букВално, не би имало недостиг на средстВа за
делото на Господа. БлагоВестието щеше да шестВа
с по-голяма сила и мощ. Когато някой ученик би се
сблъскал с определена нуЖда, за другите би било ра-

24

gocm u приВилегия ga споделят с него тоВа, което


имат.

Да се тбърди, че трябВа да има и богати христи-


яни, които да могат да достигнат до богатите
хора В сВета, е абсурд. ПаВел е достигнал до дома
на императора, когато сам е бил затВорник (фили-
пяни 4:22). Ако се покоряваме на Бога, моЖем да Му
се доВерим, че Той ще уреди подробностите.

Примерът на Господ Исус трябВа да приключи


Всички спороВе. Слугата не е по-горен от господаря
си. „Зло е за слугата да търси богатство, почит и
слаВа В един сбят, В който негоВият Господ беше
беден, презрян и отхвърлен" — Георг Мюлер8.

„Страданията на Христос ВключВаха бедността


— 2. Коринтяни 8:9. Разбира се, бедност не означа-
Ва непременно мръсотия и дрипи, но ВъВ Всеки слу-
чай означава липса на запаси и средства за разкош...
Преди около тридесет години ... Ендрю Мърей9 по-
сочи, че Господ и НегоВите апостоли не биха могли
да изпълнят задачата си, ако не са били наистина
бедни. Този, който иска да Вдигне друг, трябВа да се
наВеде, като самарянина, а огромното мнозинстбо
от чобечестбото е ЖиВяло и Все още ЖиВее В бедно-
та." — А. ГроуВз.

Хората казВат, че за домашния ЖиВот са необхо-


дими някои материални притеЖания. ТоВа е Вярно.

Хората казВат, че бизнесменът-християнин


трябВа да разполага с определен капитал, за да дВи-
Жи бизнеса си. ТоВа е Вярно.

25

Хората казбат, че има и други материални прите-


жания, като аВтомобил например, които могат да
се използбат за БоЖия слаба. ТоВа също е Вярно.

Но изВън тези осноВателно необходими неща


християнинът трябба да ЖиВее пестеливо и само-
Жертвено за разпространението на еВангелието.
НегоВото мото трябВа да бъде: „Работи много,
харчи малко, даВаи много — и Всичко за Христос" —
А. ГроуВз.

Всеки от нас е отгоВорен пред Бога за тоВа как-


8о означаВа за него да се отрече от Всичко. Един
Вярващ не моЖе да запоВядВа на друг; Всеки тпрябба
да дейстВа според личното си ВодителстВо от Гос-
пода. ТоВа е изключително личен Въпрос.

Ако като резултат от такоВа ВодителстВо Гос-


под доВеде ВярВащия до степен на посвещение, не-
позната дотогаВа, няма място за лична гордост.
Всички ЖертВи, които ние праВим, не са никакВи
ЖертВи, погледнати В сВетлината на Голгота. Ос-
Вен тоВа, ние само даВаме на Господа тоВа, което и
без друго ще изгубим, и тоВа, към което Вече не сме
прибързани.

„Не е глупак онзи, който даВа тоВа, което не


моЖе да запази, за да спечели оноВа, което не моЖе
да загуби" — ДЖим Елиът.

26

Пречки пред следването

Всеки, който си постаВя целта да следВа Христос,
моЖе да бъде сигурен, че пред него ще се пояВят
мноЖестВо пътища за бягстВо. Ще му се дадат
безброй ВъзмоЖности да се Върне назад. Други гла-
соВе ще го Викат и ще му предлагат да отреЖе ня-
колко сантиметра от кръста. ДВанадесет легиона
ангели стоят готоВи, за да го спасят от пътя на
себеотрицание и самоЖертВа.

ТоВа е илюстрирано по забелеЖителен начин В раз-


каза за тримата кандидат-ученици, които остабиха
други гласобе да заглушат гласа на Христос.
„А като вървяха по пътя, един човек Му рече: Господи,
ще Те следвам, където и да идеш. Исус му каза: Аиси-
иите си шпат леговища и небесните птици гнезда,
а Човешкият Син няма къде глава да подслони. А на
друг каза: Последвай Ме. А той рече: Господи, позволи
ми първо да отида и да погреба баща си. Но Той му
каза: Остави мъртвите да погребват своите мър-
тъвци; а ти иди и разгласявай БоЖието царство.
Рече и друг: Ще Те следвам, Господи; но първо ми поз-
воли да се сбогувам с домашните си. А Исус му каза:
Никой, който е слоЖил ръката си на плуга и гледа на-
зад, не е годен за БоЖието царство." (Аука
9:57—62)

27

Трима неназоВани мъЖе застанаха лице В лице с


Исус Христос. Те чуВстВаха Вътрешна необходи-
мост да Го последВат. Но позволиха на нещо друго
да застане меЖду техните души и пълното посВе-
щение на Господа.

Г-н Твърде Бърз

ПърВият е бил наречен г-н ТВърде Бърз. Той сам 8ъ-


одушеВено предлага да последВа Господа наВсякъде.
„Ще Те следвам, където и да идеш." НикакВа цена
няма да бъде тВърде Висока. Никой кръст няма да
бъде прекалено теЖък. Никой път няма да бъде пре-
калено стръмен.

На пръВ поглед изглеЖда, че отгоВорът на Спаси-


теля няма Връзка с искреното доброволно предлоЖе-
ние на г-н ТВърде Бърз. Исус казВа: „Лисиците си
имат леговища и небесните птици гнезда, а Чо-
вешкият Син няма къде глава да подслони" Всъщ-
ност отгоВорът на Господа е най-подходящият.
Все едно, че Той казВа: „Ти тВърдиш, че искаш да Ме
следВаш наВсякъде, но готоВ ли си да ЖиВееш без
материални удобства? Лисиците имат побече удоб-
стВа В този свят отколкото Аз. Птиците имат
гнездо, което могат да нарекат сВое. А Аз съм без-
домен Скитник В света, създаден от Моите ръце.
Готов ли си да ЖертВаш сигурността на собстбе-
ния дом, за да ме следваш? Готов ли си да изоста-
Виш нормалните удобстВа на ЖиВота, за да Ми слу-
Жиш отдадено?"

28

ИзглеЖда, че чоВекът не е бил готоВ, защото не


чуВаме поВече нищо за него В СВещеното Писание.
ЛюбоВта му към земните удобстВа яВно е била по-
голяма от негоВата отдаденост на Христос.

Г-н Твърде Бавен.

Вторият е бил наречен г-н ТВърде БаВен. Той не е


доброВолец както пърВият; Спасителят го призоВа-
Ва да Му бъде последовател. ОтгоВорът му не е ка-
тегоричен отказ. Не моЖе да се каЖе, че той изоб-
що не се интересува от Господа. По-скоро има
нещо друго, което иска да напраВи най-напред. И
тоВа е големият му грях: той постаВя собстВени-
те си намерения пред намеренията на Христос. За-
белеЖете отгоВора му: „Господи, позВоли ми пърВо
да отида и да погреба баща си."

Разбира се, че е напълно нормално един син да ока-


Же на родителите си дълЖимата почит. И ако ба-
щата е починал, напълно В рамките на християнска-
та Вяра е той да бъде погребан от сина си.
Но естестВената почит и уВаЖение определено се
преВръщат В грях, когато биВат постаВени над ин-
тересите на Исус Христос. Действителният стре-
меЖ на ЖиВота на този чоВек се разкрива от отк-
ритата му молба: „Господи, ... ми пърВо..." Остана-
лите думи, които изгоВаря, са просто за прикритие
на Вътрешното му Желание да постаВи себе си на
пърВо място.

29

Изглежда той не е разбирал парадоксалността и


моралния абсурд на думите „Господи, ... първо ми..."
Ако Христос е Господ, тогаВа Той трябва да е Пър-
Ви! Ако личното местоимение „Аз" седи на престо-
ла, тогаВа Христос няма Власт.

Г-н ТВърде БаВен има да сВърши една работа и


той постабя тази работа на пърВо място. ЗатоВа
Исус му отгоВаря съВсем подходящо: „ОстаВи мър-
твите да погребват сВоите мъртъВци; а ти иди и
разгласявай Божието царстВо." Бихме могли да пе-
рифразираме думите Му така: „Има неща, които
духоВно мъртВите могат да праВят също толкоВа
добре, колкото и ВярВащите. Но има други неща В
жиВота, които само ВярВащите могат да напра-
Вят. ВнимаВай да не прекараш жиВота си ВъВ Вър-
шене на неща, които един непоВярВал може да нап-
раВи не по-зле от теб. ОстаВи духоВно мъртВите
да погребВат физически мъртВите. А що се отнася
до теб — бъди незаменим. Нека целта на жиВота
ти бъде да напредВа Моето дело на земята."

Изглежда цената е била прекалено Висока за г-н


ТВърде Бабен. Той напуска сцената на историята В
безименно мълчание.

Ако пърВият чоВек е илюстрация за материални-


те удобстВа като пречка пред ученичеството, Вто-
рият може да се разглежда като пример за работа
или професия, на която се даВа предимство пред
глаВния смисъл на същестВуВането на християнина.
Няма нищо лошо В сВетската работа и професия.

30

БоЖията Воля за чоВека е да работи, за да издърЖа


себе си и семейстВото си. Но Животът на истинс-
кия ученик изисква пърВо да търсим БоЖието царс-
тВо и НегоВата прабда. ЖиВотът на ВярВащия не
биВа да бъде пропилян 6 неща, които и непоВярВали-
те могат да сбършат по същия начин, ако не и по-
добре. Задачата на професията е просто да бъдат
осигурени текущите нуЖди, докато глабното приз-
Вание на християнина е да пропоВядВа БоЖието цар-
стВо.

Г-н Твърде Лесен

Третият чоВек е бил наречен г-н ТВърде Лесен. Той


прилича на пърбия по тоВа, че сам предлага да след-
Ва Господа. Прилича и на Втория по тоВа, че изпол-
зВа същия протиВоречиВ израз: „Господи, ... пърВо
ми..." Той казВа така: „Ще Те следбам, Господи; но
първо лш позВоли да се сбогубам с домашните си."
Още ВеднъЖ трябВа да отбелеЖим, че Взето само
по себе си, В тоВа Желание няма нищо принципно
зло. Не противоречи на БоЖия закон да обичаме
роднините си и да се гриЖим за тях., нито пък да
спазим правилата на ВеЖлиВостта, когато ги напус-
каме. Къде тогаба този чоВек се проВали при изпи-
та? В следното: той позВоли на неЖните чубстба
към семейстВото да изместят Христос от пърВо-
то Му място.

И така, със съВършена проницателност Господ


Исус казба: „Никой, който е слоЖил ръката си на

31

плуга и гледа назад, не е годен за Божието царстВо."


С други думи, „Моите ученици не са от такоВа его-
центрично и мекушаВо тесто като теб. Аз искам
хора, които са готоВи отхвърлят семейните Връз-
ки; които няма да бъдат отклонени от сантимен-
тални роднини; които ще постаВят Мен над Всеки
друг чоВек В жиВота си."

Принудени сме да заключим, че г-н ТВърде Лесен е


изоставил Исус и тъжно си е отишъл по пътя. Не-
гоВото самоуверено желание да стане ученик се раз-
биВа В камъка на родстВените и семейните Връзки.
Може би този камък е една ридаеща майка, която
проплакВа: „Ще разбиеш майчиното ми сърце, ако
ме напуснеш, за да станеш мисионер!" Не знаем
точно. ТоВа, което знаем, е, че Библията милости-
Во пропуска името на този слабохарактерен чоВек,
който, обръщайки се назад, се разминаВа най-Велика-
та Възможност В жиВота си и си спечелВа епитафа
„Негоден за Божието царстВо".
И така, тоВа са трите осноВни пречки пред истин-
ското ученичество, илюстрирани чрез трима души,
които не бяха готоВи да ВърВят с Господа изцяло и
докрай:

Г-н ТВърде Бърз: любоВ към земните удобстба.

Г-н ТВърде БаВен: предимство на работата или
професията.

32

Г-н ТВърде Лесен: надделяВане на неЖните семейни


Връзки.

Господ Исус Все още призоВаВа, както е било Вина-


ги, мъЖе и Жени, които да го последват героично и
самоЖертВено.

Пътищата за бягстбо Все още се предлагат, Ви-


кайки загриЖено: „Пощади се! Далеч от тебе тоВа!"

Малцина са готоВи да откликнат.



Исусе, взех си кръста,
оставих всичко и след Тебе ще вървя.
Гол, беден и презрян, отхвърлен
сега съм Твой от днес до вечността.

Как се стопиха празните надеЖди,
амбициите ми суетни, знания, мечти;
Изпълнен съм сега със по-добри копн&ки
Да следвам Теб по Твоите следи.

О, нека ме отхвърлят със презрение
нали така направи и със Теб светът;
За мен е Твойта вярност от значение:
не към човешка слава води Твоят път.

И нека Твоят поглед е над мене,
о, Бог па Мъдрост, на любов и чудеса!
Врагът ще мрази, други ще се смеят,
но ако с мен си всичко става светлина!

X. Ф. Аайт

33

Ученикът е упрабител



Прочетете Внимателно Лука 16:113.
Притчата за неВерния упраВител* беше отправена
именно към учениците. В нея Спасителят разкрива
принципи, които са Валидни за учениците от Всички
Времена. В крайна сметка учениците на Христос са
управители, на които Той е доберил гршката за СВо-
ята собстВеност и СВоите интереси тук на земя-
та.

Притчата изобилстВа с трудности. На пръВ пог-


лед тя поощряВа измамата и мошеничестбото. Но
разбрана В правилната й светлина, тя се оказба на-
ситена с изключително ВаЖни наставления.

Накратко, историята е следната: един богат соб-


стВеник наема упраВител да се гршки за имущест-
Вото и бизнеса му. С течение на Времето господа-
рят научава, че този чоВек прахосВа парите му. Той
Веднага прави ревизия на документите и предупреж-
дава управителя, че ще бъде уволнен.

Управителят разбира, че перспективите му не са


розоВи. Твърде стар е за теЖка физическа работа, а
да проси се срамува. И така, той залага на следната

* или: настойник. „Настойничество" е друга дума за упраВ-


ление на имущестВо - б. пр.

34

схема, която трябВа да му осигури приятели за ид-


ните дни: отиВа при един от длъжниците на госпо-
даря си и го пита: „Колко дължиш на шефа ми?"
„Седемстотин и петдесет галона масло" е отгоВо-
рът. „Добре, — казба управителят — плати ми по-
лоВината и ще считаме Въпроса за уреден." ОтиВа и
при друг от длъжниците на собстВеника и го пита:
„Какво дълЖиш на шефа ми?" Той отгоВаря: „Три
тона пшеница." „Добре... Ако ми платиш за дВа
тона и полоВина, ще считаме сметката за приклю-
чена"

Още по-шокиращ от действията на нечестния уп-


раВител е последващият коментар:

И господарят похвали неверния настойник за


това, че е постъпил хитроумно; защото синовете на
този свят са по-хитроумни спрямо своето поколение
от синовете на светлината." (cm. 8)

Как трябВа да разбираме тоВа привидно одобре-


ние на нечестните машинации на управителя?

Едно нещо е сигурно. Нито неговият господар,


нито нашият Господ одобряВат мошеничества.
Това именно е била причината този чобек да бъде
уволнен. Никой праведен човек не би могъл да одоб-
ри подобна неВярност и измама. На какВото и да ни
учи тази притча, то не е, че злоупотребата с чуж-
дото имущество може да бъде оправдана.

Има само едно нещо, за което нечестният упра-


вител би могъл да бъде похвален, и то е, че той се
замисля за бъдещето си. Той прави Всичко възможно,

35

за да си осигури приятели за Времето след уВолнени-


ето си. Той дейстВа за „после" не за „сега".

ТоВа е фокусът на притчата. Хората от сВета


полагат големи усилия, за да подсигурят бъдещето
си. ЕдинстВеното бъдеще, за което те са загриже-
ни, са старините им, Времето след пенсия. И те се
трудят неуморно, за да са сигурни, че ЖиВотът им
ще бъде добре уреден, когато Вече няма да са В със-
тояние да работят печелиВша работа. Те не счи-
тат никакВо усилие за прекалено В стремеЖа си към
социална осигуреност.

В тоВа отношение неспасените са по-мъдри от


ВярВащите. Но за да разберем защо, трябВа да осъз-
наем, че бъдещето на ВярВащия е на небето, а не на
тази земя. ТоВа е същественият момент. Бъдеще-
то за неВярВащия е Времето меЖду „сега" и гроба.
Бъдещето за едно БоЖие дете е Вечността с Бога.

СледоВателно притчата учи, че неноВородените


са по-мъдри и дейстВени В подготоВката на собст-
Веното си бъдеще на земята, отколкото са христи-
яните за сВоето, което е на небето.

На този фон Господ Исус предстаВя практическо-


то прилоЖение на поуката:

И Аз ви казвали Спечелете си приятели чрез непра-


ведното богатство, та когато се привърши, да ви
приемат във Вечните Жилища." (cm. 9)

НепраВедното богатстВо — тоВа са парите ни и


ВсякакВи други материални притеЖания. Имаме Въз-
моЖността да използваме тези неща, за да печелим

36

души за Христос. Хората, спечелени чрез Вярната


употреба на парите ни, тук са наречени приятели.
Един ден ние също ще бъдем уВолнени (ще умрем
или ще бъдем Взети от Христос при ГрабВането).
Приятелите, спечелени чрез мъдрата употреба на
материалните ни притежания, ще бъдат нашите
посрещачи, които ще ни приВетстВат с „Добре до-
шъл" ВъВ Вечните Жилища.

ТоВа е начинът, по който мъдрите управители


планират бъдещето си — не като прекарват ЖиВо-
та си В напразно търсене на сигурност на земята,
а В страстен стремеЖ да бъдат заобиколени В небе-
то от приятели, които са спечелени за Христос
чрез техните пари. Пари, които са се превърнали В
Библиии, НоВи ЗаВети, части от Писанието, бро-
шури и Всякаква друга християнска литература.
Пари, с които са били поддърЖани мисионери или
други Христови работници. Пари, с които е подпо-
могнато финансирането на християнски радиопрог-
рами и други заслуЖаващи си християнски дейности.
Накратко: пари, които са използВани за разпростра-
нение на благовестието по ВсякакъВ ВъзмоЖен на-
чин. „Единственият начин да събираме богатства
на небето, е да ги инвестираме в нещо, което оти-
ва на небето"

Когато вярващият осъзнае, че парите му могат


да бъдат използвани за спасяването на скъпоценни
души, той изгубва любовта си към вещите. Луксът,
богатстВото и разкошът започВат да горчат на

37

стомаха му. Той копнее да Види непраВедното бо-


гатстВо преВърнато чрез небесна алхимия ВъВ Веч-
ни поклонници на Агнето. Той е заВладян от Възмож-
ността да напраВи нещо В Живота на хората, кое-
то ще донесе Вечна слаба на Бога и Вечно благосло-
вение на самите тях. Той чуВстВа нещо от ЖаЖда-
та на Ръдърфорд:

Ако доведа една душа при Бога,
пред престола Му, от дясната страна,
то небето ми ще бъде двойно
там, в зелшта на Емануил, Спасителя.

Ан Кози

За него Всички диаманти, рубини и перли, Всички


банкоВи сметки и застрахователни полици, Всички
Вили, яхти и скъпи коли са непраВедно богатстВо.
Ако ги използваме за себе си, те се развалят, но ако
ги използваме за Христос, те ще носят дивиденти
през цялата Вечност. Начинът, по който се отна-
сяме към материалните неща, степента, до която
се ВкопчВаме В тях, е проверка на нашия характер.
Господ подчертава тоВа В 10-и стих:
„Верният в най-малкото и в многото е верен, а неп-
раведният в най-малкото и в многото е неправеден."
Тук най-малкото е управлението на материалните
притеЖания. Верните в това най-малко са онези,
които ги използват за прослаВа на Бога и за благос-
ловение на блиЖните си. Неверните в най-малкото

38

са онези, които са използВали собстВеността и при-


теЖанията си, за да си осигурят комфорт, охолен
ЖиВот и собстбено удоболстбие. Ако един чобек не
се покаЖе достоен за доверие В най-малкото (мате-
риалните притеЖания), как моЖе да му се има добе-
рие за големите неща (духоВно настойничестВо)?
Ако чоВек е нечестен по отношение на непрабедно-
то богатстВо, как моЖе да се очакВа, че ще бъде
Верен като слуЖител на Христос и управител (нас-
тойник) на БоЖиите тайни (1. Кор. 4:1)?

И така, Спасителят праВи още една крачка В


този ход на мисли:

И така, ако В непраВедното богатстВо не бяхте


Верни, кой ще Ви поВери истинското?" (cm. 11)

Земните богатства не са истински богатстВа;


тяхната стойност е крайна и Временна. ДухоВните
богатстВа са истински богатстВа: тяхната стой-
ност е неизмерима и никога няма да се изчерпи.
Щом чоВек е неВерен В начина, по който се отнася
със земните неща, не моЖе да очакВа, че Бог ще му
гласуВа доВерие чрез духоВно благослоВение В този
ЖиВот и чрез упраВление на небесните богатстВа.

Господ разширяба мисълта с още една стъпка:

И ако В чуждото не бяхте Верни, кой ще Ви даде Ва-
шето?"(cm .12)

Материалните неща не са наша собственост. Те


принадлеЖат на Бога. Всичко, което притеЖаВаме,
ни е поВерено от Бога, за да го упраВляВаме. Всичко,
което моЖе да бъде наречено наистина наше, са

39

плодоВете на прилежното ни учение и слуЖение тук


и наградите за Вярно упраВителстВо там. Ако не
сме се оказали Верни В стопанисването на БоЖията
собственост, не моЖем да очакваме да наВлезем В
дълбоките тайни на БоЖието СлоВо В този ЖиВот,
нито да бъдем наградени В следВащия.

Достигайки до кулминацията на поучението си,


Господ обобщаВа поуката от цялата притча:

Никой слуЖител не моЖе да слуЖи на двама госпо-


дари; защото или ще намрази единия и ще обикне дру-
гия, или ще се привърЖе към единия, а другия ще пре-
зира. Не моЖете да слуЖите на Бога и на мамона."
(cm. 13)

Не моЖе да има разделена Вярност. НеВъзмоЖно е


за ученика да ЖиВее за дВа сВята. Един управител
обича или Бога, или мамона. Ако обича мамона, той
мрази Бога.

И накрая нека напомним: Всичко тоВа беше казано


на учениците — не на невярващите.

Ребност

Простимо е за един ученик, ако няма големи умст-


вени способности. МоЖе да му се прости и ако не е
особено силен физически. Но никой ученик няма из-
винение, ако му липсВа ревност. Ако сърцето му не

40

пламти от страстния копнеЖ по Спасителя, той е


осъден.

Все пак християните са последователи на Онзи,


който каза: „Ревността за Твоя дом Ме изяде"(Йоан
2:17) Техният Спасител изгаряше от копнеЖ за Бога
и за НегоВите интереси. В НегоВия Влак няма мес-
та за полоВинчати последователи.

Господ Исус ЖиВееше В състояние на духобно нап-


реЖение. ТоВа личи от думите Му „Имам кръщение,
с което трябва да се кръстя; и колко се измъчвам, до-
като то се извърши!" (Лука 12:50) И отноВо, казано
по забелеЖителен начин: „Аз трябва да върша дела-
та на Онзи, който ме е пратил, докато е ден; иде
нощ, когато никой не моЖе да работи."

РеВността на Йоан Кръстител беше засВидетел-


стбена от Господа, когато Той каза: „Той беше све-
тило, което гореше и светеше." (Йоан 5:35)
Апостол ПаВел беше наистина реВностен чоВек.
Някой се е опитал да улоВи и скицира пламенния му
ЖиВот така:

Той е човек без грюката да си печели приятели,


без надеЖдата или копнеЖа по светските блага,
безчувствен към светските загуби, без грюка за
Живота си, без страх от смъртта. Той е човек
без полоЖение, без звание, без родина. Човек, зав-
ладян от една мисъл благовестието на Хрис-
тос. Човек, преследващ една-единствена цел
БоЖията слава.



Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница