Уилиям Макдоналд Истинско следване на Христос
Изтегляне 0.84 Mb.
|
41 Глупак, дори доволен от това да бъде считан за глупак заради Христос. Наречете го ентусиа- ст, фанатик, дърдорко, или каквото и да е друго странно определение, което светът люЖе да му даде. Но нека бъде странен. В момента, в който го нарекат търговец, собственик, граЖданин, богаташ, светски човек, дори човек на здравия разум, с характера му вече е свършено. Той тряб- ва да говори или да умре. И дори да трябва да умре, той ще говори. За него няма почивка; той прекосява суша и море, планини, скалисти места и безпътни пустини. Той вика, не се щади; не моЖе да бъде спрян. Издига гласа си в затвора; и сред морските бури той не мълчи. Пред страшни съдилища и велики царе той свидетелства за ис- тината. Нищо не моЖе да смълчи гласа му освен смъртта. И дори пред лицето на смъртта, пре- ди мечът да отдели главата от раменете му, той говори, той се моли, той свидетелства, той изповядва, той умолява, той воюва и нак- рая благославя Жестоките хора." Други Божии мъже са имали същото пламенно жела- ние да угодят на Бога. Чарлз Стъд пише: „Някои искат да си Живеят спокойно под звъна на църковната камбана. Аз искам да отворя спасителна база в самото предверие на ада.'1 42 Интересно е, че към пълно посВещение на Христос го е подтикнала статия, написана от един атеист. В нея се казВало: „Ако твърдо вярвах, както милиони твърдят за себе си, че религиозното знание и практика в този свят определя съдбата ми в един друг свят, тогава религията би била всичко за мен. Бих захвърлил земните наслади като досада, земните гршки като глупост, земните мисли и чувства като суета. Религията би била първата ми мисъл при събуЖдане и последната картина на въображението ми, преди сънят да ме пото- пи в безсъзнателното. Бих се трудил само за нейното дело. Бих мислил само за идващия ден на Вечността. Бих считал, че една-единствена душа, спечелена за небето, си заотуЖава цял Жи- вот страдания. Последствията тук на земята никога не биха могли да спрат ръката ми или да затворят устата ми. Този свят, със своите ра- дости и скърби, не би заемал мислите ми дори за миг. Бих се стрелшл да гледаль единствено на вечността и на безсмъртните души около себе си, които скоро ще бъдат или навеки щастливи, или навеки нещастни. Бих излязъл в света и бих проповядвал в подходящо и неподходящо време и посланието ми би било: КАКВО ЩЕ ПОЛЗВА ЧОВЕКА, АКО СПЕЧЕЛИ ЦЕЛИЯ СВЯТ, А ИЗ- ГУБИ ДУШАТА СИ?" 43 ДЖон Уесли е бил ребностен християнин. Той е казал: „Дайте ми сто души, които обичат Бога с цяло- то си сърце и душа и не се плашат от нищо ос- вен от греха, и аз ще преобърна света." ДЖим Елиът, убит мъченически 6 ЕкВадор, е бил ис- тински огнен факел за Исус Христос. Една сутрин, когато размишлявал Върху думите „ПраВи слуЖите- лите си огнен пламък" (ЕВр. 1:7), той писал В днеВ- ника си: „Възпламеним ли съм? БоЖе, избави ме от уЖас- ния азбест на „другите неща". Моля Те да ме на- поиш с маслото на Светия Дух, за да горя. Но огънят е преходен, често догаря бързо. МоЖеш ли да понесеш това, душе моя — кратък Живот? Вътре в мен Живее Духът на Най-великия, Живял кратко, чиято ревност за Бога Го изяде. „Гори- во аз за Теб да бъда искам, а БоЖи пламък, о, Христе, Си Ти!" Последният ред е цитиран от едно чудесно сти- хотВорение на Ейми Кармайкъл. Не е чудно, че ДЖим Елиът е почерпил Вдъхновение от него: От молитва, която проси избавление пред урагана, който върху Теб свисти; От подъл страх преди изкачване; От спъване, преди да извися; 44 От самощадене — опази ме, Капитане! Пази Войника Си, който след Теб Върви! И от коварна склонност към размекване; От избора на по-приятното и лесното — защото от това духът ми ще линее и не това е пътят на Разпънатия; От плътското, което замъглява кръста — О, БоЖиеАгне, моля Те, спаси! Ти дай лш любовта, която води в пътя; Вярата, която от нищо няма страх; НадеЖдата — от трудности неуморима; Изгарящ порив, който мрази грях. Не ме оставяй да потъна като глина, обезличен от гршки в нечии води. Гориво аз за Теб да бъда искам, А БоЖи пламък, о, Христе, си Ти! Големият позор на църкВата на XX В. е, че сред ко- мунистите и последователите на различни култоВе се среща поВече реВност, отколкото сред христия- ните. През 1903 г. един чоВек със седемнадесет пос- ледоВатели започна сВоята атака към сВета. През 1918 техният брой беше Вече четиридесет хиляди и с тези четиридесет хиляди той заВзе Властта над цяла Русия — 116 млн. души. ТоВа дВшкение продъл- Жи да расте и днес Владее над една трета от насе- лението на сВета10. Колкото и да сме протиВ тех- 45 ните принципи, не моЖем да не се Възхитим на реВ- ността им. Много християни се почуВстВаха силно изобличе- ни, когато Били Греъм за пръВ път прочете следно- то писмо, написано от американски студент В ко- леЖ, посВетил се на комунизма В Мексико. Целта на писмото е била да обясни на годеницата му защо трябВа да разВалят годеЖа си. „Сред нас, комунистите, смъртността е Висо- ка. Ние сме тези, които биват разстрелвани, обесвани, линчувани, затваряни, клеветени, по- дигравани, уволнявани, притеснявани по всяка- къв друг възмоЖен начин. Немалка част от нас биват убивани или затваряни. Ние Живеем в уЖасна мизерия. Даваме на партията всяка спе- челена стотинка, която е в повече от насъщни- те ни потребности. Ние, комунистите, нямаме много време за кино, концерти, скъпи ресторан- ти, прилични домове и нови коли. Наричат ни фанатици. Ние сме фанатици. Животът ни е подчинен на един велик фактор: БОРБАТА ЗА ПОБЕДАТА НА СВЕТОВНИЯ КОМУНИЗЪМ. Ние, комунистите, шпаме Жизнена философия, която не моЖе да се купи с никакви пари. Имаме кауза, за която да се борим; имаме ясно опреде- лена цел и смисъл в Живота. Ние подчиняваме своето незначително собствено „аз"на едно ве- лико двиЖение сред човечеството и ако личният ни Живот изглеЖда теЖък или егото ни страда 46 от подчинението па партията, пие получаваме пълна компенсация за това чрез мисълта, че Все- ки един от пас с малкото, което прави, допри- нася за нещо ново и истинско, нещо по-добро за човечеството. Има едно нещо, което Желая до смърт: напре- дъка на комунистическата кауза. Тя е моят Жи- вот, моята работа и бизнес, моята религия, моето хоби, моята любима, моята Жена, моя- та любовница, хлябът и водата ми. Денем рабо- тя за нея, а нощем мечтая за нея. Властта й над л\ен не намалява, напротив — нараства с времето. Така че аз не мога да завърЖа приятел- ство, любовна връзка или дори да водя разговор, без да го свърЖа с тази сила, която едновремен- но двюки и направлява Живота ми. Оценявалг хората, книгите, идеите и постъпките според това как влияят на комунистическата кауза и какво отношение имат към нея. Вече съм бил в затвора заради идеите си и ако се налоЖи, съм готов заради тях да бъда изгорен на клада." Ако комунистите могат да бъдат така отдадени на сВоята кауза, колко поВече би трябВало христия- ните да са готоВи да се изразходват с любоВ и ра- дост за сбоя слабен Господ! Наистина, ако Господ Исус изобщо заслуЖаВа нещо, тогаВа Той заслуЖаВа Всичко. „Ако християнската Вяра заслуЖаВа В нея да се ВярВа Въобще, тогаВа тя заслуЖаВа да бъде Вяр- Вана героично." — финдли11. 47 „Ако Бог наистина е направил нещо в Христос, от което зависи спасението на света, и ако Той го е оповестил, тогава задължение на христия- ните е да бъдат нетолерантни към всичко, кое- то го игнорира, отрича или отхвърля." — Д?кеймс Дени п. Бог търси хора, които са напълно предадени на уп- раблението на СВетия Дух. ТакиВа хора изглеждат като пияни В очите на другите, но онези, които разбират, ще осъзнаят, че те са дВижени от „ог- ромна, дълбока, неотклонна, непресъхВаща жажда за Бога". Нека Всеки кандидат-ученик Вземе дълбоко присърце необходимостта от реВност В жиВота си. Нека се стреми да изпълни описанието, дадено от епископ Райл13: „Ревностният вярващ човек е преди всичко чо- век на едно-единствено нещо. Не е достатъчно да се каЛе, че той е сериозен, взима нещата при- сърце, безкомпромисен е, върви напред с пламе- нен дух. Той вюкда само едно нещо, гриЖи се за едно нещо, Живее за едно нещо, погълнат е от едно нещо; и това нещо е да угоди на Бога. Дали Живее, или умира; дали е здрав, или болен; дали е богат, или беден; дали е харесван, или е хулен; дали е смятан за мъдър, или за глупак; дали е об- виняван, или хвален; дали е почитан, или прези- ран — за всичко това ревностният човек не го е гриЖа въобще. Той гори за едно-единствено нещо; 48 и това нещо е да угоди на Бога и да Го прослави. Ако той се изразходва в това горене — няма значение, той е доволен. Той счита, че е напра- вен, за да гори — като факел. И ако горейки той изгори, той е направил просто това, за което Бог го е определил. Такъв човек винаги ще нами- ра поле за ревностното си слуЖение. Ако не моЖе да проповядва, да работи, да дава пари — тога- ва ще вика, ще стене, ще се моли. Да, дори ако е просяк, завинаги прикован на болнично легло, той ще накара колелата на греха около него да се въртят теЖко, застъпвайки се непрестанно за това пред Бога. Ако не моЖе да се бие в доли- ната заедно с Исус Навиев, той ще извърши де- лото на Мойсей, Аарон и Ор на хълма (Изход 17:9—13). Ако самият той не е подходящ за ра- ботата, тогава няма да остави Господа на ми- ра, докато не дойде помощ от другаде и работа- та не бъде свършена. Това имам предвид, когато говоря за ревност в религията" Вяра Не моЖе ga има истинско ученичестВо без дълбока и безуслоВна Вяра В ЖиВия Бог. ЧоВекът, който ще Върши подВизи за Бога, трябВа най-напред да Му се добери напълно. „Всички гиганти на Вярата са били 49 слаби хора, които са изВършили Велики дела, защото са разчитали, че Бог е с тях" — Хъдсън Тейлър. Истинската Вяра се осноВаба на някакВо обеща- ние, което Бог е дал — някакВа част от НегоВото СлоВо. ТоВа е Важно. ВярВащият най-напред прочи- та или чуВа някакВо обещание от Господа. СВетият Дух Взима тоба обещание и го разкриВа на сърцето и ума му по много личен начин. ВярВащият осъзна- Ва, че Бог му е гоВорил пряко. С пълна уВереност В истинността на Този, който е обещал, той смята обещаното за така сигурно, като че е Вече изпълне- но, Въпреки че, погледнато по човешки, то може да е невъзможно. ТоВа може да стане с някоя запоВед, Вместо с обе- щание. За Вярата няма разлика. Ако Бог запоВядВа, Той даВа и силата. Ако Той казВа на Петър да тръг- не по Водата, Петър може да бъде сигурен, че нуж- ната способност ще му бъде дадена (Мат. 14:28). Ако той ни запоВядВа да пропоВядВаме благоВести- ето на Всяко създание, можем да сме сигурни, че ще имаме нужната благодат (Марк 16:15). Вярата не дейстВа 6 областта на Възможното. Няма слаВа за Бога В оноВа, което е Възможно по чоВешки. Вярата започВа там, където чоВешките способности сВършВат. „Царството на Вярата за- почВа там, където Възможното сВършВа и където Виждането и разумът се проВалят." — Георг Мю- лер8. 50 Вярата казВа: „Ако „неВъзмоЖно" е единственото Възражение, тогаВа моЖе да стане!" „Вярата ВъВеЖда Бога на сцената и затова тя не познаба такоВа нещо като неВъзмоЖното — да, тя се присмиба на неВъзмоЖното. Според преценката на Вярата Бог е Великият отгоВор на Всеки Въпрос — Великото решение на Всеки проблем. Тя се опира изцяло на Него и следоВателно за Вярата няма ни- какВо значение дали ще са шестстотин хиляди (леВа) или шестстотин милиона. Тя знае, че Бог е Вседостатъчен. В него Вярата намира източника на Всичко. НеВерието пита: ,JCak моЖе да бъде тоВа?" НеВерието е пълно с Въпроси Как, но на сто хиляди Как Вярата има един Велик отгоВор: Бог." — Чарлз Макинтош14. От чоВешка гледна точка за АВраам и Сара беше неВъзмоЖно да имат дете. Но Бог беше обещал. И за АВраам имаше само едно неВъзмоЖно нещо — Бог да го излъЖе. „АВраам, надявайки се, без да има причина за на- дезкда, повярва, за да стане баща на много на- ции, според казаното: „Толкова ще бъде твоето потомство" И без да отслабне във вяра, като вшкдаше, че тялото му е вече замъртвяло — тъй като беше на около сто години — както и мъртвостта на Сарината утроба, не се усъмни в БоЖието обещание чрез неверие, а се укрепи Във вяра, като отдаде слава на Бога и като беше напълно уверен, че това, което Бог е обе- 51 щал, Той е силен и да го изпълни"(Римл. 4:18— 21). Вярата се уповава на обещаното. Гледа само на Господа В плана. Смело се смее над невъзможното и простичко казва: „Ще стане!" Нашият Бог е Специалист по невъзможното (Лука 1:37). Няма нищо мъчно за Него (Битие 18:14). „Онова, което е невъзможно за човеците, за Бога е възмоЖно." (Лука 18:27). Вярата се опира на НегоВото обещание: „Всичко е възмоЖно за този, който вярва" (Марк 9:23) и Възк- ликВа заедно с ПаВел: „Всичко мога чрез Исус Хрис- тос, който ме подкрепя." (филипяни 4:13). Съмнението вшкда главно пречките — Вярата забелязва пътечките! Съмнението казва: Все по-тъмно става! — Вярата: Вшк, вече се развиделява! Съмнението се колебае винаги, на всяка крачка — Вярата стремително се към върха изкачва! Съмнението пита: Кой ли вярва? — Вярата говори: Аз, аз вярвам! Тъй като Вярата бораВи със сВръхестестВеното и божестВеното, тя не Винаги изглежда „разумна". Не 52 беше прояВа на „здраВ разум" от страна на АВраам да напусне родината и дома си, без да знае къде отиВа, просто защото Бог му беше казал да го нап- раВи (ЕВр. 11:8). Не беше много практично от страна на Исус На- ВиеВ да атакуВа Ерихон без специално Въоръжение (Ис. НаВ. 6:1—20). Хората от сВета биха се изсме- ли на такаВа лудост. Но той успя! Всъщност Вярата е най-разумното нещо. КакВо по-разумно от тоВа, едно тВорение да се добери на сВоя ТВорец? Лудост ли е да ВярВаш на Един, който нито може да излъже, нито да се проВали, нито да сгреши? Да се добери на Бога е най-смисленото, ра- зумно и практично нещо, което чоВек може да нап- раВи. ТоВа не е скок В тъмното. Вярата изискВа най-силното доказателстВо и го намира В непогре- шимото СлоВо на Бога. Никой никога не Му се е до- ВеряВал напразно. Никой няма и да го напраби. Вяра- та В Бога не носи никакъВ риск: тя е сигурна. Вярата дейстВително прослаВя Бога. Тя Му даВа праВилното място — като на един, който е напъл- но достоен за доВерие. От друга страна, неВерието опозоряВа Бога, защото Му приписВа лъжа (1. Йоан. 5:10). То предизВикВа СВетия ИзраилеВ (Пс. 78:41). Вярата също така постаВя чоВека на праВилното му място: смирен просяк, паднал В праха пред Вели- кия Господар на Вселената. Вярата е обратното на Виждането. ПаВел ни на- помня, че ходим с Вяра, а не с Виждане (2. Кор. 5:7). 53 Да ходим с Вшкдане означаба да имаме Видими сред- стВа за нуЖдите си, да притеЖаваме съотВетни за- паси за бъдещето, с помощта на чоВешкия си инте- лект да се подсигурим срещу неизВестни рискоВе. Ходенето с Вяра е точно обратното: то означаВа Всеки момент да разчитаме само на Бога. То е една непрекъсната криза на зависимост от Бога. Плът- та се стряска от положението на пълна зависи- мост от един небидим Бог. Тя се опитВа да се под- сигури срещу възмоЖни неприятности. Ако не Вшк- да точно накъде отиВа, тя е склонна да изпадне В пълна нерВна криза. Но Вярата ВърВи напред В пъл- но послушание на БоЖието СлоВо, издига се над об- стоятелстВата и се доВеряВа на Бога за посрещане- то на Всички нуЖди. Всеки ученик, който е решил да ходи с Вяра, моЖе да бъде сигурен, че Вярата му ще бъде изпитана. Рано или късно той ще бъде доВеден до изчерпВане на чоВешките си ВъзмоЖности. В такаВа крайност той ще бъде изкушен да се обърне за помощ към другите хора. Но ако той наистина се доВеряВа на Бога, ще гледа само към Него. „Да разкрия — пряко или непряко — нуЖдите си на чоВешко същестВо е бягстВо от ЖиВота на Вяра и е голямо оскърбление за Бога. ТоВа е Всъщност пре- дателство към Него. То е равносилно на тоВа да каЖа, че Бог ме е изоставил и сега трябва да търся помощ от другаря си. Това е да се откаЖа от Живия извор и да се обърна към един пробит варел. Да пос- 54 табя едно творение меЖду душата си и Бога, като по този начин ограбВам себе си от огромни благос- лоВения, а Бога — от подобаващата Нему слаба." — Чарлз Макинтош. ЕстестВената нагласа на ученика е да Желае да расте ВъВ Вярата (Лука 17:5). Той Вече се е доВерил на Христос за спасението на душата си. Сега се опитВа да разшири областите от Живота си, кои- то са предадени под Властта на Христос. Когато се сблъсква с болести, страдания, трагедии и загуба на близки, той опознаба Бога по един ноВ и по-инти- мен начин и Вярата му укрепВа. Той доказба Вер- ността на думите „Тогава ще знаем дали следваме да познаваме Господа" (Осия 6:3). Колкото поВече откриВа БоЖията Вярност, толкоВа по-ребностен ще бъде за тоВа, да Му се доберяВа за Все по-големи неща. Тъй като Вярата е от слушане, а слушането — от XpucmoBomo слоВо, ученикът трябВа да копнее да е „напоен" с Писанията — да ги чете, да ги изучаВа, да ги запомня наизуст, да размишляВа над тях ден и нощ. Те са картата и компасът му, негоВият Водач и утешител, фенерът и светлината му. В Живота на Вяра Винаги има място за напредък. Когато четем за онова, което е било извършено чрез Вяра, осъзнаваме, че сме като малки деца, кои- то си играят на брега на безбреЖен океан. ПодВизи- те на Вярата са ни дадени В ЕВреи 11 гл. Те стигат до внушителна кулминация В стихове 32—40: 55 И какво повече да каЖа? Защото няма да ми стиг- не време да говоря за Гедеон, Варак, Самсон и Йеф- та, още u за Давид, и за Самуил, и за пророците, които с Вяра побеЖдаваха царства, раздаваха правда, получаваха обещания, затваряха устата на лъвове, угасяха силата на огъня, избягваха от острието на меча, от слабост ставаха силни, ставаха силни в бой, обръщаха в бяг чуЖди войски. Жени приемаха мъртвите си възкресени, а други бяха мъчени, като не приемаха да бъдат освободе- ни, за да поучат по-добро Възкресение. Други бяха подлагани на изпитания от подигравки и бичува- ния, а още и окови и тъмници, бяха убивани с ка- мъни, изкушавани, разрязвани с триони, умираха, заклани от меч, скитаха се в овчи и кози коЖи, като търпяха бедствия, лишения и страдания; тези, за които светът не бе достоен, се скитаха по пустините и планините, по пещерите и ровове- те на земята. Но всички тези, макар и да бяха засвидетелствани чрез вярата, не получиха изпъл- нението на обещанието, да не би да достигнат в съвършенство без нас; защото за нас Бог беше предвидил нещо по-добро. Една последна дума! Вече споменахме, че ученик, който ходи с Вяра, ще бъде считан за мечтател или фанатик от хората В сВета или дори от други хрис- тияни. Но е добре да помним, че „Вярата, която даВа на чобек да „ходи с Бога", без съмнение ще му 56 помогне u ga оценяВа праВилно мислите на хората." — Ч. Макинтош. Молитва
Единствената напълно задоволителна книга, която някога е била написана по Въпроса за молитВата, е Библията. Всички други опити ни оставят с чубст- Вото, че има още недостигнати дълбочини и неизка- чени Височини. Не моЖем да се надяВаме В тази кншкка да надминем опитите на другите. Най-мно- гото, което моЖем да направим, е да обобщим ня- кои от ваЖните принципи на молитВата, и особено ВъВ Връзка с християнското ученичество. 1. Най-добрата молитВа избира от дълбока Вът- решна потребност. Всички сме се уВерили, че тоВа е Вярно. Когато ЖиВотът ни е Ведър и спокоен, на- шите молитВи са склонни да стаВат еднообразни и равнодушни. Когато изпаднем В криза, В момент на опасност, В сериозна болест, под теЖък товар, то- гава молитвите ни са пламенни и Живи. Някой е ка- зал, че „стрелата, която ще достигне до небето, трябва да бъде изстреляна от лък, обтегнат до край". Усещането за неотлоЖност, за безпомощ- ност, за осъзната нуЖда, е утробата, от която се раЖдат най-добрите молитВи. 57 За съжаление ние прекарваме no-голямата част от жиВота си В опити да предотВаратим изпадането В нужда. Чрез хитри икономически методи ние се под- сигуряВаме срещу Всеки Възможен неблагоприятен случай. Чрез чисто чоВешка пресметливост дости- гаме състояние, при което сме Вече богати, преза- доВолени сме с блага и нищо не ни липсВа. А след тоВа се чудим защо молитвеният ни жиВот е пли- тък и безжизнен и защо от небето не пада огън. Ако наистина ходехме чрез Вяра, а не чрез Виждане, тогаВа молитвеният ни жиВот щеше да бъде рево- люционизиран. 2. Едно от условията за успешна молитва е да „пристъпваме с истинно сърце" (ЕВр. 10:22). ТоВа оз- начаба, че трябВа да бъдем честни и искрени пред Бога. Няма никакВо място за лицемерие. Ако тряб- Ва да изпълним тоВа услобие, ние никога няма да се молим на Бога да напраВи нещо, което самите ние можем да напрабим. Например никога няма да Го молим да осигури пари за определен християнски проект, ако ние самите имаме пари В излишък, ко- ито могат да бъдат употребени за тоВа. Бог не е за подиграВане. Той не отгоВаря на молитВи, на ко- ито Вече е дал отгоВора, но ние не желаем да го из- ползваме. В същата Връзка не може да се молим Господ да изпрати други хора на нибата Си, ако самите ние не сме готоВи да отидем. Стотици хиляди молитВи са били изречени за мюсюлманите, хиндуистите и бу- Каталог: bulgarian -> williammacdonald williammacdonald -> Уилиям макдоналд о м williammacdonald -> Уилиям макдоналд к о новия williammacdonald -> Уилиям макдоналд к о г нови williammacdonald -> Clv уилиям Макдоналд Забравената запобед: „Бъдете сВети! Изтегляне 0.84 Mb. Сподели с приятели:
|