Уилиям Макдоналд Истинско следване на Христос



страница5/6
Дата23.07.2016
Размер0.84 Mb.
#2668
1   2   3   4   5   6

75

а чрез проповядване на Христовото благовестие
в недостигнати области?"

Друго изключение е ДЖон Mom21, добре познат дър-


Жавник.и мисионер. Когато президентът КулидЖ му
предлоЖил да слуЖи като посланик 6 Япония, Mom
отговорил: „Г-н Президент, откакто Бог ме призо-
Ва да бъда НегоВ посланик, аз съм глух за Всички дру-
ги предлоЖения."

Били Греъм разказва за още едно изключение:

„Когато компанията „Стандарт Ойл" търсела В
Далечния изток чоВек за сВой представител, тя се
спряла на един мисионер. ПредлоЖили му десет хиля-
ди, но той отказал. ДВайсет и пет хиляди — той
отказал. Петдесет хиляди — той отказал! Те попи-
тали: „Защо, какВо има?" ОтгоВорил им: „Цената
Ви е отлична, но работата Ви е тВърде дребна. Бог
ме е призВал да бъда мисионер."

ПризВанието на християнина е най-благородното


от Всички и ако осъзнаем тоВа, ЖиВотът ни ще
придобие ноВо значение. Няма поВече да казВаме за
себе си: „...призванието ми е Водопроводчик" или:
„...призванието ми е физик", или: „..призванието ми
е лекар". Ще виЖдаме себе си като „призван за
апостол", а всичко останало ще бъде просто начин
за преЖиВяВане.

Ще ВиЖдаме себе си като призВани да пропоВядва-


ме благоВестието на Всяко създание, да праВим уче-
ници от Всички народи, да еВангелизираме сВета.

76

Огромна задача? Огромна — да, но не u небъзмоЖ-


на. Гигантският размер на задачата моЖе да се
Види от следното представяне на сВета В миниа-
тюра:

Ако Във ВъобраЖението си моЖем да смалим


днешното население на сВета днес над три
милиарда души до група от хиляда души, Жи-
Веещи В един-единстВен град, ние ще Видим след-
ната ярка картина на контрастите:

Шейсет души ще предстВляВат населението
на Съединените Щати, Всички останали ще бъ-
дат предстаВляВани от 940 души. Шейсетте
американци ще притеЖаВат 35% от приходите
на целия град, останалите 940 другите 65%.
Трийсет и шест от американците ще бъдат
(формални) членоВе на християнски църкви, 24
няма да бъдат. В града като цяло около 290
души ще бъдат (формални) християни, а 710
няма да бъдат. Поне 80 души В целия град ще бъ-
дат убедени комунисти, а 370 души ще бъдат
под комунистическо управление. Вероятно около
70 души В целия град ще бъдат (формални) про-
тестанти.

Триста и трима в целия град ще бъдат бели,
607 черни или Жълти. Шейсетте американци
ще имат средна продължителност на Живота
около 70 г., всичките останали 940 души сред-
на продължителност под 40 г.

77

78

Американците ще притеЖават петнайсет и
половина пъти повече на човек, отколкото всич-
ки останали средно взето. Те ще произвеждат
16% от всички хранителни стоки в града, ще
изяЖдат не повече от 1.5% от целия този запас
и ще пазят всичко останало за бъдещо използва-
не чрез скъпа техника за консервиране. Имайки
предвид, че повечето от 940-те не-американци
гладуват непрекъснато и никога не знаят дали
ще имат достатъчно за ядене, ситуацията, съз-
дадена от този дисбаланс в снабдяването с хра-
на и наличието на значителни запаси, става съв-
сем явно, особено на фона на факта, че амери-
канците вече изюкдат 72% повече от оптимал-
ното за нуЖдите на човека количество. Те дори
биха могли да пестят пари, ако раздаваха из-
лишната храна, поради високите складови раз-
ходи, но смятат, че това е опасна „дарителска
програма на мекушави добротворци"


Шейсетте американци ще имат дванайсет
пъти повече електрическа енергия от всички
останали, 22 пъти повече въглища, 21 пъти по-
вече петрол, 50 пъти повече стомана и 50 пъти
повече битово оборудване.


Групите с най-ниски приходи измеЖду шейсет-
те американци ще Живеят по-добре, отколкото
е средното равнище на останалите Жители. На
практика почти всички не-американци в града
ще бъдат бедни, гладни, болни и неграмотни.


Почти половината няма да могат да пишат
или да четат. Повече от половината няма да са
чули никога за Христос или за Неговото дело. Но
много скоро повече от половината ще чуят за
Карл Маркс" (Думите в скобите са добавени от
автора.)
Хари Смит Аийпър22

Как тогаба сВетът ще бъде достигнат с благовес-


тието на Христос В нашето поколение? ОтгоВо-
рът — чрез мъЖе и Жени, които обичат Бога с ця-
лото си сърце и обичат блшкния си както себе си.
Само посвещение и отдаВане, които изВират от
една неумираща любоВ, могат да изпълнят задача-
та.

За тези, които са принудени от ХристоВата лю-


боВ, никоя ЖертВа няма да бъде тВърде голяма, за
да бъде дадена за Него. От любоВ към Него те ще
направят оноВа, което никога не биха напраВили за
печалба. Те няма да смятат ЖиВота си за нещо скъ-
по. Те ще харчат и целите ще се похарчат само и
само хора да не погинат без благоВестието.

Разпънати Господи, сърце като Твоето искам.
Да любя изгубени грешници Ти ме учи.
Дръ?к ме go Себе Си близко, съвсем близко;
Дари ме също с любов
голготска и истинска:
при Тебе да водя скъпи човешки души!


Дзкеймс А. Стюарт

19

Ако мотиВът не е любоВ, каузата е безнаде>кдна.


Няма никакВа полза. ТогаВа слуЖението не е нищо
поВече от зВънтяща мед или дрънкащ кимВал. Но
когато любоВта е пътеВодната зВезда, когато хора
тръгВат, горящи от преданост към Христос, няма
сила на земята, която би могла да спре победния
ход на еВангелието.

Методът

Представете си сега една група ученици, изцяло по-


корили се под Властта на Христос, дВизкени от
ХристоВата любоВ, обикалящи море и суша като
Вестители на едно слабно послание, неуморно нап-
редбащи към ноВи места, Визкдащи ВъВ Всеки срещ-
нат чоВек душа, за която е умрял Христос, поЖела-
Ващи Всекиго за поклонник на Спасителя през Веч-
ността. КакъВ метод биха използВали тези хора от
друг сбят, за да разгласят Вестта на Христос?

НоВият ЗаВет представя дВа принципни метода


за достигане на сбета с благовестието. Първият е
чрез публично пропоВядВане; Вторият е чрез лично
ученичество.

Колкото до пърВия, той е бил често използван от


Господ Исус, а по-късно и от НегоВите ученици.
НаВсякъде, където хора са се събирали на едно мяс-
то, е имало Възможност за проповядване на добра-
та вест. Така четем за прогласяване на благовести-
ето по пазарите, В затВорите, по синагогите, на

80

морския бряг или край реката. Спешността и пре-


Възходният характер на посланието праВят немис-
лимо ограничаването му до обикновените места за
събрания.

Вторият метод за разпространяване на христия-


нската Вяра е чрез лично обучение на ученици. ТоВа е
методът, използван от Господ Исус за обучаването
на дванадесетте. Той призоВа тази малка група
хора, за да бъдат с Него и за да ги изпраща. Ден след
ден Той ги обучаваше в БоЖията истина. Той поста-
ви пред тях задачата, за която бяха определени.
Предупреди ги подробно за опасностите и труднос-
тите, с които щяха да се сблъскат. Научи ги на
лично общуване с Бога и ги направи Негови съработ-
ници в славния, макар и труден боЖествен план.
След това ги изпрати като овце посред вълци. Със
силата на Светия Дух те се впуснаха напред, за да
разкаЖат на света за един възкръснал, възнесен и
прославен Спасител. Ефективността на този ме-
тод се виЖда от факта, че тази група ученици, на-
малена до единадесет чрез отстъпничеството на
предателя, преобърна целия свят с главата надолу
за Господ Исус Христос.

Освен че сам е практикувал този метод, апостол


Павел е напътствал иТимотей да го следва. „И как-
вото си чул от мен при много свидетели, това предай
на Верни човеци, които да са способни да научат и
други." (2. Тим. 2:2)

81

Първата стъпка е Внимателен избор В молитВа


на Верни хора. СледВащата( стъпка е да им се преда-
де Великото Видение. Третата е да бъдат изпрате-
ни да напраВят други хора ученици (Мат. 28:19).

За алчните за бройки и жадните за тълпи този


метод изглежда бабен и досаден. Но Бог знае какВо
праВи и НегоВите методи са най-добрите. Малцина
предани ученици ще напраВят за Бога много поВече,
отколкото цяла армия от самодоволни набожници.

Когато тези хора излязат В името на Христос,


те спазВат няколко осноВни принципа, които са
ясно очертани В Божието СлоВо. На пърВо място
те са хитри като змии и едноВременно с тоВа нез-
лоблиби като гълъби. Те разчитат на божестВените
запаси от мъдрост В трудния път, който трябва
да изминат. ЕдноВременно с тоВа те са кротки и
смирени В отношенията си с другите хора. Никой
няма осноВание да се бои от насилие от тяхна
страна. Хората могат да се страхуВат само от
техните молитВи и неугасимото им сВидетелстВо.

Тези хора се пазят чисти от политиката В сВета.


Те не се считат за призВани да се борят с никоя
форма на управление или политическа идеология. Те
могат да работят под Властта на Всякакво прави-
телство и да бъдат лоялни към това правителство
до момента, в който от тях се поиска да направят
компромис със свидетелството си или да се отре-
кат от своя Господ. Тогава те отказват да се под-
чинят и съответно приемат последствията. Но

82

никога не загоборничат срещу чоВешка Власт, нито


се замесВат В революционни планоВе. Не каза ли
Господ: „...ако царството Ми беше от този свят,
служителите Ми щяха да се борят"?Тези хора са пос-
ланици на една небесна страна и поради тоба пре-
минават през този сВят като чужденци и пришъл-
ци.

Те са абсолютно честни ВъВ Всичките си дела. Из-


бягВат хитруВания от какъВто и да е характер.
Тяхното „да" значи „да" и тяхното „не" значи „не".
Те отказВат да приемат популярната лъжа, че цел-
та опрабдаВала средствата. При никакви обстоя-
телства те не Вършат зло, за да дойде добро. Все-
ки от тях е Въплътената събест — no-скоро би ум-
рял, отколкото да съгреши.

Друг принцип, спазВан непоклатимо от тези хора,


е, че те обВързВат делото си с местната църкВа. Те
излизат наВън В ниВата сВета, за да печелят души
за Господ Исус, след което ги доВеждат В общение с
местната църкВа, където те могат да бъдат укре-
пени и изградени В сВоята пресбята Вяра. Истинс-
ките ученици осъзнаВат, че местната църкВа е Бо-
жият инструмент на земята за разпространяване
на Вярата и че най-добрата и най-трайна работа се
гради на този принцип.

Тези ученици мъдро избягват всякакви обвързващи


съюзи. Те тВърдо отказВат действията им да бъ-
дат определяни от каквато и да е човешка органи-
зация. Те получават бойните си заповеди направо от

83

небесния щаб. ТоВа не означава, че работят без до-


Верието и одобрението на християните В сВоята
местна църкВа. Напротив, те гледат на такоба
одобрение като на потвърждение на Божието приз-
Вание за служение. Но те подчертават необходи-
мостта от служба на Христос В подчинение на
СлоВото Му и на НегоВото ВодителстВо.

И накрая, тези ученици избягВат публичността.


Те държат да останат на заден план. Целта им е да
прославят Христос и да напраВят Него известен.
Те не търсят за себе си големи неща. Нито пък ис-
кат да разкрият стратегията си на Врага. ЗатоВа
работят тихо и незабележимо, незнайни за чоВеш-
ките хВалби или обвинения. Те знаят, че „небето е
най-доброто и най-безопасно място за научаване на
резултатите от техния труд".

Ученикът и бракът

Има скопци, които сами себе си са скопили заради
небесното царство. Който мозке да приеме това,
нека приеме"(Мат. 19:12)

Един от най-важните въпроси, с които всеки уче-


ник се сблъскВа, е дали Бог го е призбал към семеен
живот, или към безбрачие. Това е изцяло въпрос на
лично водителство от Господа. Никой не може да

84

решаба moBa за някой друг и е много опасно занима-


ние да се месим В такаВа ВаЖна област.

Общото учение на БоЖието СлоВо е, че бракът е


БоЖия институция, създадена за чоВека със следни-
те няколко цели:

  1. Той е създаден за приятелство и за удоВолстВие.
    Бог Видя, че „не е добре за човека да бъде сам" (Бит.
    2:18).

  2. Той е предназначен за продължение на чоВешкия
    род. ТоВа се Вшкда от запобедта на Господа: „Плоде-
    те се и се размножавайте, и напълнете земята."
    (Бит. 1:28)

  3. Той е ВъВеден с цел запазване чистотата В се-
    мейстВото и В общестВото. „За да се избягва блуд-
    ството, нека всеки мъЖ има своя собствена Жена". (1.
    Кор. 7:2)

Нищо В БоЖието СлоВо не намекВа, че брачният
ЖиВот е несъвместим с ЖиВота на чистота, посВе-
щение и слуЖение на Христос. НапротиВ, напомня
ни се, че „Женитбата е на почит и леглото неоск-
вернено" (Евр. 13:4а). Записано е и следното: „Който
е намерил съпруга, намерил е добро." (Пр. 18:22) Думи-
те на Проповедника: „По-добре са двама, отколко-
то един" (Екл. 4:9) често се прилагат по отношение
на брака, особено ако дВамата са сбързани заедно В
слуЖба на Бога. Нарастващата ефективност на об-
щите усилия се виЖда от Втор. 32:30, където един
гони хиляда, а двама гонят десет хиляди.

85

Но макар че бракът е БоЖията Воля за чоВешкия


род като цяло, той не непременно е БоЖията Воля
за Всеки отделен чоВек. Въпреки че на него моЖе да
се гледа като на неотменимо праВо, ученикът на
Христос моЖе да избере да се откаЖе от тоВа сбое
праВо, за да се отдаде по-пълно на слуЖба на Хрис-
тос.

Господ Исус отбеляза, че В НегоВото царстВо ще


има и такиВа, които са станали скопци заради Него:

Защото има скопци, които така са родени от


утробата на майка си; има и скопци, които са
били скопени от човеци; а има скопци, които
сами себе си са скопили заради небесното царст-
Во. Който моЖе да приеме това, нека приеме."
(Матей 19:12)

ТоВа е едно доброволно обричане, което чоВек праВи


В резултат на дВа фактора:

  1. ЧуВстВо за ВодителстВо от Господа да ЖиВее
    безбрачен ЖиВот.

  2. Желание да се отдаде по-пълно на работата за
    Господа, без допълнителните отговорности на се-
    мейния ЖиВот.

ТрябВа да има убеЖдение за призВание от Бога (1.
Кор. 7:76). Само тогаВа един ученик моЖе да бъде
сигурен, че Господ ще му даде необходимата благо-
дат, за да издърЖи.

Второ, тоВа трябВа да е доброВолно. Когато без-


брачието се налага принудително от страна на цър-

86

kBama, опасността от нечистота и неморалност е


огромна.

Апостол ПаВел е подчертавал факта, че нежене-


ният чоВек често моЖе да се отдаде по-пълно на
Бога:

НеЖененият се грюки за това, което е Господ-


но
как да угаЖда на Господа; а Жененият се
грюки за това, което е световно
как да угаЖ-
да на Жена си" (1. Кор. 7:32, 33)

Поради тази причина той изразяВа Желанието неЖе-


нените, неомъЖените, ВдоВците и ВдоВиците да ос-
танат както са, т. е. неЖенени и неомъЖени (1.
Кор. 7:7, 8).

Дори за тези, които Вече са Женени или омъЖени,


апостолът подчертава, че понеЖе Времето е крат-
ко, Всичко трябВа да бъде подчинено на Великата за-
дача да се благоВестВа Христос:

Това казвам, братя, че времето е кратко. За-


това, отсега нататък тези, които имат Жени,
нека бъдат, като че нямат, и онези, които пла-
чат
като че не плачат, които се радват
като че не се радват, които купуват като
че не притеЖават, и които си слуЖат със света
като че не са предадени на него, защото се-
гашното състояние на този свят преминава ."
(1. Кор. 7:29—31)

87

ТоВа, разбира се, не означаВа, че чоВек трябВа да за-


реже семейните си задължения, да изостаВи жена си
и децата си и да се Втурне да мисионерстВа. Озна-
чаВа обаче, че той не трябВа да жиВее за удоВолст-
Вията и удоВлетВорението на семейния жиВот. Той
не биВа да използва жена си и децата си като изВи-
нение за тоВа, че постаВя Христос на Второ мяс-
то.

Чарлз Стъд23 се страхуВал да не би годеницата му


да е толкоВа сВързана с него, че Господ Исус да из-
губи пърВото място В нейния жиВот. За да избегне
тоВа, той съчинил един стих, който тя да си поВ-
таря Всеки ден:

Обичам те, Исусе
Тъй скъп си Ти за мен!
По-скъп дори от Чарли

любим и скъпоценен.

Комунистите са се научили да подчиняВат семейния


си жиВот на Великата си цел да заВладеят сВета за
сбоята кауза. Гордън Лонсдейл24 е един пример за
тоВа. След като бил залоВен В Англия като руски
шпионин през 1960, полицията намерила едно писмо
от жена му и негоВия отгоВор от шест страници.
Жена му била написала: „Колко неспраВедлиВ е жи-
Вотът. Напълно разбирам, че работиш и тоВа е
тВой дълг, и ти обичаш тази работа, и я Вършиш
напълно съзнателно. Въпреки тоВа разумът ми е ня-

как си no женски ограничен и страдам ужасно. Пиши


ми колко ме обичаш и може би ще се почуВстВам
по-добре."

От сВоя страна Лонсдейл бил отгоВорил: „Всичко,


което ще кажа, е че имам само един жиВот и той
не е лесен. Искам да го изжиВея така, че когато пог-
ледна назад, да не се срамуВам от начина, по който
съм го изжиВял. ... Скоро стаВам на трийсет и де-
Вет. Мислиш ли, че ми остаВа още много?"25.

Времето е кратко", пише ПаВел, „нека ... тези, ко-


ито имат Лени, бъдат, като че нямат..."

Трагедията е, че прибързаният или непраВилен


брак често е бил оръжието на дяВола за отклоняВа-
не на младия ученик от пътя на пълно служение на
Христос. Много целеустремени пионери са пожерт-
вали пътя си на неразделено служение Върху сВатбе-
ния олтар.

Бракът може да бъде жесток Враг на изпълнение-


то на Божията Воля — Всички да чуят за Христос.
„Бракът е даден от Бога. Но когато той се преВър-
не В препятствие пред Божията Воля, с него е злоу-
потребено. Можем да посочим мнозина — мъже и
жени — които са получили ясно призВание да оти-
дат на мисионерското поле, но не са стигнали там,
защото са били задържани от близките си... Нищо,
дори и Божието благослобение на другар В жиВота,
не биВа да се изпречВа пред Божия план за жиВота
ни... Днес души умират без Христос, защото люби-
мите са Взели пърВенстбо пред Божията Воля."26

89

Вероятно безбрачието е особено полезно В случаи-


те на пионери-мисионери. „На мъЖете и Жените
от предната линия моЖе да се налоЖи да се лиша-
Ват и от най-необходимото, да не гоВорим за прия-
тните, макар и съВсем законни удоВолстбия на Жи-
Вота. Техен дълг е да понасят страдания, да бъдат
добри Войници, необременени с нещата от този Жи-
Вот, атлети без никакво излишно тегло... ТоВа е по-
бик, призвание и назначение на особена слуЖба."27

За онези, които чуят този призиб и откликнат,


ето я наградата на Христос: „Истина Ви казвам ...
Всеки, който е оставил къщи или братя, или сестри,
или баща, или майка, или Лена, или деца, или ниви за-
ради Моето име, ще получи стократно и ще наследи
вечен Живот" (Мат. 19:28а,
29)

Пресмятане на цената

Господ Исус никога не се е опитВал да примами хо-
рата към поВърхностна изпоВед на Вяра. Той не се е
стремил да приВлича много хора чрез популярни и
приятни за слушане проповеди.

Дори напротиб, когато хората са започвали да се


тълпят след Него, Той се е обръщал към тях и ги е
пресяВал, като е пропоВядВал най-строгите изискВа-
ния на ученичестВото.

90

При един такъВ случай нашият Господ предупреди


тези, които биха го последВали, да пресметнат це-
ната. Той каза:

Защото кой от Вас, когато иска да построи


кула, не сяда първо да пресметне разноските
дали ще има с какВо да я доизкара? Да не би,
като полоЖи осноВа, а не моЖе да доВърши,
Всички, които гледат, да започнат да му се
присмиват и да казват: Този човек започна да
строи, но не моЖа да доВърши. Или, кой цар,
който отива на Война срещу друг цар, няма да
седне първо да се посъветва моЖе ли с десет
хиляди да се противопостави на онзи, който
идва срещу него с двадесет хиляди? Иначе, дока-
то другият е още далеч, изпраща посланици да
иска условия за мир." (Лука 14:28—32)

Тук Той сраВняВа ЖиВота на християнина със стро-


ително предприятие и с Война.

Пълна глупост е да се започне строеЖ на кула, каз-


Ва Той, ако не сме сигурни, че имаме достатъчно
средстВа да я довършим. В противен случай недо-
Вършеният строеЖ ще остане като паметник на
нашата липса на предВидлиВост.

Колко Вярно! Едно е да Вземем решение за Хрис-


тос под Въздействие на горещите емоции на някоя
масоВа еВангелизация. Но съВсем друго е да се отре-
чеш от себе си, да носиш кръста си Всеки ден и да
следбаш Христос. Макар че не ни струВа нищо да

91

станем християни, доста скъпо струВа да бъдем


последователни ученици, ходещи по пътя на Жерт-
Вата, отделянето и страданието заради Христос.
Едно е да започнем християнското състезание доб-
ре, но съВсем друго е да се бъхтиш В него ден след
ден, В хубаВо и лошо Време, В благополучие и В беда,
В радост и В скръб.

НаблюдаВа ни един критичен сВят. По някакъВ


странен инстинкт той знае, че християнският Жи-
Вот изискВа Всичко или нищо. Когато Вшкда истин-
ски християнин, той моЖе да се подиграва, да се
присмиВа и да го мрази, но Вътрешно има дълбоко
уВаЖение към чоВека, който се предал безрезервно
на Христос. Но когато ВиЖда полу-християнин, той
изпитВа към него само презрение. Той го подиграва с
думите: „Този започна да строи, но не моЖа да дои-
зкара! Голям шум Вдигна, когато поВярВа, но сега не
е по-различен от Всички нас. Тръгна с голяма ско-
рост, а сега едба се Влачи."

ЗатоВа Спасителят казВа: „По-добре да беше


пресметнал цената!"

Втората Му илюстрация представя един Владе-


тел, който трябВа да обяВи Война на друг. Не би ли
било разумно най-напред да прецени дали с десетхи-
лядната си армия моЖе да излезе срещу армия, наб-
рояВаща дба пъти повече? Колко абсурдно би било
пърВо да обяВи Война, а после да праВи сметки, кога-
то армиите Вече настъпват една срещу друга.
Единственото, което би му останало тогаВа, е да



Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница