Уилиям Макдоналд Истинско следване на Христос
Изтегляне 0.84 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Не поЖела Той
92 разВее бяло знаме u ga изпрати посланици, които, пълзейки робски В праха, да искат услоВия за мир. Сравнението на християнския ЖиВот с Война не е преуВеличение. Има ги Жестоките ВрагоВе — сВе- тът, плътта и дяВолът. Има обезсърчения, проли- Ване на кръВ и страдания. Има дълги изтощителни часоВе на бдение В очакВане на сбетлината на деня. Има сълзи, теЖък труд и изпитания. И Всеки ден — смърт. Всеки, който си поставя за цел да следВа Христос, трябВа да помни Гетсимания, ГаВата и Голгота. И след това трябВа да пресметне цената. Тя е или аб- солютно посвещение на Христос, или хленчеща ка- питулация с целия позор и униЖение, които тя озна- чава. С тези две илюстрации Господ Исус предупреди слушателите Си да не Вземат импулсиВни решения да станат Негови ученици. ТоВа, което Той би могъл да им обещае, са гонения, страдания и скърби. Те трябВа пърВо да пресметнат цената. А какВа е цената? СледВащият стих даВа отгоВора: И така, ако някой от Вас не се отрече от Всич- ко, което има, не мозке да бъде Мой ученик. (Лука 14:33) Цената е „Всичко" — Всичко, което чоВек има и е. Така беше за самия Спасител. Не моЖе да бъде по- малко и за онези, които ще Го последват. Ако Този, който беше неизразимо богат, доброволно стана 93 беден, възмоЖно ли е НегоВите ученици да спечелят наградата по по-еВтин начин? След тоВа Господ Исус заключи беседата Си със следните думи: „Добро нещо е солта, но ако самата сол обезсо- лее, с какво ще се подправи? Тя не струва нито за земята, нито за тор; а я изхвърлят навън." (Лука 14:34) В библейски Времена хората изглеЖда не са имали чиста сол, каквато имаме ние днес. Тяхната сол е съдърЖала различни примеси, като например пясък и др. Било е възмоЖно солта да изгуби солеността си; тоВа, което е оставало, е било безвкусно и безпо- лезно. Не е било ВъзмоЖно да се използВа нито като сол, нито за наторяВане. Понякога е била използба- на, за да се праВят пътеки. Така че „тя вече за нищо не става, освен да се изхвърли навън и да се тъпче от хората"(Мат. 5:13) ПрилоЖението на тази илюстрация е ясно. Има една глаВна цел на същестВуВането на християнина — да прослаВи Бога с един ЖиВот, който е изцяло поЖертВан за Него. Християнинът моЖе да изгуби Вкуса си, като събира съкровища на земята, гршкей- ки се за собстВеното си удобство и удоболстВие, опитВайки се да си създаде име В сбета, като про- даВа ЖиВота и талантите си на недостойния сВят. Ако Вярващият пропусне главната цел на същест- вуването си, той пропуска всичко. Той не е „нито 94 полезен, нито красиВ". НегоВата съдба е като безв- кусната сол да бъде тъпкан от хорските крака — чрез техните подигравки и презрение. Последните думи са следните: „Който има уши да слуша, нека слуша." Много често след теЖки думи нашият Господ доба-
Сянката на мъченичеството Когато чоВек е истински посветен на Исус Хрис- тос, изглежда че за него не е Важно дали жиВее, или умира. Важното е само Господ да бъде прослаВен. Когато четете „Триумфът на Джон и Бети Стам"28, ще забележите нещо, което се поВтаря през цялата книга — „...Христос да бъде ВъзВеличен В тялото ми —било чрез Живот, или чрез смърт". (Фи- лип. 1:20) Същият nogmekcm се откриВа и В писанията на Джим Елиът. Още като студент В Уийтън Ко- лидж, той пише: „ГотоВ съм да умра за аука-индиа- нците" По друго Време той пише: „Отче, Вземи жи- Вота ми — да, кръВта ми, ако желаеш; нека ТВоят огън ги погълне. Те не са мои, за да ги пазя. Вземи ги, Госпди, Вземи Всичко. Излей жиВота ми като жерт- Вен дар за сВета. КръВта има стойност само когато се излиба Върху ТВоя олтар." Изглежда, че много от героите на Вярата са дос- тигнали същото ниВо В отношенията си с Бога. Те са осъзнали, че „ако Житното зърно не падне В земя- та и не умре, то си остава самотно, но ако умре, 96 дава много плод." (Йоан 12:24) И me са били готоВи да станат тоВа Житно зърно. Спасителят е учел СВоите ученици точно на тоВа разбиране: „Защото, който иска да спаси живо- та си, ще го изгуби; а който изгуби живота си заради Мен — той ще го спаси." (Лука 9:24) Колкото побече размишляваме за тоВа, толкоВа по-разумно ни се струВа то. ПърВо, нашият ЖиВот и без тоВа не е наша собс- тВеност. Той принадлежи на Онзи, който ни купи с цената на СВоята безценна кръВ. МоЖем ли егоис- тично да стискаме за себе си нещо, което принадле- Жи на друг? Чарлз Стъд е дал за себе си такъВ от- гобор: „Знаех, че Исус е умрял за мен, но изобщо не раз- бирах, че ако Той е умрял за мен, аз вече не при- надлежа на себе си. Изкупление означава да бъдеш откупен обратно, така че или трябваше да ста- на крадец, като задържам това, което не е мое, или в противен случай трябваше да предам всич- ко на Него. Когато осъзнах, че Исус Христос е умрял за мен, вече не ми се вюкдаше тежко да се откажа от всичко заради Него." Второ, Всички ние и без тоВа ще умрем, ако меЖ- дуВременно Господ не дойде. По-голяма трагедия ли е да умреш В слуЖба на Царя, отколкото като поре- ден номер В статистиката за злополуки? Не е ли бил праВ ДЖим Елиът, като е казал: „Не е глупак 97 онзи, който gaBa оноВа, което не моЖе да задърЖи, за да получи оноВа, което не моЖе да изгуби"? Трето, тбърде логично е, че ако Господ Исус умря за нас, най-малкото, което бихме могли да напра- Вим, е и ние да умрем за Него. Ако слугата не е по- горен от господаря си, какВо праВо имаме ние да Влезем В небето по по-приятен начин от Него? ТоВа разсъждение е накарало ДЖон Стъд да каЖе: „Ако Исус Христос е Бог и е умрял за мен, тогаВа няма ЖертВа, която е прекалено голяма, за да я направя за Него" И последно, престъпление е да стискаме ЖиВота си, когато чрез смелото му ЖертВане би могло да се излее Вечно благословение Върху нашите блиЖни. Хо- рата нерядко дабат ЖиВота си В интерес на някак- Ви медицински изследвания. Други рискуват ЖиВота си, за да спасят любимите си хора от горящи сгра- ди. Мнозина други умират В битки, защитавайки страната си от ВраЖески сили. Колко според нас струба ЖиВотът на чобека? Вюкдам душите им — на хората край мене: оковани завоеватели, поробени царе. Втренчени с празни очи в своите въЖделения, съдърЖащи външното са/по — на смъртта синове. 98 Непоноаьп копнакме Връхлита с Вълнение, разтърсва ме, ломи като тромпетен зов — Да ги спася! Да изгоря за тяхното спасение, Живота си да дам, за Жертва съм готов! У. X. Майърс Не от Всекиго се изискВа да даде жиВота си като мъченик. Кладата, куршумът, гилотината са запа- зени за малцина избрани. Но Всеки от нас трябВа да има духа на мъченик, реВността на мъченик, Всеот- дайността на мъченик. Всеки от нас може да ЖиВее като онези, които Вече са пожертВали сВоя жиВот за Христос. Дали съм болен, или здрав, с кръст теЛък или със корона, Дсьги съм мълния, или дъга — захвърлям тяло и душа: За Бога да ги преора. Наградите на истинския ученик ЖиВот, изцяло предаден на Господ Исус, има сВоя- та дълбока Вътрешна награда. В следването на 99 Христос има радост и удоВлешборение, които са ЖиВотът В най-истинския смисъл. Спасителят не ВеднъЖ е казбал: „Който изгуби jkuBoma си заради Мен, той ще го намери."'Този НегоВ израз се, среща В четирите еВангелия по-често от почти Всичко, което е гоборил. (Вж. Мат. 10:39, 16:25, Марк 8:35, Лука 9:24, 17:33, Йоан 12:25.) Защо се поВтаря толкоВа често? Не е ли защото изтък- Ва един от най-фундаменталните принципи на хрис- тиянския ЖиВот — че ЖиВот, стискан за себе си, е ЖиВот изгубен, а ЖиВот, поЖертВан за Него, е Жи- Вот намерен, спасен, прекрасен, Вечен? ПолоВинчатото християнство моЖе да Ви осигу- ри само едно мизерно същестбубане. Да бъдеш го- тоВ на Всичко за Него е най-сигурният начин да се радВаш на БоЖието най-добро. Да бъдеш истински ученик означаВа да си роб на Исус Христос и да откриеш, че слуЖбата за Него е съвършената сВобода. СВободата се крие В стъп- ката да каЖеш: „Обичам Господаря си. Няма да си изляза свободен." Истинският ученик не затъВа В дребни занимания и Временни неща. Той се занимаВа с Вечното и, как- то Хъдсън Тейлър, се наслаЖдаВа на лукса да има съВсем малко неща, за които да се гриЖи. Той е като непознат, и Все пак добре познат. Ма- кар и непрекъснато умиращ, той Все пак ЖиВее. На- казВан е, но не е умъртвен. НаскърбяВан, но Винаги 100
радостен. Макар u беден, npaBu другите богати. Той няма нищо, но притеЖаВа Всичко. (2. Кор. 6:9, 10) И както моЖе да се каЖе, че ЖиВотът на истин- ския ученик е ЖиВотът с най-голямо духоВно удоВ- летВорение В този сВят, със същата сигурност моЖе и да се каЖе, че тоВа е ЖиВотът, който ще бъде най-богато награден В идВащия сВят. „Защото Човешкият Син ще дойде в славата на Своя Отец със Своите ангели; и тогава ще отплати на всекиго спо- ред делата му." (Матей 16:27) ЗатоВа истински блаЖен и през бремето, и ВъВ Вечността е онзи чобек, който моЖе да каЖе заед- но с Бордън Йелски: „Господи Исусе, свалям ръцете си от кормилото на ЖиВота си. Седни Ти на негоВия престол. Промени ме, очисти ме и ме използвай по СВоята Воля!" 101
Не поЖела Той „Не поЖела Той никой да погине"! Исус слезе от славата, от трона Си; за света ни, паднал и изгубен, се смили; И от любов на кръста Сам изля Живота Си! Погиващи, погиващи! Отчаяни вървят ... сърца прекършени, товарът ги препъва... Кой ще им покаЖе спасителния път? И кой ще ги привдигне нататък да пътуват? „Не поЖела Той никой да погине"! Затуй облече като нас скръбта и болката; Дойде да търси и спаси погиналото; превързва рани, бърше съ/гзи бликнали. Погиващи, погиващи! Отмина Жетвата! Жетварите са малко, а близо е нощта. Отиваш ли? — Исус те вика, чуваш ли? ти трябва да спасяваш погиващи души! За удоволствия намира ни се време, а колко малко ни остава за Христа. Ти даваш на света, за грюки, суетене, а не на робите — храна и свобода. Погиващи, погиващи! Чуй ги как викат: КаЖете ни, ни молят, за Спасителя Исус! Ах, уморени сме от теЖкото си бреме, сълзи на скръб очите ни мъглят. 102
„Не пожела Той никой да погине"! Последвахме Те, как можем да живеем бездейно покрай някоя погиваща душа? Да нямаме ни помощ, ни сърце за нея? Погиващи, погиващи! — Нима ще сме спокойни? Прости ни, о, Учителю! И пак ни вдъхнови! От светското измий ни: да можем да живеем за вечните Ти стойности — и вярно, и достойно. Люси Р. Майер 103
БелеЖки:
4. „Men of His Right Hand," THE WITNESS MAGAZINE, January, 1961.
104
105 Истинският ученик на Христос е без гри- жата да си спечели приятели, без надеж- дата или копнежа по светските блага, безчувствен към светските загуби, без грижа за живота си, без страх от смъртта. Той е човек без положение, без звание, без родина. Човек, завладян от една ми- съл — благовестието на Христос. Човек, преследващ една-единствена цел — Бо- жията слава. Глупак, дори доволен от това да бъде считан за глупак заради Христос. Наречете го ентусиаст, дърдорко, или каквото и да е друго странно определе- ние, което светът може да му даде. Но нека бъде странен. В момента, в който го нарекат търговец, собственик, гражда- нин, богаташ, светски човек, дори човек на здравия разум, с характера му вече е свършено... Читателю, в ръцете си държиш въглен, който може да запали твоето и много дру- ги сърца за истинско следване на Хрис- тос. Готов ли си да гориш за Божията слава? 71-~\ Каталог: bulgarian -> williammacdonald williammacdonald -> Уилиям макдоналд о м williammacdonald -> Уилиям макдоналд к о новия williammacdonald -> Уилиям макдоналд к о г нови williammacdonald -> Clv уилиям Макдоналд Забравената запобед: „Бъдете сВети! Изтегляне 0.84 Mb. Сподели с приятели:
|