Уилиям макдоналд к о г нови



страница1/77
Дата17.09.2016
Размер13.9 Mb.
#9990
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   77
УИЛИЯМ МАКДОНАЛД

К О Г

НОВИ
cLv

Уилиям Макдоналд

Коментар
на Нобия ЗаВет

Том 2
Деяния - 2 Коринтяни

Издателстбо ВЕРЕН
п. к. 91. София 1408

dv

Christliche


Literatur-Verbreitung e.V.

Postfach 110135.33661 Bielefeld

© 1989 by William Macdonald

Оригинално заглавие: Believer's Bible Commentary - New Testament

© на българското издание 1994

CLV • Christliche Literatur-Verbreitung

Postfach 1101 35 • 33661 Bielefeld

Превод от английски: Екатерина АбадЖиева

Предпечатна подготовка: Издателство ВЕРЕН

п. к. 91, София 1408

Корица: Dieter Otten, Berneustadt

Типография: Graphischer Grossbetrieb Possneck

ISBN 3-89397-347-8

СъдърЖание

Съдържание

Съкращения 7

Деянията на апостолите 9

Въведение 9

Схема на изложението 11

Коментар 11



Молитвата в Деянията на апостолите 17

Домашната църква и полуцърковните организации 28

Християните и властта 41

Допълнителни белеЖки върху кръщението на вярващите 51

СлуЖението на „обикновения"християнин 53

Мисионерската стратегия 74

Самостоятелността на местната църква 79

Божественото водителство 82

Чудесата 84

Нетрадиционните амвони 90

Посланието на Деянията 121

Крайни белеЖки 126

Библиография 130

Посланието на Яков 131

Въведение 131

Схема на изложението 133

Коментар 133



Десетте БоЖии заповеди 145

БоЖественото изцеление . 165

Крайни белеЖки 170

Библиография 172

Първото послание на Петър 173

Схема на излоЖението 175

Коментар 176

Дрехите на християнина 199

Кръщението 207

Крайни белеЖки 220

Библиография 222

Второто послание на Петър 223

Въведение 223

Схема на излоЖението 225

Коментар 225

Крайни белеЖки 249

Библиография 249



Първото послание на Йоан 251

Въведение 251

Схема на излоЖението 253

Коментар 253



Смъртният грях 272

Крайни белеЖки 275



5

Съдържание

Библиография 276

Второто послание на Йоан 277

Въведение 277

Схема на излоЖението 278

Коментар 278

Крайни белеЖки 282

Библиография 282



Третото послание на Йоан 283

Въведение 283

Схема на излоЖението 284

Коментар 284

Крайни белеЖки 287

Библиография 287



Посланието на Юда 289

Въведение 289

Схема на излоЖението 292

Коментар 292

Крайни белеЖки 302

Библиография 304



Посланието към Римляните 305

Въведение •. . Л 305

Схема на излоЖението 307

Коментар 307



Езичниците, които никога не са чули евангелието 314

Екскурс върху греха 323

Божественият суверенитет и човешката отговорност 357

Крайни белеЖки 395

Библиография 398

Първото послание на апостол Павел към коринтяните 399

Въведение 399

Схема на излоЖението 400

Коментар 401

Крайни белеЖки 487

Библиография 489



Второто послание на апостол Павел към коринтяните 491

Въведение .491

Схема на излоЖението 493

Коментар 494

Крайни белеЖки 559

Библиография 560

Съкращения


Съкращения на заглавията на книгите от Стария Завет

Е


Бит.

Битие

Изх.

Изход

Лев.

Левит

Чие.

Числа

Второзак.

Второзаконие

Ис. НаВ.

Исус Набиев

Съд.

Съдии

Рут

Рут

1Царе

1 Книга на Царете

2 Царе

2 Книга на Царете

ЗЦаре

3 Книга на Царете

4 Царе

4 Книга на Царете

1Лет.

1 Книга на Летописите

2Лет.

2 Книга на Летописите

Ездра

Ездра

Неем.

Неемия

Ест.

Естир

Йов

Йов

Пс.

Псалми

Пр.

Притчи

'klrndiiiAuna uci "idi^iQniio



Мат.

V* ЬКрШЦсНил Hd idcAdDUH

Евангелие от Матей



Марко

Евангелие от Марко

Лука

Евангелие от Лука

Йоан

Евангелие от Йоан

Деян.

Деянията на апостолите

Як.

Послание Яковово

1 Петр.

1 Послание на Петър

2 Петр.

2 Послание на Петър

1 Йоан

1 Послание на Йоан

2 Йоан

2 Послание на Йоан

ЗЙоан

3 Послание на Йоан

Юда

Послание на Юда

Римл.

Послание към Римляните

IKop.

1 Поел. към Коринтяните


кл. Еклисиаст

Пес. Песен на Песните

Ис. Исая

Ер. Еремия

Плач. Плачът на Еремия

Езек. Езекиил

Дан. Даниил

Ос. Осия


Йоил Йоил

Ам. Амос


АВ. Абдий

Йона Йона

Мих. Михей

Наум Наум

АВак. АВакум

Соф. Софония

Агей Агей

Зах. Захария

Мал. Малахия

2 Кор. 2 Поел. към Коришпяните

Гал. Послание към Галатяните

Еф. Послание към Ефесяните

фил. Послание към филипяните

Кол. Послание към Колосяните



  1. Сол. 1 Послание към Солунците

  2. Сол. 2 Послание към Солунците




  1. Тим. 1 Послание към Тимотей

  2. Тим. 2 Послание към Тимотей
    Turn Послание към Turn
    филим. Послание към филимон
    Е8р. Послание към Евреите
    Откр. Откровението на Йоан

Съкращения на различните версии, преводи и парафразирани
издания на Библията

АСПБ Американски стандартен превод на Библията

НБфУГ Номерирана Библия от ф. У. Грант
НПБДЖНД Нов превод на Библията от ДЖон Нелсън Дарби



Съкращения

ПБДжБф Парафразирана Библия от Дж. Б. Филипс

ПБКДж ПреВод на Библията от Кинг Джеймс

РПБКУ Разширен преВод на Библията от Кенет Уест

ЖБ Живата Библия

НАСПБ Нов американски стандартен превод на Библията

НАБ НоВа английска Библия

НМПБ Нов международен превод на Библията

НИПБКДж Ново издание на превода на Библията от Кинг Джеймс

РИСПБ Ревизирано издание на стандартния превод на Библията

РИ(А) Ревизирано издание (Англия)

Деяния на апостолите

Христос е целта, църквата е средството,
а Духът е силата."

У. Греъм СкродЖи



Въведение

I. Уникално място в Канона

Деянията на апостолите е единствена-


та боговдъхновена история на църквата.
Освен това тя е първата и единствена
история на църквата, съставена от пър-
воизточници, която описва началото на
вярата. Всички останали истории на
църквата черпят информация от тази
книга на Лука, като само прибавят някое
и друго предание (а често пъти и много
предположения!). Без тази книга ние бих-
ме били загубени. Непосредственото
преминаване от разказа за Живота на на-
шия Господ в Евангелията към разказа за.
последвалите го събития 6 Посланията
щеше да бъде за нас един огромен скок.
Ние нямаше да имаме отговор на таки-
ва въпроси, като: „Кои са събранията,
към които са адресирани тези Посла-
ния?" и „Откъде са се появили те?" Дея-
нията ни дават отговор на тези и на
много други въпроси. Те представляват
не само един мост меЖду Живота на
Христос и Христовия Живот, на който
ни учат Посланията, но също така и ед-
на меЖдинна връзка меЖду 1одеизма и
християнството, меЖду закона и благо-
датта. В това се състои и една от най-
големите трудности при тълкуването
на Деянията - постепенното разширя-
ване на хоризонта от малкото еврейско
двиЖение в Ерусалим до една световна
вяра, навлязла вече в самата столица на
империята.

II. Авторство

Почти всички изследователи са на мне-


ние, че авторът на Евангелието от Лу-

ка и авторът на Деянията на апостоли-


те са едно и също лице. И ако третото
Евангелие е написано от Лука, то и Дея-
нията са написани също от него (виЖте
Въведението към Лука).

Страничните доказателства, които
подкрепят авторството на Лука, са ран-
ни, сериозни и широкоразпространени.
Антимарковският пролог към Лука
(около 160-180 год.), Мураторианският
Канон (около 170-200 год.) и ранните
църковни отци Иреней, Климент от
Александрия, Тертулиан и Ориген са на
едно мнение по отношение на авторст-
вото на Деянията и смятат, че то при-
надлеЖи на Лука. Същото твърдят и
всички следващи писатели в църковната
история, вклк>чително и такива автори-
тети като Евсевий и ДЖером.

Вътрешните доказателства в самите


Деяния за авторството на Лука са три.
В началото на книгата авторът изрич-
но споменава една по-ранна своя работа,
също написана до Теофил. Лука 1:1-4 ни
показват, че това, за което говори ав-
торът на Деянията тук, е третото
Евангелие. Стилът, съчувственото от-
ношение, езикът, застъпническите мо-
менти и много други малки подробности
показват, че двете книги са написани на-
истина от един човек. Ако Евангелието
от Лука не трябваше да бъде заедно с
другите три Евангелия, двете книги не-
съмнено щяха да вървят заедно също
както Първо и Второ Послание към ко-
ринтяните.

От друга страна, текстът на Деяни-


ята ни показва съвсем ясно, че авторът
е бил спътник на Павел. Това моЖе да се
види в известните пасаЖи, където авто-
рът говори в 1 л. мн. ч. (16:10-17; 20:5;
21:18; 27:1; 28:1-16), което означава, че ав-


Деяния

торът е очевидец на събитията, за кои-
то разказва. Опитите на скептиците да
обяснят тези пасаЖи като „белетрис-
тичен похВат" не са много убедителни.
Ако те са били добавени само за да нап-
равят книгата по-автентична, защо то-
гава се използват толкова рядко и тол-
кова изкусно - и защо не е дадено никак-
во име на това „аз", което се подразби-
ра от местоимението „ние"?

И последно, ако елиминираме всички


спътници на Павел, споменати в 3 л. eg.
ч., а така също и неговите другари, за ко-
ито се знае, че не са били заедно с него по
време на събитията, описани в 1 л. мн. ч.,
единственият човек, който остава, е
Лука.

III. Датиране

Докато датата на написването на пове-


чето ноВозаветни книги няма някакво
особено значение, датата на написване-
то на Деянията е особено ваЖна, тъй ка-
то тя е една книга на историята на цър-
квата, и при това първата.

За времето на написването на Деяни-


ята са предложени три дати, при две от
които авторството на Лука се приема,
а при едната се отхвърля:

  1. Датата от втори век изклк>чва ав-
    торството на Лука, тъй като той ед-
    ва ли е Живял по-късно от 80 или 85 год.
    сл. Хр. И макар някои (либерални) аВ-
    тори да смятат, че авторът е изпол-
    звал Йосифовата Antiquities (написана
    около 93 год. сл. Хр.), паралелите, кои-
    то те правят относно Тевда (Деян.
    5:36), не си съвпадат, а приликите
    изобщо не са толкова големи.

  2. Според едно общо поддърЖано мнение
    Лука е написал Евангелието и Деяния-
    та някъде в периода меЖду 70 и 80 го-
    дина. Това означава, че Лука е могъл да
    използва данни от Евангелието на
    Марко в своето Евангелие (вероятно
    от около 60-те години).

  3. Според третото предполоЖение Лу-
    ка е завършил написването на Деяния-
    та скоро след събитията, с които за-

вършва самата книга - по време на
първото затваряне на ПаВел В Рим.
ВъзмаЖно е Лука да е възнамерявал да
напише една трета книга (което обаче
не е било БоЖията воля) и затова да не е
споменал разрушителните събития (за
християните) от 63 и 70 год. сл. Хр. Из-
пускането и на следните по-ваЖни съби-
тия също предполага една по-ранна да-
та: Жестокото преследване на христи-
яните от Нерон в Италия след изгаряне-
то на Рим (64 год.), Войната меЖду евре-
ите и Рим (66-70 год.), мъченичеството
на Петър и ПаВел (късните 60 год.) и
най-мъчителното събитие за евреите и
еврейските християни - разрушението
на Ерусалим. Най-вероятно Лука е напи-
сал Деянията, докато Павел е бил в зат-
вора В Рим - около 62 или 63 год. сл. Хр.

TV. Предмет на Деянията и теми

Деянията на апостолите е една книга,


пълна с Живот и действие. В нея ние виЖ-
даме как работи Светият Дух, как обра-
зува църквата, как я изпълва със сила и
как разширява нейния обхват. Тя предс-
тавлява един величествен разказ за то-
ва как суверенният Дух използва най-не-
вероятни средства, за да преодолее най-
уЖасни препятствия; как Той прилага
най-нетрадиционни методи, за да получи
най-удивителни резултати.

Деянията продълЖаВат повествува-


нието там, където го завършват Еван-
гелията, след което - чрез едни бързи и
драматични описания - ни пренасят през
ранните и бурни години на младата, то-
ку-що родена църква. Това е един разказ
за големия преходен период, през който
новозаветната църква сваля от себе си
покрова на 1одеизма и се изявява като ед-
но ново общество, в което logeume и
езичниците стават едно в Христос. По-
ради тази причина Деянията са наречени
много уместно „Времето на отбиване-
то на Исаак".

Всеки, който чете тази книга, не мо-


Же да не почувства духовното възвися-
ване, което винаги присъства там, къде-

10


Деяния 1

mo действа Бог. Едновременно с това не
моЖе да не почувства и напреЖението,
което винаги съпътства противодейс-
твието и пречките, които поставят
грехът и Сатана.

В първите дванадесет глави централ-


но място заема апостол Петър, който
дръзновено проповядва на народа на Из-
раел. От 13 глава нататък на преден
план излиза апостол Павел като един

ревностен, вдъхновен и неуморим апос-


тол сред езичниците.

Деянията покриват един период от


около тридесет и три години. ДЖ. Б. Фи-
липс казва, че в човешката история ня-
ма друг такъв период, в който „такава
малка група от обикновени хора да е раз-
търсила света толкова дълбоко, че вра-
говете им да каЖат със сълзи на очи, че
тези хора „са обърнали света наопаки".1


Схема на изложението

I. Църквата в Ерусалим (1-7 гл.)

A. Обещанието на възкръсналия Гос-
под за Духа (1:1-5)

Б. Поръчението, което възнасящият


се Господ дава на учениците Си (1:6-

И)

B. Учениците чакат в Ерусалим в мо-


литва (1:12-26)

Г. Денят на Петдесетница и раЖдане-


то на църквата (2:1-47).

Д. Изцелението на куция мъЖ и обвине-


нието на Петър към Израел (3:1-26).

Е. Преследването и растеЖът на цър-


квата (4:1-7:60).

II. Църквата в Юдея и Самария (8:1-


9:31)

A. СлуЖението на Филип в Самария


(8:1-25)

Б. Филип и етиопският евнух (8:26-40)

B. Обръщението на Савел от Tape (9:1-
31)

III. Църквата до края на земята (9:32-


28:31)

A. Петър проповядва евангелието на


езичниците (9:32-11:18)

Б. Създаването на църквата в Антио-


хия (11:19-30).

B. Преследването на вярващите от


Ирод u неговата смърт (12:1-23)

Г. Първото мисионерско пътешест-


вие на Павел: Галатия (12:24-14:28)

Д. Съвещанието в Ерусалим (15:1-35)

Е. Второто мисионерско пътешест-
вие на Павел: Мала Азия и Гърция
(15:36-18:22)

Ж. Третото мисионерско пътешест-


вие на Павел: Мала Азия и Гърция
(18:23-21:26)

3. Арестуването на Павел и неговото


разпитване (21:27-26:32)

И. Пътуването на Павел go Рим и кора-


бокрушението (27:1-28:16)

Й. Животът на Павел под домашен


арест и свидетелстването му пред
logeume в Рим (28:17-31)


Коментар

I. Църквата в Ерусалим (1-7 гл.)

А. Обещанието на възкръсналия Гос-
под за Духа (1:1-5)


1:1 Книгата Деянията на апостолите
започва с едно напомняне. Лука, възлкзбе-
ният лекар, е написал вече на Теофил ед-

на първа „повест" (която ние познаваме


като Евангелието от Лука), където в
последните стихове му е казал, че непос-
редствено преди възнесението Си Гос-
под Исус е обещал на Своите ученици, че
те ще бъдат кръстени със Светия Дух
(Лука 24:48-52).

Сега Лука му напомня за това вълнува-


що обещание, тъй като възнамерява да
продълЖи своя разказ именно с него. То-
зи момент е едно много подходящо нача-

11


Деяния 1

ло на неговата книга, тъй като това
обещание за Духа съдърЖа в зародиш
всички духовни победи, за които разказ-
ват Деянията на апостолите. Лука пи-
ше за Евангелието си като за своята
първа повест или книга. В нея той е за-
писал всичко, което Исус е започнал да
върши и да учи. В Деянията той разказ-
ва за това, което Исус е продълЖил да
върши и да учи чрез Светия Дух след
Своето възнесение.

ЗабелеЖете, че слуЖението на Господ


вклк>чва и вършене, и поучение. Това не е
една суха доктрина без каквито и да би-
ло задълЖения, нито теория без никаква
практика. Спасителят е Живото свиде-
телство за това, което е поучавал. Той
е вършел на практика това, което е про-
повядвал.

1:2 Теофил ще си спомни, че първата


книга на Лука завършва с разказа за въз-
несението на Спасителя и с неЖните
наставления на Господ към единадесет-
те апостоли преди Неговото възнесе-
ние.

1:3 През четиридесетте дни от Него-


вото възкресение до възнесението Си
Господ се е явявал неколкократно на
Своите ученици, като им е представял
възмоЖно най-верните доказателства
за възкресението на Своето тяло (вЖ.
Йоан 20:19-26; 21:1-14).

През това време Той им е говорил и за




Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   77




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница