Указания №2 Идентифициране на водните обекти



страница1/3
Дата22.10.2018
Размер321.5 Kb.
  1   2   3



ОСП на РДВ Указания №2

Идентифициране на водните обекти

ОБЩА СТРАТЕГИЯ ЗА ПРИЛАГАНЕ НА РАМКОВАТА ДИРЕКТИВА ЗА ВОДИТЕ (2000/60/EО)
Указания № 2
Идентифициране на водните обекти
Разработени от работна група по водни обекти

Отказване от права:

Този технически документ е разработен посредством съвместна програма включваща Европейската комисия, всички страни членки на Европейския съюз, присъединяващите се страни, Норвегия и други заинтересовани страни и неправителствени организации. Документът трябва да се приема като представящ позиция на неформален консенсус по въпроса за най-добрите практики, постигнат от всички страни. Въпреки това, документът не представя непременно официалната, формална позиция, на която и да е от страните. Поради това, гледните точки изразени в него не представят непременно гледните точки на Европейската комисия.
Европа Дайрект представлява услуга, която ви помага да получите отговори на въпросите си за Европейския съюз

Нов безплатен телефонен номер:

00 800 6 7 8 9 10 11
Голямо количество допълнителна информация за Европейския съюз може да се намери в интернет.
До нея може да се получи достъп чрез страницата на Европейския съюз (http://europa.eu.int).
Люксембург: Служба за официални публикации на Европейските общности, 2003 г.

ISBN 92-894-5122-X

ISSN 1725-1087

© European Communities, 2003

Reproduction is authorised provided the source is acknowledged.


Предисловие

Страните членки на ЕС, Норвегия и Европейската комисия разработиха съвместно Обща стратегия за подкрепа прилагането на Директива 2000/60/EО, която установява рамка за действие на Общността относно прилагането на политиката за водите (наричана по-долу Обща стратегия за прилагане (ОСП) на Рамковата директива за водите (РДВ). Основната цел на тази стратегия е да се осигури последователно и хармонично прилагане на настоящата Директива. Акцентът е върху методологическите въпроси свързани с общото разбиране на техническите и научни заключения от Рамковата директива за водите.


Една от основните краткосрочни цели на стратегията е разработването на практически Указания за различните практически проблеми свързани с Директивата, които не са законово задължаващи. Тези Указания са насочени към онези експерти, които пряко или косвено прилагат Рамковата директива за водите в речните басейни. Поради това, структурата, представянето и терминологията са пригодени така, че да отговарят на нуждите на тези експерти, а официалният законодателен език се избягва винаги когато е възможно.
В контекста на гореспоменатата стратегия, Европейската комисия (Генерална дирекция „Околна среда”, Част Б.1) бе поканена да създаде неформален процес за изработването на проект за хоризонтално Ръководство за прилагането на термина „воден обект”, който е дефиниран в Директивата. Този термин е от съществено значение за няколко аспекта от прилагането на Директивата, като типология, отправни условия, класификация на състоянието и мониторинга.
През март 2002 г. бе сформирана проекто-група и първата проектостратегия бе обсъдена на срещата на групата за стратегическо координиране през април 2002 г. и срещата на групата на държавните представители на водните басейни за страните през юни 2002 г. След срещата във Валенсия, членовете на групата за стратегическо координиране бяха поканени да коментират проектостратегията на два пъти, като преработените версии бяха представяни на всяка среща на групата. Нещо повече, Експертният консултативен съвет (ЕКС) по подземните води обсъди и допринесе на два пъти за онзи раздел от документа, който разглежда пречистването на подземните води.
Благодарение на активния и конструктивен принос на всички експерти участващи в проекто-групата, ЕКС по подземните води и групата за стратегическо координиране, последният вариант на хоризонталните Указания за „Водните обекти” бе представен на срещата в Копенхаген, където държавните представители на водните обекти достигнаха до следните заключения:
Ние, държавните представители на водните обекти на страните от Европейския Съюз, Норвегия, Швейцария и страните кандидатки за членство в Европейския Съюз, внимателно прегледахме и одобрихме тези Указания по време на нашата неофициална среща под председателството на Кралство Дания в Копенхаген (на 21/22 ноември 2002 г.). Бихме искали да благодарим на участниците в работната група и по-специално на ръководителите от Генерална дирекция „Околна среда” към Европейската комисия, за изготвянето на този документ.
Силно вярваме, че този и други документи с указания разработени по Общата стратегия за прилагане на Рамковата директива за водите, ще играят ключова роля в процеса на нейното прилагане.
Настоящите Указания представляват работен документ, който се нуждае от постоянен принос и усъвършенстване посредством внасянето на нови приложения и опит, натрупани във всички страни от и отвъд Европейския Съюз. Въпреки това сме съгласни настоящият документ да бъде публично достъпен в настоящата си форма, за да бъде представен на широката общественост като основа за напредъка на постоянната работа по прилагането на Директивата.
Нещо повече, ние приветстваме онези доброволци, които се посветиха на тестването и ратифицирането на този и други документи, част от така наречените пилотни проекти за речни басейни из цяла Европа през 2003 г. и 2004 г., за осигуряването на практическата приложимост на Указанията.
Освен това, ние се ангажираме да оценяваме и решаваме при възникване на необходимост от преразглеждане на настоящия документ, след провеждане на пилотните тестове и първия опит придобит в първоначалните етапи от прилагането.”

СЪДЪРЖАНИЕ Стр.
ПРЕДИСЛОВИЕ...........................................................................................................................................2
1 УВОД..........................................................................................................................................................5
1.1 Причини за създаването на Указанията ..............................................................................................5

1.2 Цел на Указанията.... .............................................................................................................................5

1.3 Структура на Указанията...................................................................................................................... 5
2 ПРИЧИНИ .................................................................................................................................................6
2.1 Цел на идентифицирането на „ВОДНИТЕ обекти ................................................................................6

2.2 ГРАФИК И УСЪВЪРШЕСТВАНЕ ИДЕНТИФИЦИРАНЕТО НА ВОДНИТЕ обекти.................................................... 8


3 СПЕЦИФИЧНИ УКАЗАНИЯ ЗА ПОВЪРХНОСТНИТЕ ВОДНИ ОБЕКТИ........................................... 9
3.1 ДЕФИНИЦИЯ ЗА ПОВЪРХНОСТЕН ВОДЕН ОБЕКТ.......................................................................................... 9

3.2 Техническо тълкуване на самостоятелен и значим елемент............................................... 9



3.2.1 Самостоятелен елемент................................................................................................... 9

3.2.2 Категории повърхностни води......................................................................................... 10

3.2.3 Типология. .......................................................................................................................... 10

3.2.4 Физически характеристики разграничаващи самостоятелните и значими елементи.......................................................................................................................................10

3.2.5 Изкуствени и силно модифицирани и водни обекти.......................................................11

3.2.6 Обобщение.......................................................................................................................... 12

3.3 Други критерии за разграничаването на повърхностните водни обекти.......................................12



3.3.1 Критерии за състоянието ............................................................................................... 13

3.3.2 Защитени територии....................................................................................................... 14

3.4 Предложен процес за практическото прилагане на термина повърхностен воден обект............ 15

3.5 Малки елементи повърхностни води................................................................................................. 16

3.6 Компоненти на „повърхностния воден обект” и влажните зони...................................................... 18


4 Специфични Указания за подземни водни обекти.............................................................................18

4.1 Дефиниции ...........................................................................................................................................18

4.2 Водоносни слоеве............................................................................................................................... 19

4.2.1 Значителен приток........................................................................................................................ 19

4.2.2 Черпене на значителни количества подземни води................................................................... 20

4.3 Очертаване на подземни водни обекти...... ......................................................................................21



4.3.1 Геоложки граници ............................................................................................................................22

4.3.2 Други хидроложки граници..............................................................................................................22

4.3.3 Вземане под внимание на разликите в състоянието.................................................................22

4.4 Горни и долни граници към подземните водни обекти ....................................................................... 23

4.5 Причисляване към райони на речни басейни....................................................................................24

4.6 Целени мерки в рамките на подземните водни обекти....................................................................24

4.7 Предложен процес за практическото прилагане на термина подземен воден обект................... 25

5 Натрупване на водни обекти............................................................................................................. 26

ПРИЛОЖЕНИЕ I БЕЛЕЖКИ..................................................................................................................... 27

ПРИЛОЖЕНИЕ II СПИСЪК С ЧЛЕНОВЕТЕ ОТ ПРОЕКТОГРУПАТА.................................................. 28

1 Увод

1.1 Причини за създаването на Указанията
Рамковата директива за водите (2000/60/EО) представлява подробна част от законодателството и наред с друго определя ясни качествени цели относно политиката за водите в Европа. За да се осъществи успешното прилагане на Директивата, и съблюдаването на проверката на качествените й цели, понятието „водни обекти” е въведено като ключова единица, с която са свързани редица изисквания на Директивата.

Няколко от работните групи за Общата стратегия по прилагане на Рамковата директива за водите (2000/60/EО) помолиха за хоризонтални Указания от Европейската комисия относно тълкуването и прилагането на термина воден обект. Работните групи поискаха Указанията, за да може те да им помогнат в подготовката на собствените им Указания за проблеми като отправни условия (ОСП на РДВ Указания № 10) и междинно калибриране (ОСП НА РДВ Указания № 8).


В допълнение към това, няколко страни членки допринесоха към дискусиите върху използването на термина воден обект, в резултат на което бяха разработени няколко документа. Те са изброени в Приложението към настоящия документ, и могат да се намерят в електронен формат в системата CIRCA от РДВ. Тези дискусии разкриха, че сред страните членки съществуват няколко различни гледни точки относно тълкуването на термина воден обект, а следователно и практическото му прилагане.

1.2 Цел на указанията
Целта на настоящите Указания е въз основа на тези дискусии да бъдат разработени общо разбиране на дефиницията за воден обект и специфични практически предложения за идентифицирането на водни обекти, съгласно Рамковата директива за водите.
1.3 Структура на указанията
Следващият раздел, който е посветен на причините за създаването на Указанията, включва общи за повърхностните и подземните води проблеми. Въпреки това, изискванията на Директивата за характеризиране, а също и целите й спрямо повърхностните водни обекти и подземните водни обекти, са различни. Тези разлики засягат начина, по който трябва да бъдат идентифицирани съответните водни обекти. Ето защо, Указанията са разделени на два основни раздела. Раздел 3 предоставя указания за прилагането на термина повърхностен воден обект. Раздел 4 предоставя указания за прилагането на термина подземен воден обект.

Всеки раздел е структуриран така, че да описва използваните принципи и йерархичен процес за подразделянето на районите на речните басейни на водни обекти. Основните стъпки в предложените йерархии са обобщени във фиг. 7 и фиг. 11.




Внимавайте! Методологията от настоящите Указания трябва да се адаптира към регионалните и национални условия.

Указанията предлагат цялостен прагматичен подход. Поради разнородните обстоятелства в Европейския Съюз, страните членки могат да прилагат тези указания много гъвкаво в отговор на проблеми, които са различни за всеки един воден басейн. Поради това, предложените Указания трябва да се приспособят към специфичните обстоятелства.
След казаното трябва да е ясно, че идентифицирането на водните обекти трябва да бъде последователно и координирано в района на речния басейн. И по-специално, международните райони на речни басейни трябва да разработят общи подходи за целия речен басейн.
2 Причини
2.1 Цел на идентифицирането на „водните обекти”

Рамковата директива за водите покрива всички водни басейни, в това число и вътрешните води (повърхностни и подземни води) и преходните и крайбрежни води до една морска миля (а при химическото състояние и териториалните води, които могат да се простират до 12 морски мили) от териториалната базисна линия на страната члена, независимо от размера и характеристиките1.


За целите на прилагането на настоящата директива, тази съвкупност от води се приписва на географските или административни единици, и по-специално на речния басейн, района с басейново управление, и водния обект2. Нещо повече, подземните води и пространството от крайбрежни води трябва да принадлежат към речен басейн (райони на речни басейни).
Докато речният басейн представлява географската територия свързана с хидроложката система, районите на речните басейни трябва да бъдат посочени от страните членки, в съответствие с Директивата, като основна единица за управление на речни басейни3.
Една от ключовите цели на Директивата е да се предотврати по-нататъшното влошаване на водите, и да се защити и подсили състоянието на водните екосистеми, и във връзка с нуждите на техните води – и сухоземните екосистеми и влажните зони непосредствено зависещи от водните екосистеми. Успехът на Директивата при постигането на това й намерение и свързаните с него цели ще бъде измерено основно посредством състоянието на „водните обекти ”. Поради това, „водните обекти” представляват единици, които ще се използват за отчетност и оценка на спазването на основните екологични цели на Директивата. Въпреки това, трябва да се подчертае, че идентифицирането на „воден обект” представлява средство, а не цел само по себе си.
Водният обект” трябва да бъде ясна под-единица в речния басейн (район), за която трябва да се отнасят екологичните цели на Директивата. Поради това, основната цел на определянето на „водните обекти” е да се осигури точното описание на състоянието на водите и да може то да бъде сравнено с екологичните цели4.
Трябва да е ясно, че идентифицирането на водните обекти е базирано преди всичко на географските и хидроложки фактори. Въпреки това, идентифицирането и последващата класификация на водните обекти трябва да предоставят достатъчно точно описание на тази формулирана географска територия, за да може целите на Директивата да бъдат недвусмислено сравнени. Причината е, че екологичните цели на Директивата, и мерките необходими за тяхното постигане, се отнасят за „водните обекти”. Основен параметър за описание в този контекст е „състоянието” на тези обекти. Ако водните обекти бъдат идентифицирани по начин, който не позволява точното описание на състоянието на водните екосистеми, страните членки няма да могат да приложат правилно целите на Директивата (фиг. 1). В същото време , за да се намали административната тежест трябва да се избягва безкрайно подразделяне на водните обекти, особено ако това не води до никаква цел що се отнася до правилното прилагане на Директивата. Нещо повече, при определени обстоятелства натрупването на водни обекти може да допринесе за намаляването на безсмислената административна тежест, особено при по-малките водни обекти (ср. Глава 5).

Внимавайте! Директивата само изисква под-разделяне при повърхностните и подземните води за ясното, последователното и ефективно прилагане на целите й. Подразделянето на повърхностните и подземни води на все по-малки и по-малки водни обекти, без да подпомага постигането на тази цел трябва да бъде избягвано.
Фигура 1:
Висок статус

Натрупване според Натрупване според най-лошия статус средния статус


Добър статус (синя стрелка) (синя стрелка)
● Без защита от влошаване ● Без защита от влошаване

за части от реката с за части от реката с висок

висок статус статус
● Без защита за частите от ● Не се изисква възстановя-

реката с висок и добър статус ване за части от реката с

при прилагане на понижаване до умерен статус

умерен статус


Умерен статус

Несъответстващ воден обект 1 Несъответстващ воден обект 2




Фигура 1: Илюстриране на последиците за целите Директивата ако „водните обекти” не предоставят точно описание на състоянието на повърхностните води.
2.2 График и усъвършенстване идентифицирането на водните обекти
Идентифицирането на водните обекти трябва да бъде повтарящ се и непрекъснат процес. Водните обекти, които страните членки трябва да идентифицират до 22-ри декември 2004 г.5 и да докладват на Комисията до 22-ри март 2005 г.6 ще бъдат само първа стъпка. Където е необходимо, идентифицирането на водните обекти трябва да бъде проверено и усъвършенствано в периода преди публикуването на всеки план за управление на речен басейн.
Директивата изисква от страните членки да идентифицират „водните обекти” като част от анализа на характеристиките на районите на речните басейни5. Първият такъв анализ трябва да бъде завършен до 22-ри декември 2004 г. Анализът трябва да бъде разгледан и където е необходимо допълнен до 22-ри декември 2013 г., а след това осъвременяван на всеки шест години.
Въпреки това, идентифицирането на водните обекти, което ще осигури точно описание на състоянието на повърхностните и подземни води ще изисква информация от анализите и преразглежданията по Чл. 5 и мониторинговите програми по Чл. 8. Част от необходимата информация няма да бъде налична преди 2004 г. Информацията, която е на разположение може да бъде осъвременявана и обогатявана в периода преди публикуването на всеки план за управление на речните басейни.
Явно е, че за първите планове за управление на водни басейни, всички водни басейни трябва да се присъединят към водни обекти, а тяхното състояние трябва да бъде описано7. Въпреки това, може да се изисква практически подход, по-специално за голям брой чисти води в отдалечени региони където може да се демонстрира, че не съществува голям натиск (вижте и Раздел 5).
В заключение, етапите на проверяване и усъвършенстване на идентифицирането на водните обекти трябва да бъдат предвидени в процеса на прилагане на Директивата.
3 Специфични указания за повърхностите водни обекти
3.1 Дефиниция за повърхностен воден обект
Чл. 2.10 от Директивата предоставя следната дефиниция за повърхностни водни обекти:
Повърхностен воден обект” означава самостоятелен и значим елемент от повърхностните води като езеро, водоем, поток, река или канал, преходни води или пространство крайбрежни води.
Приложението на дефиницията изисква подразделянето на повърхностните води8 в речния басейн (райони9) на „самостоятелни и значими елементи”. Въпреки че са дадени примери за такива елементи („като езеро, водоем, поток, река или канал“), Директивата не предоставя ясни указания как да бъдат определени елементите, които трябва да бъдат считани за „самостоятелни и значими”, и поради това „водни обекти”. Например, не се конкретизира как да се определят част от река, поток или канал, които представляват самостоятелен и значим елемент”.
Употребата на термините „самостоятелен и значим” в дефиницията за „повърхностен воден обект” означава, че „водните обекти” не са произволни подразделения на райони с басейново управление. Всеки воден обект трябва да бъде идентифициран на базата на неговата „самостоятелност и значимост” в контекста на целите на Директивата, намеренията и изискванията й.
3.2 Техническо тълкуване на самостоятелен и значим елемент
Общи съображения във връзка с дефиницията и изискванията за характеризиране на повърхностните водни обекти10 установяват редица специфични изисквания свързани с определянето на самостоятелни и значими елементи. Те представят и определена йерархия, която трябва да бъде в процеса на определяне. Те са обобщени в следващите параграфи.
3.2.1 Самостоятелен елемент
За да бъде един повърхностен воден обект самостоятелен елемент на повърхностни води, те не трябва да се препокриват едни с друг или да бъдат съставяни от елементи на повърхностни води, които не са съседни.
Явно е, че водните обекти трябва да са самостоятелни и в същото време значими, и че елементът на самостоятелност сам по себе си не е достатъчен. Нещо повече, съображенията относно съвкупността от водни обекти може да не се прилагат при определени обстоятелства, и по-специално за малки „водни обекти” (ср. Глава 5).
3.2.2 Категории повърхностни води
Един повърхностен воден обект не трябва да бъде разделян между различни категории повърхностни води (реки11, езера12, преходни води13 и крайбрежни води14). Той трябва да бъде от една или друга категория15. Границата на воден обект може да бъде определена там където се „срещат” две различни категории (Фиг. 2).

Воден обект 3 Част от река


Воден обект 2 Езеро
Воден обект 1 Част от река
Каталог: docs -> Zakoni -> EURukovodstva
EURukovodstva -> Рамкова директива за водите (2000/60/ЕС) Ръководство №1 Икономиката и околната среда
EURukovodstva -> 1. обхват на насоките
EURukovodstva -> Наръчник №10 реки и езера – типология, изходни условия и системи за класификация
EURukovodstva -> На рамкова директива за водите (2000/60/ЕС) Ръководство №3 Анализ на натиска и въздействията
EURukovodstva -> Ръководство №8 Публично участие във връзка с Рамковата директива за водите
EURukovodstva -> Доклад 2009 025 обща стратегия за прилагане на рамковата директива за водите
EURukovodstva -> Доклад 2009 040 обща стратегия за прилагане на рамковата директива за водите (2000/60/ЕС)
EURukovodstva -> Доклад 2009 030 обща стратегия за изпълнение на рамковата директива за водите (2000/60/ЕО)


Поделитесь с Вашими друзьями:
  1   2   3


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница