Указания №2 Идентифициране на водните обекти
Изтегляне 321.5 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- 4.3 Очертаване на подземни водни обекти
- 4.3.2 Други хидроложки граници
- 4.3.3 Вземане под внимание на разликите в състоянието
- Въпреки това, водните обекти трябва да бъдат фиксирани поне за всеки един етап от плана .
- Водоносен слой Замърсен подземен воден обект (напр. намиращ се под град)
- Фигура 10: Подразделяне на водоносни слоеве на подземни водни обекти посредством използването на водни граници 4.4 Горни и долни граници към подземните водни обекти
- 4.5 Причисляване към райони на речни басейни
- 4.7 Предложен процес за практическото прилагане на термина подземен воден обект
- Непрекъснато, постоянно усъвършенстване като се Не Да използва информацията от характеризирането от При- ложение
- 5 Натрупване на водни обекти
- ПРИЛОЖЕНИЕ II СПИСЪК С ЧЛЕНОВЕТЕ НА ПРОЕКТОГРУПАТА
Фигура 9: Дефиницията за водоносен слой дадена от Директивата налага зачитането на два критерия, при определяне дали геоложката страта се окачествява като водоносен слой или не. Ако е отговорено на едния от двата критерия, стратата ще представлява водоносен слой или водоносни слоеве. На практика, критериите означават, че от почти всички подземни води в Общността се очаква да бъдат във водоносни слоеве. 4.3 Очертаване на подземни водни обекти Дефиницията на Директивата за термина подземни водни обекти не предоставя категорични Указания за това как те да бъдат очертани. Очертаването на подземни водни обекти трябва да осигурява постигането на съответните цели на Директивата. Това не означава, че един подземен воден обект трябва да бъде очертан така, че да е хомогенен по отношение на естествените си характеристики, или концентрациите на замърсителите или нивото на изменения в него. Въпреки това, обектите трябва да бъдат очертани по начин, който дава възможност за точното описване на количественото и химическото състояние на подземните води. Очертаването на подземните водни обекти трябва да осигурява надеждността на оценката на количественото състояние41. При някои обстоятелства, количественото състояние може да бъде определено посредством използването на дългосрочни мониторингови данни. В други случаи, оценката на наличните ресурси подземни води ще изисква изчисляването на водния баланс (вижте ОСП на РДВ Указания № 7– Глава 4). Очертаването на подземни водни обекти по начин, при който преминаването на приток подземни води от един подземен воден обект към друг (а) е толкова незначително, че може да бъде пренебрегнато при изчисленията на водния баланс; или (б) може да бъде изчислено със задоволителна точност, ще улесни оценката на количественото състояние. Страните членки трябва да вземат предвид конкретните характеристики на водоносните си слоеве при очертаването на подземните си водни обекти. Например, характеристиките на притока на някои геоложки страти като карст и твърда земя, са много по-сложни и трудни за предсказване от други. Поради това, очертаването на водните обекти трябва да бъде считано за повтарящ се процес, ставащ все по-точен със времето до достигането на степента необходима за съответното оценяне и управляване на рисковете, които стоят пред постигането на целите на Директивата. Може да се окаже, че има значителен приток между стратите с много различни характеристики (напр. карст и твърда земя). Отличителните качества на тези различни страти може да означават, че те изискват различни подходи на управление за постигане целите на Директивата. В тези случаи, страните членки може да искат да очертаят границите на водните обекти, които съвпадат с границите между стратите. Като направят това, те ще предотвратят излагането на риск на способността си да оценят количественото състояние. 4.3.1 Геоложки граници Като се има предвид гореспоменатото, началната точка за идентифициране на географските граници на подземните водни обекти трябва да бъдат географските граници на притока, освен ако описанието на състоянието и ефективното постигане на екологичните цели на Директивата за подземните води не изискват подразделянето на по-малки подземни водни обекти. 4.3.2 Други хидроложки граници Подразделянията на един водоносен слой или водоносните слоеве, които не могат да бъдат базирани на геоложки граници, трябва да бъдат първоначално базирани на максимални подземни води, или където е необходимо, на лиините на подземните водни притоци (Фиг. 10). 4.3.3 Вземане под внимание на разликите в състоянието Целите за подземните водни обекти и изискваните за тяхното постигане мерки зависят от конкретното състояние на обектите. Обектите трябва да бъдат участък от един химикал и едно и също количествено състояние, които могат да бъдат характеризирани и управлявани, за да позволят ефективното постигане на целите на Директивата. Основните промени в състоянието на подземните води трябва да се вземат под внимание при очертаването на границите на подземните водни обекти, за да се осигури доколкото е практично, получаването на точното описание на състоянието на подземните води. Поради това, страните членки трябва да вземат предвид необходимостта от осигуряване надеждното оценяне на качественото състояние на подземните води (вижте Раздел 2). Когато състоянието е сравнително еднакво, тогава може да се очертаят по-големи обекти подземни води. Когато разликите в състоянието са намалени по време на етапа на планиране, страните членки може да комбинират подразделените подземни води с едно и също състояние, за целите на последващите етапи от планирането. Въпреки това, водните обекти трябва да бъдат фиксирани поне за всеки един етап от плана. Първоначално, страните членки няма да разполагат с достатъчно информация за точното определяне на състоянието на подземните води. Следователно, особено през периода преди публикуването на първия план за управление на речни басейни, може да е подходящо като индикатор на състоянието да се използва анализа на натиска и въздействието42. С подобряването на разбирането за състоянието, границите на подземните водни обекти трябва да бъдат преразглеждани като част от анализите изисквани по Чл. 5 преди публикуването на всеки план за управление на речни басейни. Напълно възможно е подземните води във водоносните слоеве да бъдат постепенно подразделяни на все по-малки и по-малки единици като по този начин се създадат значителни логистични тежести. Въпреки това, не е възможно да се определи универсално приложима линия, под която подразделянето да е неуместно. Степента на подразделяне на подземните води на подземни водни обекти е въпрос, който се решава от страните членки, въз основа на определени характеристики на техните райони на речни басейни. При вземането на такива решения ще бъде необходимо страните членки да балансират изискванията за съответното описание на състоянието на подземните води, като е необходимо да избягва фрагментирането на водоносните слоеве до получаването на неуправляем брой водни обекти. Водоносен слой Замърсен подземен воден обект (напр. намиращ се под град) Повърхностен воден обект 1 Повърхностен воден обект 2 Повърхностен воден обект 3 Подземен воден обект 1 Подземен воден обект 2 Подземен воден обект 3 ● Добро състояние ● Лошо състояние, поради ● Добро състояние въздействие върху подземен воден обект 2 ▬ Геоложки граници към водоносния слой → Линия подземни водни притоци 1. Промяната в състоянието на подземните води сигнализира необходимостта от подразделяне на водоносния слой или водоносните слоеве 2. Подземни водни обекти очертани от геоложки или водни граници, за да се улесни класификацията на количественото състояние. Фигура 10: Подразделяне на водоносни слоеве на подземни водни обекти посредством използването на водни граници 4.4 Горни и долни граници към подземните водни обекти Подземните водни обекти трябва да бъдат очертани в три измерения43. Дълбочината на подземните води в рамките на един водоносен слой, или водоносни слоеве, която трябва да бъде защитена, и когато е необходимо подсилена, посредством включване в подземен воден обект, трябва да зависи от рисковете, на които са изложени целите на Директивата. Този въпрос се решава от страните членки въз основа на оценките им на характеристиките на подземните води и рисковете, на които са изложени целите на Директивата44. Трябва да се отбележи, че целта „предпазване или ограничаване” [Чл. 4.1(б)(i)] важи за всички подземни води, без значение дали те са идентифицирани като част от подземен воден обект или не. Въпреки че по-голямата част от натиска ще окаже влияние върху съответните незначителни компоненти подземен воден приток, дълбоките подземни водни притоци може все още да са важни за повърхностните екосистеми – дори и това да бъде през дълъг период от време. Промените върху подземните водни притоци намиращи се на дълбочина предизвикани от човешката дейност, могат да окажат влияние върху плитките подземни води, а по този начин потенциално и върху химичното и екологично качество на свързаните повърхностни екосистеми. Намиращите се на дълбочина подземни води също може да са важен източник на питейна вода или вода за други употреби. Въпреки това, от страните членки не се очаква да идентифицират дълбоките подземни води като водни обекти, когато тези подземни води (a) не могат да повлияят необратимо повърхностните екосистеми; (б) не се използват за извличане на подземни води; (в) не са подходящи за предоставяне на питейна вода заради естествените си качества или защото извличането им би било технически невъзможно или непропорционално скъпо; и (г) не могат да изложат на риск постигането на която и да е друга свързана цел. Дефинициите на Директивата за водоносен слой и подземен воден обект (вижте Раздел 4.1 позволяват идентифицирането на подземните водни обекти или (a) отделно в рамките на различни страти покриващи се една други във вертикална развнина, или (б) като един подземен воден обект, който обхваща различните страти. Тази гъвкавост дава възможност на страните членки да възприемат най-ефективните средства за постигането на целите на Директивата, като се имат предвид характеристиките на техните водоносни слоеве и натиска, на който са подложени. Например, където има големи разлики в състоянието на подземните води в страта на различни дълбочини, тогава може да е подходящо да се идентифицират различни подземни водни обекти (напр. един върху друг), за да се осигури точното описване на състоянието на подземните води, и правилното постигане на целите на Директивата. Подобни критерии трябва да бъдат прилагани при идентифицирането на горни и долни граници на подземните водни обекти що се отнася до географските граници (Раздел 4.3). С други думи, за да се улесни оценката на количественото състояние, горните и долните граници трябва да бъдат първо геоложки и чак след това хидроложки граници, като линии на приток. 4.5 Причисляване към райони на речни басейни Подземните водни обекти трябва да бъдат причислявани към районите на речни басейни45. 4.6 Целени мерки в рамките на подземните водни обекти Анализите предприети съгласно Чл. 5 и Приложение II от Директивата (вижте ОСП на РДВ Указания № 3 - ЗАПЕЧАТВАНЕ), и допълнени от информацията получена от мониторинговите програми установени по Чл. 8 (вижте ОСП на РДВ Указания № 7 - мониторинг) ще идентифицират онези обекти, които са изложени на риск да не постигнат целите на Директивата поради специфичен натиск. Тази информация, заедно с идентифицирането на Защитените територии по Чл. 6, ще даде възможност на страните членки да целят мерки за оказване на правилния натиск в точните части на техните подземни водни обекти. За да се подпомогне това, страните членки може да установят зони, в рамките на които да се изискват конкретни мерки за постигането на целите на Директивата. Например, Чл. 7 показва, че страните членки могат да създадат охранителни зони за подпомагане защитата на водите предназначени на консумиране от хората46. 4.7 Предложен процес за практическото прилагане на термина подземен воден обект Фигура 11 предлага повтарящ се, йерархичен процес за идентифицирането на подземни водни обекти въз основа на принципите описани в настоящите Указания. Идентифициране на (Водоносният слой представ- водоносни слоеве лява геоложка страта, която предоставя значим приток към повърхностните екосистеми и/или позволява извличане на значими количества подземни води) Условно идентифициране въз основа на геоложките граници към притока Може ли състоянието (Състоянието на подземните на подземните води води зависи отчасти от ефек- да бъде точно описано та от промените върху качес- по тази скала? твото им и нивата на повърх- ностните екосистеми)
Подразделяне като се използват:
Фигура 11: Обобщение на предложения йерархичен подход за идентифицирането на подземните водни обекти 5 Натрупване на водни обекти Повърхностните водни обекти или подземните водни обекти могат да бъдат групирани за целите на оценката на риска от непостигане на целите поставени от Чл. 4 (натиск и въздействия)(вижте ОСП на РДВ Указания № 3)47. Те могат да бъдат групирани и за целите на мониторинг, отчетност и управление, където мониторинга на достатъчно показателни или представителни водни обекти от подгрупите повърхностни или подземни водни обекти, осигурява приемливо ниво на доверие и точност на резултатите от мониторинга, и в частност класификацията на състоянието на водните обекти. Вижте ОСП на РДВ Указания № 748.) Ясно е, че за целите на управлението на речните басейни, може да бъде полезно водните обекти да се обединят. Първите практически индикации предполагат, че такова обединяване ще бъде неминуемо тогава когато става въпрос за докладване пред Европейската комисия. В същото време, няма критерии за това дали, и кога, едно такова обединяване е приемливо. Когато граничещи елементи повърхностни води в границите на един тип са от едно и също състояние, тяхното комбиниране в един единствен воден обект ще предостави точно описание на състоянието на повърхностните води. В допълнение, това обединяване ще трябва да се прилага по един прозрачен начин въз основата на ясни критерии приети на ниво район на речен басейн. Възможно е да се наложи да се обсъдят и доразвият повече подробности за това дали и как да се обединят водните обекти за целите на докладването, в контекста на Експертния консултативен съвет за докладването. Междувременно се препоръчва да се обърне специално внимание на този проблем при тестването на Указанията, т.е. в пилотните речни бесейни. Приложение I БЕЛЕЖКИ WFD CIS Guidance Document No. 3 (Dec 2002). Analysis of Pressures and Impacts. Published by the Directorate General Environment of the European Commission, Brussels, ISBN No. 92-894-5123-8, ISSN No. 1725-1087. WFD CIS Guidance Document No. 5 (Jan 2003). Transitional and Coastal Waters, Typology, Reference Conditions and Classification Systems. Published by the Directorate General Environment of the European Commission, Brussels, ISBN No. 92-894-5125-4, ISSN No. 1725-1087. WFD CIS Guidance Document No. 6 (Dec 2002). Towards a Guidance on establishment of the intercalibration network and the process on the intercalibration exercise. Published by the Directorate General Environment of the European Commission, Brussels, ISBN No. 92-894-5126-2, ISSN No. 1725-1087. WFD CIS Guidance Document No. 7 (Jan 2003). Monitoring under the Water Framework Directive. Published by the Directorate General Environment of the European Commission, Brussels, ISBN No. 92-894-5127-0, ISSN No. 1725-1087. WFD CIS Guidance Document No. 8 (Dec 2002). Public Participation in relation to the Water Framework Directive. Published by the Directorate General Environment of the European Commission, Brussels, ISBN No. 92-894-5128-9, ISSN No. 1725-1087. WFD CIS Guidance Document No. 10 (April 2003). Rivers and Lakes – Typology, Reference Conditions and Classification Systems. Published by the Directorate General Environment of the European Commission, Brussels, ISBN No. 92-894-5614-0, ISSN No. 1725-1087. ПРИЛОЖЕНИЕ II СПИСЪК С ЧЛЕНОВЕТЕ НА ПРОЕКТОГРУПАТА
1 Член 2 (1) (2) и (3) 2 Член 2 (13), (15), (10), и (12) съответно 3 Член 2 (15) 4 Оценка състоянието на водните обекти ще бъде изисквана с цел оценяне на вероятността да не бъде отговорено на изискванията за екологичните качествени цели определени в Чл. 4 [Чл. 5; Приложение II 1.5 & 2]. Състоянието на водните обекти трябва да се класифицира с помощта на информацията получена от мониторинговите програми [Чл. 8, Приложение V 1.3, 2.2 & 2.4]. Състоянието на водните обекти трябва да се докладва в ръководните планове за управление на речните басейни [Чл. 13, Приложение VII] и когато е необходимо, да се изготвят мерки [Чл. 11, Приложение VI]. 5 Чл. 5, Приложение II 1.1 & 2 6 Чл. 15.2 7 ср. ОСП на РДВ Указания №7 8 Чл. 2.1 9 Чл. 3.1 10 Приложение II 1 11 Член 2.4 12 Член 2.5 13 Член 2.6 14 Член 2.7 15 Приложение II 1.1(i) 16 ОСП Работни групи 2.3 и 2.4 разработват Указания за прилагането на системи типологии (ОСП на РДВ Указания № 10 и № 5) 17 Приложение II 1.1 (ii) 18 ОСП Работна група 2.2 разработва подробни Указания за идентифицирането и класифицирането на силно модифицирани водни обекти (ОСП на РДВ Указания № 4) 19 Член 2.9 20 Приложение II 1.1 (i) 21 Член 4.3 23 РДВ ОСП Указания № 5, 6, 7 и 10 предоставят Указания за класификацията на екологичното състояние и мониторинга 24 Член 6,7 и Приложение IV 25 Член 4.1 (в) 26 Приложение V, точка 1.3.5 27 Приложение II 1.5 28 Чл. 8 29 Чл. 1 30 Приложение II 1.2 31 Приложение II 1.2.1 32 Приложение II 1.2.2 33 Целите на приоритетите на Чл. 4.1 (а)(iii) важат за всички повърхностни води без значение дали са идентифицирани като повърхностни водни обекти или не. 34 Приложение V 1.1 и Приложение V 1.2 35 Чл. 4.1 (б)(i) 36 Чл. 4.1 (б)(ii) 37 Чл. 4.1 (б)(i) 38 Чл. 4.1 (б)(iii) 39 Чл. 1 (а) 40 Приложение V 2.1.2 и 2.3.2 41 Приложение V 2.1.2. Количественото състояние изисква оценката на наличните ресурси подземни води (Чл. 2.27). Това изисква изчисляване на водния баланс 42 Чл. 5 и Приложение II (2) 43 Напр. Приложение II 2.2 44 Чл. 5 и Приложение II 2 45 Чл. 3.1 46 Чл. 7.3 47 Приложение II 1.5р 2.1 и 2.2 48 Приложение V 1.3, 2.2 и 2.4 Каталог: docs -> Zakoni -> EURukovodstva EURukovodstva -> Рамкова директива за водите (2000/60/ЕС) Ръководство №1 Икономиката и околната среда EURukovodstva -> 1. обхват на насоките EURukovodstva -> Наръчник №10 реки и езера – типология, изходни условия и системи за класификация EURukovodstva -> На рамкова директива за водите (2000/60/ЕС) Ръководство №3 Анализ на натиска и въздействията EURukovodstva -> Ръководство №8 Публично участие във връзка с Рамковата директива за водите EURukovodstva -> Доклад 2009 025 обща стратегия за прилагане на рамковата директива за водите EURukovodstva -> Доклад 2009 040 обща стратегия за прилагане на рамковата директива за водите (2000/60/ЕС) EURukovodstva -> Доклад 2009 030 обща стратегия за изпълнение на рамковата директива за водите (2000/60/ЕО) Изтегляне 321.5 Kb. Сподели с приятели:
|