Целта на това приложение е единствено да разгледа в най-общ план оценяването и оповестяването по справедлива стойност съгласно различни рамки за финансово отчитане като предварителна информация и контекст.
Различните рамки за финансово отчитане изискват или допускат разнообразие на начините за оценяване и оповестяване по справедлива стойност във финансовите отчети. Също така те варират и по отношение на обхвата на насоките, които предоставят относно базата за оценяване на активите и пасивите или свързаните с това оповестявания. Някои рамки за финансово отчитане дават подробно предписани насоки, други само общи, а трети - не дават никакви насоки. В допълнение, съществуват и определени практики, специфични за конкретни отрасли, за оценяване и оповестяване по справедлива стойност.
Определенията за справедлива стойност могат да се различават в различните рамки за финансово отчитане, или за различните активи, пасиви или оповестявания в рамките на конкретна рамка. Например Международен счетоводен стандарт (МСС) 3933дефинира справедливата стойност като „сумата, за която даден актив може да бъде разменен или пасив уреден между информирани и желаещи страни в справедлива и непринудителна сделка помежду им”. Концепцията за справедливата стойност обичайно предполага текуща сделка, а не уреждане към някаква минала или бъдеща дата. Съответно процесът на оценяване по справедлива стойност би представлявал търсене на очаквана цена, по която тази сделка може да се осъществи. В допълнение, различните рамки за финансово отчитане могат да използват такива термини, като: „специфична за предприятието стойност”, „стойност в употреба” или други подобни термини, но въпреки това могат да попадат в рамките на концепцията за справедлива стойност в този МОС.
Рамките за финансово отчитане могат да разглеждат промените в оценяването по справедлива стойност, които възникват с течение на времето, по различни начини. Например дадена рамка за финансово отчитане може да изисква промените в оценяването по справедлива стойност на дадени активи или пасиви да бъдат отразени директно в собствения капитал, докато тези промени биха могли да се отразяват в доходите съгласно друга рамка. При някои рамки определянето дали да се използва счетоводно отчитане по справедлива стойност или как то да бъде прилагано, се влияе от намерението на ръководството да възприеме определен курс на действие във връзка с конкретния актив или пасив.
Различните рамки за финансово отчитане могат да изискват определено оценяване и оповестяване по справедлива стойност във финансовия отчет, и да предписват или допускат това в различна степен. Рамката за финансово отчитане може:
да предписва изисквания към оценяването, представянето и оповестяването на определена информация, включена във финансовия отчет, или на информация, оповестена в пояснителните приложения към финансовия отчет, или представена като допълнителна информация;
да допуска определено оценяване при използването на справедливи стойности по преценка на предприятието или само когато са изпълнени определени критерии;
да предписва конкретен метод за определяне на справедливата стойност, например, чрез използването на независима оценка или на определени методи за използване на дисконтирани парични потоци;
да допуска избора на метод за определяне на справедливата стойност измежду няколко алтернативни метода (критериите за избор могат да бъдат посочени или не в рамката за финансово отчитане); или
да не предоставя насоки за оценяването или оповестяването по справедлива стойност, различни от случаите, при които тяхното използване е очевидно от обичай или практика например практиката в даден отрасъл.
Някои рамки за финансово отчитане предполагат, че справедливата стойност може да бъде определена надеждно за определени активи или пасиви като предварително условие било то за изискването, или за допускането на оценяване или оповестяване по справедлива стойност. В някои случаи това предварително условие може да бъде заобиколено, когато актив или пасив нямат котирана пазарна цена на активен пазар и за които други методи за разумно определяне на справедливата стойност са очевидно неподходящи или неработещи. Някои рамки за финансово отчитане могат да определят йерархия на справедливи стойности, която разграничава входящата информация, използвана за достигането до справедливи стойности, вариращи от такива, които включват ясно „наблюдаема входяща информация”, базирана на котирани цени и активни пазари, до такава "ненаблюдаема входяща информация", която е свързана със собствени преценки на предприятието относно предположенията, които участниците на пазара биха използвали.
Някои рамки за финансово отчитане изискват определени конкретно посочени корекции или модификации в информацията за оценката, или други съображения, които са уникални за конкретен актив или пасив. Например отчитането на инвестиционните имоти може да изисква да бъдат направени корекции на оценената пазарна стойност, като например корекции за очаквани крайни разходи по продажбата, корекции, свързани със състоянието на имота и местоположението му, и други съображения. По подобен начин ако пазарът за конкретен актив не е активен пазар, може да се наложи публикуваните пазарни котировки да бъдат коригирани или модифицирани, за да се достигне до по-подходящ измерител на справедливата стойност. Например котираните пазарни цени могат да не са показателни за справедливата стойност, ако дейността на пазара се осъществява рядко, ако пазарът не е добре развит или ако се търгуват малки обеми от единици спрямо общия брой на търгуваните единици, които съществуват. Съответно може да се наложи тези пазарни цени да бъдат коригирани или модифицирани. За да се направят тези корекции или модификации могат да са необходими алтернативни източници на пазарна информация. Нещо повече, в някои случаи при определянето на справедливата стойност или на възможната обезценка на актив или пасив, може да се наложи да се вземе под внимание предоставеното обезпечение (например когато за определени видове дългови инвестиции е предоставено обезпечение).
В повечето рамки за финансово отчитане, които са в основата на оценяването по справедлива стойност, предварително условие е предприятието да бъде действащо предприятие, без каквото и да е намерение или необходимост да се закрива, да се съкрати съществено мащабът на дейността му или да се приеме сделка при неблагоприятни условия. Следователно в този случай справедливата стойност не би била сумата, която предприятието би получило или платило в принудителна сделка, недоброволно закриване или принудителна продажба. От друга страна, общите икономически условия или икономическите условия, специфични за дадени отрасли, могат да доведат до неликвидност в пазарното пространство, което да наложи справедливите стойности да бъдат определени над намалени цени, потенциално съществено намалени цени. Може да е необходимо обаче предприятието да вземе под внимание своето настоящо икономическо или оперативно състояние при определянето на справедливите стойности на своите активи и пасиви, ако това се предписва или допуска от неговата рамка за финансово отчитане, като тази рамка може да посочва или не конкретно как да бъде направено това. Например за определянето на справедливата стойност на даден актив може да бъде уместно вземането под внимание на план на ръководството да се освободи от този актив на ускорена база, в отговор на специфични цели на бизнеса.
Преобладаващо използване на оценяването по справедлива стойност
Оценяването и оповестяването на база справедлива стойност стават все по-широко разпространени в рамките за финансово отчитане. Справедливите стойности могат да възникнат в и да се отразят върху оформянето на финансовия отчет по редица начини, включително оценяването по справедлива стойност на:
специфични активи или пасиви, като например търгуеми ценни книжа или задължения за уреждане по финансов инструмент, рутинно или на периодична база "текущи пазарни цени".
специфични компоненти на собствения капитал, например когато се отчита признаването, оценяването и представянето на определени финансови инструменти с капиталови характеристики, като например конвертируеми облигации, които се конвертират от държателя им в обикновени акции на емитента.
специфични активи или пасиви, придобити в бизнес комбинация. Например първоначалното определяне на репутацията, при покупката на предприятие в бизнес комбинация, обикновено се базира върху оценяването по справедлива стойност на придобитите разграничими активи и пасиви, и справедливата стойност на платеното възнаграждение за тях.
специфични активи или пасиви, коригирани еднократно до справедлива стойност. Някои рамки за финансово отчитане могат да изискват използването на оценяване по справедлива стойност, за да се определи количествено корекцията на актив или група от активи като част от определянето на обезценката на актива, например тест за обезценка на репутацията, придобита в бизнес комбинация, на базата на справедливата стойност на определено оперативно предприятие или отчетна единица, стойността на които след това се разпределя между активите и пасивите на предприятието, или между групата активи и пасиви на единицата, за да се достигне до обезценената репутация като база за сравнение спрямо отчетената репутация.
обединяване на активи и пасиви. В някои ситуации, оценяването на клас или група от активи или пасиви изисква обединяването на справедливите стойности на някои от индивидуалните активи или пасиви в този клас или група. Например съгласно приложима рамка за финансово отчитане на дадено предприятие оценяването на диверсифицирания кредитен портфейл би могло да се определи на базата на справедливата стойност на някои категории заеми, образуващи портфейла.
информацията, оповестена в пояснителните приложения към финансовия отчет, или представена като допълнителна информация, но непризната в самия финансовия отчет..
1 Всички практически бележки трябва да се разглеждат заедно с МСВОИ 1000 „Общо въведение в Указанията за финансов одит на ИНТОСАЙ”.
2 МОС 315, „Идентифициране и оценяване на рисковете от съществени отклонения чрез получаване на разбиране за обекта и неговата среда".
3 МОС 330 „Одитни процедури в отговор на оценените рискове".
4 МОС 620 „Ползване на работата на експерт на одитора”
5 МСВОИ 1315 „Идентифициране и оценяване на рисковете от съществени отклонения чрез получаване на разбиране за обекта и неговата среда"
6 МОС 315 „Идентифициране и оценяване на рисковете от съществени отклонения чрез получаване на разбиране за обекта и неговата среда”.
7 МОС 330 „Одитни процедури в отговор на оценените рискове”.
8 В различните рамки за финансово отчитане могат да са приети различни определения за справедливата стойност.
9 МОС 315, параграфи 5-6 и 11-12.
10 МОС 315, параграф 25.
11 МОС 330, параграф 5.
12 МОС 330 , параграф 18.
13 МОС 230 „Одитна документация”, параграф 8-11 и А6.
14 Повечето рамки за финансово отчитане изискват включване в баланса или в отчета за приходите и разходите на позиции, които отговарят на техните критерии за признаване. Оповестяването в счетоводната политика или добавянето на пояснителни приложения към финансовия отчет не компенсира пропуска да се признаят тези позиции, включително и относно приблизителните счетоводни оценки.
15 Различните рамки за финансово отчитане могат да използват различна терминология, за да опишат приблизителните оценки към определен момент, определени по този начин.
16 МОС 315, параграф 16.
17 МОС 240 „Отговорност на одитора относно измами при одита на финансовите отчети”, параграф 32(б)(ii).
18 МОС 315, параграф 29.
19 МОС 570 „Действащо предприятие”.
20 МОС 330, параграфи 5-6.
21 МОС 560 „Последващи събития".
22 МОС 560 , параграф 6.
23 МОС 560, параграф 7.
24 МОС 330 , параграф 8.
25 МОС 300 ”Планиране на одита на финансовите отчети”, параграф 8(д).
26 МОС 220 “Контрол на качеството при одити на финансови отчети”, параграф 14.
27 МОС 620 „Ползване работата на одитен експерт”.
28 МОС 706 "Параграфи за обръщане на внимание и параграфи по други въпроси в доклада на независимия одитор".
29 МОС 450 "Оценка на отклонения, идентифицирани по време на одита"
30 МОС 705 "Модификации в становището, изразено в доклада на независимия одитор".
31МОС 700 " Формулиране на становище и докладване по финансовите отчети".
32 МОС 580 „Писмени изявления”.
33 МСС 39 „Финансови инструменти: признаване и оценяване”.
