Укротяване на опърничавата # действащи лица



страница1/21
Дата29.08.2017
Размер2.73 Mb.
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   21
Укротяване на опърничавата

# ДЕЙСТВАЩИ ЛИЦА

ЛОРД КРИСТОФЪР СЛАЙ — медникар
КРЪЧМАРКА, ПАЖ, ЛОВЦИ и СЛУГИ, ПЪТУВАЩИ АКТЬОРИ — от Увода
БАПТИСТА МИНОЛА — заможен падуански гражданин
КАТЕРИНА, БИАНКА — негови дъщери
ПЕТРУЧИО — млад веронец, жених на Катерина
ЛУЧЕНЦИО — млад пизанец, влюбен в Бианка
ГРЕМИО — стар падуански гражданин, кандидат за Бианка
ХОРТЕНЗИО — млад падуански гражданин, кандидат за Бианка
ВИНЧЕНЦИО — заможен пизански гражданин, баща на Лученцио
ТРАНИО, БИОНДЕЛО — слуги на Лученцио
ГРУМИО, КЪРТИС — слуги на Петручио
СТРАНСТВАЩ УЧИТЕЛ
ВДОВИЦА
Шивач, Шапкар, Слуги от домовете на Баптиста, Петручио и Лученцио; Страж и др.

Място на действието: графство Уорик — за Увода; Падуа и извънградският дом на Петручио.


>> УВОД
>>> ПЪРВА СЦЕНА

N Пред една кръчма сред полето.
N Влизат Кръчмарката и Слай*1.
[*1 Слай — името на главното действащо лице от Увода има смислов пълнеж — „sly“ означава на английски „хитър“.]

СЛАЙ
Аз ще те таковам тебе!

КРЪЧМАРКАТА
Пранги за теб, негоднико!

СЛАЙ
Кой е негодник ма, пачавро: Ние, Слайевци, не сме негодници! Прочети в хрониките — ние сме се заселили в Англия още с този… Ричард*2 или как беше… Завоевателя! Затова Paucas pallabris*3. Млък!


[*2 „…Ричард…“ — грешка на Слай: името на норманския барон, който през 1066 г. покорил Англия, е Вилхелм Завоевателя.]
[*3 „Paucas pallabris“ _(разв. исп.)_ — „pocas palabras“ — стига приказки!]

КРЪЧМАРКАТА


И няма да платиш за счупените чаши?

СЛАЙ
Ни петак! Хайде, къш! Вдигай си дърмите! В името на свети Джеронимо*4, върви си в студеното легло, да се сгрееш!


[*4 „В името на свети Джеронимо…“ — намек за един пасаж от „Испанската трагедия“ на Шекспировия съвременник Томас Кид — „Кой вика Джеронимо от голото легло“…]

КРЪЧМАРКАТА


Аз тебе ще те науча! Ще извикам пристава, да знаеш!

СЛАЙ
Извикай триста пристава, ако щеш! Знам какво да им кажа! Не мръдвам нито педя оттук! Нека заповядат!

N Ляга на земята и заспива.
N Ловджийски рогове. Влиза Лордът, следван от Ловци и Слуги.

ЛОРДЪТ
Нагледай кучетата! Клепоушко


е цял във пяна; нека си почине!
Разбойника пусни на тази, дето
изниско лае! Край плета видя ли
Сребристия как тутакси поведе
в следата, хем студена? Славен пес,
не го продавам и за двайсет фунта*5!
[*5 Фунт (или лира) — английска парична единица.]

ПЪРВИ ЛОВЕЦ


Звънливко, ваша милост, според мен
не е по-лош. Той първи ни насочи
към дивеча и два пъти подуши
почти студена диря. Честна дума,
това е най-доброто наше гонче!

ЛОРДЪТ
Говориш глупости! Ако Камбанка


бе бърза като него, би била
далеч по-ценна! Хайде, нахрани ги
и погрижи се хубаво за всички —
бих искал да излезем утре пак.

ПЪРВИ ЛОВЕЦ


Разбрано, ваша милост.

ЛОРДЪТ
Ха, какъв е


тоз, проснат тук? Умрял или пиян?
Я вижте диша ли?

ВТОРИ ЛОВЕЦ


Да, ваша милост.
Добре, че пивото го топли; инак
на този мраз не би могъл да спи!

ЛОРДЪТ
Натряскан скот! Лежи като шопар


в отблъскващо подобие на смърт!
Я, чувайте! Защо не си направим
със тоз пияница една шега?
Как мислите, ако очи отвори
в легло разкошно, с пръстени обсипан
и види край обилната трапеза
шпалир лакеи, няма ли беднякът
да се замае, да забрави кой е?

ПЪРВИ ЛОВЕЦ


Да, ваша милост, ще остане слисан!

ВТОРИ ЛОВЕЦ


Езика ще си глътне, ваша милост!

ЛОРДЪТ
И ще помисли, че е всичко сън


или причудица на сетивата!
Прекрасно! Занесете го веднага
в най-хубавата стая на дома ми,
доукрасете я с картини сластни
и мръсната му четина измийте,
а въздуха наоколо пропийте
със сладък дим от източни смоли
и нека музиканти да засвирят
приятна музика, когато той
очи отвори; и не смогнал още
да каже нещо, кланяйте се ниско:
„Какво ще заповяда, ваша милост?“
И трима да го чакат до леглото
със розова вода, скъп тас и кърпа:
„Ако угодно е на ваша милост
да освежи ръцете си?“ Четвърти
да му раздипля дреха подир дреха:
„Какво ще облечете, ваша милост?“
А пети да говори за жребци,
за ловни кучета и за жена му,
която уж разстроена е много
от неговата болест. „Каква болест?“
И обяснете му, че бил е луд,
и ако каже, че е луд в момента,
сторете всичко да го убедите,
че той наистина е благородник!
Но дръжте се естествено, защото
шегите са добри, когато само
не ни напуска чувството за мярка.

ПЪРВИ ЛОВЕЦ


Недейте се съмнява, ваша милост —
така усърдно ний ще го обслужим,
че той ще ни повярва непременно!

ЛОРДЪТ
Носете го тогава към леглото!

N Неколцина Слуги изнасят Слай.
N Тръбен звук.

Я вижте там, кой може да тръби?

N Един Слуга излиза.

Пътуващ благородник може би,


решил да пренощува тук.

N Слугата влиза отново.

Е, кой е?

СЛУГА
Една актьорска трупа, ваша милост,


предлагаща ви своите услуги.

ЛОРДЪТ
Повикай ги!

N Влизат Актьорите.

Добре дошли, актьори!

ПЪРВИ АКТЬОР
Благодарим сърдечно, ваша милост!

ЛОРДЪТ
Таз вечер ще ми бъдете ли гости?

ВТОРИ АКТЬОР
Ако с изкуство можем да услужим
на ваша милост.

ЛОРДЪТ
Можете отлично!


Но чакайте… Тоз момък съм го виждал.
Играеше млад селянин. И ловко
задиряше девойчето… Забравих
как беше името ти, но си спомням,
че беше много жив и даровит.

ПЪРВИ АКТЬОР


Навярно ваша милост ме е виждал
във ролята на Сото*6.
[*6 Сото — вероятно роля от популярна навремето пиеска.]

ЛОРДЪТ
Точно в нея.


И ти я изигра великолепно.
И тъй. Вий идете съвсем навреме,
защото съм скроил шега, в която
актьорският ви дар ще ми помогне.
Един приятел ще ви гледа днеска,
но аз не зная как ще се сдържите,
понеже на театър моят гост
за пръв път ще присъства и би могъл
със странния си вкус да ви накара
да се разсмеете; а него, знайте,
една усмивка хвърля го във гняв!

ПЪРВИ АКТЬОР


Повярвайте ни, ваша милост, ние
ще се сдържим, дори и той да бъде
най-смешният чудак на тоя свят!

ЛОРДЪТ
Момче, във избата ги отведи!


Любезно ги обслужвайте и нека
получат всичко онова, което
домът ми би могъл да им предложи!

N Един Слуга извежда Актьорите.

А ти кажи на младия ми паж
Бартоломю да се преоблече
във женски дрехи; отведи го после
във спалнята на нашия човек
и го зови почтително „госпожо“,
а той да се обръща към простака
със почитта, която всяка дама
от висшето ни общество оказва
на господаря си, и с реверанс
и кадифен гласец да го запита:
„С какво могла би, скъпи ми съпруже,
една жена покорна и любяща
дълга си да изпълни и покаже
горещата си обич?“ След което,
редувайки милувки със целувки,
да го окъпе във сълзите бистри
на радостта, преляла от това,
че вижда пак мъжа си с трезвен мозък,
след седемте години, през които
живял е той с налудната си мисъл,
че е нещастен просяк; и ако
му липсва дарът женски да излива
обилен дъжд от сълзи по поръчка,
да скрие в носната си кърпа лук,
та щом престори се, че с нея бърше
отсъстващата влага, тя веднага
наистина да бликне… Тръгвай бърже!
И се върни, да ти възложа друго.

N Слугата излиза.

Момчето, вярвам, ще наподоби —
каквото си го бива за измама —
и най-добре възпитаната дама.
Нетърпелив съм да го чуя как
ще нарече пияния простак
свой мъж и как слугите в моя дом
ще се превиват уж с поклони, щом
напуши ги избликващият смях.
И аз отивам. Трябва да съм с тях,
че иначе ще стигнат, аз ги зная,
до крайности, преди да стигнат края!

N Излизат.


>>> ВТОРА СЦЕНА

N На горната сцена*7 — спалня в дола на Лорда.
[*7 …На горната сцена… — в елизабетинския театър зад главната сцена е имало втора, закриваща се със завеса, а над нея — трета. За нея става дума тук.]
N Влиза Слай, в скъпа нощница, обкръжен от Слуги, които носят дрехи, тас, кана и пр.; влиза и Лордът.

СЛАЙ
Кана пиво от евтиното!

ПЪРВИ СЛУГА
Не искате ли херес*8, ваша милост?
[*8 Херес — силно испанско вино.]

ВТОРИ СЛУГА


Ще хапнете ли щрудел, ваша светлост?

ТРЕТИ СЛУГА


Какво ще облечете, ваша чест?

СЛАЙ
Казвам се Кристофър Слай и не съм ви нито милост, нито светлост, нито чест! В живота си не съм близвал херес и ако ще е щрудел, то да бъде говежди! И хич не ме питайте какво да облека, защото нямам повече ризи, отколкото гърбини, нито повече чорапи, отколкото крака, ни повече обувки, отколкото ходила; и дори понякога имам повече ходила, отколкото обувки, или такива обувки, че пръстите ми надзъртат изпод горнището.

ЛОРДЪТ
Да ви опази бог от тези мисли!
О, зла беда — дворянин като вас,
почитан и богат, да стане жертва
на толкоз унизителна заблуда!

СЛАЙ
Вие какво бе? Луд ли искате да ме изкарате? Току-виж, излязло, че не съм Кристофър Слай, син на стария Слай от Бъртон Хийт*9, вехтошар по наследство, дръндар по образование, мечкар по склонност и медникар по… настоящем! Питайте Мариана Хакет, тлъстата кръчмарка от Уинкот! Ако тя не ви каже, че съм в рабоша й за четиринайсет пенса от евтино пиво, сложете мен в рабоша за най-лъжливите мерзавци от целия християнски свят! Хе! Да не ми е изпила чавка ума! Ако искате да…


[*9 Бъртон Хийт; Уинкот — села в околностите на Стратфорд, родния град на Шекспир.]

ТРЕТИ СЛУГА


Ах, затова жена ви е тъй скръбна!

ВТОРИ СЛУГА


Ах, затова и ний така сме тъжни!

ЛОРДЪТ
И затова избягва ви родът ви,


от вашето безумие отблъснат!
О, господарю, древния си корен
спомнете вий и, викнали обратно
ума си от изгнание, пратете
в изгнание бълнуването грозно!
Прислугата си вярна вижте как
да ви услужи чака само знак!
Желаете ли музика?

N Зазвучава музика.

Във тон
със лирата на бога Аполон*10
[*10 Аполон _(мит.)_ — едно от главните божества на гръцката митология; бог на слънцето и на изкуствата.]
сто славея, затворени във клетки,
запяват, чуйте! Или ви се спи?
Кажете само и ще ви положим
в легло, по-пухкаво и от това
на сладострастната Семирамида*11!
[*11 Семирамида — легендарна асирийска владетелка, прочута със своята изнеженост.]
Желаете пешком да повървите?
Ще ви застелем пътя със цветя!
Не, искате да яздите? Жребецът
пръхти в седло и сбруя, шити с бисер!
Ловът зове ви? Вашите соколи
ще литнат там, където не достига
дори и утринната чучулига!
Елени ви се гонят? Сто копоя
очакват ви, с хармонията своя
небето да накарат да звъни
и да кънтят подземни кухини!

ПЪРВИ СЛУГА


Или харесвате лова на зайци?
В миг глутницата хрътки ще се стрелне
като че ли изпусната от лък!

ВТОРИ СЛУГА


Или обичате живописта?
Кимнете само и ще ви покажем
Адонис*12 край потока бързотечен,
[*12 Адонис _(мит.)_ — юноша, в когото се влюбила гръцката богиня на любовта Афродита (рим. Венера).]

и скритата в тръстиките Венера,


от чийто страстен дъх стъблата тънки
като от лек ветрец се полюляват!

ЛОРДЪТ
И девствената Йо*13 във момента,


[*13 Йо _(мит.)_ — дъщеря на аргоския владетел Инах, една от възлюбените на върховния гръцки бог Зевс.]
когато Юпитер я изненадва,
и то изписана така изкусно,
че сякаш става случката пред вас!

ТРЕТИ СЛУГА


Или пък Дафне*14, бягаща в гората,
[*14 Дафне _(мит.)_ — нимфа, която, подгонена от влюбения Аполон (Феб), призовала на помощ боговете и била преобразена от тях в лаврово дърво.]
с очи във сълзи и нозе във кръв
тъй жива, че да би я зърнал, пръв
сам преследвачът Феб се би разплакал!

ЛОРДЪТ
Вий лорд сте, разберете, лорд, не друго!


И вашата жена е първа леди
между жените в тоз упадащ век!

ПЪРВИ СЛУГА


О, да, преди сълзите й по вас
да помрачат прекрасния й образ,
тя беше чудото на този свят,
а и сега на друга не отстъпва!

СЛАЙ
Какво? Аз — лорд? И то с такава леди?


Това е сигур сън! А може би
преди сънувал съм? Да, май съм буден:
говоря, чувам, виждам; тоя нос
подушва миризми, а тези пръсти
докосват скъпи вещи! Да, ей богу,
изглежда, че наистина съм лорд,
не беден медникар, на име Слай!…
Пред нашето присъствие тогава
съпругата ни нека се яви!
И кана от по-евтиното, бързо!

ВТОРИ СЛУГА


Не бихте ли желали, ваша милост,
да си измиете ръцете първо?
О, как се радваме, че оздравяхте
и спомнихте си кой сте и какъв сте
подир петнайсетте години сън,
в чиито промеждутъци наяве
бълнувахте!

СЛАЙ
„Петнайсетте години“?


Добре съм дремнал! И не съм ли нищо
говорил в това време?

ПЪРВИ СЛУГА


Доста нещо
и все нелепи думи, ваша милост:
макар да спяхте в тази скъпа стая,
все мислехте, че гонят ви отнейде,
и грозно се заканвахте в съня си
на някаква кръчмарка, че под съд
ще я дадете, затова че пиво
ви точела в съмнителни гърненца,
а не във четвъртини по закон.
И викахте: „Да дойде Сисли Хакет!“

СЛАЙ
Това е Марианината щерка;


тя чисти в кръчмата.

ТРЕТИ СЛУГА


О, ваша милост,
повярвайте ни най-подир, че вие
не знаете ни кръчма, ни кръчмарки,
ни Стивън Слай, ни шишкото Джон Напс,
ни Питър Търф, ни Хенри Пимпернел,
ни всички други, за които често
говорихте ни, но които никой
на този свят не е видял, ни чувал*15!
[*15 „…не е видял, ни чувал“ — всички изброени имена са по всяка вероятност имена на Шекспирови съвременници, още живи по време на представянето на пиесата.]
СЛАЙ
Благодаря на господа, задето
ме отърва от тях!

ВСИЧКИ
Амин! Амин!

N Един Слуга поднася на Слай чаша.

СЛАЙ
И ти ще ме запомниш със добро!

N Влиза Пажът, в женски дрехи, следван от Свита.

ПАЖЪТ
Добре ли сте таз сутрин, господарю?

СЛАЙ
Дори чудесно! Всичко е наред!
Жена ми де е?

ПАЖЪТ
Ей, ме господарю.

СЛАЙ
Защо тогаз така ме величаеш?
Аз господар съм само за слугите,
а пък за теб съм мъж!

ПАЖЪТ
За мен сте вие


и мъж, и господар, тъй както аз
жена съм и прислужница за вас.

СЛАЙ
Я виж!… А как й викат, а?

ЛОРДЪТ
Мадам.

СЛАЙ
Алис Мадам или Джоан Мадам?

ЛОРДЪТ
Мадам и толкоз. Всеки благородник
нарича своята жена така.

СЛАЙ
Мадам женичке, вярно ли е туй,


че бил съм спал петнадесет години?

ПАЖЪТ
На мен дори ми се видяха трийсет


без радостта на нощите със вас!

СЛАЙ
Да, прекалил съм. Всички зад вратата!


Събличкай се, мадам, и във кревата!

ПАЖЪТ
Ах, господарю, май ще трябва още


да потърпим със вас една-две нощи
или поне до залез, друже мил,
защото лекарят е наредил,
за да не се възвърне болестта ви,
жена ви засега да ви остави
без ласките си. Вярвай, мили мой,
че сигурно напълно прав е той
да настоява…

СЛАЙ
Точно така: той е напълно прав и толкоз настоява, че вече се не трае! Но хич не ми се ще да изпадна отново в бълнуване. Ще отложа тази работа въпреки кръвта и плътта!

N Влиза Четвърти Слуга.

ЧЕТВЪРТИ СЛУГА


Актьорите на ваша чест узнали,
че злото вече сте преодоляли,
приготвили са весела пиеса;
понеже всички лекари и те са
дошли до убеждение такова,
че меланхолията е основа
на лудостта, бъдете тъй добри
да почетете техните игри,
защото всяка радостна забава
цери от зло и дните удължава!

СЛАЙ
Че хубаво! Нека започват! Само че какво е това „пиеса“? Нещо като коледарски игри или нещо с фокуси?

ПАЖЪТ
Не, мили мой, пиеса — туй е нещо,
приготвено за по-изтънчен вкус.

СЛАЙ
По-вкусно, значи? Е, дай го да го вкусим!

ПАЖЪТ
Не, мили, то е нещо като разказ.

СЛАЙ
Добре! Но ти седни до мен, мадам!


Веднъж сме млади… Още по-насам!

N Остават да наблюдават действието.


>> ПЪРВО ДЕЙСТВИЕ


>>> ПЪРВА СЦЕНА

N Площад в Падуа.


N Влизат Лученцио и Транио.

ЛУЧЕНЦИО
Най-сетне, верни Транио, изгарян


от страстното желание да видя
град Падуа, разсадник на изкуства,
в Ломбардия пристигнах — тази китна
градина на Италия, — окрилян
от бащиния топъл благослов
и придружен от тебе, мой слуга
доверен и изпитан. Тук ще спрем,
за да отдъхна и поема после
по пътя на високите науки.
Роден съм в Пиза, град навред известен
с достойните си граждани; баща ми
е знайният навсякъде търговец
Винченцио, от старото семейство
на Бентивольовците. Техен кълн,
отраснал във Флоренция, аз трябва
да оправдая скритите надежди,
като окича име наследено
с деяния на лична добродетел.
По тез причини, Транио, решил съм
да се вглъбя във точно тоз отрасъл
на знанието, който поучава
как щастие с добро се получава.
Какво ще кажеш ти? Защото аз
заради Падуа оставих Пиза,
тъй както жадния плувец навлиза
от плитчините в морска глъбина.

ТРАНИО
Mi perdonate*16 господарю мой


[*16 …„Mi perdonate“… _(разв. итал.)_ — простете ме!]
споделям чувствата ви и се радвам,
че толкоз постоянствате във свойто
решение да смучете нектара
на философията. Но едно
ще ви се моля: като задълбаем
в суровите морални дисциплини,
дано дотам не станем ний стоици*17,
[*17 Стоици — гръцка философска школа, която проповядвала вярност към нравствените принципи и отхвърляла човешките страсти.]
че само да стоим като дръвници,
и толкоз Аристотеля*18 да славим,
[*18 Аристотел — прочут гръцки философ, родоначалник на перипатетичната школа, роден в Стагира (384–322 г. пр.н.е.)]
че лекия Овидий*19 да забравим!
[*19 Овидий — Публий Овидий Назон (43 г. пр.н.е. — 17 г. сл.н.е.) — римски поет, умрял изгнаник в гр. Томи — днешна Кюстенджа. Тук споменат като автор на поемата „Любовно изкуство“.]
Логично със приятели бъбрете,
риторика в спор уличен учете,
с поезия и музика правете
приятен своя ден и се хранете
със разни математики дълбоки
и разни метафизики високи,
но само щом сърцето ги желае.
Без радост няма полза, туй се знае.
Учете туй, което ви се нрави!

ЛУЧЕНЦИО
Благодаря ти за словата прави,


мой Транио! Да беше тук Биондело,
наели бихме, без да губим време,
квартира, подходяща да приеме
познанствата, които ще завържем…
Но гледай там! Какво е туй?

ТРАНИО
Прилича


на представление във ваша чест!

N Влизат Баптиста, Катерина, Бианка, Гремио и Хортензио.


N Лученцио и Транио отиват встрани.

БАПТИСТА
Недейте ми досажда, господа!


Решил съм твърдо — казах ви го: няма
за малката си дъщеря да мисля,
преди голямата да съм вредил.
Понеже ви познавам и ценя,
ако харесва някой Катерина,
да се приготви за годеж!

ГРЕМИО
„Гадеж“


бих казал аз, понеже ми се гади,
щом чуя този дявол ваш устат!
Хортензио, ако е кандидат…

КАТЕРИНА
О, татко мой, така ли ще търпите,


когато тези двама се надварват
кой по-напред на присмех да ме вземе?

ХОРТЕНЗИО


Надварване кой пръв да вземе вас?
Дори на смях не ще ви вземе никой,
такава проклетия!

КАТЕРИНА
Вие също


не се плашете: кой ли пък ви иска!
И ако някога ви стана близка,
ще бъде то, за да ви среша яко
прическата със столчето трикрако
и мутрата ви с петопръста четка
а боядисам в клоунска разцветка!

ХОРТЕНЗИО


О, боже, от туй чудо опази ме!

ГРЕМИО
И мен, всеблаги!

ТРАНИО _(настрани)_
Тихо, господарю!
Добра забава тук се очертава:
за пръв път срещам вещица такава!

ЛУЧЕНЦИО
Но пък в това сестра й как мълчи,


свенливо равновесие личи!

ТРАНИО _(настрани)_


Да, прав сте! Тихо! Гледайте ги само!

БАПТИСТА
И казаното, за да потвърдя,


ти, Бианка, влез си вкъщи! И недей
се сърди, мила, туй не означава,
че малко те обичам, чедо мое!

КАТЕРИНА
Ах, татковото галениче! Глезла!


Поне да знаеше защо ревеш!

БИАНКА
На мъката ми радвайте се, сестро!


Пред волята ви, татко, се прекланям:
от днеска във моминската си стая
над лютнята и книгата самичка
ще обучавам своя ум и слух!

ЛУЧЕНЦИО _(настрани)_


Кажи ми, Транио, добре ли чух?
Минерва*20 сякаш с тез уста говори!
[*20 Минерва _(мит.)_ — римска богиня на мъдростта и занаятите, свързана с Атина от гръцкия Пантеон.]

ХОРТЕНЗИО


Не ставайте суров, синьор Баптиста —
не бива да се случи зло на Бианка
за туй, че ний желаем й добро!

ГРЕМИО
Нима ще я заключите, защото


сестра й е такава хлевоуста?

БАПТИСТА
Не, господа! Безцелно е да спорим.


Във къщи, Бианка!

N Бианка излиза.

Но понеже тя
към музика и книги има склонност,
учители за нея ще поканя.
Вий, Гремио, Хортензио, във случай
че чуете за някой по-способен,
пратете ми го! Аз ще бъда щедър
и благосклонен към човека, който
помогнал би добре да се възпитат
чедата ми. И тъй, на добър час!
Вий, ако щете, стойте, Катерина —
аз имам с Бианка още да говоря.

N Излиза.

КАТЕРИНА
Изглежда, че сама не мога даже
да се движа! Трябва друг да каже,
според каквато бръмне го муха,
да тръгвам ли или да чакам! Ха!

N Излиза.

ГРЕМИО
Върви при майка си дяволска! С тези твои дарби не си притрябвала никому тук!… Ние с вас, Хортензио, не сме толкова страстно влюбени, та да не можем да изтраем още малко, когато е явно, че сладкишът не е допечен. Сбогом. Все пак заради любовта ми към нежната Бианка, стига да открия някой да й помогне в изучаването на това, което я влече, непременно ще го препоръчам на баща й.

ХОРТЕНЗИО


И аз също, синьор Гремио. Но, моля ви, две думи само! Естеството на нашия спор пречеше досега на преговорите помежду ни, но само помислете и ще откриете, че за да може всеки от нас да има достъп до прекрасната Бианка и да разчита на успех в състезанието за нейната любов — и двамата засега трябва да се стремим към едно и също нещо.

ГРЕМИО
А именно?

ХОРТЕНЗИО
Много просто: да намерим мъж за сестра й.

ГРЕМИО
Мъж ли? Дявол за нея!

ХОРТЕНЗИО
Не, именно мъж.

ГРЕМИО
А аз казвам: дявол! Защото кой обикновен мъж — колкото и богат да е бащата — ще е дотам луд, че да вземе това изчадие адово!

ХОРТЕНЗИО
Хе-хе, синьор Гремио! Вярно, ние с вас не можем да понасяме крясъците й, но все ще се намерят по широкия свят, стига човек да потърси малко, неколцина милостиви люде, готови да освободят Бианка от тази лоша сестричка срещу добра зестричка.

ГРЕМИО
Съмнявам се, синьор. То е все едно срещу същата сума човек да се съгласи да го бият с камшик всяка сутрин насред пазара.

ХОРТЕНЗИО
Така си е. Хвани едното — удари другото. Но тъй като общата пречка ни сближава, нека бъдем съюзници, докато омъжим по-голямата щерка на Баптиста и си открием пътя към по-малката. Тогава отново вражда!… Дивна Бианка! Блазе на бъдния ти мъж! Но по-бързия в краката печели халката… Какво ще кажете, синьор Гремио?

  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   21


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница