Укротяване на опърничавата # действащи лица



страница10/21
Дата29.08.2017
Размер2.73 Mb.
#29032
1   ...   6   7   8   9   10   11   12   13   ...   21
зад градските стени ще те изпратя,
така че пътьом ще обмислим всичко!
Щом не за теб, за своята любима
ужасната опасност осъзнай!
Побързай, казвам ти! Върви след мен!

ВАЛЕНТИН
Ти, Ланс, веднага бягай, намери


слугата ми! Кажи му, че го чакам
при северните порти!

ПРОТЕЙ
Да, и бързай!…


Без бавене, че срокът ти ще мине!

ВАЛЕНТИН
О, Силвия! О, бедни Валентине!

N Излиза, заедно с Протей.

ЛАНС
Че съм глупак, глупак съм и все пак съм с достатъчно ум, за да разбера, че господарят ми май пада малко нещо негодник. Но какво ми влиза това на мен в работата!… Защото никой на земята не знае, но аз съм влюбен! Само че това е тайна, която цял впряг коне не може да измъкне от мене! И на никого няма да кажа коя е*17! Женска е, но коя, на себе си дори не казвам! Най-много да кажа, че е момичето на млекаря. Макар че момиче тя май няма да е, щом разни баби са й гостували вече. Но все пак е момиче на млекаря, защото е на заплата при него. Тя умее да върши сума ти работи! Ето каталога на нейните способности. Първо: „Умее да налива и тегли.“ Значи, повече от кон! Конят може да тегли, но кой кон налива? Значи тя е по-добра и от най-добрата кранта. После: "Умее да дои." Добро качество за момиче с чисти ръце.


[*17 „…няма да кажа коя е…“ — Ланс тук се опитва да наподобява влюбен рицар — по правилата на куртоазната любов името на дамата трябвало да се пази в тайна.]

N Влиза Скок.

СКОК
Как сме, синьор Ланс? Какво ново към твоя господар?

ЛАНС
Той де да ми беше от господ дар, ами май от дявола ми е подарък!

СКОК
Аха, старият ти порок: да бъркаш думите! Какви новини четеше там?

ЛАНС
Най-черните!

СКОК
Защо? Какво има?

ЛАНС
Има това, че са написани с мастило.

СКОК
Дай да ги прочета!

ЛАНС
Ти ли, дръвнико? Ти не знаеш да четеш!

СКОК
Лъжеш, знам!

ЛАНС
Добре, да видим колко си учен! Кажи ми ти кой те е правил?

СКОК
На дядо ми син му.

ЛАНС
Неграмотен тъпак! Трябваше да кажеш: „на баба ми синът й“. Защото не се знае кой му е баща. Видя ли, че си неграмотен?

СКОК
Аз — неграмотен? Я дай да видиш какво може Скок!

ЛАНС _(дава му листа, от който е чел)_


Само гледай — като си Скок — да не прескачаш буквите. И свети Николай*18 да ти е на помощ!
[*18 Свети Николай — този светец е бил през Възраждането патрон на училищата и университетите.]

СКОК _(чете)_


„Умее да дои.“

ЛАНС
Да, това го умее.

СКОК
„Умее да вари пиво.“

ЛАНС
А „Който вари пиво, живее щастливо.“

СКОК
„Умее да шие.“

ЛАНС
Инак ще й зашия два и ще проумее!

СКОК
„Умее да плете.“

ЛАНС
Ами щом ме е оплела мене!

СКОК
„Умее да пере и простира.“

ЛАНС
Ако не, ще опере пешкира!

СКОК
„Умее да меси.“

ЛАНС
Само да не се меси в работите ми!

СКОК
„И освен това притежава още много дарби без име.“

ЛАНС
Значи — незаконни: не си знаят бащите и затова си нямат имена.

СКОК
Следват недостатъците й…

ЛАНС
…по петите на качествата!

СКОК
„Има лош дъх и на гладно не е за целуване.“

ЛАНС
Това с едно хапване се оправя. Карай нататък!

СКОК
„Лакома е.“

ЛАНС
По-добре! Ще може често да се целува, значи.

СКОК
„Говори, когато спи.“

ЛАНС
Нали не спи, когато говори!

СКОК
„Мълчалива е.“

ЛАНС
Най-рядката добродетел при жените! Кой глупак я е сложил между недостатъците? Извади я оттам и я тури най-отгоре на качествата!

СКОК
„Прекалено е страстна.“

ЛАНС
Това на жените си им е наследство от Ева. Не можеш го премахна.

СКОК
„Беззъба е.“

ЛАНС
Аз обичам коричките.

СКОК
„Хаплива е.“

ЛАНС
Нали е без зъби — няма страшно!

СКОК
„Обича напитките.“

ЛАНС
Щом са добри, да ги обича! Ако не ще, аз ги обичам. Казано е: обичай доброто!

СКОК
„Много е разпусната.“

ЛАНС
В думите няма да е, защото пишеше, че си стискала устата; в парите няма да е, защото аз ще стискам кесията; а в оная работа, ако е разпусната, там никой не може да й попречи. Карай нататък!

СКОК
„Има повече косми на главата, отколкото ум в нея; повече недостатъци, отколкото косми; и повече парици, отколкото недостатъци.“

ЛАНС
Стой, стой! Докато я прочете тази точка, два-три пъти си измених решение

то! Я повтори!

СКОК
„Повече косми, отколкото ум.“

ЛАНС
Ами да! Захлупката на солницата стои над солта и затова трябва да е по-голяма. Така е с косата и ума. По-голямото похлупва по-малкото.

СКОК
„Повече недостатъци, отколкото косми.“

ЛАНС
Тук загазихме! Това да го нямаше!

СКОК
„И повече парици, отколкото недостатъци.“

ЛАНС
Е, това оправя работите! Решено! Вземам я! И ако сватбата стане, тъй като всичко е възможно, тогава да знаеш…

СКОК
Какво да зная?

ЛАНС
Да знаеш, че господарят ти те чака при северните порти.

СКОК
Мене?

ЛАНС
Тебе я! Какво си представяш, че си! Дано е чакал и по-добри от тебе!

СКОК
Значи да вървя там?

ЛАНС
Не да вървиш, а да припкаш, защото толкоз дълго се мота тук, че ако само вървиш, ще го изпуснеш.

СКОК
А защо не ми каза по-рано! Да ти се не видят и качествата, и недостатъците!

N Излиза.

ЛАНС
Сега, задето се бави да чете писмото ми, пердахът не му мърда! Невъзпитан нахалник, който си мушка носа в чужди тайни! Отивам да погледам как ще го оправят!

N Излиза.

>>> ВТОРА СЦЕНА

N Милано. В двореца на Дука.
N Влизат Дукът и Турио.

ДУКЪТ
Спокойно, синьор Турио! Сега


го няма Валентин и дъщеря ми
ще ви обикне, вярвайте!

ТУРИО
Напротив


откак е той в изгнание, към мен
тя стана тъй презрителна и хладна,
че аз загубих всякаква надежда!

ДУКЪТ
Ах, младата любов е като образ


от лед изваян — грейне ли го слънце,
веднага се превръща на вода.
След малко замразените й мисли
ще се стопят и Валентин ще бъде
завинаги забравен!

N Влиза Протей.

Е, Протей,
негодникът напусна ли града?

ПРОТЕЙ
Да, ваша милост.

ДУКЪТ
Дъщеря ми как е?
Скърби ли още?

ПРОТЕЙ
Мисля, ваша милост,


че тази скръб ще трае ден до пладне.

ДУКЪТ
Туй точно синьор Турио не вярва.


Протей, доброто мнение за тебе,
което имам и което ти
си извоюва сам, ми дава право
към теб да се обърна за съвет.

ПРОТЕЙ
Ако не съм ви верен, ваша милост


от свойта милост нека ме лиши!

ДУКЪТ
Ти знаеш, че бих искал да направя


приятеля си Турио свой зет.

ПРОТЕЙ
Знам, ваша милост.

ДУКЪТ
И навярно знаеш,
че Силвия не иска да го вземе.

ПРОТЕЙ
Защото беше тука Валентин.

ДУКЪТ
Но тя и днес в отпора си упорства.
Какво да сторим, тъй че да забрави
за Валентин и да обикне този,
когото аз избрал съм й за мъж?

ПРОТЕЙ
Да й внушим, че нейният любим е


лъжец, страхливец и от долен род —
три свойства най-омразни за жените!

ДУКЪТ
Ще мисли, че го казваме нарочно.

ПРОТЕЙ
Ако дочуе го от негов враг,
но не и ако каже й го някой,
когото знае като негов близък!

ДУКЪТ
Тогава туй е работа за вас!

ПРОТЕЙ
Но твърде нежелана, ваша милост!
За благородника не е достойно
да клевети, пък камо ли приятел!

ДУКЪТ
Там, дето полза няма от хвалбите,


очерняйки, вий с нищо не вредите.
Все също е таз дума или друга!
Сторете ми приятелска услуга.

ПРОТЕЙ
Отстъпвам, ваша милост! Ако само


на Силвия въздейства клеветата,
тя ще забрави своята любов!
Но туй, че ще разлюби Валентина,
не значи, че ще иска господина!

ТУРИО
Затуй, като отвивате от него


сърдечната й нишка, в също време,
за да не се обърка и сплете,
около мен навивайте я бързо:
описвайте ни, значи, съразмерно,
но мене в бяло, а пък него в черно!

ДУКЪТ
И доверяваме ви се, Протей,


защото от приятеля ви знаем,
че вие дали сте любовна клетва
и че по нрав сте твърд и постоянен.
От днес ще можете, когато щете,
да разговаряте със дъщеря ми.
Тя тъжна е и знам, ще се зарадва
на вас покрай другаря ви; а вие
сторете всичко да я привлечете
към Турио, в ущърб на Валентин.

ПРОТЕЙ
Ще се старая… Но и вий, синьоре,


ума си малко нещо напрегнете:
разхвърляйте за нейните копнежи
куплети нежни и сонетни мрежи,
в които всеки стих и всяка рима
товар от обещания да има!

ТУРИО
В небесната поезия се крие


наистина неотразима мощ!

ПРОТЕЙ
Пишете й, че пред олтара свят


на хубостта й жертвувате своите
надежди, сълзи, трепети, въздишки;
пишете, а когато ви пресъхне
мастилницата, вий я разредете
със сълзите си и пишете пак!
Да се почувства колко ви боли
и колко сте щастлив, да се усети! —
В Орфеевата лира са били
разпънати сърцата на поети,
затуй звукът й камъни разтапял,
смирявал тигри и от морски бездни
левиатани*19 карал да изплуват
[*19 Левиатани _(библ.)_ — Левиатанът е огромно морско чудовище, за което се говори в книгата на Йов. Навярно фантазийно преображение на обикновения кит.]
на пясъчния бряг, за да танцуват!
А след елегиите вий не спете,
а нощем с музиканти посетете
прозореца на своята любима
и нека в нощната ви песен има
раздиращ плач и мъка непозната,
които да се вдигнат в тишината
и литнат като страстен зов нагоре!…
Така ще я спечелите, синьоре.

ДУКЪТ
Личи си от съвета, че сте влюбен!

ТУРИО
И аз без бавене ще го последвам!
Наставнико любезни, да вървим,
за да наемем от града свирачи!
Един сонет аз имам, който, вярвам,
ще може да послужи за начало!

ДУКЪТ
На добър час тогава!

ПРОТЕЙ
Ваша милост,
във връзка със кроежа ни, ще моля
да се лишите след обяд от нас!

ДУКЪТ
Вървете отсега! На добър час!

N Излизат.

>> ЧЕТВЪРТО ДЕЙСТВИЕ


>>> ПЪРВА СЦЕНА

N В гора край границите на Мантуа.


N Влизат неколцина Разбойници.

ПЪРВИ РАЗБОЙНИК


Нащрек, приятели! Пристига пътник!

ВТОРИ РАЗБОЙНИК


И десет да са, хвърляй се без страх!

N Влизат Валентин и Скок.

ТРЕТИ РАЗБОЙНИК
Там стой на място и парите давай
или ще легнеш, за да си ги вземем!

СКОК
Закъсахме я, господарю! Тези


разбойници ще ни светят маслото!

ВАЛЕНТИН
Приятели!…

ПЪРВИ РАЗБОЙНИК
По-точно: врагове!

ВТОРИ РАЗБОЙНИК


Мълчете там!

ТРЕТИ РАЗБОЙНИК


Изглежда честен мъж!

ВАЛЕНТИН
Послушайте, аз нямам що да губя —


съдбата беше срещу мен враждебна:
каквото имам — всичко е на мен!

ВТОРИ РАЗБОЙНИК


Къде си се запътил?

ВАЛЕНТИН
Към Верона.

ПЪРВИ РАЗБОЙНИК
А откъде си тръгнал?

ВАЛЕНТИН
От Милано.

ТРЕТИ РАЗБОЙНИК
А дълго време ли живял си там?

ВАЛЕНТИН
Шестнайсет месеца, но още дълго


останал бих, ако не бях прокуден.

ПЪРВИ РАЗБОЙНИК


Какво? Нима изгнаник си и ти?

ВАЛЕНТИН
Да, точно тъй.

ВТОРИ РАЗБОЙНИК
А за какво?

ВАЛЕНТИН
За нещо,


което с разкаяние признавам:
убих човек, макар при равни сили,
без подлости, във рицарски дуел.

ПЪРВИ РАЗБОЙНИК


Тогава си невинен. И какво?
В изгнание за тази дреболия?

ВАЛЕНТИН
И мисля, че присъдата ми беше


не много строга.

ВТОРИ РАЗБОЙНИК


Знаеш ли езици?

ВАЛЕНТИН
На младост бях щастлив да ги изуча —


без тях в чужбина щях да съм нещастен!

ТРЕТИ РАЗБОЙНИК


Заклевам се в обръснатото теме
на шишкавия Робинхудов поп*20,
[*20 „…Робинхудов поп…“ — Робин Худ е прочут волен разбойник от XII век, възпят в английския фолклор. Тук става дума за дебелия, войнствен весел отец Тък, който бил негов другар и изповедник.]
от него става главатар за нас!

ПЪРВИ РАЗБОЙНИК


Май тъй ще е… Две думи, господа!

СКОК
Да тръгнем с тях! Това са според мене


по-доблестни крадци от много други!

ВАЛЕНТИН
Мълчи, глупако!

ВТОРИ РАЗБОЙНИК
А на какво разчитате в живота?

ВАЛЕНТИН
На своята звезда!

ТРЕТИ РАЗБОЙНИК
Тогава знайте,
че има между нас и хора знатни,
изхвърлени зарад младежки буйства
от обществото. Аз самият бях
изгонен от Верона за това, че
ме пипнаха при опит да открадна
една девойка от рода на Дука.

ВТОРИ РАЗБОЙНИК


Пък аз напуснах Мантуа, защото
във миг на гняв намушках едного.

ПЪРВИ РАЗБОЙНИК


И аз попаднах тук за дреболия.
Но на въпроса: своите вини
разказахме ви, за да разберете
защо извън законите живеем,
понеже виждаме ви надарен
с приятна външност и от вас узнахме,
че знаете езици, пък човек
с такива точно качества ни трябва.

ВТОРИ РАЗБОЙНИК


Освен това и вие сте изгнаник
и затова ви каним най-любезно
за главатар на нашата дружина.
Какво ще кажете, нима не щете
да извлечете от бедата полза
и с нас да заживеете на воля?

ТРЕТИ РАЗБОЙНИК


Е, хайде! Казвай! Щеш или не щеш?
Ако едничко „да“ произнесеш,
на теб ний всички ще се подчиним
като на вожд или на крал любим!

ПЪРВИ РАЗБОЙНИК


А отказа ти ще ти струва смърт!

ВТОРИ РАЗБОЙНИК


За да не казваш, че си ни отказал!

ВАЛЕНТИН
Добре, приемам! Ще живея с вас:


но при условие, че никой няма
да изнасилва дами беззащитни
и да краде грошове от бедняци!

ТРЕТИ РАЗБОЙНИК


От тези подлости и ний страним.
Вървете подир нас да ви покажем
къде съкровището ни се крие —
то ваше е, тъй както сме и ние!

N Излизат.


>>> ВТОРА СЦЕНА

N Милано. Пред двореца на Дука.
N Влиза Протей.

ПРОТЕЙ
Доскоро само лъгах Валентин,


а вече трябва Турио да мамя
и под предлог, че препоръчвам него
за своята любов да правя път!
Но Силвия е толкоз чиста, строга,
че няма никога да се подкупи
със дарове без стойност като моите:
щом само спомена за вечна вярност,
кори ме за невярност към другаря,
а щом се закълна, че я обичам,
клейми ме, че погазвам друга клетва.
И въпреки насмешките й чести,
аз предан съм й като ловно куче
и колкото по пъди ме, по-силно
въртя покрай полата й опашка!…
Но оня вече иде и ще трябва
на нощната му песен да пригласям!

N Влиза Турио, следван от Свирачи.

ТУРИО
О, вий сте се промъкнали пред нас?

ПРОТЕЙ
Синьоре, обичта ни се промъква,


където я възпират!

ТУРИО
Обичта ви?


Нима обичате и вий наблизо?

ПРОТЕЙ
Разбира се, щом виждате ме тук.

ТУРИО
Вий — Силвия?

ПРОТЕЙ
Да, нея… зарад вас.

ТУРИО
Тогаз благодаря ви зарад нея…
Е, господа, настройвайте! И живо!…

N Влизат Хазаинът и Джулия в пажески дрехи.

ХАЗАИНЪТ
Като те гледам, младо гостенче, имаш слабост към меланхолията. Защо си тъжно нещо?

ДЖУЛИЯ
Защото не ми е весело, хазаино.

ХАЗАИНЪТ
Че да те развеселим тогава! Ще те заведа да послушаш музика и да зърнеш гостенина, за когото питаше.

ДЖУЛИЯ
Но дали ще мога и да го чуя?

ХАЗАИНЪТ
Разбира се!

ДЖУЛИЯ
Тогаз не ми трябва друга музика!

N Музика.

ХАЗАИНЪТ
Шшшт! Слушай!

ДЖУЛИЯ
Не го виждам! Между тях ли е?

ХАЗАИНЪТ
Да. Но тихо, да ги чуем!


P>
ПЕСЕН

„— Силвия! Със чар ли тя


свои пленници ни стори?
— Да, небето не пощя
това цвете да повтори
между хиляди цветя!
— Но дали със нрав е благ,
както на жена приляга?
— Да, и слепият хлапак*21,
[*21 «…слепия хлапак…» _(мит.)_ — става дума за Купидон — римски бог на любовта, който бил изобразяван обикновено като момченце — често сляпо, въоръжено с лък и стрели: златни — за щастливата любов, и оловни — за нещастната.]
в миг прогледал, спря веднага
пред уютния й праг!
— Щом е тъй, да затрепти
химнът й към висините!
— Да, да славим аз и ти
Силвия, в която свит е
цял венец от красоти!“
P$
ХАЗАИНЪТ
Ей, ти се натъжи още повече! Какво ти е, музиката ли не ти харесва?

ДЖУЛИЯ
Не, музикантът.

ХАЗАИНЪТ
Защо, какво му има?

ДЖУЛИЯ
Много е фалшив!

ХАЗАИНЪТ
Да не са му лошо настроени струните?

ДЖУЛИЯ
Не, но все пак е тъй неверен, че моите струни се късат.

ХАЗАИНЪТ
Виждам, имаш нежно ухо.

ДЖУЛИЯ
Не, той има грубо сърце!

ХАЗАИНЪТ
Изглежда не обичаш песните?

ДЖУЛИЯ
Никак, когато са на два гласа!

ХАЗАИНЪТ
Но как леко изменяше съпровода!

ДЖУЛИЯ
Тъкмо тези измени най ме дразнят!

ХАЗАИНЪТ
Значи искаш всички да свирят едно и също?

ДЖУЛИЯ
Искам един да свири едно и също. Но кажи ми, хазаине, дали господин Протей се среща често с тази дама?

ХАЗАИНЪТ
Казвам ти това, което Ланс, неговият слуга, ми каза: бил влюбен в нея до уши.

ДЖУЛИЯ
А къде е този Ланс?

ХАЗАИНЪТ
Отиде да си търси кучето, защото господин Протей му нареди да го подари утре от негово име на дамата му.

N Музиката спира.

ДЖУЛИЯ
Тихо! Да се скрием! Разотиват се!

N Отдръпват се.

ПРОТЕЙ
Бъдете, синьор Турио, уверен,
че аз ще зная да я увещая!

ТУРИО
А после с вас къде ще се намерим?

ПРОТЕЙ
При моста на свети Григорий.

ТУРИО
Сбогом!

N Излиза, следван от Свирачите.
N Горе се появява Силвия.

ПРОТЕЙ
Госпожо, приемете моя поздрав!

СИЛВИЯ
Благодаря за песента, но, моля,
кажете: кой сте?

ПРОТЕЙ
Този, чийто глас


вий бихте разпознавали сред други,
да знаехте как предано е вам
сърцето му!

СИЛВИЯ
Синьор Протей?

ПРОТЕЙ
Ваш роб!

СИЛВИЯ
Какво желаете?

ПРОТЕЙ
Да угодя
на вашите желания!

СИЛВИЯ
Отлично —


на първото от тях ще угодите,
като веднага идете да спите!
Ти, хитър и лъжлив клетвопрестъпник,
нима ме мислиш толкова суетна,
та се надяваш, че ще ме подкупиш
с ухажването си, когато зная,
че клел си се тържествено на друга?
Върви при нея и моли за прошка,
а колкото до мене, аз кълна се,
пред бледата царица на нощта*22:
[*22 „…царица на нощта…“ _(мит.)_ — Диана, римска богиня на лова, покровителка на девствениците; често отъждествявана с луната.]
тъй чужди са ми твоите молби,
че зарад тях дълбоко те презирам
и чудя се на себе си как още
съм седнала да губя време с теб!

ПРОТЕЙ
Признавам, че обичах една дама,


но тя е мъртва!

ДЖУЛИЯ _(настрани)_


Ако питат мен,
аз мисля, че не съм все още в гроба!

СИЛВИЯ
И мъртва да е, Валентин е жив,


а той ти е приятел и ти знаеш,
че сме сгодени! Как не те е срам,
когато няма го, да ме задиряш!

ПРОТЕЙ
Отнейде чух, че бил умрял и той.

СИЛВИЯ
И аз тогава мъртва съм, защото
сърцето ми ще бъде в гроба с него!

ПРОТЕЙ
О, позволете ми да го изровя!

СИЛВИЯ
А по-добре ще бъде любовта си
да погребеш при своята любима!

ДЖУЛИЯ _(настрани)_


Той даже не я чува!

ПРОТЕЙ
О, прекрасна,


щом вашето сърце е тъй жестоко,
благоволете да ми подарите
поне портретчето, което зърнах
във стаята ви — ще обичам него!
Щом другаде е вашата любов,
аз сянка съм и моя дял ще бъде
на сянката ви предано да служа.

ДЖУЛИЯ _(настрани)_


Защото, щом обича нещо с плът,
на сянка става то от любовта му!

СИЛВИЯ
Противно ми е да съм нечий идол,


но за измамник като вас подхожда
на образи измамни да се моли.
Затуй пратете утре за портрета —
ще го получите. И лека нощ!

N Скрива се.

ПРОТЕЙ
Да, лека като тази на осъден,
когото призори очаква смърт!

N Излиза.

ДЖУЛИЯ
Хайде, хазаино!

ХАЗАИНЪТ
Бога ми, съвсем бях заспал!

ДЖУЛИЯ
А къде живее господин Протей?

ХАЗАИНЪТ
В моята страноприемница, къде! Да вървим, че нощта вече преваля!

ДЖУЛИЯ
Не, още има дълго тя да трай,
но и дотук ми се видя без край!

N Излизат.


>>> ТРЕТА СЦЕНА

N Пак там.
N Влиза Егламур.

ЕГЛАМУР
Божествената Силвия поиска


в тоз утрин час да бъда тук, защото
за нещо важно бил съм й потребен…
Мадам! Мадам!

N Силвия се появява горе.

СИЛВИЯ
Кой вика?

ЕГЛАМУР
Егламур.


Покорен ваш слуга за цял живот!

СИЛВИЯ
Стократно добро утро, верни мой!

ЕГЛАМУР
И вам стократно, господарко моя!
По вашата повеля дойдох рано,
за да ми кажете с какво могъл би
да ви помогне вашият слуга.

СИЛВИЯ
Повярвай, Егламур, не те лаская,


като ти казвам, че те считам рицар
изискан, смел, безукорен, завършен.
Ти знаеш несъмнено, че обичам
злочестия изгнаник Валентин
и че баща ми иска да ме свърже
със Турио, когото ненавиждам;
при туй си любил и си ми разправял
за дамата си, във чиято памет
на целомъдрие си се обрекъл…
О, Егламур, аз искам да отида
във Мантуа, където моят мил —
разказваха ми — бил се приютил,
а пътят е опасен и затуй
ще те помоля да ме придружиш,
разчитайки на твойта чест и доблест.
Не ме плаши със бащиния гняв,
а представи си мойта скръб моминска
и помисли как права съм да бягам
от този брак без обич, зарад който
и господ горе би ми пратил напаст!
Приятелю, сърцето ми, което
е пълно с грижи, колкото морето
е пълно с песъчинки, моли: „Помощ!“
Ако не щеш, поне не ме издавай —
защото аз ще тръгна и сама!

ЕГЛАМУР
Синьора, на сълзите ви съчувствам


и убеден, че те са непорочни,
повярвайте ми, толкова нехая
за следствията, колкото желая
от бедствията да ви отърва!
Кога ще тръгнем?

СИЛВИЯ
Още тази вечер.

ЕГЛАМУР
Къде да чакам?

СИЛВИЯ
При отец Патрикий,


където аз на изповед ще ида.

ЕГЛАМУР
Ще бъда точен. Сбогом, господарко!

СИЛВИЯ
До вечерта, любезни Егламур!

N Излизат.


>>> ЧЕТВЪРТА СЦЕНА

N Пак там.
N Влиза Ланс с кучето си.

ЛАНС
Дявол да го вземе, лошо става, когато един уж верен другар почне да се държи с господаря си като кучи син! Ей го: от паленце съм го отгледал; спасих го от удавяне, когато слепите му братчета и сестричета отидоха на дъното като нищо; така съм се грижил за него, че човек да му завиди на кучешкия живот! И как ли не го учих, как ли не го възпитавах! Всеки би рекъл: „Ето това се казва дрисьор!“ И какво? Изпращат ме да го закарам на мадам Силвия като подарък от моя господар и още не съм влязъл в трапезарията, този звяр да вземе да се намърда до чинията на господарката и да й отмъкне кокошата кълка! Голямо изложение, ей, когато един пес не знае как трябва да се държи в общество! Искаше ми се от него човек да стане; куче, което всичко да прави, тъй да се каже, интелектуалско куче — а то, какво излезе? Ако неми беше дошло на ума да взема върху себе сивината му, щяха да го обесят като едно нищо! На, представете си: този приятел заедно с няколко кучета — само че благородни, не като него — се вмъква под масата на Дука и преди още да мине време, ще прощавате за израза, колкото една пикня да пусне, цялата гостна замириса. „Марш!“ — вика един; „Чий е този пес?“ — вика друг; „Нашибайте го добре!“ — вика трети; „Да се обеси!“ — вика Дука. Аз нали съм му свикнал на парфюма, веднага си рекох: „Сръдльо ще да е!“; отивам при оня с камшика и му казвам: „Ама ти, друже — викам, — наистина ли ще го биеш това куче?“ „А, не — вика, — на шега!“ „Няма да е справедливо по отношение на него — викам, — аз я направих онази работа, сещаш се.“ „Щом е тъй — вика той, — смъквай гащите!“; нашиба ме едно хубаво и ме изрита. Е, питам сега: колко господари ще направят такова нещо за слугите си? И не ми е първица! В дървени букаи съм седял заради едни суджуци, дето тоя тук ги беше отпънал, та да не намаже той въжето; на позорен стълб съм стоял вързан заради едни гъски, дето негова милост им беше видял сметката, та той да не пати. Забравил си, а, негоднико? Ами оня номер, дето ми го направи, когато се сбогувах с мадам Силвия? Аз на тебе казах ли ти мене да гледаш и каквото аз правя, само това да правиш? Е, кога си ме виждал, като говоря с благородна дама, да вдигам крак и да и мокря криволината? А? Кога си ме виждал да правя такива безобразия?


Каталог: 2012
2012 -> За приемане чрез централизирано класиране на децата в общинскиte детски ясли, целодневни детски градини и обединени детски заведения на територията на община пловдив раздел І – Основни положения
2012 -> Критерии за отпускане на еднократна финансова помощ и награждаване на жители на община елхово I общи положения
2012 -> Alexander Malinov
2012 -> Програма за развитие на туризма в община елхово за 2014 г
2012 -> Област враца походът се провежда под патронажа на


Сподели с приятели:
1   ...   6   7   8   9   10   11   12   13   ...   21




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница