Укротяване на опърничавата # действащи лица



страница11/21
Дата29.08.2017
Размер2.73 Mb.
#29032
1   ...   7   8   9   10   11   12   13   14   ...   21

N Влизат Протей и Джулия

ПРОТЕЙ
Та, значи, казваш се Себастиан?


Харесваш ми, ще те използвам скоро.

ДЖУЛИЯ
Усърдно ще ви служа, господине.

ПРОТЕЙ
Не се съмнявам… Ти бе, изтърсако,
Два дни поред къде се разтакава?

ЛАНС
Как къде, господарю, около кучето. Нали ми наредихте да го закарам на синьора Силвия?

ПРОТЕЙ
И какво каза тя за мъничкото ми бижу?

ЛАНС
Ами тя, господарю, каза, че за такъв кучи подарък заслужавате благодарност — куча верижка.

ПРОТЕЙ
И не го ли прие?

ЛАНС
Е, как ще го е приела, като ей го, връщам го!

ПРОТЕЙ
Какво? Ти си й завел от мое име този пес?

ЛАНС
Дребничкото, господарю, едни хлапета ми го задигнаха на пазара и затова й занесох моето. То е десет пъти колкото онуй и значи и подаръкът е бил десет пъти по-голям.

ПРОТЕЙ
Да ми намериш мъничкото, инак
не ми се мяркай пред очите! Тръгвай!
Върви! Какво стоиш да ме ядосваш!
Глупак, от който сбирам само срам!

N Ланс излиза.

Себастиан, приемам те на служба,
защото си красив и умен момък,
с добри обноски и природна дарба,
способен за неща, които трудно
бих поверил на тоя селяндур.
Вземи тоз пръстен и го занеси
на съвършената и несравнима
синьора Силвия! Аз бях обичан
от таз, която ми го подари.

ДЖУЛИЯ
Но тя от вас едва ли е била


обичана, щом нейния подарък
дарявате на друга. Или тя
умряла е?

ПРОТЕЙ
Не, жива е.

ДЖУЛИЯ
Уви!

ПРОТЕЙ
Защо „уви“?

ДЖУЛИЯ
Защото й съчувствам.

ПРОТЕЙ
Защо пък й съчувстваш, не разбирам!

ДЖУЛИЯ
Защото вас обича тя навярно
тъй, както вий — синьората. А ето,
любящата ви чака без надежда,
любимата дори не ви поглежда —
и туй, че в любовта все тъй върви,
причина бе за моето „уви!“.

ПРОТЕЙ
Добре, добре! Но пръстена занес й,


с това писмо към него, и спомни й
за обещания чаровен образ.
Донес го после в стаята ми, дето
ще ме намериш в скръб и самота!

N Излиза.

ДЖУЛИЯ
Дали се би заела нейде друга
със толкова мъчителна услуга?
Наивни мой Протей, ти сам наемаш
лисичка твоите пилета да пази,
ала и аз, наивница, те жаля,
когато ти направо ме презираш!…
Но той обича я — затуй презря ме,
пък аз обичам го — затуй го жаля!
На тръгване му дадох този пръстен,
за да му спомня моята любов,
и праща ме сега — злочест посланик! —
да прося, без охота да получа,
да нося, без желание да връча,
да хваля, без да искам да ми вярват.
Ако на него съм служител предан,
ще изменя на себе си тогава!
Какво да сторя? Само туй остава:
хвалител да му бъда толкоз хладен,
че той да бъде предано предаден!

N Влиза Силвия със Свита.

Добрутро, уважаеми! Аз диря
синьора Силвия. Къде е тя?

СИЛВИЯ
Ако е тук пред теб, какво би сторил?

ДЖУЛИЯ
Помолил бих я най-напред да чуе
молбата, със която съм изпратен.

СИЛВИЯ
Изпратен от кого, любезни момко?

ДЖУЛИЯ
От моя господар, синьор Протей.

СИЛВИЯ
Ах, да! Разбирам. За един портрет,


нали така?

ДЖУЛИЯ
Отгатнахте, синьора.

СИЛВИЯ
Подай го, Урсула!… Връчи това
на господаря си и му кажи,
че образът на Джулия, която
той вече е забравил, би подхождал
на стаята му по-добре от този.

ДЖУЛИЯ
Госпожо, прочетете туй писмо!…

N Предава и писмо.

Ах, извинете! Сбърках! Дал съм друго!


Върнете ми го! Вашето е туй!

N Взима си първото писмо и предава на Силвия друго.

СИЛВИЯ
Не, дай го да му хвърля един поглед!

ДЖУЛИЯ
Не мога! Ще прощавате, синьора!

СИЛВИЯ
Защо да го отварям? Няма нужда.
И без да го чета, отлично зная,
че господарят ти го е натъпкал
със клетви и тържествени обети,
които, без да трепне, ще разкъса,
тъй както аз разкъсвам този лист!

N Скъсва писмото.

ДЖУЛИЯ
Но той изпраща ви и своя пръстен!

СИЛВИЯ
И срам за него, че ми го изпраща,


защото сам сто пъти ми е казвал,
че дар му е от Джулия! О, не!
От пръста му той вече осквернен е,
но няма моят пръст да го надене!

ДЖУЛИЯ
Благодаря ви!

СИЛВИЯ
Ти? А за какво?

ДЖУЛИЯ
Заради нея. Само щом си спомня


как моят господар я изтерза!

СИЛВИЯ
Нима я знаеш ти?

ДЖУЛИЯ
Какъв въпрос!
Аз просто като себе си я зная
и често стон в гръдта ми е звучал,
изтръгнал се от нейната печал!

СИЛВИЯ
Навярно знае, че Протей я мами?

ДЖУЛИЯ
Досеща се. И затова е скръбна.

СИЛВИЯ
Не е ли тя красива?

ДЖУЛИЯ
Беше нявга!
Когато знаеше, че е любима,
прекрасна беше като вас самата,
но щом занемари огледалата
и свойта маска срещу слънце*23 хвърли,
[*23 „…свойта маска срещу слънце…“ — по Шекспирово време дамите носели маски от кадифе за защита на лицето от слънчевите лъчи.]
природата тъй бързо й опърли
челото лилийно и ослани
тъй розите на нейните страни,
че, вярвайте ми, днес е тя на тен
посърнала и смугла като мен!

СИЛВИЯ
А иначе? На ръст например как е?

ДЖУЛИЯ
И в туй е като мене. Ясно помня,
че скоро, като правихме забава
по случай Петдесетиица, играх
заради ролята във нейна рокля*24
[*24 „…във нейна рокля…“ — в английския театър от XVI век женските роли били играни от млади, още безбради актьори.]
и казаха, че ми била стояла
като по мярка. Мойта господарка
горчиво плака този ден, защото
във образа злочест на Ариадна*25,
[*25 Ариадна _(мит.)_ — дъщеря на критския владетел Минос, която помогнала на Тезея да убие Минотавъра и да намери изхода от критския лабиринт. Тезей я отвел на остров Наксос, но после охладнял към нея и напуснал острова, докато тя спяла.]
оставена от подлия Тезей,
аз плаках с тъй естествени сълзи,
че чух я как във залата простена,
и този неин стон се отрази
върху и тъй покъртващата сцена!

СИЛВИЯ
О, тя ще те запомни с благодарност,


добри младежо! Щом си я представя
измамена, забравена, самотна!…
О, господи! Аз вече се разплаках!
Прощавай! Дръж това като награда
за твоята привързаност към нея!

N Дава и кесия и излиза.

ДЖУЛИЯ
Ако ви срещне нейде, тя ще знае
да си плати дълга! Каква чудесна,
красива, добродетелна душа!
Като я слушам, мисля си, че може
на камък да удари господаря,
щом тя сърцето си така отваря
за господарката! Любов, любов!
Как ти сама със себе си играеш!
Да видим! Че какво, да бях и аз
със нейната прическа, моят образ
на този тук едва ли би отстъпил!
Художникът май леко е послъгал!
Или пък аз лаская се? Да видим:
аз руса съм, а тя е кестенява —
ако е нейното предимство тука,
ще свърши работа една перука!
Очите ни са сини и на двете,
а моето чело е по-високо —
какво тогава толкоз вижда в нея,
което да не би открил и в мене,
ако не беше сляпа любовта?
Борба на сенки: нейният портрет
съперник е на моя образ блед…
Сама те нося, идол нарисуван,
да бъдеш обожаван и целуван,
когато знам, че само да би бил
с по-ясен взор езичникът ми мил,
не теб, а мен, веществената мен,
той би поставил в храма си свещен!
Знай, сянко, че добра съм с теб, защото
запомних на модела ти доброто,
но иначе — кълна се в боговете —
избола бих очите ти и двете!

N Излиза.


>> ПЕТО ДЕЙСТВИЕ


>>> ПЪРВА СЦЕНА

N Милано. В един манастир.


N Влиза Егламур.

ЕГЛАМУР
На запад сводът пламна във позлата


и време е да срещна бегълката
пред постницата на отец Патрикий.
Пришпорваните от любов пристигат
на срещите си точни до секунда,
освен тогаз, когато подранят.

N Влиза Силвия.

Но ето, туй е тя!… Добра ви вечер,
прекрасна господарко!

СИЛВИЯ
Ах, дано


да е такава! Бързо, Егламур,
към задните вратца на манастиря!
Боя се да не хванат мойта диря.

ЕГЛАМУР
Гората е наблизо тук, мадам.


Докато тръгнат, ний ще бъдем там!

N Излизат.


>>> ВТОРА СЦЕНА

N Милано. В двореца на Дука.
N Влизат Турио, Протей и Джулия.

ТУРИО
А как откликва тя на моите чувства?

ПРОТЕЙ
Откликва по-добре, макар да прави
известни критики по ваш адрес.

ТУРИО
Краката ми намира сигур дълги?

ПРОТЕЙ
По-скоро слаби.

ТУРИО
Аз ще си обуя


нагънати ботуши за езда!

ДЖУЛИЯ _(настрани)_


И тя веднага ще ви каже „да“!

ТУРИО
А как намира образа ми?

ПРОТЕЙ
Хубав.

ТУРИО
Не, тук послъгва — аз съм малко мургав!

ПРОТЕЙ
Но „мургав мъж е бисер за жената“.

ДЖУЛИЯ _(настрани)_


Подобен бисер би било добре
да си останеше във дън море!

ТУРИО
Харесват ли й моите беседи?

ПРОТЕЙ
Военните — не много.

ТУРИО
С други думи,


любовните намира по-добри?

ДЖУЛИЯ _(настрани)_


Не знам какво намира, но умира
за миг да я оставите на мира!

ТУРИО
А за куража ми какво говори?

ПРОТЕЙ
Че е безспорен.

ДЖУЛИЯ _(настрани)_


И къде ще спори,
като подобен пъзльо няма втори!

ТУРИО
А за рода ми?

ПРОТЕЙ
Счита го прочут.

ДЖУЛИЯ _(настрани)_


Родът прочут, а пък плодът му — шут!

ТУРИО
А за имотите ми?

ПРОТЕЙ
Съжалява.

ТУРИО
Защо?

ДЖУЛИЯ _(настрани)_
Защото таз глава със плява
ще дойде време да ги управлява!

ПРОТЕЙ
Защото май ще трябва да се чака,


додето станат ваши… Иде Дукът!

N Влиза Дукът.

ДУКЪТ
Къде сте, господа! Да сте видели
тук нейде моя рицар Егламур?

ТУРИО
Аз не!

ПРОТЕЙ
И аз!

ДУКЪТ
А Силвия?

ПРОТЕЙ
И нея!

ДУКЪТ
Тогава е избягала при оня


негодник Валентин! И Егламур
я придружава! Постникът Лоренцо
в гората ги съзрял, като се молел —
за него той уверен е, а казва,
че е познал под маската и нея.
Освен това тя трябваше да иде
на изповед, а пък отец Патрикий
не я е виждал. Бягството е, значи,
установено. Да не губим време!
Конете си седлайте бързо: среща
при хълма, дето се отбива пътя
към Мантуа! Побързайте! След мен!

N Излиза.

ТУРИО
Такова щастие й се предлага,
а тя — глупачката — от него бяга!
Ха, не за нея аз ще яхна коня,
а нему за да дам урок суров!

N Излиза.

ПРОТЕЙ
А мен съвсем не ме е яд на оня,
но нея да преследвам съм готов!

N Излиза.

ДЖУЛИЯ
Пък аз не тях, а теб на кон ще гоня,
за да си върна твоята любов!

N Излиза.


>>> ТРЕТА СЦЕНА

N В гората край границите на Мантуа.
N Влизат Разбойници, които водят Силвия.

ПЪРВИ РАЗБОЙНИК


Търпете! Трябва да ви отведем
при главатаря.

СИЛВИЯ
Да търпя навикнах —


видяла съм далеч по-тежки мъки!

ВТОРИ РАЗБОЙНИК


Води я, хайде!

ПЪРВИ РАЗБОЙНИК


Спътникът й де е?

ТРЕТИ РАЗБОЙНИК


По-бърз от нас, успя да ни избяга,
но Мозес и Валерий го преследват.
Води ти нея, ний ще гоним него;
шумака обкръжен е — ще го пипнем!

N Втори и Трети разбойник излизат.

ПЪРВИ РАЗБОЙНИК
Е, хайде! Да вървим към пещерата
на главатаря! И не се плашете —
той честен мъж е, няма да посегне
на беззащитна дама като вас.

СИЛВИЯ
О, Валентин, за тебе страдам аз!

N Излизат.

>>> ЧЕТВЪРТА СЦЕНА

N Другаде в гората.
N Влиза Валентин.

ВАЛЕНТИН
Как бързо навикът създава склонност!


По-мила ми е днес таз горска пустош
от всички многолюдни градове.
Тук мога сам-самичък да настройвам
плача горчив на своя клет живот
към тъжния славеев съпровод.
Но ти, която в мойта гръд живееш,
недей отсъства дълго от дома си,
за да не би, прояден от скръбта,
да рухне той, без спомен да остави!
О, Силвия, присъствието твое
ще укрепи отслабналата сграда,
спаси овчаря си, о, нимфо млада!…
Но кой шуми? Навярно моите хора.
На таз гора във мрачния гъстак
закон е волята им — сигур пак
нападнали са някой мирен пътник.
Обичат ме, но трудно се оказа
от навика им лош да ги отуча.
Но някой иде! Скрий се, Валентине!

N Скрива се.


N Влизат Протей, Силвия и Джулия.

ПРОТЕЙ
Мадам, макар да не цените никак


това, което робът ваш ви дава,
аз сторих ви услуга: със опасност
за собствения си живот спасих ви
от оня, който щеше безусловно
да ви насили — дайте ми в замяна
един-единствен благосклонен поглед!
По-щедър дар не смея да ви искам —
по-дребен вий не можете намери!

ВАЛЕНТИН _(настрани)_


Не е ли сън това? Не! Виждам! Чувам!
О, помогни ми да търпя, любов!

СИЛВИЯ
О, боже мой! О, колко съм нещастна!

ПРОТЕЙ
Нещастна бяхте, но откак съм с вас,
би трябвало да бъдете щастлива!

СИЛВИЯ
Но, оттогаз съм двойно по-нещастна!

ДЖУЛИЯ _(настрани)_
И аз! И аз!

СИЛВИЯ
Ако ме сграбчи лъв,


бих предпочела той да ме разкъса,
но не да съм спасена от Протей!
Небето само знае колко силно
обичам Валентин, как той по-скъп е
за мен от собствената ми душа;
и същото небе ще потвърди,
че точно толкова ми е омразен
лъжливият Протей! Не ми досаждай!

ПРОТЕЙ
Кой дързък подвиг аз не бих извършил


дори да е на косъм от смъртта —
зарад един любезен поглед ваш?
Уви, жените винаги са груби
към оня, който искрено ги люби!

СИЛВИЯ
А ти, Протей, нима си по-добър


към Джулия, която те обича?
В сърцето й кристално прочети —
нали докрая верността си ти
в безбройни клетви подари на нея
и после ги престъпи и развея,
за да се втурнеш лудо подир мен!
Сега лишен от верност си, освен
ако създадено ти е сърцето
със две отделни верности; а туй е
по-зле дори, отколкото да нямаш
изобщо никаква. Проклет двуличник!
Подлец, измамил своя пръв другар!

ПРОТЕЙ
Кой гледа дружба в любовта!

СИЛВИЯ
Кой? Всеки
освен Протей!

ПРОТЕЙ
Така! Добре тогава!


Щом силата на думите ми нежни
отпора ти не може да стопи,
ще взема любовта ти по войнишки,
срещу законите на любовта!

СИЛВИЯ
О, боже мой!

ПРОТЕЙ
Насила ще те имам!

ВАЛЕНТИН _(излиза напред)_


Ръцете долу, звяр, измамник низък,
разюздано животно!

ПРОТЕЙ
Валентин!

ВАЛЕНТИН
Обикновен приятелю — защото
такива са приятелите днес:
приятели-предатели! — ти, мойто
доверие измами! О, небе,
не бих повярвал просто, да не бе
окото ми свидетел! Как ще казвам,
на някого „приятел“, щом веднага
ще ме прекъсва споменът за теб?
Щом дясната ръка е вероломна
спрямо гръдта, кому да имаш вяра?
Невернико Протей, заради тебе
доверието си в света загубих!
От свой боли най-много; миг ужасен,
когато във приятеля си драг
откриваш най-заклетия си враг!

ПРОТЕЙ
Дълбоко съм виновен и посрамен!


Прости ми, Валентине! Ако мога
със свойта мъка да откупя злото,
което ти нанесох, от сърце
предлагам ти я! Тя не е по-малка
от моя грях!

ВАЛЕНТИН
Тогава той платен е


и ти отново честен си за мене.
Тоз, който няма милост във сърцето,
не е за тука, нито за небето,
че даже бог в гнева си не изтрайва,
когато някой грешник се покайва;
и в знак, че пак приятел твой оставам,
правата си над Силвия ти давам!

ДЖУЛИЯ
Тежко ми!

N Припада.

ПРОТЕЙ
Моят паж!

ВАЛЕНТИН
Ей, младо! Ей!
Отвори очи! Какво ти стана?

ДЖУЛИЯ
О, господине, моят господар


ми даде пръстен, който аз, във дар,
бях длъжен да предам на госпожата,
пък аз забравих и не и го дадох!

ПРОТЕЙ
Къде е той? Я дай го!

ДЖУЛИЯ
Ей го тук.

N Дава му пръстена.

ПРОТЕЙ
Но туй е онзи, който аз бях дал
на Джулия!

ДЖУЛИЯ
Ах, прошка, господарю!


Обърках ги! За дамата бе този!

N Показва друг пръстен.

ПРОТЕЙ
Но оня откъде го имаш? Аз
на Джулия го дадох, като тръгвах!

ДЖУЛИЯ
А Джулия получи го тогаз


и Джулия донесе го на вас!

N Разкрива се.

ПРОТЕЙ
Как? Джулия!

ДЖУЛИЯ
Узнай оназ, в която твоите клетви


тъй пищно разцъфтяха! Колко пъти
уби я ти със своята невярност!
Поруменей пред мъжките ми дрехи,
защото ти докара ме до този
нескромен маскарад, ако изобщо
е той нескромен, щом е от любов;
пък и кое от двете по е срамно:
да сменяме костюми ний, жените,
или сърцата вий да си мените?

ПРОТЕЙ
Сърцата — ний! Да, тъй е! Боже мой,


мъжете щяхме да сме съвършени,
ако не беше туй непостоянство.
Един порок — но колко подир него!
То води ни от грях към други грях,
преди да вкусим кой да е от тях!
Какво например виждам във лицето
на хубавата Силвия, което
не бих открил у Джулия, ако
я гледах с по-устойчиво око?

ВАЛЕНТИН
Ръцете ви! За бъднина щастлива!


И нека двойките ни станат две!
Когато двама любят се, не бива
да бъдат толкоз дълго врагове!

ПРОТЕЙ
Кълна се, моята мечта бе тая!

ДЖУЛИЯ
И аз кълна се, друго не мечтая!

N Влизат Разбойници, Дукът и Турио

РАЗБОЙНИЦИТЕ
Чудесна плячка! Първокласна плячка!
Погледай, главатарю!

ВАЛЕНТИН
Да се пуснат!


Това е Дукът, моят господар!…
Със радост ви приема, ваша милост,
един от вашата немилост гонен!

ДУКЪТ
Как? Валентин?

ТУРИО
И Силвия е тук!
Но тя е моя!

ВАЛЕНТИН
Нещастнико, към нея не посягай,


че току-виж, прегърнал си смъртта!
И ако кажеш пак, че тя е твоя,
ще стъпиш в кратера на моя гняв
и няма да се върнеш във Верона.
Тя тук е, но опитай само с пръст —
какво ти с пръст! — със дъх да я докоснеш!

ТУРИО
Дотрябвала ми е! Глупакът само


рискува здравето си за жена,
която при това не го обича!
Задръжте си я — нека бъде ваша!

ДУКЪТ
И с двоен срам клеймя те за това,


че след като тъй шумно я преследва,
тъй лесно я отстъпваш изведнъж!…
А хваля теб за твоя дух на мъж,
храбрецо млад, и считам те достоен
за любовта на кралска дъщеря.
Изтрил обида и вражда забравил,
приемам те отново в своя двор —
поискай сана, който да приляга
на твоята заслуга несравнена,
и ще го имаш! Казвам ти пред всички:
дворянино на име Валентин,
аз давам ти на Силвия ръката,
със доблест извоювана от теб!

ВАЛЕНТИН
Щастлив направихте ме, ваша милост,


но в името на Силвия ви моля…

ДУКЪТ
Заради свойто име ще го имаш,


каквото и да бъде!

ВАЛЕНТИН
Тези люде,


с които горския живот споделях,
са хора ценни, умни, даровити.
Простете им разбойните дела,
върнете ги от дългата прокуда —
те вече променени са и могат
полезни да ви бъдат, господарю!

ДУКЪТ
Придума ме. Простено да им бъде!


Ти знаеш ги — ти служби намери им!
Сега назад — враждите да удавим
във танци, веселби и тържества!

ВАЛЕНТИН
Бих искал пътьом да ви забавлявам:


харесва ли ви този малък паж?

ДУКЪТ
Да! Миличко момче. Но вече пламна!

ВАЛЕНТИН
По-„миличко“, отколкото „момче“.

ДУКЪТ
Което вероятно ще рече?…

ВАЛЕНТИН
То ще рече невероятно нещо…
Протей, разбирам, става ти горещо,
но ще разкажа, за да те накажа,
за Силвия, за тебе и за Пажа,
а после: дружна сватба, дружен пир
и дружен път във щастие и мир!

N Излизат.

> Напразни усилия на любовта*

[* Оригиналното название на комедията е „Love’s Labour’s Lost“. Името на Пън в оригинала е „Dull“ (тъп, бавен, бавносхващащ), а на Кратун — „Costard“ (вид едра ябълка; ост. „тиква“).]

>>
# ДЕЙСТВАЩИ ЛИЦА

ФЕРДИНАНД — крал на Навара


БИРОН, ЛОНГВИЛ, ДЮМЕН — благородници от двора на Краля
БОЙЕ, МЕРКАДЕ — благородници от свитата на Принцесата
ДОН АДРИАНО ДЕ АРМАДО — чудат испанец
ОТЕЦ НАТАНАЕЛ — свещеник
ОЛОФЕРН — учител
ПЪН — пристав
КРАТУН — селяк
КОМАРЧЕТО — паж на Армадо
ФРЕНСКАТА ПРИНЦЕСА
РОЗАЛИНА, МАРИЯ, КАТЕРИНА — дами от свитата на Принцесата
ЖАКНЕТА — селска мома
Благородници, придружаващи Краля и Принцесата, Горски пазач, Слуги и др.

Място на действието: Навара


>> ПЪРВО ДЕЙСТВИЕ


>>> ПЪРВА СЦЕНА

N Навара*1. В парка на кралския дворец.


[*1 Навара — област, обхващаща двата склона на Пирененте; през Средновековието отделно кралство.]
N Влизат Кралят, Бирон, Лонгвил и Дюмен.

КРАЛЯТ
Тъй славата, която ние всички


преследваме до сетния си дъх,
записана на бронза ни надгробен,
ще ни спаси от истинската смърт;
дорде живеем, да извършим подвиг,
пред който всепоглъщащото Време
нащърбило косата си, да трябва
да ни даде в наследство вечността!
Затуй, бойци — така ви назовавам,
защото влизате във бой с пълчища
от свои страсти и съблазни чужди —
затуй, бойци, последният ни указ
остава в сила: нашата Навара
ще удиви света със своя двор,
превърнат в академия, която
ще дири ключ към земно съвършенство.
Вий тримата, Дюмен, Бирон, Лонгвил,
заклехте се, че три години с мене
ще спазвате учебния ни устав,
нанесен точно върху този свитък.
Сега сложете подпис, тъй че който
престъпи някоя от тези точки,
с това честта си сам да опетни.
Ако не сте напразно дали слово,
ще трябва да го спазвате сурово!

ЛОНГВИЛ
Готов съм аз! Какво са три години?


Плътта щом пости, разумът пирува,
Известно е, че лакомият залък
докарва тлъст корем и мозък малък!

ДЮМЕН
Владетелю, като Лонгвил аз също


плътта си съм напълно умъртвил —
Дюмен отблъсва низшите наслади —
разкош, богатства, пиршества, любов —
за висшия живот на философ!

БИРОН
И аз готов съм като тях, кралю,


да дам обет, че тука три години
в учение усърдно ще живея;
но чух за правила, като например
да не поглеждаме жена, което,
надявам се, не се предвижда тук;
или това, че трябва да се храним
веднъж на ден, като веднъж в неделя
я караме без ядене, което,
надявам се, не се предвижда тук;
или да спим три часа през нощта,
без денем да склопим очи, което
(понеже аз да спя обичам нощем
и после до обяд да си доспивам),
надявам се, не се предвижда тук.
Повярвайте, кралю, човек не може
да гони философски глъбини
без хапване, без сън и без жени!

КРАЛЯТ
А вчерашните клетвени слова?

БИРОН
Кралю, аз клех се само във това,
че три години ще прекарам тука
ведно със вас, отдаден на наука.

ЛОНГВИЛ
Предчувствах го! Той вече се отметва!

БИРОН
Тогава на шега положих клетва.
Защо ни е да учим? — питам аз.

КРАЛЯТ
За да познаем скритото от нас.

БИРОН
Което недостъпно ни е, значи?

КРАЛЯТ
Да, в туй се свеждат нашите задачи.

БИРОН


Каталог: 2012
2012 -> За приемане чрез централизирано класиране на децата в общинскиte детски ясли, целодневни детски градини и обединени детски заведения на територията на община пловдив раздел І – Основни положения
2012 -> Критерии за отпускане на еднократна финансова помощ и награждаване на жители на община елхово I общи положения
2012 -> Alexander Malinov
2012 -> Програма за развитие на туризма в община елхово за 2014 г
2012 -> Област враца походът се провежда под патронажа на


Сподели с приятели:
1   ...   7   8   9   10   11   12   13   14   ...   21




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница