комуто просто всичко се удава.
Петни му чара само туй едно —
ако изобщо има чар с петно,
че неговата мисъл духовита
в нападките си тъй е упорита,
че щом над нещо прави си забава,
то нищо от туй нещо не остава!
ПРИНЦЕСАТА
Изглежда, че е присмехулник, а?
МАРИЯ
Които знаят го, твърдят така.
ПРИНЦЕСАТА
На този хумор шумната река
пресъхва бърже. Другите кои са?
КАТЕРИНА
Един от тях е младият Дюмен.
За добродетелите си обичан
от любещите добродетелта,
повярвайте, мадам, опасен той е,
защото е, без сам да го съзнава,
тъй умен, че би минал и без хубост,
тъй хубав, че би минал и без ум!…
У нас, в двореца Д’Алансон, видях го…
но чувствам как са думите ми слаби
за туй, което искат да опишат!
РОЗАЛИНА
И друг един от тези нови влъхви
бе също там. Ако добре си спомням,
той казва се Бирон. По-весел мъж
до днес не съм видяла ни веднъж:
от всичко смях той може да направи —
във границите на добрите нрави,
защото, уверявам ви, каквото
на острия му ум даде окото,
умът за миг превръща го в шега,
която като ревностен слуга,
езикът му облича в смешен слог,
така че даже и старикът строг
ухо му дава със усмивка скрита,
а младежта го слуша във възхита!
ПРИНЦЕСАТА
Да пази бог придворните ми дами!
Изглежда, че сте влюбени и трите,
щом всяка по един си възхвалява.
МАРИЯ
Бойе се връща!
N Влиза отново Бойе.
ПРИНЦЕСАТА
Е, какво узнахте?
БОЙЕ
Наварецът, мадам, бе чул, че идем
и вече готвеше се да ви срещне
със своите събратя по обет,
когато аз явих се. Но, уви,
той предпочита да се настаните
в полето тука — както при обсада,
наместо клетвата си да престъпи,
приемайки ви вътре във двореца.
Но ето го, той иде!
N Влизат Кралят, Лонгвил, Дюмен и Бирон, следвани от Свита.
КРАЛЯТ
Привет, очарователна принцесо,
бъдете гостенка на моя дом!
ПРИНЦЕСАТА
Можете да си вземете обратно това „очарователна“, а домът, в който ме каните, е с твърде висок покрив, за да бъдете вие негов владелец, и с твърде нисък под, за да бъда аз негова гостенка!
КРАЛЯТ
Но вий сте в моя двор добре дошла!
ПРИНЦЕСАТА
Благодаря. Водете ме в двореца!
КРАЛЯТ
Въпросът е, че съм положил клетва…
ПРИНЦЕСАТА
И я престъпвате заради мен?
КРАЛЯТ
Но аз, мадам, не мога да го сторя!
ПРИНЦЕСАТА
Защо? Нали от вас това зависи?
КРАЛЯТ
Но вие не я знаете каква е!
ПРИНЦЕСАТА
Да бяхте като мен и вий незнаещ,
сега, кралю, дълга си бихте знаел!
Самичък клетва дали сте, противна
на християнското гостоприемство,
и да я спазите сега, е грях,
а грях е също да я нарушите…
Но извинявам се, задето дръзнах
да поучавам учен като вас —
с това писмо се запознайте, моля,
и отговор ми дайте незабавно!
N Връчва му свитък.
КРАЛЯТ
Не знам, дали ще мога тъй, на крак…
ПРИНЦЕСАТА
Налага се да можете все пак,
защото, ако тук ме задържите,
обета си велик ще нарушите.
БИРОН
Не съм ли с вас танцувал във Брабант?
РОЗАЛИНА
Не съм ли с вас танцувала в Брабант?
БИРОН
Танцувахте, разбира се!
РОЗАЛИНА
Тогава защо питате?
БИРОН
Изглежда, че сте в отговора бърза!
РОЗАЛИНА
Въпросът ви галопа му отвърза.
БИРОН
Ще капнете, недейте толкоз скача!
РОЗАЛИНА
Ще капне по-напред от мен ездача!
БИРОН
А колко е часът, да знаете?
РОЗАЛИНА
О, краен час да се отчаете!
БИРОН
Ах, вий сте твърде рязка!
РОЗАЛИНА
Не, вашта ласка драска!
БИРОН
Оставям ви тогаз!
РОЗАЛИНА
Ще минем и без вас!
БИРОН
Добре, на добър час!
КРАЛЯТ
Мадам, баща ви тук твърди, че вече
ни бил платил сто хиляди корони,
съставящи едната половина
от туй, което бе му дал баща ни
за неговите разходи военни;
дори и да приемем туй за вярно —
а ние го отричаме изцяло, —
все пак остават още неплатени
сто хиляди, срещу които в залог —
макар неравностоен — ний държим
земя от аквитанската ви област.
Ако желае кралят — ваш баща,
да изплати таз втора половина,
от залога му ний ще се откажем
и с него ще живеем в мир и д
ружба.
Но той, напротив, иска да му „върнем“
сто хиляди и, явно, и не мисли,
като плати дълга си към баща ни,
заложената област да си вземе,
а тя, каквато във окастрен вид е,
за нас е по-не нужна от парите!
Но знайте: ако искът на баща ви
не беше тъй от разума далечен,
път щеше чарът ваш да му направи
на мойта гръд в неразума сърдечен
и бихме ви изпратили обратно
във Франция с известие приятно!
ПРИНЦЕСАТА
Баща ми вий обиждате, кралю,
и хвърляте петно на свойто име,
като отричате да сте получил,
което бе ви точно заплатено!
КРАЛЯТ
Кълна се, че не знам такова нещо!
Ако излезе, че сте ги платили,
ще ви възвърна тях или правата
над Аквитания!
ПРИНЦЕСАТА
Добре тогава.
Бойе, на Краля разписките дайте,
с които бащиният му ковчежник
получената сума потвърждава!
КРАЛЯТ
Бих искал да ги видя.
БОЙЕ
Ваша милост,
пакета с тях забави се по пътя,
но утре сутрин ще ви ги представя.
КРАЛЯТ
И, вярвайте, щом бъда убеден,
ще срещнете разбиране във мен.
А дотогава приемете, моля,
единствения прием, който може
пред мойта клетва чист да ме остави
и чест да отдаде на хубостта ви:
в дома си нямам как да ви поканя,
но в парка си ще ви приема тъй,
че вий ще се усетите, принцесо,
във пристана на моята душа.
Ще извините отказа ми, вярвам,
и казвам ви довиждане, до утре!
ПРИНЦЕСАТА
Довиждане. И радост дотогаз!
КРАЛЯТ
Хилядократно повече на вас!
N Излиза със Свитата си.
БИРОН
Госпожице, сърцето ми желае
да ви изкаже скритите си чувства.
РОЗАЛИНА
Свободна съм. Да се яви пред мене!
БИРОН
Не му се смейте, чуйте го как стене!
РОЗАЛИНА
А болестта каква е?
БИРОН
Сърдечна, то се знае.
РОЗАЛИНА
Че да му пуснем кръв!
БИРОН
Не вярвам в лек такъв!
РОЗАЛИНА
Ще го пооблекчи!
БИРОН
Боднете, но с очи!
РОЗАЛИНА
Защо пък, нека с нож!
БИРОН
Не, вий сте лекар лош!
РОЗАЛИНА
Тогава лека нощ!
N Бирон се отдръпва.
ДЮМЕН
Простете, таз коя е във розова коприна?
БОЙЕ
Графиня д’Алансон, на име Катерина.
ДЮМЕН
Наистина прекрасна. Благодаря ви! Сбогом!
N Излиза.
ЛОНГВИЛ
Прощавайте, каква е таз дама там във бяло?
БОЙЕ
Еднакво съвършена и във лице, и в тяло.
ЛОНГВИЛ
Че тъй е, сам го зная,
но името желая!
БОЙЕ
Ах, тя едно си има,
недейте й го взима!
ЛОНГВИЛ
Коя е, ще ми съобщите ли?
БОЙЕ
Дете на своите родители.
ЛОНГВИЛ
Тогаз по дявола вървете,
да се разправям с вас не ща!
БОЙЕ
Добре, добре, не се гневете —
граф Фокънбридж й е баща.
ЛОНГВИЛ
Великолепна дама!
БОЙЕ
Еднакво мислим двама!
N Лонгвил излиза.
БИРОН
Коя е тази, дето мина?
БОЙЕ
Прилича ми на Розалина.
БИРОН
А има ли си годеник?
БОЙЕ
Ще има май че подир миг.
БИРОН
О, бързате! На добър час!
БОЙЕ
Дано добър да е за вас!
N Бирон излиза.
МАРИЯ
Тоз бе Бирон. Той все шеги подхваща.
БОЙЕ
Тоз път пирон съдра му малко плаща.
ПРИНЦЕСАТА
Да, вашата отбрана бе блестяща.
БОЙЕ
Каквото искаш, туй ти се заплаща.
МАРИЯ
Това бе схватка необикновена…
БОЙЕ
На бик със бик!
МАРИЯ
О, не, на два овена!
БОЙЕ
Овен, но ще паса на ваште устни!
МАРИЯ
За жалост никой няма да ви пусне!
БОЙЕ
Ще се промъкна сам, тревичко млада!
МАРИЯ
Но аз не съм обществена ливада,
а частен двор, и то с добра ограда!
БОЙЕ
А на кого тоз частен двор се пада?
МАРИЯ
На никого!…
ПРИНЦЕСАТА
Изящната ви свада
за вас и мен е истинска наслада,
но по-добре е тази канонада
да я спестим за бъдната обсада
на краля и на неговите ближни,
залостили се в кулите си книжни!
БОЙЕ
Ако отгатва вярно зоркостта ми —
а знайте: много рядко тя ме мами,
Наварецът е, бога ми, готов!
ПРИНЦЕСАТА
Бойе, какъв е този израз нов?
БОЙЕ
За нас, ловците на сърдечен лов,
мадам, той значи „пламнал от любов“.
ПРИНЦЕСАТА
Кой? Кралят ли?
БОЙЕ
О, боже, тъй ясно бе това,
че всичките му мисли и всички сетива
надзъртаха подобно на сплашени войници
през бойниците тъмни на двете му зеници.
Какво не се тълпеше във неговите взори? —
Езикът му, треперещ, че иска да говори,
а сляп е за предмета на нежния си глад;
сърцето му, което, превърнато в ахат,
бе гордо, че ликът ви във него е изрязан;
да, цял безброй от чувства, излъчващи съблазън,
в очите му сияйни се трупаха безспир,
същинска скъпа стока на тънък ювелир,
която ни примамва от своята витрина
сред блясък на кристали и гънки от коприна;
а рамка за тоз поглед бе целият му лик
и казваше той ясно на своя ням език:
„Една целувка дай ми, пък после си вземи
и спорни и безспорни, и всякакви земи!“
ПРИНЦЕСАТА
Да влезем в своите шатри. Бойе, започва вече…
БОЙЕ
…да казва туй, което личи си отдалече!
Речта си аз прочетох във погледа на краля,
а че добър четец съм, не искам да се хваля.
РОЗАЛИНА
Добър четец и също любовник не от вчера!
МАРИЯ
Той дядо на Амур е и татко на Венера!
РОЗАЛИНА
Венера да е рожба на туй лице, туй тяло?
Тя сигурно прилича на майка си изцяло!
БОЙЕ
Ей, слушайте!…
МАРИЯ
Готови!
БОЙЕ
Не, чувайте!…
РОЗАЛИНА
Съгласни!
БОЙЕ
По дявола, тез дами са станали опасни!
N Излизат.
>> ТРЕТО ДЕЙСТВИЕ
>>> ПЪРВА СЦЕНА
N В парка.
N Влизат Армадо и Комарчето.
АРМАДО
Погугукай, гълъбче! Удовлетвори зажаднелия ми слух!
КОМАРЧЕТО _(пее)_
„Гу-гу-гу!“
АРМАДО
Ах, нежен звук! О, прелестен цветец на младостта! Вземи тоз ключ, дари волност на онзи момък и го доведи безотлагателно пред моето лицеприятие! Възнамерявам да го натоваря с преноса на това ми излияние до моята любима.
КОМАРЧЕТО
А защо, господарю, не опитате да излеете любовта си като французин?
АРМАДО
На френски, искаш да кажеш?
КОМАРЧЕТО
Не, изискани ми господарю. Изобщо без думи, а само така: първо отмервате една жига*6 с върха на езика си и изтананиквате един канарски танц с пъргавата си нога, като същевременно изразявате черната си любовна мъка посредством бялото на очите си. Една нота полувъздъхвате, а другата четвъртизпявате, като ту търкаляте звука в гърлото си, сякаш поглъщате любовните слова, ту гъгнете носово, сякаш ги вдъхвате в гърдите си. И шапката, надвесена над очите ви, като сенник над лавка! С ръце в джобовете, сякаш излязъл от мухлясалите портрети или кръстосал ги на гръдния кош, a la заек на ръжен! И никакво задържане на едно място: две-три трели и хайде на друго! Това са то тънкостите, това са то финостите, това са то изящностите на века! Чрез тях единствено се погубват онези девички, които чакат да се погубят и без тях, самички! На такова държание обръща внимание всяко женско създание!
[*6 Жига… канарски танц… — живи танци, популярни по Шекспирово време.]
АРМАДО
С какво си купил толкоз опитност?
КОМАРЧЕТО
Със три стотинки наблюдателност.
АРМАДО
Добре, бягай, че любовта ме зове! Adieu!
КОМАРЧЕТО
Ха, дьо! Тц, тц!
АРМАДО
Искаш да кажеш, че любимата ми е кобила?
КОМАРЧЕТО
Не, господарю! Как мога да я нарека кобила…
N Настрани.
когато е една кранта, и то сигур наемна…
N Към Армадо.
Нима не си спомняте как изглежда тя?
АРМАДО
Малко смътно.
КОМАРЧЕТО
О, каква лоша памет! Защо не вземете любимата си по-присърце!
АРМАДО
О, аз съм я взел присърце и във сърце, момченце!
КОМАРЧЕТО
Не, във сърцето ви я няма. Тя ви е само „при“, „под“ и „над“ него. Мога да ви го докажа.
АРМАДО
Ти — на мен? И какво ще ми докажеш?
КОМАРЧЕТО
Че съм мъж, когато порасна! Но сега засега само това, че вашата любима ви е „при, под и над“ сърцето. „При“ — защото ви е примамила; „под“ — защото ви се подиграва; и „над“ — защото е инат и никога няма да ви се даде!
АРМАДО
И трите ти игрословици бяха великолепни!
КОМАРЧЕТО _(настрани)_
А ти си една велика лепка по тях!
АРМАДО
Извикай оня Кратун! Бих желал да му поверя своето послание.
КОМАРЧЕТО
Чудесна комбинация: кратуна повереница на тиква!
АРМАДО
А? Какво каза?
КОМАРЧЕТО
Нищо, господарю. Казах, че този Кратун трябва да се подтиква, защото инак, докато стигне…
АРМАДО
Краварникът не е далече. Хайде, лети!
КОМАРЧЕТО
Като олово, господарю!
АРМАДО
Какво искаш да кажеш, невръстни остроумецо?
С олово ний сравняваме нещата,
които са недвижни, бавни, тежки!
КОМАРЧЕТО
Е, да, сравненията правят грешки.
АРМАДО
За пръв път чувам да лети олово!
КОМАРЧЕТО
Тук вий се излетяхте, честно слово —
с какво по вражите стени гърмим?
АРМАДО
О, сладкозвучен риторичен дим!
Той, значи, е снаряд, а аз съм топ.
Изстрелвам го към момъка…
КОМАРЧЕТО
Бум! Хоп!
N Излиза.
АРМАДО
Изящен остроумник!… О, разреши, небе,
към тебе да отправя дъха си, който бе
доскоро толкоз волен, а ето го сега,
престола си отстъпил на черната тъга!
Но момъкът се връща!
N Влиза отново Комарчето, следван от Кратун.
КОМАРЧЕТО
Господарю, представям ви едно природно чудо: кратуна със счупен крак!
АРМАДО
Ясно: ребус, енигма, каламбур. Дай тълкуванието!
КРАТУН
Не ща нито еребус, нито нигма, нито календур! Живовляк, господине! Само живовляк, да ми се наложи! Никаква нигма, никакъв еребус! Само живовляк!
АРМАДО
Кълна се, ти ще ме разсмееш насила! Твоята глупост ми издува далака и тъй разгъва дробовете ми, че след миг ще ме доведе до избухване на неуместен смях. О, звезди мои, простете ми! За невежата, изглежда, каламбурът е лекарство!
КОМАРЧЕТО
Че не е ли лекарство и за образования?
АРМАДО
Не, каламбурът, драги, е сблъсък на слова
с еднакъв звук, а смисъл различен при това.
Нещо от рода на шарадите и стихчетата с поанта.
Ето например:
„Лисица, стършел и шебек
броили се — излезли тек.“
Това е уводът. Сега трябва да дойде поантата.
КОМАРЧЕТО
Аз ще я кажа. Вие само повторете увода!
АРМАДО
„Лисица, стършел и шебек
броили се — излезли тек.“
КОМАРЧЕТО
„…С гъсока се броили пак —
излезли чифт и още как!“
Сега нека аз да кажа увода, а вие — поантата!
„Лисица, стършел и шебек
броили се — излезли тек.“
АРМАДО
„…С гъсока се броили пак —
излезли чифт и още как!“
КОМАРЧЕТО
Чудесна поанта! Радвайте се, че гъсокът остана у вас! Още искате ли?
КРАТУН
Тоз май продава гъски, а този купувач е!…
Простете, господине, че вмесвам се обаче
купувате ли поанта (по нашенски де, гъска),
то трътката й трябва от мазнина да лъска!
АРМАДО
Но от какво започна тоз разговор все пак?
КОМАРЧЕТО
От таз Кратуна тука със счупения крак.
Вий после споменахте за моите каламбури.
КРАТУН
А аз пък после казах живовляк да се тури;
за поантата след туй пък той — хъка, вие — мъка,
и сключихте със него на сляпо пазарлъка!
АРМАДО
И все пак кажи ми какво беше това с Кратуната и счупения крак?
КОМАРЧЕТО
Ще ви го кажа, и то с чувство.
КРАТУН
Е как с чувство, като не си го почувствал! Аз ще я разкажа тази поанта:
„Кратун реши да бяга,
но спъна се о прага!“
Ай, ай!
АРМАДО
Преустанови това неприятно пищене!
КРАТУН
Той пищялът ми пищи, господине!
АРМАДО
Изслушай ме, Кратуне, обявявам те за свободен. Постът ти свърши. Амнистия!
КРАТУН
Какво? „Хамни с тия“? Ще хамна, ама с кои „тия“, не ги виждам. Все пак подушвам една чудесна поанта със хрускава кожичка!
АРМАДО
О, боже! Разбери, искам да кажа, че те освобождавам, еманципирам, разкрепостявам! Ти беше затворен, зазидан, затегнат, задръстен!…
КРАТУН
Вярно е, вярно е! И вие ще ми дадете разслабително да ме разкара?
АРМАДО
Аз ти дарявам свобода, отпускам те на воля и срещу това искам от теб единствено възмездие: да транспортираш до селянката Жакнета този ми знак на внимание.
N Връчва му писмо.
И тъй като моята чест е изградена върху туй, че всяка услуга трябва честно да бъде възнаградена, вземи тази гратификация!
N Дава му пари.
Комарче, следвай ме!
N Излиза.
КОМАРЧЕТО
Като следствие подир причина! Довиждане, уважаеми Кратуне!
КРАТУН
Сбогом, сладка мръвчице! Довиждане, педя човек — лакът уста!
N Комарчето излиза.
Я да видим сега тази „гратификация“! Гратификация! Това било латинска дума за петнайсе стотинки! Петнайсе стотинки — една гратификация. „Колко я продаваш тази кордела?“ „Един грош.“ „Много е. Давам една гратификация.“ Все другояче звучи! По ми харесва от „френска корона“, особено ако е от тези, дето ни коронясва с тях френската болест*7. Отсега нататък ще купувам само с гратификации.
[*7 „…френската болест…“ — често срещан у Шекспир намек за кръгообразното окапване на косата у болните от сифилис.]
N Влиза Бирон.
БИРОН
О, извънредно драги ми Кратуне! Добра среща!
КРАТУН
Моля ви, уважаеми, колко лакти розова кордела могат да се купят за една гратификация?
БИРОН
Каква гратификация?
КРАТУН
Ами от петнайсе стотинки, каква!
БИРОН
Тогава можеш да си купиш кордела за три по пет стотинки.
КРАТУН
Благодаря ви, уважаеми. Господ здраве да ви дава!
БИРОН
Стой, селяко! Трябваш ми.
Ако желаеш да си ми полезен,
ще те помоля за една услуга.
КРАТУН
А за кога ще я искате?
БИРОН
За днес следобед.
КРАТУН
Имате я от мене, уважаеми! Сбогом!
БИРОН
Но аз не съм ти казал каква е!
КРАТУН
Като я свърша, ще разбера.
БИРОН
Но нали трябва първо да я узнаеш, мошенико!
КРАТУН
Тогава ще дойда утре сутрин, да ми я кажете.
БИРОН
Трябва да я свършиш днес следобед! Чувай, разбойнико, то е съвсем лесно:
Принцесата на лов ще дойде тука,
а в свитата й има една дама
с ухаещото име Розалина!
Без бавене вложи това писмо
във нейната ръчица белоснежна!
Дръж тази компенсация, за теб!
N Дава му пари.
КРАТУН
„Компенсация“? О, сладичка компенсация! По-добра от гратификацията! С цели единайсе гроша и пет стотинки по-добра! О, миличка компенсация! Ще бъде изпълнено, уважаеми, буква по буква! Къде е компенсацията, къде е гратификацията!
N Излиза.
БИРОН
Аз — влюбен? Аз — камшика за страстта,
гонителя на нежните въздишки,
надзорника, не, нощния стражар,
блюстителя, пазача, опекуна
над глезеното и капризно богче
на любовта? Не, не! Не е възможно!
На туй джудже-гигант, хлапе-старик,
монарх на римите и пръв регент
на меланхолиите, цар помазан
на припкащите попски съгледвачи,
но този дон Амур, дон Купидон,
маршал на женските поли хвърчащи
и крал на мъжките издути гащи,
слуга да съм, да му тръбя с тръбата
като помощника на акробата?
Аз влюбен, лапнал, хлътнал в тази тук,
която — както нов часовник немски —
ще трябва всеки миг да се наглежда,
защото инак няма да е вярна?
Аз клетвата си да потъпча в прах,
и то за най-опасната от трите,
за тази тъмнокожа дяволица
с две топчета катранени, забити
насред лицето, и така шавлива,
че и да вържеш Аргус*8 да я пази,
[*8 Аргус _(мит.)_ — стоок великан от гръцката митология, който, докато спял с половината от очите си, с останалата половина бодърствал; синоним на бдителен страж.]
пак, щом поиска, лука ще ти сгази?
Кой, аз да се влека и да се моля
след нея?… Но така е: туй е напаст,
която Купидон ми е изпратил,
задето се отнасях тъй нехайно
към детската му всемогъща власт.
Сега ще любя, диря, плача, пиша —
какво да правим — любовта е сляпа:
един обиква ябълка, друг — ряпа!
N Излиза.
>> ЧЕТВЪРТО ДЕЙСТВИЕ
>>> ПЪРВА СЦЕНА
N В парка.
N Влизат Принцесата, Розалина, Мария, Катерина, Бойе, Придворни, Слуги и Горски пазач.
ПРИНЦЕСАТА
Дали бе кралят, който там препусна
така без страх нагоре, по наклона?
БОЙЕ
Не зная, ала май не беше той.
ПРИНЦЕСАТА
Във всеки случай бе с високи цели!…
Е, драги господа, с делата днеска
приключваме и в събота ще бъдем
на път за Франция. Пазачо горски,
води ни към прикътаното място,
където ще играем на убийци!
ПАЗАЧЪТ
Застанете ли зад шубрака, там,
уверен съм, ловът ви ще е хубав.
ПРИНЦЕСАТА
Защото аз съм хубава, затуй ли
ти казваш, че ще имам хубав лов?
ПАЗАЧЪТ
О, не, мадам! Вий зле сте ме разбрали!
ПРИНЦЕСАТА
А, значи тъй — отпърво ме похвали,
а после ме оставяш без надежди?
ПАЗАЧЪТ
Вий хубава сте!
ПРИНЦЕСАТА
Не изписвай вежди!
Когато няма хубост нечий лик,
не се разхубавява със език.
Дръж тоз подарък хубав, огледало,
задето образ грозен си ми дало!
N Дава му пари.
ПАЗАЧЪТ
По-хубава от вас не зная друга!
ПРИНЦЕСАТА
Спасихме хубостта си чрез заслуга,
тъй както искат да спасят душици
във днешно време разни еретици*9;
[*9 „…разни еретици…“ — намек за католиците, които се стремели да спасят душата си посредством благодеяния.]
красива е ръката, щом раздава,
макар да е за криене в ръкава!…
Лъкът ми! Да се цели и убива
самото милосърдие отива —
и то ще ми помогне, аз си знам,
при всеки изход да не нося срам:
пропусна ли — от жалост е било,
улуча ли — не съм желала зло,
а сторила съм го заради слава;
нали със нас това нерядко става:
отхвърлили съвета на сърцето,
да сторим престъпление проклето
под натиска на празна суета,
тъй както аз след мъничко кръвта
на бедната кошута ще пролея,
макар да нямам нищо против нея!
БОЙЕ
Така си е. Не е ли суетата
пак тласкащата сила у жената,
която ту се глези, ту се въси
със цел да води за носа мъжа си!
ПРИНЦЕСАТА
И на която се полага слава,
когато този нос и се поддава!
N Влиза Кратун.
БОЙЕ
Ха, ето един член на братството!
КРАТУН
Здрасти на всички! Кажете, молим, коя тук е главната от вас?
ПРИНЦЕСАТА
Че то се познава, приятелю. Щом дириш главната, другите трябва да са без глави.
КРАТУН
Искам да кажа най-голямата, най-горната.
ПРИНЦЕСАТА
Значи ти трябва най-пълната и най-високата?
КРАТУН
Най-пълната, тъй точно: най-пълната, мадам;
Сподели с приятели: |
