Укротяване на опърничавата # действащи лица



страница18/21
Дата29.08.2017
Размер2.73 Mb.
#29032
1   ...   13   14   15   16   17   18   19   20   21
А ти, девойко, съгласувай умно
мечтите си с родителската воля,
че иначе законът на Атина —
чиято строгост да смекчим не можем —
ще обрече цъфтящата ти младост
на вечна самота или на смърт!…
Какво ви стана, скъпа Хиполита?
Егей, Деметрий, бих желал на вас
по сватбата задачи да възложа,
а също тъй и да ви кажа нещо,
засягащо и двама ви отблизо.

ЕГЕЙ
За двама ни това е дълг и чест!

N Тезей, Хиполита, Егей, Деметрий и Свитата излизат.

ЛИЗАНДЪР
Страните ти са бледи, ангел мой!


Посърнаха им розите тъй бързо!

ХЕРМИЯ
Навярно чакат дъжд. И той след малко,


обилен, от очите ми ще рукне.

ЛИЗАНДЪР
Уви, от всичко четено и чуто,


не помня аз любовният поток
да е протичал гладко и спокойно.
Ту спъва го неравност в потеклото…

ХЕРМИЯ
О, срам — да се сродиш със кръв по-ниска!

ЛИЗАНДЪР
Ту спира го различие в години…

ХЕРМИЯ
О, жал — на старост да си свързан с младост!

ЛИЗАНДЪР
Ту стяга го желание на близки…

ХЕРМИЯ
О, ад — по принуждение да любиш!

ЛИЗАНДЪР
А щом щастливо изберат се двама,
обсаждат ги война, и смърт, и болест —
и щастието им изчезва сякаш
неясен звук, лек сън, случайна сянка,
нетрайно като мълния среднощна,
която във избухване на гняв
разкрива в миг небето и земята,
ала преди човек да каже „Виж!“,
отново е потънала безследно
във челюстите черни на нощта —
тъй бързо, както чезне всичко светло!

ХЕРМИЯ
Но ако всяка истинска любов


е спъвана, то може би такава
е вечната повеля на съдбата.
Да срещнем изпитанието смело,
щом то е кръст, подобно всички тези
мечти, сълзи, копнежи и въздишки,
съставящи безумната й свита!

ЛИЗАНДЪР
Да, вярна мисъл. Затова послушай:


аз имам леля. Без деца. Вдовица.
Богата при това. На седем мили
далече от града ни тя живее
и счита ме за свой единствен син.
При нея можем ний да се венчаем —
там строгите закони на Атина
ще са безсилни. Ако ме обичаш,
от къщи измъкни се утре вечер.
На миля от града, в гората, дето
веднъж видях ви двете със Елена
да чествувате майския ни празник,
ще те очаквам.

ХЕРМИЯ
О, Лизандре мой,


кълна ти се във пъргавия лък
и в златната стрела на Купидона*3,
[*3 Купидон _(мит.)_ — римски бог на любовта, който бил изобразяван обикновено като момченце — често сляпо, въоръжено с лък и стрели: златни — за щастливата любов, и оловни — за нещастната.]
във гукащото гълъбово ято
на Афродита*4, в кладата, която
[*4 Афродита _(мит.)_ — гръцка богиня на любовта, представяна често придружена от целуващи се гълъби.]
изпепели Дидона, щом за нея
изгуби се платното на Енея*5,
[*5 Дидона… Еней — легендарна основателка на Картаген. Тя приютила след гибелта на Троя беглеца Еней и се хвърлила в горяща клада, когато той я изоставил.]
във всички мъжки клетви и обети,
след седмица без срам обратно взети,
кълна ти се: ще бъда утре аз
на мястото в уречения час!

ЛИЗАНДЪР
Добре, помни го! Виж, Елена иде!

N Влиза Елена.

ХЕРМИЯ
Здравей! Де бързаш, прелестна Елено?

ЕЛЕНА
Аз — прелестна? На теб е отредено
да имаш тези къдри, таз уста!
Деметрий люби твойта красота!
Очи като звезди! Но туй не стига,
ти имаш и гласа на чучулига,
издигнала се в купола дълбок
над нивата, над цъфналия глог,
край който говедарчето почива.
Да беше красотата прилепчива,
отнесла бих като безброй зарази
таз искрица във погледа ти, тази
извивка в говора… О, ако бе
всемирът мой, земя-море-небе,
бих дала всичко — без Деметрий само! —
за щастието, в дребно и голямо
да ти приличам! Дай ми ти урок:
как завладя владетеля ми строг?

ХЕРМИЯ
Ах, аз се мръщя, той след мене тича!

ЕЛЕНА
Смехът ми тъй да ще да го привлича!

ХЕРМИЯ
Прогоня го — след миг е пак отсреща!

ЕЛЕНА
А бяга от молбата ми гореща!

ХЕРМИЯ
Все по го мразя — той все по е пламък!

ЕЛЕНА
Все по го любя — той все по е камък!

ХЕРМИЯ
Но за това не аз съм виновата!

ЕЛЕНА
Не си! Във твойта прелест е вината!

ХЕРМИЯ
Тогава успокой се! Вече няма


да го привлича тя. С Лизандър двама
напускаме Атина. Този град,
тъй мил преди, сега за мен е ад…
Каква е, скъпи, твоята омая,
та можеш в пъкъл да превърнеш рая?

ЛИЗАНДЪР
Да, утре вечер, щом Селена*6 бледа


[*6 Селена _(мит.)_ — гръцка богиня на Луната.]
в среброто на реката се огледа
и с течен бисер всеки лист покрие,
в часа най-мил на влюбените, ние
със Хермия, използвайки нощта,
ще бъдем вън от градските врата!

ХЕРМИЯ
И сред гората, в къта ни любим,


където с теб на мекия килим
от жлътнали иглики често лете
душите си изливали сме двете,
сега ще се сберем със моя скъп
и ще поемем, смело дали гръб
на този град и злите му окови
към нови дружби и познанства нови.
За нас моли се! Сбогом! И дано
и ти с Деметрий свържеш се в едно!
Лизандре, с теб до утрешната среща,
макар взаимността да е гореща,
налага се взаимно, щем не щем,
очите си на глад да обречем.

N Излиза.

ЛИЗАНДЪР
Да, скъпа Хермия!… Дано, Елена,
и твойта обич бъде споделена!

N Излиза.

ЕЛЕНА
Горко ми и блазе й! За мъжете
еднакво хубави сме ние двете!
Ала, уви, Деметрий не желае
да види туй, което всеки знае;
и както той, от обич заслепен,
поставя свойта Хермия над мен,
така на него мойта обич дава
черти, които той не притежава!
Такава е на любовта мощта,
че възвишава низките неща.
Сега да си представя ясно мога
защо й ваят и рисуват бога
с превръзка на очите и с криле —
припряна слепота! От туй по-зле!
И го представят все дете, защото
не различава злото от доброто
и в своите игри сред шум и вик
кълне се и отмята всеки миг!
Така Деметрий, сякаш облак млад,
ме би със нежни думи като с град,
но Хермия изгря след миг и ето,
ни помен от градушката в полето!
…За бягството й от града все пак
ще му разправя! Даже в дъжд и мрак
ще я последва той!… Ала дори
и ласкаво да ми благодари,
нали ще знам, че таз обноска мила
с безмилостна цена съм заплатила?…
Но що да правя? Други способ няма
да бъдем във гората с него двама!

N Излиза.


>>> ВТОРА СЦЕНА

N Атина. В дома на Клина.
N Влизат Клина, Талашко, Кросното, Пискуна, Носльо и Комара.

КЛИНА
Тук ли сме всички целокупно?

КРОСНОТО
По-добре да извадиш списъка и да ги извикаш поголовно!

КЛИНА
Ей ни тука! Това сме то шестимата, избрани от цяла Атина, да участвуват в представлението за княжеската сватба.

КРОСНОТО
Не така! Преди всичко, драги Питър, нарицаем още Клина, кажи за какво се третира в пиесата, а после ще прочетеш имената на актьорите. Ред трябва тука!

КЛИНА
Добре. Пиесата се казва „Твърде плачевна комедия за кръвопролитната смърт на Пирам и Тизба“*7.


[*7 Пирам и Тизба — герои на трагична любовна история, разказана в „Метаморфозите“ на римския поет Овидий.]

КРОСНОТО
Знам я — за пира в избата! Чудесна и много смешна пиеса! Сега, Клине, провери актьорите по списъка! Всички, строй се!

КЛИНА
Който си чуе името, да се обади! Ник Кросното, тъкач!

КРОСНОТО
Тук! Казвай ролята и минавай нататък!

КЛИНА
Ти, Кросно, ще бъдеш Пирам.

КРОСНОТО
Тиран? Съгласен!

КЛИНА
Не тиран, а Пирам. Той е любовник, който най-изящно се убива впоследствие на любов.

КРОСНОТО
Може! За такава роля трябва да се пуснат малко сълзи. Ако я играя аз, зрителите да си приготвят големи носни кърпи. Аз ще вдигна цяла буря от плачевности и съболезнования!… Макар че по ме бива за тиран. Хърколес*8 например знаете как мога да го играя! Или някоя друга роля, но такава с меч и сеч, майки плачат, котки мячат!


[*8 „…Хърколес…“ — вместо Херкулес.]

„И с гръм и грак


гръмовний враг
в гробовний мрак
ще полети,
а светлий кон
на Апулон*9
[*9 «…Апулон…» — вместо Аполон.]
от небосклон
ще заблести!“

Как ви се вижда? Силно, а? Сега раздай ролите на останалите. Това беше в стила на Хърколес, той е тиран и половина! Любовника говори по-съболезнователно.

КЛИНА
Добре, добре!… Френсис Пискуна, кърпач на духала!

ПИСКУНА
Тук!

КЛИНА
Пискун, на теб, разбира се, ще дадем Тизба.

ПИСКУНА
Какъв е тоя Тизб? Странстващ рицар?

КЛИНА
Не Тизб, а Тизба! Това е дамата, в която Пирам трябва да се влюби.

ПИСКУНА
Не, не искам да играя жена! Вече ми никне брада!

КЛИНА
Няма значение. Ще играеш с маска и какъвто ти е гласецът, точно пасваш.

КРОСНОТО
Щом може с маска, нека аз да играя и Тизба! Ще говоря с минимално тънък глас! Така: „Ах, Пираме, скъпи мой! Аз съм Тизба, твоята любима!“

КЛИНА
Не, не! Ти ще играеш Пирам. А ти, Пискуне — Тизба.

КРОСНОТО
Добре, продължавай!

КЛИНА
Робин Комара!

КОМАРА
Тук!

КЛИНА
Робин, ти ще играеш майката на Тизба. Том Носльото, медникар!

НОСЛЬО
Тук!

КЛИНА
Носльо, ти ще си бащата на Пирам. Аз — бащата на Тизба. Талашко, столарят, ще бъде лъва. Готово! Това се казват добре разпределени роли!

ТАЛАШКО
А на лъва ролята много ли е? Ако я имаш, дай ми я, моля ти се! Аз малко бавно заучавам.

КЛИНА
Ти ще импровизираш. Има само реване.

КРОСНОТО
Нека тогава аз да играя и лъва! Ще ревна тъй, че всички ще се трогнат! Така че князът ще каже: „Браво! Бис! Лъвът още веднъж!“

КЛИНА
Знаем те — ти ще изревеш така, че княгинята и дамите ще се разпискат. А това стига, за да ни избесят всички.

ВСИЧКИ
Ще ни избесят не, ами оттатък! Всички до един!

КРОСНОТО
Така е, ако някой от вас изкара акъла на дамите, те без акъл какво друго ще измислят! Но аз мога така да форсирам гласа си, че да ревукам като гургуличе-сукалче, да ревича тъничко като славейче!

КЛИНА
Слушай, ти можеш да играеш само Пирам! Защото Пирам е истински красавец. Той е млад човек с рядка хубост, разбираш ли, винаги издокаран като за празник. И затова само ти можеш да го играеш. Друг няма кой!

КРОСНОТО
Добре, взимам го! А каква брада да си сложа?

КЛИНА
Каквато щеш.

КРОСНОТО
Тогава ще си сложа сламеножълта или да бие на ръждивооранжево. Но може и да й пусна малко аленко. Или пък да бъде златиста, „а ла френска корона“!

КЛИНА
Не! Само а ла — последното недей! Тази френска болест така коронясва човека, че ще трябва да играеш съвсем ощавен…*11 Хайде, сега, майстори, на работа! Ето ви ролите. Моля ви настойчиво, убедително и учтиво да ги назубрите наизуст до утре вечер. Ще се срещнем в дворцовата гора на миля от града при лунна светлина: там ще репентираме, защото иначе, в града, ще се насъберат зяплювци и всичко ще се разчуе. Аз дотогава ще направя списък на реквазита.


[*11 „…съвсем ощавен…“ — често срещан у Шекспир намек за кръгообразното окапване на косата у болните от сифилис.]

КРОСНОТО
Дадено! И в гората ще можем свободно да уточним всички действия и единични движения. На работа! Сбогом!

КЛИНА
Среща при княжеския дъб! И да не ме излъжете!

КРОСНОТО
Майка и баща! Рубиконят е яхнат! Жребецът е хвърлен!

N Излизат.

>> ВТОРО ДЕЙСТВИЕ


>>> ПЪРВА СЦЕНА

N В гората край Атина.


N Влизат от разни страни Фея и Пък*12.
[*12 Пък — нарицателно име на малки пакостливи духове от старите английски поверия.]

ПЪК
Малка фейо, де така?

ФЕЯ
Над поля, ливади
планини, лъки,
над нивя, огради,
долини, реки,
хвъркам, лека и крилата
в надпреварване с луната.
На Титания*13 съм фея
[*13 Титания _(мит.)_ — името на царицата на феите е било навярно подсказано на Шекспир от епитета, даден на Диана в „Метаморфозите“ на Овидий.]
и съм длъжна подир нея
бързо в кръговете, дето
тя е бродила в полето,
да окича всеки лист
с обичка от бисер чист*14;
[*14 „…от бисер чист…“ — според английското поверие тревата растяла по-буйна и сочна там, където въртели нощните си танци феите и елфите.]
а игликите, които
са й войнство родовито
и под златните костюми
крият мехчета с парфюми,
чакат да им занеса
смес уханна от леса…
Казвах ли ти? Шум дочух!
Сбогом, безработен дух!
Виждам свойта господарка
зад стъблата да се мярка!

ПЪК
Върви я отклони, да има мир,


че моят цар се готви тук за пир,
а ти го знаеш: Оберон*15 е в бяс
[*15 Оберон — владетел на духовете, царуващ на Изток — познат от френския средновековен роман „Юон дьо Бордо“.]
за малкото индусче с кръв на княз,
което тя отвлече отдалече
и във одежди дворцови облече,
за да й служи като първи паж.
Той молил я е неведнъж и дваж
да му отстъпи смуглото дете,
защото е ревнив и му се ще
да бъде то във неговата свита,
из горското си царство като скита.
Титания не ще да чуе. Тя
го глези и обсипва със цветя
и зарад него двамата до днес
край извор, под звезди, в поле и лес,
се сблъскват със такава гневна реч,
че елфите отблизо и далеч
се гушат нито живи, ни умрели
в капачките от жълъдите зрели.

ФЕЯ
Но кой си ти? Изглеждаш ми подобен


на оня нощен дух, на име Робин,
във чийто нрав е все да пакости.
Не ще се удивя, ако си ти
тоз, който друга работа си няма,
та пътника среднощен води в яма
и стряска с кикот селските моми,
когато са във плевнята сами,
пресича тъкмо кипналата бира
и маслото от млякото обира,
но който, ако някой назове го
„Хобгоблин“ или „Пък“, или към него
обърне се изобщо с дума блага,
добро донася и в труда помага.
Кажи, не си ли Пък?

ПЪК
Пък кой го знай!


Да, аз съм този Пък и Опък май.
Среднощен бродник с мутра дяволита,
смешник от Обероновата свита,
аз цвиля като пъргава кобилка
към коня, който сито се кандилка;
на киселица печена взел вид,
в паницата с ошава чакам свит
и, щом я вдигне старата клюкарка,
в устата й аз — хоп! — като по мярка,
и течността облива й тогава
гердана сух, висящ като на крава;
а други път се случва, важна леля
когато строги размисли споделя,
за столче да ме вземе, а пък то
изплъзва й се под онуй место
и бумва тя със трясък на земята,
така че всичко живо се премята,
за хълбок се държи и се кикоти
във ниски тембри и пищящи ноти,
а домакинът вика, че у тях
не помнел досега подобен смях!…
Но идва моят цар! Това е той!

N Влизат от противоположни страни Оберон и Титания със свитите си от Елфи и Феи.

ОБЕРОН
Аха, Титания! В несгоден час
те срещам, горделива ми съпруго!

ТИТАНИЯ
Ха, Оберон!… Не ща със него аз


да имам общо ни легло, ни друго!

ОБЕРОН
Стой, горделивке! Аз съм твоят мъж!

ТИТАНИЯ
Ако е тъй, би трябвало и аз
жена да бъда твоя, но си спомням,
че ти напусна нашата държава
и, погнал стадото на Коридон,
по цели дни надува нежна свирка
за малката Филида*16. И защо
[*16 Коридон… Филида — традиционни имена на влюбени овчар и овчарка от гръцката, а после и от средновековната пасторална поезия.]
от Индия дошъл си? Не затуй ли,
че твоята скоклива амазонка
се жени за Тезей и ти, разнежен
от спомена за нейните ботушки,
възнамеряваш брачното им ложе
да осветиш за щастие и радост?

ОБЕРОН
А, значи, тъй: дори не чувстваш срам


да ме упрекваш зарад Хиполита,
макар да знаеш сигурно, че зная
за явната ти връзка със Тезея!
Не ти ли го отне от Перигуна*17,
[*17 Перигуна _(мит.)_ — любовница на Тезей, дъщеря на убития от него разбойник Синис.]
макар че той я бе опропастил,
и за кого той подло изостави
Аглая*18, Ариадна*19, Антиопа*20?
[*18 Аглая _(мит.)_ — друга възлюбена на Тезей, заради която той оставил на остров Наксос предишната си любима Ариадна.]
[*19 Ариадна _(мит.)_ — дъщеря на критския владетел Минос, която помогнала на Тезея да убие Минотавъра и да намери изхода от критския лабиринт. Тезей я отвел на остров Наксос, но после охладнял към нея и напуснал острова, докато тя спяла.]
[*20 Антиопа _(мит.)_ — друга царица на амазонките. След смъртта на Хиполита тя станала любима на Тезей, но той я убил, защото се противопоставила на женитбата му с Федра, сестра на критския владетел.]

ТИТАНИЯ
Измислици на глупавата ревност!


Откак започна истинското лято*21,
[*21 „…откак започна истинското лято…“ — дългият пасаж, който следва, е описание на стихийните бедствия в Англия през 1594 г., които били считани за божие наказание.]
веднъж за танц не се събрахме ние —
ни в планината, ни на морски бряг,
ни сред ливади, ни в зелен шумак,
ни край обрасъл във тръстика извор,
без ти да се явиш и заглушиш
със крясъка си сладостните цеви
на ветровете. И какво се случи?
От яд, че бяха свирили напразно,
те всмукаха мъгли болестотворни
откъм морето и в пороен дъжд
ги ливнаха над сушата, така че
най-смешното поточе въз гордя се
и гръд изду над своето корито.
Напразно теглил бе хомота волът,
напразно пот проливал бе орачът.
Класът изгни, преди да му поникне
ергенският мустак. Кошари пусти
чернеят сред полето наводнено
и враните се тъпчат с чумав леш.
Игрището в общинската ливада
е цялото във кал. Нетъпкан бурен
е заглушил любовните пътечки.
Без топли дрехи смъртните треперят
и вечерите никой не оглася
със химни и молитви към луната.
Затуй Селена, под чиято власт
са течностите, гневно пребледняла,
тъй всичко е пропила с мокра влага,
че вредом пъплят ставните болежки.
Светът лудее. Скрежът беловлас
целува аленеещата пъпка,
а темето плешиво на леда
е увенчано, сякаш че за присмех,
от рози и ухания. Погледай:
четирите годишни времена
са разменили дрехите си, тъй че
по туй, с което всякое се кичи,
не може да реши светът объркан
кое кое е. И на всичко туй,
на таз безчетна челяд от злини
началото е в спора между нас,
родители сме нейни ти и аз!

ОБЕРОН
Тогава не спори! Нима е длъжна


Титания да прави все напук
на своя Оберон? Какво ти искам?
Едно момче, което да ми стане
оръженосец.

ТИТАНИЯ
Казала съм вече:


не ще го дам за цял вълшебен свят!
Бе моя жрица неговата майка
и често с нея бъбрехме си двете
във ароматните индийски нощи
и седнали на пясъка Нептунов*22,
[*22 „…пясъка Нептунов…“ _(мит.)_ — Нептун, римски бог на моретата. „Пясък Нептунов“ — морски бряг.]
отплаващите кораби броехме
и гледахме през смях платната бели,
от вятъра шавлив забременели,
кореми да издуват, да растат.
Тогава тя, с походката си плавна,
им подражаваше — понеже беше
понесла вече бъдния ми паж —
и плавайки по сушата, полека
се впускаше във път, за да се върне,
като че ли с товар от тежка стока,
със нещичко за хапване. Бе мила,
но смъртна! И плодът и я уби!
Аз от любов към нея го отгледах
и от любов към нея, знай, че няма
на теб или на друг да го отдам!

ОБЕРОН
А докога ще бъдеш в таз гора?

ТИТАНИЯ
О, ще изчакам сватбата докрая.
Ако желаеш да участваш мирно
в подлунните ни пиршества и танци —
добре дошъл! Ако ли не, върви си
и нека се избягваме взаимно!

ОБЕРОН
Момчето дай ми и ще дойда с тебе!

ТИТАНИЯ
За нищо на света! След мене, елфи,
че току-виж, се скараме до смърт!

N Излиза със Свитата си.

ОБЕРОН
На добър час! Но знай, че таз дъбрава
не ще напуснеш, без да си платила
за тежката обида!… Мили Пък,
ела и слушай! Помниш ли, когато
от камъка, издаден във морето,
веднъж дочухме двамата със тебе
сирена, яхнала делфин, да пее
с тъй чуден глас, че грубите талази
се бяха укротили мигновено
и лудо неподвижните звезди
валяха от кристалната си сфера*23,
[*23 „…от кристалната си сфера…“ — съгласно учението на питагорейците светът се състоял от няколко включени една в друга въртящи се кристални сфери, към които били закрепени „подвижните звезди“ и които сами били включени в обхващащата цялата вселена сфера на „неподвижнитезвезди“.]
за да я слушат по-отблизо?

ПЪК
Помня.

ОБЕРОН
В тоз миг съгледах Купидон да пърха,
неуловим за твоето око,
между луната и земята. Ето,
прицели се той в дивната весталка*24,
[*24 „…дивната весталка…“ — весталки били наричани девствените жрици на Веста, римската богиня на домашното огнище; в случая вероятно се прави ласкателен намек за Елисавета — кралицата-девственица, и за някаква галантна история, случила се на едно дворцово празненство през 1575 г.]
царуваща над запада обширен,
и дръпна толкоз силно тетивата,
като че ли решил бе да прониже
с една стрела сто хиляди сърца.
Но огненото острие угасна
в дъждовното кръжило на луната
и царствената жрица бавно мина,
неуязвена, девствено спокойна.
А где попадна изстрелът залутан?
Улучи цвете той. То беше бяло,
но пламна в миг. Момите го наричат
омайниче или „любов от скука“.
Ти знаеш го. Лети, донес го тука!
Когато бъде капнат сок от него
на спящи клепки, щом се те открехнат,
събудилият се обиква туй,
което види първо. Хайде, тръгвай!
За срок ти давам времето, в което
Левиатанът*26 би преплувал миля!
[*26 Левиатан _(библ.)_ — Левиатанът е огромно морско чудовище, за което се говори в книгата на Йов; навярно фантазийно преображение на кита.]

ПЪК
С колан ще стегна земното кълбо


в четиресет минути!

N Излиза.

ОБЕРОН
С този цвят
Титания ще дебна. Щом заспи
в очите й от сока му ще впръсна.
А след това, каквото първо види —
огромен бик или космат глиган,
ужасен лъв или шебек нахален,
тя, пламнала от страст, ще го преследва.
Вълшебството аз после ще премахна
със друга билка, ала не преди
да ми отстъпи своето индусче…
Но някой иде! Виж ти, двойка смъртни!
Невидим сам, оттук ще ги подслушам.

N Влиза Деметрий, следван от Елена.

ДЕМЕТРИЙ
Не те обичам и не ме преследвай!
Къде е Хермия? Лизандър где е?
Тя мен уби, аз него ще убия!
Ти каза, че се крият в тез гори,
но вече ревността ме изгори!
Не виждам тука своята желана,
а теб, която виждам, не желая
и стига си се влачила след мен!

ЕЛЕНА
Ти дърпаш ме, безжалостен магнит,


привличащ не желязо, а стомана,
защото преданото ми сърце
е като нея. Само престани
да ме влечеш към себе си и аз
веднага ще престана да те следвам!

ДЕМЕТРИЙ
С какво влека те? С ласки? Със измами?


Нима не ти го казвам във лицето,
че не, не те обичам и не мога
да те обикна?

ЕЛЕНА
Казваш го, Деметрий,


и затова аз двойно те обичам!
Като ловджийско куче съм ти вярна
и — като куче пак — след всеки удар
по-предано в нозете ти се галя!
Добре, прави със мен каквото щеш,
налагай ме, ругай ме, дръж ме гладна,
но дай ми незаслуженото право,
щастлива да те следвам по петите!
В сърцето ти и мястото на куче
е висша чест за мене, но кажи ми,

Каталог: 2012
2012 -> За приемане чрез централизирано класиране на децата в общинскиte детски ясли, целодневни детски градини и обединени детски заведения на територията на община пловдив раздел І – Основни положения
2012 -> Критерии за отпускане на еднократна финансова помощ и награждаване на жители на община елхово I общи положения
2012 -> Alexander Malinov
2012 -> Програма за развитие на туризма в община елхово за 2014 г
2012 -> Област враца походът се провежда под патронажа на


Сподели с приятели:
1   ...   13   14   15   16   17   18   19   20   21




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница