Укротяване на опърничавата # действащи лица



страница19/21
Дата29.08.2017
Размер2.73 Mb.
#29032
1   ...   13   14   15   16   17   18   19   20   21
какво по-малко бих могла да искам?

ДЕМЕТРИЙ
Какво ще искаш! Като те погледна,


и мигновено ставам зъл и мрачен!

ЕЛЕНА
А аз, горката, ставам тъжна, бледна,


когато да те видя нямам начин!

ДЕМЕТРИЙ
Но може би рискуваш да загубиш


ковчежето на своята невинност,
като, дошла след мен, го поверяваш
на случая, предлаган от нощта
и лошия съвет на пустошта?

ЕЛЕНА
Защита ми е твойта добродетел!


Щом гледам те, светът навред е светъл,
как искаш да ти вярвам, че е нощ?
Ти цялото човечество за мен си,
как искаш да допусна, че съм в пустош,
когато си пред моите очи?

ДЕМЕТРИЙ
Тогава ще се скрия в храсталака,


а ти стой тук сред зверовете хищни!

ЕЛЕНА
Най-хищният от тях е по-добър


от тебе, о, Деметрий! Да, върви!
И нека всичко си смени местата:
да гони Дафне*27 своя Аполон,
[*27 Дафне _(мит.)_ — нимфа, която, подгонена от влюбения Аполон (Феб), призовала на помощ боговете и била преобразена от тях в лаврово дърво.]
гугутката да литне след сокола,
сърната да преследва злия тигър —
безсмислена гонитба, във която
страхливостта е погнала със шпага
безстрашието, хукнало да бяга!

ДЕМЕТРИЙ
Какво съм седнал да говоря с тебе!


Аз тръгвам и отново ти повтарям,
че тръгнеш ли след мене, тук, в гората,
ще си пострадаш!

ЕЛЕНА
А нима не страдам


в града, в полето, в храма? О, Деметрий,
чрез мен ти целия ни пол обиждаш!
Защо ме принуждаваш да те гоня?
За да се браним, ние сме моми,
а не да ви обсаждаме сами!

N Деметрий излиза.

Аз идвам с теб. В смъртта блаженство има,
щом идва от ръката нам любима!

N Излиза.

ОБЕРОН
Скръбта си, нимфо млада, успокой:
ще бягаш ти и ще те гони той!

N Влиза Пък.

А, ето те! Навреме идеш, Пък!
Къде е Купидоновият стрък?

ПЪК
Постръкнах се и ето го!

ОБЕРОН
Да, той е.
Знам горски кът, по-скрит от всички други,
цял в мащерка, иглики, теменуги,
над него царски навес е прострян
от повет, горска роза и бръшлян.
В туй тайно място, дето си отмята
глечосаната ризница змията
и често можеш да откриеш в нея
увито малко духче или фея,
нерядко подир танц и струнен звън
унася се Титания във сън.
Ще я издебна в тоя сън дълбок
и ще я пръсна с тайнствения сок,
така че, щом от него се събуди,
да я изпълнят хрумвания луди.
Вземи и ти от стръка. Двойка млада
току-що мина във сърдечна свада.
Тя люби го горещо, той я мрази.
Пръсни го и стори така, че тази,
която види първа, да е тя.
Пожарът, който нея сполетя
да пламне в него по-голям дори!
Побързай и младежа намери!
Ще го познаеш лесно сред стотина
по туй, че носи дрехи от Атина.
И до петлите тук да си отново!

ПЪК
Ще бъде Обероновото слово!

N Излизат.

>>> ВТОРА СЦЕНА

N Другаде в гората.
N Влиза Титания със своята Свита.

ТИТАНИЯ
Сега лек танц и песничка приспивна,


след туй в една третина от минута
да бъдете на работа отново:
едни да чистят розовите пъпки
от червеите в тях; със примки други
да ловят прилепи, за да си шием
от ципите им мантии; а трети
разрошения бухал да пропъдят,
че стига се е пулил и е хулил
прищевките ни странни. Хайде, пейте!
И после оставете ме да спя!

ПЪРВА ФЕЯ _(пее)_


„Ежове, змии петнисти,
път да нямате оттук!
Гущери и слепи глисти
кът си изберете друг!“

ХОР
„Нани, нани, нани, на!


Славей пей сред тишина
и Титания красива
сред ухания заспива;
чарове, вълшебства грозни,
зли магии, черни козни
нямат върху нея мощ.
Спи, царице, лека нощ!“

ВТОРА ФЕЯ _(пее)_


„Паяци, оси досадни,
да се махате завчас!
Охлюви и жаби гадни,
няма място тук за вас!“

ХОР
„Нани, нани, нани, на!…“


и т.н.

N Феите и Елфите излизат. Титания спи.


N Влиза Оберон. Той изцежда сока на цветето върху нейните клепачи.

ОБЕРОН
Щом откриеш мигли ти,


в теб любов да запламти
към когото и каквото
първо зърне ти окото!
Ако случи се пред теб
пъргав рис, бизон свиреп,
тигър, лъв, чакал, глиган —
той да бъде твой избран!
Събуди се, щом е близко
нещо грозно или низко!

N Излиза.


N Влизат Лизандър и Хермия.

ЛИЗАНДЪР
Аз май загубих вярната пътека,


а ти, мой ангел, май се умори.
О, Хермия, какво ще кажеш, нека
отдъхнем тук до светлите зари!

ХЕРМИЯ
Но подири си кът за сън тогава.


От този мъх легло за мене става.

ЛИЗАНДЪР
Защо така, когато би могло


да сме една душа — едно легло?

ХЕРМИЯ
Не, скъпи мой! Бъди разумен ти,


от мене по-далеч се отмести!

ЛИЗАНДЪР
О, Хермия, ти грешно подразбра


във думите ми мисъл недобра.
„Една душа — едно легло“ бе само
във смисъл, че понеже тъй голямо
е мойто чисто чувство, то аз мога
да легна тук без никаква тревога,
че спейки тъй — любима до любим —
и в недушевен смисъл ще преспим.

ХЕРМИЯ
Умела игрословица това е,


ала макар със думи да играе,
Лизандър — знам — във мислите не мами,
и нека е проклета резкостта ми,
ако прозрял е в моите слова
и сянка от съмнение в това!
Но, скъпи мой, любими мой прекрасен,
стой по-далеч, макар и безопа

сен,
че момък нравствен и мома свенлива


да прекаляват с близостта не бива.
Спокойна нощ! До сетния ти ден
да свети в тебе любовта към мен!

ЛИЗАНДЪР
До сетния ми ден, о, ангел мой!


И щом угасне тя, да дойде той!

N Ляга встрани.

Дано ти прати сън с отмора сладка
най-нежният от всички изпращачи!

ХЕРМИЯ
Дано пристигне част от тази пратка


до твоите усмихнати клепачи!

N Влиза Пък.

ПЪК
Всякъде в гората бях,
ала нийде не съзрях
тоя, който ще опита
силата, в туй цвете скрита.
Тъмно. Тихо. Нито звук.
Но почакай! Ей го тук!
Той е! В дрехи от Атина!
Ха! Та, значи, ти отмина
влюбената в теб мома.
Я! И тя е тук! Сама!
Смелост нямала, горката,
да полегне до ръката
на безстрастния любим!
Нищо, ний ще му платим!

N Капва от вълшебния сок в очите на Лизандър.

Тука црък! И тука црък!
Тез очи ще пръсне Пък,
тъй че, щом излезе вън
наемателят им — Сън,
през откритата врата
да се вмъкне любовта
и на него да попречи
в тях да се завърне вече.
Сбогом! Най-учтив поклон!
Имам среща с Оберон!

N Излиза.


N Влизат, тичайки, Деметрий и Елена.

ЕЛЕНА
Убий ме, но поспри! Аз губя сили!

ДЕМЕТРИЙ
Като търчиш след мене десет мили!

ЕЛЕНА
Във тъмното недей ме изоставя!

ДЕМЕТРИЙ
Аз тъкмо туй се готвя да направя!

N Излиза.

ЕЛЕНА
Задъхах се от тоз напразен лов!
След всеки зов той става по-суров!
О, Хермия, с какво измиваш ти
тоз поглед свой, та толкоз той блести?
Със сълзи? Туй да беше твойта тайна,
аз бих била от тебе по-сияйна!
Не, аз съм грозна. Вече го разбрах.
Щом всеки звяр пред мен побягва в страх,
какво се чудя толкоз на това,
че и Деметрий ме търпи едва!
Кое лъжливо криво огледало
измамната надежда ми е дало,
че моя грозен лик ще изличи
на Хермия блестящите очи!
Но що е туй? Лизандър! На земята!
Убит? Ранен? Заспал? О, майко свята!
Лизандре, ако жив си, говори!

ЛИЗАНДЪР _(събужда се)_


И ще се хвърля в огъня дори
за теб, Елена! Чудо съвършено,
в такава степен от петно лишено,
че виждам през прозирното ти тяло
сърцето бързо-бързо затуптяло!
Ах, тоз подлец Деметрий! Де е той?
О, име тъй добро за меча мой!

ЕЛЕНА
Недей така, Лизандре! О, недей!


Не е подлец Деметрий, ни злодей.
Щом тебе твойта Хермия обича,
какво от туй, че той след нея тича?

ЛИЗАНДЪР
Каква ти Хермия! Аз нея вече


не искам да я виждам отдалече!
Не Хермия — Елена любя аз!
Кой враната не би сменил завчас
за гълъбица! Разумът човешки,
докато още зрее, прави грешки,
но моят разум вече е съзрял
и разума на тоя свят прозрял,
посочва той на чувствата ми ясно
кое е грозно и кое — прекрасно.
Прекрасното е тука! То личи
във тези ослепителни очи,
разлистващи ми страници любов,
където всеки ред ще бъде нов,
така че увлекателната книга
до гроба ще ми стига и престига!

ЕЛЕНА
Дали за присмех съм била родена!


Или за грях съм с него наградена?
Не стига ли, не стига ли това,
че досега две ласкави слова
не съм заслужила от своя скъп,
та нужно е сега на моя гръб
и ти да трупаш гаврите си зли?
Недей, Лизандре, че боли, боли!
Във рицарските правила нима
изисква се, злочестата мома,
от някого щом вече носи рана,
от другиго да бъде подиграна.

N Излиза.

ЛИЗАНДЪР
Не я съгледа! Спи! И слава богу!
Спи, Хермия! Дотегна ми ти много!
Тъй както, щом със сладки преядем,
за дълго не ги вкусваме съвсем,
или тъй както ересите разни,
напуснат ли ни, най са ни омразни,
така за тебе — ерес и пресита —
Лизандър вече няма да запита.
Решение щом взима, той е твърд:
Елена ще го има свой до смърт!

N Излиза.

ХЕРМИЯ _(събужда се)_
Лизандре! Помощ! Помощ! Извади
змията! Тук! Във моите гърди!
О, скъпи! Нещо страшно преживях!
Лизандре, виж ме — още тръпна в страх!
Но где си ти? Лизандре! Где си? Боже!
Лизандре! Де изчезнал е? Где може
да е отишъл? Обади се, мили!
Ах, губя от предчувствието сили!
Не, няма го! Не се обажда той!
Аз тръгвам да намеря, мили мой,
на таз гора във мрачната утроба
едно от двете: тебе или гроба!

N Излиза.


>> ТРЕТО ДЕЙСТВИЕ


>>> ПЪРВА СЦЕНА

N В гората край Атина.


N Титания спи. Влизат Клина, Талашко, Кросното, Пискуна, Носльо и Комара.

КРОСНОТО
Всички ли сме?

КЛИНА
До един! А мястото е тъкмо за нашата репентиция. Тази полянка ще ни бъде вместо сцена, този глог ще ни е за гардероб. И ние ще представляваме точно както после пред княза.

КРОСНОТО
Слушай, Клине!

КЛИНА
Слушам, Кросно!

КРОСНОТО
Има в тази комедия за Пирам и Тизба едни такива неща, дето няма да се харесат. Преди всичко Пирам се наръгва с меч. Това дамите не могат го изтрая. Прав ли съм?

НОСЛЬО
Прав си, дявол да те вземе! Много ще ги тиранизира!

КОМАРА
Като си помисля, май ще трябва да махнем самонаръгването!

КРОСНОТО
Никакво махане! Знам как ще оправим работата! Трябва само да се напише един пролог и в него да се казва, че мечовете ни не са опасни и че Пирам умира на ужким. И за да повярват съвсем, да им се каже, че аз, Пирам, не съм Пирам, а Ник Кросното, тъкача. Това ще ги успокои абсолютно!

КЛИНА
Ясно, ще поръчаме такъв пролог. Ще бъде в стихове от по осем и по шест срички.

КРОСНОТО
Нека са си от по осем и осем. За две срички не сме!

НОСЛЬО
Ами лъвът? Ако се стреснат дамите от него?

КОМАРА
Ей, вярно! Мене ме е страх, пък не знам те!

КРОСНОТО
Слушайте, майстори! Това трябва внимателно да се обмисли. Да вкараме един лъв между дамите, това е ужасно страхотно нещо, защото няма на света по-ужасно страхотилище от лъв, и то жив! Това трябва да се има на пред вид.

НОСЛЬО
Тогава още един Пролог*28 да ги апострофира, че лъвът не е лъв.
[*28 „…Пролог…“ — така се наричал по Шекспирово време и актьорът, който е произнасял пролога на пиесите.]

КРОСНОТО
Не, по-добре лъвът сам да им съобщи името си. Да си извади малко лицето изпод гривата и да им каже така например: „Госпожи…“ или „Прекрасни госпожи, моля ви…“, или „…бих желал да ви…“, или „…разрешете ми да ви помоля да не се стряскате и да не треперите. Отговарям за живота ви със своя собствен. Аз не съм същински лъв — честна дума ви казвам! Ако съм лъв, човек да не съм — но аз съм човек като всички, само дето съм скрит.“ Така да им каже или нещо друго, но да се получи същият дефект. А най-добре ще е направо да им се изкаже, какво че той е Талашко, дето им рендосва масите.

КЛИНА
Решено, така ще направим. Но има още две затруднения. Първото е как да направим луната да свети вътре, дето ще представляваме. Защото Пирам и Тизба — това го пише — се срещат на лунна светлина.

НОСЛЬО
А каква ще е луната вечерта на представлението?

КРОСНОТО
Календар! Дайте календар! Я вижте в алманаха! Как е луната? Ще има ли луна?

КЛИНА
Ще има!

КРОСНОТО
Тогава е лесно. Ще отворим един от капаците на прозореца и ще имаме чудесна луна вътре.

КЛИНА
А може и някой да излезе на сцената с наръч тръни и фенер*29 и да осветли зрителите, че представлява лунно осветление. Но има и още едно препинание — не можем без стена. В пиесата се разправя, че Пирам и Тизба са си говорили през една зирка на стената.


[*29 „…с наръч тръни и фенер…“ — средновековното поверие виждало в лунните петна очертанията на човек — грешник, наказан да живее на месечината; той носел фенер и наръч тръни.]

НОСЛЬО
Ами да, как се вкарва стена в стая! Какво ще кажеш ти, Кросно?

КРОСНОТО
Много просто! Един от нас ще представлява стена. Ще го намажем с глина или ще го варосаме, за да е ефикасно, че е стена. И ще си разпери пръстите ей така, че Пирам и Тизба да си шепнат през зирката.

КЛИНА
Щом може така, всичко е наред. Хайде тогава, синове майчини, на работа! Вие сядайте и си повтаряйте ролите! Пираме, ти почваш. Като си изприказваш думите, ще влезеш в шубрака. Всеки да почва, щом чуе края на другия!

N Влиза — зад тях — Пък.

ПЪК
Какви са тез кълчищни самоуци,


които вдигат смешната си врява
край ложето на мойта господарка?
Какво? Пиеса? Може да погледам,
а може даже да се включа в нея!

КЛИНА
Пираме, имаш думата! Да се готви Тизба!

КРОСНОТО
„О, моя Тизба, цвете арогантно,
аз любя те…“

КЛИНА
„Ароматно, ароматно!“

КРОСНОТО
„…цвете ароматно,
аз любя те в захлас и във екстаз!
Но чувам глас. Стой тук! След миг обратно
аз тук отново пак ще съм тоз час!“

N Излиза.

ПЪК
Такъв Пирам за пръв път чувам аз!

N Излиза.

ПИСКУНА
Да почвам ли?

КЛИНА
А какво чакаш? Разбери, той е видял навън някакъв шум и отива да чуе кой е. След малко пак ще се върне.

ПИСКУНА
„Пираме мой, не виждам те, уви!
По пурпур между лилиите пръв!
О, верни мой! Изящен, волеви,
прекрасен като кон от чиста кръв,
да, зная де е Ниновия дроб*30 —
[*30 «…Ниновия дроб…» — става дума за гроба на Ник, легендарния асирийски цар, който дал името си на древния град Ниневия.]
при него ще те чакам…“

КЛИНА
Не „дроб“, а „гроб“, човече божи! И после, ти искаш да си издрънкаш всички реплики наведнъж. Това за гроба е чак след думите на Пирам.

N Вика.

А ти, Пираме, като каже Пискуна „от чиста кръв“, трябва да го засечеш веднага!



ПИСКУНА
Аха!
„О, верни мой! Изящен, волеви,
прекрасен като кон от чиста кръв!“

N Влиза отново Пък, следван от Кросното с магарешка глава.

КРОСНОТО
„О, бих бил твой, ако бил бих такъв!“

КЛИНА
Леле! Магия! Нечиста сила! Молете се, майстори! Помощ!

N Клина, Талашко, Пискуна, Носльо и Комара излизат.

ПЪК
Из трънища, шумаци и шубраци,


през пънища, гъстаци, храсталаци,
сега се повъртете в моя кръг,
додето разберете кой е Пък!
Оттук ще лавна и ще грухна там,
оттам ще цвилна, тук ще бухна плам —
коне, огньове, кучета, свини
ще пъкат с Пък от хиляди страни!

N Излиза.

КРОСНОТО
Защо избягаха от мен? Аха, знам ги аз — наговорили са се да ме уплашат.

N Влиза отново Носльо.

НОСЛЬО
Какво ти е станало, Кросно? Какво виждам на раменете ти?

КРОСНОТО
Магарешката си глава, това виждаш!

N Носльо излиза.
N Влиза отново Клина.

КЛИНА
Кросно, да те пази бог! Някой те е метаформозирал!

N Излиза.

КРОСНОТО
Не могат ме излъга! Искат да ме изплашат, само че магаретата вече измряха. Няма да мръдна оттук, каквото и да правят! Ще се разхождам само, ето така, и ще си пея, та да разберат, че хич даже не ме е страх!

N Пее.

„Добро утро, черен кос,


черен кос, оранжев нос!
Пей за нас, бъди ни гост
със приятеля си дрозд!“

ТИТАНИЯ _(събужда се)_


Чий глас от свръхнебесно потекло
събужда ме от цветното легло?

КРОСНОТО _(пее)_


„Щиглецо, от своя лес
влез във нашия кафез!
Кукувичке, още днес
пъстро яйчице ни снес!“
Само че да не ми е изпила ума, та да я пусна! Един мъжки кукувиц веднъж се опита да снесе в моето гнездо, но аз…

ТИТАНИЯ
Пей още, о, създание чаровно!


Гласът ти мелодичен ме омайва
подобно хармоничния ти образ.
А двете, във единство рядко слети,
ме карат да призная още тук,
че любя само теб и никой друг!

КРОСНОТО
Мила госпожо, това, дето го говорите, не е твърде разумно. Вярно е, че разумът и любовта по наши дни са често скарани, и жалко, че не се намират добри съседи да ги помиряват. И все пак вашата любов няма основателни причини, доколкото ми се чини… Добре се получи, а!

ТИТАНИЯ
О, колкото омаен си на вид,
дваж мъдър си и трижди духовит!

КРОСНОТО
И това не е чак толкоз вярно, но ако можех да измъдря един начин, за да духна от този пущинак, нямаше да е зле!

ТИТАНИЯ
Напразни мъки! Вън от таз гора,
любими, ти не можеш се добра,
защото да те имам аз копнея,
а аз не съм обикновена фея,
а господарка на страна, която
е вредом в цвят и всякога във лято.
Недей тъгува! Ако дойдеш с мен,
от елфи ти ще бъдеш ограден,
те перли ще ти дирят във морето
и песни ще ти свирят те, додето
не те приспят под сенчести листа;
а аз ще ти издухам тежестта,
така че да се носиш, дето щеш,
на сънищата с лекия летеж!
Да се явят веднага тука: Грахчо,
Прашинко, Паяжинко и Синапчо —
най-дребничките между всички други!

N Влизат Грахчо, Прашинко, Паяжинко и Синапчо.

ГРАХЧО
Тук!

ПРАШИНКО
Тук!

ПАЯЖИНКО
Тук!

СИНАПЧО
Тук!

ВСИЧКИ
На вашите услуги!

ТИТАНИЯ
С любимия ми дръжте се учтиво,


подскачайте по пътя му игриво,
черпете го със праскови, смокини,
червено грозде и къпини сини,
и вижте от меда да облекчите
издутите торбички на пчелите
и ако някоя току-така
не си го дава, тлъстите крачка
й откъснете и ги запалете
със светещия червей, който лете
пълзи по листите; и нека с тез
безбройни факли тъмният ни лес
да светне в миг, красавецът ми щом
запъти се към горския си дом,
за да заспи, докато с ветрила
от пъстри пеперудени крила
отвявате вий лунните лъчи
от едрите му сънени очи!
Приветствувайте смъртния подред!

ГРАХЧО
Привет!

ПРАШИНКО
Привет!

ПАЯЖИНКО
Привет!

СИНАПЧО
Привет!

ВСИЧКИ
Привет!

КРОСНОТО
Съкровено съм ви признателен! Мога ли да узная как се назовава ваша милост?

ПАЯЖИНКО
Паяжинко.

КРОСНОТО
Много ще съм радостен да се запозная по-отблизо с вас. Ако си порежа пръста, ще побягна непременно до услугите ти. А вашето име, любезни господине?

ГРАХЧО
Грахчо.

КРОСНОТО
О, в такъв случай, моля ви да поздравите, с извинение, вашата майка, стринка Шушулка, и вашия баща, майстор Мустачко. Ще бъдем приятели с вас, надявам се. А как те казват тебе, драги господине?

СИНАПЧО
Синапчо.

КРОСНОТО
Че тъй кажете, бе, господин Синапчо! Аз добре познавам вашето дълготърпение. Страшният великан Бифтек, както си пада по горчицата, е погълнал досега сума ти членове на вашето семейство. Честна дума, неведнъж съм се просълзявал заради роднините ви. Пък и сега… Бих искал да се сближа с вас, господин Син… апчху!

ТИТАНИЯ
Към моята беседка го водете!


Луната рони сълзи във нощта.
А щом тя плаче, плаче всяко цвете
по нечия отнета чистота.
Вървете със завързани уста!

N Излизат.


>>> ВТОРА СЦЕНА

N Другаде в гората.
N Влиза Оберон.

ОБЕРОН
Дали Титания е вече будна?


Бих искал да узная по какво
ще пламне във любов от първи поглед.

N Влиза Пък.

Но ето моя пратеник! Хей, Пък,
я разкажи сега какво се случи
във тази омагьосана гора!

ПЪК
Царицата ни се увлече лудо


в едно — да го речем — природно чудо!
Тя още спеше своя сън дълбок
в листатия си приказен чертог,
когато изведнъж отде се взима
една тайфа от майстори шестима,
зарязали в града кой мех, кой чук,
една пиеса за да готвят тук,
понеже щели да зарадват с нея
тържествената сватба на Тезея.
Един Пирам — ама глупак такъв,
че даже между тях пак беше пръв! —
се шмугна в храста. Пък, видял това,
хоп! — слага му магарешка глава!
Добре, но Тизба реплика му дава
и той — с главата — връща се тогава,
и щом го зърват, също както ято
от черни гарги пръсва се, когато
съзре сокол, или над сухи драки
с криле изпляскват гъски жълтокраки,
щом пукотът барутен ги подплаши,
тъй пръсват се приятелите наши!
Наистина невиждана картина:
един реве, та чува се в Атина,
друг в тъмното препъва се о корен
и вече няма долен, няма горен
в камарата от ритащи крака,
и ужасът расте във тях така
за сметка на ума, че с тръни, с клони
гората те усещат как ги гони,
настига, къса дрехите по тях!
И тъй докато с тях си правех смях,
Титания, която спеше там,
събудена от нашия Пирам,
съгледа го и време без да губи —
това е, във магарето се влюби!

ОБЕРОН
Дотук добре. А момъка жесток


напръска ли с магическия сок?

ПЪК
Готово! Той заспал бе на тревата,


на две-три крачки само от момата,
така че щом пребори се с Морфея*31,
[*31 Морфей _(мит.)_ — гръцки бог на сънищата.]
ще види като първо нещо нея!

N Влизат Хермия и Деметрий.

ОБЕРОН
Това е той. Но таз коя е тук?

ПЪК
Не, туй е тя. Но момъкът е друг!

ДЕМЕТРИЙ
Обсипвай своя враг с обиди груби,
не този, който пламенно те люби!

ХЕРМИЯ
Обиди? И дори се подиграваш!


Проклятия ти само заслужаваш!
Ти, ти, о, аз те зная, си убил
в невинната му дрямка моя мил,
но почнал кръвнината, довърши я!
До глезен вече, влез в кръвта до шия,
убий и мене! Слънце и небе
не са тъй близки, както с мене бе
Лизандър, моя скъп! Как, той нима
оставил би ме спяща и сама?
По-скоро ще повярвам, че в земята
пробила се е дупка по средата
и сякаш през ухото на игла
луната да изскочи е могла
при антиподите*32, за да смути
[*32 Антиподи — човеци, живеещи „с краката нагоре“ на противоположната нам страна на земното кълбо.]
на слънцето сияйните черти!
Не, ти си го убил! Това е ясно!
Като убиец гледаш ти ужасно!

ДЕМЕТРИЙ
О, не! Ако ужасен съм на вид,


такъв съм аз, защото съм убит,
а ти, убийце, вместо да си черна,
блестиш пред мен като звезда вечерна!

ХЕРМИЯ
Какво говоря с теб? Лизандър де е?


Но ти мълчиш! Човек ще полудее!
О, дай ми го, Деметрий! Имай жал!

ДЕМЕТРИЙ
На хрътките си леша му бих дал!


Каталог: 2012
2012 -> За приемане чрез централизирано класиране на децата в общинскиte детски ясли, целодневни детски градини и обединени детски заведения на територията на община пловдив раздел І – Основни положения
2012 -> Критерии за отпускане на еднократна финансова помощ и награждаване на жители на община елхово I общи положения
2012 -> Alexander Malinov
2012 -> Програма за развитие на туризма в община елхово за 2014 г
2012 -> Област враца походът се провежда под патронажа на


Сподели с приятели:
1   ...   13   14   15   16   17   18   19   20   21




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница