Укротяване на опърничавата # действащи лица
Изтегляне 2.73 Mb.
|
|
ХЕРМИЯ
ДЕМЕТРИЙ
не съм пролял Лизандровата кръв и май изобщо тя не е пролята… ХЕРМИЯ
Нима е жив? Кажи! Защо мълчиш? ДЕМЕТРИЙ
ХЕРМИЯ
N Излиза. ДЕМЕТРИЙ
N Ляга и заспива. ОБЕРОН
ПЪК
единствен верен на лъжци хиляда! ОБЕРОН
да си открил Елена от Атина! Познаеш ли я по страните бледи, изпити от въздишки сърцееди, насам я отклони, а дотогаз тогова пък ще омагьосам аз. ПЪК
като стрела от азиатски лък! N Излиза. ОБЕРОН
N Капва от вълшебния сок в очите на Деметрий. N Влиза отново Пък. ПЪК
иде, но е придружена от младежа, на когото грешно пръснах сок в окото. Да останем, ако щеш, малко да се развлечеш с лудите им диалози? Боже господи, как този уж разумен род човешки цял е глупости и грешки! ОБЕРОН
ще събудят оня там. ПЪК
за една и съща дама — колкото по-сложен кръг, толкоз по се радва Пък! N Влизат Лизандър и Елена. ЛИЗАНДЪР
ЕЛЕНА
какво тегло за мен да имат те? Две истини — туй значи две лъжи, защото се убиват и двете. Еднакво те са тежки на везната, но сякаш теглиш вятъра с мъглата! ЛИЗАНДЪР
ЕЛЕНА
ЛИЗАНДЪР
ДЕМЕТРИЙ _(събужда се)_
ЕЛЕНА
С Елена да си правите забава! Да бяхте по-възпитани и мили, над мен така не бихте се глумили! Мъже да бяхте, както сте на вид, не бихте обласкали с подбив скрит една жена! И как не ви е срам! За Хермия съперници сте, знам, ала защо съперници сте вие и в туй, кой пръв Елена ще надвие със подигравки и — жесток палач — ще я принуди да избухне в плач! Не, хора с благородни дух и кръв не биха слезли до позор такъв, да дирят в тези женски сълзи тука лекарство срещу мъжката си скука! ЛИЗАНДЪР
ти Хермия обичаш, туй се знае! И ето, аз ти давам с две ръце предимството си в нейното сърце, а ти ми дай в сърцето на Елена частта любов, за теб определена! ЕЛЕНА
напразно своя въздух вий хабите, подигравачи! ДЕМЕТРИЙ
Сърцето ми гостува й веднъж, но виж, Елена, то пред твоя праг като във къщи се завръща пак! ЛИЗАНДЪР
ДЕМЕТРИЙ
N Влиза отново Хермия. ХЕРМИЯ
ЛИЗАНДЪР
ХЕРМИЯ
ЛИЗАНДЪР
го тласка към вълшебната Елена, пред чийто поглед звездната вселена, завиждаща, престава да блести! Защо ме следваш? Не разбра ли ти, че си за мен съвсем непоносима? ХЕРМИЯ
ЕЛЕНА
ХЕРМИЯ
По-скоро ти се подиграваш с мене! ЕЛЕНА
Лизандър из гората да ме гони със кошница похвали присмехулни? Кой след това подучи тоя втори от твоите безбройни ухажори — теб, теб, Деметрий, който досега не си ме и подритвал със нога! — да ме нарича нимфа, божество, сирена, дева и не знам какво? Защо ще казва всичко туй на тази, която, както е известно, мрази? И за какво Лизандър, който храни — известно е и туй — към тебе обич, на мен ще седне да се обяснява? Дали не става всичко туй със твойто съгласие и може би подбуда? Знам, аз не съм красива като тебе, и знам, че необичана обичам, но не към подбив, а към нежна ласка би трябвало скръбта ми да те тласка! ХЕРМИЯ
ЕЛЕНА
ЛИЗАНДЪР
Любима! Нежна! Скъпа! ЕЛЕНА
ХЕРМИЯ
ДЕМЕТРИЙ
ЛИЗАНДЪР
ДЕМЕТРИЙ
във моето мълчание се крие, отколкото във празната ти реч! ЛИЗАНДЪР
ДЕМЕТРИЙ
ХЕРМИЯ
ЛИЗАНДЪР
ДЕМЕТРИЙ
Налиташ, но си смел не толкоз чак! По-леко дърпай да не те изпусне! ЛИЗАНДЪР
Ах, репей лепкав! Ах ти, крива кука! ХЕРМИЯ
любими мой! ЛИЗАНДЪР
Лекарство гадно! Чемер! Подло шило! ХЕРМИЯ
ЕЛЕНА
ЛИЗАНДЪР
Държа на думата си! ДЕМЕТРИЙ
но те държи таз панделчица женска! ЛИЗАНДЪР
Да я ударя? Нараня? Убия? Омразна ми е, но нали жена е, как бих могъл да и направя зло? ХЕРМИЯ
И после откъде е тя? Не съм ли аз Хермия? Не си ли ти Лизандър? Какво във мене се е променило? До тази нощ обичаше ме още, и в тази съща нощ ме изостави! Защото ти — не мога да повярвам! — о, богове, изглежда, си го сторил не на шега? ЛИЗАНДЪР
И вече не желая да те виждам! Това е! И недей се колеба, недей допуска вътрешна борба, не се съмнявай и не се надявай и жертва на илюзии не ставай! Повтарям ти го, за да те предпазя: Елена любя, а пък тебе мразя! ХЕРМИЯ
Ти, крадло на любов, кога успя сърцето му, промъкнала се нощем, да отнесеш в полата си непрана? ЕЛЕНА
ни женски свян, ни сдържаност моминска! От моите възпитани уста опитваш грозни думи да изтръгнеш? Не ще го бъде, лицемерна кукло! ХЕРМИЯ
изтъкнала е ръста си пред моя! Високия си, ненадминат ръст! Е, и какво? С тоз ръст ли се издигна в очите му, та има той сега така високо мнение за тебе и толкова презира мен, джуджето? Е, колко дребна съм, де? Колко ниска? Ти, шарен прът! Върлино панаирска! Все пак не съм дотам, че с тези нокти да не достигна твоите очи! ЕЛЕНА
аз моля ви, любезни господа, поне да ме опазите от рани. До днес не съм участвала във разпри и нямам във надвикването опит. Пазете ме от тази, аз ви моля, защото съм момински боязлива. Недейте мисли, че понеже тя на ръст е дребничка, та аз ще мога да се опазя! ХЕРМИЯ
ЕЛЕНА
ХЕРМИЯ
ЕЛЕНА
ХЕРМИЯ
ЕЛЕНА
ЛИЗАНДЪР _(към Елена)_ Не бой се, няма да ти стори зло! ДЕМЕТРИЙ
ЕЛЕНА
ХЕРМИЯ
И тези кавалери го търпят! Пуснете ме! ЛИЗАНДЪР
Нищожество, пигмейче, недоносче, по-настрана! ДЕМЕТРИЙ
пред тез, които твоите услуги не са желали! Настрана се дръж от моята любима! Ако само намекнеш й за капчица любов, ще се разкайваш! ЛИЗАНДЪР
Не ме задържа тази драка вече! Последвай ме! Ще видим кой от нас е с по-голямо право над Елена! ДЕМЕТРИЙ
До скула — скула и до рамо — рамо! N Излиза заедно с Деметрий. ХЕРМИЯ
ЕЛЕНА
то аз пък съм по-длъжка във нозете! N Излиза. ХЕРМИЯ
N Излиза. ОБЕРОН
ПЪК
Царю на сенките, не бе нарочно! Поръчката ти аз изпълних точно. Ти каза: момък в дрехи от Атина. Отде да знам, че имало двамина. И после, сам признай си: та нали забавни са тез техни крамоли? ОБЕРОН
Те вече дирят място за двубой. Върви им попречи — нощта смрачи и на небето звездните очи покрий от небосклон до небосклон с мъгла като катранен Ахерон*36, [*36 Ахерон _(мит.)_ — река, която течела през подземното царство на древните гърци, а също и през ада на Средновековието.] и заблуди ги тъй във този мрак, че да не може враг да срещне враг — крещи оттук с лизандровски език, ругай като Деметрий подир миг и нека разминават се докле, с крачка оловни, с ципести криле, не плъзне по челата им сънят, та вместо да се бият, да заспят. Тогава ти минута улучи и в младите Лизандрови очи със помощта на туй вълшебно биле стори света да стане, както бил е, и те, с нов сок изплакнати от сока, да тръгнат всеки в прежната посока! А утре ще е всичко туй измама, сънуван сън, от който помен няма, и двете двойки весело назад ще се завърнат в родния си град, за да живеят дружно, без разлъка. В туй време, от Титания без мъка щом взема аз индийското момче, ще я направя да не се влече след този свой магарешки кумир — и в царството ни ще настане мир. ПЪК
че драконите черни на нощта*37 [*37 „…драконите черни на нощта…“ _(мит.)_ — в древността Нощта е била представяна на колесница, теглена от черни дракони.] раздрали са на облаците сбора. Виж, вече там звездата на Аврора*38 [*38 „…звездата на Аврора…“ — Аврора се наричала римската богиня на утринната зора: „Звезда на Аврора“ — Зорница, планетата Венера.] проблясва помежду им и съзрели лъча й, бързат духовете бели към гробищата, докато онези, умрели вън от бога, без ковчези във тинест яз, край прашен кръстопът, отдавна вече с червеите спят — защото съвестта им прокълната сама им запрещава светлината и ги осъжда да живеят в мрак до свършека на свършеците чак! ОБЕРОН
Като пазач във утринния лес, аз бродя между ствол ите, додето от източните двери на небето войската на зарята не нахълта карминена и кехлибарножълта, за да покрие на Нептун царствата с трептящата си люспеста позлата… Но бързай! Трябва да привършим ние, преди денят лика си да открие! N Излиза. ПЪК
N Влиза отново Лизандър. ЛИЗАНДЪР
ПЪК
ЛИЗАНДЪР
ПЪК
гласа ми следвай! N Лизандър излиза в посока на гласа. Влиза N отново Деметрий. ДЕМЕТРИЙ
Лизандре! Мухльо! Заешка душа! Къде се сгуши? Май те достраша! ПЪК
крещиш за бой и биеш се в гърдите, а криеш се, страхливец, вдън гори? Не заслужаваш меча ми дори! Ела, хлапе! Ела ми, самохвалко, със пръчка да те понашаря малко! ДЕМЕТРИЙ
ПЪК
N Двамата излизат. N Влиза Лизандър. ЛИЗАНДЪР
а никакъв и нийде се не вижда! За малко го достигнах неведнъж, но скриваше се, а пък уж е мъж! Страхът му е, изглежда, бързокрак, а мойта мъст е капнала от бяг! Ще легна тук! N Ляга.
Побързай, сладък ден! Нощта укри Деметрия от мен, но ще плати той своята вина при първата ти бледа светлина! N Заспива. N Влизат отново Пък и Деметрий. ПЪК
ДЕМЕТРИЙ
ПЪК
ДЕМЕТРИЙ
N Ляга и заспива. N Влиза отново Елена. ЕЛЕНА
Минутите си бавни съкрати, та утрото, като спокоен вожд, да ми покаже градските врати! Тук всички с мен се гаврят. И във скръб аз връщам се обидена дома. Ах, скрий ме, сън, приятелю мой скъп, от мен самата в своята тъма! N Ляга и заспива. ПЪК
N Влиза отново Хермия. ХЕРМИЯ
N Ляга и заспива. ПЪК
N Пръсва сок в очите на Лизандър. и след миг
N Излиза. >> ЧЕТВЪРТО ДЕЙСТВИЕ >>> ПЪРВА СЦЕНА N В гората край Атина. N Лизандър, Деметрий, Елена и Хермия спят на земята. N Влизат Титания и Кросното. Грахчо, Прашинко, Паяжинко, Синапчо и други Елфи ги придружават. Зад тях се появява, невидим, Оберон. ТИТАНИЯ
на своята робиня разреши да кичи туй издигнато чело и милва тези клюмнали уши! КРОСНОТО
ГРАХЧО
КРОСНОТО
ПАЯЖИНКО
КРОСНОТО
СИНАПЧО
КРОСНОТО
СИНАПЧО
КРОСНОТО
ТИТАНИЯ
КРОСНОТО
ТИТАНИЯ
КРОСНОТО
ТИТАНИЯ
КРОСНОТО
ТИТАНИЯ
N Елфите излизат. Тъй повет и бръшлян в едно се сплитат
N Заспиват. N Влиза Пък. ОБЕРОН _(излиза напред)_ Ела и виж царицата ни, Робин! От чара е духът й тъй заробен, че вече почвам да я съжалявам. Видях я преди час отвъд гората за урода си дарове да дири, и смъмрих я, че бе дошла дотам, със цветове уханни да венчава сплъстеното му дългоухо теме — такъв позор, че капките роса по техните венчета бяха сякаш не бисери от източни морета, а сълзи, със които те горките оплакваха злочестата си участ. Когато нагълчах я до насита и чух я за пощада да ме моли, поисках й индусчето. Веднага тя прати своите феи да го вземат и заведат във моите покои. В отплата с таз тревица на Диана аз погледа й ще освободя от странната магарешка заблуда. А ти, мой Пък, стори от тоз любовник да падне дългоухата глава, така че той, пробудил се със всички, спокойно да се върне във Атина и да си спомня тези случки нощни като измислици на странен сън! Но нека със Титания започнем. N Докосва клепките на Титания с вълшебната трева. Както беше, пак бъди!
ТИТАНИЯ _(събужда се)_ Какъв безумен, чуден сън видях! Мой Обероне, влюбила се бях… ОБЕРОН
в ушите на това магаре там! ТИТАНИЯ
Понасям го едва! ОБЕРОН
И тихо там! Титания, викни на елфите си, с песни и свирни петимата тук спящи втори път с упойка по-дълбока да приспят! ТИТАНИЯ
Каталог: 2012 2012 -> За приемане чрез централизирано класиране на децата в общинскиte детски ясли, целодневни детски градини и обединени детски заведения на територията на община пловдив раздел І – Основни положения 2012 -> Критерии за отпускане на еднократна финансова помощ и награждаване на жители на община елхово I общи положения 2012 -> Alexander Malinov 2012 -> Програма за развитие на туризма в община елхово за 2014 г 2012 -> Област враца походът се провежда под патронажа на Изтегляне 2.73 Mb. Сподели с приятели:
|