Укротяване на опърничавата # действащи лица



страница21/21
Дата29.08.2017
Размер2.73 Mb.
1   ...   13   14   15   16   17   18   19   20   21
Свирете, елфи!

N Тиха музика.

ПЪК
С утрото от тоз калпак


да не ти остане знак
и отново да си пак
само късоух глупак!

ОБЕРОН
По-силно, музикантите! Така!


Титания, подай сега ръка,
във чест на обичта ни подновена
да залюлеем люлката зелена
на младите. А утре, моя фея,
среднощната венчавка на Тезея
ще украсим със танца си крилат
и одарим със тройна благодат,
че и за тез, потънали във сън,
венчален ще е утринният звън!

ПЪК
Утрото, царю, пристига.


Чувам глас на чучулига!

ОБЕРОН
Подир сенките на мрака


нека литнем, че ни чака
обиколка на земята
с бързината на луната!

ТИТАНИЯ
Но, летейки, обясни ми:


как е станало, любими,
че заспала ме завари
с тези смъртни за другари?

N Излизат. Звук на рог. Влизат Тезей, Хиполита, Егей и Свитата.

ТЕЗЕЙ
…И доведете горския пазач,
защото сме привършили обряда,
и в тази утрин розова желая
любимата ми да послуша лая
на моите кучета. Пазача, казах!
Пуснете ги във западния дол!
А с вас, царице, там, на оня връх,
да се качим, та по-добре да чуем
как лаенето кучешко се слива
със ека на клисурата звънлива!

ХИПОЛИТА
Веднъж ме взеха Кадм*39 и Херкулес


[*39 Кадм _(мит.)_ — герой на беотийските митове; легендарен основател на Тива.]
на остров Крит в един бездънен лес,
на лов за мечки с кучета от Спарта.
Наистина не знаех дотогава,
че куча хайка може да издава
тъй звънка глъч: гори, води, небе —
цял свят като че ли превърнат бе
в раздор съзвучен и във нежен грохот!

ТЕЗЕЙ
От соя на спартанските копои


са именно и кучетата мои:
с висящи бърни, пясъчни на косъм,
с уши, обиращи росата утрин,
с крака извити и със бичи гуши.
Не прекомерно бързи може би,
но гласовити и с нагласа вярна
като камбанки от една звънарна.
Ни в Спарта, ни в Тесалия, ни в Крит,
не вярвам лай тъй звънък и открит
от зов ловджийски да е бил извикван
или приветстван от ловджийски рог!
Сама съдете впрочем… Охо-хо!
Кои са тези нимфи във тревата?

ЕГЕЙ
Това е дъщеря ми, господарю.


Тук спи Лизандър. А пък тук — Деметрий.
А тази е Елена, дъщерята
на стария Недар. Недоумявам,
какво ги е събрало във гората!

ТЕЗЕЙ
Навярно са дошли по тъмно тук,


за да извършат майските обреди
ведно със нас. Но я кажи, Егее,
не трябваше ли дъщеря ти днеска
да съобщи каква съдба избира?

ЕГЕЙ
Да, днеска, княже.

ТЕЗЕЙ
Да засвири рог!

N Звук на рог и викове зад сцената. Лизандър,


N Деметрий, Елена и Хермия се събуждат и скачат на крака.

Добрутро. Мина Валентиновден*40.


[*40 „…Мина Валентиновден…“ — според старото английско поверие птичките започвали да вият гнездата си в деня на свети Валентин — 14 февруари.]
Защо едва сега на тези птички
дошло им е на ум гнезда да вият?

ЛИЗАНДЪР
Пощада, княже!

ТЕЗЕЙ
Нека станат всички!
Вий двама сте съперници. Кажете,
какво ви е сближило духовете,
та спят една до друга две омрази
и никоя не мисли да се пази?

ЛИЗАНДЪР
Пресветли княже! Аз съм тъй объркан!


И още сънен, нищо не разбирам!
Но мога клетва за едно да дам:
че как съм се намерил тук не знам!
Бих казал само… да, тъй беше май че…
да си призная честно, ние двама
със Хермия сме тук, защото бяхме
побягнали със нея от Атина,
за да подирим място, дето няма
да ни заплашва нейният закон.

ЕГЕЙ
Достатъчно! Да, именно законът!


Законът, господарю, с пълна сила
да се приложи срещу тоз негодник!
Те щяха да ни окрадат, Деметрий,
те щяха да се изпарят, отнели
от теб оназ, която любиш, знам;
от мене — мойта власт да ти я дам!

ДЕМЕТРИЙ
О, княже мой, Елена съобщи ми


за техните кроежи да избягат
и хукнах аз след тях, а тя след мен.
Ала не зная по какво вълшебство,
но явно по вълшебство, любовта ми
към Хермия се разтопи във миг
подобно сняг напролет и за нея
сега си спомням, както за играчка,
която съм желаел като малък.
А цялата ми обич, вяра, радост,
предмет на тез очи и тяхна сладост
е тя! Елена! Бяхме ний сгодени,
преди да видя Хермия. Замаян,
тогаз отблъснах любовта й, както
отблъсва здравата храна болник,
но днес отново, оздравял във миг,
добивам прежния си вкус към нея
и чувствам: тя ме прави да живея!

ТЕЗЕЙ
Красиви влюбени, добра сполука


ви срещна с мен! Подробностите после.
Над твоето желание, Егее,
властта ми този път ще надделее:
ведно със нас ще съчетаем в храма
навеки тези двете с тези двама.
А тъй като напредна утринта,
лова за друго време ще отложим.
Обратно към Атина! Днеска там
ще бъде ден наистина голям!
Да тръгнем, Хиполита!

N Излиза заедно с Хиполита, следван от Свитата.

ДЕМЕТРИЙ
Усещам всичко смътно и далечно,
като планински гребен, който чезне
сред облаци!

ХЕРМИЯ
За мен пък всичко някак


се раздвоява, сякаш че го гледам
с очи несъгласува ни!

ЕЛЕНА
А аз пък


намерила съм сякаш скъпоценност
и чувствам я и моя, и не моя!

ДЕМЕТРИЙ
Дали сме будни? Още ми се струва,


че виждам сън! Кажете, преди малко
наистина ли тука беше Князът?

ЕЛЕНА
Да, беше! С Хиполита!

ХЕРМИЯ
И с баща ми!

ЛИЗАНДЪР
И ни покани с тях да ни венчаят!

ДЕМЕТРИЙ
И, значи, тез неща не са измама?
Тогава да ги следваме във храма —
и нека из обратните пътеки
подробно своя сън разкаже всеки!

N Излизат.

КРОСНОТО _(събужда се)_
Като ми дойде реда, извикайте ме! Аз почвам след „Пираме мой прекрасен“. Хей! Клине! Пискуне, кърпачо на духала, къде духна? Носльо, медникарю! Хей, Комар! Господи, драснали са, докато съм спал! Ама пък каква фантазия сънувах! Какъв приятен кошмар! Ума да ти се вземе! Но да не съм магаре, да седна да го разказвам и тълкувам на всеки!… Сънувах, че съм… Не, просто не мога да го кажа!… Сънувах, че съм станал… Сънувах, че имам… Не, само някой смешник, от тези нацапаните в лицето и цапнатите в устата, може да изрече какво сънувах, че имам!… Човешко око не е чуло, ухо не е видяло, ръка не е вкусила, сърце не може да изкаже и език не може да си представи какво беше то! Ще кажа на Клина да напише по него балада, че да я вмъкнем в пиесата. Аз ще я изпея и ще я наречем „Сънят на Кросното“, защото беше само сън, уви!… Ще я изпълня съвсем в края на пиесата, когато съм вече умрял, и ще покося голям успех!

>>> ВТОРА СЦЕНА

N Атина. В дома на Кита.
N Влизат Клина, Пискуна, Носльо и Комара.

КЛИНА
Пратихте ли да питат у Кросното? Още ли не се е върнал?

КОМАРА
И помен няма от него. Казвам ви, духовете са го транспортирали в нещо.

ПИСКУНА
Ако не се върне, пиесата ни отива по дявола! Право ли казвам?

КЛИНА
Право не, ами право! В цяла Атина не можеш намери друг Пирам като него!

ПИСКУНА
Защото от всички атински занаятчии той беше, ще знаете, най-остроумният!

КЛИНА
А каква вънкашност, какъв глас! Казвам ви, в града всички го обичат; той беше просто общ прелюбодеец!

ПИСКУНА
„Общ любимец“ искаш да кажеш! „Прелюбодеец“, опазил господ, е нещо лошо!

N Влиза Талашко.

ТАЛАШКО
Майстори! Князът се върна от храма. Там освен него са се венчали още двама-трима господа. Ех, да ще да стане нашата пиеса, ще станем хора и ние!

ПИСКУНА
Горкото Кросно! Загуби доживотна пенсия от по шест пенса дневно! Князът сто на сто неминуемо и фиктивно щеше да му ги изръси само ако го беше видял като Пирам. И щеше да си ги е заслужил. Шест пенса не му мърдаха!

N Влиза Кросното.

КРОСНОТО
Къде са тези гълъбчета, къде са ми приятел четата!

КЛИНА
Кросно! Ник! О, рядък миг! О, чуден монумент!

КРОСНОТО
Братлета, има да ви разправям чудеса! Но не ме питайте какви, защото да не съм честен атинянин, ако ви ги кажа! Ще ви ги разправя точ в точ!

КЛИНА
Казвай, де! Какво чакаш?

КРОСНОТО
Не, от мен ни дума! Мога да ви информирам само, че обядът на княза е завършил. Събирайте си костюмите, зашийте нови връзки на брадите и си нанижете нови панделки в обувките. И тръгвайте ежеминутно към двореца. Защото, с две думи, пиесата ни е приета! Тизба за всеки случай да си смени долните дрехи, а този, който ще играе лъва, да не си реже ноктите, за да може да ги показва от лапите си. И главно, достопочтени актьори, никой да не яде лук или чесън, защото трябва да имаме приятен дъх, та всички да кажат: каква приятна, дъховита комедия. И нито дума повече! Марш!

N Излизат.


>> ПЕТО ДЕЙСТВИЕ


>>> ПЪРВА СЦЕНА

N Атина. В двореца на Тезей.


N Влизат Тезей, Хиполита, Филострат, Придворни и Свита.

ХИПОЛИТА
Но колко чудни работи разказва


таз влюбена младеж!

ТЕЗЕЙ
По-чудни даже,


отколкото правдиви. Аз не вярвам
във приказки за феи и вълшебства.
На влюбения мозъка бълбука
като на лудия, в представи странни,
отхвърляни от трезвия ни разум.
Да, тези луди, влюбени, поети
са цели от приумици излети.
Един — това е лудият — измисля
страшилища, каквито няма в ада.
Побъркан също, влюбеният вижда
в грозницата си чара на Елена.
Поетът пък във трескав унес мята
очи между небето и земята
и щом фантазията му роди
каквато и да е, той в миг с перото
описва го така, че за четеца
превръща своето въздушно нищо
във нещо с местожителство и име!
Да, тъй въображението действа,
че щом човек е радостно настроен,
измисля си и нещо да го радва;
или, обратно, щом внуши си ужас,
превръща в мечка всеки тъмен храст.

ХИПОЛИТА
Но тази нощ със всичките й случки,


и тази едновременна промяна
във чувствата на четирима души,
свидетелстват за свързаност, за нещо,
което на действителност прилича,
макар да е на вид невероятно!

ТЕЗЕЙ
А, ето ги! И как излъчват радост!

N Влизат Лизандър, Деметрий, Хермия и Елена.

Да, радост, млади хора! Нека тя


обсипва щедро дните ви с цветя!

ЛИЗАНДЪР
И с вас, о, княже, тя да е безспир


в любовно ложе и на весел пир!

ТЕЗЕЙ
Сега елате! В музика и танци


да съкратим със вас века тричасов,
делящ вечерята от оня миг,
във който спалните ще ни посрещнат!
Уредникът на празненствата, вярвам,
намислил ни е някаква забава.
Къде си, Филострате?

ФИЛОСТРАТ


Тук съм, княже!

ТЕЗЕЙ
Какво приготвил си ни тази вечер,


за да залъже времето лениво —
концерт, балет, забава, маскарад?

ФИЛОСТРАТ


Това е днешната програма, княже.
Решете сам какво да се покаже!

N Подава му лист хартия.

ТЕЗЕЙ
„Войната със кентаврите*41 — ще пее
[*41 Кентаври _(мит.)_ — Кентаврите били победени от враждебното им племе на лапитите с помощта на Херкулес и на Тезей.]
скопец атински в съпровод на арфа“.
Не, друго, друго! Туй ви го разказах
във чест на сродника ми Херкулес.
„Вакханките, разкъсващи Орфея
в пиянската си ярост“*42. Старо нещо!
[*42 „…Вакханките…“ _(мит.)_ — вакханки се наричали жените, участвуващи във вакханалиите, т.е. Празненствата в чест на гръцкия бог на виното и плодородието Вакх (Дионисий). Според преданието те разкъсали тракийския певец Орфей, защото отказал да се присъедини към техните оргии.]
Играха го, когато се завръщах
от славното превземане на Тива.
„Оплакване на музите над гроба
на Знанието, най-скоропостижно
споминало се от хронична бедност“*43.
[*43 „…Оплакване на музите… бедност…“ _(мит.)_ — музите били богини на изкуствата при древните гърци. Тук има намек за една поема на английския поет Едмънд Спенсър (1552 — 1599) и същевременно за безрадостното положение на хората на науката и изкуствата по Шекспирово време.]
Не, туй ще бъде нещо сатирично,
което за венчавка не подхожда!
„Голяма лаконично-дълга драма
за любовта на Тизба и Пирама —
трагичен фарс“. Какво, не се ли лъжа?
Трагичен фарс? И лаконично-дълга?
Това прилича ми на парещ лед
или на огнен сняг. Не виждам в тази
безсмислица какъв е вложил смисъл
тоз, който тъй безстрашно я е писал!

ФИЛОСТРАТ


Но тя наистина е лаконична,
защото има-няма десет думи,
ала и тези думи са й много,
така че с право я наричат дълга;
при туй трагична е, защото свършва
със смърт и кърви, но като я гледах,
аз весели сълзи пролях такива,
че жанра фарс и той ще й отива.

ТЕЗЕЙ
И кой я изпълнява?

ФИЛОСТРАТ
Прости хора,
занаятчии от града, които,
работейки за първи път с ума си,
измъчили са грубата си памет,
за да покажат своя труд пред вас.

ТЕЗЕЙ
Добре, ще ги изслушаме.

ФИЛОСТРАТ
О, не!
Не е за вас пиесата им, княже.
Аз виждал съм я. Тя не струва нищо.
Освен ако забавни ви се видят
нечуваните напъни и мъки,
които тези хора груборъки
ще вложат в непосилната задача
да ви зарадват.

ТЕЗЕЙ
Трупата да влезе!

N Филострат излиза.

Не може нещо да е недобро,


когато е поднесено усърдно
от обичта и чувството за дълг.
Да седнат дамите!

ХИПОЛИТА
Не бих желала


да видя простотата унизена,
а нейното старание — убито!

ТЕЗЕЙ
И няма да ги видите!

ХИПОЛИТА
Но как?
Разбрах, че няма нищо да излезе!

ТЕЗЕЙ
И толкоз по-приятно ще ни бъде,


когато им благодарим за нищо.
Щом те грешат, забава ний ще дирим
в отгатване на репликата вярна
и що от туй, че слабо ще играят,
щом чувстваме, че силно се стараят!
При своите разходки из страната
навред от учени съм бивал срещан
с подготвени слова, ала когато
съглеждал съм ги, сред речта внезапно
да побледняват, да претупват бързо
ефекта, толкоз време доизглаждан,
и в края, без дори да ме приветстват,
да занемяват — вярвайте ми, скъпа, —
в туй млъкване привета съм им чувствал
и смутът им, роден от скромна почит,
по-близък ми е бивал до сърцето,
отколкото дърдоренето гладко
на техните по-бляскави събратя.
Привързаност аз диря по света
сред хората с привързани уста.

N Влиза отново Филострат.

ФИЛОСТРАТ
Пресветли княже, Прологът очаква
да му дадете знак.

ТЕЗЕЙ
Добре, да влезе!

N Тръбен звук.
N Влиза Клина в ролята на Пролога.

ПРОЛОГЪТ
„Ако не ви допаднем, ще бъдем ний доволни


…старанието наше поне да ви хареса.
Макар че са ни чужди амбициите… болни,
желаем да сте всички докрай на таз пиеса.
Комедията наша е, вярвайте, такава,
че нищичко не струва… да вземете поука.
Но ние ще играем… за весела забава,
не щем да бъдем само… оръдия на скука.
Актьорите ви чакат, за да ви изнесат…
труда си твърде скромен за строгия ви съд.“

ТЕЗЕЙ
Не може да се каже, че този приятел поставя точно точките.

ЛИЗАНДЪР
Препуска пролога си, като че е яхнал необязден жребец. И спира, където не трябва. Поуката, господарю, е, че не стига да говориш, а трябва и да знаеш какво говориш.

ХИПОЛИТА
Наистина този актьор изсвири пролога си като дете, което си играе с флейта. Звук имаше, но музика — никаква.

ТЕЗЕЙ
Да, речта му приличаше на заплетена верига. Звената й бяха цели, но не й се видяха ни краят, ни началото. Какво следва?

N Влизат Кросното, Пискуна, Носльо, Комара и Талашко в ролите на Пирам, Тизба, Стената, Луната и Лъва.

ПРОЛОГЪТ
„О, публико прекрасна, бъди така учтива
за ролите да чуеш по два-три кратки реда
Пирам е тоя тука. Отвсякъде го бива.
А този пък е Тизба, отдето да се гледа.
Тоз тука е Стената. Затуй е цял във глина.
За Тизба и Пирама тя прави всичко трудно.
През неговата дупка си шепнат тез двамина,
което е възможно, макар и малко чудно.
А този с това куче, фенера и трънака
е Светлината лунна, явяваща се лично,
да може тази двойка под нея да се чака,
тъй както е във текста указано изрично.
А туй е Лъв ужасен, от който страх те хваща.
Когато Тизба тръгва, той бил на лов тъдява.
От него тя побягва, но си изпуска плаща
и той след туй дере го и с кърви опетнява.
Пирам тогаз пристига, съглежда плаща в кърви,
помисля си, какво, че тя станала е жъртва,
закалва се със меча и тъй загива първи,
защото Тизба още в момента не е мъртва,
а под една черница от звяра се е скрила,
но връща се, съглежда телото на Пирама
и меча му измъква и със страхотна сила
наръгва се тя също, та мъртви стават двама.
Но нека двете жертви, стена, луна и лъв
изпълнят тоя разказ, опръскан с толкоз кръв!“

N Прологът, Пирам, Тизба, Лъвът и Луната излизат.

ТЕЗЕЙ
Питам се дали лъвът ще проговори.

ДЕМЕТРИЙ
Нищо чудно, господарю, щом говорят толкоз магарета!

СТЕНАТА
„Аз моля да повярват господата,
че вече не съм Носльо, а Стената,
и не каква да е, ами с пролука
със цел да могат тези двама тука
през мен да шепнат нежната си реч.
И затова съм в глина и киреч,
та да си каже всеки: — Ето, на,
в киреч е той и значи е стена. —
Ако не е киреча, кой ще знае,
че Носльо във пиесата стена е?
А с тоз отвор отляво и отдясно
аз шепота им ще пропускам ясно.“

ТЕЗЕЙ
Как ви се вижда? За една смес от вар и косми не е зле?

ДЕМЕТРИЙ
Прав сте, господарю. Това е най-остроумната стена, с която съм се сблъсквал досега.

ТЕЗЕЙ
Тихо! Пирам пристига.

N Влиза отново Пирам.

ПИРАМ
„О, черна нощ, покрила с нощови


земята вред, освен където ден е!
О, нощ! Уви! Уви! О, нощ! Уви!
Май Тизба е забравила за мене!
И ти, Стена! И ти, Стена! Стена!
Която раздвояваш ни със нея!
Разкрий ми само дупчица една,
да мога да я малко лицезрея!

N Стената разперва пръсти.

О, Зевс да бъде с тебе! Но какво?
От милата ми Тизба помен няма!
О, зид лъжлив от грубо вещество,
дано се провалиш в бездънна яма!“

ТЕЗЕЙ
Мисля, че Стената, понеже е одушевена, би трябвало сега и тя да го наругае.

ПИРАМ
Не, господарю, нищо подобно! „Бездънна яма“ е знак за Тизба. Щом я чуе, тя трябва да се появи и аз да я видя през зирката. Гледайте само как ще стане точно така. Ето я, иде!

N Влиза отново Тизба.

ТИЗБА
„Стена, Стена, ти знаеш моя плач!
От моя мил откъсната защо съм?
Не ти ли топлих аз, о, зид-палач,
мазилката от хоросан и косъм?“

ПИРАМ
„Гласа й виждам! О, Стена, постой,


лицето й да чуя непорочно!“

ТИЗБА
„О, Зевсе мой, аз мисля, че е той!“

ПИРАМ
„Какво ще мислиш, като аз съм точно!
Подобно Лимонандър*44 твой съм роб!“
[*44 „…Лимонандър… Хетера…“ — става дума за Леандър и Херо. Леандър, млад грък от Абидос — на единия бряг на Хелеспонт (Дарданелите), влюбен в жрицата на Афродита, Херо, всяка нощ преплувал протока, за да се срещне в Сестос — на отсрещния бряг, с любимата си, и накрая загинал във вълните, защото вятърът угасил огъня, който тя палела за него; Херо, отчаяна, се хвърлила в морето.]

ТИЗБА
„Като Хетера твоя съм до гроб!“

ПИРАМ
„Тъй верен като мен и толкоз мил
Цефал*45 къмто Прокрида не е бил!“
[*45 „…Цефал… Прокрида…“ — легендарни съпрузи, които от ревност се довели взаимно до измяна.]

ТИЗБА
„А с мойта верност към Кефал едва ли


би дръзнала Скарида да се хвали!“

ПИРАМ
„О, целуни ме, моя свръхжелана!“

ТИЗБА
„Не мога. Все целувам хоросана.“

ПИРАМ
„На гроба Нинов ще те чакам аз!“

ТИЗБА
„Аз там ще съм, преди да мине час!“

N Пирам и Тизба излизат.

СТЕНАТА
„Стената вече свърши свойта роля.
Напускам аз, като за прошка моля.“

N Излиза.

ТЕЗЕЙ
И ето че стената между двамата съседи падна.

ДЕМЕТРИЙ
И пада и се да падне, като има такива дълги уши.

ТЕЗЕЙ
И най-добрата пиеса е измислица, а и най-лошата се търпи, когато й помага въображението.

ХИПОЛИТА
Но чие? На актьорите или на зрителите?

ТЕЗЕЙ
На едните и на другите. Ако ние виждахме тези актьори такива, каквито се виждат сами, честна дума, щяха да се окажат велики майстори на сцената. Но ето два звяра пристигат.

N Влизат Лъвът и Луната.

ЛЪВЪТ
„О, нежни дами, скачащи със вик,
когато в ъгъла пробяга мишка,
дано не ви изплаши моят лик
и тази физиология кръвнишка.
Това съм аз, Талашко, а не лъв.
Аз само се представям за такъв,
и честна дума, ако бих бил лъв,
за кожата си бих треперил пръв.“

ТЕЗЕЙ
Бога ми, доста учтив и добродушен звяр.

ДЕМЕТРИЙ
И как само се звери срещу нас!

ЛИЗАНДЪР
Този лъв е смел просто като заек!

ТЕЗЕЙ
И умен като гъсок!

ДЕМЕТРИЙ
Любопитно е, господарю, кой надвива в него: заекът или гъсокът?

ТЕЗЕЙ
Не се знае. Това е невиждан двубой. Но стига толкоз — нека чуем какво ще ни каже тази луна!

ЛУНАТА
„Фенерът, с който пръскам светлина,


представя тук двурогата луна.
Това е значи тя. А аз съм сам
човекът, който обитава там.“*46
[*46 „…човекът, който обитава там…“ — средновековното поверие виждало в лунните петна очертанията на човек — грешник, наказан да живее на месечината; той носел фенер и наръч тръни.]

ТЕЗЕЙ
Това вече надминава всичко. Щом е обитател на луната, би трябвало да влезе във фенера си.

ДЕМЕТРИЙ
Страх го е, защото ще угаси свещта. Тя е вече към края си.

ХИПОЛИТА
И моето търпение също. Дано тази Луна залезе по-скоро!

ТЕЗЕЙ
Умът й е толкоз блед, че явно се готви да изчезне. Все пак учтивостта изисква да я изчакаме.

ЛИЗАНДЪР
Продължавай, Луна!

ЛУНАТА
Искам да кажа само, че този фенер е луната, че аз съм човека на луната, че този трънак е моят трънак, а това куче — моето куче.

ДЕМЕТРИЙ
И всичко това би трябвало да бъде вътре във фенера, защото се вижда на луната. Но тихо! Иде Тизба!

N Влиза отново Тизба.

ТИЗБА
„Пред Ниновия гроб пристигнах тук.


Но где ли е Пирам? Не чувам звук?“

ЛЪВЪТ _(реве)_


„Ау-у-у-у!“

N Тизба избягва.

ДЕМЕТРИЙ
Браво на лъва! Чудесен рев!

ТЕЗЕЙ
Браво на Тизба! Прекрасен бяг!

ХИПОЛИТА
Браво на Луната! Отличен лъч! Тя наистина светеше изящно.

N Лъвът разкъсва плаща на Тизба и излиза.

ТЕЗЕЙ
Браво още веднъж на Лъва! Майсторско дране!

ДЕМЕТРИЙ
Сега ще дойде Пирам.

ЛИЗАНДЪР
Щом лъвът се е скрил.

N Влиза отново Пирам.

ПИРАМ
„Луна, към мене слънчев лъч прати!
О, как великолепно светиш ти!
Ще зърна аз при твоя чист светлик
едничкия на мойта Тизба лик!
Но стой, но стой!
О, боже мой!
Око не ме ли мами?
Пред мен лежащ
познат мен плащ
сковава в страх душа ми!
Опръскан с кръв
от лъвска стръв!
О, Тизбо! Нежно име!
Ти, съдбо зла,
ела, ела,
на мръвки направи ме!“

ТЕЗЕЙ
Такова дълбоко отчаяние вследствие смъртта на близък човек може наистина да те опечали и не на шега!

ХИПОЛИТА
Бога ми, и на мен ми домъчня!

ПИРАМ
„Защо създаваш лъвове, небе,


та лъв да умъртви във зверски яд
таз, дето е — не, не, таз, дето бе
свръхнедокоснат от поквара цвят!
Но млък, о, реч!
Ти, остър меч,
забий се, братко мили,
под лява гръд,
там, дето врат
пожизнените сили!
Така, така!
Със таз ръка!

N Пробожда се.

Луна, стъмни небето!

N Луната излиза.

В последен миг
млъкни, език!
Умирам след което!“

N Умира.


ДЕМЕТРИЙ
И прав е. Този упорит език не го оставяше да умре.

ЛИЗАНДЪР
Как няма да е упорит, като принадлежи на такова магаре. Слава богу, то е вече навирило петалата.

ТЕЗЕЙ
Но един добър лекар би могъл да го спаси и накара да зареве отново.

ХИПОЛИТА
Не разбирам само защо Луната се скри, преди Тизба да се върне и открие любимия си.

ТЕЗЕЙ
Тя ще го открие при звездна светлина. Ето я. С нейните мъки ще завършат и нашите.

N Влиза отново Тизба.

ХИПОЛИТА
Тази Тизба, надявам се, ще съкрати нещата. За такъв Пирам надгробното слово не може да бъде прекомерно дълго.

ДЕМЕТРИЙ
Не се знае, господарко. И двамата са си лика-прилика. Ако ги поставим на везни, прашинка би залюляла блюдата. Един Пирам — да те пази бог! — и една Тизба — опазил те господ!

ЛИЗАНДЪР
Тя го забеляза с лъчезарните си очи.

ДЕМЕТРИЙ
След което каза следното…

ТИЗБА
„Любов, ти спиш?
О, взор мой, виж!
На смърт това е знака!
Продумай! Ням!
Пробил се сам!
Студена пръст го чака!
Къде е тоз
твой вишнев нос,
сияещ сред простора?
къде — оназ
със цвят на праз
зеленина на взора?
О, парки три*47,
[*47 «…О, парки три…» _(мит.)_ — трите парки били в римската религия богини на човешката участ: едната предяла нишката на живота, втората я прокарвала през превратностите на съдбата, а третата я прерязвала.]
все пак добри
бъдете вий към мене!
Не искам аз
живот ни час,
щом моят мил студен е!
Тоз нож е наш
и може дваж
той роля да играе!
Пробожда се.
О, мой, Пирам,
не ще си сам!
Умирам и това е!“

N Умира.


ТЕЗЕЙ
Луната и Лъвът изглежда са оставени живи, за да погребат мъртвите.

ДЕМЕТРИЙ
И Стената също.

ЛЪВЪТ
Не, господа. Стената между бащите им рухна. А сега, ако желаете, погледайте епилога или послушайте леконравен бергамски танц*48 в изпълнение на двама от трупата ни.
[*48 Бергамски танц — жив народен танц от Северна Италия.]

ТЕЗЕЙ
Не, за бога, без епилог! Вашата пиеса не се нуждае от молба за снизхождение. Главните актьори са мъртви и за да го проявим, би трябвало да снизходим в гроба им! Наистина ако този, който е написал пиесата, играеше Пирам и се беше обесил на жартиерата на Тизба, трагедията щеше да бъде още по-вълнуваща. Но и така тя е добра, а пък изпълнението беше буквално невиждано. Продължавайте значи с бергамския танц. Прескочете епилога.

N Танц.

Железният език отби дванайсет.


В леглата младите! Настава време
за феите и духовете. Чувствам,
че всеки час, отнет от тази нощ,
ще ни открадне час от утринта.
Таз малко недодялана пиеса
ни съкрати нощта. Приятен сън!
От утре според древните ни нрави
очакват ни две седмици забави.

N Излизат. Влиза Пък.

ПЪК
Полунощ е. В своя кът
всяка живинка се крие.
Само някъде вълкът
страшно по луната вие.
Само грозен лъвски звук
тук-таме раздира мрака,
но сломен от своя плуг,
хърка в хижата селяка.
В запустелия таван
кукумявка глухо вика
и за смъртния саван
с трепет мисли си болника.
Свети в мрака дънер сух,
час на мъртвите настава
и тълпят се дух до дух
по църковната морава.
Но туй час е и за нас,
леко войнство на Хеката*49,
[*49 Хеката _(мит.)_ — гръцка богиня на мрака, повелителка на нощните духове, понякога отъждествявана със Селена.]
и затуй съм пратен аз
тук с метличка във ръката.
Бягай, прах, от този дом!
Вън от него, мише племе!
Всяка стая светва, щом
Пък със нея се заеме!

N Влизат Оберон, Титания и Свитите им.

ОБЕРОН
Тлее огънят едвам.
Сетна искрица бе тая.
Духове, ту тук — ту там
мигайте от стая в стая,
тъй че да се вие вред
сватбеният ни балет!

ТИТАНИЯ
Само че преди това


нека ноти и слова
да повтарят подир мен,
та в дома благословен
чак до първите лъчи
химнът брачен да звучи!

N Песен и танц.

ОБЕРОН
А сега из този дом
всяка фея, всеки гном
може волно да блуждае,
дето ще и дето знае.
Ние пък от балдахина
на хазяите двамина
ще обсипем брака нов
с благодат и благослов,
тъй че те — пък и онея
с тях делящи Хименея*50 —
[*50 Хименей _(мит.)_ — бог на брака у гърците и римляните. Изобразяван като момък, окичен с гирлянди и държащ факел.]
нивга да не се разделят
и безбройната им челяд
да блести от красота;
бенки, заешки уста,
костни болести да няма,
и родителите двама
дълго да живеят с тях
в кръг от песни и от смях.
Вий пък с полската роса,
дето прави чудеса,
поръсете тази къща,
тъй че сила всемогъща
в жилите й да кипи.
Но докато всичко спи,
тръгвайте! Добра сполука!
Сбор преди зората тука!

N Оберон и Титания със Свитите си излизат.



ПЪК
Ако ние, сенки леки,
сме дотегнали на всеки,
помислете, че сте спали,
ний додето сме играли;
че били са тези сцени
с разни роли разменени,
само сънна бъркотия
в мозъчната ви кутия.
Да, така си помислете:
сън един, сънуван лете,
сън с отворени очи.
И ако не прозвучи
змийска свирка в тази зала
или някой за похвала
сбърка да изръкоплеска,
зарад този опит днеска,
с други опит по-търпим
ний ще ви се отплатим.
Обещавам ви го аз,
а кажете ми: от вас,
драги господа и дами,
кой е чувал Пък да мами?

N Излиза.
1   ...   13   14   15   16   17   18   19   20   21


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница