Укротяване на опърничавата # действащи лица



страница3/21
Дата29.08.2017
Размер2.73 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   21
Аз също. И приветствувам сина му.

ГРЕМИО
Синьоре, ще прощавате, но нека
и ние, другите, да кажем нещо!
Дръпнете се! Ужасно сте припрян!

ПЕТРУЧИО
Простете, синьор Гремио, избързах;


но днеска „кой превари — той товари“.

ГРЕМИО
Бе за товаренето, то така е,


но някой после може да се кае!…
Драги съседе, един учител като този е дар, който заслужава признателност, и понеже винаги сте били към мене по-благосклонен, отколкото към когото и да било, не е редно да остана назад в любезността. Затова и аз ви доведох един млад учен,

N Представя Лученцио.

който се е образовал дълги години в Реймс и е толкоз вещ в гръцкия, латинския и останалите езици, колкото другият е в музиката и математиката. Името му е Камбио*33. Приемете, моля ви, услугите му!
[*33 Камбио — име със смислово съдържание: от италианското cambiare — променям, преобразявам.]

БАПТИСТА
С хиляди благодарности, синьор Гремио! Добре дошел, драги Камбио!

N Към Транио.

Господинът, изглежда, не е тукашен. Ще си позволя дързостта, уважаеми, да ви запитам за целта на вашето посещение.

ТРАНИО
Синьоре, дързостта е само моя,
понеже, чужденец във този град,
решавам се да искам дъщеря ви,
красивата и непорочна Бианка.
Аз знам, че сте решил да я дадете
чак след като омъжите сестра й,
но и молбата ми е само тази:
когато разузнаете рода ми,
и мене да допуснете наравно
с останалите нейни кандидати.
За дъщерите ви донесох само
тоз скромен музикален инструмент
и тези книги — дребен дар, но който,
приемете ли го, ще стане ценен.

БАПТИСТА _(прелиства книгите)_


Лученцио е името ви, значи;
а откъде сте, мога ли да зная?

ТРАНИО
От Пиза. На Винченцио съм син.

БАПТИСТА
Познат пизанец — чувал съм за него.
Добре дошъл в дома ми, господине!…

N Към учителите.

Вземете, ти — таз лютня!… Ти — тез книги!

N Дава на Хортензио лютнята, а на Лученцио — книгите. Повиква Слуга.

При ученичките им заведи ги
и представи им ги! Кажи на двете
любезно да се отнесат към тях!

N Хортензио и Лученцио, последвани от Биондело, излизат със Слугата.

А ний в градината да се разходим
и после на вечеря, господа!
Повярвайте ми, всички сте ми драги
и нека всеки тук се чувства свой!

ПЕТРУЧИО
Синьор Баптиста, сделките ми пречат


надълго да ухажвам дъщеря ви.
Щом знаете баща ми, вам познат е
тоз, който, средствата му наследил,
не ги е пропилял, а умножил;
затуй кажете: ако тя ме иска,
какво ще й дадете вие в зестра?

БАПТИСТА
Едната половина от земите,


които притежавам, след смъртта ми;
и двайсет хиляди във брой веднага.

ПЕТРУЧИО
Срещу това пък аз ще й оставя —


при случая, че тя ме надживее —
имота си в земи или аренди.
И за да спазим всичко туй, предлагам
да сключим договора отсега.

БАПТИСТА
Със нея първо се договорете.


Най-важното е тя да ви обикне!

ПЕТРУЧИО
Това да е! Вий имайте предвид:


тя горда е, но аз съм упорит,
а два бучащи огъня изяждат
набързо туй, което ги подхранва.
При туй, с ветреца пламъчето расне,
но духне ли ги вихър, мигом гасне
и тя ще се превие изведнъж,
защото аз ухажвам като мъж!

БАПТИСТА
Добра сполука в трудната игра,


ала за остри думи се гответе!

ПЕТРУЧИО
За тях ще съм гранитна канара,


напразно блъскана от ветровете!

N Влиза отново Хортензио с пукната глава.

БАПТИСТА
Защо си блед? Какво ти има, драги?

ХОРТЕНЗИО


Ако съм блед, навярно е от страх!

БАПТИСТА
Не става ли от нея музикантка?

ХОРТЕНЗИО
Изглежда, по я бива за войник.
За лютни твърде люта е! Изобщо
показва неочаквано упорство!

БАПТИСТА
И ти не съумя да го пречупиш?

ХОРТЕНЗИО
Не, тя пречупи лютнята у мен!
На „пицикато“ почнах да я уча
и пръстите и рекох да наместя,
а тя със бяс на дявол, като викна:
„Ще видиш ти какво е пицикато,
като ти пицна тиквата!“ — и в миг
такъв страхотен удар ми нанесе
със лютнята, че тя ми се нахлузи
на шията и аз стоях така
във тази смешна дъсчена яка
като престъпник на позорен стълб,
докато тя наричаше ме коцкар,
глупец, дрънкач и с разни други думи
като че ли заучени подред!

ПЕТРУЧИО
Ха! Виж го ти женчето му с женче!


Ужасно ми харесва! Просто жаждам
да си побъбря мъничко със нея!

БАПТИСТА _(към Хортензио)_


Върви след мене и не се отчайвай!
С по-малката урока продължи —
тя кротка е и склонна към наука.
Синьор Петручио, елате с нас!
Или да ви изпратя долу Кет?

ПЕТРУЧИО
Да, по-добре. Ще я почакам тук.

N Баптиста, Гремио, Транио и Хортензио излизат.

И щом пристигне, хвърлям се в атака!


Ако крещи, с възторг ще я похваля,
че има глас като на горски славей;
ако мълчи, ще кажа, че обичам
такива като нея сладкодумни;
ако ме пъди, ще изкажа радост
от туй, че настоява да остана;
ако отблъсне ме, ще я запитам
кога би искала да се венчаем.
Но ето я! Петручио, кураж!

N Влиза Катерина.

Добрутро, Кет! Чух тъй да те наричат.

КАТЕРИНА
Макар не глух, вий май сте твърд на слух.


Наричат ме, синьоре, Катерина!

ПЕТРУЧИО
Пък аз съм чувал да ти викат Кет:


„Добрата Кет“ или пък „Злата Кет“
(във смисъл „златна“)… Слушай, мила Кет,
вълшебна Кет, Кет — полски мой букет,
Кет — скъпо вино за голям банкет,
Кет, сладичка, Кет — мъничък пакет
със лакомства, невероятна Кет,
когато чух как вред ти пеят слава,
възнасят чара ти и хвалят нрава,
почувствах сила властна как ме тласна
да искам твоята ръка прекрасна и
дойдох, движен…

КАТЕРИНА
Движен? Значи, вие


сте движимост? Е, който ви е движил,
добре ще е оттук да ви отдвижи
като ненужна маса или стол!

ПЕТРУЧИО
Аз стол? Тогава сядай върху мен!

КАТЕРИНА
Магаретата без товар не могат!

ПЕТРУЧИО
Но и жените също се товарят!

КАТЕРИНА
Е, да! Но не със чудо като вас!

ПЕТРУЧИО
Недей се плаши, аз ще те щадя —


каквато си ми крехкичка и лека…

КАТЕРИНА
Вие леките дирете си ги вън —


аз имам своя тежест!

ПЕТРУЧИО
Тежест? Дрън!

КАТЕРИНА
Не дрън, а трън, и който зле дере!

ПЕТРУЧИО
Не, както почнахме, не е добре —


ти, Кет, ме срещаш зла като оса!

КАТЕРИНА
Тогаз пазете се от мойто жило!

ПЕТРУЧИО
То за ръка на мъж е затъжило!

КАТЕРИНА
Такъв глупак ще знае де е то!

ПЕТРУЧИО
То винаги е до онуй место!

КАТЕРИНА
Мръсник! Езика ви е все във него!

ПЕТРУЧИО
Кой? Моя там? Какво говориш, Кет!

КАТЕРИНА
Селяшки смешки не обичам! Сбогом!

ПЕТРУЧИО
Постой! Защо селяшки? Аз съм рицар!

КАТЕРИНА
Сега ще проверим това!

N Удря му плесница.

ПЕТРУЧИО
Ей, чувай,


ще те опухам здравата, кълна се
във герба си!

КАТЕРИНА
И сбогом герб тогава!


Чудесен рицар, който бие дами!

ПЕТРУЧИО
Я, тя и със хералдики придига!


Пусни ме в родословната си книга!

КАТЕРИНА
Какъв е вашият фамилен знак?


Не се съмнявам: шутовски калпак!

ПЕТРУЧИО
Кал пак по мен? И как се мръщи само!

КАТЕРИНА
От скомина. Щом киселица видя…

ПЕТРУЧИО
Къде я виждаш?

КАТЕРИНА
Ето я отсреща!

ПЕТРУЧИО
Аз — киселица?

КАТЕРИНА
Млад, пък се досеща!

ПЕТРУЧИО
Да, може би за теб съм малко млад!

КАТЕРИНА
Но доста сбръчкан!

ПЕТРУЧИО
От живот богат!

КАТЕРИНА
Живейте си тогава все така!

ПЕТРУЧИО
Я остани, да си дадем ръка!

КАТЕРИНА
Пуснете ме! Щом само ви ядосвам!

ПЕТРУЧИО
Кой? Ти ядосваш? Ти си тъй вежлива!


Описваха те мрачна, заядлива —
каква измислица, каква лъжа!
Напротив, аз намирам те приятна:
немногословна, да, но деликатна
и мила като цветенце през май!
Не бърчиш вежди и не хапеш устни,
не пускаш с този чуден поглед свитки
тъй, както правят някои сърдитки,
не си във разговора своенравна,
а просто галиш своя събеседник
със думи меки като кадифе!
И кой ми каза, че била си куца?
Клеветници! Като лескова пръчка
е стройна Кет! Ех, тъмна като лешник
но сладка като неговата ядка!
Я, направи две крачки! Не, не куцаш!

КАТЕРИНА
Командвай на слугите си, глупако!

ПЕТРУЧИО
Богинята по горската поляна
не припка като тебе леконога.
О, Кет, от днеска ти бъди Диана*34,
[*34 Диана _(мит.)_ — римска богиня на лова, покровителка на девствениците; често отъждествявана с луната.]
но без да бъдеш като нея строга!

КАТЕРИНА
Отде сте взели тези завъртулки!

ПЕТРУЧИО
Импровизирам ги. Сами ми идат.

КАТЕРИНА
Пъдете ги тогава!

ПЕТРУЧИО
А защо?

КАТЕРИНА
Защото са им хладнички словата!

ПЕТРУЧИО
Че хайде да ги сгреем във кревата!…
Не, чувай, Кет, наместо да се дърлим,
направо да пристъпим към въпроса:
баща ти е съгласен да те взема,
със зестрата е уточнено всичко,
така че и да риташ, пак ще станеш
на своя мил Петручио жена,
а той е мъж като за тебе точно,
и в слънцето, заклева се, което
за него образа ти видим прави —
и тъй, че да не може го забрави! —
че той роден е да те укроти
така умело, че да станеш ти
от Кет, свирепа като дива котка,
на Кет, като домашна котка кротка,
която край стопанина добър
увърта се със ласкаво мър-мър…
Баща ти! По-приятелски се дръж!
Решил съм го и ще ти стана мъж!

N Влизат отново Баптиста, Гремио и Транио.

БАПТИСТА
Е, как върви? Успяхте ли, синьор?

ПЕТРУЧИО
Разбира се! Как няма да успея!


Какво ще прави, щом съм аз пред нея!

БАПТИСТА
Отлично. Но защо си мрачна, дъще?

КАТЕРИНА
И „дъще“ ме наричате! Навярно
водим от бащинска любов към мен,
изпращате ми този феномен
от лудост, безочливост и нахалство,
простак, безсрамник, който с ругатни
изглежда, мисли, че ще ме плени!

ПЕТРУЧИО
Недейте й се сърди, драги татко!


Създалото се мнение за нея
оказа се от край до край невярно.
Тя само се преструва на свадлива,
но е смирена като гълъбица
и безметежна като ранна утрин;
по кротост тя прилича на Гризелда*35,
[*35 Гризелда — героиня от средновековен роман, образец на кротост и смирение.]
а на Лукреция*36 — по добродетел!
[*36 Лукреция — древна римлянка, която, обезчестена от сина на цар Тарквиний, се самоубила пред очите на близките си, като ги заклела да отмъстят за позора й.]
Накратко: ние с нея сме готови
да се венчаем още таз неделя.

КАТЕРИНА
Но първо в събота да те обесят!

ГРЕМИО
Петручио, каква излиза тя?

ТРАНИО
Голям успех! Добре я наредихте!

ПЕТРУЧИО
Спокойно, господа! Нали ви стига
да сме съгласни ние с Катерина?
Със нея насаме се спогодихме
пред чужди да си бъде вироглава,
но вий дори си нямате представа
как тя ме люби! Просто комарджийка!
Във мен се пристрасти като в хазарт
и с ласки почна тъй да ми дублира
и да ме бие с козове — целувки,
че ме спечели целия за миг!
Новаци сте! Не сте разбрали вие,
че всеки мъж могъл би да надвие
и най-неукротимата змеица,
ако останат насаме двоица!
Сега ми дай ръка за сбогом, Кет!
Отивам във Венеция, да взема
за тебе дрехи, було, диадема.
Вий, татко, пригответе пир голям —
представям си как Кет ще блесне там!

БАПТИСТА
Какво да кажа? Дайте си ръцете!


Петручио, да те опази бог!

ГРЕМИО и ТРАНИО


Амин! Свидетели ще бъдем ние!

ПЕТРУЧИО
Синьори, татко, скъпа моя, сбогом!


От мене дрехи, пръстени, дрънкулки,
а пък от вас гощавка и постеля.
Една целувка, Кет, и до неделя!

N Той и Катерина излизат в различни страни.

ГРЕМИО
Наистина светкавичен годеж!

БАПТИСТА
Да, чувствам се търговец, твърде смело


заложил всичко в безнадеждно дело!

ТРАНИО
Но стоката ви също не е стока —


във склада би мухлясала, а тъй
ще донесе провал или печалба.

БАПТИСТА
Дано спечелят двама мир във брака!

ГРЕМИО
Мирът ще бъде труден с тая сврака!
Но да оставим туй! Синьор Баптиста,
на малката ви дъщеря е ред —
аз пръв жених съм и при туй съсед!

ТРАНИО
Но аз обичам я с такава обич,


каквато втора на земята няма!

ГРЕМИО
Хлапако, моята е по-голяма!

ТРАНИО
Но малко студенее, дядко стари!

ГРЕМИО
А твойта, сополанко, много пари!


Жените дирят в старостта опора!

ТРАНИО
Но все във младичкото им е взора!

БАПТИСТА
Спокойствие! Намислих, господа,
с наддаване да разреша въпроса:
ще вземе дъщеря ми, който впише
на нейно име повече имот.
Вий, Гремио, какво й бихте дали?

ГРЕМИО
Дома си със покъщнината в него:


безброй съдини, сребърни и златни,
блюда изящни, във които тя
чаровните си пръстчета да мие,
килими финикийски за стените,
седефни ракли, пълни със жълтици,
и тежки кипарисови сандъци,
натъпкани с покривки от Арас*37;
[*37 Арас — град във Франция, известен със своите тъкани и гоблени.]
везма, завеси, дрехи, балдахини,
надиплени одежди, кат връз кат,
от тънък лен и тежкоткан брокат,
възглавки турски, низани със бисер,
олово, мед и прибори безчет;
и към това в стопанството на село
сто млечни крави, сто и двайсет вола
и друг добитък все в такава мярка.
Прехвърлил съм годинките и туй
ще бъде всичко нейно след смъртта ми
ако е само моя дотогаз!

ТРАНИО
Туй „само“ е добро! Но чуйте мене:


наследник съм единствен на баща си
и ако взема Бианка за съпруга,
три къщи в Пиза ще й обещая
и всяка по размери като тая,
която господинът ви предложи;
към тях две хиляди дуката*38 доход
[*38 Дукат — венецианска златна монета от XIII в., разпространила се по-късно из цяла Европа.]
от плодна почва… Е, какво, синьоре,
ощипа ли ви тази дребна цифра?

ГРЕМИО
Да, моите земи не раждат толкоз,


но затова от мене във прибавка
ще има Бианка цял търговски кораб
на котва във Марсилия… Синьоре,
приседна ли ви моя галеон*39?
[*39 Галеони — вид тежки товарни платноходни кораби, които пренасяли руда от „Западните Индии“ към Испания.]

ТРАНИО
Не се страхувайте! Баща ми има


три тежки галеона, две гемии,
дузина лодки. Всичко ще е нейно!
И ще дублирам всяка ваша миза!

ГРЕМИО
Уви, не мога вече да залагам.


Каквото имах, дадох. Ако щете,
със него приемете ме, Баптиста!

ТРАНИО
А, тъй не може! Значи, аз печеля!


Съседът ви е длъжен да отстъпи!

БАПТИСТА
В наддаването вие победихте


и аз ви давам Бианка за жена,
баща ви само нека се подпише
под туй, което обещахте тука;
защото, ако той ви надживее,
вдовицата ви вятър ще я вее!

ТРАНИО
Нима е нужно? Той е стар, аз — млад!

ГРЕМИО
А младите по вашему не мрат ли?

БАПТИСТА
Тъй, значи, господа. Решил съм твърдо:


в неделя ще венчаем Катерина,
а пък на следната неделя Бианка
за вас ще се омъжи, щом баща ви
подпише уговореното тук;
без подписа му Гремио я взима.
Благодаря на двама ви и сбогом!

N Излиза.

ГРЕМИО
Довиждане, любезни!… Вече никак
не ме е страх, картоиграчо млад!
Баща ти не е луд да ти даде
имота си, та после да яде
трохите ти! Една лисица стара
не е тъй лесно в клопка да се вкара!

N Излиза.

ТРАНИО
Но аз ще смъкна дъртата ти кожа:
на празна карта смело ще заложа,
като измисля в тази пантомима,
женихът мним и мним баща да има!
Доскоро по рецептата позната
родителите правеха децата —
сега, ако премине всичко гладко,
едно синче ще си направи татко!

N Излиза.


>> ТРЕТО ДЕЙСТВИЕ


>>> ПЪРВА СЦЕНА

N Падуа. В дома на Баптиста.


N Влизат Лученцио, Хортензио и Бианка.

ЛУЧЕНЦИО
Свирачо, потърпете още малко!


Или ви мина славната цицина,
която посади ви Катерина?

ХОРТЕНЗИО


Не е, зубрачо, ала тази дама
царица е на звуците небесни
и затова предимството е мое:
щом посветим на музиката час,
останалият нека е за вас.

ЛУЧЕНЦИО
Пререждащо магаре, неразбрало,


че музиката служи поначало
да освежава мозъка човешки
след книгите и умствения труд!
На философията път стори
и щом дадем си отдих, посвири!

ХОРТЕНЗИО


Ей, буквоеде! Няма да обиждаш!

БИАНКА
И двама вий обиждате ме с тези


ненужни ваши спорове за нещо,
зависещо единствено от мен!
Не съм дете, което плашат с пръчка —
ще казвам аз кога какво ще уча.
И за начало започнете вие,
а вий свирете, докато четем!
Ще свършим ний с латинския, додето
настроите вий лютнята си. Хайде!

ХОРТЕНЗИО


Но ще престанете ли, щом готов съм?

N Оттегля се встрани.


ЛУЧЕНЦИО
Ами! Но вий настройвайте си там!

БИАНКА
Де бяхме спрели?

ЛУЧЕНЦИО
Ето тук, мадам:


„Hic ibat Simois; hic est Sigeia tellus; hic steterat Priami regia celsa senis.“*40
[*40 „Hic ibat Simois… senis“ _(лат.)_ — цитат от „Хероидите“ на Овидий: „Тук течеше Симоис, тук беше Сигейската земя, тук се издигаше гордата крепост на стария Приам.“]

БИАНКА
Превеждайте!

ЛУЧЕНЦИО
„Hic ibat“ — както ви казах… „Simois“ — аз съм Лученцио… „hic est“ — син на Винченцио от Пиза… „Sigeia tellus“ — преоблечен, за да спечеля любовта ви… „hic steterat“ — а другият Лученцио, който ви ухажва… „Priami“ — е моят слуга Транио… „regia“ — взел името ми… „celsa senis“ — за да метнем оня дърт палячо!

ХОРТЕНЗИО _(излиза напред)_


Готова ми е лютнята, мадам.

БИАНКА
Да чуем!

N Хортензио свири.

Фу! Височините дразнят!

ЛУЧЕНЦИО
Плюни й в дупката и пак настройвай!

БИАНКА
Сега нека опитам да преведа аз: „Hic ibat Simois“ — не ви познавам… „hic est Sigeia tellus“ — и не ви вярвам… „hic steterat Priami“ — пазете се да не ни чуе… „regia“ — не се надявайте много… „celsa senis“ — но и не се отчайвайте!

ХОРТЕНЗИО
Мадам, готов съм.

N Свири.


ЛУЧЕНЦИО
Ниските фалшивят!

ХОРТЕНЗИО _(настрани)_


Ти, низък господинчо, май фалшивиш!
Я гледай го ти, книжния му плъх,
увърта се край моята любима!
Но аз те дебна, даскалче нахално!

БИАНКА
Ту вярвам ви, ту не…

ЛУЧЕНЦИО
Но точно тъй е!…
Под „Еакид“ разбира се Аякс*41.
[*41 Аякс — гръцки герой от Троянската война, потомък на Агинския цар Еак.]
Туй име означава „внук Еаков“…

БИАНКА
Нали сте ми учител, ще ви вярвам,


макар и да не съм се убедила.
Но стига толкоз!… Лучио, ваш ред е!
И моля двама ви, не се сърдете,
задето пошегувах се със вас!

ХОРТЕНЗИО _(към Лученцио)_


А вие оставете ни самички —
терцет не се предвижда в тоз урок.

ЛУЧЕНЦИО
Брей, много ти се иска! Тук ще чакам…

N Настрани.

…и ще внимавам. Ако се не лъжа,


тоз музикант започва да се влюбва!

ХОРТЕНЗИО


Госпожице, преди да ви покажа
боравенето с този инструмент,
ще трябва гамата да усвоите
по моя начин, много по-понятен,
по-правилен, по-точен, по-приятен
от който да е друг, познат до днес.
Четете, тя изложена е тука.

БИАНКА
Но гамите отдавна аз ги зная!

ХОРТЕНЗИО
Не вярвам да познавате и тая!

БИАНКА _(чете)_


„До — аз съм нежна гама с нов солфеж.
Ре — Бианка, с мен Хортензио те вика.
Ми — мила, ах дано да разбереш,
фа — колко мъка в нотите ми блика!
Сол, ла — такава обич се не крий!
Си, до — спаси го или го убий!“
Това ли е прочутата ви гама?
Не ми харесва. Аз не съм от тези,
които жертват правилата стари
във гонене на всяка нова мода!

N Влиза Слуга.

СЛУГАТА
Госпожице, баща ви нареди
да се погрижите веднага лично
за стаята на вашата сестра.
Вий знаете, че тя се жени утре.

БИАНКА
Простете, господа, но нямам време.

N Излиза със Слугата.

ЛУЧЕНЦИО
Аз нямам пък причина да оставам.

ХОРТЕНЗИО
А аз причина имам да внимавам
в постъпките на този латинист.
Не знам защо, не ми се вижда чист!
Но ако Бианка има нрав такъв,
че да полита подир всяка стръв,
Хортензио назад не ще остане,
и друга соколица ще си хване!

N Излиза.


>>> ВТОРА СЦЕНА

N Падуа. Пред дома на Баптиста.
N Влизат Баптиста, Транио, Катерина, Бианка, Лученцио и Слуги.

БАПТИСТА
Синьор Лученцио, за днеска беше


решена сватбата на Катерина,
а от другаря ви ни кост, ни вест!
Това е отвратителна измама —
свещеник, булка, гости — всички чакат
и само младоженецът отсъства!
Лученцио, какъв позор за нас!

КАТЕРИНА
Позорът е за мен! Макар че вие


насила ме накарахте да дам
ръката си на тоз надут безумец,
припрян в годежа, муден за венчило!
Аз казах ви, че луд е и че крие
под прямото държане подли мисли
и че за славата на шегобиец
готов е сто девойки да ухажва,
да се годява, сватби да насрочва,
без даже и да мисли да се жени!
Сега цял свят ще казва зад гърба ми:
„Това е Катерина, дето чака
Петручио да дойде да я вземе!“

ТРАНИО
Не, Катерина, не, синьор Баптиста,


не вярвам, че Петручио ви мами.
Какво го е забавило, не зная,
но затова пък знам самия него —
макар и груб, той инак е разумен;
макар и буен, по душа е честен!

КАТЕРИНА
О, да не бях му виждала очите!

N Излиза в сълзи, следвана от Бианка и други.

БАПТИСТА
Плачи, дете, не те коря за туй —


тоз срам не би понесла и светица,
та камо ли девица с твоя нрав!

N Влиза Биондело.

БИОНДЕЛО
Новости, господарю! Ще ви кажа новости, каквито не сте чували и няма да чуете!

БАПТИСТА
Как няма да ги чуем, щом ще ни ги кажеш! Кой ги знае какви новости са!

БИОНДЕЛО
А не е ли новост пристигането на синьор Петручио?

БАПТИСТА
Как? Пристигнал ли е?

БИОНДЕЛО
А, не е, господарю!

БАПТИСТА
Е тогава какво?

БИОНДЕЛО
Пристига, господарю.

БАПТИСТА
А! Е кога ще бъде тук?

БИОНДЕЛО
Когато застане на моето място и вие го видите, както виждате мене.

ТРАНИО
Май наистина няма да я чуем новината ти!

БИОНДЕЛО
Напротив! Видях синьор Петручио да пристига с нова шапка и вехти дрехи, три пъти обръщани, с обувки, в които някои вече са си държали лоените угарки, едната с тока, другата с връзка. Окачил е на бедрото си ръждясала шпага, задигната кой знае от коя общинска оръжейна, с пукната ръкохватка и цъфнала ножница. А само да видите коня му! Куца с единия заден крак, а седлото му — проядено от молците, и с две стремена, без никакво родство помежду им. Това е един кон шугав, келяв, крастав и толкова болен от шап, че шапка да му свалиш, дето още не е хвърлил петалата! А освен това има скрофули по шията и скрупули по стръмното. Той е болен от лоша бучка, страда от синя пъпка, мъчен е от заушки, недолекуван от жълтеница, да не говорим за кърлежите, с които е подплатен, и за глистите, с които е натъпкан! Вярно е също, че задницата му е увиснала, но затова пък е хлътнал в гърба и преплита предни крака. Юздечката му има само един повод, а понеже сам той с повод и без повод се препъва, челният му ремък тъй често се е късал от дърпане назад, че сега е само възли. Но ако е въпрос, и коланът на седлото му е шест пъти кърпен, а подопашникът му е дамски, от велур, украсен с пиринчени гвоздейчета, изящно изписващи инициалите на дамата.

БАПТИСТА
Сам ли е?

БИОНДЕЛО
С един прислужник, господарю, и той като коня! На единия му крак ленен чорап, на д

ругия — шаечен; обаче и двата пристегнати с шарени парцали. А на дрипавата си шапка вместо перо забол цяла фантазия от финтифлюшки. Истинско плашило ви казвам — ни слуга, ни лакей — жив таласъм!

ТРАНИО
Прихванало го е, макар че той
изобщо се обличаше нехайно.

БАПТИСТА
Да е облечен, както ще, щом иде!…

БИОНДЕЛО
Но той не иде, господарю.

БАПТИСТА
Как не иде? Нали каза, идел?

БИОНДЕЛО
Кой? Синьор Петручио?

БАПТИСТА
Той я! Нали каза, че идел!

БИОНДЕЛО
Не, конят му иде, той си седи на седлото.

БАПТИСТА
А според тебе кон и конник не са ли едно?

БИОНДЕЛО
Не, разбира се!

N Пее.


„Конник яха коня свой.
Казвай: колко са на брой?
Брей, че гатанка голяма:
ни един е, ни са двама!“

N Влизат Петручио и Грумио.

ПЕТРУЧИО
Хей, кой е вкъщи? Хората къде са?

БАПТИСТА
Добре дошли, синьор!

ПЕТРУЧИО
Напротив, зле!

БАПТИСТА
Със здравето?

ТРАНИО
По-скоро с облеклото!

ПЕТРУЧИО
Поех така, за да не се забавя.


Къде е Кет? Невестата ми де е?…
Какво ви става, татенце?… И вие
защо стоите, сякаш сте видели
знак свръхестествен, чудо непонятно,
комета, прекосила небосвода?

БАПТИСТА
Вий идете на сватба, господине.


Забавянето ваше ни уплаши,
но дрехите ви ни смущават двойно —
сменете ги със нещо по-достойно,
което няма да петни ни вас,
ни радостта на сватбения час!

ТРАНИО
И ни кажете, по каква причина


измъчихте невестата да чака
и идете в тоз вид неузнаваем?

ПЕТРУЧИО
На мен, да ви разказвам, ще е скучно,


а пък на вас, да слушате — досадно.
Нали на думата си удържах,
ще ми простите пропуските дребни,
когато после всичко стане ясно!
Но де е Кет? Изтича утринта!
Отдавна трябваше да сме във черква!

ТРАНИО
В тез дрипи тя не бива да ви вижда.


Елате да ви дам от мойте дрехи!

ПЕТРУЧИО
Какво им е! Ще ида тъй при нея!

БАПТИСТА
Но не и в черква, ще ми се да вярвам!

ПЕТРУЧИО
Защо пък не? И там ще ида тъй!


Тя взема мен за мъж, не мойте дрехи!
Да мога — както тях — да сменям туй,
което тя във мен ще изхабява,
добре ще е за нея, дваж за мене!
Но що за луд съм, време тук да губя,
когато булката ме чака горе
да запечатам своята държава
с целувката, която заслужава!

N Излиза, следван от Грумио.

ТРАНИО
С тоз луд костюм той нещо е намислил
но все пак трябва да го убедим
да сложи друг за черквата поне!

БАПТИСТА
Ще ида там да видя какво става.

N Излиза заедно с Гремио и Слугите.

ТРАНИО
Все пак не стига тя да обещае,


потребно е да каже „да“ баща й,
а затова пък трябва, господарю,
да изнамерим, както вече казвах,
един човек, какъвто и да е,
когото на старика да представим
като синьор Винченцио от Пиза
и който подпис да даде дори за
двукратно по-солиден капитал
от този, който аз съм обещал.
Това щом стане, няма да се плаша:
съвсем законно Бианка ще е ваша!

ЛУЧЕНЦИО
Ако не беше само музиканта,


да следва милата ми по петите,
ний двама бихме се венчали скришно,
а после нека всички викат „Не!“,
пак моето не могат ми отне!

ТРАНИО
И туй ще стане, само че по-сетне;


полека-лека Транио ще метне
и таткото на хубавата птичка,
и стареца със сивата брадичка,
и музиканта с козия му глас —
и всичко туй единствено за вас!

N Влиза Гремио.

Избягал сте от черквата, синьоре?

ГРЕМИО
И тъй охотно, както май не помня


и от училището да съм бягал!

ТРАНИО
А Кет и нейния съпруг къде са?

ГРЕМИО
Съпруг? Това наричате „съпруг“?
„Свръхгруб“ бих казал аз! Макар че друг
не би излязъл наглава със нея!

ТРАНИО
По-груб от Кет? Това не е възможно!

ГРЕМИО
О, той е дявол, дявол, сатана!

ТРАНИО
А тя е дявол, дявол и жена!

ГРЕМИО
Тя гълъбче е, агънце пред него!
Представяте ли си, синьор, когато
свещеникът запита го дали
желае да я има за съпруга,
той тъй му ревна: „Дявол взел го, да!“,
че божият служител изтърва
евангелието, а щом приклекна
да го повдигне, оня с клетви върли
един такъв ритник отзад му хвърли,
че ний стояхме неми от уплаха,
додето поп и требници летяха,
а той гърмеше: „Друг път ще се пази
под фустите на булките да лази!“

ТРАНИО
А Катерина?

ГРЕМИО
Тя примря съвсем,
защото младоженецът крещеше,
като че ли отеца бе измамник,
а след като претупаха обреда,
извика: „Ха, наздраве!“, сякаш беше
с матроси на гуляй след лоша буря;
гаврътна чашата и по клисаря
захвърли хлебчето, пропито с вино*42,
[*42 „…хлебчето, пропито с вино…“ — по стария английски обичай на младоженците след бракосъчетанието се поднасяло вино с надробен в него хляб.]
затуй, защото му била брадата
тъй хилава, че просела за хляб;
а после, като сграби Катерина,
така по устните я млясна звънко,
че мрамора на черквата отекна!
Излязох си смутен, опозорен;
останалите идат подир мен.
Не, не, такава сватба пръв път виждам!
Ха, ей ги! Чуйте! Музиката иде!

N Музика.


N Влизат Петручио, Катерина, Бианка, Баптиста, Хортензио, Грумио и Гости.

ПЕТРУЧИО
Приятели, благодаря за всичко:


венчален пир приготвили сте, зная,
и редно би било да бъда с вас.
Уви, не мога! Другаде зает съм
и трябва двама да ви кажем сбогом.

БАПТИСТА
Как? Смятате да тръгнете таз вечер?

ПЕТРУЧИО
Дори преди това. По светло още.
Но ако знаете защо тъй бързам,
ще викате „Върви!“ наместо „Стой!“…
Благодаря на всички тук, почели
обреда, с който себе си отдадох
на таз душа добра и търпелива.
Хапнете си със моя тъст и пийте
за здравето на неговия зет!

ТРАНИО
Не, останете, много ви се моля!

ПЕТРУЧИО
Не мога, казах!

ГРЕМИО
Аз ви моля също!

ПЕТРУЧИО
Не мога, не!

КАТЕРИНА
Тогаз и аз ви моля!

ПЕТРУЧИО
Виж, туй ме радва!

КАТЕРИНА
Ще останем, значи?

ПЕТРУЧИО
Не, радва ме, че молиш ми се, мила,
а за оставане не става дума!

КАТЕРИНА
Заради мене!…

ПЕТРУЧИО
Грумио, конете!

ГРУМИО
Готови са!

КАТЕРИНА
Добре тогаз! Вървете,
но аз не тръгвам нито днес, ни утре,
а само щом самичка пожелая!
Вратата ей я! Никой ви не спира!
На добър час! А колкото до мене,
кога ще тръгна, ще решавам аз!
Изглежда, че сте страшен грубиян,
щом отсега налагате се тъй!

ПЕТРУЧИО
Поуспокой се, Кет! Недей се сърди!

КАТЕРИНА
Мълчете вий!… Не се плашете, татко —
щом аз го казвам, ще остане тук!

ГРЕМИО
Май нещо се завързва, господине!

КАТЕРИНА
Жената се превръща във играчка,
щом дава на мъжа си да я мачка.
Синьори, заповядайте на обед!

ПЕТРУЧИО
Да, те ще заповядат, щом такава


е твойта заповед. Синьори, моля,
пирувайте, танцувайте на воля,
за булката кърчазите сушете
и ако не желаете — вървете
да се обесите! Но мойта Кет
ще тръгне с мене! Хайде, Кет, напред!
Недей се сърди, дърпа, мръщи, цупи!
Което си е мое, си е мое,
а Кет е мой имот, мой дом, мой двор,
мой плевник, моя изба, мой обор,
вол, кон, магаре! Всичко туй е тя!
Ще защитя правата си добре
от всеки, който в Падуа ме спре!
Хей, Грумио, вади веднага шпага —
крадци нападат твойта господарка,
спасявай я, ако се чувстваш мъж!…
Не ще ти сторят зло, не бой се, Кет,
аз пазя те, дори да са безчет!

N Излиза с Катерина и Грумио

БАПТИСТА
Добър им път! По-тихо е без тях.

ГРЕМИО
За малко щях да си умра от смях!

ТРАНИО
Как гледате, мадам, на този брак?

БИАНКА
Гърнето си намери похлупак.

ТРАНИО
Да, тези опаки жени беля са!

ГРЕМИО
Ама и той съвсем катериняса!

БАПТИСТА
Приятели, макар на таз трапеза
да липсват младоженците, затуй пък
не липсват ястията и вината.
Лученцио и Бианка, заемете
местата на отсъстващите двама!

ТРАНИО
За да подготвим бъдната си роля?

БАПТИСТА
Затуй, разбира се. След мене, моля!

N Излизат.


>> ЧЕТВЪРТО ДЕЙСТВИЕ


>>> ПЪРВА СЦЕНА

N В извънградския дом на Петручио.


N Влиза Грумио.

ГРУМИО
Пфу, чума да ги тръшне тези дърти кранти, тези щури господари и тези калпави пътища! Честна дума, не мога да си представя някой по-пребит, по-измърлян и по-изплезил език от мене! Пратиха ме напред да запаля камината, та да им е топло на техни милости, когато пристигнат. Добре, че съм от тези, за които казват: „Малко гърне бързо кипва“, че инак щяха да ми се сковат устните за зъбите, езикът за небцето и сърцето за ребрата, докато наклада огън, за да се размразя на него. В такъв студ на някой по-едър настинката не му мърда, а пък аз, докато духам огъня, сам ще се сгрея. Хей! Ехей, Къртис!

N Влиза Къртис.

КЪРТИС
Кой така трака със зъби?

ГРУМИО
Една буца лед! Ако не вярваш, може да се изпързаляш от раменете до петите ми. Едно засилване от темето до врата ми ти стига. Огън, мили ми Къртис!

КЪРТИС
Какво става с господаря и жена му? Идат ли, а, Грумио?

ГРУМИО
Идат, Къртис, и затова огън, братко, огън!

КЪРТИС
А вярно ли е, че тя била опърничава и че се горещяла за нищо?

ГРУМИО
Горещеше се, но преди да я стегне този мраз. Ще знаеш, драги Къртис, зимата укротява всичко: мъж, жена, добиче. Щом успя да укроти господаря ни, жена му и нас двамата!

КЪРТИС
Ти може да си добиче! Гледай го ти, педя човек!

ГРУМИО
Кой, аз ли — педя? Я си виж рогата — цял лакът, и пак не са по-високи от този, дето ти ги е насадил! Ще кладеш ли огъня или ще трябва да се оплача на господарката? Да знаеш, че ръката й е здрава и понеже скоро ще й бъдеш под ръка, ще ти стане доста горещо, ако си я оставил на студено!

КЪРТИС
Я кажи, кажи, Грумио: какво ново по света?

ГРУМИО
Хладен свят, Къртис! Затова духай, ти казвам, че господарят и господарката са измръзнали!

КЪРТИС
Ей го, пламна! Хайде сега, издрънкай новините си!

ГРУМИО _(пее)_
„Чу ли новината, Джек!
Хлябът сух бил станал мек!“ —
За тази новина ли питаш?

КЪРТИС
Казвай, казвай! Стига си се потърквал!

ГРУМИО
Как да не се търкам, като огънят не ще да топли още! Къде е готвачът? Готова ли е вечерята? Почистено ли е навсякъде? Рогозките постлани ли са? Обрани ли са паяжините? Ратаите облякоха лиси ленените дрехи и белите чорапи? Слугите измъкнаха ли празничните ливреи? Покривките сложени ли са и добре ли са измити отвън и отвътре каните, стаканите и повлеканите от кухнята?

КЪРТИС
Всичко е готово. И затова казвай новините си!

ГРУМИО
Първо, конят ми е капнал и, второ, господарят и господарката съвсем му отпуснаха юздите.

КЪРТИС
Как така?

ГРУМИО
Ами като цопнаха в калта и ги пуснаха! И туй не е всичко. Стана голяма разправия!

КЪРТИС
Е, хайде, разправи я!

ГРУМИО
Дай си ухото!

КЪРТИС
Ей, откога чакам!

ГРУМИО
И аз!

N Удря му плесница.

КЪРТИС
Тази твоя новина аз исках да я чуя, не да я почувствам!

ГРУМИО
То е, защото ти я разказвам с чувство. Просто почуках на ухото ти, да ми отключиш слуха си. Сега започвам. Първо, спуснахме се по един кален склон, а господарят беше зад господарката…

КЪРТИС
На един кон двамата?

ГРУМИО
Има ли значение?

КЪРТИС
За мене не, но за коня!

ГРУМИО
Тогава разказвай си сам! Ако не ме беше прекъснал, щеше да чуеш как конят се спъна и как тя се намери под него; после щеше да чуеш каква огромна беше локвата и как господарката се оплеска в нея до ушите; и как господарят я заряза сред калта и почна да бие мене, задето конят се беше препънал; как тя прегази локвата, за да ме отърве; как той крещя и руга; как тя почна заради мене да го моли, както никога; как аз се съдрах от рев; как конете хукнаха да бягат; как нейният си скъса юздата; как моят си загуби подопашника. Всичко това щеше да узнаеш. И още много други паметни събития. Но сега, защото ме прекъсна, те ще потънат в забрава, а ти ще легнеш в гроба невежа!

КЪРТИС
Излиза, че той е станал по-проклет и от нея!

ГРУМИО
Така е. Ти и другите мързеливци от този дом ще го усетите, когато пристигне. Но какво съм седнал да ти говоря! Викни Натанаел, Джоузеф, Никлас, Филип, Уолтър, Сладура и всички други! Да си срешат косите, да си изчеткат сините ливреи, да си сложат жартиери, отговарящи по цвят. При поклона да прегъват левия крак и да помнят, че всеки, преди да докосне косъм от опашката на господарския кон, трябва да си целуне ръката*43. Готови ли са всички?


[*43 „…да си целуне ръката…“ — по Шекспирово време правило било за слугите да целуват ръката си, преди да докоснат предметите, принадлежащи на господаря им.]

КЪРТИС
Готови!

ГРУМИО
Извикай ги!

КЪРТИС
Ей! Всички тук! Чувате ли? Идвайте да посрещнете триумфално господаря и господарката!

ГРУМИО
Не може триумфално!

КЪРТИС
Защо?

ГРУМИО
Защото са само двама. Ще ги посрещнат двуумфално!

КЪРТИС
Искам да кажа, че трябва да отдадат на новата господарка дължимата чест.

ГРУМИО
Не вярвам да им е заемала от своята чест, та да й я дължат сега!

N Влизат неколцина Слуги.


НАТАНАЕЛ
Здравей, Грумио!

ФИЛИП
Охо, Грумио!

ДЖОУЗЕФ
Как сме, Грумио!

НИКОЛАС
Ти ли си бе, Грумио?

НАТАНАЕЛ
Какво ново, старче?

ГРУМИО
Здравей! — това на тебе!… Охо! — това на тебе!… Как сме? — това на тебе!… Ти ли си бе? — това на тебе!… И сега да смятаме поздравленията за приключени. Казвайте, красавци, готово ли е всичко? В ред ли е всяко нещо?

НАТАНАЕЛ
Готово и в ред! Близо ли е господарят?

ГРУМИО
Съвсем близо. Трябва вече да е слязъл от коня. Затова да не сте… Тихо, дявол да ви вземе! Чувам го вече!

N Влизат Петручио и Катерина.

ПЕТРУЧИО
Къде се губят тези негодяи,
та никой стремето ми не държи
и не откарва коня ми в яхъра?
Къде са Грегори, Натанаел?

ВСИЧКИ СЛУГИ


Тук, тук, синьоре! Тук, синьоре! Тук сме!

ПЕТРУЧИО
„Тук, тук, синьоре! Тук, синьоре!“ Тук сте!


Простаци, некадърници, дръвници!
Ни почит, ни старание, ни дълг!
Къде се дяна тоз кютук, когото
изпратих тук да ви предупреди?

ГРУМИО
Тук, тук, синьор! Кютук като преди!

ПЕТРУЧИО
На теб, говедо, свиньо, кучи сине,
не ти ли казах да ме срещнеш в двора
със тази сбирщина от мързеливци?

ГРУМИО
Натанаел е още без ливрея,


обувките на Габриел са ужас,
за шапката на Питър няма сажди*44,
[*44 „…няма сажди…“ — черните шапки по Шекспирово време се боядисвали със сажди.]
а шпагата на Уолтър е в ръжда.
Търпими са Ролф, Грегори, Адам —
останалите са позор и срам.
Но всички тук сме, сбрани да ви срещнем.

ПЕТРУЧИО
Вън, паплач! Хайде! Слагайте веднага!

N Неколцина Слуги излизат. Пее.

„Къде сте, прежни дни, къде, къде?“


Къде са, дявол? Мен ми се яде!
Седни тук, Кет! Седни, добре дошла!…
Храната! Бързо! Слагайте!

N Слугите внасят вечерята.

Най-сетне!
Развесели се Кет!… Хей вий тъпаци
теглете ми ботушите! Ха дърпай!

N Пее.


„Вървял по пътя си монах,
във сиво расо, цял във прах…“
Глупак, изкълчи ми крака!… Бе ти!…

N Бие го.

И гледай другия да ми изкълчиш!…
Една усмивка, Кет!… Вода! И бързо!…

N Влиза Слуга с тас.

Троил къде е? Лая му не чувам!
Да дойде братовчед ми Фердинанд!…

N Друг Слуга излиза.

Ти целуни го, Кет, за запознанство!…
Пантофите ми! Де е таз вода!…
Измий се, Кет! Добре дошла отново!

N Блъсва ръката на слугата.

Глупак! Заля я цяла! Зяпльо неден!

N Бие го.

КАТЕРИНА
Той без да иска. Моля ви, недейте!

ПЕТРУЧИО
Пън! Чук! Дърво! Животно клепоухо!…


Да седнем, Кет! Аз зная, че си гладна.
Ще кажеш ли молитвата или
да почна аз?… Това какво е тука?
Май овнешко?

СЛУГА
Да.

ПЕТРУЧИО
Кой го внесе?

ПИТЪР
Аз.

ПЕТРУЧИО
Съвсем е изгоряло! И това!
Къде е некадърникът готвач?
Как смеете, обесници, изобщо
да ми поднасяте да ям подметка!
Обирайте чинии, гозби, всичко!

N Хвърля ястията по Слугите, които избягват.

Безмозъчни говеда! Мръсна сган!
И ще мърморят! Аз ще ви науча!

КАТЕРИНА
Съпруже, моля ви, не се гневете!


Месото можеше да се яде.

ПЕТРУЧИО
Повтарям ти, че беше прегоряло,


а пък на мене са ми забранени
такива ястия, понеже силно
раздразват жлъчката и раждат гняв;
така че по-добре за нас ще бъде
да минем днес без ядене, понеже
и двамата сме май от жлъчен тип.
Ще хапнем вместо днеска утре сутрин.
Ела да видиш брачната ни стая!

N Двамата излизат. Слугите се връщат един по един.


НАТАНАЕЛ
Ама й взе акъла на жената!

ПИТЪР
Със нейни камъни, та по главата!

ГРУМИО
Сега къде са?

КЪРТИС
В спалнята. Седят.
Чете й проповед за туй, че трябва
да се въздържа; при което сам
тъй невъздържано крещи, ругае,
че бедната се чуди и се мае
какво да каже и къде да гледа,
като че ли е стресната насън.
Но беж да бягаме! Пристига пак!

N Излизат.


N Влиза отново Петручио.

ПЕТРУЧИО
Добре потръгна моята система


и вярвам, че в двубоя връх ще взема.
Оставил съм соколчето си гладно
от мен то няма мръвка да получи,
докле не се пречупи и научи
да се завръща, щом като му свирна.
Освен това аз знам и втори начин
да я сломя: с безсъние, тъй както
със непокорните соколи правят;
днес още не е яла — ще гладува!
от снощи не е спала — ще будува!
Тъй както с гозбите, ще изнамеря
в леглото недостатък, ще запратя
насам възглавници, натам завивки,
натук дюшеци, навъзбог покривки,
като представям тази суматоха
за израз на внимание към нея.
И цяла нощ не ще й дам да мигне,
защото клюмне ли, ще реввам тъй,
че тя веднага ще се ококорва.
По този начин аз ще й извадя
душичката. Е, не съвсем с памук,
но ако някой знае начин друг
за укротяването на една
такава опърничава жена,
то нека дойде и го каже смело —
ще стори за мнозина свято дело!

N Излиза.


>>> ВТОРА СЦЕНА

N Падуа. Пред дома на Баптиста.
N Влизат Транио и Хортензио.

ТРАНИО
Как искаш, драги, Личио, да вярвам,


че Бианка може да обича друг
освен Лученцио? От нея имам
безбройни признаци за благосклонност!

ХОРТЕНЗИО


Тогава стойте тука, господине,
и чуйте го какво й преподава!

N Отдръпват се встрани.


N Влизат Бианка и Лученцио.

ЛУЧЕНЦИО
От четенето имате ли полза?

БИАНКА
О, да. Но как се казва тази книга?

ЛУЧЕНЦИО
Тя казва се: „Изкуството да любим“.

БИАНКА
А вий владеете ли го добре?

ЛУЧЕНЦИО
Откакто вий владеете над мен!

N Отдръпват се.

ХОРТЕНЗИО


Не си играят, а? Сега какво
ще кажете, вий, който бяхте толкоз
уверен в нея!

ТРАНИО
О, коварство женско!


Не, Личио, не мога да повярвам!

ХОРТЕНЗИО


Тогава да престанем със лъжата.
Не се наричам Личио, синьоре,
и вече не желая да играя
във тез глупашки дрехи зарад тая
госпожица, която предпочита
пред благородника един лакей!
Наричам се Хортензио!

ТРАНИО
Така ли?


Синьор Хортензио, бях чул, че вие
сте влюбен в Бианка. Но сега,
понеже видяхме колко струва тази дама,
предлагам ви да се откажем двама
завинаги от нейната любов!

ХОРТЕНЗИО


Ах, само как се галят и целуват!…
Синьор Лученцио, да, да — кълна се,
преставам да ухажвам таз особа,
уви, от прекалено низка проба
за моето внимание към нея!

ТРАНИО
И аз ви се заклевам, че дори


и да ме моли, няма да я взема…
Пфу! Вижте я как само се натиска!

ХОРТЕНЗИО


Дано друг никой да не я поиска!
А колкото до мен, за да утрая
на думата си, в близките три дни
ще се оженя за една вдовица,
заможна и която ме ухажва,
откакто аз по тази дива птица
съм заламтял. От днес ценя в жената
душата повече от красотата.
Оставям ви! И клетвата е клетва!

N Излиза.


N Лученцио и Бианка идат напред.

ТРАНИО
Госпожице, дано ви осияе


туй, дето всеки влюбен си желае!
Аз пипнах ви на място, мила моя,
и със Хортензио от днеска вече
не се стремим към вашата любов!

БИАНКА
Какво? Хортензио се е отказал?


Шегуваш ли се, Транио?

ТРАНИО
Аз? Не!

ЛУЧЕНЦИО
Тогава Личио е вън от строя!

ТРАНИО
Намерил си е той една вдовичка,


тя чака в златна клетка като птичка.

БИАНКА
Горко му!

ТРАНИО
Той ще я опитоми!

БИАНКА
А може би тя — него!

ТРАНИО
Тя? Ами!
Готов съм да заложа таз глава!
Той учи се във школа по това!

БИАНКА
По укротяване ли?

ТРАНИО
Да, такава.
Синьор Петручио му преподава
как в миша дупка може да натика
жена си, щом зачатка със езика!

N Влиза, тичайки, Биондело.

БИОНДЕЛО
О, господарю, капнах от седене,
но най-подир по пътя се зададе
един старик с благообразен изглед,
отличен за целта!

ТРАНИО
Какъв на вид?

БИОНДЕЛО
На вид търговец или пък учител,
но всячески създаден за родител!

ЛУЧЕНЦИО
И как ще действаш, Транио?

ТРАНИО
Така, че
ако даде ми вяра, той самичък
ще моли за Винченцио да мине
и с неговото име да подпише
гаранцията пред синьор Баптиста.
Но влизайте си! По-добре без вас!

N Лученцио и Бианка излизат.


N Влиза Странстващ учител.

УЧИТЕЛЯТ
Помози бог, синьор!

ТРАНИО
Вам също, старче.
Далече ли отивате или
сте стигнали до крайната си цел?

УЧИТЕЛЯТ
За седмица до крайната, а после


и по-далеч, до Рим, и най-далеч,
до Триполис, ако е рекъл бог.

ТРАНИО
А мога ли да зная откъде сте?

УЧИТЕЛЯТ
От Мантуа.

ТРАНИО
От Мантуа? О, боже!


И влизате тук, в Падуа, без страх?

УЧИТЕЛЯТ
Как тъй „без страх“? Защо? Не ви разбирам!

ТРАНИО
Над всеки мантуанец в този град
виси готова смъртната присъда!
Не сте ли чули, старче, новината:
та ние сме на косъм от войната!
Венеция е спряла флота ваш
и аз не бих желал да ви тревожа,
но работата е в това, че дожа
(за лични сметки с княза ви) издал е
таз страшна заповед! До вчера тука
разгласяха я гръмко по стъгдите!

УЧИТЕЛЯТ
О, господи, за мен това е гибел —


аз мога само тук да осребря
платежния си флорентински лист!

ТРАНИО
Добре тогава. За да ви услужа,


ще сторя тъй… Но първо ми кажете:
били ли сте поне веднъж във Пиза?

УЧИТЕЛЯТ
О, много пъти! Пиза — град известен с


достойни граждани!

ТРАНИО
И между тях


синьор Винченцио, ако сте чувал.

УЧИТЕЛЯТ
Да, чувал съм! Търговец свръхбогат!

ТРАНИО
И мой баща. А вие, честна дума,
донякъде приличате на него.

БИОНДЕЛО (настрани)


Прилича! Като ябълка на мида!

ТРАНИО
И зарад тази прилика случайна


ще ви спася. Вий имате късмет,
че изведнъж ми спомнихте за татко!
Ще вземете вий неговото име
и ако ролята си издържите,
ще може в моя дом да престоите,
додето сделките ви бавят тук.
Туй всичко, то се знае, ако щете!

УЧИТЕЛЯТ
О, боже — „Ако ща“! Додето жив съм


за първи благодетел ще ви имам!

ТРАНИО
Да тръгваме тогаз!… Забравих: знайте,


че тук очакват всеки ден баща ми,
за да скрепи паричната спогодба
по моята венчавка с дъщерята
на тукашния гражданин Баптиста…
Но туй за после! С мен сега елате,
да ви намерим дрехи, „мили тате“!

N Излизат.


>>> ТРЕТА СЦЕНА

N В извънградския дом на Петручио.
N Влизат Катерина и Грумио.

ГРУМИО
Не смея, не, за нищо на света!

КАТЕРИНА
Ах, колкото по страдам, боже мой,
по-яростен и гневен става той!
Защо ме взе? Да ме мори от глад ли?
Във къщи всеки просяк си измолва
коричка хляб; щом не от нас — от други.
Но аз не съм научена да моля
и нужда не съм имала да моля,
и ей ме — от безсъние и глад
едва крепя се, вие ми се свят,
а той държи ме будна и ме храни
със викове и грубости отбрани;
и най-ужасното е, че го върши
все ужким от любов, като че ли
ако подремна или глътна залък,
ще заболея или падна мъртва!
Върви, донес ми нещичко да хапна!
За ядене, каквото ще да бъде!

ГРУМИО
Едно говеждо бутче може би?

КАТЕРИНА
Чудесно, драги Грумио, донес го!

ГРУМИО
Не, то не е за жлъчни. По-добре


една пържола тлъстичка на скара.

КАТЕРИНА
Добре, любезни! Давай я насам!

ГРУМИО
Не, май и тя за жлъчката е вредна.
По-хубаво един бифтек с горчица.

КАТЕРИНА
Бифтек с горчица? Много го обичам!

ГРУМИО
Не, не, горчицата ще ви раздразни.

КАТЕРИНА
Тогава без горчица. Дай го тъй!

ГРУМИО
Е как? Бифтек не може без горчица!

КАТЕРИНА
Тогава със горчица! Както щеш!


Едното или другото, донес го!

ГРУМИО
Ще донеса горчица без бифтек.

КАТЕРИНА
Лъжец, измамник, махай се веднага!

N Бие го.

Ще ми сервира имена на гозби!
Проклета да е цялата ви шайка,
задето подиграва се над мен!
Марш, вън оттука, казах! Вън, обесник!

N Влизат Петручио, с блюдо, и Хортензио.

ПЕТРУЧИО
Добрутро, Кет! Изглеждаш малко тъжна.

ХОРТЕНЗИО


Е, как сме днес, мадам?

КАТЕРИНА
По-зле от вчера!

ПЕТРУЧИО

1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   21


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница