Укротяване на опърничавата # действащи лица



страница4/21
Дата29.08.2017
Размер2.73 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   21
Главата горе! Усмихни се, мила!
За теб приготвих сам туй чудно блюдо
и ти го нося.

N Поставя блюдото на ласата.

Сигурен съм, Кет,
че заслужава благодарността ти.
Как? Нито звук? Не ти харесва, значи?
Носи обратно! Жалко за труда!

КАТЕРИНА
Не моля ви се! Нека да остане!

ПЕТРУЧИО
Услугите изискват благодарност.
И тази също, като всички други.

КАТЕРИНА
Благодаря.

ХОРТЕНЗИО
Петручио, позор!
Госпожо, моля! Аз ще хапна с вас.

ПЕТРУЧИО _(настрани)_


Хапни и всичко омети докрая!…
Да ти е сладко, ангеле мой нежен!
И бързай, че след малко, злато мое,
ще тръгнем с теб към родния ти дом,
за да засвети той, когато влезеш,
от дипли, букли, брошки и браслети,
обувки, пуфки, джуфки и маншети,
подплати, вати, свили, ветрила
и тям подобни мили труфила…
Ти май привърши. Времето тече —
шивачът чака, за да облече
в съкровище от шушнещи коприни
най-кротката от всички Катерини!

N Влиза Шивачът.

Шивачо, дай да видим твоя труд!

N Влиза Шапкарят.

Най-първо роклята!… Шапкарю, влизай!

ШАПКАРЯТ
Това е шапката на госпожата.

ПЕТРУЧИО
Какво? Такава супена паничка?
Черпалка, подплатена с кадифе!
Пфу, пфу! Това е просто неприлично!
Кокосова черупка, дом на охлюв,
играчка, хлопка, бебешко качулче!
Я, махай, махай! Дай й по-голям а!

КАТЕРИНА
Не искам по-голяма! Искам тази!


Такива днеска носят всички дами!

ПЕТРУЧИО
И ти ще носиш, като станеш мила.

ХОРТЕНЗИО _(настрани)_
Което значи, утре по туй време!

КАТЕРИНА
Надявам се, че мога, господине,


и аз да взема думата за малко.
И ще я взема! Аз не съм дете!
Човеци по-добри от вас, и те
са ме изслушвали! Ако не щете,
ушите си със пръсти запушете.
Но по-добре злъчта си да излея,
отколкото да изгърмя от нея!

ПЕТРУЧИО
Да, права си! Не шапка, а мекица,


издул се кейк, мехур от кипнал крем!
Чудесно е, че двама не я щем!

КАТЕРИНА
Чудесно — нечудесно, не желая


да имам друга шапка! Само тая!

ПЕТРУЧИО
Да, срамота!… А сега да видим


и роклята. О, господи, помилуй!
Костюм от карнавален гардероб!
Това ръкав ли е? Това е топ!
И то добър калибър!… Рокля-торта!
И цяла в цепки, клъцки, дупки — сякаш
кадилница бръснарска*45! Ей, шивачо,
[*45 „…кадилница бръснарска…“ — в бръснарниците през XVI в. поставяли метални съдини с продупчени капаци, в които горели ароматни смоли.]
на туй ти как му казваш, дявол взел те!

ХОРТЕНЗИО


Горката Кет! На роклята е ред!

ШИВАЧЪТ
Вий сам ми казахте да я ушия


по модния навред в Европа стил.

ПЕТРУЧИО
Е, да, но ти си я опропастил!


„По модния“… Към майстора си скачай
и му кажи и той да ме прескача
във списъка на своите клиенти!
Не я желая! Махай я оттук!

КАТЕРИНА
Но тя е фина, стилна и изящна!


Не ви разбирам — искате, изглежда,
жена ви да прилича на плашило?

ПЕТРУЧИО
Да, точно тъй. И аз това му казвам!…


Ти няма да я правиш на плашило!

ШИВАЧЪТ
Но госпожата казва го на вас!

ПЕТРУЧИО
Чудовищно нахалство! Ах, ти, копче,
ти, метър, сантиметър, милиметър,
щурец, муха, бълха, нищожна гнида!
Да слушам от едно чиле обида
във къщи си! Търкаляй се навън,
пътувай, маскара със макара,
остатъче, отрязък недомерен,
пътувай, че с аршина по гърба
ще ти отмеря тъй, та да ме помниш!
Повтарям, роклята е похабена!

ШИВАЧЪТ
Грешите, ваша милост. Тя е точно


според поръчката, която даде
слугата Грумио на моя майстор!

ГРУМИО
А, ще прощаваш, майстора го няма!


Аз дадох плат и никакви поръчки!

ШИВАЧЪТ
А как ни казахте да я ушием?

ГРУМИО
Как инак? Със игла и със конец!

ШИВАЧЪТ
Но искахте я с нарези, нали?

ГРУМИО
Чуй, вземал ли си мерки и на други?

ШИВАЧЪТ
Безбройно много пъти!

ГРУМИО
Хубаво. Но не се опитвай сега да вземеш мярката и на мене. Ти си шил много неща. Но хич недей се опитва да пришиеш сега вината си на други! Повтарям, поръчах на майстора ти да нареже плата и скрои рокля на госпожата, а не да нареже роклята и скрои номер на мен, ergo*46, ти лъжеш!
[*46 Ergo _(лат.)_ — следователно.]

ШИВАЧЪТ
Ето копието от бележката. То ще каже!

ПЕТРУЧИО
Чети!

ГРУМИО
То ще каже една опашата лъжа, ако каже, че съм казал това, дето не съм го казал!

ШИВАЧЪТ
Първо: „свободно отпусната рокля“.

ГРУМИО
Господарю, ако съм казал „свободна и разпусната“, зашийте ме в подгъва и ме бийте с кълбо от гнил конец, докато пукна! Казах „рокля“ и толкоз!

ПЕТРУЧИО
Продължавай!

ШИВАЧЪТ
„С кръгла пелеринка“.

ГРУМИО
Пелеринката признавам.

ШИВАЧЪТ
„Ръкави — буфнати“.

ГРУМИО
Признавам два ръкава.

ШИВАЧЪТ
„…изящно изрязани“.

ПЕТРУЧИО
Ха, тука вече ти си я забъркал!

ГРУМИО
Погрешно тълкуване , синьор! „Изрязани“ значи „скроени“! Исках да кажа да ги скрои изящно и толкоз!… И ще го докажа върху тебе, нищо че си се бронирал с този напръстник!

ШИВАЧЪТ
Няма грешка! Ако бяхме другаде, щях да те накарам да го признаеш!

ГРУМИО
Готов съм! Въоръжи се с това копие… от бележката, дай на мене само метъра и не ми прощавай!

ХОРТЕНЗИО
Пази се, Грумио, ще те наниже!

ПЕТРУЧИО
Таз рокля, все едно, не е за мен…

ГРУМИО
Че то се знае, тя е за жена ви!

ПЕТРУЧИО
…Така че вдигай я и твоят майстор


да я използва, както му се иска!

ГРУМИО
Да си посмял да я повдигнеш само,


за да я ползва, както иска той!

ПЕТРУЧИО
Какъв е намека в тез твои думи?

ГРУМИО
Не намек, ами натвърд, господарю:
да вдига роклята на госпожата,
за да я ползва други майстор! Пфу!

ПЕТРУЧИО _(настрани)_


Хортензио, бъди добър, кажи му,
че ще платиш, и изведи го вън!

ХОРТЕНЗИО


Шивачо, аз ще заплатя за всичко.
Не се сърди за остричките думи!
Върви! На майстора ти много здраве!

N Шивачът излиза.

ПЕТРУЧИО
Какво пък, Кет! Ще идеш при баща си
и в тези скромни, ала честни дрехи.
Не дрехите — кесиите са важни;
и в дрипи благородството личи,
тъй както слънцето блести през облак.
Нима ценим ний свраката красива
над сивата невзрачна чучулига
или змията пъстра е за нас
по-мила от безцветната змиорка?
Не, драга Кет! И същото е с тебе.
Но ако чувстваш срам от таз премяна,
хвърли вината върху мен! Засмей се!
И весело да тръгнем за към вас!
Викни слугите! Нека ни очакват
с конете при оградата на парка.
Я, как сме с времето? Да, точно седем.
За обед преспокойно ще сме там.

КАТЕРИНА
Часът е, господарю, вече два —


и за вечеря там ще сме едва.

ПЕТРУЧИО
Дорде не стане седем твойто време,


ботуша си не ще поставя в стреме!
Я, виж я ти! Каквото да говоря,
извърша или готвя се да сторя,
все прави ми напук!… Отменям всичко!
Оставаме и няма да се мръднем,
додето не настъпи оня час,
за който, колко е, ще казвам аз!

ХОРТЕНЗИО


Тоз вече и на слънцето командва!

N Излизат.


>>> ЧЕТВЪРТА СЦЕНА

N Падуа. Пред дома на Баптиста.
N Влизат Транио и Странстващият учител, преоблечен като Винченцио.

ТРАНИО
Пристигнахме. Готови ли сте? Чукам!

УЧИТЕЛЯТ
Да, чукайте! Запомних си урока:
от Генуа той трябва да ме знае,
защото преди двадесет години
там заедно сме спали във „Пегас“.

ТРАНИО
Така. И само ролята играйте


с достойнство, като истински баща.

УЧИТЕЛЯТ
Не бойте се! Слугата ви пристига.


Предупредете го да не сглупи!

ТРАНИО
Направено е… Чувай, ей, Биондело!


Играта не забравяй: господинът
е мой баща!

БИОНДЕЛО
Не съм забравил нищо!

ТРАНИО
А съобщи ли на синьор Баптиста,
каквото бях ти казал за баща си?

БИОНДЕЛО
Да. Той е във Венеция, отдето


очаквате го в Падуа за днес.

ТРАНИО
Умник! Дръж тука!… Ш-ш-шт!… Баптиста иде.


Синьоре, още по-тържествен вид!

N Влизат Баптиста и Лученцио.

ТРАНИО
Щастлива среща, господин Баптиста!…
Това е нейният родител, татко!
Дарете ми наследствения дял,
за да получа скъпата си Бианка!

УЧИТЕЛЯТ
Не бързай, сине!… Драги господине,


пристигнал тук, да навестя длъжници,
от моя драг Лученцио узнах
за породилия се между него
и дъщеря ви случай на любов.
И като взех предвид доброто име,
с което вий се ползвате, и факта,
че момъкът обича дъщеря ви,
а тя пък него, аз реших да дам
съгласието си за таз женитба,
и ако тя и вам се вижда сгодна,
готов съм — след като доуточним
две-три подробности — да сметна вече
въпроса за напълно уреден.
Тъй ласкаво навред ви споменават,
че не желая с вас да съм дребнав.

БАПТИСТА
Синьоре, вярвайте, на мен се нрави


таз ваша деловита прямота.
Разбрах, Лученцио обича Бианка,
а пък и тя отвръща му с любов,
освен ако са лицемери двама,
каквито по земята други няма!
И затова, щом заявите тука,
че към сина си ще се отнесете
по бащински и ще обезпечите
жена му във достатъчен размер,
ще дам съгласието си веднага,
синът ви да получи дъщеря ми.

ТРАНИО
Благодаря, синьор! Къде тогава


да уговорим брачната спогодба
с подробните условия към нея?

БАПТИСТА
Не в нас, Лученцио. Стените тук


са с повече уши от всички други.
Дъртака Гремио слухти в съседство
и може всеки миг да ни прекъсне.

ТРАНИО
Тогава ви предлагам своя дом.


Баща ми е отседнал там и ние
ще уточним таз вечер всяко нещо
спокойно и добре. За дъщеря си
пратете тоз прислужник, а пък моят
нотариуса ще повика бързо.
Едно е лошо: че не съм подготвен
и хапването ще е доста скромно.

БАПТИСТА
Приемам. Камбио, кажи във къщи


на Бианка бързо да се облече!
И даже съобщи й, ако искаш,
че господин Винченцио дошъл е
и син му май ще стане неин мъж.

N Лученцио отива към дъното.

БИОНДЕЛО
Ще моля боговете да са с него!

ТРАНИО
Ти тях ги остави, а сам побързай!

N Биондело излиза.

Синьор Баптиста, следвайте ме, моля!


Ще бъде скромно, казах, но във Пиза
ще се отсрамим.

БАПТИСТА
Ида подир вас.

N Транио, Странстващият учител и Баптиста излизат.
N Лученцио иде напред. Биондело влиза отново.

БИОНДЕЛО
Камбио!

ЛУЧЕНЦИО
Какво има, Биондело?

БИОНДЕЛО
Видяхте ли как моят господар ви смигаше и ви се усмихваше?

ЛУЧЕНЦИО
Е, какво от това?

БИОНДЕЛО
Е, нищо. Но той ме остави да ви разтълкувам поуката на тези негови знаци и знамения.

ЛУЧЕНЦИО
Почвай, проповеднико!

БИОНДЕЛО
Слушайте тогава: Баптиста не е опасен, тъй като преговаря сега с фалшивия баща на лъжливия син.

ЛУЧЕНЦИО
Е, и?…

БИОНДЕЛО
Вие пък сте пратен да заведете дъщеря му за вечеря.

ЛУЧЕНЦИО
Е, после?

БИОНДЕЛО
Старият свещеник на черквицата „Свети Лука“ е на ваши услуги по всяко време.

ЛУЧЕНЦИО
Е, какво от това?

БИОНДЕЛО
Не зная какво. Но може би ще е добре, докато те се занимават с недействителния договор, вие да си извадите над Бианка едно действително свидетелство „Cum privilegio ad imprimendum solum“*47, тоест „първи да легнете и да си я печатате само вие“. Към черквата! Значи: свещеника, клисаря и неколцина почтени граждани за свидетели! Но ако ваша милост не е завчас готов, кажете си тогава: „На добър час, любов!“


[*47 „Cum privilegio ad imprimendum solum“ _(лат.)_ — всички права за печат строго запазени.]

N Тръгва си.

ЛУЧЕНЦИО
Чакай, Биондело!

БИОНДЕЛО
Няма какво да чакам. Знам една мома, която успя да се омъжи, додето да наскубе в двора магданоз за заешкото си. И вие можете да сторите така, синьоре. С което си вземам сбогом от вас. Моят господар ми нареди да отида до „Свети Лука“, за да кажа на свещеника да ви посрещне, щом пристигнете с притурката си.

N Излиза.

ЛУЧЕНЦИО
Щом аз я искам, а и тя ме иска,


защо боя се да поема риска?
За нея ме изпратиха. Слуга съм.
Ще ме изпъдят, ако не сколасам!

N Излиза.


>>> ПЕТА СЦЕНА

N Път сред полето.
N Влизат Петручио, Катерина и Хортензио.

ПЕТРУЧИО
На път! Напред! Отново към баща ти!…


Как чисто свети пълната луна!

КАТЕРИНА
Луна? Каква луна? Това е слънце!

ПЕТРУЧИО
Аз казах вече: „пълната луна“!

КАТЕРИНА
Но аз пък зная, че това е слънце!

ПЕТРУЧИО
Кълна се във сина на мойта майка,
което значи в себе си самия,
че туй в небето, докато не стане
луна, звезда, каквото кажа аз,
не тръгваме! Обръщайте конете!
Ще прекослови! Все ще прекослови!

ХОРТЕНЗИО


Недейте спори, ще се върне пак!

КАТЕРИНА
Да продължим, пък нека то да бъде


луна, звезда, каквото ви се иска;
ако за вас е лоена угарка,
угарка то ще бъде и за мен.

ПЕТРУЧИО
Луна е, казах!

КАТЕРИНА
Точно тъй, луна е.

ПЕТРУЧИО
Не, лъжеш! Туй е божието слънце!

КАТЕРИНА
Да, божието слънце е — о, боже! —
но ако вий го искате луна,
луна ще бъде то, и то такава
изменчива като самия вас.
Каквото го поискате, ще става
и точно тъй ще го наричам аз!

ХОРТЕНЗИО


Честито, братко! Боят е спечелен!

ПЕТРУЧИО
Напред тогаз! Към кеглите направо


ще се търкаля топката, не както
й скимне да криви… Но някой иде!

N Влиза Винченцио.

Къде така, госпожице прекрасна?…
Признай си, Кет, че досега не си
съзирала подобна хубавица!
О, таз борба на румено и бяло
по свежите й момински ланити!
Кои звезди небето озаряват
тъй, както тез очи лика й чуден!
Добро ви утро, прелестна девойко!
За хубостта й целуни я, Кет!

ХОРТЕНЗИО


„Девойка“! Ще побърка и старика!

КАТЕРИНА
О, росна, свежа, ласкава девойко,


къде отиваш и отде си ти?
Блазя на тез, които са създали
творение неземно като теб,
и дваж блазя на оня, за когото
родена си да му сладиш леглото!

ПЕТРУЧИО
Какво говориш, Кет! Та ти си луда!


Това е сух, прегърбен, сбръчкан старец,
а не девойка, както казваш ти!

КАТЕРИНА
Ах, извинете, беловласи старче!


В очите ми, ужасно заслепени
от… слънцето, природата изглежда
тъй зеленикава, че ми се струват
и дядовците млади и зелени.
Сега прозрях почтената ви възраст
и моля грешката ми да простите!

ПЕТРУЧИО
Простете й, достопочтени старче,


и ни кажете де сте се отправил —
ако една е нашата посока,
с охота ще ви имаме за спътник.

ВИНЧЕНЦИО


Синьоре млад, игрива хубавице,
макар и още смаян, ще ви кажа:
пизанец съм, Винченцио на име
и тръгнал съм за Падуа, където
живее син ми.

ПЕТРУЧИО
Как се казва той?

ВИНЧЕНЦИО
Лученцио, синьор.

ПЕТРУЧИО
Щастлива среща


за мен и за сина ви, мили татко!
И ви наричам тъй освен от почит
към възрастта ви, още и по родство:
това е тук жена ми, а синът ви
навярно вече мъж е на сестра й.
Не се учудвайте, не се плашете —
родът е тежък, славата добра,
баща й е добре откъм пара,
а тя самата е жена достойна
за който и да бъде благородник.
Да се прегърнем и да продължим
към Падуа, където, знам, синът ви,
щом види ви, ще скочи до небето!

ВИНЧЕНЦИО


Но вярно ли е туй или на подбив
ме вземате със цел да съкратите
по този начин дългия си път?

ХОРТЕНЗИО


Не, старче, тъй е. Този път не лъжат.

ПЕТРУЧИО
Вървете с нас и ще се уверите!


Шегата ни при срещата, разбирам,
ви пълни с недоверие към нас.

N Всички освен Хортензио излизат.

ХОРТЕНЗИО
Сега напред към моята вдовица!
Петручио изпълни ме с кураж —
когато с нея срещнем се двоица,
щом тя инат е, аз ще бъда дваж!

N Излиза.


>> ПЕТО ДЕЙСТВИЕ


>>> ПЪРВА СЦЕНА

N Падуа. Пред дома на Лученцио.


N Влизат: Гремио и след него — без той да ги види — Биондело, Лученцио и Бнанка.

БИОНДЕЛО
Сега бързо и тихо, синьоре! Свещеникът е готов!

ЛУЧЕНЦИО
Летя, Биондело! Ти може да им потрябваш — влизай си!

N Излиза с Бианка.

БИОНДЕЛО
Не, докато не ги видя да влизат в черква, никакво влизане вкъщи!

N Излиза.

ГРЕМИО
Къде се бави този щур учител!

N Влизат Петручио, Катерина, Винченцио, Грумио и Слуги.

ПЕТРУЧИО
Това е входа. Тук живее син ви.
А моят тъст е долу към пазара.
Довиждане! Оставяме ви тук.

ВИНЧЕНЦИО


Не може тъй раздяла без почерпка.
В тоз дом, аз мисля, бих могъл да каня,
а все ще има нещо да похапнем.

N Чука.


ГРЕМИО
Заети са и трудно ще ви чуят.

N На прозореца се показва Странстващият учител.

УЧИТЕЛЯТ
Кой блъска, сякаш иска да изкърти вратата?

ВИНЧЕНЦИО


Вкъщи ли е синьор Лученцио, господине?

УЧИТЕЛЯТ
Вкъщи е, но сега не може да разговаря с никого.

ВИНЧЕНЦИО
А ако този никой му носи стотина-двеста дуката, колкото да го позарадва?

УЧИТЕЛЯТ
Задръжте си дукатите! Лученцио няма да има нужда от тях, докато съм жив!

ПЕТРУЧИО
Нали ви казах, синът ви е общ любимец в Падуа!… Слушайте, синьоре, да оставим тези усукани духовитости и моля ви, съобщете на синьор Лученцио, че баща му, току-що пристигнал от Пиза, го чака пред тази врата.

УЧИТЕЛЯТ
Лъжеш! Баща му отдавна е пристигнал от Пиза и те гледа от този прозорец.

ВИНЧЕНЦИО
Да не би да си ти случайно?

УЧИТЕЛЯТ
Да, господине, ако може да се вярва на майка му!

ПЕТРУЧИО _(към Винченцио)_
Какво значи това, старче? Няма по-грозно мошеничество от рисвояването на чуждо име!

УЧИТЕЛЯТ
Дръжте негодника! Той се представя за мен! Иска да измами някого!

N Влиза отново Биондело.

БИОНДЕЛО
Оставих младоженците в черквата. Да им даде господ щастливо плаване!… Оле-ле! Старият ми господар! Сега я втасахме!

ВИНЧЕНЦИО
Ей, ти, обеснико, я ела насам!

БИОНДЕЛО
Бих предпочел да си остана тук, господине!

ВИНЧЕНЦИО
Какво, проклетнико? Да не си ме забравил?

БИОНДЕЛО
Забравил? Не, господине. Как мога да ви забравя, като не съм ви виждал никога в живота си!

ВИНЧЕНЦИО
Ах, ти, пладнешки разбойнико! Значи, не си виждал Винченцио, бащата на господаря си?

БИОНДЕЛО
Кого? Моя стар почтен господар? Разбира се, че съм го виждал, господине! И сега го виждам горе на прозореца.

ВИНЧЕНЦИО
А, значи, така било!

N Бие го.

БИОНДЕЛО
Помощ! Помощ! Един луд иска да ме пребие!

N Излиза.

УЧИТЕЛЯТ
На помощ, синко! На помощ, синьор Баптиста!

N Скрива се.

ПЕТРУЧИО
Да изчакаме, Кет! Да видим как ще свърши тази разправия!

N Двамата се отдръпват встрани.


N Влизат Учителят, Баптиста, Транио и Слуги.

ТРАНИО
Кой сте вие, господине, та си позволявате да биете моя прислужник?

ВИНЧЕНЦИО
Кой съм аз ли, господине? А кой сте вие, господине? О, богове безсмъртни! И как се е докарал негодника! Копринена камизола, кадифени гащи, алена мантия и шапка до небето! О, разориха ме! Разориха ме! Докато аз треперя над гроша вкъщи, синът ми и слугата пръскат моите пари в университета!

ТРАНИО
Какво? Какво е станало?

БАПТИСТА
Какво има? Луд ли е?

ТРАНИО
Господине, вие имате вид на трезв и благороден старец, но говорите като побъркан. Какво ви засяга дори да нося злато и бисер? Благодарение на моя баща мога да си го позволя.

ВИНЧЕНЦИО
На твоя баща ли? Ах, кучи сине! Баща ти кърпи корабни платна в Бергамо!

БАПТИСТА
Имате грешка, синьор! Нещо бъркате! Простете, но как се казва, според вас, господинът?

ВИНЧЕНЦИО
Как се казва ли? Аз ли няма да знам как се казва, като съм го отгледал в кухнята си от тригодишен и още тогава се казваше Транио!

УЧИТЕЛЯТ
Махай се, изкуфяло магаре! Той се казва Лученцио и е мой единствен син и наследник на всички имоти, които аз, Винченцио от Пиза, притежавам.

ВИНЧЕНЦИО
Лученцио? Боже, той е убил господаря си! Дръжте го! Не го пускайте! Обвинявам те в името на дожа! О, моят син! Моят син! Кажи, убиецо, къде е син ми Лученцио!

ТРАНИО
Викнете стражата!

N Влиза Страж.

Капитане, откарай този смахнат дъртак в затвора!… Татко Баптиста, погрижете се, моля ви, да бъде извикан пред съда!

ВИНЧЕНЦИО
Мен в съда? Мен в затвора?

ГРЕМИО
Стой, капитане! Няма да го водиш никъде!

БАПТИСТА
Не се месете, синьор Гремио! Капитане, води го!

ГРЕМИО
Синьор Баптиста, внимавайте да не ви забъркат в мръсна история! Бих се заклел, че този е истинският Винченцио!

УЧИТЕЛЯТ
Закълни се де!

ГРЕМИО
Не мога!

ТРАНИО
Може би и аз не съм Лученцио, а?

ГРЕМИО
Не, вас ви знам, че сте.

БАПТИСТА
Махай го този дъртак, казах! В затвора!

ВИНЧЕНЦИО


Ах, как онеправдават чужденците!
О, ти, обесник, урод, негодяй!

N Влизат отново Биондело, Лученцио и Бианка.

БИОНДЕЛО
Загубени сме! Ей го! Отказвайте се от него, отричайте се от него или работата ни е спукана!

ЛУЧЕНЦИО _(коленичи)_


Простете, мили татко!

ВИНЧЕНЦИО


Синко! Жив!

N Биондело, Транио и Странстващият учител побягват.

БИАНКА _(коленичи)_
Простете, скъпи татко!

БАПТИСТА
За какво?


Лученцио къде е?

ЛУЧЕНЦИО
Ей го тук.


Лученцио, син истински на този
най-истински Винченцио пред вас.
Аз тайно с дъщеря ви се венчах,
докато явно във очите прах ви
хвърляха престореници разни.

ГРЕМИО
Ах, шайка от хъшлаци безобразни!

ВИНЧЕНЦИО
Къде е Транио? О, дързък шут!
Да прави господаря си на луд!

БАПТИСТА
Но тоз е Камбио и никой друг!

БИАНКА
Лученцио е той и мой съпруг!

ЛУЧЕНЦИО
Такива превращения извършва


мощта на любовта. Заради Бианка
на Транио, прислужника ми, ранга
аз взех със радост, той прие със радост
като Лученцио да ме замести
и тъй накрая влязох аз щастливо
във пристана на висшето блаженство.
Той вършеше каквото аз му казвах —
простете му заради мене, татко!

ВИНЧЕНЦИО


Ще му отрежа аз носа на него!
Разбойник! Ще ме праща във затвора!

БАПТИСТА _(към Лученцио)_


Но вий сте се венчали с дъщеря ми,
преди съгласие да съм ви дал!

ВИНЧЕНЦИО


Спокойно! Ще останете доволен!
Аз влизам — имам едного да бия!

N Излиза.

БАПТИСТА
Пък аз — една лъжа да доразкрия!

N Излиза.

ЛУЧЕНЦИО
Не бой се, Бианка, ще му минат тия!

N Излиза заедно с Бианка.

ГРЕМИО
Пък аз, понеже в брака не успях,
ще вляза също, да похапна с тях.

N Излиза.


N Петручио и Катерина идат напред.

КАТЕРИНА
Да влезем ли и ний да видим края?

ПЕТРУЧИО
Добре, но по-напред една целувка!

КАТЕРИНА
Как, тука, на открито, сред града?

ПЕТРУЧИО
Защо, нима от мене те е срам?

КАТЕРИНА
О, не! Но ме е срам да ви целуна.

ПЕТРУЧИО
Тогаз обратно!… Грумио, конете!

КАТЕРИНА
Една! Съгласна! Само останете!

ПЕТРУЧИО
Една — една! И тя е сладко нещо,
когато бъде върната горещо!

N Излизат.


>>> ВТОРА СЦЕНА

N Падуа. В дома на Лученцио.
N Влизат: Баптиста, Винченцио, Странстващият учител, Лученцио, Бианка, Петручио, Катерина, Хортензио и Вдовицата.
N Транио, Биондело, Грумио и Слуга внасят десерта.

ЛУЧЕНЦИО
Най-сетне несъгласните ни звуци


се помириха, битката утихна
и иде миг с усмивка да погледнем
към минали беди и страхове.
Баща ми, Бианка, покани учтиво,
тъй както аз учтиво каня твоя!
Петручио, мой братко, сестро Кет,
Хортензио, и вий, вдовичке, моля!
Тез лакомства, вина и плодове
ще подсладят утайката от жлъч —
седнете да побъбрим и похапнем!

N Сядат на трапезата.

ПЕТРУЧИО
Седи и яж, седи и яж… Е, стига!

БАПТИСТА
Обича Падуа да се раздава!

ПЕТРУЧИО
Да, тя на мен добър подарък даде!

ХОРТЕНЗИО


Дано окаже се добър и моят!

ПЕТРУЧИО
Хортензио от нея май се плаши!

ВДОВИЦАТА
Кой? Мене той да сплаши? Как пък не!

ПЕТРУЧИО
Слуха ви е, изглежда, малко твърд —


от вас е той уплашен чак до смърт!

ВДОВИЦАТА


За кривогледия са всички криви!

КАТЕРИНА
Което значи?

ВДОВИЦАТА
Значи, че на мъж ви
му дадох туй, което си поиска!

ПЕТРУЧИО
Сама признава, че била ми дала!


Хортензио, как гледаш на това?

ХОРТЕНЗИО


А, вие искате и да ви гледам!

ПЕТРУЧИО
Отлично! Целунете го, вдовичке!

КАТЕРИНА
„За кривогледия са всички криви“ —
какво туй значи?

ВДОВИЦАТА


Значи, че мъжът ви,
от вас изхождайки, за мене брътви.
Това е смисъла.

КАТЕРИНА
Съвсем безсмислен!

ВДОВИЦАТА
Като за вас!

КАТЕРИНА
Защото с вас говоря!

ПЕТРУЧИО
Дръж, Кет!

ХОРТЕНЗИО


Дръж, мила!

ПЕТРУЧИО
Ловя се на бас,


че мойта Кет ще я свали завчас!

ХОРТЕНЗИО


Не, туй със нея ще го свърша аз!

ПЕТРУЧИО
Да пием за успеха ти тогаз!

N Пие.

БАПТИСТА
Харесват ли ви тези остроумци?



ГРЕМИО
Добре се чукат!

БИАНКА
Чукайте и вие,


че инак някой духовит човек,
току решил, че рога ви е мек!

ВИНЧЕНЦИО


Я, тази срамежливка се събуди!

БИАНКА
За мъничко. И ще заспи отново.

ПЕТРУЧИО
А, не! Не се ловете на играта
като не искате да ви ощипят!
Ще изтърпите няколко стрели!

БИАНКА
Не съм аз лов за вас. И като птичка


ще хвръкна до съседната горичка.
Преследвайте ме, опнали лъка!
И вий елате, моля!

N Излиза заедно с Катерина и Вдовицата.

ПЕТРУЧИО
Изхвърча!
„Синьоре“ Транио, в туй пъстро пиле
и вие май се целихте напразно.
За здравето на лошите стрелци!

ТРАНИО
О, не! Синьор Лученцио ме пусна


да гоня дивеча му, без надежда,
че сам ще гризна мъничко от него!

ПЕТРУЧИО
Добро сравнение, но с кучи дъх.

ТРАНИО
Възможно, но за вашето сърне,
говори се, че казвало: „Сър, не!“

БАПТИСТА
Охо, Петручио, не беше лошо!

ЛУЧЕНЦИО
Благодаря ти, Транио. Уби го!

ХОРТЕНЗИО


Признай си, че стрелата те засегна!

ПЕТРУЧИО
Одраска ме, но тъй като отскочи,


на бас ловя се десет към едно,
че двама сте нанизани от нея.

БАПТИСТА
Не, зетко мой, шегата настрана,


уверен съм, че твоята жена
безспорно е най-опака от трите.

ПЕТРУЧИО
Не съм съгласен и се обзалагам:


да викне всеки своята съпруга
и нека тоз, чиято половинка
е най-покорна и яви се първа,
да обере на другите парите!

ХОРТЕНЗИО


Добре! На колко?

ЛУЧЕНЦИО
Двадесет дуката!

ПЕТРУЧИО
Това залог е за сокол, за куче!
Аз слагам за жена си петократно!

ЛУЧЕНЦИО
Тогава сто!

ХОРТЕНЗИО
Добре!

ПЕТРУЧИО
На бас! Решено!

ХОРТЕНЗИО
Кой почва?

ЛУЧЕНЦИО
Нека аз! Биондело, бягай


кажи на госпожата си да дойде!

БИОНДЕЛО
Разбрано!

N Излиза.

БАПТИСТА
Синко, петдесет дуката


от твоите поемам аз!

ЛУЧЕНЦИО
А, не,


печалбата си искам цяла!

N Влиза отново Биондело.

Е?

БИОНДЕЛО
Тя каза, господарю, че била


заета и не можела да дойде.

ПЕТРУЧИО
Какво? „Не можела“? Нима


това е отговор?

ГРЕМИО
О, да! И мил все пак.


Ще видим после вашия капак!

ПЕТРУЧИО
Ще видим!

ХОРТЕНЗИО
Ей, Биондело, замоли
жена ми тук да се яви за малко!

ПЕТРУЧИО
А, „замоли“! Така и баба знае


да я извика!

N Биондело излиза.

ХОРТЕНЗИО
Твоята, боя се,
и с молене не ще се появи!

N Влиза отново Биондело.

Защо си сам?

БИОНДЕЛО
Защото госпожата


ми каза, че си правите шега и затова
тя нямало да дойде.

ПЕТРУЧИО
Как? „Нямало“? Това е дваж по-зле!


О, нетърпим, непоносим позор!
Я, Грумио, кажи на госпожата,
че заповядвам й да дойде тук!

N Грумио излиза.

ХОРТЕНЗИО
Знам как ще отговори.

ПЕТРУЧИО
Как?

ХОРТЕНЗИО
„Не искам!“

ПЕТРУЧИО
И толкова по-зле за мен тогава!

N Влиза Катерина.

БАПТИСТА
О, господи, помилуй! Катерина!

КАТЕРИНА
Съпруже, викали сте ме?

ПЕТРУЧИО
А где са


жената на Хортензио и Бианка?

КАТЕРИНА
Приказват си пред огъня в салона.

ПЕТРУЧИО
Извикай ги при техните мъже!
Ако не щат, докарай ги с въже!
Върви, върви и тук ги довлечи.

N Катерина излиза.

ЛУЧЕНЦИО
Не ме ли мамят двете ми очи?

ХОРТЕНЗИО


Какво ли таз промяна предвещава?

ПЕТРУЧИО
Какво ли? Мъжка власт, управа здрава,


любов и справедливост, мир и радост,
изобщо само хубави неща!

БАПТИСТА
Щастлив бъди, Петручио любезни!


Печалбата е твоя. Но към нея
аз двайсет хиляди ще ти прибавя —
за друга дъщеря отделна зестра,
понеже тази тук не е онази!

ПЕТРУЧИО
Не, искам тоз облог да го спечеля


с по-сигурни свидетелства, че тя
е станала безропотна и кротка!

N Влиза Катерина, водейки Бианка и Вдовицата.

Погледайте я как спокойно води
и кара тези ваши две женички,
които ни се водят, ни се карат!…
Но тази шапка, Кет, не ти приляга!
Каква дрънкулка! Хвърляй я веднага!

N Катерина хвърля шапката си.

ВДОВИЦАТА
Съпруже, вий не ще ме доведете
до този жалък смехотворен вид!

БИАНКА
О, боже, колко глупаво покорство!


ЛУЧЕНИЦИО
Бих искал да е глупаво и твойто —
умът му днес ми струва сто дуката!

БИАНКА
Щом глупаво заложил сте на него!

ПЕТРУЧИО
Я, Кет, кажи на тези две съпруги
какво дългът им към мъжа налага!

ВДОВИЦАТА


Шегувате се! Ний не щем уроци!

ПЕТРУЧИО
Започваш ли? И с нея най-напред!

ВДОВИЦАТА
Да е посмяла!

ПЕТРУЧИО
Кет ли? Почвай, Кет!

КАТЕРИНА
Я стига гъна лъковете вежди
и стига мята погледи-стрели
към своя крал, управител, владетел!
Гневът петни те, както скрежът — листа,
грози те, както вихърът — цвета!
Жената гневна е размътен извор,
лишен от хубост, кален, грозен, гаден,
към който никой, па макар и жаден,
не се навежда да отпие глътка.
Мъжът е твой глава, живот, закрилник,
вседържец неоспорван. Той те храни
със труд опасен по море и суша,
не мигва в бурни нощи, в ледни дни,
докато ти почиваш си на топло,
спокойно защитена; и очаква
от тебе хубост, кротост и любов —
отплата дребна за огромен дълг.
Каквото поданик дължи на трона,
това дължи жената на мъжа си,
и щом отхвърля, сопната, свадлива,
съпружеската воля справедлива,
не е ли нейното измяна, бунт,
предателство към любещия крал?
Срамувам се, че някои глупачки
опитват се война да обявяват,
наместо да склонят глава за мир!
Защо им са надмощие и власт
наместо дълг, покорство, нежна страст?
Снагата на жената крехък съд е.
Защо е тъй? Не е ли, за да бъде
и вътре съдържанието цяло
в съгласие със нежното й тяло?
О, вие, заядливи ниски твари!
И аз до вчера само бях такава
високомерна, горда, вироглава,
и да отвръщам беше в моя нрав
на дума с дума и на гняв със гняв,
ала видях: мощта ни е измама,
а копията — стръкчета от слама,
и се стремим напразно ний натам,
където е отказан пътят нам.
И затова съветвам ви и двете:
безплодните си гордости смирете
и всяка да простре в тържествен знак
ръката си под мъжовия крак!
Самата аз съм на това готова,
щом иска той свидетелство такова!

ПЕТРУЧИО
Чудесно! Дай да те целуна, Кет!

ЛУЧЕНЦИО
Блазя ви! Ще ви слуша занапред!

ВИНЧЕНЦИО


Добрата дъщеря е чиста радост!

ЛУЧЕНЦИО
А лошата жена е чиста гадост!

ПЕТРУЧИО
Сега в леглото, мила! Съпрузи тук сме трима,
но между тях щастливец един-единствен има!

N Към Лученцио.

Макар че тъй покорна изглеждаше ни Бианка,
боя се, че за месец ще станете на сянка.
Приятна нощ на всички!

N Излиза заедно с Катерина.

ХОРТЕНЗИО
Жени! Уж зла, а чудно как лесно се смири!

ЛУЧЕНЦИО
Уви, май по е трудно, когато са добри!

N Излизат.

> Комедия от грешки*

[* Оригиналното название на комедията е „The Comedy of Errors“. Доктор Мърш се нарича в оригинала „Pinch“; титлата означава само „учен мъж“, а името е свързано със значенията: притеснен, отслабнал, боледуващ, натясно и т.н.]

>>
# ДЕЙСТВАЩИ ЛИЦА

СОЛИН — княз на Ефес
ЕГЕОН — сиракузки търговец
АНТИФОЛ ОТ ЕФЕС, АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА — близнаци, синове на Егеон и Емилия
ДРОМИО ОТ ЕФЕС, ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА — близнаци, слуги на двамата Антифоловци
БАЛТАЗАР — търговец
АНДЖЕЛО — златар
ДОКТОР МЪРШ — знахар
ПЪРВИ ТЪРГОВЕЦ — приятел на Антифол от Сиракуза
ВТОРИ ТЪРГОВЕЦ — кредитор на Анджело
ЕМИЛИЯ — съпруга на Егеон, игуменка на ефески манастир
АДРИАНА — съпруга на Антифол от Ефес
ЛУЧИАНА — нейна сестра
ЛЮС — готвачка при Адриана
ЛЕКА ЖЕНА
Пристав, Стражи, Слуги, Граждани и др.

Място на действието — Ефес.


>> ПЪРВО ДЕЙСТВИЕ


>>> ПЪРВА СЦЕНА

N Зала в двореца на Княза.


N Влизат Князът, Егеон, Тъмничар, Стражи и Свита.

ЕГЕОН
Добре, Солин, присъдата издай —


да сложи тя на мъките ми край!

КНЯЗЪТ
Мълчи, търговецо от Сиракуза*1!


[*1 Сиракуза — в древността столица но о-в Сицилия; гръцка търговска колония.]
Не ще ме трогнеш ти: не съм наклонен
заради теб закона да престъпя —
гневът от туй, че князът ви жестоко
суровия си указ подпечата
с кръвта на наши най-добри търговци,
задето нямали пари за откуп,
гаси в очите ми искрата милост!
Когато между мирните ефесци*2
[*2 Ефесци — Ефес бил в древността цветущ търговски град на малоазийския бряг.]
и твоите съграждани крамолни
възникнаха нестихващите разпри,
събрания в Ефес и Сиракуза
тържествено решиха двата града
търговските си връзки да прекъснат,
и то така, че щом ефесец дойде
във Сиракуза да продава стока
или, напротив, някой сиракузец
яви се на ефеското тържище,
виновниците да се умъртвяват
и стоките им взимат, ако те
не заплатят хиляда марки*3 глоба.
[*3 Марки — английска средновековна монета на стойност 13 шилинга и 4 пенса.]
А твойта стока, щедро оценена,
не струва даже сто и ти законно,
търговецо, обречен си на смърт.

ЕГЕОН
Благодаря. При залез най-подир


след толкоз мъки ще залеза в мир!

КНЯЗЪТ
Добре, да чуем по каква причина


от Сиракуза си дошъл в Ефес!

ЕГЕОН
О, тягостна задача: да описвам


неописуемите си неволи!
Но за да знай света, че съм загинал
от нравствен порив, не от низка корист,
ще ти разкажа, колкото сълзите
ми позволят: роден съм в Сиракуза
и за жена венчан бях, със която
взаимно щастие си бихме дали,
ако не беше черната ни орис.
Не знаех скръб, имотът ни растеше
от сделки и пътувания чести
до Епидамн*4, дорде смъртта на моя
[*4 Епидамн — древен град на източния бряг на Адриатическо море — днешният Дуръс (Драч) в Албания.]
представител остави безнадзорни
товарите ми там и ме изтръгна
от нежните прегръдки на жена ми,
която след шестмесечна раздяла,
припадаща под сладостното бреме
на пола си, доплава в този град
при мен и там благополучно стана
щастлива майка на двамина сина,
така еднакви, че не бе възможно
един от друг да бъдат различени.
И случи се, че в този същи дом
и в същи час едно семейство бедно
доби, и то близначета момченца,
прилични също тъй едно на друго,
и аз откупих ги, за да направя
от тях слуги на своите синове.
Жена ми, горда с рожбите си, почна
да настоява да се върнем вкъщи
и аз склоних, макар и неохотно.
Прибързано, уви! Че само левга*5
[*5 Левга — мярка за дължина. 1 морска левга = 5 километра и половина.]
успяхме да преплаваме, когато
покорната на ветровете бездна
ни даде вече първата поличба
за туй, че ни очакваха беди.
Надеждата след туй не трая дълго,
защото в страшната дрезгавина,
която се цедеше от небето,
душите ни изпълниха се само
с увереност за неотсрочна гибел.
И аз я бих прегърнал със готовност,
ако риданията на жена ми
пред висналата върху нас опасност
и сърцераздирателният плач
на малките, пищящи, без да знаят
защо пищят сред общата уплаха,
не бяха ме накарали поне
отлагане на края да подиря.
И ето какво стана: екипажът,
отплавал с лодката, ни бе оставил
на произвол в потъващия кораб;
жена ми взе едно от двете наши
близначета и заедно с едно
от двете чужди го завърза здраво
за ствола на една запасна мачта;
и аз за нея вързах двете други,
подир което двама, без за миг
децата да изпускаме от поглед,
се вързахме и ний за двата края
на мачтата; и с гребени от пяна
течението мощно ни понесе,
тъй както ни се стори, към Коринт*6.
[*6 Коринт — прочут морски град на северния бряг на Пелопонес.]
След време слънцето, глава подало,
разсея парите, които бяха
донесли толкоз бедствия за нас;
милувката му топла укроти
талазите, морето стана тихо
и ний съгледахме на хоризонта
два кораба, към нас летящи бързо
от Епидавър*7 и откъм Коринт,
[*7 Епидавър — древността знае два града, носещи това име: един — на днешния далматински бряг, и втори — на източния бряг на Гърция.]
но тъкмо… О, да казвам ли докрай?
Дотука чу — нататък отгадай!

КНЯЗЪТ
Не, продължавай! Без да ти прощавам,


все пак аз мога да те съжаля.

ЕГЕОН
Да бяха като теб и боговете,


не бих ги назовавал безсърдечни!
Но още десет левги ни деляха
от двата кораба, когато с трясък
скала зъбата мачтата ни храсна
и като сламка скърши я на две,
откъсвайки съпруга от съпруг,
и то така, че всекиму се случи
на нещо да се радва, че го има,
по нещо да тъгува, че го няма.
Отломъкът, със който бе жена ми,
по-лек на тежест — ала не на мъка! —
от вятъра по-бързо бе отнесен
и аз съгледах отдалече как
коринтските рибари изкачиха
на палубата тримата. А нас
прибра ни епидавърският кораб
и щом моряците узнаха кой съм,
положиха веднага много грижи
за свойте гости-корабокрушенци
и плячката опитаха да вземат
от кораба рибарски, но за жалост
по-бавни се оказаха и скоро
поеха курс обратен към дома си.
Сега ти знаеш как откъснат бях
от щастието си и жив останах,
за да разказвам скърби и тегла!

КНЯЗЪТ
Във името на тези, за които


сега тъжиш, подробно разправи ми:
какво се случи след това със тях?

ЕГЕОН
Навършил осемнадесет години,


спасеният със мене син реши
да дири брата си и ме замоли
да пусна с него роба му, защото
и той бе също тъй без брат останал
и както господаря си приел бе
във знак на спомен братовото име.
Тъй втората си обич уж да върна,
и първата изгубих. Пет лета
из Гърция къде ли не пътувах,
кръстосах Азия на шир и длъж
и, връщайки се по брега към къщи,
отбих се най-подире тук, в Ефес,
макар без вяра, тъй, за да съм дирил
навсякъде, където има хора.
И тъй, печално, моя жизнен разказ
ще свърши. А щастливо бих умрял,
да знаех, че децата ми са живи!

КНЯЗЪТ
Злочести Егеоне, тежко бреме


съдбата е стоварила връз теб!
Повярвай ми, че ако да не беше
срещу закона, клетвата, честта ми —
неща, които никой княз не може
да стъпче с крак, дори и да го иска, —
духът ми сам би станал твой защитник!
И въпреки че си осъден вече
и че уронвам моето достойнство
да връщам произнесена присъда,
за теб една отстъпка ще направя:
търговецо, дарявам ти възможност
до вечерта спасение да дириш —
приятели в града ни потърси,
назаем взимай или пък проси,
но сумата сбери да се откупиш,
че инак те очаква вярна смърт.
Води го, тъмничарю!

ТЪМНИЧАРЯТ


Тръгвай с мен!

ЕГЕОН
Защо ми е таз милост, сам не зная


най-много с малко да отложа края!

>>> ВТОРА СЦЕНА

N На пазарния площад.
N Влизат Антифол от Сиракуза, Дромио от Сиракуза и Първи търговец.

ПЪРВИ ТЪРГОВЕЦ


…Та казвайте, че сте от Епидамн,
защото инак ще ви вземат всичко,
Един търговец сиракузки, който
бе заловен и нямаше с какво
да се откупи, днеска ще умре
по залез слънце. Ето ви парите,
които вий ми бяхте поверили.

АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА


Носи ги, Дромио, в „Кентавра“*8, гдето
[*8 „Кентавър“ _(мит.)_ — името на страноприемницата иде от названието на легендарните същества от гръцката митология — полухора, полуконе.]
отседнали сме. И ме чакай там.
Понеже има време до обяд,
ще опозная малко този град,
пазара му и нравите във него;
след туй ще хапна и ще си отспя —
усещам се преуморен от пътя.
Вземи и беж!

ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА


Друг чувствал би сърбеж
дословно да ги вземе и побегне!

N Излиза.

АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА
Добро момче, което много често,
когато тегнат ми тъги и грижи,
ме разведрява с весели шеги.
Какво ще кажете, да се разходим
и да обядваме след туй в „Кентавра“?

ПЪРВИ ТЪРГОВЕЦ


Поканиха ме други, със които
надявам се да сключа едра сделка,
и много съжалявам, но към пет
могъл бих да ви срещна на пазара
и цяла вечер да остана с вас.
Сега ще извинявате, но бързам.

АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА


Довиждане! До срещата ни аз
града ще поразгледам без компас.

ПЪРВИ ТЪРГОВЕЦ


Приятно забавление тогава!

N Излиза.

АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА
Тоз, който пожелава ми забава,
ми пожелава нещо невъзможно —
приличам аз на капката, която
е скочила в морето, уж да дири
там друга капка, а наместо туй,
сама се е загубила във него:
за да намеря своите брат и майка,
самичък аз потънах във безброя
на хората….

N Влиза Дромио от Ефес.

Но ето че пристига
рожденният ми ден*9 във плът и кръв
[*9 „…рожденият ми ден…“ — тъй като двамата са се родили едновременно.]
Защо се връщаш тук и толкоз рано?

ДРОМИО ОТ ЕФЕС


Как рано? Аз пък мисля, че е късно!
Кокошката се развари, прасето
на шиша прегоря, часът удари
дванайсет, а хазяйката — един
…на мен, ей тук! А пламна тя, защото
сте отговяли вън; а пък на нас
да постим допълнително се пада,
за да спасим душата ви от ада!

АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА


Не дрънкай, а кажи: онез пари,
които дадох ти, къде ги скри?

ДРОМИО ОТ ЕФЕС


Кой, оня грош от миналата сряда?
Платих го на седларя, който стегна
юздечката за коня на жена ви.

АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА


Сега не съм настроен за шеги!
Парите де са? И не го усуквай!
Как тук, в чужбина, толкоз едра сума
На произвол оставил си, глупако!

ДРОМИО ОТ ЕФЕС


Шегите, господарю, отложете
до обеда. Не дойдете ли с мен,
за ваште лични дългове жена ви
на рабош моя дирник ще направи!
Аз мисля, че и без слуги нарочни
часовникът на вашия корем
би трябвало към къщи да ви тласка,
ако е верен моя!

АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА


Стига казах!
Пази шегите си за друго време!
Къде остави златото те питам!

ДРОМИО ОТ ЕФЕС


Аз — злато? Не разбирам, господарю!

АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА


Негоднико, дали ще чуя как
заръчаното си изпълнил? Чакам!

ДРОМИО ОТ ЕФЕС


Заръчано ми беше, господарю,
за обед да ви викна у дома ви
във къщата под Феникса*10, където
[*10 „…къщата под Феникса…“ — по Шекспирово време не само хановете и дюкяните, но и по-богатите частни домове носели названия (обикновено свързани с определен декоративен елемент на фасадата им), фениксът бил приказна птица, съществуваща „в един екземпляр“, която, щом бивала заплашена от смърт, се самоизгаряла и възкръсвала от пепелта.]
жена ви и сестра й ви очакват.

АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА


Ей, робе, християнин да не съм
ако не пукна празната ти тиква,
задето продължава да глупее,
когато мен не ми е до шеги!
Хилядата ми марки, питам, где са?

ДРОМИО ОТ ЕФЕС


Маркирвана е тиквата ми често
от вашата ръка и таз гърбина
хазайката маркирвала е също,
но сбора общ от всичките ви марки
не вярвам да е стигнал до хиляда,
макар че пак не ще ви е приятно
да ви ги върна всичките обратно!

АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА


Хазайка? Ти си луд! Каква хазайка!

ДРОМИО ОТ ЕФЕС


Жена ви! Тази същата, която,
задето закъснявате, се мръщи
и каза ми да ви докарам вкъщи!

АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА


А, продължаваш да се гавриш с мен
и след като ти казах да престанеш?
Сега ще видиш ти!

N Бие го.

ДРОМИО ОТ ЕФЕС
Ай, ай, ще гледам!
Щом вие плюете си на ръцете,
то аз пък ще си плюя на петите!

N Изл


иза.

АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА


Тоз глупав Дромио се е оставил
да го ограбят! Чувал съм, че тука,
когато им попаднел чужденец,
вълшебници пленя вал и духа му,
мошеници му мамели очите,
магьосници го правели да съхне;
че всяка улица в града гъмжала
от вещици, лъжци и шарлатани*11.
[*11 „…от вещици, лъжци и шарлатани…“ — че такава била славата на древния Ефес, личи и от библейския разказ за посещението на апостол Павел в този град.]
Ако е тъй, ще тръгна час по-скоро!
А пък сега по-бързо към „Кентавра“!
След този странен разговор не знам
ще си намеря ли парите там!

N Излиза.


>> ВТОРО ДЕЙСТВИЕ


>>> ПЪРВА СЦЕНА

N В дома на Антифол от Ефес.


N Влизат Адриана и Лучиана.

АДРИАНА
Тук трябваше да бъдат досега —


ни вест от мъж, ни сянка от слуга!
А пък часът е вече два, Лучиана!

ЛУЧИАНА
Търговец някой го е задържал


и той останал е на обед с него.
Не се гневи! Да хапнем с тебе двете!
Съпругът уж е цар на свойта воля,
но времето и нему заповядва
кога да тръгва или да се връща.
Затуй търпение, ти казвам, сестро!

АДРИАНА
Защо навън да ходи все мъжът?

ЛУЧИАНА
Защото вън делата го държат!

АДРИАНА
Пък аз, като изляза вън, ругае!

ЛУЧИАНА
Ще го търпиш — той твоята юзда е!

АДРИАНА
С юзда се управлява само конят!

ЛУЧИАНА
А разюзданите с камшик се гонят!
В небето, по земята, под водата
навред предели има свободата
и женските при всички божи твари
покорни са пред своите мъжкари.
На нашите мъже пък естеството
стои далеч над тяхното, защото
човекът, ум и дух получил в дар,
създаден е да бъде господар,
за своя гордост и за божа слава,
над всичко, дето хвърка, ходи, плава —
а ний на тез мъже сме крехки самки
и трябва да сме волни… в техни рамки!

АДРИАНА
Какво тогава твоя милост чака?

ЛУЧИАНА
Боя се от несгодите на брака.

АДРИАНА
Но инак би търпяла мъжки гнет?

ЛУЧИАНА
Щом любя, ще привиквам отнапред.

АДРИАНА
А почне ли съпругът ти да кръшка?

ЛУЧИАНА
Ще чакам кротко ласката му мъжка.

АДРИАНА
Добър съвет, но неизползван, жалко!


На чужди гръб са сто тояги малко.
Когато някого бедата бие,
„Недей да плачеш!“ — казваме му ние,
а струпа ли се злото върху нас,
сами ревем със сълзи и на глас.
Търпение ми препоръчваш ти,
понеже лош съпруг не те гнети,
но нека теб налегне мойта мъка,
ще спомниш свойта лека препоръка!

ЛУЧИАНА
Добре, но първо трябва ми съпруг…


Мъжът ти иде — ей го роба тук!

N Влиза Дромио от Ефес.

АДРИАНА
Намери ли мъжа ми? Где е той?

ДРОМИО ОТ ЕФЕС


Намерих си белята. Тук е. Ей я!

АДРИАНА
Извика ли го? Каза ли ти нещо?

ДРОМИО ОТ ЕФЕС
Да, каза и във двете ми уши,
но толкоз силно, че ме оглуши!

АДРИАНА
Да беше искал да ти го повтори!

ДРОМИО ОТ ЕФЕС
А, той ми го повтори толкоз пъти,
че мозъкът от туй ми се размъти!

АДРИАНА
Ще дойде или не? Това кажи!


Май пет пари не дава за жена си!

ДРОМИО ОТ ЕФЕС


Жена ли? Той ме взе и наруга!

АДРИАНА
Той взел те на рога? Рогат мъжът ми?

ДРОМИО ОТ ЕФЕС
Това не зная, но ругае страшно!
Съвсем е луд! Аз викам да се връща,
той иска някакви хиляда марки!
„Обяд е!“ — викам му. „Парите!“ — вика.
„Елате!“ — викам му. „Парите!“ — вика.
„Часът е…“ — викам му. „Парите!“ — вика.
„Прасето…“ — викам му. „Парите!“ — вика.
„Жена ви…“ — викам. „Майната й!“ — вика. —
„Каква жена? Не я познавам даже!“

АДРИАНА
Кой каза тъй?

ДРОМИО ОТ ЕФЕС
Той каза тъй! И още:
„Аз — вика, — нямам ни жена, ни дом!“
И туй не ми го вля в ума полека,
а взе, че ми го трупна наведнаж
върху гърбината — със други думи,
опуха ме по всички правила!

АДРИАНА
Върви, върви и доведи го тук!

ДРОМИО ОТ ЕФЕС
За днес му ядох тежкия юмрук.
Пратете, моля ви се, някой друг!

АДРИАНА
Върви и ми докарай моя мъж,


че ще ти пукна тиквата надлъж!

ДРОМИО ОТ ЕФЕС


А пък мъжът ви, както удря яко,
ще ми я пукне втори път напряко —
така че ще ме кръстите добре!

АДРИАНА
Прави, дърдорко, както заповядах!

ДРОМИО ОТ ЕФЕС
Нима тъй кръгъл съм като глупак,
та двама вий подритвате ме с крак?
Ако съм топка, искам да предложа
поне да ме зашиете във кожа!

N Излиза.

ЛУЧИАНА
Пфу, този гняв съвсем не ти прилича!

АДРИАНА
Да, той по разни фусти ще ми тича,


докато аз сама ще чакам с дни!
Без кръв ако са моите страни,
не съм ли все заради него бледа?
Досадна му е моята беседа —
а как човек да бъде духовит,
като го слушат с образ от гранит?
По разни модни рокли се влече —
защо не вземе мен да облече?
Къде е този недостатък мой,
за който да не е виновен той?
Един-единствен негов поглед мил
набързо моя чар би възкресил,
но той ломи плета като елен,
за да пасе в леса, далеч от мен!

ЛУЧИАНА
Пъди тез мисли! Не бъди ревнива!

АДРИАНА
А как търпят се грубости такива?
Във този миг на друга вятър прави —
ако не беше тъй, защо се бави?
Една верижка бе ми обещал,
но, вярвай, нямаше да ми е жал,
че я забравя, ако виждам само,
че не забравя нещо по-голямо!
И накитът, най-скъпо украсен,
престава да е хубав някой ден;
цененото за трайността си злато
и то накрай изтърква се, когато
се пипа много. Ах, мъжът не бива
с поквара своя блясък да убива,
о, Антифоле! Но какво да правя?
Понеже, все едно, не му се нравя,
плачът ми нека ме дозагрози
и да умра, удавена в сълзи!

ЛУЧИАНА
От женска ревност, боже, упази!

N Излизат.

>>> ВТОРА СЦЕНА

N На площада.
N Влиза Антифол от Сиракуза.

АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА


Оказа се, че Дромио е скътал
на сигурно парите ми в „Кентавра“
и тръгнал да ме дири. Чудно нещо,
по моите сметки и по туй, което
хазаинът ми каза, няма как
да съм се срещнал с него на пазара!
Ха, ей го тук!

N Влиза Дромио от Сиракуза.

Е, как сме, ваша милост?
Смехът дали ви мина, или още
гърбината сърби ви за пердах?
Не знаеш за „Кентавра“, а? Не помниш
да съм ти давал марки? А жена ми
ме викала за обед, тъй ли беше?
И съм живял под феникса? Бе теб
какво ти беше хрумнало тогава?

ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА


Защо? Какво? Кога съм казвал тъй?

АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА


Сега! Тук точно! Няма четвърт час!

ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА


Не съм ви виждал, откогато вие
ме пратихте с парите към „Кентавра“!

АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА


Негоднико, ей тука ти отрече
да си ги взел и дълго ми разправя
за някакви си гозби, дом, съпруга —
с последствия, които помниш, вярвам!

ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА


Добре е, господарю, че сте весел,
но не разбирам вашата шега.

АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА


А, значи, тъй? Ще ти платя тогава!
На, дръж това! Вземи в прибавка туй!

N Бие го.

ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА
Достатъчно е! Капарото стига!
И после, за какво ми го броите?

АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА


Понеже често се шегувам с теб,
ти, робе, ми се качваш на главата
и ми досаждаш, ето за какво!
Мушиците, щом слънцето се смее,
да си бръмчат, но в облак щом се мръщи,
да се завират в дупките си! Ясно?
Преди да се шегуваш, проверявай
дали съм в настроение, че инак
ей тъй ще те почеша по тила,
задето ти е толкоз твърд ината!

ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА


Твърдината ми, господарю, не заслужава да бъде така бомбардирана нито в тил, нито фронтално! Ще ми я разрушите и ще трябва мозъка таквозинка да си го изгребвам по плочите! Моля ви, защо ме биете?

АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА


Не знаеш ли защо?

ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА


Знам само, че ям бой!

АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА


И питаш защо!

ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА


Да, господарю! Защо? Отде накъде?

АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА


„Защо“ те бия, вярвам, го съзнаваш,
а пък „отде“ и „накъде“ го чувстваш!

ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА


Боже, колко е зле човек бой да яде,
без да знае „защо“, ни „отде накъде“!
Благодаря за подаръка, господарю!

АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА


За какъв подарък?

ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА


Ами този — дадохте ми нещо за нищо!

АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА


Бъди спокоен, друг път ще ти дам пък нищо за нещо! Я кажи, не е ли време за обяд?

ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА


Не още, господарю. С говеждото трябва да се направи това, което току-що се случи с мене.

АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА


Тоест?

ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА


Да се накисне и да се очука.

АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА


Ясно. Значи е сухо и жилаво като тебе.

ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА


Точно тъй, господарю! И бих ви посъветвал да не го ядете.

АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА


Защо?

ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА


Защото ще станете от него избухлив и не стига че веднъж се накиснах, но току-виж, и втори път ме очукате!

АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА


Стига, казах! Знай да се шегуваш на място. За всяко нещо си има време.

ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА


Готов съм да ви опровергая, докато не сте станали избухлив.

АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА


Как например?

ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА


С пример, по-блестящ от лъскавата тиква на Времето*12.
[*12 „…лъскавата тиква на Времето…“ — Времето — по стара традиция, свързана с гръцкия Хронос — било изобразявано като старец с пясъчен часовник в ръка, въоръжен с коса.]

АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА


Да го чуем този пример!

ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА


Който страда от косопад, например, няма време да си върне косата.

АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА


Аз пък съм чувал, че за това има средства.

ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА


Ако човек има средства да си купи перука…

АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА


А защо този старик Време е към нас такъв скъперник на косми, когато ги има тъй много в природата?

ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА


Защото ги раздава главно на животните. На човека, каквото му взема от косата, дава му го в ум.

АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА


Но има мнозина, на които косата им е повече от ума.

ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА


Да, но те пък често си я скубят сами.

АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА


Защо?

ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА


Ами и аз им се чудя!

АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА


Как и ти?

ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА


Така, по две причини.

АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА


Кажи ги, де!

ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА


Първата е, че е трябвало навреме да си опичат ума по оная част, та да не си скубят косата после; а втората е, че щом веднъж са сбъркали, няма смисъл да си я скубят, защото тя сама ще им окапе. И все пак и те са имали право.

АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА


Защо?

ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА


Пак по две причини, и то здрави.

АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА


То пък едно здраве!

ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА


Искам да кажа, явни.

АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА


Ех, че явни!

ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА


Добре — сигурни.

АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА


И кои са те?

ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА


Първо, че после човек пести от подстригване, и, второ, че не му падат косми в яденето.

АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА


Добре, но ти трябваше да ми докажеш, че не за всяко нещо си има време.

ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА


И го доказах: човек няма време да си върне косата, когато му е окапала.

АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА


Но не ми обясни защо точно няма време.

ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА


Сега ще го направя. Работата е, че Времето, докато свят светува, ще коси с косата си косите на хората, защото само е без коса и се коси, че те не са лиси като него!

АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА


Знаех си, че ще ме залисаш с глупости!… Чакай, кой ни маха там?

N Влизат Адриана и Лучиана.

АДРИАНА
Да, Антифоле, гледай ме студено!
Знам, друга нежността ти е привлякла,
не ти е нужна вече Адриана!
А някога през час ми се кълнеше,
че няма хубав лик за твоя поглед,
че няма допир мек за твоите пръсти,
че няма мила реч за твоя слух,
че няма сладък хляб за твоя вкус,
освен когато аз те гледам, милвам,
беседвам с теб и ястия ти готвя!
Как стана, о, съпруже мой, как стана,
та тъй от себе си се отчужди;
да, да, от себе си, защото аз съм
преплетена, неотделима част
от теб, и то във най-доброто твое.
Не се дели, съпруже мой, от мене,
защото туй е невъзможно, както
да капнеш капка в бездната пенлива
и след това оттам да я извадиш
несмесена, без липса, ни прибавка!
О, как дълбоко би те наранило,
да би узнал, че съм била развратна,
че тази плът, на тебе посветена,
от блудството била е осквернена!
Да беше тъй, не би ли ме отритнал
и плюл по мене в ярост, и одрал
челото ми, жигосано с клеймото
на улична жена, и с гняв изтръгнал
халката от неверния ми пръст,
за да я смачкаш и разчупиш ядно
с тържествените думи на развода?
Да, би го сторил! Е, тогаз стори го!
Петното на покварата е в мене,
кръвта ми е отровена от похот,
защото, ако с тебе сме едно
и ти ме мамиш, твоята зараза
проникнала е в мене и ме прави
развратница!… Или бъди ми верен,
та двама да вървим до сетен ден,
аз — непорочна, ти — неопетнен!

АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА


Ако на мен говорите, аз нямам
честта да се познавам с вас, госпожо.
В Ефес пристигнах току-що и чужд съм
за този град, тъй както за речта ви,
в която, колкото да се старах,
ей богу, нито дума не разбрах.

ЛУЧИАНА
Как много сте се променили, зетко!


Така да се глумите над сестра ми!
Тя прати Дромио да ви извика…

АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА


Как? Дромио?

ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА


Мен?

АДРИАНА
Теб! И ти ни каза,


че господарят ти те бил набил
и за жена и дом не щял да знае!

АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА


Говорил ли си, драги, с тази дама
и ако да, какво целите двама?

ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА


Аз, господарю? Първи път я виждам!

АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА


Обеснико, лъготиш! На пазара
не ми ли ти предаде нейни думи?

ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА


В живота си не съм говорил с нея!

АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА


А откъде ни знае имената?
Навярно има ясновидски дар?

АДРИАНА
Не прави чест на моя господар


във глупава комедия такава
слугите срещу мен да подстрекава!
И тъй скърбя, че ми обръщаш гръб,
не удвоявай тази моя скръб
с презрението си! Ах, тоз ръкав
недей отдръпва! Ти си брястът здрав,
аз — немощна лоза, снага извила,
от твойта мощ за да получи сила;
а виж, кои семейството ни тровят?
Орлови нокти, мъх, безплоден повет,
засмукали те във прегръдка глуха,
за да цъфтят от твоята разруха!

АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА _(настрани)_


На мен говори! Дявол! Да не съм
съпруга взел пиян или насън?
Или сега сънувам го това?
Тук нещо лъже наште сетива.
Но що е то? Дорде не го разкрия,
ще си мълча сред таз неразбория!

ЛУЧИАНА
Ти бягай вкъщи! Масата сложете!

ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА
О, господи, прости ми греховете!
Далеч от мен! Махни се, сатана!
Това е караконджовска страна
и туй са — сигурен съм — два вампира!
Човек не бива да им се опира,
защото могат, ако се ядосат,
да го нащипят и таласъмосат!

ЛУЧИАНА
Хей, Дромио, какво там дрънкаш, мърдай!


Ти, бавен охлюв, плужек, червей, търтей!

ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА


Я вижте ме, не съм ли променен?

АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА


Отвътре сигур. Същото е с мен!

ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА


Не, външно друг съм!

АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА


Същ си бе, човек!

ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА


Направиха ме тези на шебек!

ЛУЧИАНА
По-скоро на магаре!

ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА
Ами да —
тя как веднага кой съм отгада?
И аз да я позная тогава бих могъл,
ако не бях получил магарешки акъл!

АДРИАНА
Достатъчно! Не, аз не съм дете


да им подсмърчам тук, докато те
на смях ме взимат!… Антифоле мой,
да тръгваме!… А ти, на входа стой!…
О, скъпи ми, сред гозби и вина
ще ти простя за не една вина…
Ти, Дромио, щом дирят господаря,
ще казваш, че обядва на пазаря.
И гледай някой да не си пострада!

АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА


Къде съм? На земята? В рая? В ада?
Насън? Наяве? Здрав или пък луд?
Изобщо кой съм? Целия съм в смут!
Ще казвам туй, което казват те,
пък нека става там, каквото ще!

ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА


Та аз отвън да пазя вас двамина?

АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА


И то добре, че яка ти гърби на!

ЛУЧИАНА
Побързай, зетко! Гозбата изстина!

N Излизат.

>> ТРЕТО ДЕЙСТВИЕ


>>> ПЪРВА СЦЕНА

N Пред дома на Антифол от Ефес.


N Влизат Антифол от Ефес, Дромио от Ефес, Анджело и Балтазар.

АНТИФОЛ ОТ ЕФЕС


Простете майстор Анджело, понеже
жена ми мрънка, като закъснея,
пред нея потвърдете, че съм бил
в дюкяна ви за златната верижка,
която утре ще й донесете.
Но този роб нахално настоява,
че бил ме срещнал ужким на пазара
и че дори аз бил съм го пердашил
заради някакви хиляда марки,
отричайки се от жена и дом.
Какво дърдориш бе, пияна твар!
Какви са тези врели-некипели?

ДРОМИО ОТ ЕФЕС


Разправяйте си вие — аз свойто си го знам
и мога, ако трябва, и документ да дам.
Да беше лист гърбът ми, а пък мастило — боят,
самичък бихте казал: „Да, почеркът е моят.“

АНТИФОЛ ОТ ЕФЕС


Ах ти, магаре недно!

ДРОМИО ОТ ЕФЕС


Ха, да, магаре бедно,
което да се бие вий смятате за редно.

N Настрани.

Но мисля, че едва ли щях толкоз да се мъча,
веднъж ако ми бяхте опитали от къча!

АНТИФОЛ ОТ ЕФЕС


Мой драги Балтазаре, недейте тъй се мръщи.
Ще бъде по вкуса ви гощавката във къщи.

БАЛТАЗАР
Любезността е важна — вред гозбите са същи.

АНТИФОЛ ОТ ЕФЕС
О, не! На гола маса не могат ви нахрани
и петдесет чинии с любезности отбрани!

БАЛТАЗАР
И грубиянът може да нагости чудесно!

АНТИФОЛ ОТ ЕФЕС
Но да гощаваш с думи е все таки по-лесно!

БАЛТАЗАР
Не, пир е туй, което край гозбите се казва!

АНТИФОЛ ОТ ЕФЕС
При домакин-скъперник и гостенин със язва!
Не знам дали обядът у нас ще ви насити,
но моят дом ви среща с обятия открити…
Затворено, когато си идва господарят?
Я, Дромио, викни им веднага да отварят!

ДРОМИО ОТ ЕФЕС


Цедилия, Розина, Мария, Джени, Мод!

ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА _(отвътре)_


Кютук и половина! Глупак! Дръвник! Идиот!
Я махай се от входа! Кой тука те докара
на градските бардаци да правиш инвентара!

ДРОМИО ОТ ЕФЕС


Я, нов вратар са взели! Ти кой си бе, селяко?

ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА


Тоз, който ей сегинка ще те натупа яко!

ДРОМИО ОТ ЕФЕС


Хазаинът е вънка! Отваряй, кучи сине!

ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА


Тогаз да си отива, че може да настине!

АНТИФОЛ ОТ ЕФЕС


Кой там отвътре дрънка? Я бърже отворете!

ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА


Защо да ви отварям, вий първо обяснете!

АНТИФОЛ ОТ ЕФЕС


За обед бе, говедо! За обед бе, глупак!

ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА


За днес е вече късно. Елате утре пак!

АНТИФОЛ ОТ ЕФЕС


Бе кой нахалник дързък пред моя дом държи ме?

ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА


Вратарят му — по служба — и Дромио — по име!

ДРОМИО ОТ ЕФЕС


Разбойнико, туй име и този пост са мои —
с едното сбирах присмех, а с другото — побои.
Да беше ги откраднал от тази сутрин, драги,
с тях вече би отнесъл една торба тояги!

ЛЮС _(отвътре)_


Кой вдига шум?

ДРОМИО ОТ ЕФЕС


Люс, бъчво! Люс, тлъсто! Отвори!

ЛЮС
Веднага, но ще трябва да чакаш до зори!

ДРОМИО ОТ ЕФЕС
Да знаеш какво нещо съм хванал във ръка?

ЛЮС
Каквото да си хванал, подръж си го така!

ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА
Отлично, Люс — понеже разбрах те, че си Люс!
Чудесно му го каза и получаваш плюс!

АНТИФОЛ ОТ ЕФЕС


Ах, ти, мръсницо лойна! Ах, кухненска мадама,
дали ще ми отвориш?

ЛЮС
Нали ти казах…

ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА
…Няма!

ДРОМИО ОТ ЕФЕС


Елате, господарю, да понатиснем двама!

АНТИФОЛ ОТ ЕФЕС


Отваряй ма, пачавро!

ЛЮС
Как не!

ДРОМИО ОТ ЕФЕС
Ха тъй! С юмрука!

ЛЮС
Боли го много бука!

АНТИФОЛ ОТ ЕФЕС
Мръснико, ти стой тука,
ще ти покажа скоро кого ще го боли!

ЛЮС
А в пранги да те стегнат, приятно е, нали?

N Появява се Адриана, скрита за Антйфол от Ефес и другите с него.

АДРИАНА
Каква е тази глъчка? Кой вдига толкоз врява?

ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА
Изглежда, че не липсват безделници тъдява!

АНТИФОЛ ОТ ЕФЕС


Жена! Къде се маеш?… Сега ще им покажа!

АДРИАНА
Жена ти ли? Безделник! Я, сбирай си багажа!

N Излиза.

ДРОМИО ОТ ЕФЕС


О, щом на господаря такъв позор се случи,
то мен ще ме натикат направо в задник кучи!

АНДЖЕЛО
А спорим за любезност и за храната вкусна?

БАЛТАЗАР
Когато госпожата изобщо не ни пусна!

ДРОМИО ОТ ЕФЕС


Туй всичко, господарю, ужасно ви излага —
поканили сме гости, а ги държим на прага!

АНТИФОЛ ОТ ЕФЕС


Е, да, но сам усещаш, че вятърът студен е.

ДРОМИО ОТ ЕФЕС


Студен е! А да бяхте облечен като мене?
Как може мъж, когото обяд на топло чака,
така да се остави, отвън да зъботрака!

АНТИФОЛ ОТ ЕФЕС


Така е! Дай ми нещо, да счупя тез врати!

ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА


1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   21


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница