Укротяване на опърничавата # действащи лица
Изтегляне 2.73 Mb.
|
| Главата горе! Усмихни се, мила!
За теб приготвих сам туй чудно блюдо и ти го нося. N Поставя блюдото на ласата. Сигурен съм, Кет,
КАТЕРИНА
ПЕТРУЧИО
КАТЕРИНА
ХОРТЕНЗИО
ПЕТРУЧИО _(настрани)_ Хапни и всичко омети докрая!… Да ти е сладко, ангеле мой нежен! И бързай, че след малко, злато мое, ще тръгнем с теб към родния ти дом, за да засвети той, когато влезеш, от дипли, букли, брошки и браслети, обувки, пуфки, джуфки и маншети, подплати, вати, свили, ветрила и тям подобни мили труфила… Ти май привърши. Времето тече — шивачът чака, за да облече в съкровище от шушнещи коприни най-кротката от всички Катерини! N Влиза Шивачът. Шивачо, дай да видим твоя труд! N Влиза Шапкарят. Най-първо роклята!… Шапкарю, влизай! ШАПКАРЯТ
ПЕТРУЧИО
КАТЕРИНА
Такива днеска носят всички дами! ПЕТРУЧИО
ХОРТЕНЗИО _(настрани)_
КАТЕРИНА
и аз да взема думата за малко. И ще я взема! Аз не съм дете! Човеци по-добри от вас, и те са ме изслушвали! Ако не щете, ушите си със пръсти запушете. Но по-добре злъчта си да излея, отколкото да изгърмя от нея! ПЕТРУЧИО
издул се кейк, мехур от кипнал крем! Чудесно е, че двама не я щем! КАТЕРИНА
да имам друга шапка! Само тая! ПЕТРУЧИО
и роклята. О, господи, помилуй! Костюм от карнавален гардероб! Това ръкав ли е? Това е топ! И то добър калибър!… Рокля-торта! И цяла в цепки, клъцки, дупки — сякаш кадилница бръснарска*45! Ей, шивачо, [*45 „…кадилница бръснарска…“ — в бръснарниците през XVI в. поставяли метални съдини с продупчени капаци, в които горели ароматни смоли.] на туй ти как му казваш, дявол взел те! ХОРТЕНЗИО Горката Кет! На роклята е ред! ШИВАЧЪТ
по модния навред в Европа стил. ПЕТРУЧИО
„По модния“… Към майстора си скачай и му кажи и той да ме прескача във списъка на своите клиенти! Не я желая! Махай я оттук! КАТЕРИНА
Не ви разбирам — искате, изглежда, жена ви да прилича на плашило? ПЕТРУЧИО
Ти няма да я правиш на плашило! ШИВАЧЪТ
ПЕТРУЧИО
ШИВАЧЪТ
според поръчката, която даде слугата Грумио на моя майстор! ГРУМИО
Аз дадох плат и никакви поръчки! ШИВАЧЪТ
ГРУМИО
ШИВАЧЪТ
ГРУМИО
ШИВАЧЪТ
ГРУМИО
ШИВАЧЪТ
ПЕТРУЧИО
ГРУМИО
ШИВАЧЪТ
ГРУМИО
ПЕТРУЧИО
ШИВАЧЪТ
ГРУМИО
ШИВАЧЪТ
ГРУМИО
ШИВАЧЪТ
ПЕТРУЧИО
ГРУМИО
ШИВАЧЪТ
ГРУМИО
ХОРТЕНЗИО
ПЕТРУЧИО
ГРУМИО
ПЕТРУЧИО
да я използва, както му се иска! ГРУМИО
за да я ползва, както иска той! ПЕТРУЧИО
ГРУМИО
ПЕТРУЧИО _(настрани)_ Хортензио, бъди добър, кажи му, че ще платиш, и изведи го вън! ХОРТЕНЗИО Шивачо, аз ще заплатя за всичко. Не се сърди за остричките думи! Върви! На майстора ти много здраве! N Шивачът излиза. ПЕТРУЧИО
КАТЕРИНА
и за вечеря там ще сме едва. ПЕТРУЧИО
ботуша си не ще поставя в стреме! Я, виж я ти! Каквото да говоря, извърша или готвя се да сторя, все прави ми напук!… Отменям всичко! Оставаме и няма да се мръднем, додето не настъпи оня час, за който, колко е, ще казвам аз! ХОРТЕНЗИО Тоз вече и на слънцето командва! N Излизат. >>> ЧЕТВЪРТА СЦЕНА N Падуа. Пред дома на Баптиста.
ТРАНИО
УЧИТЕЛЯТ
ТРАНИО
с достойнство, като истински баща. УЧИТЕЛЯТ
Предупредете го да не сглупи! ТРАНИО
Играта не забравяй: господинът е мой баща! БИОНДЕЛО
ТРАНИО
БИОНДЕЛО
очаквате го в Падуа за днес. ТРАНИО
Синьоре, още по-тържествен вид! N Влизат Баптиста и Лученцио. ТРАНИО
УЧИТЕЛЯТ
пристигнал тук, да навестя длъжници, от моя драг Лученцио узнах за породилия се между него и дъщеря ви случай на любов. И като взех предвид доброто име, с което вий се ползвате, и факта, че момъкът обича дъщеря ви, а тя пък него, аз реших да дам съгласието си за таз женитба, и ако тя и вам се вижда сгодна, готов съм — след като доуточним две-три подробности — да сметна вече въпроса за напълно уреден. Тъй ласкаво навред ви споменават, че не желая с вас да съм дребнав. БАПТИСТА
таз ваша деловита прямота. Разбрах, Лученцио обича Бианка, а пък и тя отвръща му с любов, освен ако са лицемери двама, каквито по земята други няма! И затова, щом заявите тука, че към сина си ще се отнесете по бащински и ще обезпечите жена му във достатъчен размер, ще дам съгласието си веднага, синът ви да получи дъщеря ми. ТРАНИО
да уговорим брачната спогодба с подробните условия към нея? БАПТИСТА
са с повече уши от всички други. Дъртака Гремио слухти в съседство и може всеки миг да ни прекъсне. ТРАНИО
Баща ми е отседнал там и ние ще уточним таз вечер всяко нещо спокойно и добре. За дъщеря си пратете тоз прислужник, а пък моят нотариуса ще повика бързо. Едно е лошо: че не съм подготвен и хапването ще е доста скромно. БАПТИСТА
на Бианка бързо да се облече! И даже съобщи й, ако искаш, че господин Винченцио дошъл е и син му май ще стане неин мъж. N Лученцио отива към дъното. БИОНДЕЛО
ТРАНИО
N Биондело излиза. Синьор Баптиста, следвайте ме, моля! Ще бъде скромно, казах, но във Пиза ще се отсрамим. БАПТИСТА
N Транио, Странстващият учител и Баптиста излизат.
БИОНДЕЛО
ЛУЧЕНЦИО
БИОНДЕЛО
ЛУЧЕНЦИО
БИОНДЕЛО
ЛУЧЕНЦИО
БИОНДЕЛО
ЛУЧЕНЦИО
БИОНДЕЛО
ЛУЧЕНЦИО
БИОНДЕЛО
ЛУЧЕНЦИО
БИОНДЕЛО
[*47 „Cum privilegio ad imprimendum solum“ _(лат.)_ — всички права за печат строго запазени.] N Тръгва си. ЛУЧЕНЦИО
БИОНДЕЛО
N Излиза. ЛУЧЕНЦИО
защо боя се да поема риска? За нея ме изпратиха. Слуга съм. Ще ме изпъдят, ако не сколасам! N Излиза. >>> ПЕТА СЦЕНА N Път сред полето.
ПЕТРУЧИО
Как чисто свети пълната луна! КАТЕРИНА
ПЕТРУЧИО
КАТЕРИНА
ПЕТРУЧИО
ХОРТЕНЗИО Недейте спори, ще се върне пак! КАТЕРИНА
луна, звезда, каквото ви се иска; ако за вас е лоена угарка, угарка то ще бъде и за мен. ПЕТРУЧИО
КАТЕРИНА
ПЕТРУЧИО
КАТЕРИНА
ХОРТЕНЗИО Честито, братко! Боят е спечелен! ПЕТРУЧИО
ще се търкаля топката, не както й скимне да криви… Но някой иде! N Влиза Винченцио. Къде така, госпожице прекрасна?…
ХОРТЕНЗИО „Девойка“! Ще побърка и старика! КАТЕРИНА
къде отиваш и отде си ти? Блазя на тез, които са създали творение неземно като теб, и дваж блазя на оня, за когото родена си да му сладиш леглото! ПЕТРУЧИО
Това е сух, прегърбен, сбръчкан старец, а не девойка, както казваш ти! КАТЕРИНА
В очите ми, ужасно заслепени от… слънцето, природата изглежда тъй зеленикава, че ми се струват и дядовците млади и зелени. Сега прозрях почтената ви възраст и моля грешката ми да простите! ПЕТРУЧИО
и ни кажете де сте се отправил — ако една е нашата посока, с охота ще ви имаме за спътник. ВИНЧЕНЦИО Синьоре млад, игрива хубавице, макар и още смаян, ще ви кажа: пизанец съм, Винченцио на име и тръгнал съм за Падуа, където живее син ми. ПЕТРУЧИО
ВИНЧЕНЦИО
ПЕТРУЧИО
за мен и за сина ви, мили татко! И ви наричам тъй освен от почит към възрастта ви, още и по родство: това е тук жена ми, а синът ви навярно вече мъж е на сестра й. Не се учудвайте, не се плашете — родът е тежък, славата добра, баща й е добре откъм пара, а тя самата е жена достойна за който и да бъде благородник. Да се прегърнем и да продължим към Падуа, където, знам, синът ви, щом види ви, ще скочи до небето! ВИНЧЕНЦИО Но вярно ли е туй или на подбив ме вземате със цел да съкратите по този начин дългия си път? ХОРТЕНЗИО Не, старче, тъй е. Този път не лъжат. ПЕТРУЧИО
Шегата ни при срещата, разбирам, ви пълни с недоверие към нас. N Всички освен Хортензио излизат. ХОРТЕНЗИО
N Излиза. >> ПЕТО ДЕЙСТВИЕ >>> ПЪРВА СЦЕНА N Падуа. Пред дома на Лученцио. N Влизат: Гремио и след него — без той да ги види — Биондело, Лученцио и Бнанка. БИОНДЕЛО
ЛУЧЕНЦИО
N Излиза с Бианка. БИОНДЕЛО
N Излиза. ГРЕМИО
N Влизат Петручио, Катерина, Винченцио, Грумио и Слуги. ПЕТРУЧИО
ВИНЧЕНЦИО Не може тъй раздяла без почерпка. В тоз дом, аз мисля, бих могъл да каня, а все ще има нещо да похапнем. N Чука.
ГРЕМИО Заети са и трудно ще ви чуят. N На прозореца се показва Странстващият учител. УЧИТЕЛЯТ
ВИНЧЕНЦИО Вкъщи ли е синьор Лученцио, господине? УЧИТЕЛЯТ
ВИНЧЕНЦИО
УЧИТЕЛЯТ
ПЕТРУЧИО
УЧИТЕЛЯТ
ВИНЧЕНЦИО
УЧИТЕЛЯТ
ПЕТРУЧИО _(към Винченцио)_
УЧИТЕЛЯТ
N Влиза отново Биондело. БИОНДЕЛО
ВИНЧЕНЦИО
БИОНДЕЛО
ВИНЧЕНЦИО
БИОНДЕЛО
ВИНЧЕНЦИО
БИОНДЕЛО
ВИНЧЕНЦИО
N Бие го. БИОНДЕЛО
N Излиза. УЧИТЕЛЯТ
N Скрива се. ПЕТРУЧИО
N Двамата се отдръпват встрани. N Влизат Учителят, Баптиста, Транио и Слуги. ТРАНИО
ВИНЧЕНЦИО
ТРАНИО
БАПТИСТА
ТРАНИО
ВИНЧЕНЦИО
БАПТИСТА
ВИНЧЕНЦИО
УЧИТЕЛЯТ
ВИНЧЕНЦИО
ТРАНИО
N Влиза Страж. Капитане, откарай този смахнат дъртак в затвора!… Татко Баптиста, погрижете се, моля ви, да бъде извикан пред съда! ВИНЧЕНЦИО
ГРЕМИО
БАПТИСТА
ГРЕМИО
УЧИТЕЛЯТ
ГРЕМИО
ТРАНИО
ГРЕМИО
БАПТИСТА
ВИНЧЕНЦИО Ах, как онеправдават чужденците! О, ти, обесник, урод, негодяй! N Влизат отново Биондело, Лученцио и Бианка. БИОНДЕЛО
ЛУЧЕНЦИО _(коленичи)_ Простете, мили татко! ВИНЧЕНЦИО Синко! Жив! N Биондело, Транио и Странстващият учител побягват. БИАНКА _(коленичи)_
БАПТИСТА
Лученцио къде е? ЛУЧЕНЦИО
Лученцио, син истински на този най-истински Винченцио пред вас. Аз тайно с дъщеря ви се венчах, докато явно във очите прах ви хвърляха престореници разни. ГРЕМИО
ВИНЧЕНЦИО
БАПТИСТА
БИАНКА
ЛУЧЕНЦИО
мощта на любовта. Заради Бианка на Транио, прислужника ми, ранга аз взех със радост, той прие със радост като Лученцио да ме замести и тъй накрая влязох аз щастливо във пристана на висшето блаженство. Той вършеше каквото аз му казвах — простете му заради мене, татко! ВИНЧЕНЦИО Ще му отрежа аз носа на него! Разбойник! Ще ме праща във затвора! БАПТИСТА _(към Лученцио)_ Но вий сте се венчали с дъщеря ми, преди съгласие да съм ви дал! ВИНЧЕНЦИО Спокойно! Ще останете доволен! Аз влизам — имам едного да бия! N Излиза. БАПТИСТА
N Излиза. ЛУЧЕНЦИО
N Излиза заедно с Бианка. ГРЕМИО
N Излиза. N Петручио и Катерина идат напред. КАТЕРИНА
ПЕТРУЧИО
КАТЕРИНА
ПЕТРУЧИО
КАТЕРИНА
ПЕТРУЧИО
КАТЕРИНА
ПЕТРУЧИО
N Излизат. >>> ВТОРА СЦЕНА N Падуа. В дома на Лученцио.
ЛУЧЕНЦИО
се помириха, битката утихна и иде миг с усмивка да погледнем към минали беди и страхове. Баща ми, Бианка, покани учтиво, тъй както аз учтиво каня твоя! Петручио, мой братко, сестро Кет, Хортензио, и вий, вдовичке, моля! Тез лакомства, вина и плодове ще подсладят утайката от жлъч — седнете да побъбрим и похапнем! N Сядат на трапезата. ПЕТРУЧИО
БАПТИСТА
ПЕТРУЧИО
ХОРТЕНЗИО Дано окаже се добър и моят! ПЕТРУЧИО
ВДОВИЦАТА
ПЕТРУЧИО
от вас е той уплашен чак до смърт! ВДОВИЦАТА За кривогледия са всички криви! КАТЕРИНА
ВДОВИЦАТА
ПЕТРУЧИО
Хортензио, как гледаш на това? ХОРТЕНЗИО А, вие искате и да ви гледам! ПЕТРУЧИО
КАТЕРИНА
ВДОВИЦАТА Значи, че мъжът ви, от вас изхождайки, за мене брътви. Това е смисъла. КАТЕРИНА
ВДОВИЦАТА
КАТЕРИНА
ПЕТРУЧИО
ХОРТЕНЗИО Дръж, мила! ПЕТРУЧИО
че мойта Кет ще я свали завчас! ХОРТЕНЗИО Не, туй със нея ще го свърша аз! ПЕТРУЧИО
N Пие. БАПТИСТА
ГРЕМИО Добре се чукат! БИАНКА
че инак някой духовит човек, току решил, че рога ви е мек! ВИНЧЕНЦИО Я, тази срамежливка се събуди! БИАНКА
ПЕТРУЧИО
БИАНКА
ще хвръкна до съседната горичка. Преследвайте ме, опнали лъка! И вий елате, моля! N Излиза заедно с Катерина и Вдовицата. ПЕТРУЧИО
ТРАНИО
да гоня дивеча му, без надежда, че сам ще гризна мъничко от него! ПЕТРУЧИО
ТРАНИО
БАПТИСТА
ЛУЧЕНЦИО
ХОРТЕНЗИО Признай си, че стрелата те засегна! ПЕТРУЧИО
на бас ловя се десет към едно, че двама сте нанизани от нея. БАПТИСТА
уверен съм, че твоята жена безспорно е най-опака от трите. ПЕТРУЧИО
да викне всеки своята съпруга и нека тоз, чиято половинка е най-покорна и яви се първа, да обере на другите парите! ХОРТЕНЗИО Добре! На колко? ЛУЧЕНЦИО
ПЕТРУЧИО
ЛУЧЕНЦИО
ХОРТЕНЗИО
ПЕТРУЧИО
ХОРТЕНЗИО
ЛУЧЕНЦИО
кажи на госпожата си да дойде! БИОНДЕЛО
N Излиза. БАПТИСТА
от твоите поемам аз! ЛУЧЕНЦИО
печалбата си искам цяла! N Влиза отново Биондело. Е? БИОНДЕЛО
заета и не можела да дойде. ПЕТРУЧИО
това е отговор? ГРЕМИО
Ще видим после вашия капак! ПЕТРУЧИО
ХОРТЕНЗИО
ПЕТРУЧИО
да я извика! N Биондело излиза. ХОРТЕНЗИО
N Влиза отново Биондело. Защо си сам? БИОНДЕЛО
ми каза, че си правите шега и затова тя нямало да дойде. ПЕТРУЧИО
О, нетърпим, непоносим позор! Я, Грумио, кажи на госпожата, че заповядвам й да дойде тук! N Грумио излиза. ХОРТЕНЗИО
ПЕТРУЧИО
ХОРТЕНЗИО
ПЕТРУЧИО
N Влиза Катерина. БАПТИСТА
КАТЕРИНА
ПЕТРУЧИО
жената на Хортензио и Бианка? КАТЕРИНА
ПЕТРУЧИО
N Катерина излиза. ЛУЧЕНЦИО
ХОРТЕНЗИО Какво ли таз промяна предвещава? ПЕТРУЧИО
любов и справедливост, мир и радост, изобщо само хубави неща! БАПТИСТА
Печалбата е твоя. Но към нея аз двайсет хиляди ще ти прибавя — за друга дъщеря отделна зестра, понеже тази тук не е онази! ПЕТРУЧИО
с по-сигурни свидетелства, че тя е станала безропотна и кротка! N Влиза Катерина, водейки Бианка и Вдовицата. Погледайте я как спокойно води
N Катерина хвърля шапката си. ВДОВИЦАТА
БИАНКА
ЛУЧЕНИЦИО Бих искал да е глупаво и твойто — умът му днес ми струва сто дуката! БИАНКА
ПЕТРУЧИО
ВДОВИЦАТА Шегувате се! Ний не щем уроци! ПЕТРУЧИО
ВДОВИЦАТА
ПЕТРУЧИО
КАТЕРИНА
ПЕТРУЧИО
ЛУЧЕНЦИО
ВИНЧЕНЦИО Добрата дъщеря е чиста радост! ЛУЧЕНЦИО
ПЕТРУЧИО
N Към Лученцио. Макар че тъй покорна изглеждаше ни Бианка,
N Излиза заедно с Катерина. ХОРТЕНЗИО
ЛУЧЕНЦИО
N Излизат. > Комедия от грешки* [* Оригиналното название на комедията е „The Comedy of Errors“. Доктор Мърш се нарича в оригинала „Pinch“; титлата означава само „учен мъж“, а името е свързано със значенията: притеснен, отслабнал, боледуващ, натясно и т.н.] >>
СОЛИН — княз на Ефес
Място на действието — Ефес. >> ПЪРВО ДЕЙСТВИЕ >>> ПЪРВА СЦЕНА N Зала в двореца на Княза. N Влизат Князът, Егеон, Тъмничар, Стражи и Свита. ЕГЕОН
да сложи тя на мъките ми край! КНЯЗЪТ
[*1 Сиракуза — в древността столица но о-в Сицилия; гръцка търговска колония.] Не ще ме трогнеш ти: не съм наклонен заради теб закона да престъпя — гневът от туй, че князът ви жестоко суровия си указ подпечата с кръвта на наши най-добри търговци, задето нямали пари за откуп, гаси в очите ми искрата милост! Когато между мирните ефесци*2 [*2 Ефесци — Ефес бил в древността цветущ търговски град на малоазийския бряг.] и твоите съграждани крамолни възникнаха нестихващите разпри, събрания в Ефес и Сиракуза тържествено решиха двата града търговските си връзки да прекъснат, и то така, че щом ефесец дойде във Сиракуза да продава стока или, напротив, някой сиракузец яви се на ефеското тържище, виновниците да се умъртвяват и стоките им взимат, ако те не заплатят хиляда марки*3 глоба. [*3 Марки — английска средновековна монета на стойност 13 шилинга и 4 пенса.] А твойта стока, щедро оценена, не струва даже сто и ти законно, търговецо, обречен си на смърт. ЕГЕОН
след толкоз мъки ще залеза в мир! КНЯЗЪТ
от Сиракуза си дошъл в Ефес! ЕГЕОН
неописуемите си неволи! Но за да знай света, че съм загинал от нравствен порив, не от низка корист, ще ти разкажа, колкото сълзите ми позволят: роден съм в Сиракуза и за жена венчан бях, със която взаимно щастие си бихме дали, ако не беше черната ни орис. Не знаех скръб, имотът ни растеше от сделки и пътувания чести до Епидамн*4, дорде смъртта на моя [*4 Епидамн — древен град на източния бряг на Адриатическо море — днешният Дуръс (Драч) в Албания.] представител остави безнадзорни товарите ми там и ме изтръгна от нежните прегръдки на жена ми, която след шестмесечна раздяла, припадаща под сладостното бреме на пола си, доплава в този град при мен и там благополучно стана щастлива майка на двамина сина, така еднакви, че не бе възможно един от друг да бъдат различени. И случи се, че в този същи дом и в същи час едно семейство бедно доби, и то близначета момченца, прилични също тъй едно на друго, и аз откупих ги, за да направя от тях слуги на своите синове. Жена ми, горда с рожбите си, почна да настоява да се върнем вкъщи и аз склоних, макар и неохотно. Прибързано, уви! Че само левга*5 [*5 Левга — мярка за дължина. 1 морска левга = 5 километра и половина.] успяхме да преплаваме, когато покорната на ветровете бездна ни даде вече първата поличба за туй, че ни очакваха беди. Надеждата след туй не трая дълго, защото в страшната дрезгавина, която се цедеше от небето, душите ни изпълниха се само с увереност за неотсрочна гибел. И аз я бих прегърнал със готовност, ако риданията на жена ми пред висналата върху нас опасност и сърцераздирателният плач на малките, пищящи, без да знаят защо пищят сред общата уплаха, не бяха ме накарали поне отлагане на края да подиря. И ето какво стана: екипажът, отплавал с лодката, ни бе оставил на произвол в потъващия кораб; жена ми взе едно от двете наши близначета и заедно с едно от двете чужди го завърза здраво за ствола на една запасна мачта; и аз за нея вързах двете други, подир което двама, без за миг децата да изпускаме от поглед, се вързахме и ний за двата края на мачтата; и с гребени от пяна течението мощно ни понесе, тъй както ни се стори, към Коринт*6. [*6 Коринт — прочут морски град на северния бряг на Пелопонес.] След време слънцето, глава подало, разсея парите, които бяха донесли толкоз бедствия за нас; милувката му топла укроти талазите, морето стана тихо и ний съгледахме на хоризонта два кораба, към нас летящи бързо от Епидавър*7 и откъм Коринт, [*7 Епидавър — древността знае два града, носещи това име: един — на днешния далматински бряг, и втори — на източния бряг на Гърция.] но тъкмо… О, да казвам ли докрай? Дотука чу — нататък отгадай! КНЯЗЪТ
все пак аз мога да те съжаля. ЕГЕОН
не бих ги назовавал безсърдечни! Но още десет левги ни деляха от двата кораба, когато с трясък скала зъбата мачтата ни храсна и като сламка скърши я на две, откъсвайки съпруга от съпруг, и то така, че всекиму се случи на нещо да се радва, че го има, по нещо да тъгува, че го няма. Отломъкът, със който бе жена ми, по-лек на тежест — ала не на мъка! — от вятъра по-бързо бе отнесен и аз съгледах отдалече как коринтските рибари изкачиха на палубата тримата. А нас прибра ни епидавърският кораб и щом моряците узнаха кой съм, положиха веднага много грижи за свойте гости-корабокрушенци и плячката опитаха да вземат от кораба рибарски, но за жалост по-бавни се оказаха и скоро поеха курс обратен към дома си. Сега ти знаеш как откъснат бях от щастието си и жив останах, за да разказвам скърби и тегла! КНЯЗЪТ
сега тъжиш, подробно разправи ми: какво се случи след това със тях? ЕГЕОН
спасеният със мене син реши да дири брата си и ме замоли да пусна с него роба му, защото и той бе също тъй без брат останал и както господаря си приел бе във знак на спомен братовото име. Тъй втората си обич уж да върна, и първата изгубих. Пет лета из Гърция къде ли не пътувах, кръстосах Азия на шир и длъж и, връщайки се по брега към къщи, отбих се най-подире тук, в Ефес, макар без вяра, тъй, за да съм дирил навсякъде, където има хора. И тъй, печално, моя жизнен разказ ще свърши. А щастливо бих умрял, да знаех, че децата ми са живи! КНЯЗЪТ
съдбата е стоварила връз теб! Повярвай ми, че ако да не беше срещу закона, клетвата, честта ми — неща, които никой княз не може да стъпче с крак, дори и да го иска, — духът ми сам би станал твой защитник! И въпреки че си осъден вече и че уронвам моето достойнство да връщам произнесена присъда, за теб една отстъпка ще направя: търговецо, дарявам ти възможност до вечерта спасение да дириш — приятели в града ни потърси, назаем взимай или пък проси, но сумата сбери да се откупиш, че инак те очаква вярна смърт. Води го, тъмничарю! ТЪМНИЧАРЯТ Тръгвай с мен! ЕГЕОН
най-много с малко да отложа края! >>> ВТОРА СЦЕНА N На пазарния площад.
ПЪРВИ ТЪРГОВЕЦ …Та казвайте, че сте от Епидамн, защото инак ще ви вземат всичко, Един търговец сиракузки, който бе заловен и нямаше с какво да се откупи, днеска ще умре по залез слънце. Ето ви парите, които вий ми бяхте поверили. АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА Носи ги, Дромио, в „Кентавра“*8, гдето [*8 „Кентавър“ _(мит.)_ — името на страноприемницата иде от названието на легендарните същества от гръцката митология — полухора, полуконе.] отседнали сме. И ме чакай там. Понеже има време до обяд, ще опозная малко този град, пазара му и нравите във него; след туй ще хапна и ще си отспя — усещам се преуморен от пътя. Вземи и беж! ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА Друг чувствал би сърбеж дословно да ги вземе и побегне! N Излиза. АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА
ПЪРВИ ТЪРГОВЕЦ Поканиха ме други, със които надявам се да сключа едра сделка, и много съжалявам, но към пет могъл бих да ви срещна на пазара и цяла вечер да остана с вас. Сега ще извинявате, но бързам. АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА Довиждане! До срещата ни аз града ще поразгледам без компас. ПЪРВИ ТЪРГОВЕЦ Приятно забавление тогава! N Излиза. АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА
N Влиза Дромио от Ефес. Но ето че пристига
ДРОМИО ОТ ЕФЕС Как рано? Аз пък мисля, че е късно! Кокошката се развари, прасето на шиша прегоря, часът удари дванайсет, а хазяйката — един …на мен, ей тук! А пламна тя, защото сте отговяли вън; а пък на нас да постим допълнително се пада, за да спасим душата ви от ада! АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА Не дрънкай, а кажи: онез пари, които дадох ти, къде ги скри? ДРОМИО ОТ ЕФЕС Кой, оня грош от миналата сряда? Платих го на седларя, който стегна юздечката за коня на жена ви. АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА Сега не съм настроен за шеги! Парите де са? И не го усуквай! Как тук, в чужбина, толкоз едра сума На произвол оставил си, глупако! ДРОМИО ОТ ЕФЕС Шегите, господарю, отложете до обеда. Не дойдете ли с мен, за ваште лични дългове жена ви на рабош моя дирник ще направи! Аз мисля, че и без слуги нарочни часовникът на вашия корем би трябвало към къщи да ви тласка, ако е верен моя! АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА Стига казах! Пази шегите си за друго време! Къде остави златото те питам! ДРОМИО ОТ ЕФЕС Аз — злато? Не разбирам, господарю! АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА Негоднико, дали ще чуя как заръчаното си изпълнил? Чакам! ДРОМИО ОТ ЕФЕС Заръчано ми беше, господарю, за обед да ви викна у дома ви във къщата под Феникса*10, където [*10 „…къщата под Феникса…“ — по Шекспирово време не само хановете и дюкяните, но и по-богатите частни домове носели названия (обикновено свързани с определен декоративен елемент на фасадата им), фениксът бил приказна птица, съществуваща „в един екземпляр“, която, щом бивала заплашена от смърт, се самоизгаряла и възкръсвала от пепелта.] жена ви и сестра й ви очакват. АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА Ей, робе, християнин да не съм ако не пукна празната ти тиква, задето продължава да глупее, когато мен не ми е до шеги! Хилядата ми марки, питам, где са? ДРОМИО ОТ ЕФЕС Маркирвана е тиквата ми често от вашата ръка и таз гърбина хазайката маркирвала е също, но сбора общ от всичките ви марки не вярвам да е стигнал до хиляда, макар че пак не ще ви е приятно да ви ги върна всичките обратно! АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА Хазайка? Ти си луд! Каква хазайка! ДРОМИО ОТ ЕФЕС Жена ви! Тази същата, която, задето закъснявате, се мръщи и каза ми да ви докарам вкъщи! АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА А, продължаваш да се гавриш с мен и след като ти казах да престанеш? Сега ще видиш ти! N Бие го. ДРОМИО ОТ ЕФЕС
N Изл
иза. АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА Тоз глупав Дромио се е оставил да го ограбят! Чувал съм, че тука, когато им попаднел чужденец, вълшебници пленя вал и духа му, мошеници му мамели очите, магьосници го правели да съхне; че всяка улица в града гъмжала от вещици, лъжци и шарлатани*11. [*11 „…от вещици, лъжци и шарлатани…“ — че такава била славата на древния Ефес, личи и от библейския разказ за посещението на апостол Павел в този град.] Ако е тъй, ще тръгна час по-скоро! А пък сега по-бързо към „Кентавра“! След този странен разговор не знам ще си намеря ли парите там! N Излиза. >> ВТОРО ДЕЙСТВИЕ >>> ПЪРВА СЦЕНА N В дома на Антифол от Ефес. N Влизат Адриана и Лучиана. АДРИАНА
ни вест от мъж, ни сянка от слуга! А пък часът е вече два, Лучиана! ЛУЧИАНА
и той останал е на обед с него. Не се гневи! Да хапнем с тебе двете! Съпругът уж е цар на свойта воля, но времето и нему заповядва кога да тръгва или да се връща. Затуй търпение, ти казвам, сестро! АДРИАНА
ЛУЧИАНА
АДРИАНА
ЛУЧИАНА
АДРИАНА
ЛУЧИАНА
АДРИАНА
ЛУЧИАНА
АДРИАНА
ЛУЧИАНА
АДРИАНА
ЛУЧИАНА
АДРИАНА
На чужди гръб са сто тояги малко. Когато някого бедата бие, „Недей да плачеш!“ — казваме му ние, а струпа ли се злото върху нас, сами ревем със сълзи и на глас. Търпение ми препоръчваш ти, понеже лош съпруг не те гнети, но нека теб налегне мойта мъка, ще спомниш свойта лека препоръка! ЛУЧИАНА
Мъжът ти иде — ей го роба тук! N Влиза Дромио от Ефес. АДРИАНА
ДРОМИО ОТ ЕФЕС Намерих си белята. Тук е. Ей я! АДРИАНА
ДРОМИО ОТ ЕФЕС
АДРИАНА
ДРОМИО ОТ ЕФЕС
АДРИАНА
Май пет пари не дава за жена си! ДРОМИО ОТ ЕФЕС Жена ли? Той ме взе и наруга! АДРИАНА
ДРОМИО ОТ ЕФЕС
АДРИАНА
ДРОМИО ОТ ЕФЕС
АДРИАНА
ДРОМИО ОТ ЕФЕС
АДРИАНА
че ще ти пукна тиквата надлъж! ДРОМИО ОТ ЕФЕС А пък мъжът ви, както удря яко, ще ми я пукне втори път напряко — така че ще ме кръстите добре! АДРИАНА
ДРОМИО ОТ ЕФЕС
N Излиза. ЛУЧИАНА
АДРИАНА
докато аз сама ще чакам с дни! Без кръв ако са моите страни, не съм ли все заради него бледа? Досадна му е моята беседа — а как човек да бъде духовит, като го слушат с образ от гранит? По разни модни рокли се влече — защо не вземе мен да облече? Къде е този недостатък мой, за който да не е виновен той? Един-единствен негов поглед мил набързо моя чар би възкресил, но той ломи плета като елен, за да пасе в леса, далеч от мен! ЛУЧИАНА
АДРИАНА
ЛУЧИАНА
N Излизат.
>>> ВТОРА СЦЕНА N На площада.
АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА Оказа се, че Дромио е скътал на сигурно парите ми в „Кентавра“ и тръгнал да ме дири. Чудно нещо, по моите сметки и по туй, което хазаинът ми каза, няма как да съм се срещнал с него на пазара! Ха, ей го тук! N Влиза Дромио от Сиракуза. Е, как сме, ваша милост?
ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА Защо? Какво? Кога съм казвал тъй? АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА Сега! Тук точно! Няма четвърт час! ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА Не съм ви виждал, откогато вие ме пратихте с парите към „Кентавра“! АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА Негоднико, ей тука ти отрече да си ги взел и дълго ми разправя за някакви си гозби, дом, съпруга — с последствия, които помниш, вярвам! ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА Добре е, господарю, че сте весел, но не разбирам вашата шега. АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА А, значи, тъй? Ще ти платя тогава! На, дръж това! Вземи в прибавка туй! N Бие го. ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА
АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА Понеже често се шегувам с теб, ти, робе, ми се качваш на главата и ми досаждаш, ето за какво! Мушиците, щом слънцето се смее, да си бръмчат, но в облак щом се мръщи, да се завират в дупките си! Ясно? Преди да се шегуваш, проверявай дали съм в настроение, че инак ей тъй ще те почеша по тила, задето ти е толкоз твърд ината! ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА Твърдината ми, господарю, не заслужава да бъде така бомбардирана нито в тил, нито фронтално! Ще ми я разрушите и ще трябва мозъка таквозинка да си го изгребвам по плочите! Моля ви, защо ме биете? АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА Не знаеш ли защо? ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА Знам само, че ям бой! АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА И питаш защо! ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА Да, господарю! Защо? Отде накъде? АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА „Защо“ те бия, вярвам, го съзнаваш, а пък „отде“ и „накъде“ го чувстваш! ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА Боже, колко е зле човек бой да яде, без да знае „защо“, ни „отде накъде“! Благодаря за подаръка, господарю! АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА За какъв подарък? ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА Ами този — дадохте ми нещо за нищо! АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА Бъди спокоен, друг път ще ти дам пък нищо за нещо! Я кажи, не е ли време за обяд? ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА Не още, господарю. С говеждото трябва да се направи това, което току-що се случи с мене. АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА Тоест? ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА Да се накисне и да се очука. АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА Ясно. Значи е сухо и жилаво като тебе. ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА Точно тъй, господарю! И бих ви посъветвал да не го ядете. АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА Защо? ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА Защото ще станете от него избухлив и не стига че веднъж се накиснах, но току-виж, и втори път ме очукате! АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА Стига, казах! Знай да се шегуваш на място. За всяко нещо си има време. ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА Готов съм да ви опровергая, докато не сте станали избухлив. АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА Как например? ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА С пример, по-блестящ от лъскавата тиква на Времето*12. [*12 „…лъскавата тиква на Времето…“ — Времето — по стара традиция, свързана с гръцкия Хронос — било изобразявано като старец с пясъчен часовник в ръка, въоръжен с коса.] АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА Да го чуем този пример! ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА Който страда от косопад, например, няма време да си върне косата. АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА Аз пък съм чувал, че за това има средства. ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА Ако човек има средства да си купи перука… АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА А защо този старик Време е към нас такъв скъперник на косми, когато ги има тъй много в природата? ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА Защото ги раздава главно на животните. На човека, каквото му взема от косата, дава му го в ум. АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА Но има мнозина, на които косата им е повече от ума. ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА Да, но те пък често си я скубят сами. АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА Защо? ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА Ами и аз им се чудя! АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА Как и ти? ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА Така, по две причини. АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА Кажи ги, де! ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА Първата е, че е трябвало навреме да си опичат ума по оная част, та да не си скубят косата после; а втората е, че щом веднъж са сбъркали, няма смисъл да си я скубят, защото тя сама ще им окапе. И все пак и те са имали право. АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА Защо? ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА Пак по две причини, и то здрави. АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА То пък едно здраве! ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА Искам да кажа, явни. АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА Ех, че явни! ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА Добре — сигурни. АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА И кои са те? ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА Първо, че после човек пести от подстригване, и, второ, че не му падат косми в яденето. АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА Добре, но ти трябваше да ми докажеш, че не за всяко нещо си има време. ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА И го доказах: човек няма време да си върне косата, когато му е окапала. АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА Но не ми обясни защо точно няма време. ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА Сега ще го направя. Работата е, че Времето, докато свят светува, ще коси с косата си косите на хората, защото само е без коса и се коси, че те не са лиси като него! АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА Знаех си, че ще ме залисаш с глупости!… Чакай, кой ни маха там? N Влизат Адриана и Лучиана. АДРИАНА
АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА Ако на мен говорите, аз нямам честта да се познавам с вас, госпожо. В Ефес пристигнах току-що и чужд съм за този град, тъй както за речта ви, в която, колкото да се старах, ей богу, нито дума не разбрах. ЛУЧИАНА
Така да се глумите над сестра ми! Тя прати Дромио да ви извика… АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА Как? Дромио? ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА Мен? АДРИАНА
че господарят ти те бил набил и за жена и дом не щял да знае! АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА Говорил ли си, драги, с тази дама и ако да, какво целите двама? ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА Аз, господарю? Първи път я виждам! АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА Обеснико, лъготиш! На пазара не ми ли ти предаде нейни думи? ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА В живота си не съм говорил с нея! АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА А откъде ни знае имената? Навярно има ясновидски дар? АДРИАНА
във глупава комедия такава слугите срещу мен да подстрекава! И тъй скърбя, че ми обръщаш гръб, не удвоявай тази моя скръб с презрението си! Ах, тоз ръкав недей отдръпва! Ти си брястът здрав, аз — немощна лоза, снага извила, от твойта мощ за да получи сила; а виж, кои семейството ни тровят? Орлови нокти, мъх, безплоден повет, засмукали те във прегръдка глуха, за да цъфтят от твоята разруха! АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА _(настрани)_ На мен говори! Дявол! Да не съм съпруга взел пиян или насън? Или сега сънувам го това? Тук нещо лъже наште сетива. Но що е то? Дорде не го разкрия, ще си мълча сред таз неразбория! ЛУЧИАНА
ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА
ЛУЧИАНА
Ти, бавен охлюв, плужек, червей, търтей! ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА Я вижте ме, не съм ли променен? АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА Отвътре сигур. Същото е с мен! ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА Не, външно друг съм! АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА Същ си бе, човек! ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА Направиха ме тези на шебек! ЛУЧИАНА
ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА
АДРИАНА
да им подсмърчам тук, докато те на смях ме взимат!… Антифоле мой, да тръгваме!… А ти, на входа стой!… О, скъпи ми, сред гозби и вина ще ти простя за не една вина… Ти, Дромио, щом дирят господаря, ще казваш, че обядва на пазаря. И гледай някой да не си пострада! АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА Къде съм? На земята? В рая? В ада? Насън? Наяве? Здрав или пък луд? Изобщо кой съм? Целия съм в смут! Ще казвам туй, което казват те, пък нека става там, каквото ще! ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА Та аз отвън да пазя вас двамина? АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА И то добре, че яка ти гърби на! ЛУЧИАНА
N Излизат.
>> ТРЕТО ДЕЙСТВИЕ >>> ПЪРВА СЦЕНА N Пред дома на Антифол от Ефес. N Влизат Антифол от Ефес, Дромио от Ефес, Анджело и Балтазар. АНТИФОЛ ОТ ЕФЕС Простете майстор Анджело, понеже жена ми мрънка, като закъснея, пред нея потвърдете, че съм бил в дюкяна ви за златната верижка, която утре ще й донесете. Но този роб нахално настоява, че бил ме срещнал ужким на пазара и че дори аз бил съм го пердашил заради някакви хиляда марки, отричайки се от жена и дом. Какво дърдориш бе, пияна твар! Какви са тези врели-некипели? ДРОМИО ОТ ЕФЕС Разправяйте си вие — аз свойто си го знам и мога, ако трябва, и документ да дам. Да беше лист гърбът ми, а пък мастило — боят, самичък бихте казал: „Да, почеркът е моят.“ АНТИФОЛ ОТ ЕФЕС Ах ти, магаре недно! ДРОМИО ОТ ЕФЕС Ха, да, магаре бедно, което да се бие вий смятате за редно. N Настрани. Но мисля, че едва ли щях толкоз да се мъча,
АНТИФОЛ ОТ ЕФЕС Мой драги Балтазаре, недейте тъй се мръщи. Ще бъде по вкуса ви гощавката във къщи. БАЛТАЗАР
АНТИФОЛ ОТ ЕФЕС
БАЛТАЗАР
АНТИФОЛ ОТ ЕФЕС
БАЛТАЗАР
АНТИФОЛ ОТ ЕФЕС
ДРОМИО ОТ ЕФЕС Цедилия, Розина, Мария, Джени, Мод! ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА _(отвътре)_ Кютук и половина! Глупак! Дръвник! Идиот! Я махай се от входа! Кой тука те докара на градските бардаци да правиш инвентара! ДРОМИО ОТ ЕФЕС Я, нов вратар са взели! Ти кой си бе, селяко? ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА Тоз, който ей сегинка ще те натупа яко! ДРОМИО ОТ ЕФЕС Хазаинът е вънка! Отваряй, кучи сине! ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА Тогаз да си отива, че може да настине! АНТИФОЛ ОТ ЕФЕС Кой там отвътре дрънка? Я бърже отворете! ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА Защо да ви отварям, вий първо обяснете! АНТИФОЛ ОТ ЕФЕС За обед бе, говедо! За обед бе, глупак! ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА За днес е вече късно. Елате утре пак! АНТИФОЛ ОТ ЕФЕС Бе кой нахалник дързък пред моя дом държи ме? ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА Вратарят му — по служба — и Дромио — по име! ДРОМИО ОТ ЕФЕС Разбойнико, туй име и този пост са мои — с едното сбирах присмех, а с другото — побои. Да беше ги откраднал от тази сутрин, драги, с тях вече би отнесъл една торба тояги! ЛЮС _(отвътре)_ Кой вдига шум? ДРОМИО ОТ ЕФЕС Люс, бъчво! Люс, тлъсто! Отвори! ЛЮС
ДРОМИО ОТ ЕФЕС
ЛЮС
ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА
АНТИФОЛ ОТ ЕФЕС Ах, ти, мръсницо лойна! Ах, кухненска мадама, дали ще ми отвориш? ЛЮС
ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА
ДРОМИО ОТ ЕФЕС Елате, господарю, да понатиснем двама! АНТИФОЛ ОТ ЕФЕС Отваряй ма, пачавро! ЛЮС
ДРОМИО ОТ ЕФЕС
ЛЮС
АНТИФОЛ ОТ ЕФЕС
ЛЮС
N Появява се Адриана, скрита за Антйфол от Ефес и другите с него. АДРИАНА
ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА
АНТИФОЛ ОТ ЕФЕС Жена! Къде се маеш?… Сега ще им покажа! АДРИАНА
N Излиза. ДРОМИО ОТ ЕФЕС О, щом на господаря такъв позор се случи, то мен ще ме натикат направо в задник кучи! АНДЖЕЛО
БАЛТАЗАР
ДРОМИО ОТ ЕФЕС Туй всичко, господарю, ужасно ви излага — поканили сме гости, а ги държим на прага! АНТИФОЛ ОТ ЕФЕС Е, да, но сам усещаш, че вятърът студен е. ДРОМИО ОТ ЕФЕС Студен е! А да бяхте облечен като мене? Как може мъж, когото обяд на топло чака, така да се остави, отвън да зъботрака! АНТИФОЛ ОТ ЕФЕС Така е! Дай ми нещо, да счупя тез врати! ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА Каталог: 2012 2012 -> За приемане чрез централизирано класиране на децата в общинскиte детски ясли, целодневни детски градини и обединени детски заведения на територията на община пловдив раздел І – Основни положения 2012 -> Критерии за отпускане на еднократна финансова помощ и награждаване на жители на община елхово I общи положения 2012 -> Alexander Malinov 2012 -> Програма за развитие на туризма в община елхово за 2014 г 2012 -> Област враца походът се провежда под патронажа на Изтегляне 2.73 Mb. Сподели с приятели:
|