Укротяване на опърничавата # действащи лица



страница5/21
Дата29.08.2017
Размер2.73 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   21
Главата ще ти счупя, тогаз ще видиш ти!

ДРОМИО ОТ ЕФЕС


Чупи език — след малко ще ти го залепят!

ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА


А ти оттук чупи се! Поемай! Прав ти път!

ДРОМИО ОТ ЕФЕС


Той, пътят ни, е тука! Мръсник, отваряй бърже!

ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА


Когато колът цъфне и плод гредата върже!

АНТИФОЛ ОТ ЕФЕС


Донес ми кол, ти казвам!

ДРОМИО ОТ ЕФЕС


Веднага!… И тогаз
за тебе ще настъпи предреченият час:
ний двамата със кола щом цъфнем зад вратата,
ти пръв плодът ще бъдеш, завързал на гредата!

АНТИФОЛ ОТ ЕФЕС


Бе кол ли, лост ли, давай го насам!

БАЛТАЗАР
Приятелю, гнева си овладейте!


Недейте тъй! По този начин вие
самичък обявявате война
на почитта, с която обкръжен сте,
и правите съмнения да никнат
в честта неопетнена на жена ви!
Не бързайте: и трезвият й разум,
и скромният й нрав, и възрастта й
свидетелстват, че тука има тайна,
която, щом до края се разкрие,
ще обясни защо днес бяхте вие
посрещнат със залостени врати.
Послушайте ме — нека да похапнем
при „Тигъра“, а после се върнете
и без кавги узнайте от жена си
подбудите на странния й прием;
защото, ако вие настоите
да влезете със взлом във своя дом
посред бял ден, ще плъпнат из града ни
сплетни от тези, дето послесмъртно
във гроба ви ще влязат да живеят,
а знайте: клеветата се множи
чрез нови поколения лъжи
и наемателка е тя такава,
че дето се намести, там остава!

АНТИФОЛ ОТ ЕФЕС


Склонихте ме. Ще тръгна с вас. И даже,
макар невесело да съм настроен,
ще бъда весел, честна дума давам!
Едно девойче палаво познавам,
схватливо, мило, със език игрив,
и нищо ако нямате против,
при него ще ви заведа да хапнем.
Жена ми — честно слово, без причина —
за него постоянно ме упреква.
Да, там ще идем!… Анджело, вий вижте,
ако верижката ви е готова,
донесте я в дома под „Таралежа“ —
тя там живее. Ще я дам на нея,
за да ядосам със това жена си.
Като не щат да ни отворят тука,
на друго място трябва да се чука!

АНДЖЕЛО
Добра шега. Ще ви я донеса.

АНТИФОЛ ОТ ЕФЕС
Дано не ми излезе през носа!

N Излизат.


>>> ВТОРА СЦЕНА

N Пак там.
N Влизат Лучиана и Антифол от Сиракуза.

ЛУЧИАНА
Как може, зетко, толкоз ранен скреж


сърдечния ви кълн да изненада?
Нима ще рухне още във строеж
на любовта ви хубавата сграда?
Ако сте взел сестра ми за пари,
платете й за тях сърдечно мито,
и ако страст към друга ви гори,
то срещайте се с нея по на скрито!
Когато погледът ви издаде,
с език веднага всичко замажете —
да крият своя срам кога, къде
било е толкоз трудно за мъжете?
Под образ благ, с държане на светец
покривайте си тайните провали!
Мишкувайте, но тихо! Кой крадец
обича със успехи да се хвали?
О, двоен грях: за тайното легло
мъжът във къщи явно да говори!
Без първи срам ако не е могло,
жена си не срамете с този втори!
Лъжете ни! Затуй сме и жени.
Какво по-скромно от молба такава:
щом дали сте ръката си встрани,
поне да ви докосваме ръкава!
Върнете се при моята сестра
и с нежни имена я назовете —
преструвката лъжа е, но добра,
спокойствие щом носи в домовете!

АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА


Коя сте вий, красавице, не знам,
отде ме знаете, недоумявам,
но явно е, че пратена сте нам
от небеса, които не познавам!
О, научете земния си раб,
какво да мисли и какво да прави,
та с разума си грешен, плитък, слаб
да вникне в лабиринта на речта ви!
Къде ме води тя и за какво?
Ако дарена сте с неземна сила,
от мен сторете друго същество
и ще ви слушам аз, девицо мила!
Но ако аз съм аз, то знам тогаз,
че вашата сестра жена не ми е,
че нямам дълг към нея, а към вас,
защото моя ум пленихте вие!
Сирено дивна, не, не ме мами
в сълзите на сестра ти да се давя!
Към теб, към теб от твърдите земи
със радост мореходът се отправя,
за да потъне в сребърната глъб
посред въртоп от къдрици-талази,
узнал със вик на щастие и скръб,
че няма смърт, по-хубава от тази!

ЛУЧИАНА
Какво? Какво? Та вий сте полудял!

АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА
Не, бях „полу“, мой дял, но с теб съм цял!

ЛУЧИАНА
Грешат, изглежда, вашите очи!

АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА
Слепят ги, слънце, твоите лъчи!

ЛУЧИАНА
Където трябва гледайте, не в мен!

АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА
И, значи, в мрак да тъна нощ и ден?

ЛУЧИАНА
Сестра ми — мрак?

АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА
А пък сестра й — зрак!
Недей ме дръж далеч от своя праг!

ЛУЧИАНА
Но вий сте мъж на моята сестра!

АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА
Не, твой съм аз! О, ядка най-добра
от мен самия, неразривна част
от тез очи, от туй сърце във страст,
храна за мен, небе за мен, което
единствено аз искам от небето!

ЛУЧИАНА
Тез пориви, ако не са измами,


би трябвало да бъдат за сестра ми!

АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА


Тогаз бъди сестра си! Все едно,
ти аз си, аз съм ти, в едно звено!
Свободни сме — вземи ме за съпруг!

ЛУЧИАНА
Ще доведа сестра си. Стойте тук!

N Излиза.
N Влиза Дромио от Сиракуза.

АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА


Хей, Дромио! Къде си хукнал?

ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА


Познавате ли ме, господарю? Кажете, аз Дромио ли съм? Аз ли съм вашият роб? Аз „аз“ ли съм?

АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА


Ти си Дромио. Ти си моят роб. Ти си „ти“.

ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА


Не може да бъде! Аз съм магаре! Аз съм заробен от жена! Аз не съм „аз“!

АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА


Как „заробен“? Как не си ти?

ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА


Така! Не съм аз и съм извън себе си от това, че не съм аз! Тя ме извади от кожата. Предявява права над мен и със своите апетити ме гони по петите!

АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА


Какви права над теб?

ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА


Такива, каквито вие имате над коня си! Тя иска да ме има просто като животно, искам да кажа, не че мен ме иска за животно, ами че сама ме иска животински!

АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА


Коя е тя?

ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА


Една много уважавана дама, защото, който й види размерите, сваля шапка и казва: „Моите уважения!“ Тлъста мръвка ви казвам, само че пред тази мръвка аз съм мравка!

АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА


Хайде бе!

ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА


Ами да! Работата е съвсем дебела, защото тя е готвачка на дома и е тъй натъпкана с лой, че за нищо друго не я бива, освен да си излея свещ от нея и да се измъкна тайно при собствената й светлина! Гарантирам ви, че с маста от дрипите й човек може да се грее цяла зима в Полша! Ако доживее до Страшния съд, тя ще гори поне седмица, след като угасне целият род человечески!

АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА


Какъв й е цветът на кожата?

ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА


Черна е като обувката ми, само че не е толкоз чиста. Защото тя така се поти в лицето, че ако тръгнеш по него, можеш да затънеш до глезен!

АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА


Това с малко вода се оправя!

ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА


Ами! Такава си е по природа! Нея и потоп не може да я измие!

АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА


А как се казва?

ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА


Люс е на име — гръд като виме! А пък от ханш до ханш има цял Ламанш!

АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА


Значи е доста широчка!

ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА


Колкото и височка! Валчеста е като земното кълбо! И по нея могат да се намерят всичките страни!

АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА


Тогава къде е нейната Ирландия?

ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА


На дирландията й, господарю! По калта си личи!

АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА


А Шотландия?

ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА


Тази грапава земя? По дланите й!

АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА


А Франция тогава къде е?

ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА


Където е болестта й, господарю. На челото, което се е надигнало срещу косата й и иска да си разшири плешивата територия за нейна сметка*13.
[*13 „…да си разшири плешивата територия за нейна сметка…“ — шегата по адрес на плешивеещата готвачка крие намек за борбите във Франция между Католическата лига и протестанта Анри Наварски, на които Шекспир бил съвременник. Английската кралица оказвала на Анри военна помощ, но през 1593 г. той решил, че „Париж си струва една литургия“ и преминал към католичеството.]

АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА


А къде е Англия?

ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА


Дирих по нея бели зъбери*14, но тя няма в устата си ни зъбер, ни зъб! Тази страна трябва да й се намира на гушата, защото между нея и Франция течаха едни такива солени ръкави!
[*14 „…с бели зъбери…“ — варовиковите скали край Дувър били още през XVI век символ на английския остров.]

АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА


А Испания?

ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА


Виж, нея не можах да видя, но почувствах горещия й дъх!

АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА


А къде са й Америка, Индиите?

ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА


На носа й! Той е целият обсипан с рубини, сапфири, топази, господ да те пази! Тези съкровища просто се надвесват към знойното дихание на Испания, която праща към тях велики армади*15 да пълнят трюмове под ноздрите й!
[*15 „…велики армади…“ — навярно намек за Великата армада на Испания, която била разгромена от английския флот през 1588 г.]

АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА


А Белгия и Холандските низини?

ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА


Толкоз ниско не съм се ровил, господарю. Но това чудовище, тази тлъста вещица изяви претенции върху мен, нарече ме Дромио, закле се, че съм бил сгоден за нея, и така точно описа всичките ми белези — петното на рамото ми, голямата бенка на врата ми, брадавицата под мишницата ми, че аз се уплаших и търтих да бягам като от магьосница! И да не бе душата ми добре въоръжена, на пале би ме сторила, да й въртя ръжена*16!
[*16 „…да й въртя ръжена…“ — по Шекспирово време кучетата били използвани за споменатата работа в кухнята.]

АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА


Изтичай до пристанището! Стига
следа да има от попътен полъх,
не ще ни свари мракът в таз бърлога!
Ако за път се готви някой кораб,
лети насам — ще бъда на пазара!
Щом тука сме познати на всеки непознат,
с платна или с лопати далеч от този град!

ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА


Ще хукна аз от свойта годеница,
тъй както бяга пътник от стръвница!

N Излиза.

АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА
Тоз град е пълен само с чародейки
и крайно време е да го напусна!
Оназ, която ме зове съпруг,
не бих я взел за нищо на света,
ала сестра й с чудната си хубост,
чаровен глас, движения омайни,
за малко щеше да ме убеди
да стана сам към себе си изменник.
Но аз уши, сирено, ще запуша,
страстта ми твойта песен да не слуша!

N Влиза Анджело, носещ верижка.

АНДЖЕЛО
Почтени Антифоле!

АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА


Вие кой сте?

АНДЖЕЛО
Не се сърдете! Ето я, готова!


Забавих се, додето я завърша,
но вече ви я носех в „Таралежа“.

АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА


Отлично, но какво да правя с нея?

АНДЖЕЛО
Каквото искате, нали за вас е!

АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА
Кога съм я поръчвал?

АНДЖЕЛО
Не веднъж,


не дваж, не триж, а сто пъти най-малко!
Вървете и зарадвайте жена си —
довечера ще мина за парите.

АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА


Вземете ги сега, че току-виж,
останали сте после с пръст в устата!

АНДЖЕЛО
Шегувате се! Здраве ви желая!

N Излиза.

АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА


Голяма каша, но едно аз зная:
това, че на земята никой няма
да се откаже от такава яма!
Във този град живеят си благато,
щом тикат ти по улиците злато…
Но где е тоя? Би било добре
да сме от час в откритото море!

N Излиза.


>> ЧЕТВЪРТО ДЕЙСТВИЕ


>>> ПЪРВА СЦЕНА

N На улицата.


N Влизат Втори търговец, Анджело и Пристав.

ВТОРИ ТЪРГОВЕЦ


Вий знаете, че заема ви дадох
на Петдесетница и оттогава
не съм ви го припомнял, но сега
към Персия ще трябва да отплавам
и тез пари ми трябват. Затова
върнете ми ги незабавно, инак
ще ви предам в ръцете на властта!
АНДЖЕЛО

Повярвайте ми, точно тази сума


дължи ми Антифол. Една верижка
му връчих току-що; във пет часа
парите си за нея ще получа.
Елате с мен до тях и аз веднага
ще ви платя дълга си до стотинка.

N Влизат Антифол от Ефес и Дромио от Ефес.

ПРИСТАВЪТ
Спестихте си труда — той сам пристига.

АНТИФОЛ ОТ ЕФЕС


Додето аз отскоча до златаря,
върви и ми купи едно въже,
та да нашибам хубаво жена си
и нейните помощници, задето
затвориха вратите пред носа ми!
Но ето го златаря! Бягай бързо,
купи въжето и донес го вкъщи!

ДРОМИО ОТ ЕФЕС


Ще избера едно таквоз въже,
да разберат как пъдят се мъже!

N Илиза.


АНТИФОЛ ОТ ЕФЕС
На майстор да повярваш! Обещахте
верижката да донесете там,
а нито дар видя се, ни златар.
Или боял сте се, че тя ще свърже
по-здраво мене с онова девойче?

АНДЖЕЛО
Добра шега, но, моля ви се, ето,


това е тук за златото в карати,
това за качеството, а това пък
за изработката. Понеже сборът
е с три дуката*17 в повече от туй,
[*17 Дукат — венецианска златна монета от XIII в., разпространила се по-късно из цяла Европа.]
което аз дължа на господина,
ще ви замоля да му го платите —
той чака своя дълг, за да отплава!

АНТИФОЛ ОТ ЕФЕС


В момента нямам толкова пари,
а трябва нещо във града да свърша.
Идете със търговеца във къщи,
верижката предайте на жена ми —
и тя ще ви плати; а вероятно
и аз ще ви заваря у дома.

АНДЖЕЛО
Тогава поднесете й я сам!

АНТИФОЛ ОТ ЕФЕС
Не е изключено да се забавя.

АНДЖЕЛО
Добре тогаз. У вас е тя, нали?

АНТИФОЛ ОТ ЕФЕС
Защо у мен? У вас е и без нея
не ще получите пари от къщи.

АНДЖЕЛО
Не, моля, престанете със шегите


и дайте ми я да я отнеса!
И вятърът, и приливът очакват
заемодавеца ми — и така
виновен съм, че толкоз го забавих.

АНТИФОЛ ОТ ЕФЕС


Вий искате да заличите с него
това, че не дойдохте в „Таралежа“,
и вместо аз добре да ви посмъмря,
налитате на крамоли самичък.

ВТОРИ ТЪРГОВЕЦ


По-бързо, моля! Губя скъпо време!

АНДЖЕЛО
На, вижте само как ме е притиснал!

АНТИФОЛ ОТ ЕФЕС
Верижката занесте на жена ми
и тя веднага ще ви я плати!

АНДЖЕЛО
Но вие знаете, че ви я връчих!


Върнете ми я да я занеса
или писмо ми дайте до жена си!

АНТИФОЛ ОТ ЕФЕС


Аз казах, стига толкоз! Извадете
верижката! Желая да я видя!

ВТОРИ ТЪРГОВЕЦ


Аз нямам време повече да чакам!
Кажете ми дали ще ми платите,
или да искам да го задържат!

АНТИФОЛ ОТ ЕФЕС


Кой? Аз на вас? Какво да ви платя?

АНДЖЕЛО
Това, което длъжен сте на мен!

АНТИФОЛ ОТ ЕФЕС
Защо? За неполучена верижка?

АНДЖЕЛО
Отлично знаете, че ви я дадох!

АНТИФОЛ ОТ ЕФЕС
Не сте! И ме обиждате отгоре!

АНДЖЕЛО
Вий мен обиждате и при това


уронвате търговското ми име!

ВТОРИ ТЪРГОВЕЦ


Ей, пристава, веднага го задръж!

ПРИСТАВЪТ


Задържам ви във името на княза!

АНДЖЕЛО
Това е тежък удар за честта ми!


Платете ми дълга си или казвам
на пристава да задържи и вас!

АНТИФОЛ ОТ ЕФЕС


Да плащам неполученото? Не!
Опитай се, безумецо! Кажи му!

АНДЖЕЛО
Вземи си таксата и го задръж!


Не бих простил на родния си брат
такава страшна публична обида!

ПРИСТАВЪТ


Задържам ви! Сам знаете защо.

АНТИФОЛ ОТ ЕФЕС


Додето се откупя, ще лежа,
но туй ще ти излезе толкоз скъпо,
че всичко във дюкяна ти, златарю,
едва ще стигне, за да ми платиш!

АНДЖЕЛО
Закони още има във града ни


и те позора ви ще заклеймят!

N Влиза Дромио от Сиракуза.

ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА
На кея господарю, има кораб
от Епидамн, готов и чакащ само
да се качи стопанинът на борда,
за да отплава! Вече натоварих
багажа ни и купих във прибавка
масло, балсам и нещо за душата.
Попътен вятър духа, всички чакат
единствено стопанина и вас!

АНТИФОЛ ОТ ЕФЕС


Ти луд ли си? Изглежда вятър духа
в главата ти! Какъв е този кораб,
за който седнал си да бръщолевиш!

ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА


Тоз, който пратихте ме да подиря,
за да отплаваме по-бързо с него!

АНТИФОЛ ОТ ЕФЕС


Глупако, аз те пратих за въже
и помниш, вярвам, за какво ми беше!

ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА


Вий може би сте мислил за въжето
и затова тъй бързахте за кораб!

АНТИФОЛ ОТ ЕФЕС


По тоз въпрос ще поговорим друг път
и ще науча твоите уши
да слушат по-внимателно гласа ми!
Сега върви при Адриана бързо,
тоз ключ предай й и кажи, от скрина —
тоз, който е под турското килимче —
да ти даде кесията с дукати.
Кажи й, че погрешно задържан съм
и те ми трябват, за да се откупя!…
Е, приставе, да тръгваме тогаз!

N Втори търговец, Анджело, Антифол от Ефес и Приставът излизат.

ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА
При Адриана? Значи, дето днеска
обядвахме и дето ме очаква
онази тенджера любвеобилна,
за чийто кръст ръцете ми са къси!
Но службата е служба и — уви! —
слугата, дето кажат, там върви!

N Излиза.


>>> ВТОРА СЦЕНА

N В дома на Антифол от Ефес.
N Влизат Адриана и Лучиана.

АДРИАНА
Дали наистина или на смях


направи опит да те съблазни?
Какъв бе той? Нахален или плах?
С безкръвни или пламнали страни?
И святкаха ли в неговите взори
пламтящите сърдечни метеори?

ЛУЧИАНА
„Над мене — каза, — няма тя права!“

АДРИАНА
Не ми ги дава — прав е във това!

ЛУЧИАНА
Закле се, че бил тука чужденец!

АДРИАНА
И прав е пак, макар да е лъжец!

ЛУЧИАНА
За теб припомних му!

АДРИАНА
А той? А той?

ЛУЧИАНА
Той каза, че до гроб ще бъде мой!

АДРИАНА
С какво опита да те очарова?

ЛУЧИАНА
С учтивост и внимание такова,


че ако беше честен, аз едва ли…
Той чара и речта ми тъй разхвали!

АДРИАНА
О, вий сте разговаряли?

ЛУЧИАНА
Сестричко!

АДРИАНА
Не се сърди! Езикът иска всичко


да каже на тоз никаквец, на тоз
съсухрен старец, дребен, с пъпчест нос,
прегърбен, сбръчкан, груб и невежлив,
скъперник плиткоумен, тъп и див,
с език на роб и вкус на кочияш,
отвън отблъскващ, а отвътре — дваж!

ЛУЧИАНА
Че тъй кажи! То всичко в ред било:


кой плаче по загубеното зло?

АДРИАНА
Е, да, но аз портрет му правя точно


обратен, за пред чуждите очи —
така калугеричката нарочно
далече от гнездото си цвърчи.
Със хулна реч обсипа го езика,
но вътре в мен сърцето ми го вика!

N Влиза Дромио от Сиракуза.

ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА
Кесия! Бързо! В скрина! Тук! На мене!

ЛУЧИАНА
Защо си се задъхал?

ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА
От търчене!

АДРИАНА
Къде е господаря ти, кажи!

ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА
Навярно вече в пъкъла лежи!
Един зъл дух, един чер бяс го хвана,
едно сърце, затворено в стомана,
един от тези дяволи, вампири,
пристегнати във кожени мундири,
които дружелюбно потупват те по рамо,
но с тебе се разхождат, ако пред тях си само,
и душат, дебнат, хващат и вкарват без пощада
нещастните длъжници във ад, по-лош от ада.

АДРИАНА
Какво, какво излиза?

ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА
Че сигур е в пандиза!

АДРИАНА
Как? Моят мъж в затвора? А по каква причина?

ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА
Такава, в униформа. Парите са във скрина!

АДРИАНА
Сестрице, донеси ги!

N Лучиана излиза.

О, тази вест ме смая!


И за какво е длъжен, бих искала да зная!

ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА


За някаква верижка.

АДРИАНА
За толкоз дребно в съд?

ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА
По-едрата верига за после му гласят!
Звъни, нима не чухте?

АДРИАНА
Веригата?

ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА
Часът!
Току-що беше два, а чуйте, бие: дин!

АДРИАНА
Как може: „беше два, а после бий един“?

ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА
Така — във бяг обратен готов е да удари
дори старикът Време, щом срещнат го джандари!

АДРИАНА
Но времето не е на никого длъжник!

ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА
Напротив, то дължи ни за всеки литнал миг:
като платец фалирал то само обещава,
но никому не връща ни щастие, ни слава,
и няма нищо чудно, че види ли стражар,
назад веднага драсва такъв разбойник стар!

N Влиза отново Лучиана с кесия.

АДРИАНА
Занес парите, Дромио, веднага
и своя господар освободи!…
Уплаха и утеха, сестро драга,
си дават среща в моите гърди.

N Излизат.


>>> ТРЕТА СЦЕНА

N На площада.
N Влиза Антифол от Сиракуза.

АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА


Невероятно нещо! Всеки срещнат
ме поздравява и зове на име,
като че ли приятели сме първи:
един пари ми дава, друг ме кани
на гости вкъщи, трети ми изказва
признателност за някакви услуги,
четвърти ми продава със отстъпка!
Един шивач току-що ми показа
коприна, купена за мен нарочно,
и туй не стига, но ми взе и мярка!
Това са призраци! Тоз град, изглежда,
е пълен със лапландски чародейци*18!
[*18 „…лапландски чародейци…“ — Лапландия се славела през XVI в. като страна на магьосниците.]

N Влиза Дромио от Сиракуза.

ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА
Господарю, ей ви златото, за което ме пратихте. Къде се дяна оня новоиздокаран Адам*19?
[*19 „…новоиздокаран Адам…“ — става дума за пристава; съдебните стражи носели по Шекспирово време униформа от биволска кожа — оттук връзката с Адам, който, според библейската легенда, след грехопадението се облякъл в животински кожи.]

АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА


Какво е това злато? За какъв Адам дрънкаш?

ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА


Не за оня, който пазел рая, а за този, дето варди дранголника; за този, дето е облечен в кожата на гойното теле, заклано за блудния син; за този архангел, който вървеше зад вас и — за разлика от оня, дето измъкна Петра от тъмницата — искаше да натика ваша милост в нея!

АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА


Не разбирам за кого говориш!

ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА


Че какво има за разбиране! Питам за този, който се разхожда из улиците в кожен калъф като контрабас и аз се ловя с вас на бас и на контрабас, че отлично ме разбирате! Казвам за този, който дава възможност на уморените да си отдъхнат за известно време; който предлага иа бездомните безплатна квартира с небе на квадратчета; който пей дава да извърши с тоягата си повече подвизи, отколкото най-храбрият мавър е извършвал със своя боздуган!

АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА


Но и ти ми досаждаш с глупостите си! Казвай, има ли кораб, готов за отплаване? Ще можем ли да тръгнем скоро?

ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА


Ами нали преди час ви казах, че бързоходният кораб „Веднага“ вече вдига котва, но приставът се намеси и вие останахте за тежката гемия „Почакай“. Дръжте си кесията със златни ангели-пазители*20!
[*20 „…ангели пазители…“ — в Англия от XVI в. имало монети, наричани „ангели“, на стойност 10 шилинга.]

АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА


И той се е побъркал като мене!
Отвсякъде обгръщат ме заблуди!
Небе, прати ни някой херувим!

N Влиза Леката жена.

ЛЕКАТА ЖЕНА
Здравейте, мой любезни Антифоле!
Изглежда, сте намерили златаря —
това ли е верижката за мен?

1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   21


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница