Укротяване на опърничавата # действащи лица



страница7/21
Дата29.08.2017
Размер2.73 Mb.
#29032
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   ...   21
Ако е влязъл там, защо е тука?
Ако е луд, защо говори умно?…
Ти казваш ми, че бил обядвал вкъщи,
ала златарят те опровергава.
Да чуем роба… Ти какво ще кажеш?

ДРОМИО ОТ ЕФЕС


Той яде с тая тука в „Таралежа“!

ЛЕКАТА ЖЕНА


И ми задигна ето този пръстен!

АНТИФОЛ ОТ ЕФЕС


Това признавам. Пръстенът е неин.

КНЯЗЪТ
Видя ли го да влиза в манастира?

ЛЕКАТА ЖЕНА
Тъй ясно, както виждам ваша милост!

КНЯЗЪТ
Извикайте игуменката! Всички


или бълнувате, или сте луди!

N Един от свитата влиза в манастира.

ЕГЕОН
Благоволи да ме изслушаш, княже!
Аз мисля, че открих приятел,
който ще ме спаси, като плати за мен!

КНЯЗЪТ
Приказвай, сиракузецо!

ЕГЕОН
Простете,
не е ли името ви Антифол,
и тоз не е ли Дромио, ваш роб,
към вас отдавна свързан с трайни връзки?

ДРОМИО ОТ ЕФЕС


Да, аз съм Дромио. Бях роб и свързан,
но господаря връзките прегриза,
така че роб съм, но освободен!

ЕГЕОН
Нима не си припомняте за мен?

ДРОМИО ОТ ЕФЕС
Не, вие ни припомняте за нас,
когато тъй ни мъкнеха с въжето.
И вас ли ви лекува доктор Мърш?

ЕГЕОН
Защо ме гледаш с този поглед чужд?


Спомни си, ти отлично ме познаваш!

АНТИФОЛ ОТ ЕФЕС


За първи път в живота си ви виждам!

ЕГЕОН
Скръбта, изглежда, ме е променила


и Времето, откак се разделихме,
изписало е с непознати букви
лицето ми. Но вслушай се, нима
не можеш да си спомниш и гласа ми?

АНТИФОЛ ОТ ЕФЕС


И него — не.

ЕГЕОН
А ти?

ДРОМИО ОТ ЕФЕС
И аз не мога.

ЕГЕОН
Аз казвам ти, че ти добре го помниш!

ДРОМИО ОТ ЕФЕС
Пък аз ви казвам, че не помня нищо,
но щом вий знаете какво да помня…

ЕГЕОН
Гласа ми да забравят! О, тегло,


нима за тез години — всичко седем! —
ти тъй разцепи и продра звука
на този мой език, че да не може
под дрезгавите ноти на скръбта
едничкият ми син да го познае?
Макар да трупа старост преспи сняг
над туй насечено от мъки чело
и да смразява съдовете кръвни
студът на непознати ветрове,
все пак в нощта на този мой живот
живее памет; гаснещите лампи
под тези вежди още хвърлят лъч;
ушите глъхнещи долавят звуци
и всякое от тези сетива
свидетелства пред мен — не, не, не бъркам! —
че ти си син ми, моят Антифол!

АНТИФОЛ ОТ ЕФЕС


Баща си аз изобщо не съм виждал.

ЕГЕОН
Нима не помниш как във Сиракуза


се разделихме с тебе! Само седем
години са изтекли! Или син ми
срамува се в беда да ме познае?

АНТИФОЛ ОТ ЕФЕС


И князът, и останалите тук
ще потвърдят, че туй не е така.
Аз даже не съм стъпвал в Сиракуза!

КНЯЗЪТ
Това е вярно. Негов покровител


от двадесет год

ини, аз не помня


той нявга да бивал във града ви.
От страх и старост, явно, ти бълнуваш!

N Влиза Емилия с Антифол и Дромио от Сиракуза.

ЕМИЛИЯ
Един човек обиден водя, княже!

N Всички се обръщат към нея.

АДРИАНА
О, боже мой, омъжена за двама!

КНЯЗЪТ
Единият е истински навярно,


а другият е неговият дух!
И същото е и със тез двамина!
Но кой е живият и кой — духът?

ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА


Аз Дромио съм — този е лъжлив!

ДРОМИО ОТ ЕФЕС


Аз Дромио съм — този е фалшив!

АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА


Баща ми ли си ти или духът му?

ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА


О, стари господарю, кой ви върза?

ЕМИЛИЯ
Не зная кой, но аз ще го отвържа


и, връщайки на него свободата,
на себе си съпруга ще възвърна!
Кажи, не се ли казваш Егеон?
Не беше ли Емилия жена ти?
Тя две близначета не ти ли даде?
Ако се казваш Егеон, ела
при своята Емилия!

ЕГЕОН
Не спя ли?


Емилия, ако си ти, кажи:
къде е син ми, който беше с тебе?

ЕМИЛИЯ
Спаси ни корабът от Епидамн —


мен, него и едното от онези
близначета, които бяхме взели;
но после зли рибари от Коринт
дечицата от мене отделиха;
със Антифол и Дромио не зная
до днес какво е станало, а туй,
което с мен е станало, ти виждаш!

КНЯЗЪТ
И цялата история се свързва:


тез двама Антифоловци, тез двама
еднакви Дромиовци, тази буря,
разбила кораба им… Да, това са
баща и майка на тез две деца,
намерили се във града ни!… Вярно,
навремето ти дойде от Коринт.

АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА


Не, аз пристигнах днес от Сиракуза!

КНЯЗЪТ
О, боже! Разделете се за малко —


човек не може да ви разпознае!

АНТИФОЛ ОТ ЕФЕС


Аз, аз съм от Коринт!

ДРОМИО ОТ ЕФЕС


И аз съм с него!

АНТИФОЛ ОТ ЕФЕС


Спаси ни от Коринт и тук доведе
прочутият ефески пълководец,
достойният ти чичо Менафон.

АДРИАНА
Но кой обядва днеска с мене?

АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА
Аз.

АДРИАНА
И вий не сте мой мъж?

АНТИФОЛ ОТ ЕФЕС
Твърдя, че не!

АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА


И аз туй казвам, въпреки че тя
на всяка дума викаше ми „мъжо“,
а нейната пленителна сестрица
упорстваше да ме нарича „зетко“…

N Към Лучиана.

А туй, в което аз упорствах, вярвам,
ще стане правда, ако всичко тука
не се окаже сън или вълшебство!

АНДЖЕЛО
А взехте ли от мене таз верижка?

АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА
Да, вие ми я дадохте, не споря.

АНТИФОЛ ОТ ЕФЕС


А вий за нея задържахте мен!

АНДЖЕЛО
Да, много е възможно, не отричам!

АДРИАНА
По Дромио аз пратих ви пари,
но май че той не ви ги е донесъл?

ДРОМИО ОТ ЕФЕС


По мене — не!

АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА


Получих аз кесия
по моя Дромио! Сега е ясно,
ний бъркали сме своите слуги,
слугите също бъркали са нас
и туй е породило куп от грешки!

АНТИФОЛ ОТ ЕФЕС


Аз внасям тез дукати за баща ни.

КНЯЗЪТ
Задръжте ги — той вече е помилван!

ЛЕКАТА ЖЕНА
Вий дайте си ми пръстена на мен!

АНТИФОЛ ОТ ЕФЕС


Вземете го със мойта благодарност!

ЕМИЛИЯ
Благоволете, о, пресветли княже,


да влезете във моя дом, където
ще чуете с подробности за всички
премеждия на нашия живот!
Вий, граждани, със нещо ощетени
през този ден на луда бъркотия,
елате — ще останете доволни.
От тридесет и три години страдам
в родилни мъки и едва сега
олеква ми, чада на мойта плът!
Вий, княже светли, ти, съпруже мили,
вий, рожби скъпи, вий, родени с тях,
елате на кръщение сега,
за радост подир толкова тъга!

КНЯЗЪТ
С охота! И дори ще бъда кръстник!

N Излизат всички освен двете двойки близнаци.

ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА


Да смъкна ли багажа, господарю?

АНТИФОЛ ОТ ЕФЕС


За кой багаж говориш? Не разбирам!

ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА


За вашия, от кораба! Кой друг?

АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА


Той бърка!… Аз съм твоят господар.
Не бързай, за багажа има време!
Порадвай се на брат си, прегърни го!

N Двамата Антифоловци излизат.

ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА
Да сме наясно: тлъстата готвачка,
която в кухнята ме угощава,
на теб ще е жена, а не на мен!

ДРОМИО ОТ ЕФЕС


Не, ти не си ми брат, а огледало! —
Като те гледам, просто се харесвам!
Да влизаме — кръщавката ни чака!

ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА


Добре, минавай! По-голям си, братко

ДРОМИО ОТ ЕФЕС


А, по-голям! Ти, ти минавай, батко!

ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА


Ще теглим жребий. Но сега ти пръв!

ДРОМИО ОТ ЕФЕС


Не, жребият ни нека е такъв:
Едновременно родени,
да вървим от днес така,
аз до тебе, ти до мене,
весело, ръка в ръка!

N Излизат.

> Двамата веронци*

[* Оригиналното име на комедията е „The Two Gentlemen of Verona“. Името на Валентиновия слуга е в оригинала „Speed“, което означава „бързина, скорост“.]

>>
# ДЕЙСТВАЩИ ЛИЦА

ДУКЪТ НА МИЛАНО — баща на Силвия


ВАЛЕНТИН, ПРОТЕЙ — млади веронски благородници
АНТОНИО — баща на Протей
ТУРИО — глупав съперник на Валентин
ЕГЛАМУР — помощник на Силвия в бягството й
РАЗБОЙНИЦИ — от дружината на Валентин
СКОК — слуга на Валентин
ЛАНС — слуга на Протей
ПАНТИНО — слуга на Антонио
ХАЗАИН — на страноприемницата, в която отсяда Джулия
ДЖУЛИЯ — любима на Протей
СИЛВИЯ — любима на Валентин
ЛУЧЕТА — прислужница на Джулия
Слуги, Свирачи

Място на действието: Верона, Милано и Гора край границите на Мантуа


>> ПЪРВО ДЕЙСТВИЕ


>>> ПЪРВА СЦЕНА

N Верона. На градския площад.


N Влизат Валентин и Протей*1.
[*1 Протей — името има смислов характер: Протей е морско божество от гръцката митология, способно да взема най-различни образи; синоним на изменчивост.]

ВАЛЕНТИН
Не ме възпирай, мили ми Протей —


младежите, отрасли у дома си,
във разума остават сиромаси
и да не бяха те сковали тук
очите на любимата девойка,
аз бих те убедил да дойдеш с мене
и видиш чудесата на света
наместо като охлюв, свил се вкъщи,
да похабиш най-златните си дни
в безличен мързел. Но понеже любиш,
люби и в любовта бъди щастлив,
тъй както бих желал и аз да бъда,
щом чуя сам любовната присъда!

ПРОТЕЙ
И тръгваш, значи? Сбогом, Валентине!


За мен спомни си, щом съгледаш нещо
забележително, и съучастник
усещай ме във всеки миг на радост,
а при опасности — ако се случат —
осланяй се на жарките молитви,
които твоят ходатай духовен
безспирно ще отправя към небето!

ВАЛЕНТИН
Четейки ги в любовните си книги!

ПРОТЕЙ
В любимата си книга!

ВАЛЕНТИН
Таз, в която


Леандър*2, за да среща свойта мила,
[*2 Леандър — главен герой от прочут гръцки любовен разказ: Леандър, млад грък от Абидос — на единия бряг на Хелеспонт (Дарданелите), влюбен в жрицата на Афродита, Херо, всяка нощ преплувал протока, за да се срещне в Сестос — на отсрещния бряг, с любимата си, и накрая загинал във вълните, защото вятърът угасил огъня, който тя палела за него; Херо, отчаяна, се хвърлила в морето.]
със плуване пресича Хелеспонта?
Хе, плитък разказ за дълбоки чувства!

ПРОТЕЙ
И Хелеспонта — плитък? Според мене


морето ти се вижда до колене!

ВАЛЕНТИН
А ти си уж във любовта до гуша,


но предпазливо си стоиш на суша!

ПРОТЕЙ
На суша ли? Не се шегувай с мене!

ВАЛЕНТИН
Добре тогаз: на сухо!

ПРОТЕЙ
Аз — на сухо?

ВАЛЕНТИН
А според теб какво е да купуваш
презрение с въздишки, хладен поглед —
със стонове, едничък весел миг —
със двайсет тягостни безсънни нощи;
успееш ли — да бъде спорна радост,
пропаднеш ли — безспорно да е мъка,
а и във двата — случая безумство?

ПРОТЕЙ
По тоя път ти луд ще ме изкараш!

ВАЛЕНТИН
По твоя път ти май ще станеш луд!

ПРОТЕЙ
Разправяй се със любовта, не с мен!

ВАЛЕНТИН
Но ти от нея си опитомен,
а който с господарка е такава,
не може за разумен да минава.

ПРОТЕЙ
Възможно, но писателите казват,


че както червеят подбирал само
най-редки пъпки, тъй и любовта
живеела във умове избрани.

ВАЛЕНТИН
Но казват при това, че както той


увреждал най-избързалите пъпки,
страстта и тя, докарвайки до лудост
недоукрепналите умове,
убивала цъфтежа им в зародиш,
а с него и надеждите за плод.
Но що съм седнал ум на теб да давам,
поклоннико на чувствата безумни? —
На пристана*3 баща ми вече чака,
[*3 „…на пристана…“ — между Верона и Милано няма воден път. Навярно тук се касае за едно от многото Шекспирови недоглеждания, макар някои да допускат, че авторът е могъл да знае за съществувалия през XVI век плавателен канал между двата града.]
да ме изпрати във далечен път!
Прощавай!

ПРОТЕЙ
Не, и аз ще те изпратя.

ВАЛЕНТИН
Не, драги мой, сега да се простим!
И непременно ми пиши в Милано
за своите успехи в любовта,
а също и за всичките неща,
които тук без мене ще се случат.
И аз ти давам дума, че ще пиша.

ПРОТЕЙ
Дано Милано ти дари сполука!

ВАЛЕНТИН
А твоята да те намери тука!

N Излиза.

ПРОТЕЙ
Той гони слава, а пък аз — любов.
Приятел жертва той по неин зов,
а аз бих жертвал зарад любовта
приятелите, себе си, света!
Ти, Джулия, така ме промени,
заради теб от толкоз вече дни
не слушам разум, за света нехая,
от мисли крея, в блянове витая!

N Влиза Скок.

СКОК
Простете, господине, но не сте ли
видели господаря ми?

ПРОТЕЙ
Току-що


се разделихме. Вече е на кея.

СКОК
И, значи тъй — зарязал си лакея?


Сега в Милано как ще стигна сам?
Какъв овен съм, само аз си знам!

ПРОТЕЙ
С овчарите се случва всеки ден


да дирят някой рогльо заблуден.

СКОК
Излиза, че според вас господарят


ми е овчар, а аз съм му овена?

ПРОТЕЙ
Една догадка най-проникновена…

СКОК
Тогава моите рога са и негови!

ПРОТЕЙ
…и едно чисто овнешко заключение!

СКОК
Значи, настоявате, че съм овен?

ПРОТЕЙ
Точно. И че господарят ти е овчар.

СКОК
Това не е вярно и аз мога да го опровергая!

ПРОТЕЙ
Пък аз мога да го докажа!

СКОК
Нали овчарят дири овена, а не овенът — овчаря? Аз диря господаря си, не той — мене. Значи, не съм овен.

ПРОТЕЙ
Да, но овенът тича след овчаря за храна, а не обратното. Ти също тичаш след господаря си за заплата, а не той след тебе. Значи, си овен. Сега, вярвам, всичко ти е ясно от „А“ до…

СКОК
До „Бе-е-е!“

ПРОТЕЙ
Добре изблеяно! Само че кажи още нещо: предаде ли писмото ми на синьора Джулия?

СКОК
Да, господине. Заблуденият овен даде писмото ви на блудната овчица, но тя, овчата му блудница, нищо не ми даде!

ПРОТЕЙ
Пасището не е за овни като тебе.

СКОК
А вие какво чакате? Аз да бях, вместо да пасувам, вече да съм го опасъл.

ПРОТЕЙ
Кошара за такива опасни тревопасни!

СКОК
Не искам кошара — искам да си шаря.

ПРОТЕЙ
Не обичаш оградите, а?

СКОК
Наградите ли, господине? Как да не ги обичам! А вашата любима нищо не ми даде, като й занесох писмото ви!

ПРОТЕЙ
Какво ти каза?

СКОК
Кимна.

ПРОТЕЙ
Как кимна?

СКОК
Както й скимна.

ПРОТЕЙ
От горе на долу?

СКОК
И от долу на горе!

ПРОТЕЙ
Слушай, внимавай, ще отнесеш нещо!

СКОК
Аз отнесох писмото ви и каква полза? Нищо вече не ща да отнасям!

ПРОТЕЙ
Бога ми, имаш бърз ум!

СКОК
Бърз-бърз, пък не може да стигне бавната ви кесия!

ПРОТЕЙ
Хайде, какво каза тя? Отвори си устата!

СКОК
Ако и вие си отворите кесията, та моите новини и вашето, дето звъни, да се разминат във въздуха и едновременно да стигнат до получателите си.

ПРОТЕЙ
Добре, дръж за труда ти!

N Дава му монета.

Е, какво каза тя?

СКОК
Правичката да ви кажа, господине, работата май трудно ще стане.

ПРОТЕЙ
От какво извади това заключение?

СКОК
От това, че нищо не извадих от нея: щом тя не даде петак за писмовния израз на душата ви, значи, че пет пари не дава за самата нея. Изглежда, че сърцето й е твърдо като стомана, затова пращайте й елмази — само елмазът надвива стоманата!

ПРОТЕЙ
И нищо ли не каза?

СКОК
Нищо. Даже не каза колкото вашето: „Дръж за труда ти!“ Защото и на вас парите ви се свидят, както свидетелства това нещастниче тук; така че си носете в бъдеще посланията сам; а пък аз ще отнеса вашите поздрави на моя господар!

N Излиза.

ПРОТЕЙ
Върви закриляй кораба, защото
той всички бури ще издържа твърд,
додето носи тебе, на когото
въжето е предсказаната смърт!
Друг пратеник ще диря. Мойта мила
навярно при вида на тоз овен
писмото ми не е удостоила
със капчица симпатия към мен!

N Излиза.


>>> ВТОРА СЦЕНА

N Верона. В градината пред дома на Джулия.
N Влизат Джулия и Лучета.

ДЖУЛИЯ
И, значи, ти, Лучета, ме съветваш


да падна във властта на любовта?

ЛУЧЕТА
Съзнателното падане, госпожо,


ни пази от пропадане по-лошо.

ДЖУЛИЯ
А между тез, които ме ухажват,


на тебе кой най-много ти харесва?

ЛУЧЕТА
Избройте ми ги пак и ще ви казвам


оценките на простия си разум.

ДЖУЛИЯ
Да почнем с кавалера Флоримонд*4.


[*4 Флоримонд — в оригинала името на кавалера е Егламур. Промяната е извършена, за да се избягнат някои недоразумения, тъй като сред действащите лица на комедията има един друг Егламур.]

ЛУЧЕТА
Прекрасен рицар, строен, с топъл глас,


но не за мене, ако бях на вас!

ДЖУЛИЯ
Как гледаш на Меркацио тогава?

ЛУЧЕТА
Така: че е богат, ала не става!

ДЖУЛИЯ
А за Протей бих искала да знам.

ЛУЧЕТА
О, боже мой! Ах, как не ме е срам!…

ДЖУЛИЯ
Защо смути те неговото име?

ЛУЧЕТА
Защо ли? О, кой дявол съблазни ме
да дрънкам със такава свобода
за тези благородни господа?

ДЖУЛИЯ
Ала защо спря тъкмо на Протей?

ЛУЧЕТА
Защото превишава много всички,
които изброихте!

ДЖУЛИЯ
А с какво?

ЛУЧЕТА
Със туй, че мойто женско естество
му даде мигом своята награда.
Допада ми, защото ми допада!

ДЖУЛИЯ
И да си дам ръката на Протея?

ЛУЧЕТА
Ако държите мъничко на нея.

ДЖУЛИЯ
А тъкмо той най-слабо ме привлича!

ЛУЧЕТА
Но точно той най-силно ви обича!

ДЖУЛИЯ
Не, той мълчи, такива аз не ща!

ЛУЧЕТА
Покрита жар по топли във пещта!

ДЖУЛИЯ
Не, който люби, винаги говори.

ЛУЧЕТА
Но истинската обич не дърдори!

ДЖУЛИЯ
А аз отде да знам,


когато той е ням?

ЛУЧЕТА
Щом трудността е там,


вземете туй, мадам!

ДЖУЛИЯ
Какво е туй писмо?

ЛУЧЕТА
Ще каже то само!

ДЖУЛИЯ
Не, ти кажи! На тебе кой го даде?

ЛУЧЕТА
На Валентин лукавият лакей,
но писал го е май синьор Протей.
Скок срещна ме и взех писмото аз,
от ваше име и заради вас.

ДЖУЛИЯ
Тъй, значи! Виж я, сводницата млада!


С бележки тайни и със шушу-мушу
ще застрашаваш моята невинност!
Не те е срам! Занятие достойно,
а ти за него пък достойна двойно!
Върни това, на който го е писал,
или сама не ми се връщай вкъщи!

ЛУЧЕТА
За моята услуга ми се пада


не мъмрене, а инаква награда!

N Изпуска писмото на земята.

ДЖУЛИЯ
Върви, не искам да те виждам тук!

ЛУЧЕТА
Добре! Додето ум ви дойде друг!

N Излиза.

ДЖУЛИЯ
Да бях поне надникнала във него!


Но срам ме е обратно да я викна
и да я моля да извърши туй,
зарад което току-що гълчах я!
Глупачката! Защо не ме накара
да го отворя — знае се отдавна,
че женско „не“ не е дотам беда,
защото често означава „да“.
Какви ги прави любовта! Фу, фу!
Като дете бавачката си драска,
а подир боя моли я за ласка!
Как строго смъмрих милото момиче,
когато то тъй много ме зарадва;
как учех челото си да се мръщи,
когато бе сърцето ми в усмивки!
Сега ще трябва да й искам прошка
за глупостта си… Хей, Лучета!

N Влиза отново Лучета.

ЛУЧЕТА
Моля?
Желаете ли нещо, господарко?

ДЖУЛИЯ
Не е ли време вече за обяд?

ЛУЧЕТА
Нима ви трябва и трапеза друга,
като ядете своята прислуга
по всяко време?

N Вдига писмото от земята.

ДЖУЛИЯ
Стой! Какво е то?
Какво там вдигна?

ЛУЧЕТА
Нищо!

ДЖУЛИЯ
А защо
наведе се тогава?

ЛУЧЕТА
Зарад тази


изпусната хартийка.

ДЖУЛИЯ
И на нея


ти казваш „нищо“?

ЛУЧЕТА
Нищо е за мен,


понеже не засяга моя милост.

ДЖУЛИЯ
Тогава нека там да си лежи!

ЛУЧЕТА
Да са лъжи? Не, то е чиста правда!

ДЖУЛИЯ
Поемка някаква от твой поклонник!

ЛУЧЕТА
Да. Бих желала да му я изпея,
но намерете съпровод към нея!

ДЖУЛИЯ
Не, по-добре изпей му я самичка


по музиката на „Любовен лек“*5!
[*5 „Любовен лек“ — в оригинала „Light o’love“ — любовна светлина — популярна по времето на Шекспир любовна песничка, която се споменава и в „Много шум за нищо“ (III действие, 4 сцена).]

ЛУЧЕТА
„Любовен лек“ за нея не отива —


не лек, а много тежък е мотива!

ДЖУЛИЯ
Ако е тъй, ще иска втори глас.

ЛУЧЕТА
Разбира се! Започвайте тогаз!

ДЖУЛИЯ
Защо не ти?

ЛУЧЕТА
Височко е за мен.

ДЖУЛИЯ _(взема писмото)_


Я дай я тук!… Ах, любовчийка хитра!

ЛУЧЕТА
Не, моля ви се, запазете тона!…

N Джулия й удря плесница.

О, тази нота беше много горе!

ДЖУЛИЯ
Така ли!

ЛУЧЕТА
Да, тя просто изпищя!

ДЖУЛИЯ
А таз? Дали е по-приятна тя?

N Настъпва я.

ЛУЧЕТА
Не, тя пък беше прекалено ниска!

ДЖУЛИЯ
Разбирам! Значи, още ти се иска?

ЛУЧЕТА
Но аз го правя за синьор Протея!

ДЖУЛИЯ
Пък аз брътвежа му ще разпилея!

N Скъсва писмото.

Не пипай там! И още тук се мае!


Парченцата на място остави!

ЛУЧЕТА _(встрани)_


На туй писмо гневи се, а мечтае
до утре второ да я разгневи!

N Излиза.

ДЖУЛИЯ
Поне да бях наистина сърдита!
О, пръсти зли, разкъсали тез думи,
които ви облъхнаха с любов!
Оси, които смучете нектара,
а след това избивате пчелите,
които са го сбирали! Целувам
с молба за прошка всяко дребно късче!
Тук пише: „Мила Джулия“! Не „мила“,
ужасна Джулия, аз твойте букви
ще хвърля върху каменните плочи
и гордостта им ще потъпча с крак!
А туй какво е, скъсано в средата?
„Любовно нараненият Протей“!
О, скъпото ми наранено име,
леглото болнично на мойта пазва
ще те приеме, за да те лекува,
но най-напред устата те целува,
за да открие раната ти. Боже,
тук има пак „Протей“!… И тук „Протей“!…
Горкичкият!… О, ветре лек, недей
да вееш силно, да сбера отново
нещастните му буквички!… Не тези
на мойто име! Тях ужасен вихър
да ги издигне на възбог и пръсне
във кипналото пенесто море!
Но гледай, гледай — неговото име
до моето! „Злочестият Протей
до сладката му Джулия“! О, не!
Ще скъсам свойто!… Не, ще го оставя!
Сърце не дава да ги разделя —
ще сгъна листчето, да се прегърнат!
Целувайте се, карайте се двете,
правете, милички, каквото щете!

N Влиза отново Лучета.

ЛУЧЕТА
Госпожице, обядът е готов.
Баща ви чака.

ДЖУЛИЯ
Да вървим тогава!

ЛУЧЕТА
А тези тъй ли ще останат тука,
да сплетничат?

ДЖУЛИЯ
Вдигни ги, ако искаш,


понеже са ти толкоз симпатични!

ЛУЧЕТА
Симпатия аз нямам, но си патя


заради вас…

N Събира късчетата.

Тъй. Всички ги събрах.

ДЖУЛИЯ
Да, виждам, че грижовна си към тях!

ЛУЧЕТА
Вий виждате, мадам, но и Лучета
да знаете, че вижда с тез очета!

ДЖУЛИЯ
Добре, добре, ще тръгнеш ли най-сетне?

N Излизат.

>>> ТРЕТА СЦЕНА

N Верона. В дома на Антонио.
N Влизат Антонио и Пантино.

АНТОНИО
Кажи, Пантино, за какво със брат ми



Каталог: 2012
2012 -> За приемане чрез централизирано класиране на децата в общинскиte детски ясли, целодневни детски градини и обединени детски заведения на територията на община пловдив раздел І – Основни положения
2012 -> Критерии за отпускане на еднократна финансова помощ и награждаване на жители на община елхово I общи положения
2012 -> Alexander Malinov
2012 -> Програма за развитие на туризма в община елхово за 2014 г
2012 -> Област враца походът се провежда под патронажа на


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   ...   21




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница