Укротяване на опърничавата # действащи лица



страница9/21
Дата29.08.2017
Размер2.73 Mb.
1   ...   5   6   7   8   9   10   11   12   ...   21
Личи си! Във очите заблестели
съдбата ти чета: кажи, не е ли
тя идолът, пред който се прекланяш?

ВАЛЕНТИН
Тя! Тя! Нали небесно същество?

ПРОТЕЙ
Не, земно е, но прелестно безкрай.

ВАЛЕНТИН
Не, не, кажи „небесно“!

ПРОТЕЙ
За какво
да я лаская?

ВАЛЕНТИН
Мене поласкай!


Възхвалите към Силвия са днеска
за мене като хапчета със мед!

ПРОТЕЙ
С горчиви ти лекува мойта треска


и ето че сега е твоят ред!

ВАЛЕНТИН
Тогаз я наречи, каквато е:


царица между всичките жени!

ПРОТЕЙ
Ако не смятам Джулия — съгласен!

ВАЛЕНТИН
Не, мили мой! Без тези уговорки
или обиждаш дамата ми!

ПРОТЕЙ
Значи,


пред своята да я предпочета?

ВАЛЕНТИН
И твойта предпочетена ще бъде


пред другите с честта да носи шлейфа
на Силвия, за да не би земята,
целунала го, тъй да стане горда,
че да откаже вече да тъче
на своите пролетни цветя килима
и всички времена да облече
във снеговете на безкрайна зима!

ПРОТЕЙ
Тоз пищен стил пък откъде го взе?

ВАЛЕНТИН
Вселената е в нейните нозе!
Една е тя, сама на тоя свят!

ПРОТЕЙ
И остави я да си е сама!

ВАЛЕНТИН
Не, аз съм неин! О, невиждан блясък!
Съкровище, далече по-богато
от пет морета с перли вместо пясък,
с вълни нектарни и скали от злато!…
О, господи! Прости, Протее мой,
че те оставям, но самичък виждаш
как просто луд съм! Силвия сега е
със този мой съперник малоумен,
когото нейният баща харесва —
защото е натъпкан със пари —
и ревността отвътре ме гори!

ПРОТЕЙ
Но тя нали обича теб?

ВАЛЕНТИН
О, да,
дори сгодени сме и най-подробно
сме уговорили часа венчален
и как до нея ще се изкатеря,
и бягството със въжената стълба,
и всичко, всичко нужно, за да стигна
до жажданото щастие… Ела,
ела, Протей, със мене в мойта стая
да ми помогнеш с дружески съвет!

ПРОТЕЙ
Върви напред, аз няма да се бавя:


нещата си от пристана ще взема
и подир мъничко ще бъда тук.

ВАЛЕНТИН
Нали ще бързаш?

ПРОТЕЙ
Да. Не се съмнявай!

N Валентин излиза.

Ах, както жар пропъжда жар или
клин клин избива, тъй тоз образ нов
сърцето ми внезапно изцели
от спомена за прежната любов!
Кое — очите ми или речта й,
ликът й или моята невярност —
ме кара да умувам тъй безумно?
Да, дивна е, но също тъй е дивна
и Джулия, която аз обичам,
…или обичах, тъй като страстта ми
стопи се като восъчната кукла,
която до свещта загубва даже
и спомена от своите черти*12.
[*12 „…восъчна кукла… своите черти…“ — образ, свързан, изглежда, с практиката на средновековните магьосници, които при урочасването пронизвали с игли или разтапяли с огън восъчни кукли, изобразяващи жертвата.]
Усещам как във мен хладее вече
приятелството ми към Валентин —
обичам милата му твърде много,
за да обичам него даже малко!
А щом се влюбих в нея тъй горещо,
преди да я познавам, кой знай колко
ще я обикна, щом я опозная!
Светликът на ума ми се размъти,
при срещата със външното от нея —
когато засияе и умът й,
боя се, че съвсем ще ослепея!
Дано страстта ми някак се смири —
не ще ли — всички средства са добри!

N Излиза.


>>> ПЕТА СЦЕНА

N Милано. На улицата.
N Влизат от различни страни Скок и Ланс, с кучето си.

СКОК
Ланс, ти ли си? Добре дошъл в Милано!

ЛАНС
Не бързай, момчето ми! Още не може да се каже, че съм добре дошъл. Винаги съм казвал тъй: човек не е зле свършил, докато не са го обесили; нито е добре дошъл, докато не са го поканили някъде и хазайката там не му е рекла: „Ха, добре дошъл!“

СКОК
Тръгвай тогава с мене, разбойнико! Ще те заведа в една кръчма, дето срещу пет стотинки ще получим петстотин „Добре дошли!“ Но я кажи, драги, как се разделиха твоят господар и синьора Джулия?

ЛАНС :
Ами че как! След като се прегърнаха доста за дълго, разделиха се съвсем набързо.

СКОК
Но тя ще се ожени за него, нали?

ЛАНС
Не.

СКОК
Хайде бе! Няма ли той да се омъжи за нея?

ЛАНС
И той не.

СКОК
Значи, са скъсали?

ЛАНС
Няма такова нещо. Всичко им е здраво.

СКОК
Е, как стана тая работа?

ЛАНС
Ами както винаги. На него като му ставаше и на нея й ставаше.

СКОК
Нищо не разбирам, глупако!

ЛАНС
Ами как ще разбереш, тъпако! Тоягата ми е по-схватлива от тебе!

СКОК
Е, какво ти разбира толкова тоягата?

ЛАНС
Всичко. Казвам й: „Огъни се!“ — огъва се; казвам й: „Изправи се!“ — изправя се.

СКОК
Защото я държиш.

ЛАНС
Че теб господаря ти те държи от толкоз време, а ти пак не се изправяш.

СКОК
Хайде, кажи последно: ще стане ли сватбата или не?

ЛАНС
Питай песа ми! Ако каже „да“, ще стане: ако каже „не“, тогава пък ще стане: ако ли пък нищо не каже, а само завърти опашка, това вече значи, че ще стане.

СКОК
Значи, ще стане. Защо го увърташ толкоз?

ЛАНС
Защото тайните аз ги казвам само иносказателно.

СКОК
Добре, и това ми стига. А ти разбра ли, че моят господар и дъщерята на Дука се обичат и че синьор Валентин може да стане голям дук.

ЛАНС
Винаги съм го мислил за такъв!

СКОК
За какъв „такъв“?

ЛАНС
За както го каза: голям бук!

СКОК
Ах, ти, кучи сине, ще ме разбираш обратно!

ЛАНС
О, брат му не познавам, но ти казвам за него, магарешко чедо!

СКОК
И аз за него ти казвам, че може да стане дук!

ЛАНС
Да стане и дудук, ако ще, мен какво ми влиза в работата. Ако ще ме водиш в кръчмата, хайде! Ако не, значи, че си евреин, нечестивец и вън от правата вяра!

СКОК
Това пък защо!

ЛАНС
Защото аз направо ти дадох вяра, че ще ме почерпиш, а ти сега се дърпаш! Ще вървим ли или напротив?

ЛАНС
Ще вървим, разбира се!

N Излизат.

>>> ШЕСТА СЦЕНА

N Милано. В двореца на Дука.
N Влиза Протей.

ПРОТЕЙ
Да скъсам с Джулия — ще стъпча клетва,


да любя Силвия — ще стъпча клетва,
да лъжа Валентин — ще стъпча клетва,
и тъкмо тази сила, от която
към първата от клетвите бях тласнат,
ме прави днес клетвопрестъпник троен!
Любов, която сладко изкуси ме,
на жертвата си дай сега съвет,
как тежкия си грях да оправдае!
Звезда е таз, в която вчера вярвах,
но днес боготворя самото слънце,
а бива ли разсъдъкът да спазва
обети безразсъдни? Няма воля
тоз, който зарад някаква си дума
не сменя грозното със по-красиво!…
Фу, „грозно“! Светотатствена уста,
как каза го за същата, чиято
върховна власт над себе си зовеше
до вчера със безброй горещи клетви!
Не мога да разлюбя!… Мога, мога,
но таз, която длъжен съм да любя!
Простете, Джулия и Валентине!
Запазя ли ви, себе си загубвам,
загубя ли ви, себе си намирам
и Силвия! Пък аз съм си по-мил
дори и от най-милия приятел,
и после любовта стои над всичко,
а Джулия, със Силвия сравнена,
е просто етиопка*13! Не, решен съм —
[*13 „…е просто етиопка…“ — по Шекспирово време русокосите жени били считани в Англия за по-хубави от мургавите.]
че Джулия е жива, ще забравя,
щом мъртва е към нея любовта ми,
и Валентин далечен ще ми стане,
на Силвия щом имам близостта!
Но как на себе си да бъда верен,
не сторя ли предателство към него?
Да, тази нощ по въжената стълба
той смята стаята й да достигне
със помощта на своя пръв съперник.
Без бавене за готвеното бягство
ще кажа аз на нейния баща:
той, бесен, ще прогони Валентин,
защото готви Турио за зет,
а аз, когато Валентин замине,
и Турио да надхитря ще зная.
Любов, сега от думи към дела!
Ти ум ми даде — дай ми и крила!

N Излиза.


>>> СЕДМА СЦЕНА

N Верона. В дома на Джулия.
N Влизат Джулия и Лучета.

ДЖУЛИЯ
Лучета, мила моя, помогни ми,


във името на любовта те моля,
кажи ми, живо дневниче, в което
записала съм всичките си мисли,
как бих могла без ущърб за честта си
във път да се отправя към Милано,
за да намеря своя скъп любим?

ЛУЧЕТА
Но пътят е мъчителен и дълъг!

ДЖУЛИЯ
Не чувства пътя старецът поклонник,
когато с немощни нозе измерва
царства безкрайни — как ще го почувства
жена, летяща на криле любовни,
и то към дивна цел като Протей!

ЛУЧЕТА
Все пак ще бъде по-добре, госпожо,


да го изчакате да се завърне!

ДЖУЛИЯ
О, боже мой, нима не си разбрала,


че да го виждам, е храна за мен?
Смили се, погледни ме как линея,
оставена без него толкоз дълго!
Да беше те докосвала любов,
би знаела, че е еднакво мъдро
да се подклажда огън с буци сняг
или гаси сърдечен пламък с думи.

ЛУЧЕТА
Че кой гаси ви пламъка? Аз само


се мъча да му сдържам яростта,
за да не би да лумне той извън
пределите на здравия ни разум.

ДЖУЛИЯ
Но колкото по искаш да го спреш,


ти повече разпалваш го! И аз
приличам на рекичка: щом от яз —
сама го знаеш — бъде тя възпряна,
ръмжи, реве в нетърпелива пяна,
а щом я пуснат, ромоли приветно
със всяко свое камъченце цветно,
целува всяка тръст и всеки лист,
надвесил се над бързея й чист,
и през гори, ливади и градини
извива във игриви серпентини,
дордето в океана си се влей…
Затуй да ме възпираш ти недей!
Като река ще бъда търпелива
и моето сърце не ще унива,
дорде не стигна своя мил кумир
и не намеря в погледа му мир,
като душа, след дълъг труд приета
в мира на Елисейските полета*14!
[*14 Елисейските полета _(мит.)_ — с това название древните гърци са означавали полята на блажените, в които след смъртта си попадали праведниците. Този рай на древните се намирал „на брега на Океана, в най-западната част на земния кръг“.]

ЛУЧЕТА
Но как, в какво ще тръгнете на път?

ДЖУЛИЯ
Не в женски дрехи, за да не възбуждам
желания у пътника безпътен.
Ще ми намериш облекло, в което
да имам вид на благороден паж.

ЛУЧЕТА
Нима ще си отрежете косата?

ДЖУЛИЯ
Не, само ще я стегна със корделки
на възел чета и на джуфки разни —
днес младите мъже са по-чудати
дори от нас.

ЛУЧЕТА
Тогаз какъв модел


да бъде панталонът ви, госпожо?

ДЖУЛИЯ
Това звучи като: „А колко дълга


полата ви да пуснем, господине?“
Уший го просто, както му е ред!

ЛУЧЕТА
Редът му е със джоб, издут отпред*15.


[*15 „…със джоб, издут отпред“ — по Шекспирово време буфналите мъжки панталони имали отпред добре подчертано джобче, което дори бивало украсявано с брошки.]

ДЖУЛИЯ
Не те е срам!

ЛУЧЕТА
А за какво, мадам?
Сега кроят ги все с издуто там,
а вий ще можете да си държите
в туй джобче макарите и иглите!

ДЖУЛИЯ
Снабди ме, моля те, със облекло,


което ще намериш за прилично.
Но питам се: какво светът ще каже,
щом разбере за моята постъпка?
Боя се от присъдата му строга.

ЛУЧЕТА
Тогаз си стойте вкъщи!

ДЖУЛИЯ
Не, не мога!

ЛУЧЕТА
Тогаз пък забравете страховете,


багажа си сберете и вървете!
Ако Протей със радост ви посрещне,
какво, че друг ви бил изпратил с укор?
Но той дали?…

ДЖУЛИЯ
Какво „дали“? Това е


последното, в което се съмнявам!
Порой от клетви, океан от сълзи,
безброй от доказателства за обич
ме уверяват, че Протей ме чака!

ЛУЧЕТА
Войска, която хвърлят във атака


измамниците!

ДЖУЛИЯ
Знам ги: долни хора


със долни помисли. Но моя мил
под праведна звезда се е родил:
даде ли слово, сякаш подпис дава,
даде ли клетва, сякаш прорицава,
очите му неистина не знаят,
сълзите му от искреност сияят,
той цял е по-далече от лъжата,
отколкото небето от земята!

ЛУЧЕТА
Дано да го заварите такъв!

ДЖУЛИЯ
Ако обичаш мен, не го обиждай
със подозрения! Ще те обичам,
ако обичаш него, инак — не!…
Ела, ела да дообмислим всичко
за пътя, който няма да е кратък!
Ще разполагаш отсега нататък
със моите имущества и име,
но срещу тях без бавене стегни ме
за тръгване! Върви, недей се мая!
Миг повече не мога да изтрая!

N Излизат.


>> ТРЕТО ДЕЙСТВИЕ


>>> ПЪРВА СЦЕНА

N Милано. В двореца на Дука.


N Влизат Дукът, Турио и Протей.

ДУКЪТ
Любезни Турио, ще ви помоля


да ни оставите за миг сами.

N Турио излиза.

Какво ще споделите с мен, Протей?

ПРОТЕЙ
Другарството ме кара да мълча


за туй, което искам да ви кажа,
но спомня ли си благосклонността ви —
към мене, недостойния! — дългът
подтиква ме да ви открия тайна,
която инак срещу нищо друго
не бих издал: О, знайте, ваша милост,
че Валентин, другарят ми, таз нощ —
на мене той самият го разправи —
замисля да открадне дъщеря ви!
Аз знам, че готвите я за съпруга
на Турио — макар че тя го мрази —
и щом представих си как тежко тази
внезапна загуба ще ви срази,
при възрастта ви, предпочетох — воден
единствено от чувството за дълг —
да проваля тез негови кроежи,
наместо, скрил ги, вас да натоваря
със планина от скръб, чието бреме
във гроба би ви смъкнало без време.

ДУКЪТ
Благодаря за верността, Протей,


на мен разчитай, докато съм жив.
Аз наблюдавах тяхната любов,
когато те си мислеха, че дремя,
и често бях готов да забраня
на Валентин да среща дъщеря ми,
но тъй като боях се да не сбъркам
и без вина да обвиня младежа —
припряността, ти знаеш, ми е чужда! —
търпях все пак, докато се сдобия
със доказателства необорими
за туй, което ти сега разкри ми.
А как тревожен бях, личи от туй, че
понеже младата душа е слаба —
заключвам дъщеря си всяка вечер
във дворцовата кула, откъдето
не може никой да я похити.

ПРОТЕЙ
Те, ваша милост, са открили начин,


да стигне той до нейния прозорец
и с помощта на стълба от коноп
във тъмнината да я смъкне долу.
След малко той ще мине с тази стълба
и вие лесно ще го заловите.
Но моля ви, недейте ме издава —
подбуди ме да ви предупредя
любов към вас, а не вражда към него!

ДУКЪТ
Кълна се, и през ум не ще му мине,


че съм узнал кроежа му от теб!

ПРОТЕЙ
Довиждане! Той иде, ваша милост!

N Излиза.
N Влиза Валентин.

ДУКЪТ
Къде тъй бързо, драги Валентине?

ВАЛЕНТИН
Ах, ваша милост, пратеник ме чака
да отнесе писма до моите близки
та бързам много да му ги предам.

ДУКЪТ
Нима са толкоз важни?

ВАЛЕНТИН
Не. Аз само
им съобщавам, че съм жив и здрав
и че щастлив при двора ви живея.

ДУКЪТ
Тогаз постойте тук. Отдавна искам


да поговорим по един въпрос
дискретен и за мене твърде важен.
Безспорно вие знаете отдавна,
че смятам да омъжа дъщеря си
за кавалера Турио?

ВАЛЕНТИН
Да, зная


и мисля, че това е кандидат
заможен, тежък, щедър и богат,
напълно подходящ за дъщеря ви.
Но почнал ли е той да й се нрави?

ДУКЪТ
За жалост, не. Язвителна, свадлива,


враждебна, горда, опака и мрачна,
тя своя дълг на дъщеря не чувства,
ни помни мойто право на родител;
и ще ви кажа: лошият й нрав
накрая тъй ме охлади към нея,
че аз, комуто мяркаха се вече
последни дни от мило чедо сгрени,
сега намислил съм жена да взема,
а дъщеря си да омъжа, дето
— щом мене и имота ми не тачи —
едната хубост ще й бъде зестра!

ВАЛЕНТИН
Но как могъл бих аз да ви помогна?

ДУКЪТ
Обичам една дама тук, в Милано,
но толкоз скромна, че не се поддава
на мойто красноречие старешко.
Станете ми наставник, Валентине,
защото съм отвикнал да ухажвам,
пък и ухажването днес е друго:
кажете ми: с какво да привлека
към себе си блестящия й поглед?

ВАЛЕНТИН
С подаръци. За женската душа


в един брилянт се крие сила няма,
каквато в най-доброто слово няма.

ДУКЪТ
Но тя ми върна първия подарък!

ВАЛЕНТИН
Тогава й пратете втор, по-ярък!
След него — трети! И недейте спира!
Подир смарагда пращайте сапфира!
Жените най отблъскват туй, което
най-мило им е всъщност на сърцето,
и цел на техния отпор суров
е да разпалват мъжката любов.
Вий казвате, че пъди ви? Нима?
За опит оставете я сама!
Не, не, от отказа й се не бойте!
При тях „Вървете си!“ е знак на „Стойте!“,
а вий не стойте, ами ги ласкайте
и гъделичкайте ги и им дайте —
дори да са грозници нетърпими —
да вярват, че са дивни херувими!
Нима е мъж тоз, който не умее
с език една жена да завладее?

ДУКЪТ
Но тази, за която става дума,


на млад човек от род е обещана
и близките й толкова я пазят,
че диря я напразно всеки ден?

ВАЛЕНТИН
Ами дирете я тогава нощем!

ДУКЪТ
Но нощем са вратите им под ключ,
а ключовете им — на скрито място!

ВАЛЕНТИН
Минете през прозореца тогава!

ДУКЪТ
Е, да, но стаята й е високо
с надвесен зид, така че всеки опит
да стигна със катерене до нея
е свързан със опасност за живота!

ВАЛЕНТИН
Достатъчна ще бъде една стълба


от здрав коноп със две железни куки,
за да достигнете до свойта Херо,
ако я любите като Леандър!

ДУКЪТ
Заклевам ви в дворянската ви кръв:


отде да се снабдя с такава стълба?

ВАЛЕНТИН
А за кога ви трябва?

ДУКЪТ
Засега!
За тази вечер! Любовта веднага
като дете към сладкото посяга!

ВАЛЕНТИН
Във шест часа я имате от мене!

ДУКЪТ
Но аз на срещата ще ида сам —
как мога да я отнеса дотам?

ВАЛЕНТИН
О, тя за тази цел е подходяща —


чудесно ще я скриете под плаща.

ДУКЪТ
Тоз, вашият, например, би ли стигнал?

ВАЛЕНТИН
Престигнал, даже!

ДУКЪТ
Я го разтворете,


за да го видя колко е широк!

ВАЛЕНТИН
Но те са все еднакви, ваша милост!

ДУКЪТ
А как се носи тоз модел, не зная…
Я, дайте да опитам!… О-хо-хо!
Писмо?… „За Силвия“… А туй какво е?
Я виж, та туй е стълбата за мен!
Ще позволите да го разпечатам!

N Чете.


„Писмата ми нощуват с тебе, мила,
а входът ти пред мене се затваря —
о, зла съдба, слугите одарила
с несбъднатия блян на господаря!
Отвън, измръзнал той във мрака плаче,
додето те се топлят на гръдта ти:
и теб кълне той, мила, затова че
в леглото си ги пускаш толкоз пъти
и сам кълне се, че ги праща там,
където би желал да бъде сам!“
А туй какво е?
„Таз вечер, Силвия, бъди готова!“
Така, така! И стълбата е тука!
Тъй значи: като оня Фаетон*16 —
[*16 Фаетон _(мит.)_ — син на древногръцкия бог на слънцето Хелиос. Той опитал един ден да кара сам колесницата на баща си, но не удържал огнените й коне и за малко не подпалил земята, за което Зевс го сразил с мълнията си.]
но без да си на слънце син — решил си
да скочиш в колесницата небесна
и да опърлиш всичко по земята?
Блести звезда над теб — и ти посягаш?
Марш, марш, нахалнико! Марш, дръзки робе!
Върви, раздавай своите усмивки
на равните си! И ако те пускам,
на моето търпение дължиш го,
а не че си заслужил! И да знаеш,
че тази милост надминава всички,
с които досега съм те обсипал!
Но ако в моите земи останеш
за миг след времето необходимо,
за да си вдигнеш вещите оттук,
гневът ми ще надхвърли всяка обич,
която имал съм към дъщеря си
или към теб!… Недей се оправдава!
Върви, ако животът ти е мил!

N Излиза.

ВАЛЕНТИН
Защо не смърт пред тази жива мъка?
Какво е смърт? Нали да си изгонен
от себе си? А Силвия съм аз!
Изгнание от нея, това значи
изгнание от себе си! Или,
със други думи казано, пак смърт!
Без Силвия за мене няма слънце!
Без Силвия за мене няма радост!
Нима с представи само да живея
и с образа й само да се храня?
Не, нощем ако тя не е до мене,
и славеите няма да са сладки!
Не, денем ако тя не е със мене,
и небесата няма да са светли!
Тя моя същина е. Аз изчезвам,
престане ли въздействието нейно
да ме подхранва, стопля, озарява!
Ах, все една е моята присъда:
остана ли — отивам към смъртта си,
замина ли — живота си напускам!

N Влизат Протей и Ланс.

ПРОТЕЙ
Търси, търси, трябва да го намерим!

ЛАНС
Ау, ау! Ау го!

ПРОТЕЙ
Кой „го“?

ЛАНС
Този „го“, когото гоним! Един Валентин с оскубана козина!

ПРОТЕЙ
Валентине, ти ли си?

ВАЛЕНТИН
Не.

ПРОТЕЙ
Е, кой си? Духът му?

ВАЛЕНТИН
И дух не съм.

ПРОТЕЙ
Какво си тогава?

ВАЛЕНТИН
Просто никой! Аз съм едно нищо!

ЛАНС
Нищото не може да говори. Да му стоваря ли нещо?

ПРОТЕЙ
На кого?

ЛАНС
На този никой!

ПРОТЕЙ
Да не си посмял, простако!

ЛАНС
Че нали няма да ударя никого? Господарю, нека…

ПРОТЕЙ
Назад ти казах!… Валентине, чувай!

ВАЛЕНТИН
За сладки вести моят слух е глух —
тъй страшно е затъпкан той с горчиви!

ПРОТЕЙ
Тогава мойта ще мълчи, защото


е пълна със отрова за ухото!

ВАЛЕНТИН
О, боже, Силвия?… Нима е мъртва?

ПРОТЕЙ
Не, Валентине!

ВАЛЕНТИН
Не Валентин е тоз пред теб, а труп,


ако не диша Силвия!… Или
от клетвата си тя се е отрекла?

ПРОТЕЙ
Не, Валентине!

ВАЛЕНТИН
Не Валентин е той, а призрак блед,
ако не помни Силвия за него!…
Кажи тогаз какви са твоите вести?

ЛАНС
Синьоре, съобщиха му, че от днес вие сте в изгнание!

ПРОТЕЙ
В изгнание! Да, туй е мойта вест:
ти вече обявен си за изгнаник
от този двор, от Силвия, от мен!

ВАЛЕНТИН
Приятелю, от тази черна вест


преял съм аз — не ме тъпчи със нея!
А Силвия узнала ли е вече?

ПРОТЕЙ
Узна! И във нозете на баща си


с молба простря се и проля море
от тези течни бисери, които
светът нарича сълзи, и зачупи
ръцете си тъй снежнобели, сякаш
от много скръб останали безкръвни,
но ни ръце прострени, ни слова,
ни стонове, раздиращи сърцето,
смекчиха с нещо яростта на Дука.
„Ако го хванат тука, ще умре!“ —
така й каза той и двойно гневен,
че тя се бе застъпила за тебе,
в затвор я прати и при туй заплаши,
че до живот ще я държи под ключ!

ВАЛЕНТИН
О, замълчи! Или познаваш дума,


която може смърт да ми дари?
Ако е тъй, в ухото ми вдъхни я,
да екне като сетна литургия
за мене и за черната ми скръб!

ПРОТЕЙ
Недей да плачеш, че си нямал изход,


а изход подири, за да не плачеш!
Със времето бедите се оправят.
Във любовта надеждата е както
тояжка в път — опирай се на нея
и я размахвай срещу черни мисли!
Ти може да си някъде далече,
а твоите писма да бъдат тук —
до мен ги пращай, аз ще се погрижа
на Силвия да стигнат до гръдта.
Но да не губим време! Тръгвай с мен
1   ...   5   6   7   8   9   10   11   12   ...   21


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница