Укротяване на опърничавата # действащи лица
Изтегляне 2.73 Mb.
|
| Личи си! Във очите заблестели
съдбата ти чета: кажи, не е ли тя идолът, пред който се прекланяш? ВАЛЕНТИН
ПРОТЕЙ
ВАЛЕНТИН
ПРОТЕЙ
ВАЛЕНТИН
Възхвалите към Силвия са днеска за мене като хапчета със мед! ПРОТЕЙ
и ето че сега е твоят ред! ВАЛЕНТИН
царица между всичките жени! ПРОТЕЙ
ВАЛЕНТИН
ПРОТЕЙ
пред своята да я предпочета? ВАЛЕНТИН
пред другите с честта да носи шлейфа на Силвия, за да не би земята, целунала го, тъй да стане горда, че да откаже вече да тъче на своите пролетни цветя килима и всички времена да облече във снеговете на безкрайна зима! ПРОТЕЙ
ВАЛЕНТИН
ПРОТЕЙ
ВАЛЕНТИН
ПРОТЕЙ
ВАЛЕНТИН
ПРОТЕЙ
нещата си от пристана ще взема и подир мъничко ще бъда тук. ВАЛЕНТИН
ПРОТЕЙ
N Валентин излиза. Ах, както жар пропъжда жар или
N Излиза. >>> ПЕТА СЦЕНА N Милано. На улицата.
СКОК
ЛАНС
СКОК
ЛАНС :
СКОК
ЛАНС
СКОК
ЛАНС
СКОК
ЛАНС
СКОК
ЛАНС
СКОК
ЛАНС
СКОК
ЛАНС
СКОК
ЛАНС
СКОК
ЛАНС
СКОК
ЛАНС
СКОК
ЛАНС
СКОК
ЛАНС
СКОК
ЛАНС
СКОК
ЛАНС
СКОК
ЛАНС
ЛАНС
N Излизат.
>>> ШЕСТА СЦЕНА N Милано. В двореца на Дука.
ПРОТЕЙ
да любя Силвия — ще стъпча клетва, да лъжа Валентин — ще стъпча клетва, и тъкмо тази сила, от която към първата от клетвите бях тласнат, ме прави днес клетвопрестъпник троен! Любов, която сладко изкуси ме, на жертвата си дай сега съвет, как тежкия си грях да оправдае! Звезда е таз, в която вчера вярвах, но днес боготворя самото слънце, а бива ли разсъдъкът да спазва обети безразсъдни? Няма воля тоз, който зарад някаква си дума не сменя грозното със по-красиво!… Фу, „грозно“! Светотатствена уста, как каза го за същата, чиято върховна власт над себе си зовеше до вчера със безброй горещи клетви! Не мога да разлюбя!… Мога, мога, но таз, която длъжен съм да любя! Простете, Джулия и Валентине! Запазя ли ви, себе си загубвам, загубя ли ви, себе си намирам и Силвия! Пък аз съм си по-мил дори и от най-милия приятел, и после любовта стои над всичко, а Джулия, със Силвия сравнена, е просто етиопка*13! Не, решен съм — [*13 „…е просто етиопка…“ — по Шекспирово време русокосите жени били считани в Англия за по-хубави от мургавите.] че Джулия е жива, ще забравя, щом мъртва е към нея любовта ми, и Валентин далечен ще ми стане, на Силвия щом имам близостта! Но как на себе си да бъда верен, не сторя ли предателство към него? Да, тази нощ по въжената стълба той смята стаята й да достигне със помощта на своя пръв съперник. Без бавене за готвеното бягство ще кажа аз на нейния баща: той, бесен, ще прогони Валентин, защото готви Турио за зет, а аз, когато Валентин замине, и Турио да надхитря ще зная. Любов, сега от думи към дела! Ти ум ми даде — дай ми и крила! N Излиза. >>> СЕДМА СЦЕНА N Верона. В дома на Джулия.
ДЖУЛИЯ
във името на любовта те моля, кажи ми, живо дневниче, в което записала съм всичките си мисли, как бих могла без ущърб за честта си във път да се отправя към Милано, за да намеря своя скъп любим? ЛУЧЕТА
ДЖУЛИЯ
ЛУЧЕТА
да го изчакате да се завърне! ДЖУЛИЯ
че да го виждам, е храна за мен? Смили се, погледни ме как линея, оставена без него толкоз дълго! Да беше те докосвала любов, би знаела, че е еднакво мъдро да се подклажда огън с буци сняг или гаси сърдечен пламък с думи. ЛУЧЕТА
се мъча да му сдържам яростта, за да не би да лумне той извън пределите на здравия ни разум. ДЖУЛИЯ
ти повече разпалваш го! И аз приличам на рекичка: щом от яз — сама го знаеш — бъде тя възпряна, ръмжи, реве в нетърпелива пяна, а щом я пуснат, ромоли приветно със всяко свое камъченце цветно, целува всяка тръст и всеки лист, надвесил се над бързея й чист, и през гори, ливади и градини извива във игриви серпентини, дордето в океана си се влей… Затуй да ме възпираш ти недей! Като река ще бъда търпелива и моето сърце не ще унива, дорде не стигна своя мил кумир и не намеря в погледа му мир, като душа, след дълъг труд приета в мира на Елисейските полета*14! [*14 Елисейските полета _(мит.)_ — с това название древните гърци са означавали полята на блажените, в които след смъртта си попадали праведниците. Този рай на древните се намирал „на брега на Океана, в най-западната част на земния кръг“.] ЛУЧЕТА
ДЖУЛИЯ
ЛУЧЕТА
ДЖУЛИЯ
ЛУЧЕТА
да бъде панталонът ви, госпожо? ДЖУЛИЯ
полата ви да пуснем, господине?“ Уший го просто, както му е ред! ЛУЧЕТА
[*15 „…със джоб, издут отпред“ — по Шекспирово време буфналите мъжки панталони имали отпред добре подчертано джобче, което дори бивало украсявано с брошки.] ДЖУЛИЯ
ЛУЧЕТА
ДЖУЛИЯ
което ще намериш за прилично. Но питам се: какво светът ще каже, щом разбере за моята постъпка? Боя се от присъдата му строга. ЛУЧЕТА
ДЖУЛИЯ
ЛУЧЕТА
багажа си сберете и вървете! Ако Протей със радост ви посрещне, какво, че друг ви бил изпратил с укор? Но той дали?… ДЖУЛИЯ
последното, в което се съмнявам! Порой от клетви, океан от сълзи, безброй от доказателства за обич ме уверяват, че Протей ме чака! ЛУЧЕТА
измамниците! ДЖУЛИЯ
със долни помисли. Но моя мил под праведна звезда се е родил: даде ли слово, сякаш подпис дава, даде ли клетва, сякаш прорицава, очите му неистина не знаят, сълзите му от искреност сияят, той цял е по-далече от лъжата, отколкото небето от земята! ЛУЧЕТА
ДЖУЛИЯ
N Излизат. >> ТРЕТО ДЕЙСТВИЕ >>> ПЪРВА СЦЕНА N Милано. В двореца на Дука. N Влизат Дукът, Турио и Протей. ДУКЪТ
да ни оставите за миг сами. N Турио излиза. Какво ще споделите с мен, Протей? ПРОТЕЙ
за туй, което искам да ви кажа, но спомня ли си благосклонността ви — към мене, недостойния! — дългът подтиква ме да ви открия тайна, която инак срещу нищо друго не бих издал: О, знайте, ваша милост, че Валентин, другарят ми, таз нощ — на мене той самият го разправи — замисля да открадне дъщеря ви! Аз знам, че готвите я за съпруга на Турио — макар че тя го мрази — и щом представих си как тежко тази внезапна загуба ще ви срази, при възрастта ви, предпочетох — воден единствено от чувството за дълг — да проваля тез негови кроежи, наместо, скрил ги, вас да натоваря със планина от скръб, чието бреме във гроба би ви смъкнало без време. ДУКЪТ
на мен разчитай, докато съм жив. Аз наблюдавах тяхната любов, когато те си мислеха, че дремя, и често бях готов да забраня на Валентин да среща дъщеря ми, но тъй като боях се да не сбъркам и без вина да обвиня младежа — припряността, ти знаеш, ми е чужда! — търпях все пак, докато се сдобия със доказателства необорими за туй, което ти сега разкри ми. А как тревожен бях, личи от туй, че понеже младата душа е слаба — заключвам дъщеря си всяка вечер във дворцовата кула, откъдето не може никой да я похити. ПРОТЕЙ
да стигне той до нейния прозорец и с помощта на стълба от коноп във тъмнината да я смъкне долу. След малко той ще мине с тази стълба и вие лесно ще го заловите. Но моля ви, недейте ме издава — подбуди ме да ви предупредя любов към вас, а не вражда към него! ДУКЪТ
че съм узнал кроежа му от теб! ПРОТЕЙ
N Излиза.
ДУКЪТ
ВАЛЕНТИН
ДУКЪТ
ВАЛЕНТИН
ДУКЪТ
да поговорим по един въпрос дискретен и за мене твърде важен. Безспорно вие знаете отдавна, че смятам да омъжа дъщеря си за кавалера Турио? ВАЛЕНТИН
и мисля, че това е кандидат заможен, тежък, щедър и богат, напълно подходящ за дъщеря ви. Но почнал ли е той да й се нрави? ДУКЪТ
враждебна, горда, опака и мрачна, тя своя дълг на дъщеря не чувства, ни помни мойто право на родител; и ще ви кажа: лошият й нрав накрая тъй ме охлади към нея, че аз, комуто мяркаха се вече последни дни от мило чедо сгрени, сега намислил съм жена да взема, а дъщеря си да омъжа, дето — щом мене и имота ми не тачи — едната хубост ще й бъде зестра! ВАЛЕНТИН
ДУКЪТ
ВАЛЕНТИН
в един брилянт се крие сила няма, каквато в най-доброто слово няма. ДУКЪТ
ВАЛЕНТИН
ДУКЪТ
на млад човек от род е обещана и близките й толкова я пазят, че диря я напразно всеки ден? ВАЛЕНТИН
ДУКЪТ
ВАЛЕНТИН
ДУКЪТ
ВАЛЕНТИН
от здрав коноп със две железни куки, за да достигнете до свойта Херо, ако я любите като Леандър! ДУКЪТ
отде да се снабдя с такава стълба? ВАЛЕНТИН
ДУКЪТ
ВАЛЕНТИН
ДУКЪТ
ВАЛЕНТИН
чудесно ще я скриете под плаща. ДУКЪТ
ВАЛЕНТИН
ДУКЪТ
за да го видя колко е широк! ВАЛЕНТИН
ДУКЪТ
N Чете.
„Писмата ми нощуват с тебе, мила, а входът ти пред мене се затваря — о, зла съдба, слугите одарила с несбъднатия блян на господаря! Отвън, измръзнал той във мрака плаче, додето те се топлят на гръдта ти: и теб кълне той, мила, затова че в леглото си ги пускаш толкоз пъти и сам кълне се, че ги праща там, където би желал да бъде сам!“ А туй какво е? „Таз вечер, Силвия, бъди готова!“ Така, така! И стълбата е тука! Тъй значи: като оня Фаетон*16 — [*16 Фаетон _(мит.)_ — син на древногръцкия бог на слънцето Хелиос. Той опитал един ден да кара сам колесницата на баща си, но не удържал огнените й коне и за малко не подпалил земята, за което Зевс го сразил с мълнията си.] но без да си на слънце син — решил си да скочиш в колесницата небесна и да опърлиш всичко по земята? Блести звезда над теб — и ти посягаш? Марш, марш, нахалнико! Марш, дръзки робе! Върви, раздавай своите усмивки на равните си! И ако те пускам, на моето търпение дължиш го, а не че си заслужил! И да знаеш, че тази милост надминава всички, с които досега съм те обсипал! Но ако в моите земи останеш за миг след времето необходимо, за да си вдигнеш вещите оттук, гневът ми ще надхвърли всяка обич, която имал съм към дъщеря си или към теб!… Недей се оправдава! Върви, ако животът ти е мил! N Излиза. ВАЛЕНТИН
N Влизат Протей и Ланс. ПРОТЕЙ
ЛАНС
ПРОТЕЙ
ЛАНС
ПРОТЕЙ
ВАЛЕНТИН
ПРОТЕЙ
ВАЛЕНТИН
ПРОТЕЙ
ВАЛЕНТИН
ЛАНС
ПРОТЕЙ
ЛАНС
ПРОТЕЙ
ЛАНС
ПРОТЕЙ
ВАЛЕНТИН
ПРОТЕЙ
е пълна със отрова за ухото! ВАЛЕНТИН
ПРОТЕЙ
ВАЛЕНТИН
ако не диша Силвия!… Или от клетвата си тя се е отрекла? ПРОТЕЙ
ВАЛЕНТИН
ЛАНС
ПРОТЕЙ
ВАЛЕНТИН
преял съм аз — не ме тъпчи със нея! А Силвия узнала ли е вече? ПРОТЕЙ
с молба простря се и проля море от тези течни бисери, които светът нарича сълзи, и зачупи ръцете си тъй снежнобели, сякаш от много скръб останали безкръвни, но ни ръце прострени, ни слова, ни стонове, раздиращи сърцето, смекчиха с нещо яростта на Дука. „Ако го хванат тука, ще умре!“ — така й каза той и двойно гневен, че тя се бе застъпила за тебе, в затвор я прати и при туй заплаши, че до живот ще я държи под ключ! ВАЛЕНТИН
която може смърт да ми дари? Ако е тъй, в ухото ми вдъхни я, да екне като сетна литургия за мене и за черната ми скръб! ПРОТЕЙ
а изход подири, за да не плачеш! Със времето бедите се оправят. Във любовта надеждата е както тояжка в път — опирай се на нея и я размахвай срещу черни мисли! Ти може да си някъде далече, а твоите писма да бъдат тук — до мен ги пращай, аз ще се погрижа на Силвия да стигнат до гръдта. Но да не губим време! Тръгвай с мен Каталог: 2012 2012 -> За приемане чрез централизирано класиране на децата в общинскиte детски ясли, целодневни детски градини и обединени детски заведения на територията на община пловдив раздел І – Основни положения 2012 -> Критерии за отпускане на еднократна финансова помощ и награждаване на жители на община елхово I общи положения 2012 -> Alexander Malinov 2012 -> Програма за развитие на туризма в община елхово за 2014 г 2012 -> Област враца походът се провежда под патронажа на Изтегляне 2.73 Mb. Сподели с приятели:
|