Умкова №6090 Мрежовото предприятие: Култура, институции и организации на информационната икономика След петролния шок през 1973 год



Дата13.10.2018
Размер53.94 Kb.


Екатерина Цвейн №6182

Цвета Шумкова №6090


Мрежовото предприятие: Култура, институции и организации на информационната икономика
След петролния шок през 1973 година, настъпват редица промени, както в структурата на предприятията, така и в тяхното управление. До 70-те години на миналия век са съществували класически бюрократични организации и е имало масово производство на стандартни стоки. Основната цел на организационните промени по време на кризата и след нея под различна форма е била да преодолеят несигурността, пораждана от бързите темпове на промяна в икономическата, институционалната и технологичната фирмена среда, чрез увеличаване на гъвкавостта в производството, управлението и маркетинга. Организационните промени са взаимодействали с процеса на разпространение на информационните технологии, но като цяло са били независими и в повечето случаи са предхождали това разпространение във фирмите.
Една от промените това е преминаването от масово производство към гъвкаво производство, защото търсенето става непредвидимо, както по своето качество, така и по своето количество, тъй като масовият пазар се диференцира. Затова и големите корпорации претърпяват криза и се появяват малките и средните предприятия, които са по-гъвкави и по-лесно се специализират в дадено производство. Но това не означава, че мощните, големи корпорации загиват и че икономическата мощ и технологичния капацитет преминава от ръцете на големите корпорации в тези на малките фирми. Просто се наблюдава упадък на традиционния корпоративен модел на организацията, базиран на вертикалната интеграция и йерархичния, функционален мениджмънт. Големите организации са били и си остават в центъра на структурата на икономическата власт.
Малките фирми и големите корпорации започват да си взаимодействат защото и двете осъзнават че един без друг не могат да съществуват в новата информационна икономика. Големите организации използват суб-контрагенти в лицето на малките и средните предприятия, чиято жизнеспособност и гъвкавост позволяват нарастване на производителността и ефективността на големите корпорации, както и на икономиката като цяло, а малките фирми от своя страна разчитат на големите за технологичната иновация на процесите и продуктите и на финансова помощ. Пазарът вече не може да се представя като самостоятелни, независими фирми. Те постоянно си взаимодействат и си помагат, за да могат да просъществуват. Те са като в конкуренция така и в сътрудничество. Ето защо се появяват и корпоративните съюзи - обединяване на големите корпорации. Тези съюзи се отличават силно от традиционните форми на картели и други олигополни споразумения, тъй като са свързани с конкретни периоди, пазари, продукти и процеси и не изключват конкуренцията във всички сфери, които не се покриват от споразуменията. Най-често такива съюзи се създават за разработване на нов продукт или усъвършенстване на нова технология, тъй като това изисква много средства и нито една компания самостоятелно не може да ги осъществи.

Различните организационни модели и разнообразните културни проявления се основават на мрежи, а те са основния материал, от който всички нови организации са и ще бъдат направени. Затова и големите корпорации преминаха от вертикална бюрокрация към хоризонтална корпорация. За да може да се възползва от изгодите на мрежовата гъвкавост, самата корпорация трябваше да се превърне в мрежа и да динамизира всеки един елемент от вътрешната си структура.


Сложността на мрежата от стратегически съюзи, под-изпълнителски споразумения и децентрализирано вземане на решения в големите фирми щеше да е просто невъзможно да бъде управлявана без развитието на компютърните мрежи.Това е един от случаите, в които организационната промяна до известна степен повлия върху технологичната траектория.
Мрежите са основната форма на конкуренция в новата глобална икономика. Вътре в тях непрекъснато се създават нови възможности. Извън тях оцеляването става все по-трудно. В условията на бърза технологична промяна именно мрежите, а не фирмите станаха реалната действаща единица.
Ще цитирам едно определение за мрежово предприятие:”онази специфична форма на предприятие, чиято система от средства е изградена от взаимното пресичане на сегменти от самостоятелни системи от цели.”
Азиатските държави, в който бизнес мрежите са най-силно изразени са Япония, Корея и Китай.

Япония

В Япония бизнес групите са организирани въз основа на мрежи от фирми, които взаимно се притежават (кабушики мочиаи) и чиито главни компании се ръководят от мениджъри. Съществуват два типа от тези мрежи: 1). Хоризонтални мрежи, базирани на между-пазарни връзки между големите фирми (кигио шудан). Тези мрежи обхващат множество икономически сектори. 2). Вертикални мрежи (кеирецу), изградени около кайша, или голяма специализирана индустриална корпорация, организирайки гъста мрежа от взаимни задължения, финансова взаимозависимост, пазарни споразумения, трансфер на служители и обмен на информация (Тойота, Нисан, Хитачи, Мицубиши Тошиба). Жизненоважен компонент на системата е главната търговска компания във всяка мрежа, която действа като генерален посредник между доставчицитеи потребителите и регулира входните и изходните ресурси. Трудовите практики и организацията на труда отразяват йерархичната мрежова система. По същество компаниите предлагат доживотна работа. В периферията на мрежата трудът се смята за заменим и по-голяма част от работата се изпълнява от временни работници. Жените и слабо образованите млади хора са преобладаваща част от този периферен труд. Тази сегментация на труда се дължи на двойнствената социална структурна на японското общество, организирана преди всичко по полов признак.



Корея

Корейските мрежи (чаебол), макар и вдъхновени от японския си аналог са далеч по йерархични. Всички фирми в мрежата се контролират от централна холдингова компания, собственост на един човек и неговото семейство с подкрепата на държавни банки и контролирани от правителството търговски компании. Чаеболите са многоотраслови и ръководителите им се прехвърлят от една сфера на дейност в друга. Четирите най-големи корейски чаебола са «Хюндай», «Самсунг», «Лъки Голд Стар» и «Деу». Те са сред най-мощните икономически конгломерати и на тях се пада половината от общия брутен вътрешен продукт на Южна Корея. Чаеболите са до голяма степен самозадоволяващи се единици, зависими единствено от правителството. Трудовата политика и практика също отговарят на този авторитарен модел и тук съществува рязко разграничение на трудовите пазари на постоянни и временни служители. Жените имат много по-ограничена роля, тъй като патриархалната традиция в Корея е дори още по-силна отколкото в Япония.



Китай

Китайската бизнес организация се основава върху семейни фирми (жиазуцие) и между отраслови бизнес мрежи (житуанцие), често пъти контролирани от една фамилия. Ключовия компонент на китайската бизнес организация е семейството. Когато фирмата преуспява, преуспява и фамилията. За разлика от Япония и Корея семейната система се основава на наследяването по мъжка линия и равните наследствени права на синовете, съгласно които всеки от тях ще получи своя дял от семейния капитал, за да започне свой собствен бизнес. Затова се смята, че китайските предприятия преминават през четири фази в рамките на три поколения: фаза на възникване, централизация, сегментация и разпадане, след което целия цикъл започва отначало. Източниците на финансиране обикновено са неофициални (семейни спестявания, заеми от доверени приятели или заеми от «неофициалния пазар на ценни книжа»).


Източноазиатската икономическа организация, без съмнение най-успешната в световната конкуренция през последната третина на 20-ти век е изградена на основата на бизнес мрежи, както формални така и неформални. Съществуват обаче съществени различия между трите културни зони. В рамките на мрежата японските фирми се ръководят от общностната логика, корейските – от наследствената логика, а тайванските – от логиката на наследяването по мъжка линия. Трите култури се смесват в продължение на векове и са дълбоко пропити от философските и религиозни ценности на конфуцианството и будизма в техните многобройни национални форми. Изолацията им от останалите райони на света изостря тяхната специфика. Основната обществена единица е семейството, а не индивида. Необходима е лоялност към семейството, а договорните отношения към други лица са подчинени на фамилния «естествен закон».
Литература: Мануел Кастелс. 2004. Мрежовото предприятие. Във: Възходът на мрежовото общество. София, ЛИК, с. 164-208.



База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница