Унищожаването на 2011 Българската Армия



страница6/6
Дата22.07.2016
Размер0.93 Mb.
1   2   3   4   5   6

Щаб на Първа Българска Армия в София (бивш)


Да се върнем обаче за кратко към поделенията в Симитли и Разград, които бяха определени от лакеите на „Царя“ като първия опит за преструктуриране на вече закрити поделения в бизнес-центрове или нещо подобно.Тоест смяна на предназначението. Кметът на община Симитли, Апостол Апостолов се жалва че реализацията на този проект се бави повече от година, заради провалянето на първия търг. „ От регионалното министерство не казват имената на двете фирми, които са дали оферти. Надявам се скоро да получим някаква информация. Общината е направила всичко необходимо за реализацията на проекта. Ако и този път се провали търгът, едва ли ще можем да задържим интереса на инвеститорите към бизнес зоната. Имаме и резервен вариант за използване на терените на бившите казарми. Там може да се направи хубав жилищен квартал. В момента има глад за жилища в общината и се надявам от това начинание да спечелим. Оказва се, че много фирми, включително и от Испания и Италия, както и от съседна Гърция са проявили интерес да наемат площи в бъдещата бизнес зона. Още от края на 2005 има подадени оферти и конкретни искания за наемане на площи. Благоевградска фирма пък искала да използва част от терена за център за организиране на шофьорски курсове. Няколко гръцки предприемачи вече са поискали информация за помещения, подходящи за шивашки цехове. Испанска фирма проучвала възможностите за започване на производство на полилеи. Бизнесмен от областния център е поискал да наеме халета за два цеха колбасарски и консервен, както и за мандра. Той искал и терен от около 5 дка, върху който да изгради кравеферма, а също така и други 20 дка от прилежащия район на бившето военно поделение за паша на животните. Други фирми от страната също искали да отварят в зоната край Симитли ресторант за бързо хранене, сладкарски цех, склад за строителни материали.






План за бнзнес-зоната на територията на поделението в Разград


Зам.-кметът на община Разград - Любомир Цонев пък гордо заявява че е убеден че търга за казармите в Разград няма да се провали и при тях за втори път. Засега бил избран главен консултант на екипите, които ще управляват бизнес зоната след завършването и. Сега оставало да се избере фирмата изпълнител.

Надявам се строителството да започне наесен и най-късно до началото на 2008 г. да завърши. 12-13 от сградите на бившите военни поделения ще останат и ще бъдат реновирани. Останалите, които са по-голямата част, ще бъдат разрушени, защото са много стари и реконструкцията им ще излезе много скъпо“ допълва той.Около 18 български и една чужда фирми са изразили желание да наемат площи в бъдещата бизнес зона, която ще се простира на 210 дка. Когато започнела работата по реализацията на проекта, сигурно щели да се появят още. Чужда фирма искала 50 дка, за да изгради рафинерия за биодизел, но подобно производство нямало да бъде удачно. В зоната най-вероятно щяло да има атракциони, цехове за производство на гъби, сладкарски изделия, замразени храни, заведения за хранене, спортни площадки. Щяло да има център за продажба на семена и посадъчен материал и шоу рум за селскостопанска техника. Пак същите бълнувания както през 2003, а годината е вече 2006, плановете са за 2008, а крайният резултат....не е ясно за кога!

Интересно е да се отбележи че всички министри подържат един и същи лицемерен тон - оказва се, че нашите войници са много способни и опитни в мисии (откъде е опита не знаем), постоянно обаче имаме нужда от ново превъоръжаване, не зависимо от това, че имахме оръжие, колкото всички страни на Балканите взети заедно. А и нали сме подписали ДОВСЕ, според който нарязахме почти всичко което можеше да ни защити...защо искаме още....аааа, да - за да прибере някой по веригата комисионни от сделките. Разбира се, били сме имали нужда и от обучение...може би закритите военни училища можеха да го дадат това обучение.... Цялата военна реформа погледната острани изглежда нахвърляна, неясна, изменяща се всекидневно. Един ден се реши едно, след 2 седмици друго...За жалост, както става 20 години в други области на живота в България. Като най-елементарен пример може да се даде „категоричният начин за избягване на напрежение при младежите до 1 януари 2008 г. е решение на Народното събрание за освобождаване от военна служба на всички набори от 79-и до 86-и, а в казармата да влязат 88-и и евентуално 89-и“. Евентуално!!!! !Преди години при военните не съществуваше думата „евентуално“! Или ги вкарваме, или не!



Друг пример -цитираме вестник „Дневник“: Правителството е “замразило“ проекта за покупка на 90 нови бронирани машини за пехотата, научи в понеделник “Дневник“ от източници от Министерския съвет. Основната причина е дебатът, който започна в управляващата коалиция за реформата в армията, евентуално ново съкращение на войската и нуждата от стартирането на скъпоструващите проекти за нови изтребители и корвети. ...

В страната имахме 33 военни летища, припомня ни министърът на отбраната. Три от тях - “Щръклево“, “Стралджа“ и “Крайници“ - с решение на правителството от 2005 са предоставени за концесиониране. След тях МО предлага още 7 летища - “Узунджово“, “Горна Оряховица“, “Стара Загора“, “Равнец“, “Добрич“, “Габровница“ и “Крумово“. Летищата, които се предоставят за концесиониране, запазват предназначението си като резервни за Българската армия за ползване при кризи, бе категоричен министърът на отбраната, (бел.ред. - Дали това ще остане още дълго факт - ще видите малко по нататък в нашия разказ.

).Министерството на отбраната запазва 7 от летищата като активни и 2 резервни. Активните летища са “Граф Игнатиево“, “Каменец“, една част от “Крумово“, “Безмер“, “Чайка“ - Варна, “Балчик“ и “Долна Митрополия“. Останалите летища, които са с отпаднала необходимост и няма да бъдат предоставени за концесия, защото не представляват концесуален интерес, са в разпореждане на Министерството на отбраната, респективно на изпълнителна агенция “Държавна собственост на МО“. Те ще бъдат заменяни за жилища. Интересно дали някога тези летища ще станат интерес на държавата...или ще чакаме момента от който няма връшане назад, за да осъзнаем как се самоубихме!

В същото време на 1.02.2007, докато българската армия се тресе в предсмъртни гърчове е одобрен от правителството Проект за безвъзмездно предоставяне на въоръжение и боеприпаси между България и Афганистан. Дарението включва патрони, минохвъргачки и бинокли за 6 милиона евро. Това е четвъртото дарение, което България прави в помощ на Афганистанската армия.( предните бяха при предишното правителство)

Да поговорим малко за хората!

В един момент от прекрасната поредна реформа в армията - всичко се забатачва тъй като голямо количество полковници и подполковници - не по-малко от 600, скромно седят по местата си и изчакват годините за пенсия, независимо че имат навършените 25 години служба. Те обаче не са виновни, тъй като законът им дава това право. Проблемът е в това, че системата наистина е задръстена, а недоволството от страна на идващите отдолу офицери нараства. Друг кадрови проблем е че в армията 46 генерали, управляват около 36 000 военни. Според натовските стандарти такива, каквито същите военни ни ги обясняват, преди да влезем в алианса са, че на един генерал трябва да се пада по 1000 бойци. И като се има предвид, че армията върви към свиване и в следващите години достига цифрата 24 000, то идва и въпросът за броя на висшите офицери и длъжностите, които заемат те.

Оказава се освен всичко това, че с професионализацията на армията води до задънена улица - както и при предишното правителство и тук в редиците на армията влизат все по-малко качествени хора. Повод за тази мисъл е нелепия инцидент, който на косъм не се превръща в поредна национална трагедия след като 16 военнослужещи се разминават със смъртта в мирно време - на леко хлъзгав участък военен камион “Мерцедес“, превозващ кадрови и наборни войници от поделение 52 740 - Хасково, се преобръща в канавка при лек завой на пътя между селата Корен и Малево.Трима редници са по-тежко пострадали - счупено ляво бедро, кръвоизлив на вътрешни органи и счупен таз. Други петима от останалите пострадали военнослужещи са оставени за наблюдение и лечение в болницата в Хасково. Почти всички 16 души са с някакви наранявания и натъртвания. Шофирал е 27-годишен кадрови военен. Оставяме настрана качествата на новите превозни средства, които отстъпват в пъти по маневреност и проходимост спрямо техните доскорошни руски събратя. (Остава май само комфорта). Та за професионалните войници. Голяма част от знаещите и можещите напускат. Тук става въпрос за войнишкия и сержантския състав на армията - основата на боеспособната ни армия - този състав, който не може да се набере и до ден днешен, независимо, че числеността на армията ни непрекъснато се свива. Основния проблем при кадровите войници е заплащането...според самите тях. Шофьори обаче се търсят навсякъде, а заплатите им са доста по-атрактивни от тези на военните.

Преди много години армията има структури, които й обучават професионални шофьори. Курсовете в ОСО (Организация за съдействие на отбраната) са по шест месеца, а курсантите по цял ден се учат да карат руския ЗИЛ и чак след това отиват по разпределение в някое поделение. Този период за обучение се счита за отслужено време, а момчетата получават книжки за професионалисти, които им дават право да упражняват професията и в цивилния живот. Дори и в момента в армията може да постъпи всеки, който може да пробяга 1000 метра и да направи няколко набирания на висилката. За водачите на МПС-та в армията се иска да имат книжка. Как са я взели - тяхна си работа.







Емблема на ОСО - организацията същестува до началото на XXI век

Интересна тенденция от този период е, че в армията се приемат еднакъв брой жени и мъже . Жените обаче отиват в казармата на длъжности в администрацията или телефонистки - много малко са автоматчици или гранатометчици. Просто това заплащане им стига, а и има някаква сигурност.

Не един път при отчитане на негативните прояви в армията - като катастрофи, употреба на алкохол и наркотици - генералите са се оправдавали, че военните са хора от обществото и “нищо човешко не им е чуждо“. Защо тогава се водят за първа категория труд? Могат да се пенсионират след 25 години служба, да вземат накуп до 20 заплати и др. Човекът в униформа веднага ще отвърне, че той денонощно е нащрек да не бъде извикан за акция. Много ги юркат и изискванията към тях са убийствени. За сравнение един шофьор в частна фирма може да върти волана за повече пари, но го прави, докато си свърши работата, а военният отива в 8 и си тръгва в 17 часа. Отгоре на всичко има и близо 45 дни платена отпуска.

В същото време родните военни са доказали, че сътворяват убийствени парадокси . Фрапиращи ще останат два случая, които шашардисват дори американската армия. Редник Hop дан Йорданов е ранен на 26 май, когато брониран автомобил “Хамър“ с четирима военни от българския контингент в Ирак попада в дупка и се преобърна при придвижване от град Тифа към лагера “Ашраф“. Йорданов е със счупена кост в областта на таза. Останалите трима военни се отърваха с леки натъртвания. Преди около две години пък “Хамър“ с български военни по време на придвижване на ескорт в Ирак попадна в дупка и загинаха двама души от четвъртия пехотен батальон. Като причина за инцидента беше посочена усложнената пътна обстановка по маршрута в резултат на неравностите и ямите по маршрута. Когато човек чуе инцидент и Ирак, приема всичко за нормално. Не е нормално, обаче да съумееш да обърнеш 5-тонен “Хамър“, който е широк колкото камион, устойчив и нисък. Още повече, когато се движиш с този автомобил по един и същ път всеки ден - шест месеца. В първия случай ВКР се опитва да пробута варианта, че момчетата са бързали с щатския “Хамър“, за да занесат баките с храна на другарите си- там няма баки, а пакети с храна. Всеки караулен си взема предварително пакет, ако знае, че ще застъпва на пост. Да возят каквото искат, но поне командирите им да ги научат да не умират . Не е хубаво да се умира глупаво. Какъв смисъл имат тогава думите на тогавашния министър на отбраната Веселин Близнаков какви професионалисти били българските военни, колко опит и знания имали....Срам!!!!



Още 868 танка трябва да бъдат нарязани за скрап. През 2006 под оксижена са унищожени 450 машини. Общо 2322 бр. армейска техника трябва да бъде нарязана. В това число са 587 бронетранспортьора, 445 МТЛБ-та и 408 артилерийски системи. Половината от работата е свършена през 2006 г. 1400 бойни единици чакат своя ред да излязат от строя. Някои от танковете и гаубиците са обречени още с Договора за ограничаване на въоръжените сили в Европа (ДОВСЕ) от 1990 г. Процесът на самото унищожаване минава под зоркия поглед на инспектори от 30-те страни, подписали ДОВСЕ. 10 млн. лв. се оказва великата печалба за Министерството на отбраната досега от превръщането на бойната техника във вторични суровини. А каква е загубата?...ще успее ли някой да пресметне загубата на суверенитета ни? Друг е въпроса че ДОВСЕ се оказва много добър вариант за оправдаване за унищожаване на армията ни - оказва се че ние отдавна сме нарязали излишното въоръжение и вече режем от нашите квоти - самоунищожаваме се!

Излишното въоръжение се охранява в поделения в страната, а разходите за това са 1 млн. годишно. Тези пари ще бъдат спестени, след като освободената от войската техника се унищожи напълно...Или поне така казват. В крайна сметка, ако толкова искат да пестят пари - защо направо не нарежат всички танкове и БТР-и, така могат да спестят голяма част от бюджета на МО, който да бъде прехвърлен към администрацията...

Рязането протича на 2 етапа в поделенията в Гоце Делчев, Разлог, Симитли, Кресна, Тополница, Сливница, Враца, Лом, Айтос, Средец, Елхово, Хасково, Корен, Харманли, Симеоновград.







Унищожаване и пак унищожаване

В края на юни 2007 във военноремонтния завод “ТЕРЕМ - Ивайло“ във В. Търново завършва унищожаването на осем вида леко стрелково оръжие в изпълнение на сключен договор с Департамента на отбраната на САЩ. - Забележете не с НАТО, не по ДОВСЕ, а със САЩ.... От 2001 г. до 2007 в завода са унищожени близо 80 хил. единици леко стрелково оръжие на стойност около $550

През лятото на 2007 два батальона и един дивизион на 9-а бронетанкова бригада са редуцирани в съответствие с План 2015 г. Сваля се от въоръжение световно известния руски танк Т-72. На въоръжение в бригадата остават само МТЛБ и БТР.

През това лято разбираме че най-накрая след кански мъки и 4 годишен зор, бившата казарма в Симитли, нарочена от ЕС за първата жертва на реорганизационния план по програма ФАР, може би ще стане готова до края на 2007 - кметът на общината Апостол Апостолов ни казва, че : „след 3-4 месеца ще има готови 15 сгради, които да се наемат, При първоначалния вариант на проекта се смята, немалко от сградите на бившите казарми да бъдат ремонтирани. След оглед с експерти от фирмата изпълнител се оказа, че повечето от тях са лошо състояние и е по-добре да бъдат съборени. Инвестицията за конверсията на старите военни поделения е за 2, 5 млн. евро.“ Според кмета тези пари едва ли ще стигнат, защото щяло да се прави пълна подмяна на инфарструктурата пътища, водопроводи, канализация и захранването с електричество.Значи наистина се оказва, че за по малко от 10 милиона лева не може да се реорганизира едно поделение - какъв е смисъла да се прави тогава, след като тези пари никога няма да се върнат....!!!!!

В началото на септември 2007 министърът на отбраната е категоричен, че няма да се наложи да разчитаме на чужди самолети да охраняват нашите въздушни граници и да изпълняват задълженията ни по Air Policing. Дали ще стане така... Като много важен проект се говори отново за утилизацията - унищожаването на боеприпасите за армията ни. Налага се спешно редуциране на боеприпаси с отпаднала необходимост в много от складовете тъй като капацитетът на поделението в Костенец се оказва много малък и затова се преминава към редуциране на количествата чрез продажби. Така количеството на тези боеприпаси е намалено с повече от една трета.

Секретен документ, съставен от американското посолство в София на 29 октомври 2007 година и предоставен от „Уикилийкс“, разкрива намерението на САЩ да упражнят влияние при модернизирането на българската армия. В резюме на документа, публикувано от британския вестник „Дейли телеграф“, пише: „ Скорошното решение на министерския съвет за преразглеждане на „План 2015“ - българската пътна карта за военна модернизация - представлява голяма възможност за САЩ да повлияят върху развитието на военния капацитет на България в средносрочен и дългосрочен план. Е - всички много добре знаехме, че новия ни голям брат командва унищожаването на армията, но си е друго, когато те похвалят и чуждите медии!



Въпреки, че военната ни мощ през последните години силно се стопи, България продължава да храни несъразмерно голяма за мащабите си войска. Това признава подсмихвайки се министърът на отбраната Веселин Близнаков. Той казва, че страната ни е пета в света по численост на армията спрямо населението, но по финансиране обаче сме били обаче много назад в световната класация. Той признава и че военното ведомство имало нужда от допълнителни милиони за покупка на гориво. Министерството на отбраната всъщност е най-крупният храненик на държавната хазна. За 2007 получава рекордните 1.07 млрд. лв. и се оказва единственото ведомство в държавата, разполагащо с десетцифрен бюджет. При това почти половината от колосалната сума е за заплати и осигуровки, а не за модерна бойна техника. Странно, много странно...

В началото на декември 2007 става ясно, че кабинетът е взел спешно решение да закупи на старо от Белгия още две фрегати и един миночистач. Според Веселин Близнаков сделката е на “политическата цена“ от 54 млн. евро. Корабите били в много добро състояние, напълно оборудвани и съвместими със стандартите на НАТО. През 2005 г. България закупува от Белгия 20-годишната фрегата “Ванделаар“, която е преустроена и преименувана “Дръзки“. Цената й бе отново политическа - 23 млн. евро. По това време в България се подвизава еврейския френски президент Саркози лобиращ да се реализира сделка с френската “Армарис“ за закупуване на четири нови корвети тип “Гоуинд“ за около 780 млн. Евро. Заради възможната сделка, плановете за закупуване на нови изтребители за ВВС са изоставени за неопределено бъдеще. Намеренията за френските корвети не са изоставени завинаги, но бюджетната прогноза за следващите три години показва, че няма да имаме нужните 780 млн. евро за покупката им, коментира Близнаков, докато подписва меморандум с представителите на американската



фирма “Текстрои Марин & Ланд Систъмс“, от която купуваме седем бронирани автомобила за 14 млн. лева, нужни за контингентите ни в Афганистан.

През 2008 ще бъдат съкратени отново най-малко 1000, най-много 9000 военнослужещи информира още министърът, а на 1.02.2008 става ясна точната цифра - 5000 души. “България не може да си позволи издръжката на петата по численост армия в НАТО“, посочва отново Близнаков и признава, че предложението за съкращенията е било направено най-напред от Брюксел. “То дойде от главната квартира на НАТО, защото при прегледа на отбраната ни бе казано - вие все едно поддържате две армии - една за териториална отбрана, без да е ясно срещу кого, и втората - за експедиционни цели“ казва Близнаков. Това са много странни приказки, които лично аз се съмнявам някой от НАТО да ги е казал - но всичко е възможно. Ако те са верни, значи НАТО е една не чак толкова добра организация, тъй като териториалната цялост на България не трябва да бъде поставяна под никакво съмнение. Според здравия разум това е първата цел на всяка една армия - териториална отбрана. И за нашите военни и политици би трябвало да е на първо място...Дали обаче е така с оглед на непрестанно случващото се пред очите ни. Всъщност нали точно НАТО ни накара да унищожим цялата си военната техника и да намалим на няколко пъти размиера на войската.




Веселин Близнаков е доволен, че ще унищожава и руши




Когато говори за поредните съкращения влезли в сила от началото на 2008 Близнаков с учудващо лицемерие казва следните предателски думи - „Няма нужда от поддържане на класически военни способности и армия за териториална

1   2   3   4   5   6


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница